Поведение на 2 годишно дете .

Все от някъде трябва да го е видяла,ходи ли на ясла,моята е две и половина и от скоро я забелязвам да хвърля камъчета,правя забележка веднага и я местя на друга площадка,засега не е ударила никой,те са миниатюрни камъчета но все пак

Не не ходи на ясла нямам си и на представа откъде може да е видяла.По цял ден сме заедно  понякога щипе и мен , а аз не съм забелязала други деца да правят така , че да е видяла .Единствено аз я гледам .

Малко дете, което няма 2 години, не се нуждае от много говорене и дълги обяснения, то не ги и разбира.
Казваш „Не!“ със строг и категоричен тон и хващаш ръката, когато посяга да нарани някого. И така – колкото пъти е нужно, за да схване.
Отвличане на вниманието също помага на тази възраст.
Ако се заинати и държи да удари/скубе и т.н., просто я отстраняваш. И си твърда, ако започне да плаче и да се тръшка. „Не“-то означава „не“ и е без компромиси.

Да това беше  първия ми подход следва истеричен рев и доста често вече се прибираме след такива ситуации ,за да разбере , че няма да е  нейното . Когато видях ,че той също не помага почнах с много говорене очевидно и той не ми помогна след това почнах и с шамарките .Всякаш  ми  прави на инат , но точно в момент в който погледа ми е другаде.

„Агресия вкъщи няма“, но пък има „шамарки“?
Добре.

С двегодишно погледът ти трябва непрекъснато да е към него. Може да се нарани само, може някой друг да го нарани, може то самото да нарани някого... То е бебе още, не може да очакваш да се пази или да пази околните.
Двегодишно не може да играе с други деца, може да играе до тях под надзора на възрастен.
Двегодишно не разбира от пространни „обеснения“. То се учи не от думи, а от действията на хората около него.
Прекалено големи очаквания от толкова малко дете.

Това е дете, те така правят. Не на инат, а защото не са узрели достатъчно, за да преценяват.
Твоята работа като родител е да си до детето и да коригираш действията му. Ако няма пострадало друго дете, ако твоето не е наранено, значи е помогнало. На тази възраст това означава да помогне даден подход.
Децата са различни, някои нямат такива проблеми, но имат други. Независимо какви са, резултатите от възпитанието се виждат след години, не след дни.

При всяка агресия или недопустимо поведение първо предотвратяваш сблъсъка, после си събирате нещата и се прибирате или го разсейваш като отивате извън опасната зона.

Ако действаш с шамарки, детето ще се убеди, че това е начинът да разрешава проблемите си и тепърва ще имате проблеми.

Шамарки по дупето не са агресия госпожо ,не прибиваме детето все пак .Децата трябва да имат и граници , а те се създават .Естествено , че играят под надзора на възрастен не са оставени 10 деца по 2 години сами .Всъщност очаквах да се хванете за думата шамарки , но те не са шамари , а потупване по дупето и не е системно вкъщи .  Агресия вкъщи няма ако това за вас е агресия  значи имаме различни представи за нея . Поне аз не познавам дете , което да не е потупвано по дупето при грешка потупвано подчертавам , нее  ударено .По същата тая логика острия тон с думата " Не " също е агресия , а ако ни видите как се прибираме от площадката ще кажете че го отвличам .😁

А какво са точно "шамарките по дупето"? Ако учителката в яслата или наета от теб бавачка прави същото - шамарки по дупето - пак ли ще си ок или ще писнеш, че ти бият детето?

Щом трябва, стоиш до детето и контролираш, ако изобщо искаш да ви останат хора, с които да се виждате по градинките. Майките на другите деца няма да търпят да им скубят, дращят и ритат децата, колкото и да си им симпатична.  С обяснения за приятелството няма да стане към детето - то няма идея за приятели. На тази възраст децата развиват някакво подобно поведение, но не и постоянно да го проявяват. При категорично "не" започват да внимават дали да си позволят хапане и скубане. А се случва да го разберат и по трудния начин - когато другото дете отговори на свой ред.

Как реагираш ти, като те ощипе теб? Има един подход, който сигурно не си пробвала. Да демонстрираш как се чувства жертвата. Т.е., съвсем нарочно да направиш малко театър, когато ти посегне на теб. Да видиш дали ще се събуди чувство за вина.

Вижте  острия тон с думичката Не по тази логика също е агресия  ако се водим по тази логика  . Аз съм родител на това дете мога да го шляпна по дупето не съм отишла да шляпам другите деца , но това не е агресия моля ви .Вие къде прочетохте , че аз не седя детето ? Как си представяте нещата , че си пия кафето отстрани и  си пуша цигарката ли ?
Момичетата с които се събираме са изключително разбрани  ние без приятели няма да останем .Извинете , но ме изкарахте в момента , че аз казвам на детето да щипе , а аз търся съвет със справянето със ситуацията .Вкъщи никой не щипе  , аз имам и друго дете , което е възпитано по същия начин , но не щипе .Смятам , че децата се раждат със свой характер  както всяка отделна личност  ако вашето дете е спокойно , другото ще е по -бурно , третото по-срамежливо и така . Аз седя до детето постоянно не си мислите , че 10 деца под 2 годинки , защото такава ни е групичката са оставени без надзор .В интерес на истината не само моето дете проявява такива  изблици , случвали са и моето дете да го блъснат нарочно и  при  което съм наблюдавала ,  че родителя отсреща използва същата агресия , която вие определяте като такава , но то спира . Дъщеря ми в тези случай се смее тя го приема повече като игра .Очевидно за вас шамарче по дупето не е начин , говорено не е също начин , а аз смятам че говоренето е основния начин  независимо в коя възраст са . Думичката нее и хващане на ръката с остър тон не действа ,а по вашата логика се повтарям отново та също е агресия .Какво предлагате вие ? Нека забравим "агресията "  Като страна , която търси съвет бих искала да чуя вие как бихте се справили с такава ситуация.Въпреки че ако не ви се е случвало и детето ви е обрано и спокойно трудно бихте се поставили в отсрещната страна , където деца са с по -бурен характер и изключително чувствителни . По вашите думи трябва всички да отритнат моето дете явно така постъпвате вие , но ние не  се познаваме от вчера с тиа хора , а от години се събираме .Те все пак са деца грешат и тепърва ще грешат , а ние родителите сме затова да им покажем правилния път .Вие изключвате всички мои начини разбирам .Моля кажете вие как бихте се справили в такава ситуация.

Тогава какъв е проблемът? Детето си има характер. Можеш да го "шляпаш", защото е твоето дете. Защо се оплакваш изобщо като за теб всичко е ок?  В момента не искаш да чуеш никого и нищо, не си готова. Очакваш вълшебен съвет, който да се отнася само за детето, но не и за теб.

Детето ми никога не е шляпвано преди да почне да прави така . Изкарахте ме , че си пребивам децата .😆  Явно аз и майките с които излизам сме чудовища , защото аз не съм единствената , която е шляпвала детето си по дупето при грешка .Вие не казвате нищо съществено няма какво да чуя . Единствено говорите за шамарчето по дупето . Не виждам вашата гледна точка за справяне със ситуацията.Никой не е идеален нито аз нито детето ми ще бъде освен в моите очи .Не знам къде четете , че за мен всичко е окей .  Явно четете между редовете .Все още не чувам вашето мнение за справяне с проблема , а се хванахте за мен .Не съм писала за моето поведение просто ако няма какъв съвет да дадете излишно е да продължим да си пишем ?

Извинявам се за острия тон. Разбирам те, разбирам реакцията ти. Не понасям да чувам за пошляпвания и други подобни.

Заиграй децата, бъди и ти в играта, а не само наблюдател или съдия. Поставяй правилата и границите на тази игра.
Като става въпрос за това дали моето е било кротко - имам две, породени. Да не мислиш, че не е имало моменти, в които да са опитвали да се бутат, дърпат за играчка или нещо друго? Само че и двете деца са мои и няма как да приема, че едното ще драска и хапе, а другото ще търпи или ще отвръща по същия начин. Затова трябваше да ги науча да се разбират помежду си. Играех с тях, играехме тримата, гледах да се редуват, а станеше ли проблем за някоя играчка, гледах да им предложа или замяна, или на единия една, после да се разменят или им отклонявах вниманието от ябълката на раздора. Не са шляпани. Изнервящо ли е на моменти, досадно ли е? Да, и изнервящо, и досадно. Но няма друг начин, трябва да се издържи.

Отношенията между децата се регулират и децата се учат съвсем буквално как да общуват с другите деца. Няма нужда да влизаш в омаловажаваща реакция "изкарвате ме, че си пребивам децата". Много добре знаеш, че шляпването е недопустимо, защото също толкова добре знаеш, че ако някой друг извърши същото действие към твоите деца, веднага ще скочиш, че  ги бие. Затова просто приеми, че не може така и повече недей да го правиш. Бъди посредник и партньор, не очаквай всичко детето да открива самостоятелно.

Аз съм единствения родител , който седи до детето непрестанно , тъй като се страхувам да не нарани някое дете това не означава , че аз само ги гледам като съдия естествено  измислям им игри ,занимавам ги .Ситуацията е деликатна имам дете на 6 годинки много по-спокойна и обрана каквато съм аз .Малката ми дъщеря е избухлив характер такъв е баща й той бързо пали , но не агресира естествено вкъщи скандали  никога не е имало , но това е защото аз съм много обран човек и си меря думите .Шляпването по дупето не е придружено с ярост и агресия и висок тон . Изпускала съм си нервите естествено  както всеки човек , но е шляпвана аз също съм шляпвана като дете , че съм и удряна , но това не ме е направило с годините лош човек и човек отговарящ на агресията с агресия . Напротив създаде ми респект и знаех , че има граници ако татко повиши тон край знаех , че греша .Това че ми е повишавал тон не значи , че аз утре излизах и правех същото .Не сме  перфектни никой  не е .Явно имаме различни гледни точки за нещата за вас шамарчето по дупето е агресия за мен не е .Всъщност високия тон за мен е агресия  и то много повече би я уплашило от едно леко шамарче , а ако трябва да съм максимално честна не отиваме на площадката и аз да почвам през 5 минути шамарчета шамарчето е последното , което използвам след като вече е посегнала няколко пъти и не чува какво й се говори .Това, което за мен е най -добрия приятел в този случай е разговора , но  тъй като не съм била в такава ситуация с голямто ми дете ми е трудно да намеря правилните думи .

Аз пък не съм наясно, защо считате че децата трябва задължително да са видяли нещо, че да го прилагат. Все пак и те проявяват мисловна дейност. Малкият ми син хапеше в тази възраст. Никой не го е хапал у дома. Изчетох де що имаше книги оказа се, че хапе от любопитство, от желание за реакция от другата страна от желание за чуство на принадлежност. И нищо токлкова ужасно не се е случило както и с вашето дете. Приемате дена позиция, най-добре просто я прибирате у дома или я махате от площадката. И държите само и единствено на тази позиция. С течение на времето нещата ще се успокоят.

Благодаря ви аз също съм на мнение , че никой здраво мислещ човек не показва лоши неща на детето си , а иска най-доброто за него и да го възпита добър  човек в обществото .Всеки ден и моето дете и другите деца научават по  нещо ново понякога даже не знам къде ги е чула , имайки предвид ,че друг освен мен и баща й не я гледа,а доста говори за скромните и година и 9 месеца . Благодаря за споделение съвет радвам се , че при вас всичко е минало , тъй като си е неприятно като цяло , но това не значи да отритнем децата , които проявяват и такива работи .Смятам , че трябва да им се покаже правилния път ,въпреки че за тях всичко в момента е игра

По принцип хората са животни и агресията им е вродена като механизъм за оцеляване. В съвременните условия няма нужда от нея и родителите се стараем да я потушим. Но възпитанието е процес и нещата не стават от днес за утре. Трябва постоянство и търпение. Повтаряне, повтаряне, повтаряне...и това е.

Ако утре детето ти нашляпа друго дете по дупето на детската площадка или след години го направи в градината/училище, как ще го тълкуваш и как ще го тълкуват околните? Tогава детето ще е объркано, защото от вас знае, че да нашляпаш някого по дупето не е агресия, а там ще го накажат, защото е. След години може да има проблем и със социалните, ако го прилага в/у собствените си деца. Защото при теб не е оказало влияние, но е доказано, че при много други има такова, затова не се толерира.

Като малки децата инстинктивно се борят за притежание на различни неща, реагират първосигнално, включително агресивно. Ние като родители трябва да сложим ясна граница м/у правилно и неправилно, иначе получават заблуждаващо усещане, че когато имат проблем и човекът с/у тях е по-слаб, е правилно да го понашляпат.

Всъщност, прекалено много философия се изписа, за дете на 2. Бебешки пубертет. Период е, ще ѝ мине. А ти като добра майка, ще си я грабваш като чувалче от площадката, като направи беля и толкова. Рано или късно ще асоциира нещата, особено след 4. Просто търпение, не е само твоето.
Между другото, шамарчето не се асоциира с агресия, ами с чувство за несправедливост (от страна на детето). Емоционална интелигентност.

Когато синът ми беше на около 1.5 годинки, посещавахме детска психоложка, която правеше групови занимания с деца под формата на игра. Малко като детска занималня за 1 час, като бонус получавахме съвети за справяне в различни ситуации.
Та, тази жена ни обясни да спрем да използвамв думичката "Не", защото на малките деца тя се повтаря толкова често, че в един момент започват да я игнорират. Обясни, че е много по-добре да използваме "СТОП" и "БЕЗ".
Например, "Стоп. Без хапане" или "Без блъскане".

Според мен точно в тази възраст е напълно нормално поведение - смисъл точно тогава всички са егоистчета, агрессията е един от първите модели на поведение на всяко живо същество. Не съм убеден как и до колко трябва това да се моделира и на какви етапи. Може би питай някой педагог, психолог.

Не знам дали е ок с огледално поведение и доколко е разумно - примерно детето отива и бута някое дете и му взима играчката, и ти отиваш и буташ своето дете и му взимаш играчката. И му обясняваш - приятно ли ти е, а ти защо го правиш? Не знам изобщо това дали би подействало на тази възраст.

М-м, това е за много по-големи деца. На тази възраст, ще се разреве при такава реакция от майката, ще се заформи травма, че майката го отблъсква, или както по-нататък (в градинска възраст) може да чуе фразата "никой не ме обича" (което всъщност значи към майката "ти не ме обичаш"). Това е много голяма травма. На тази възраст, обаче, ако види, че майката страда заради него, детето би трябвало да усети чувство за вина и категорично да разбере, че тази постъпка не е правилна, защото причинява болка на най-обичаното му - майката. Ако майката плаче, децата също инстиктивно почват да плачат. За това ѝ предложих да изсценира, когато посегне на нея, че много я боли, че плаче от болка. Детето като види, че майката плаче от причинената болка, би трябвало да зареве и то, по такъв начин демонстрира чувството за вина. "Повече не прави така, мамо" е и показване на прошка, което е също хубаво детето да научи.

Как да го обясня това на другите възрастни, ще като го щипят и го бутат, за да му покажели, че е гадно, той реве, защото го отблъскват, а не щот разбира, че прави гадно…

О, не знам. Някои възрастни са забравили, че са били и те деца едно време.

На малката възраст, преди 2-годишна възраст, все още не могат да разберат, че другия го боли. Затова реципрочното действие, най-често от страна на връстниците или други деца, много бързо ги вкарва в час - от хапането боли.

Моето дете е същото на моменти.
Миналото лято като беше на годинка и половина - скубеше. Него са го блъскали. Скубането съвсем не знам откъде го е видял, а и вече не смятам, че отнякъде трябва да го е виждал. Правеше го откакто е на годинка първо с нас, после започна навън с децата. Постоянно правех забележки и си тръгвахме от площадките и му мина тази вълна.
Сега е на вълна бутане. И по същия начин като дъщеря ти, после се извинява като му направя забележка, но след малко пак. Интересно, че не го прави винаги, и не със всяко дете. По-скоро с такова, което му е в по-близкия периметър и обикновено с по-малки от него. Големите му са интересни, и при тях се умилква, даже ги гали, а те недоумяват. Но и аз също като теб не мога да си позволя да го оставя без да кръжа около него, за да не сътвори нещо подобно. Гледам другите майки, пият си коя кафето, коя бирата, лафят си спокойно, а аз обикалям като сателит около него. Не знам пък - може точно за това да се показва какъв бабаит е.
Но и аз при бутане, последваща забележка и повторно бутане, го изнасям по най-бързия начин от площадката.

Rocket, леле как не се сетих и аз за това със СТОП?! А хем го виждам, че като кара например тротинетката и при наличието на някакво препятствие му кажа СТОП, спира. Ще започна май по-често да го употребявам и в други случаи, че НЕ-то наистина му минава покрай ушичките.