Здравейте. През април месец тази година приключи и моя развод окончателно. Реално с бившия ми сме разделени от септември 2021ва. Имам дете на 5 години. Вие как се справяте след развод ? Успяхте ли да продължите напред в личния си живот ? Намерихте ли сродна душа/любовта ? Кога и как имахте време да излизате по срещи, за да се запознаете с някой ? Аз съм на 31 години и колкото и тъпо да звучи се опасявам, че всички "свестни" вече са заети, женени или женени и с деца.
- Публикувана: 7 юли 2022, 00:35 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2022, 21:19 ч.
След развода
Чудесно се справям. Е,има си своите трудности, но се преодоляват.
Ами мисля, че вървя напред, а не назад.
Не.. Нито съм търсила, а тия, дето търсиха ги отрязах.
Време имам, желание нямам. Толкова ми е добре сама, че не ща и да помисля някой да ми се манзахерца наоколо и да ми дава тон в живота.
Е, че на 31г си толкова млад и пълен с живот, че... стига да искаш. При това с дете на 5г. Моята беше на 10месеца.
Кураж и вяра!
Най-доброто тепърва предстои!
Излизала съм и съм се забавлявала. Детегледачка, роднина или приятелка/и е помагала да го гледат. Детски центрове тогава нямаше много, а сега е пълно.
Има свестни хора и мъже, никой не ме е е гледал като “втора стока” и тн, затова че съм с дете.
За да срещнеш сродната си душа - първо и най-вече трябва да заобичаш себе си. Да си простиш и да заживееш в обич и мир със себе си.
Докато не го постигнеш - не влизай в сериозни отношения, само се забавлявай/експериментирай. Ако не си завършена и цялостна, рискуваш да попаднеш на някой токсичен и тн.
Най-доброто тепърва предстои!
Излизала съм и съм се забавлявала. Детегледачка, роднина или приятелка/и е помагала да го гледат. Детски центрове тогава нямаше много, а сега е пълно.
Има свестни хора и мъже, никой не ме е е гледал като “втора стока” и тн, затова че съм с дете.
За да срещнеш сродната си душа - първо и най-вече трябва да заобичаш себе си. Да си простиш и да заживееш в обич и мир със себе си.
Докато не го постигнеш - не влизай в сериозни отношения, само се забавлявай/експериментирай. Ако не си завършена и цялостна, рискуваш да попаднеш на някой токсичен и тн.
Продължих си чудесно. Но решението за мен беше повече от правилно. Ако имаш съмнения и терзания от рода на "А не можеше ли... Ами ако.... Дали не можеше иначе..." никога няма да продължиш напред.
Аз в началото бях с две малки деца и много изтормозена психически, та ми отне доста време да се съвзема сама себе си.
Вече 4 години минаха, пета подкарвам и съм все по-доволна, особено като гледам в какво нетърпимо леке се превръща бившия, много съм щастлива, че не съм с него да му търпя глупостите.
Проблемът ми е, че тормози децата и си го изкарва на тях, че не може да си оправи живота, те доста отнасят психическия тормоз, защото не могат да разберат и осъзнаят, че баща им не е в ред... Но ще мине (оммм- и това ще мине- оммм).
Нов човек имах, но нещата се размиха по доста причини, тъжно ми е сега, защото бяхме чудесна двойка. Но не било писано да ни се получи.
Засега съм приключила с всички мъже и се чувствам добре със себе си. Не вярвам в това, че на всеки му се полага споделена любов.
Аз в началото бях с две малки деца и много изтормозена психически, та ми отне доста време да се съвзема сама себе си.
Вече 4 години минаха, пета подкарвам и съм все по-доволна, особено като гледам в какво нетърпимо леке се превръща бившия, много съм щастлива, че не съм с него да му търпя глупостите.
Проблемът ми е, че тормози децата и си го изкарва на тях, че не може да си оправи живота, те доста отнасят психическия тормоз, защото не могат да разберат и осъзнаят, че баща им не е в ред... Но ще мине (оммм- и това ще мине- оммм).
Нов човек имах, но нещата се размиха по доста причини, тъжно ми е сега, защото бяхме чудесна двойка. Но не било писано да ни се получи.
Засега съм приключила с всички мъже и се чувствам добре със себе си. Не вярвам в това, че на всеки му се полага споделена любов.
И моя бивш е голямо леке, но детето ми е малко и не ги разбира нещата, а си го обича. Иначе доста се успокоих откакто живеем отделно, не съм под постоянен стрес и вечно нервна. Спя по-спокойно и т.н. Аз напълно осъзнато взех това решение след 2 години скандали и обмисляне от моя страна. През 2020та имах намерение да си тръгна и той зя пореден път ми се кълнеше в любов и твърдеше, че ще се промени. Тогавна останах само заради детето и есента на 2021ва ми преля чашата и за една седмица си намерих квартира и адвокат и заедно с детето си тръгнах и го напуснах. От тогава излизах на доста срещи от Тиндър и фейсбук дейтинг апп-а, но никкой не ми допадна. Иначе с бившия ми съпруг бяхме почти 11 години заедно и предполагам, че дейтинг маркета се е променил доста от тогава насам.
Сега ще станат 3 години от раздялата.
Нищо не се случи относно човек за мен, срещи и т.н.
Нямам време, нямам близки приятели, роднини, които да се заемат с детето, докато аз излизам на срещи и се запознавам с хора.
Много затворен човек съм. Опитах Тиндър и приложения за запознанства. Не знам, опитах някакви неща, но за мен не работят.
Тази година станах на 40. Определено не ми е добре в положението, в което съм. Изчела съм всички истории, как трябва да съм щастлива, да обичам и да ценя себе си. За мен това са просто думи, които всъщност ме карат просто да се чувствам по-зле и провалена, защото не съм щастлива и обвинявам себе си, че не съм щастлива и не се обичам и т.н. и т.н.
Нищо не се случи относно човек за мен, срещи и т.н.
Нямам време, нямам близки приятели, роднини, които да се заемат с детето, докато аз излизам на срещи и се запознавам с хора.
Много затворен човек съм. Опитах Тиндър и приложения за запознанства. Не знам, опитах някакви неща, но за мен не работят.
Тази година станах на 40. Определено не ми е добре в положението, в което съм. Изчела съм всички истории, как трябва да съм щастлива, да обичам и да ценя себе си. За мен това са просто думи, които всъщност ме карат просто да се чувствам по-зле и провалена, защото не съм щастлива и обвинявам себе си, че не съм щастлива и не се обичам и т.н. и т.н.
Сега ще станат 3 години от раздялата.
Нищо не се случи относно човек за мен, срещи и т.н.
Нямам време, нямам близки приятели, роднини, които да се заемат с детето, докато аз излизам на срещи и се запознавам с хора.
Много затворен човек съм. Опитах Тиндър и приложения за запознанства. Не знам, опитах някакви неща, но за мен не работят.
Тази година станах на 40. Определено не ми е добре в положението, в което съм. Изчела съм всички истории, как трябва да съм щастлива, да обичам и да ценя себе си. За мен това са просто думи, които всъщност ме карат просто да се чувствам по-зле и провалена, защото не съм щастлива и обвинявам себе си, че не съм щастлива и не се обичам и т.н. и т.н.
Нищо не се случи относно човек за мен, срещи и т.н.
Нямам време, нямам близки приятели, роднини, които да се заемат с детето, докато аз излизам на срещи и се запознавам с хора.
Много затворен човек съм. Опитах Тиндър и приложения за запознанства. Не знам, опитах някакви неща, но за мен не работят.
Тази година станах на 40. Определено не ми е добре в положението, в което съм. Изчела съм всички истории, как трябва да съм щастлива, да обичам и да ценя себе си. За мен това са просто думи, които всъщност ме карат просто да се чувствам по-зле и провалена, защото не съм щастлива и обвинявам себе си, че не съм щастлива и не се обичам и т.н. и т.н.
Но защо? Здрава си, детето ти е добре, живееш в мир, предполагам имаш хобита, можеш да разполагаш със себе си - това е безценно. Имам чувството, че маса хора живеят с идеята, че ако са сами са нещастни и дори стоят в нещастни кофти връзки, само и само да не останат сами. Или ако са сами не смеят да се зарадват и да се усетят щастливи. А да си сам си има такова очарование, което няма как да усетиш, ако постоянно психиката ти работи колко си нещастен.
Опитай да промениш светогледа си!
Сега ще станат 3 години от раздялата.
Нищо не се случи относно човек за мен, срещи и т.н.
Нямам време, нямам близки приятели, роднини, които да се заемат с детето, докато аз излизам на срещи и се запознавам с хора.
Много затворен човек съм. Опитах Тиндър и приложения за запознанства. Не знам, опитах някакви неща, но за мен не работят.
Тази година станах на 40. Определено не ми е добре в положението, в което съм. Изчела съм всички истории, как трябва да съм щастлива, да обичам и да ценя себе си. За мен това са просто думи, които всъщност ме карат просто да се чувствам по-зле и провалена, защото не съм щастлива и обвинявам себе си, че не съм щастлива и не се обичам и т.н. и т.н.
Нищо не се случи относно човек за мен, срещи и т.н.
Нямам време, нямам близки приятели, роднини, които да се заемат с детето, докато аз излизам на срещи и се запознавам с хора.
Много затворен човек съм. Опитах Тиндър и приложения за запознанства. Не знам, опитах някакви неща, но за мен не работят.
Тази година станах на 40. Определено не ми е добре в положението, в което съм. Изчела съм всички истории, как трябва да съм щастлива, да обичам и да ценя себе си. За мен това са просто думи, които всъщност ме карат просто да се чувствам по-зле и провалена, защото не съм щастлива и обвинявам себе си, че не съм щастлива и не се обичам и т.н. и т.н.
Нещата, които ми допадат са "самотни занимания". Чета си. Почнах да правя едни гривнички. Не съм по физическите активности. Танци, музики, компании. Просто това си е някакъв вид човешки темперамент. Може би е силна дума да се самоопределя, като интроверт, но съм го чувала и от околни.
Имаме домашни любимци. Но бързам да изведа кучето за 10-15 минути, за да съм си у дома с детето и да си почивам с моите си неща. Някак сякаш все не ми достига времето.
Имаме домашни любимци. Но бързам да изведа кучето за 10-15 минути, за да съм си у дома с детето и да си почивам с моите си неща. Някак сякаш все не ми достига времето.
Имах предвид, че там можеш да срещнеш други, различни хора и просто да се забавляваш. Те ще те въвлекат. Аз също обичам да си чета книги и не съм твърде общителен. Обаче една раздяла неизбежно удря по самочувствието и увереността. Затова доказваш на себе си, че ти си готина, усмихната и т.н. и сами ще ти се лепят. Тия интернет запознанства бяха актуални към началото на 2000-те. Но тогава ограничен кръг хора имаха достъп, понеже не беше евтино. И затова хората бяха качествени.
Аз съм като Светулчица. Сама и ми харесва.
Имам кой да ми гледа детето, мога да излизам и го правя. Имам приятели, социален кръг. Започнах нова работа и страхотно ме забавлява колектива. Хобитата ми са две, едното е "самотно" (вкъщи), а другото не. На мнение съм, че ако нещо се случи, ще се случи. Не търся умишлено мъж, не посещавам специализирани сайтове. Чувствам се чудесно със себе си.
Имам кой да ми гледа детето, мога да излизам и го правя. Имам приятели, социален кръг. Започнах нова работа и страхотно ме забавлява колектива. Хобитата ми са две, едното е "самотно" (вкъщи), а другото не. На мнение съм, че ако нещо се случи, ще се случи. Не търся умишлено мъж, не посещавам специализирани сайтове. Чувствам се чудесно със себе си.
Бях на 25 когато се разведох. С две малки деца, животът ми беше основно работа и грижи. Не срещнах подходящ и четири години след развода се събрахме с бившия. Живяхме заедно 22 години, до преди месец и половина, когато окончателно казах "Край!" Животът ми сега е много по-спокоен и много по-пълноценен. Децата ми са пораснали, имам си хобита и приятели. Не търся нова връзка, ако нещо е писано, ще се случи. Наслаждавам се на свободата си. Никога не бях живяла сама и страшно много ми харесва. Имам приятелки, които са разведени отдавна и също не търсят връзка на всяка цена, преживели са по няколко разочарования и след развода, и изобщо не мислят да се обвързват за момента. Но ние сме около 50-те, на 30 е по-различно. Не бързай и се наслаждавай на свободата и спокойствието!
А тези 22 години щастливи ли бяха за теб?
Аз живеех сравнително доста добре с бившия си мъж и затова "тупнах отвисоко". Тоест не ми беше хрумвало дори, че ще се наложи да се развеждам с три малки деца. Юли месец 2011 разбрах, че имаме сериозен проблем, Януари 2012 си взех трите деца и багаж и се изнесох в апартамент под наем. Не можех да изтрая повече да се правим на семейство, след като нищо такова няма. Тоест бившия искаше да седим семейни, а той да си живее като ерген 
Не ме устройваше и твърдо реших, че няма да стане това. Оправях се съвсем сама, нямам никаква помощ от роднини. Взех си гледачка за през деня, да гледа малкото, което беше още бебе. Големите бяха на 11 и 6 години и си ходеха съответно на градина и училище. С бившия ми мъж имахме общ бизнес, който се разпадна от само себе си, като почнахме да разделяме фирмата, та освен семейно, и с рабоата се наложи да почвам отначало. Въобще този целия период от около 1 година до официалния ни развод ми е като в мъгла.
Никога през този кофти период не съм си и помисляла да стоя сама и да не се виждам с мъже занапред. Просто не ми беше до това. Все пак даже тогава излязох няколко пъти на кафе с един мъж, колкото да не е без хич и да не стоя вкъщи сама уикендите, когато децата са при другите си роднини.
Всички закани от познати как никой нямало да ме иска с трите деца се оказаха напълно безпочвени. Срещнах мъжа ми, когато не бях в най-добрата си форма. Въпреки това инициативата да се виждаме и впоследствие да се оженим дойде изцяло от него. Не ми се е налагало нито веднъж да се усъмня в чувствата му поне до този момент - женени сме от 8 години.
Това ме кара да вярвам, че когато някой мъж се влюби, няма как да го спрат деца от предишна връзка на жената. Така че - нека си живеем спокойно, мъжете са много и за всяка има подходящ. За един може да си кошмара на света, а за друг - сбъдната мечта Просто дайте шанс, ако някой ви харесва, не мислете "всички мъже са еднакви" и т.н. Животът е шарен.
Не ме устройваше и твърдо реших, че няма да стане това. Оправях се съвсем сама, нямам никаква помощ от роднини. Взех си гледачка за през деня, да гледа малкото, което беше още бебе. Големите бяха на 11 и 6 години и си ходеха съответно на градина и училище. С бившия ми мъж имахме общ бизнес, който се разпадна от само себе си, като почнахме да разделяме фирмата, та освен семейно, и с рабоата се наложи да почвам отначало. Въобще този целия период от около 1 година до официалния ни развод ми е като в мъгла. Никога през този кофти период не съм си и помисляла да стоя сама и да не се виждам с мъже занапред. Просто не ми беше до това. Все пак даже тогава излязох няколко пъти на кафе с един мъж, колкото да не е без хич и да не стоя вкъщи сама уикендите, когато децата са при другите си роднини.
Всички закани от познати как никой нямало да ме иска с трите деца се оказаха напълно безпочвени. Срещнах мъжа ми, когато не бях в най-добрата си форма. Въпреки това инициативата да се виждаме и впоследствие да се оженим дойде изцяло от него. Не ми се е налагало нито веднъж да се усъмня в чувствата му поне до този момент - женени сме от 8 години.
Това ме кара да вярвам, че когато някой мъж се влюби, няма как да го спрат деца от предишна връзка на жената. Така че - нека си живеем спокойно, мъжете са много и за всяка има подходящ. За един може да си кошмара на света, а за друг - сбъдната мечта
Просто дайте шанс, ако някой ви харесва, не мислете "всички мъже са еднакви" и т.н. Животът е шарен.
Здравейте, и аз да се включа в темата.
Мразя израза "самотен родител", затова ще използвам следния - самостоятелен родител съм на момиченце на 4 г. Разделена съм с баща и от една година-тежка раздяла и кофти година, тъй като тъкмо бях почнала и нова работа. Баща и не я беше виждал от 10 месеца, тъй като намери друга жена в интернет и тя се оказа пречка за новите му отношения. В същото време обаче, води дела, че аз не разрешавам да вижда детето си. На самото дело призна, че той не я търси. Общо взето нелогично и неадекватно поведение, подклаждано от майка му и брат му. В последствие обжалва и присъдената му сума за издръжка, която и без това е близко до минимума.
За в момента съм сама. Излизай с един-два а мъже, но явно не бях готова още или пък не бяха подходящи. Затова първо реших да обърна внимание на себе си, на детето си, на кариерата си и евентуално тогава да се поогледам за човек, с който бихме могли да бъдем заедно.
Тази година мина като сън и едва чак сега се поотърсвам. Смениха се някакви сезони, минаха някакви празници-най-самотните в живота ми. И чак сега осъзнах, че скоро ще стана на 40 г... И мен ме обзема страх, как времето лети и ще се справя ли без бащата на детето ми, който не иска да поема никаква отговорност за дъщеря си, а иска само да я вижда от време на време.
Ужасих се как цялата тежест във всякакъв план-финансов, емоционален, падна върху мен. Как в един момент нямаше с кой да разделя отговорностите, тревогите, мечтите...
Но ставам все по-силна и почва да ми харесва.
За съжаление и аз нямам много приятели, общо взето един по един се отдръпнаха, явно не свикнали да ме виждат толкова съсипана и отчаяна. Но пък ставам все по-силна. А и имам подкрепата на родителите ми, макар и често да сме на различни мнения.
Та ще се радвам да намеря и приятели тук, който иска, нека ми пише. Ще споделяме и ще се подкрепяме. Или може да се организираме за излизания от време на време ( с деца и без:).
Това с танците е добра идея, аз ходех на народни, но обмислям латино от есента.
Моля, споделете вие къде ходите?
На всички вас желая едно прекрасно лято! И аз пък вярвам, че винаги има подходящ човек за всеки. Просто понякога пътят е по-дълъг.
Ще се радвам да станем приятели!
Мразя израза "самотен родител", затова ще използвам следния - самостоятелен родител съм на момиченце на 4 г. Разделена съм с баща и от една година-тежка раздяла и кофти година, тъй като тъкмо бях почнала и нова работа. Баща и не я беше виждал от 10 месеца, тъй като намери друга жена в интернет и тя се оказа пречка за новите му отношения. В същото време обаче, води дела, че аз не разрешавам да вижда детето си. На самото дело призна, че той не я търси. Общо взето нелогично и неадекватно поведение, подклаждано от майка му и брат му. В последствие обжалва и присъдената му сума за издръжка, която и без това е близко до минимума.
За в момента съм сама. Излизай с един-два а мъже, но явно не бях готова още или пък не бяха подходящи. Затова първо реших да обърна внимание на себе си, на детето си, на кариерата си и евентуално тогава да се поогледам за човек, с който бихме могли да бъдем заедно.
Тази година мина като сън и едва чак сега се поотърсвам. Смениха се някакви сезони, минаха някакви празници-най-самотните в живота ми. И чак сега осъзнах, че скоро ще стана на 40 г... И мен ме обзема страх, как времето лети и ще се справя ли без бащата на детето ми, който не иска да поема никаква отговорност за дъщеря си, а иска само да я вижда от време на време.
Ужасих се как цялата тежест във всякакъв план-финансов, емоционален, падна върху мен. Как в един момент нямаше с кой да разделя отговорностите, тревогите, мечтите...
Но ставам все по-силна и почва да ми харесва.
За съжаление и аз нямам много приятели, общо взето един по един се отдръпнаха, явно не свикнали да ме виждат толкова съсипана и отчаяна. Но пък ставам все по-силна. А и имам подкрепата на родителите ми, макар и често да сме на различни мнения.
Та ще се радвам да намеря и приятели тук, който иска, нека ми пише. Ще споделяме и ще се подкрепяме. Или може да се организираме за излизания от време на време ( с деца и без:).
Това с танците е добра идея, аз ходех на народни, но обмислям латино от есента.
Моля, споделете вие къде ходите?
На всички вас желая едно прекрасно лято! И аз пък вярвам, че винаги има подходящ човек за всеки. Просто понякога пътят е по-дълъг.
Ще се радвам да станем приятели!