Тежко детсво - болка до живот?

  • 2 502
  • 26
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 60
Здравейте,

Пиша ви в тежък момент, на периоди получавам реминисценции от кошмарното ми детство, преди баща ми-психопат да се изнесе и да ни истави на мира. Спомням си ясно как баща ми биеше мама пред мен до 7-годишната ми възраст, когато нещо му щукна и се изнесе( слава на Бога). В резултат на всичко, което преживях станах много затворена в себе си, трудно допускам хора и до ден днешен. Първата си връзка започнах на 26-годишна възраст, защото ме беше страх от мъжете, в тях виждах изверга, който биеше мама пред очите ми. Не мога да скрия, че изпитвах и дори още изпитвам гняв и към нея и съм се държала лошо с нея в дадени момента, което не мога да си простя. Постоянно си мисля, че съм съшия изверг като баща ми, иска ми се да не се бях раждала. Иначе винаги съм вила в добра среда, учих в елитно училище, родителите на моите съученици бяха заможни и заедно. Винаги съм се чувствала различна и изгубена. Има ли шанс за хора като мен, преживели подобно нещо? Не мога да спра да си задавам въпроса защот това се случи точно на мен и на мама, която е най-добрият човек на света - и на мравката път прави. Не мога да се отърва от усещането, че светът е лош и злото в хората е заложено някъде вътре в тях, по рождение. Можем ли ние, хората с тежко детство, да намерим смисъла? Ако сте минали през подоно нещо, намерихте ли път нагоре?

# 1
  • Мнения: 82
Здравей! Като за начало е добре да започнеш терапия при психолог или психотерапевт, който да ти помогне да изчистиш травмите от детството и да преработиш емоциите си. Смисъл винаги има, въпроса е да го намериш. За едни смисъла е да имат деца, за други да се издигнат в кариерно отношение и т.н. Поразрови в душата си и ще намериш своя смисъл. Видяла си най-лошия семеен модел, но запомни, че това е извадка от обществото. Не всички са такива. Започни лека полека да комуникираш с хора, с които се чувстваш комфортно. Повярвай ми, виждала съм мъже да носят жените си на ръце… Насочи негативните емоции в друга посока - работа, учене и с успехите ще дойде и удовлетворението и смисълът.

# 2
  • out of space
  • Мнения: 8 574
Хронична депресия.

Не психолог, а психиатър. Веднага!

# 3
  • Мнения: 273
Здравей, съжелявам за това, през което си преминала.
Има ли шанс за хора като теб? (предполагам хора били, в тежка ситуация, да успеят да започнат на чисто, една нова страница от своя живот. Аз казвам, че има. И най-хубавото е, че шанса можеш самата ти да си го дадеш. 🙂
Баща ти е бил лош човек. Не се вглъбявай в тези минали моменти. Без да ги забравяш, взимайки си поука, просто продължи напред. Посоката е "твоето" бъдеще, което "ти" сама ще изградиш.

Отнасяла си се зле с майка си. Разкайваш се за това по думите си - извини и се и за напред се дръж добре.

Изкарай лошите мисли и чувства спрямо баща ти - прости му сякаш е един 'психично болен човек' например(за мен не може да си нормален и да посягаш на собственото си семейство) . Кажи си 'той е бил такъв, но аз съм друг човек и сама ще построят своя живот'.

И последно, не спирай да търсиш хубавите моменти и хора в живота - има ги много, за щастие. Не поставя граници пред себе си като 'баща ми беше.. за това аз... Успех!

# 4
  • Мнения: 12 865
Има шанс. Потърси си добър психотерапевт, за да отработите тези епизоди и това, как са ти се отразили. Имаш нужда и определено си струва.

# 5
  • Мнения: 6 172
Има хора преживели много повече, но изтупали се и продължили, знаейки че смисъла на живота им е да не повтарят семейния модел. Но има и такива, които не могат, или не искат, да излязат от блатото и потъват все по-дълбоко. За тях е нужна професионална помощ. Твоят случай, авторке, е именно такъв. Години наред си затъвала без да мислиш и предприемаш действия, било то собствени или с намеса. Затова, ако искаш да имаш нормален живот, се лекувай. Много въпроси задаваш, но не и правилните. Не знам как живееш без да виждаш цветно, само докато прочета и се депресирах. Действай, намери себе си, не живей чужди животи!

# 6
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 329
Няма начин причината за състоянието ти да е само неща, случили се преди да си била на 7г. Явно и след това са се нагнетили някои виждания за света и някои обяснения, които са ти се запечатали по-дълбоко в съзнанието и са оставили по-дълбока и трайна следа. Роднините и средата са си казали думата. Но да, както вече се спомена, час за психолог и там вече каквото ти кажат, вероятно и нещо медикаментозно ще има, има шанс да се пооправят нещата, сега просто не дълбай повече в лошото и не се самонавивай още повече с повторения на мантрата какви са мъжете всички вкупом.

# 7
  • Мнения: 829
Тежкото ти детство не е извинение да те е страх да живееш. Страшно много семейства са минавали през това и при повечето е оставило белези, но не малко имат много достоен живот. Явно си с по-крехка психика и травмиращите събития само са те вкарали в дупка. Задължително ти трябва специалист.

Родителите са виновни за детството докато  е актуално. След като си голям човек вече, трябва да намериш сили сама да се справяш с проблемите си. Не се прикривай зад миналото. Мъжете не са страшни и дори от лошите, винаги има начин за бягство. Има място под слънцето за всички, но съдбата дава повече на смелите. Ако смяташ да живееш живота си като жертва, няма да ти се случи нищо хубаво.

# 8
  • Мнения: 6 618
Разбира се, че има шанс и път напред, въобще не се и съмнявай.
Мисля, обаче, че имаш много работа със себе си, за да видиш какво те дърпа назад. Това можеш да разбереш само ти, със или без помощта на специалист.
Не заемай ролята на жертвата, това е опасна, осакатяваща и ограбваща стратегия за оцеляване.

# 9
  • Мнения: 2 081
Психолог или психотерапевт .
Психиатър не .

# 10
  • София
  • Мнения: 35 228
Мозъкът е компесаторен и е способен да отработва и забравя, особено при дете.
Трябва ти професионална помощ, не мисля, че единствено баща ти и поведението му е причината за днешното ти състояние.

# 11
  • София
  • Мнения: 12 873
Разбира се, че има шанс. Хората са способни и преодоляват всякакви тежки травми. Но трябва помощ. В твоя случай, задължително потърси специалист. Много е трудно да се справиш сама с такава травма. Борила си се много време, но сега трябва да потърсиш някого, на когото това му е работата и знае, какво прави, и да се опреш на него. Изход има, въпрос е да откриеш правилните крачки към него.

# 12
  • Мнения: 5 711
Здравей,
не четох коментарите, само забелязах, че ти препоръчват професионална помощ.
Това е и моят съвет, колкото е възможно по-бързо!

Относно споделеното от теб мога да споделя, че аз също имам кошмари от детството. И много хора имат кошмари от детството, явно ще се изненадаш колко много са наистина НО ИМА ШАНС ЗА НОРМАЛЕН ЖИВОТ И НЕ, СВЕТЪТ НЕ Е ЛОШО МЯСТО!
Светът е неутрален, хората създават ситуациите и реагират спрямо собсвения си капацитет.
Потърси помощ и вярвам някой ден ще си спомняш за уроците с друго чувство!

Майка ти и баща ти не си ги избрала ти. Не си отговорна за слабостите им, баща ти като насилник и майка ти в слабата позиция на жертва, вместо да те защити и да се прекъснат отношенията по-рано, но може да избереш да се погрижиш за себе си и да търсиш щастието.
Има много добри и свестни мъже, има любов и си струва да се бориш за своето добро бъдеще. Наученото е болка но и опит какво не искаш!
И аз ходя на психолог отвреме на време, има и много литература. Няма да лъжа процесът е скъп и бавен но си заслужава.
Гуш и се усмихни, има и добро в този свят!

# 13
  • Мнения: 4 354
Аз препоръчвам единствено и само психотерапевт, не психолог или психиатър. Тук, в рубриката "Специалистите говорят" има тема, водена от Людмил Стефанов. Аз лично съм била при него на сесии. Причината - именно тежко детство и проблеми с родителите. Имах купища болезнени спомени, които просто спряха да имат власт над мен, благодарение именно на този специалист. Той е от София, но голяма част от нашите сесии бяха онлайн и по телефона.
Да, струва време и пари, да, трябва да се ровиш дълбоко в спомените си, но всичко това ще ти се отблагодари. 🍀
Говоря от личен опит. И ти препоръчвам най-добрият психотерапевт!
Успех и не се предавай!

# 14
  • Мнения: X
Може и психолог,  но ако е фамилен терапевт или клиничен психолог. И спрете с тези генерализации за най-добрият, защото Людмил Стефанов е изключително добър, но също така има и много други специалисти. Да не говорим, че там има и голяма доза химия. А заради проблематиката, която ще се отработва е по-добре да е жена.

И мило момиче, този живот е красив и цветен, но трябва да ти се помогне, за да можеш и сама да го видиш. Няма да е лесно, но и няма да е толкова трудно, ако имаш желание и положиш усилия с помощта на специалист. Пожелавам ти успех!

# 15
  • Мнения: 60
.

Последна редакция: ср, 12 окт 2022, 15:00 от Ednajena11

# 16
  • Мнения: X
Баща ми, който пребиваше мама, след време се преквалифицира като психолог, изкара някакъв курс
, и станал психолог. Представете си, такъв психопат лекува хората. Как да се доверя на психолог?
[/quote

Абсурдно е, че в България е възможно да се наречеш психолог с един курс. Но много хора си го позволяват, въпреки, че реално не са психолози, както си позволяват да са със различна специализация или без такава и да се занимават с терапии и проблематика, от която не разбират. Това е, защото няма регулация. Няма и публична яснота кой с какво има право да се занимава.

Иначе има тенденция много хора с проблеми да се насочват към психологията. Представяте ли си колко е атрактивно да чустват някакво надмощия над човек с проблем. Затова хората много внимателно трябва да проверяват ценза и опита на хората, при които отиват. Другото е дали ще се харесат.

# 17
  • София
  • Мнения: 12 873
Подкрепям с две ръце мнението на Клариче. В България няма регулация и много хора злоупотребяват. Но има и отлични специалисти с всички нужни квалификации, които си вършат работата отговорно и коректно. Много трудно би се излязло от положението на авторката без такъв. Затова и нека потърси, със сигурност има. Както не трябва да прехвърля лошия опит върху всички мъже, така не трябва да прави същото и с психолозите.

# 18
  • Мнения: 6 207
Много пъти съм писал, тва не е сериозна професия за мен. Наистина има и добри такива, способни наистина да помогнат, но са малко. Повечето са специалисти по ала бала, за мен е несериозно след един курс или в по добрия случай магистратура вече да си специалист психолог. Да не говорим, че повечето записали психология са колкото да имат някво вишу и просто тва им се вижда лесно или са ги приели само тук.
За това в наистина тежки случаи е по добре да потърси психиатър или наистина добър специалист психолог.
Трудно се преодоляват тежки травми от детството, но въпреки това авторката трябва да опита, не да се примирява с положението и да не можр да води нормален живот.

# 19
  • Мнения: 6 172
Из реплика от филм "Аз съм психиатър, как може да съм луд?"
Това последното ми идва като да ни метна на върбата. Нищо му няма на баща ти, човек с пороци като всички нас. Тези, които толерират такова поведение са по-опасните. Както и за децата си, очевидно.

# 20
  • Мнения: 5 711
Баща ми, който пребиваше мама, след време се преквалифицира като психолог, изкара някакъв курс
, и станал психолог. Представете си, такъв психопат лекува хората. Как да се доверя на психолог?
Toва, че с курс е станал психолог не може да е вярно.
Или не знаеш за какво става дума, или ни пускаш пързалка. Сори!

# 21
  • Мнения: 82
Да не би да е карал курс при Наталия Кобилкина за треньори по личностно развитие и ти да не си разбрала правилно? Звучи ми абсурдно курс по психология и за пръв път чувам за такова нещо.

# 22
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 329
Направо на психиатър иди, те са си медицински лица, с образование. Всъщност интересно ми е при цялата ти подозрителност как се доверяваш на анонимни постове в интернет, където може да списва всеки, включително и баща ти.

# 23
  • Мнения: 923
Не омаловажавам проблема ти, но си възрастен човек и от теб зависи да се справиш с това.Има къде, къде по-тежки травми от твоята.Какво да кажат децата в домовете, изнасилените, тези с тежки физичесаки травми по една или друга причина, които до вчера са били прави/тичащи, а днес са приковани на легло?
Няма как да имаш бъдеще, ако живееш в миналото.Искаш ли бъдеще? Помисли върху това и действай, ако не можеш сама, чрез книги, спорт и тн. има специалисти.Да, не всички са добри, да пазара е не регулиран,но има много добри специалисти. Всичко друго е оправдание.

# 24
  • Мнения: 4 354
Да, психиатър... Каква идея само. Аз именно от психиатър се вкарах в още по-голяма дупка. Това беше през далечната 2012 г.
Може генерализацията ми да ядоса някого, но за мен, човек като посочения психотерапевт в предния ми пост е най-добрия и няма да спра да го препоръчвам, нито тук, нито на моите близки.
Неговата цел е да помага, а не да кара пациента постояно всеки месец, едва ли не до края на живота си да ходи при него.
Има изключително дълга кариера зад гърба си, ( проучена е от мен, още преди да му се доверя за моите проблеми), използва абсолютно различни техники ( което може да се види в отговорите му в темата по различни казуси). И на последно място - имам точно петима познати ( с различна степен на близост - т.е. роднина, близък приятел и слабо познати) които са го посетили по моя препоръка. И накрая съм чувала само хубави неща от тях за краен резултат на сесиите им.
Аз също имах резерви в началото, защото съм млада жена, а той е мъж, а моите проблеми си мислих, че само жена може да ги разбере. Всъщност се оказах в грешка - да, ходила съм и при психотерапевка, освен психиатър, но бързо разбрах (за мое щастие) че не са моите хора.
И моите проблеми бяха толкова черни за мен, че не ми позволяваха да се радвам на живота си. Даже нямах желания и мечти. Десет срещи с него и всичко се промени. Даже още след втората бях по-добре.
Трябва да се рискува. Трудно е, но трябва.

# 25
  • Мнения: X
Травмите завинаги ще останат в теб, те няма да се изпарят във въздуха, може само да се опиташ да ги преработиш и да осъзнаеш, че ти не си виновна, а родителите ти, в т.ч и майка ти, която е била длъжна да те спаси навреме от този ад, но не е направила нищо. Била си невръстни дете, напълно зависимо и неспособно да се спаси сама. Нужна е терапия с психолог, но отсега да ти кажа, че от това нещо излекуване няма, то е залегнало дълбоко в основата на същността ти, може просто да осъзнаеш случилото се и да го преработиш донякъде, което все пак не е малко.

# 26
  • Sofia
  • Мнения: 3 041
Заключвам.

Общи условия

Активация на акаунт