Здравейте,
Пиша тази тема тук, защото знам ,че потребителите тук са с богат житейски опит и биха могли да ми дадът съвет. Вероятно ще бъда доста критикувана и съдена, но и без това чувствам огромна вина за това което съм направила. Сега когато съм емоционално по-осъзната и напълно осъзнала грешката си.
Започнах връзка с женен мъж когато бях на 20 години. Бях негова любовница три години и половина, две години от които аз си бях хванала сериозен приятел в опит да се отърва емоционално от женения , защото така бях хлътнала , че замалко да стигна до самоубииство. В началото , когато излязохме на първа среща аз приех с идеята само да изляза с него и да не повторя, защото разбира се беше женен. Подходих така доста по детски , без много много да се замислям. Преди да се видим за пръв път имахме флирт по чата, писане по цял ден , омайване от негова страна комплименти, внимание. Но аз тогава не го взимах на сериозно и си казвах, този пък на какъв ми се прави като е женен. На първата среща се целунахме и тогава си казах , че няма никакъв шанс да повторя това нещо и втора среща няма да има. Обаче той не спря да ми пише, да си ме баламосва , че няма нищо нередно . И аз попринцип съм мека Мария и не е трудно човек да си ме омотае. Поддадох се беше ми адски хубаво с него. Пишеше ми всеки ден , постоянно без значение дали вечер или сутрин. Държеше се така все едно не беше женен. Искаше да се разхождаме хванати за ръце, да се гушкаме. Мен страшно много ме привличаше това , че е зрял, по-голям от мен с 12 години. Тогава ми изглеждаше невероятен. Постепенно се влюбих безумно, бях пристрастена към него като наркомнка. Запознах да не ходя на лекции, започнах да го ренувам зверски, да се разболявам физически и емоционално. Срещахме се у тях, почти през цялата ни връзка което е ужасно , знам . Сега няма идея как съм била толкова глупава да се съглася на подобно унижение и да му позволявам така да се гаври с мен и с жена си. Тогава цялата тази гнусна история ми се струваше най-романтичното нещо на света, забранената любов. Той многократно ми е казвал, че ме обича , аз него също което си беше вярно. Мина известно време мисля че 9 или 10 месеца и разбрах че жена му е бременна с второ дете. Аз бях в шок , чувствах се ужасно, изпаднах в жестока депресия с мисли за самоубииство и всички екстри, успеха ми в университета падна, само плачех, отслабнах бях като сянка. Казах му всичко което ми тежи, опитах да се разделим , но аз не можах да издържа , седях на телефона и треперех, само плачех, майка ми ми каза ако искам да започна работа в родния ми град, ако искам да отида на психолог. Аз обаче реших че съм много силна и нямам нужда от психолог което е голяма грешка. Не спрях да се виждам с него, трябваше да се преместя на квартира , защото прекъснах университет. След това приятелка ме запозна с едно момче. И аз в отчаян опит да съм нормална и да спра с простотиите се хванах с него. Заживяхме заедно много набързо, но го приемах повече като приятел, имах нужда от приятел от разговори от някой с когото да се чувствам нормална и закриляна. Естествено това не беше моя човек. И така водех си две връзки паралелни, чувствата ми към женения намаляха, аз се поуспокоих, въпреки че не престанах да се виждам с него, но вече не бяг така влюбена, обичах го но не бях влюбена. Историята стана доста дълга. Разделих се и с двамата мъже, осъзнах колко съм глупава , колко грешно съм постъпила спрямо жена му и спрямо себе си. Напълно осъзнах че не искам да причинявам болка на никого, нито пък да развалям семейство. Осъзнах стойността си . Не бих повторила в бъдеще подобно нещо и не бих изневерила никога повече на човека до мен. Бях започнала да ходя на психолог, но не продължих. Реших да довърша образованието си. Въпросът ми е има ли начин да изкупя вината си , понеже в момента се чувствам отвратително от себе си. Започнах да ходя на църква, искам да съм по-добра. От гледна точна на сегашното ми аз , което е на 24 години осъзнах че семейството е изключително важно и не бива да се наранява никого заради собствената ни егоизъм. Според вас това непростим грях ли е и може ли да бъде простен.
Пиша тази тема тук, защото знам ,че потребителите тук са с богат житейски опит и биха могли да ми дадът съвет. Вероятно ще бъда доста критикувана и съдена, но и без това чувствам огромна вина за това което съм направила. Сега когато съм емоционално по-осъзната и напълно осъзнала грешката си.
Започнах връзка с женен мъж когато бях на 20 години. Бях негова любовница три години и половина, две години от които аз си бях хванала сериозен приятел в опит да се отърва емоционално от женения , защото така бях хлътнала , че замалко да стигна до самоубииство. В началото , когато излязохме на първа среща аз приех с идеята само да изляза с него и да не повторя, защото разбира се беше женен. Подходих така доста по детски , без много много да се замислям. Преди да се видим за пръв път имахме флирт по чата, писане по цял ден , омайване от негова страна комплименти, внимание. Но аз тогава не го взимах на сериозно и си казвах, този пък на какъв ми се прави като е женен. На първата среща се целунахме и тогава си казах , че няма никакъв шанс да повторя това нещо и втора среща няма да има. Обаче той не спря да ми пише, да си ме баламосва , че няма нищо нередно . И аз попринцип съм мека Мария и не е трудно човек да си ме омотае. Поддадох се беше ми адски хубаво с него. Пишеше ми всеки ден , постоянно без значение дали вечер или сутрин. Държеше се така все едно не беше женен. Искаше да се разхождаме хванати за ръце, да се гушкаме. Мен страшно много ме привличаше това , че е зрял, по-голям от мен с 12 години. Тогава ми изглеждаше невероятен. Постепенно се влюбих безумно, бях пристрастена към него като наркомнка. Запознах да не ходя на лекции, започнах да го ренувам зверски, да се разболявам физически и емоционално. Срещахме се у тях, почти през цялата ни връзка което е ужасно , знам . Сега няма идея как съм била толкова глупава да се съглася на подобно унижение и да му позволявам така да се гаври с мен и с жена си. Тогава цялата тази гнусна история ми се струваше най-романтичното нещо на света, забранената любов. Той многократно ми е казвал, че ме обича , аз него също което си беше вярно. Мина известно време мисля че 9 или 10 месеца и разбрах че жена му е бременна с второ дете. Аз бях в шок , чувствах се ужасно, изпаднах в жестока депресия с мисли за самоубииство и всички екстри, успеха ми в университета падна, само плачех, отслабнах бях като сянка. Казах му всичко което ми тежи, опитах да се разделим , но аз не можах да издържа , седях на телефона и треперех, само плачех, майка ми ми каза ако искам да започна работа в родния ми град, ако искам да отида на психолог. Аз обаче реших че съм много силна и нямам нужда от психолог което е голяма грешка. Не спрях да се виждам с него, трябваше да се преместя на квартира , защото прекъснах университет. След това приятелка ме запозна с едно момче. И аз в отчаян опит да съм нормална и да спра с простотиите се хванах с него. Заживяхме заедно много набързо, но го приемах повече като приятел, имах нужда от приятел от разговори от някой с когото да се чувствам нормална и закриляна. Естествено това не беше моя човек. И така водех си две връзки паралелни, чувствата ми към женения намаляха, аз се поуспокоих, въпреки че не престанах да се виждам с него, но вече не бяг така влюбена, обичах го но не бях влюбена. Историята стана доста дълга. Разделих се и с двамата мъже, осъзнах колко съм глупава , колко грешно съм постъпила спрямо жена му и спрямо себе си. Напълно осъзнах че не искам да причинявам болка на никого, нито пък да развалям семейство. Осъзнах стойността си . Не бих повторила в бъдеще подобно нещо и не бих изневерила никога повече на човека до мен. Бях започнала да ходя на психолог, но не продължих. Реших да довърша образованието си. Въпросът ми е има ли начин да изкупя вината си , понеже в момента се чувствам отвратително от себе си. Започнах да ходя на църква, искам да съм по-добра. От гледна точна на сегашното ми аз , което е на 24 години осъзнах че семейството е изключително важно и не бива да се наранява никого заради собствената ни егоизъм. Според вас това непростим грях ли е и може ли да бъде простен.
Тотален 100% игнор. 
нито си първата нито ще си последната правила тая грешка, и тя е такава, която специално вие жените много я правите, и обяснението, което съм чувал било, че щом тоя мъж би взет от някога друга значи ставал или нещо от сорта, като честно казано абсолютно никога не съм я разбирал тая глупава конкуренция (а сигурно го има и желанието за забранения плод, но при всички случаи човек накрая винаги си пати от това), няма значение колко ти е писал и досаждал, трябвало е пълен игнор след като е зает,
), но въпреки това макар и много хлътнал бях твърд в това отношение, ако ме иска да се разведе (но не го направи дори когато отиде в града, където мъжа и беше в командировка и и отворила любовницата му). А това беше първата жена, която ми обърна сериозно внимание и явно мноого обиграна. Така, че просто по заети мъже повече не си позволявай да се увличаш, колкото и да са настоятелни, защото накрая ти ще си тази която страда. Просто се огледай, има толкова прекрасни свободни мъже, за които ти ще си единствена, обичана, оценявана, уважавана, само отвори сърцето си отново. Това бих могъл да те посъветвам. 
