Когато “мъжът” във връзката се окаже едно голямо бебе

  • 12 410
  • 116
  •   1
Отговори
  • Мнения: 246
Имали ли сте някога връзка с мъж, който се е държал повече като ваше дете, отколкото като разумен възрастен?

Става дума за онези мъже, които вечно са "забравили" да свършат своята част от домашните задължения. Налага се за всичко да им напомняте многократно. Плановете за общите почивки лежат изцяло на плещите ви. Половинката ви няма ясни амбиции и стратегия и за работата си - и в тази област се пада на вас постоянно да го "побутвате"...

Освен това, този тип мъже имат оправдание за всичко и на всяка цена избягват да поемат отговорност за грешките си.



Животът с такъв мъж е изнервящ и изтощителен. А и когато се окажете в ролята на строга и вечно мърмореща "майка" на собствения си мъж, жената във вас страда, а рано или късно това се отразява и на интимността. Прочетете тук защо се случва това и как учените обясняват синдрома "Питър Пан" при някои мъже.

• Имали ли сте някога връзка с мъж, който с времето е започнал да се държи повече като ваше дете, отколкото като разумен възрастен?

• Мислите ли, че е възможно с правилния подход проблемът да се преодолее? Или такива връзки винаги са обречени?

Последна редакция: нд, 08 май 2022, 18:21 от Редактор (Петя)

# 1
  • Мнения: 25 697
Животът с такъв мъж е изнервящ и изтощителен. А и когато се окажете в ролята на строга и вечно мърмореща "майка" на собствения си мъж, жената във вас страда, а рано или късно това се отразява и на интимността.

И тогава започват да мрънкат и да се оплакват: „Ау, а жена ми вече не иска да прави секс с мен“.
Ами как да прави, когато положението е станало като във вица: „Отглеждам 3 деца – две мои и едно на свекървата“? Жената постепенно се отдръпва и започва да изпитва вътрешно нежелание за близост, защото инстинктивно се противопоставя на инцеста.

# 2
  • Мнения: 49
Животът с такъв мъж е изнервящ и изтощителен. А и когато се окажете в ролята на строга и вечно мърмореща "майка" на собствения си мъж, жената във вас страда, а рано или късно това се отразява и на интимността.

И тогава започват да мрънкат и да се оплакват: „Ау, а жена ми вече не иска да прави секс с мен“.
Ами как да прави, когато положението е станало като във вица: „Отглеждам 3 деца – две мои и едно на свекървата“? Жената постепенно се отдръпва и започва да изпитва вътрешно нежелание за близост, защото инстинктивно се противопоставя на инцеста.

Плашещо е, че виждам доста такива теми тук напоследък....

# 3
  • Мнения: 1 099
Ау да, попадала съм в миналото на такъв екземпляр, 2 месеца се бях заблудила.

Мнение собствено не съществува. Разговори с мама нон стоп, тя знае всичко и се меси във всичко. След развода му се върнал при мама и тати, въпреки че има маса пари. Мама пере и готви разбира се.
Разбира се това поведение се пренася и във връзка с жена. Никаква инициативност, оправност, никакво чувство за отговорност. Направо женско излъчване.

# 4
  • Мнения: 18 609
Не съм имала такава връзка.
Общо взето съм на мнение, че с какъвто се събереш, с такъв ще се разведеш\разделиш - това по въпроса за преодоляването на характера.

# 5
  • INFJ
  • Мнения: 9 417
Много жени също обичат да влизат в ролята на майки на мъжете/гаджетата си, и после се чудят защо той чака на нея за всичко, и защо отношението му започва да се променя. Майката е даденост, партньорката не е, но в него тази разлика вече я няма.

Липсва граница между нормалната загриженост към човек, когото обичаш, и обгрижването му като малко дете.

# 6
  • Мнения: 12 848
С никакъв подход проблемът няма да се преодолее. Връзката има шанс единствено, ако жената е склонна да се присъедини към модела, например да приеме доминацията на свекървата. Тогава проблемът няма да е птроблем. Аз такива жени не познавам, но - свят шарен, не е невъзможно.

# 7
  • СИ
  • Мнения: 4 406
Какво значи, че се е "оказал"? Не си ли е бил така винаги или е нямало кой да забележи?

# 8
  • INFJ
  • Мнения: 9 417
Той и след 2 месеца може да се "окаже", и след 2 години. Тези неща не се забелязват още със запознанството, а малко по-натам, в зависимост как и колко бързо се заживее под един покрив.
Освен, ако положението не е толкова зле, че да му личи още от "здравей", но обикновено не е такъв случая.

# 9
  • Мнения: 6 196
Е колко често да се налага напомняне за вършене на някви домашни работи? Веднъж на 6 месеца е напълно достатъчно и след няколко такива напомняния работата задължително ще бъде свършена. Няма нужда от излишни драми и умозаключения Simple Smile

# 10
  • СИ
  • Мнения: 4 406
А-а-а... Сега прочетох и това към което води линкът. Накратко: Стандартните измишльотини подправени с малко феминизъм.

# 11
  • Мнения: 14 935
И сексът ще е веднъж на 6 месеца. Достатъчно е.
Извън тези...особени майтапи, и на двата въпроса в синьо отговорът ми е - не. Конкретно на втория отговорът е от общуване с такива хора. Не е нужно непременно да стигаш чак до връзка с някого, за да видиш, че е абсолютно безпомощен.

# 12
  • София
  • Мнения: 12 820
Не съм имала връзка с такъв. Обикновено ги разкарвам преди да се е стигнало до съвместно съжителство, често и преди да се е стигнало до срещи.

# 13
  • Мнения: 2 207
Еманципацията прецака както жените, така и мъжете. След като в много сфери на живота жените решиха, че трябва да си мерят топките с мъжете, полека полека тоя манталитет се прехвърли и във отношенията вътре в семейството. 

# 14
  • INFJ
  • Мнения: 9 417
Не виждам това какво общо има с мъже, които отказват да поемат отговорност в отношенията си с жена? Аз лично не виждам как някой може да ти пречи да бъдеш човек, който сам харесваш. Не вярвам, че мъжете, които лежат по диваните с биберон в устата, се харесват и гордеят със себе си.

# 15
  • Мнения: 1 099
Не виждам това какво общо има с мъже, които отказват да поемат отговорност в отношенията си с жена? Аз лично не виждам как някой може да ти пречи да бъдеш човек, който сам харесваш. Не вярвам, че мъжете, които лежат по диваните с биберон в устата, се харесват и гордеят със себе си.

Не, не се харесват, напротив, много са комплексирани. Избиват си комплексите я в голяма грижа за външния вид, фитнеси, дрешки и прочие. Но често нямат желание да се променят, не проумяват къде е проблема или въобще не им минава през ума, че не е ОК майка ти да ти решава проблемите на 30 плюс или гаджето да ти организира живота...

# 16
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 301
Не съм имала връзка с такъв индивид.
Личи си още на първата или втората среща какъв е човека.
И ако се окаже,че не е мъж,на мен ми изчезват пеперудите в стомаха...
От мъжа до мен очаквам да ми бъде опора,да бъде сериозен и отговорен ,а не аз да го мъкна на гърба си ..

# 17
  • Мнения: 4 566
Не виждам това какво общо има с мъже, които отказват да поемат отговорност в отношенията си с жена? Аз лично не виждам как някой може да ти пречи да бъдеш човек, който сам харесваш. Не вярвам, че мъжете, които лежат по диваните с биберон в устата, се харесват и гордеят със себе си.
О, харесват си се такива мъже. Жив пример ми е баща ми, който от отглеждане при неговата майка, отива на отглеждане при моята. Само нарежда от масата, дай това, дай онова. И е доволен от себе си и самочувствието му е високо. Даже веднъж хвалейки се колко помагал на мама, се провикна да му донесяла сол. Не ми харесва, ама такава им е динамиката вкъщи. Не им се меся. Само веднъж предложих на баща ми да си сипе сам, няма да се сецне, понеже майка ми вършеше друга работа, а той се провикна да дойдела да му сипе.

# 18
  • Мнения: 2 769
Ей най много обичам равноправието пък аз. Мамино синче ясно, ама и тъщена щерка има... Че е и по-често. И в такова равенство разбира се като се стигне до агресия, щото видиш ли, нещо ме може да се разреши с качествен спор, после мрън мрън + насилник. Че има охлюви, лежащи на гърба на жените си е ясно, ама жените, дето искат на мола и цял ден да чукат филтъра и чат пат някой случаен тип... Е повече са. Така че умната при избора на партньор. Той най често е огледален на избиращия.

# 19
  • Мнения: 17 409
Най-обичам жени, дето се запъват, че нещо си било негово задължение и край, в т.ч. и изборът на места и организация на почивките, кариерното израстване и т.н.
Иначе, принципно си драпат за 50/50, но сакън да не се прецакат да свършат нещо на 50 плюс 1.

# 20
  • СИ
  • Мнения: 4 406
Най-обичам жени, дето се запъват, че нещо си било негово задължение и край, в т.ч. и изборът на места и организация на почивките, кариерното израстване и т.н.
Иначе, принципно си драпат за 50/50, но сакън да не се прецакат да свършат нещо на 50 плюс 1.
           

Аз го ядох това дърво с почивките. Търся, бягам, организирам... Пари, пътуване, нощувки... Ядене, багажи и така нататък. И какво? Нищо. Фасони и мусене. Ама защо точно тук в Гърция? Не можело ли еди къде си? Ама защо поиска да седнем в това кафе, като нямат сладолед? Защо пак ще пиеш бира? Защо има комари, защо е топло, защо е студено? Е-е-е-е... Свърши се. Искала пак жената на море...? Ми добре. Отиваме където кажеш и намериш. И не ходим никъде. Един проблем по-малко...                 Smile

# 21
  • Мнения: 14 935
И аз го играх. Не само с почивки.
Ходим само и единствено където на него му се ходи и когато му се ходи. Моите предложения се посрещат с неуверено сумтене - ама сега ли, ама там ли. Когато след едно ходене, което не беше съгласувано с мен и той плати, разбрах, че всъщност са заминали в пъти повече пари, а бяхме на червено след него, попитах дали беше нужно. Излязох леко неблагодарна и тежко незнаеща какво иска. След това до раздялата , около месец и половина по-късно, не сме ходили никъде заедно, освен до кварталната кръчма, когато взехме заплати.
Та тая история с тя жената не знае какво иска, пък аз се изтрепах тука, за да ù добре - идва много клиширано вече. Толкова се изтрепват накои, че не разбират, че и жената се трепе и има да решава проблеми, и са безкрайно учудени и обидени, когато го разберат.

# 22
  • София
  • Мнения: 12 820
Не е проблемът в мъжете или жените... а в конкретния мъж, или конкретната жена, и склонността на някои хора да ги търпят такива.

# 23
  • СИ
  • Мнения: 4 406

... Та тая история с тя жената не знае какво иска, пък аз се изтрепах тука, за да ù добре - идва много клиширано вече. ...


Да... Повечето проблеми и отношения са клиширани. Все сме хора в крайна сметка.         Smile

# 24
  • Мнения: 14 935
Не е проблемът в мъжете или жените... а в конкретния мъж, или конкретната жена, и склонността на някои хора да ги търпят такива.
Е, той не е лош човек. Само беше леко далеч от реалността на съжителството и бюджета.

... Та тая история с тя жената не знае какво иска, пък аз се изтрепах тука, за да ù добре - идва много клиширано вече. ...
Да... Повечето проблеми и отношения са клиширани. Все сме хора в крайна сметка.         Smile
Освен когато става дума за тебе, нали Trollface

# 25
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 007
Нямам нищо против някой поне веднъж в живота ми нещо да организира вместо мен, да приготви багажа, да ме заведе някъде си, където и да е.... Нито ще мрънкам, нито ще се цупя, напротив, ще си умра от кеф... Blush

# 26
  • Мнения: 25 697
Вие го изкарахте егати тежкия труд да организираш една почивка. Чак сърцето ми се къса.
Ами, не ходете, щом е такава мъка за вас, а не удоволствие. Стойте си вкъщи. Simple Smile

# 27
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 007
Тя ако е една добре...
Всяка година поне по две почивки си е труд.

А пък ако е само почивките, гък няма да кажа...

Последна редакция: сб, 07 май 2022, 19:29 от AIDA_N

# 28
  • Мнения: 17 409
Що, аз почивката я разбирам като много ходене всеки ден. Труд си е, във всеки
смисъл.

# 29
  • Мнения: 25 697
Странно... Аз почивките ги организирам с няколко клика на компютъра. Никакво ходене, никакъв зор.
Една от почивките ни (много кратки, за съжаление, затова са няколко) се организира от мъжа ми (по служебна линия). След 2 издънки не по негова вина, а на негови колеги, се научи и вече знае, че всяка резервация трябва да се провери по няколко пъти, за да няма разочарования.
Егати сложното...

# 30
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 007
Тоест вашите и двамата ги организирате, нали правилно разбрах?!

# 31
  • Мнения: 17 409
Сийке, нямах предивид да ходя да организирам, а планиране на всеки ден (пешеходен туризъм). Ся, ти ако се пльосваш на едно място и не помръдваш - да.

# 32
  • Мнения: 25 697
Дренке, върне си назад и прочети пак – ставаше въпрос точно за организиране на почивки (предполагам и за заплащането им, иначе не мога да разбера къде е драмата). Не за ходене, лежане, ядене и т.н.

Тоест вашите и двамата ги организирате, нали правилно разбрах?!

Да кажем – да. То колко да организираш, ако от теб (т.е. него) се иска само да дадеш конкретна дата и две имена.

Скрит текст:
Става въпрос за почивка във ведомствена база. Не че и това не може да се превърне в проблем, когато има много желаещи за конкретна дата, И когато се налага да отстоиш предварителната си резервация в борбата с разни парашутисти.

# 33
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 007
Съвсем различно е. Нямаме бази ние.
Абсолютно всичко съм организирала, той даже не знае къде отиваме. Аз съм навигатор, където му кажа, там кара, нито знае кой е хотелът, нито как изглежда, въобще пълен пас за всичко...

Чета мъже, проучили хотелите, местата за разходки наоколо, маршрута и т. н. Еми чета и плача...

# 34
  • Мнения: 17 409
Организирането е логистика, която включва и престоя, а дали е само един клик или повече зависи вече писах от какво.

# 35
  • Мнения: 6 607
Да, бе, ще плача.
От години организирам почивки, екскурзии, езикови училища, рождени дни. Отнема ми макс половин-един час от-до, зависи от дестинацията. С интернет и карта за плащане и обиколка на Марс може да се организира в наши дни.

# 36
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 007
От колко години?

Не е само резервацията, да резервирам и да платя. Ако е това, въобще няма да го споменавам. Говоря за всичко, което значи Всичко!

# 37
  • Мнения: 6 607
20.
Кое те затруднява? Ако имаш ясна идея какво искаш/търсиш, става бързо. Ако обичаш да бистриш концепцията досато разглеждаш и четеш десетки мнения в интернет, сигурно отнема време.

# 38
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 007
Моите са 30.... Започна да ми тежи последните 3.. Защото установих, че имало мъже, които поне с нещичко се занимават и дават от себе си поне нещичко за другия/другите в едно семейство.

# 39
  • Мнения: 6 607
Идеализираш, не си го причинявай. Перфектните са от друга планета. Няма човек без кусури.

# 40
  • Мнения: 25 697
Като по-капризната в семейството предпочитам аз да организирам. Още повече че, както вече казах, почивките ни са твърде кратки, за да рискувам.
Друг е въпросът, че не го правя самоволно, всичко се обсъжда предварително и резервирам след съответното одобрение.
Все пак говорим за почивка, не за принудително посещение в мазетата на Инквизицията.
И пак да си кажа – ако за вас е чак такъв зор, предлагам доброволната си помощ. Избирам, организирам, резервирам, посещавам, кефя се на макс... От вас се иска само да платите, нищо друго. Simple Smile

# 41
  • Мнения: 17 409
Не е зор, удоволствие е, но все пак - прочети отново какво споделя по въпроса морският кон. Щото понякога да ти оценят желанието да организираш значи поне без мрънкане на всяка стъпка. Понеже, нали - много лесно било, не го правя аз, а друг.

# 42
  • Мнения: 7 483
За мен пък е удоволствие планирането, организирането на всички почивки, екскурзии, рожденни дни и празници. То половината кеф е в подготовката. Особено, че ще избера място по моя вкус, щото съм претенция и няма как да се оставя да ме заведе на място, което няма да ми харесва.  Хубавото е,че и двамата имаме еднакви разбирания за почивка и не сме имали разногласия.

# 43
  • Мнения: 14 935
Един въпрос не ми дава мира - а единият като откаже обиден, а другият като откаже нацупен - това семейство хептен ли спира почивките, сакън да не се мине някой с резервации и сгъване на бански?

# 44
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 007
Ами всъщност винаги единият прави компромисите....

# 45
  • Мнения: 14 935
Кончето ми се щеше да отговори, защото от неговите думи така излезе и ми е интересно верно ли се кефи, че след като не е коментирал с жената какво и как, даже е успял да ù направи напук, като не ходят вече на море. Някак така излезе и ...да.

# 46
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 007
Едва ли се кефи...
Просто в един момент писва да правиш всичко/много/дори нещо за семейството, и на това, което даваш, насреща да получаваш цупни, мърморене, оплакване, безразличие и т. н.

# 47
  • Мнения: 14 935
В това семейство не се ли изговаря най-малкото къде да се ходи?

# 48
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 007
Да не се цитирам за компромисите...

# 49
  • София
  • Мнения: 35 192
Не е проблем къде се ходи и какво се прави.
Организацията е нула, точно нула. Кликаш, взимаш, плащаш. Три мин за три дни.
Проблем са хората след това.
Сега, на мен не ми се е случвало някой да пита защо и баш сега ли, но аз съм достатъчно разумна.

Да поканя някой льольо - не, О, не.
Тия работи светват много преди да го водиш някъде. Аз обичам и много пътувам, много често сама. Ако някой не ще или ми прави фасони, ама по никой начин няма да ми спре устрема…

# 50
  • София
  • Мнения: 38 630
Аз след години мотане, ходене само до вилата и обратно, тази година си организирам няколко пътувания сама с приятелка.

# 51
  • Мнения: 18 609
Купуването на билети и плащането е най-леката работа от цялата организация. След това, ако почивка означава да паркираш колата първия ден и да я подкараш обратно на четиринадесетия, е едно. Друго е, ако семейството обича да обикаля, да разглежда, да организира някакви еднодневни екскурзии, особено, ако е с малки деца, които се изморяват и отегчават по-бързо, пък им се доспива по обед, пък не знам какво.

# 52
  • Мнения: 6 607
За малките има слингове и раници (до 5 г.). Децата никога не са ни спирали да пътуваме. Графикът е важен, да, но трябва да е гъвкав. Обичам да отбием по пътя за някоя защеметяваща гледка, докато децата спят в колата, и да изпием по чаша кафе от термоса. С деца се пътува с подходяща нагласа и очаквания за възрастта им.

# 53
  • Мнения: 7 483
Децата докато бяха бебета, пътувахме даже повече. Не се спирахме при всяка появила се възможност. И в чужбина с бебе сме били. Никакви проблеми, когато сте на една вълна.

# 54
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 007
Явно говорим на различни езици, защото проблемите са точно когато не сте/сме на една вълна, нито с еднакви нагласи очевидно...

# 55
  • Мнения: 6 607
Май наистина не го разбирам... Ако двама партньори не могат да се разберат как заедно да си изкарат кефа, то как се разбират за важни и сериозни неща?

# 56
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 007
Е какво има да се разбират, като само единият се занимава с важните и сериозните неща...

Ти говориш за двама пълноправни партньори в една връзка. Темата е за друг тип половинки - единият взема решенията и поема отговорността за всичко, другият е пас.

# 57
  • Мнения: 6 607
Това не е връзка между партньори, а между паразит и гостоприемник.

# 58
  • Мнения: 7 483
Ма според мен, няма напълно равнопоставени отношения. Винаги единият се нагърбва с повече задачи, затова и взема повечето решения. На мен това изобщо не ми пречи и не виждам, защо някои потребителки се оплакват.
Няма как всичко са е 50: 50. Дори и за финансовата част.

# 59
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 007
И 80:20 да е пак е нещо...
Тук говорим за 100:0, в най-добрия случай 98:2...

# 60
  • София
  • Мнения: 35 192
Питам аз, що се хващат за двата процента. фандък, а не му хванат багажа ?

# 61
  • СИ
  • Мнения: 4 406
Кончето ми се щеше да отговори, защото от неговите думи така излезе и ми е интересно верно ли се кефи, че след като не е коментирал с жената какво и как, даже е успял да ù направи напук, като не ходят вече на море. Някак така излезе и ...да.

Да се кефя ли? От какво? Че жената ми се цупи и мрънка? Не бих казал. По-скоро ми омръзна да излизам виновен, без да го искам. И защо излизам виновен и аз не знам.
Като иска жената на море, отиваме набързо на нашето. Без друго ни е на половин час с кола. И то е повече заради децата. След няколко години и те няма да искат да ходят с нас. Вече ще са големи.

# 62
  • Мнения: 14 935
Заобикалянето на детайлите в поста ми не беше много елегантно, конче.

# 63
  • СИ
  • Мнения: 4 406
Заобикалянето на детайлите в поста ми не беше много елегантно, конче.

Какво съм заобиколил?

# 64
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 007
Тоест защо не си питал жена ти какво иска предварително, да организираш всичко според нейните желания, за да няма после цупене? Май е това...

# 65
  • Мнения: 14 935
Не да пита, а да го изговори. Има разлика между двете. Аз лично хич не съм фен да ми организират неща, за които никой не ми е искал мнението, и после да ми се цупят, че нещо не съм била доволна. Назад разказах една от причините, заради които не ме кефи.
Имам и друга такава дребна случка. Изпитвам паника от височини и от падане. Като дете ходихме да се катерим на една кариера и се подхлъзнах на 20 м височина, добре, че ме хванаха. Същият човек с обезпаричващата екскурзийка ме заведе да катерим стръмни екопътеки, а уж щяхме да ходим на някакво спокойно равно местенце. Беше адски неприятно изненадан, когато зациклих и му казах, че това не е за мен, ще ги изчакам да се изкатерят и върнат (бяхме с негов приятел). Върнахме се, без те да се катерят, другият човек не реагира, просто сви рамене, ама моят посърна като препикано мушкато, че не съм се зарадвала на чудесната (според него) изненада.

# 66
  • СИ
  • Мнения: 4 406
Тоест защо не си питал жена ти какво иска предварително, да организираш всичко според нейните желания, за да няма после цупене? Май е това...

Моля? Как да не съм питал? Питах. Отговорите бяха: Ами не знам... Където го измислиш и намериш. Следва: Ама не можеше ли еди къде си? Но това е като тръгнем. Добре бе жена, защо не потърси и предложи? Не ѝ се занимавало...! И сякаш съм врачка, за да разбера няколко месеца предварително, кой ферибот ще се забави или нещо ще се обърка. И е по-трудно да се прибереш от 1000 километра, нали? Като сме тук е по-лесно. Като се нацупи нещо жената, че не ѝ харесва на Златните или в Балчик, веднага можем да се приберем, а аз да съм по-малко виновен.        Smile

# 67
  • Мнения: 7 483
Много си реактивен и чувствителен към мрънкането на жена си. В това е проблема.
Даваш го прекалено раним. Ай стига, като не й обръщаш внимание ще ти е по- лесно.
То има ли жена доволна и немрънкаща?

# 68
  • Мнения: 14 935
То има ли жена доволна и немрънкаща?
Аз. Когато мъжът не се държи като едно голямо бебе Trollface

# 69
  • Мнения: 7 483
Абе ,в дългия съвместен живот  все понякога нещо ще те дразни, и при най - прекрасния . Даже,по- често отколкото си мислиш. Просто трябва да си, често над нещата.

# 70
  • Мнения: 14 935
За много хора май по-скоро означава да си пред нещата, ако ме разбираш.

# 71
  • СИ
  • Мнения: 4 406
Много си реактивен и чувствителен към мрънкането на жена си. В това е проблема.
Даваш го прекалено раним. Ай стига, като не й обръщаш внимание ще ти е по- лесно.
То има ли жена доволна и немрънкаща?

Чак много не бих казал. Но като се повтори няколко години почва да дразни. Няма как да не обръщам внимание. Сега поне няма от какво да мрънка. Няма ходене, няма мрънкане... И остава някой лев за мои хобита.        Smile

# 72
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 007
Малеее, с тръгването се почва мрънкането... Не аз, той. Що е облачно, що е топло, що е станало еди колко си часа, що е натоварено движението, що на някое си крайпътно заведение нямало от точно определените неща, които по принцип яде, останал гладен...
Ами пишман ставам, че съм тръгнала, то ми се разваля цялото удоволствие от почивката.

# 73
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 301
1.Семеен съвет-аз мъжа ми и детето сядаме и избираме място за почивка.
Детето е тийнейджър .
2.С организацията се занимавам само аз.
Но искам и тяхното мнение.
3,Винаги плаща мъжа ми.
Сърдити няма.

За домакинската работа
Аз обичам да готвя и смея да твърдя,че го правя добре.
Мъжът ми пък  пазарува.
Или се занимава с детето и с домашните любимци.
Да провери домашните на детето,да помогне ,ако има проблем...
Градината също е задължение на мъжа ми-да окоси,да полее..




# 74
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 007
Да, Вероника, прекрасно!
Радвам се на всички, които имате нормални партньорски отношения и във връзките си сте равноправни партньори.
Темата е за друг тип отношения.
И ако ще двеста човека да ми напишаш как ТРЯБВА да бъде, в моето семейство нещата няма да се променят. Той проблем не вижда, той си е окей, че никой с нищо не го занимава и не носи отговорност за нищо...

# 75
  • СИ
  • Мнения: 4 406
Малеее, с тръгването се почва мрънкането... Не аз, той. Що е облачно, що е топло, що е станало еди колко си часа, що е натоварено движението, що на някое си крайпътно заведение нямало от точно определените неща, които по принцип яде, останал гладен...
Ами пишман ставам, че съм тръгнала, то ми се разваля цялото удоволствие от почивката.

Точно си го описала. Най-лошото е, че се разваля цялото удоволствие от почивката.

# 76
  • София
  • Мнения: 35 192
С хронични мрънкачи трудно се живее, аз не бих.
Тежки гемии са, завлачват всичко със себе си.

# 77
  • Мнения: 6 607
Аида, а ти защо търпиш и се нагърбваш с всичко? Не разпределяте ли задачи и отговорности от ежедневието, не правите ли планове за разни неща?

# 78
  • Мнения: 6 196
Така е, мрънкала и аз не понасям. Моята се е случвало да мрънка за нещо, дето съм го организирал аз, но се случва сравнително рядко. Почивките ги организира изцяло тя, защото разполага с повече време, като заедно определяме дестинацията и се допитва до мен за всичко. До сега не сме имали провалена почивка, може би първата ни съвместна не беше удовлетворителна, но покрай кризите тогава не можахме да предвидим някои неща. И пак беше забавна, защото бяхме млади влюбени и навсякъде ни беше готино заедно. След това вече по внимателно подбирахме курорта и времето, така че следващите почивки бяха много добри, вкл. и като се появиха децата.

# 79
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 007
Ами защо?! Защото докато осъзная, че такива отношения не били нормални (понеже и семейния ми родителски модел е същият) и той животът си мина.... Вече накъде?!
Какво да разпределяме - много правилно е заглавието на темата - той е в емоционална бебешка възраст, какви отговорности, какви задачи?!

# 80
  • Мнения: 7 483
Аида, та това са 30 години. Тоя мъж грам ли не допринесе за съвместния ви живот? А детето, докато е било малко  ,той къде е бил?
Абе, хората се променят с годините все пак.
Често след дълго съжителство и си омръзват.
А мъжете се приучват на това, онова.

# 81
  • Мнения: 6 607
О, Аида, защо си го причиняваш? Такива отношения са много отровни. Как накъде? Пътища много, недей да се "прежалваш". Ако търпиш заради малко детенце, докато порасне и да не расте без баща, бих разбрала донякъде...

# 82
  • Мнения: 245
Не съм чела всички мнения, но съм била в такава връзка. И е кошмар. Мрънкане за всичко - къде да се отиде, пък топло било, студено било. Остави пътуванията, ами ангажиментите вкъщи - същата работа. Вечно мрънкане, вечно нещо му е зле. За всичко аз трябваше да мисля какво има да се върши, повтаряне по 100 пъти. С времето не се подобриха нещата и съвсем естествено приключиха в един момент.

# 83
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 007
Той винаги е на работа.
Само това може, да си работи работата.
Всичко друго, дете, училище, семейство, дом... без него.

# 84
  • София
  • Мнения: 38 630
И моя е/беше същия. Де факто съм самотен родител. Преведе едни пари в една карта и край - свършил е всичко!

# 85
  • Мнения: 7 483
Той винаги е на работа.
Само това може, да си работи работата.
Всичко друго, дете, училище, семейство, дом... без него.


Ето едно добро качество. Пари и кариера.
Все пак е постигнал нещо ,а това не е малко.

# 86
  • Бургас
  • Мнения: 3 594
Да организираш почивка, нищо не е  - една резервация, плащаш и това е. Но да организираш по-дълга екскурзия, особено в чужбина -  това вече може да е живо изпитание за връзката.  Аз се разделих с един бивш след близо двайсетдневно пътуване с кола из Италия. Разбрахме, че аз за навигатор не ставам, а той  - за гадже Laughing  Както казват руснаците, ако искаш да опознаеш някого, пътувай с него. То, маршрути, хотели, забележителности, билети за тях предварително - къде има, къде няма...Накрая добре, че свърши - връзката, не "почивката"  Laughing

# 87
  • Мнения: 2 207
Моята жена пък каза, че ако я изберат за мисията до Марс - щяла да замине веднага.
И й казах... тръгне ли, на другия ден ще се оженя за онъз колумбийка с петте деца. Няма я чакам аз петнайсет години да ми се размотава из Слънчевта система.

# 88
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 007
Той винаги е на работа.
Само това може, да си работи работата.
Всичко друго, дете, училище, семейство, дом... без него.


Ето едно добро качество. Пари и кариера.
Все пак е постигнал нещо ,а това не е малко.
Не съм казала, че в живота си нищо не е постигнал.
Проблемът е в емоционалната зрялост, по-скоро в липсата ѝ.

# 89
  • СИ
  • Мнения: 4 406

Да организираш почивка, нищо не е  - една резервация, плащаш и това е. Но да организираш по-дълга екскурзия, особено в чужбина -  това вече може да е живо изпитание за връзката.  ...


Баш...! И мене като ми сервираха: Ама аз да не съм те карала да ме водиш тук... Започна да ми се изяснява, колко съм бил влюбен и загубен.        Smile

# 90
  • Бургас
  • Мнения: 3 594
Друго, с което се тества връзка е поход в планината - особено, ако и двамата не сте планинари Laughing

# 91
  • СИ
  • Мнения: 4 406
Друго, с което се тества връзка е поход в планината - особено, ако и двамата не сте планинари Laughing

Като разредихме семейните пътувания, аз се върнах към старото хоби. Баирите и камънаците. Ама все забравям, че не съм в първа младост и замалко да си счупя главата на Олимп.            Stuck Out Tongue Closed Eyes

# 92
  • Бургас
  • Мнения: 3 594
А и в планината как си личи един мъж, мъж ли е или "голямо бебе", ако трябва да се върнем на темата...

# 93
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 301
Ако мъжът ми беше мрънкало,изобщо нямаше да ходя с него на почивка.
Или с детето или с приятелки или с някоя роднина..
За мен почивката е удоволствие и разтоварване.
Ако ще се нервирам,по-добре да не ходя никъде...


За планината-дъщеря ми много обича еко-пътеки.Колкото по-диви и трудни,толкова повече и харесват.
На мен това много не ми допада.И затова винаги ходим с компания.
Имам приятелка ,която е катерач.Тя има две деца,Едното обича да се катери,другото не.
Дъщеря ми отива с приятелката ми.Аз се разхождам с нейното дете .

# 94
  • София
  • Мнения: 12 820
Ако мрънка, следващия път няма и да дойде. На някои това им е мечтата де, няма лошо. На мен не ми пречи, важното е да си изкарам добре, пък с кого не ми е толкова важно Joy

Иначе тук попарени виждам и от двете страни - и от организиращите и от "организираните". Не е проблемът кой кой е. Някои обичат да организират. Други предпочитат да са в ролята на "багаж". Няма лошо. Лошото е, когато единият е зорлем натикан в нежелана роля или пък насреща му мрънкало, дето както и да го направиш, все му пречи и нищо не оценява. Битки с такива за първоначално изгубени. Понякога просто е въпрос не непреодолимо разминаване в желанията. Друг път просто насреща си нямаш човек. Този, който не ме пита и не се интересува, бих го разкарала. Той така ще е за всичко. Който пък мрънка, се организирам без него и си заминавам, той да се радва на диванчето вкъщи. Ако иска да участва, или да се включва наравно, или да се радва, че друг е свършил работата, и да не знае много. Всичко друго са упражнения в безсмислие.

# 95
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 007
Да де, няма спор че е така.
Въпросът е, че този, за когото казваш да се включва или да се радва, че друг е свършил работата, трябва това нещо да го осъзнае. А тук говорим за хора на една бебешка емоционална възраст. Сиреч, ако е с нормална емоционалност, ще го разбере и евентуално нещо ще промени, докато героят на темата никога няма да го проумее и никога няма нищо да промени. Все едно да искаш  да участва наравно едно дете на 2-3-4 години. Ами няма как...

# 96
  • Мнения: X
Няма хора на бебешка емоционална възраст... има хора,  на които им минава номера..."Ти го плюеш, той вика дъжд вали". Чудя се как изобщо има хора, които си пропиляват живота ,да чакат някой да ги оцени или пък да се промени 🙄🙄🙄. Нищо му няма на емоционалносттана човека. Ами просто не му пука и грам не Ви уважава. Не е случайна приказката " по действията ще ги познаете."

# 97
  • Мнения: 2 002
Аида, няма "късно"за да се погрижиш за собственото си спокойствие. И аз след 30 г. брак си наех квартира и оставих "емоционалното бебе" да порасне. Първата година бяха рев и сополи: Аз без теб не мога. .... - жалби, драми. 2-та година пълен игнор. И да видиш сега, след 3-тата година как с всичко се оправя сам.
   А аз вече не търпя мрънкане. Организирам си сама пътуванията и ми е спокойно. Та ако не можеш да търпиш - вземаш кардинално решение. Ако е само мрънкането, а за друго си е добър -  просто си го пускай покрай ушите.
   И моят  както и твоя - дава парите и за друго не го закачай. Научих се до него да си живея, но сама. Да не очаквам нищо от него. Вярно - живот като съквартиранти (не беше хубав). Преди физическата раздяла е емоционалната.

# 98
  • Мнения: 18 609
Погледнете от тази страна - ако е с бебешка емоционалност, по никакъв начин нямаше да се впише в обществото, да се закрепи на работа, камо ли да носи пари. На мен описаното ми звучи по-скоро като "ако ми мине номера" или някакъв вид контра/саботаж. А, то писано малко по-горе.

# 99
  • Мнения: X
И 80:20 да е пак е нещо...
Тук говорим за 100:0, в най-добрия случай 98:2...
Собствен такъв опит нямам, или е съвсем бегъл - едно гадже, на което му липсваше инициативност (според мен) и все за нещо го бутах. Като се разделихме, почна сам  да прави нещата, които исках от него преди. Каза, че защото никой не го кара.

Имам обаче доста наблюдения над близка приятелка. Мъжът й е детето в къщи. Донякъде това се дължи и на факта, че неговите родители са на другия етаж в същата къща - още се съветва с тях, на жена си само съобщава "С мама решихме" и т.н.
Инициативност и грижа - никакви. Детето си не кара на училище, бабата и дядото го водят. И други подобни.
Но там още от неговото детство е  било така - мама както каже. И до ден днешен той още не може да взема решения сам. В къщата си. А на работата си е успешен.  Там някак е приел, че е ръководител и се държи като такъв. Но в къщи е останал "детето".
Моята приятелка много време и нерви изгуби да очаква нещо от него, да опитва нещо да промени, нещо да постигне. Сега живеят като съквариранти. Тя даже гадже има, ама тайно от "мама", разбира се. Joy

# 100
  • СИ
  • Мнения: 4 406
...
Имам обаче доста наблюдения над близка приятелка. Мъжът й е детето в къщи. Донякъде това се дължи и на факта, че неговите родители са на другия етаж в същата къща - още се съветва с тях, на жена си само съобщава "С мама решихме" и т.н.
Инициативност и грижа - никакви. Детето си не кара на училище, бабата и дядото го водят. И други подобни.
Но там още от неговото детство е  било така - мама както каже. И до ден днешен той още не може да взема решения сам. В къщата си. А на работата си е успешен.  Там някак е приел, че е ръководител и се държи като такъв. Но в къщи е останал "детето".
Моята приятелка много време и нерви изгуби да очаква нещо от него, да опитва нещо да промени, нещо да постигне. Сега живеят като съквариранти. Тя даже гадже има, ама тайно от "мама", разбира се. Joy


Тази твоя близка приятелка си е най-обикновена мързеливка, на която мъжът ѝ служи за оправдание пред приятелките. Тя очаквала... И с това нейните усилия приключват. Мъжът ми това, мъжът ми онова... Майка му такава, баща му онакъв. Аз да си стоя, а те да водят децата на училище докато мъжът ми го няма, че е по-лесно. После да се оплачем, колко е тежко, че не сме се бръкнали два лева за да плащаме жилище, докато опъваме цигарките на кафенце с приятелки... Другите нямали инициативност, а тя е само отегчена гостенка.

# 101
  • Мнения: X
Не си прав, но няма да споделям повече подборности за нея. Отбелязвам само, че нейното работно време е много повече като дни и като часове от неговото. На кафета не ходи, цигари не пуши, я има-я няма 4 почивни дни в месеца. Тя. Други подробности за нея няма да споделя, но повярвай ми - опита. Не е като да е чакала нещо от небето да се промени, нито е готованка, нито мързелива, нито което и да е от нещата, които ти изброи.

# 102
  • Мнения: 6 196
Ми що не си вдигне чукалата и детето, и да си отива при гаджето? Щото така хем навряна при мамин златен, хем с гаджето се мушкат тайничко, нещо или и тя не е много стока, или не е толкова успешна както я описваш? Няма как да бъде хем туй в онуй до края, хем душата в рая.

# 103
  • Мнения: 2 579
Бях се натъкнала веднъж на такъв. Слава Богу, не ми стана мъж. Но ми беше смешно, а в един момент досадно да напазаруваш, да сготвиш, да му сервираш първо, второ и трето, той да се наяде, да заспи на масата и след това да те попита: "Абе ние десерт ядохме ли?"

# 104
  • Мнения: 14 935
Не е мързелива, само е шавлива приятелката на анонимния. Вероятно и бедна и алчна.

Това с десерта ме събори под масата от смях Joy

# 105
  • Мнения: X
С тези свободни съчинения съжалявам, че споделих нещо. И се радвам, че остана като "анонимен".

П.П. Бракът е от 15+ години. "Гаджето" е от месец-два.
Тя работи по 10+ часа, 25 дни в месеца. Богаташка не е със сигурност, успешна  - зависи от гледната точка. Тя носи повече пари в семейството от него.

И спирам по темата. Нататък съчинявайте на воля.

# 106
  • Мнения: 6 196
Е кво има да съчинвваме- мушка ли се тайно- мушка се. Дали от месец, година или 10 има значение само колко е загубен мъжа и, че не я е хванал. Стои ли си при свекървата и маминия златен- стои си. Ти ни ги казваш тия работи, съчинения няма тук. Като не изнася нещо, изнася се тя, не отива да се фраска с друг, докато си ляга при мъжо, така де съквартиранта.

# 107
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 301
Жените,които се набутват в къщата на свекърите не винаги са бедни и алчни.
Обикновено го правят,защото са влюбени и загубени-Мунчо отказва категорично да излезе  на квартира,защото ,,той къща си има,,.,,заврян зет няма да ставам,,...Така е възпитан.Или пък я лъже,че само временно ще живеят с родителите му....И жената се съгласява да живее там със свекърите,защото иска да е с него,да не го изтърве...И после ,като изчезнат пеперудите в стомаха и,осъзнава в какъв филм е влязла,но вече е късно...

А тръгне ли жената по чуждо-значи вкъщи нещо не и достига...

# 108
  • Мнения: 14 935
Какви свободни съчинения? Мрънкачка, която кръшка, ама не си тръгва. Не съжалявам, че не проявявам разбиране.

# 109
  • Мнения: X
Да, много познато това с мрънкането и почивките. При нас разликата е, че обикновено господинът е инициатор на пътуването, основно той го организира, защото обича да се занимава с такива неща, аз само давам идеи или предлагам места, но последната дума е негова. Въпреки това почти всяко пътуване бива скапвано от мрънкане от негова страна, до степен да ме кара да се чувствам виновна за неговия избор и за това, че съм го одобрила. Винаги се тръгва с голяма кошница очаквания за някакви перфектни условия и перфектно обслужване, които са нереалистични. От дребни неща се прави проблем и колкото и да си се навивам да съм дзен и да се наслаждавам въпреки всичко в един момент ми идва в повече и аз избухвам. Сякаш това е целта на упражнението, някакъв енергиен вампиризъм "ще те заведа на почивка, но така ще ти скапя настроението там, че да ти е гадно". И това при положение, че аз обикновено се дърпам до последно и се съгласявам само при изричното обещание, че този път няма да мрънка и ще се опита да се наслаждава на почивката, която сам е избрал. В интерес на истината с времето и много тиради по въпроса от моя страна има някакъв напредък, но ако се отпусна и реша дори и най-малката мрънканица да ми мине покрай ушите без да реагирам, следва втора, трета и преди да су усетя лавината ме е заляла.
 Другото е че уж много обича да ходи на море, но не понася пясъка и жегата на плажа. Тоест ходи се на море, за да се седи на плажа половин до един час пряко сили и то съпроводено със съответното пуфтене, а останалото време може да си го прекара лежейки пред телевизора в хотелската стая. На планина е същата работа - кратка разходка из курорта и залягане пред телевизора в хотела, ако има басеин - кратък престой и там със съответните коментари, че много били хората, топло/студено било и т.н. За планински разходки и дума не може да става, имало насекоми, вятър, слънце, облаци, щял да се умори, цял репертоар. Да, както казах с времето има напредък и започна да си дава сметка, че всичко това е супер безсмислено и не носи удовоствие за никого, но с цената на много  нерви и усилия от моя страна. Лошото е че и едното дете е възприело този модел на поведение с мрънкането и става още по-сложно.

# 110
  • Мнения: 14 935
А на мене ми се струва, че някой се мъчи да си пробута личните вкусове и се чуди що му мрънкат.

# 111
  • Мнения: X
А на мене ми се струва, че някой се мъчи да си пробута личните вкусове и се чуди що му мрънкат.

 Това към моя пост ли е? Ами няма такова нещо, още от януари месец се започват едни разговори и чуденки, колко пъти ще ходим на море и къде тази година. Докато аз се мотам и отлагам решението, най-вече защото знам, какво ме очаква, той вече е избрал и резервирал. Ако е на кеф ми предлага 2-3 варианта и заедно избираме. За мен не е проблем, не съм претенциозна и изобщо не се налагам. Ако под "пробутване на лични вкусове" разбирате да поставям изискването почивката да протече спокойно и приятно без да ме държи отговорна за това, че сервитьорката го погледнала накриво или имало комари в стаята, в такъв случай да, пробутвам си ги.
 Знам че казусът звучи странно, но е самата истина. В моя случай половинката се държи не толкова като малко момче, а по-скоро като принцесата с граховото зърно. И докато в ежедневието проблемните ситуации са донякъде отиграни и гледаме и двамата да ги избягваме доколко е възможно, то на път доста неща излизат наяве отново и отново.
 От друга страна, защо човек, който не понася да му лепне пясък по краката, да седи на слънце, да се храни в шумни заведения и други подобни с такъв ентусиазъм организира лятната почивка още от януари и за мен остава загадка.

Последна редакция: ср, 11 май 2022, 14:48 от Анонимен

# 112
  • Мнения: 245
Жените,които се набутват в къщата на свекърите не винаги са бедни и алчни.
Обикновено го правят,защото са влюбени и загубени-Мунчо отказва категорично да излезе  на квартира
Отказва категорично или ако се съгласи - е с 300 зора и то задължително някъде наблизо до мама.

А тръгне ли жената по чуждо-значи вкъщи нещо не и достига...
Същото важи с пълна сила и за мъжете. Понякога и повече неща не им достигат, че да започнат да се оглеждат настрани.

# 113
  • Мнения: 1 399
Някой хора в темата много лесно влязоха в ролята на съдници. Ясно е че не сте попадали на такъв човек и такава ситуация и може само да се радвате за това.
Не е толкова лесно да се зареже всичко, както го изкарвате. Опитайте се малко да влезете в чуждите обувки.

# 114
  • Мнения: 14 935
А защо те не влязат в обувките на другите?

# 115
  • Мнения: 6 607
Деска, никой не е отрекъл, че е трудно, но това, което съдниците искат да кажат е, че погледнато от един по-различен ъгъл, угаждащият не е дръжен да слугува на никого и не бива да се чувства виновен, а спокойно може да ограничи обслужването на пълнолетен, здрав и прав индивид.

# 116
  • София
  • Мнения: 11 491
Петенка, ха! Сега виждам тази твърде сексистка и тенденциозна тема Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт