В животът си забелязах , че колкото по-успешни започнахме да ставаме с мъжът ми, толкова по-самотно започна да става около нас. Стотици пъти с него сме си говорили за това и ни е било много болно. Зейна страшна пропаст в темите ни, в ценностите, в критериите, в стремежите във всичко… Не успяхме да намерим сродни души. Много ни тежи това. Изградихме материалния си живот така, че да не зависим от никой и от нищо освен от себе си, но не сме искали да останем сами, а за съжаление така се получи
- Публикувана: 29 окт. 2022, 12:34 ч.
- Последно мнение: 13 май 2024, 23:06 ч.
За хората, които нямат приятели
Според мен не от “успешност”, заради израстване и различните нива на съзнание.
Аз никога съм нямала нужда от близки приятелки. Имам моменти, в които искам да съм сама навсякъде. Ейнджъл е отговорила защо така се получава. Дефакто аз нищо не получавам като емоция от тези хора вече. Нямаме теми. А нови хора, допускам, но не се чувствам честна с тях. Има неща, които не бих споделила и с мъжа си. Понякога съм копняла за приятелка жена, която да ми е сродна душа, но не съм я откривала. Неподходяща среда ли, какво ли...
В животът си забелязах , че колкото по-успешни започнахме да ставаме с мъжът ми, толкова по-самотно започна да става около нас. Стотици пъти с него сме си говорили за това и ни е било много болно. Зейна страшна пропаст в темите ни, в ценностите, в критериите, в стремежите във всичко… Не успяхме да намерим сродни души. Много ни тежи това. Изградихме материалния си живот така, че да не зависим от никой и от нищо освен от себе си, но не сме искали да останем сами, а за съжаление така се получи
Това ми напомни на един любим цитат на Оскар Уайлд: “ Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.”
Хората, които нямат приятели, рядко осъзнават това. Обикновено са обградени с много хора - основно за маса. И същите тези бързо окапват под масата, когато наистина има нужда от приятел.
Аз никога не съм имала нужда от тълпи народ, за да се чуствам оценена и несамотна. Но доста такива маси съм редила, в името на приятелството според разбиранията на човека до мен, и пак се вижда кои остават накрая. Максимум 2 ма-3-ма. Останалото е пълнеж.
Аз никога не съм имала нужда от тълпи народ, за да се чуствам оценена и несамотна. Но доста такива маси съм редила, в името на приятелството според разбиранията на човека до мен, и пак се вижда кои остават накрая. Максимум 2 ма-3-ма. Останалото е пълнеж.
Аз никога съм нямала нужда от близки приятелки. Имам моменти, в които искам да съм сама навсякъде. Ейнджъл е отговорила защо така се получава. Дефакто аз нищо не получавам като емоция от тези хора вече. Нямаме теми. А нови хора, допускам, но не се чувствам честна с тях. Има неща, които не бих споделила и с мъжа си. Понякога съм копняла за приятелка жена, която да ми е сродна душа, но не съм я откривала. Неподходяща среда ли, какво ли...
Не мисля, че мога да се доверя на някого изобщо някак.
Оставям това тук:
Не мисля, че човек има много приятели по принцип. Приятели могат да се нарекат доказаните такива. Останалите са само приятни познати, с които избираш да прекарваш време по една или друга причина.
Оставям това тук:
Докато не изпаднеш в нужда и не разбереш, че няма кой да ти помогне и че никой няма да те помни след като вече няма да те има.
Някой хората, които са по-успешни, съответно по-богати започват да ходят по по-скъпи места и очакват и техните стари приятели да ги придружават. Но за старите приятели тези места не са за техният стандарт и се натрупва огорчение и у двете страни.
Да имаш, да правиш и да поддържаш приятели също е работа, която може да е успешна, а може и хич да не е. Така че мисля, че хората, които нямат приятели, просто не желаят да имат.
О, трактат мога да напиша за истинските и фалшиви приятели...
Когато ми беше най- трудно, имах близки, които да ме изслушват, съчувстват и помагат. Когато животът ми се подреди обаче, на всички им "падна ченето" че на нещастната Вики все пак потръгна в живота... Дори не ми честитиха, не се насилиха да се усмихнат за моето щастие. Не, не бяха болни или нещастни в тези моменти... Не.
Оскар Уайд е бил прав.
Имаше и друг момент, когато аз бях до приятелки и до техните моменти на болест и опити за бременност. И когато успяха, аз същ бях до тях.... Но когато аз започнах да унивам.. тяхната подкрепа бе точно Нула.
В момента имам точно шестима приятели, от последните години. За сега се държат като мечтаните приятели. Нямам нужда от повече. Познати имам много, но не всеки може да ме впечатли особено.
ММ има също толкова. Не се чуват по цяла година, но когато го повишиха все пак се събраха да го отпразнуват. А когато друг катострофира отново се събраха за да видят дали и с какво могат да помогнат.
Прав е в това - Мъжкото приятелство е по-здраво от женското.
Когато ми беше най- трудно, имах близки, които да ме изслушват, съчувстват и помагат. Когато животът ми се подреди обаче, на всички им "падна ченето" че на нещастната Вики все пак потръгна в живота... Дори не ми честитиха, не се насилиха да се усмихнат за моето щастие. Не, не бяха болни или нещастни в тези моменти... Не.
Оскар Уайд е бил прав.
Имаше и друг момент, когато аз бях до приятелки и до техните моменти на болест и опити за бременност. И когато успяха, аз същ бях до тях.... Но когато аз започнах да унивам.. тяхната подкрепа бе точно Нула.
В момента имам точно шестима приятели, от последните години. За сега се държат като мечтаните приятели. Нямам нужда от повече. Познати имам много, но не всеки може да ме впечатли особено.
ММ има също толкова. Не се чуват по цяла година, но когато го повишиха все пак се събраха да го отпразнуват. А когато друг катострофира отново се събраха за да видят дали и с какво могат да помогнат.
Прав е в това - Мъжкото приятелство е по-здраво от женското.
Аз не зная дори какво е това приятелство, спрях да вярвам, че и съществува. Осъзнах че докато съм се прераздавала за другите, била до тях в трудни моменти, в щастливи моменти.. изведнъж видях, че до мен в трудните ми моменти нямах никого, а още по - големия шамар получих, когато ми потръгваха нещата и нареждаха, реакцията на "приятелка" - разочарованието и гневът й, че съм добре.. В един момент се изтощих да наливам от пусто в празно. Отдръпнах се, престанах да търся, всички онези които все аз търсех. Останах без никого, може би познати, но за мен не че има някаква съществена разлика и докато уж ги имаше.
Имам само познати. Пусто ми е,но явно някъде бъркам.
Нямам приятели, но вече не ми прави това впечатление. Гледам само себе си и вече не ме интересува никого. Не търся никого, не давам обяснения, не търся причини защо даден човек е постъпил така - просто го игнорирам директно и прочие.
И аз нямам. Доскоро имах приятелка, която винаги е откликвала на проблемите ми. Най- малкото ме изслушва и дава адекватен съвет. Но винаги аз я търся, никога тя. Тя си има други приятелки, които аз не познавам, и с които тя излиза и т.н.
От известно време мъжът й ми дава да разбера, че явно досаждам, като я търся да си поговорим. Затова реших да се дистанцирам. Но ми е криво, особено днес, когато не се чувствам добре здравословно. Никой не ме търси, а и аз вече нямам близки, на които да се обадя.
От известно време мъжът й ми дава да разбера, че явно досаждам, като я търся да си поговорим. Затова реших да се дистанцирам. Но ми е криво, особено днес, когато не се чувствам добре здравословно. Никой не ме търси, а и аз вече нямам близки, на които да се обадя.
"Срещаме толкова много хора през живота си,
наричаме ги лекомислено или по навик приятели,
а накрая всичко се свежда до двама-трима, които са винаги там.
Безрезервно. За теб. До теб.
Лято е. Зима е.
Драма е. Щастие е.
Добър си. Лош си.
Там са.
Вършиш големи дела.
Вършиш пълни глупости.
Отиваш си. Връщаш се.
Губиш се. Търсиш се. Намираш се.
Там са. Винаги там.
Двама-трима, които са виждали душата ти гола и беззащитна,
но вместо да я смажат, са я прегърнали.
Двама-трима. Повече от сто."
Donika - Цветни мисли
наричаме ги лекомислено или по навик приятели,
а накрая всичко се свежда до двама-трима, които са винаги там.
Безрезервно. За теб. До теб.
Лято е. Зима е.
Драма е. Щастие е.
Добър си. Лош си.
Там са.
Вършиш големи дела.
Вършиш пълни глупости.
Отиваш си. Връщаш се.
Губиш се. Търсиш се. Намираш се.
Там са. Винаги там.
Двама-трима, които са виждали душата ти гола и беззащитна,
но вместо да я смажат, са я прегърнали.
Двама-трима. Повече от сто."
Donika - Цветни мисли
Единственото, за което ме е яд, че сме си губили взаимно времето. Ако един човек ти е неприятен, не го разбираш след 10-20 години. Хора, за които съм била готова да си дам единия бъбрек, днес не искам да ги чуя. Тъжно, но факт! Ничия компания вече не ми е толкова важна, че да се чувствам като просяк на внимание. И без тях Земята продължава да се върти.
Абсолютно нормално е хората да се развиват в различни посоки и да се разминават.
И на мен ми все повече и повече ми намаляват темите със "старите" ми приятели, но пък за сметка на това намирам нови приятели, които имат близки до сегашните ми интереси и разбирания.
Знам на какви теми мога да си говоря с различните групи, така хем не губиш старите си приятели, хем създаваш нови.
И на мен ми все повече и повече ми намаляват темите със "старите" ми приятели, но пък за сметка на това намирам нови приятели, които имат близки до сегашните ми интереси и разбирания.
Знам на какви теми мога да си говоря с различните групи, така хем не губиш старите си приятели, хем създаваш нови.
Абсолютно нормално е хората да се развиват в различни посоки и да се разминават.
И на мен ми все повече и повече ми намаляват темите със "старите" ми приятели, но пък за сметка на това намирам нови приятели, които имат близки до сегашните ми интереси и разбирания.
Знам на какви теми мога да си говоря с различните групи, така хем не губиш старите си приятели, хем създаваш нови.
И на мен ми все повече и повече ми намаляват темите със "старите" ми приятели, но пък за сметка на това намирам нови приятели, които имат близки до сегашните ми интереси и разбирания.
Знам на какви теми мога да си говоря с различните групи, така хем не губиш старите си приятели, хем създаваш нови.
Къде намираш новите приятели? След студентските години и да намеря някой, не бих казала, че е напълно истинско приятелство. Приятелите ми от преди това са нещо съвсем различно и мога да си говоря по всякакви теми с тях. Забелязвам как вече ако се загуби приятел, в повечето случаи друг на негово място не идва. И не съм само аз. Може би сега е времето ни е много малко и не можем да го инвестираме в нови приятелства...
Единственото, за което ме е яд, че сме си губили взаимно времето. Ако един човек ти е неприятен, не го разбираш след 10-20 години. Хора, за които съм била готова да си дам единия бъбрек, днес не искам да ги чуя. Тъжно, но факт! Ничия компания вече не ми е толкова важна, че да се чувствам като просяк на внимание. И без тях Земята продължава да се върти.
Напомнихте ми за моята "най-добра приятелка", която вече изобщо не е в живота ми. За нея бях готова и живота да си дам, но не оцени моето приятелство. Ако се срещнем случайно някога някъде, дори не бих я погледнала и поздравила. За мен тя е "мъртва" и е като една от тълпата.
ala.bala - Права сте. Когато един приятел или по-скоро добър познат да го наречем, напусне живота ни, на негово място не идва никой друг повече. Не само, че нямаме време да инвестираме в нови познанства и да влагаме в тези познанства по-дълбоки чувства, но и липсата на вяра в хората.
И аз нямам. Доскоро имах приятелка, която винаги е откликвала на проблемите ми. Най- малкото ме изслушва и дава адекватен съвет. Но винаги аз я търся, никога тя. Тя си има други приятелки, които аз не познавам, и с които тя излиза и т.н.
От известно време мъжът й ми дава да разбера, че явно досаждам, като я търся да си поговорим. Затова реших да се дистанцирам. Но ми е криво, особено днес, когато не се чувствам добре здравословно. Никой не ме търси, а и аз вече нямам близки, на които да се обадя.
От известно време мъжът й ми дава да разбера, че явно досаждам, като я търся да си поговорим. Затова реших да се дистанцирам. Но ми е криво, особено днес, когато не се чувствам добре здравословно. Никой не ме търси, а и аз вече нямам близки, на които да се обадя.
И аз нямам. Доскоро имах приятелка, която винаги е откликвала на проблемите ми. Най- малкото ме изслушва и дава адекватен съвет. Но винаги аз я търся, никога тя. Тя си има други приятелки, които аз не познавам, и с които тя излиза и т.н.
От известно време мъжът й ми дава да разбера, че явно досаждам, като я търся да си поговорим. Затова реших да се дистанцирам. Но ми е криво, особено днес, когато не се чувствам добре здравословно. Никой не ме търси, а и аз вече нямам близки, на които да се обадя.
От известно време мъжът й ми дава да разбера, че явно досаждам, като я търся да си поговорим. Затова реших да се дистанцирам. Но ми е криво, особено днес, когато не се чувствам добре здравословно. Никой не ме търси, а и аз вече нямам близки, на които да се обадя.
Лош съвет е да се надява тя да я потърси и да я използва пак. Вече съм минала по този път. По-добре е да не се занимава с тази личност. Вижда се тази личност не държи на нея и въобще не й пука как е и как се справя в живота.
И аз нямам. Доскоро имах приятелка, която винаги е откликвала на проблемите ми. Най- малкото ме изслушва и дава адекватен съвет. Но винаги аз я търся, никога тя. Тя си има други приятелки, които аз не познавам, и с които тя излиза и т.н.
От известно време мъжът й ми дава да разбера, че явно досаждам, като я търся да си поговорим. Затова реших да се дистанцирам. Но ми е криво, особено днес, когато не се чувствам добре здравословно. Никой не ме търси, а и аз вече нямам близки, на които да се обадя.
От известно време мъжът й ми дава да разбера, че явно досаждам, като я търся да си поговорим. Затова реших да се дистанцирам. Но ми е криво, особено днес, когато не се чувствам добре здравословно. Никой не ме търси, а и аз вече нямам близки, на които да се обадя.
Лош съвет е да се надява тя да я потърси и да я използва пак. Вече съм минала по този път. По-добре е да не се занимава с тази личност. Вижда се тази личност не държи на нея и въобще не й пука как е и как се справя в живота.
И аз нямам. Доскоро имах приятелка, която винаги е откликвала на проблемите ми. Най- малкото ме изслушва и дава адекватен съвет. Но винаги аз я търся, никога тя. Тя си има други приятелки, които аз не познавам, и с които тя излиза и т.н.
От известно време мъжът й ми дава да разбера, че явно досаждам, като я търся да си поговорим. Затова реших да се дистанцирам. Но ми е криво, особено днес, когато не се чувствам добре здравословно. Никой не ме търси, а и аз вече нямам близки, на които да се обадя.
От известно време мъжът й ми дава да разбера, че явно досаждам, като я търся да си поговорим. Затова реших да се дистанцирам. Но ми е криво, особено днес, когато не се чувствам добре здравословно. Никой не ме търси, а и аз вече нямам близки, на които да се обадя.
Лош съвет е да се надява тя да я потърси и да я използва пак. Вече съм минала по този път. По-добре е да не се занимава с тази личност. Вижда се тази личност не държи на нея и въобще не й пука как е и как се справя в живота.
Приемете моите извинения, че не съм разбрала коментара ви. Ммм рядко или почти никога не се случва това даден човек да осъзнае стойността на един човек и какво той губи. Аз лично не бих приела отново да се срещам и контактувам с някого, който ме игнорирал постоянно и само аз съм била активната. Щом е вече в списъка на изтритите хора, нека да остане там. По-добре е никога да не връщаш такива хора в живота си, когато си ги изтрил. Убедих се в това вече.
и аз имам в списъка си хора, контактите с които вече съм заличила по определени причини и не бих ги допуснала отново. Особено, когато се отнася до съществени неща - предателство, липса на емпатия, еднопосочност на комуникацията и т.н., ами, както се казва "хубост на сила не става". Тъжно е, но се случва.
Но точно като се "затворим" за някой, оставаме самотни и тъгуващи.
Между другото, обади се приятелката ми. След почти две седмици. От проведения разговор разбрах, че не й е направило впечатление колко дълго не съм я търсила.
Не й казах колко ми е било тъжно. Но продължавам да не я търся. В крайна сметка може аз да съм прекалила, провеждайки дълги телефонни разговори и "изяждайки" от времето за семейството й.
Между другото, обади се приятелката ми. След почти две седмици. От проведения разговор разбрах, че не й е направило впечатление колко дълго не съм я търсила.
Не й казах колко ми е било тъжно. Но продължавам да не я търся. В крайна сметка може аз да съм прекалила, провеждайки дълги телефонни разговори и "изяждайки" от времето за семейството й.
Нормално е с годините приятелствата да намаляват и да се разреждат. Или да загубиш няколко, а на тяхно място да се появи едно ново. Все ще има някой, когото не си преценил правилно. Или тебе не са те преценили правилно. Приятелството е разтегливо понятие и всеки влага нещо различно. Като се започне от чисто използване и интерес и се стигне до пълно доверие и помощ в тежки моменти.
На по-млади години разочарованията са по-тежки. После свикваш и разбираш, че с по-малко хора около тебе се живее по-добре. Да... Неприятно ми е, че хора с които съм имал добри отношения започват да се отдръпват или да крият някои неща. Но... Каквото такова. Гледам да се правя, че не забелязвам. Ако ме търсят за услуги се правя на зает или казвам колко струва. Сякаш така е по-добре.
На по-млади години разочарованията са по-тежки. После свикваш и разбираш, че с по-малко хора около тебе се живее по-добре. Да... Неприятно ми е, че хора с които съм имал добри отношения започват да се отдръпват или да крият някои неща. Но... Каквото такова. Гледам да се правя, че не забелязвам. Ако ме търсят за услуги се правя на зает или казвам колко струва. Сякаш така е по-добре.
Но точно като се "затворим" за някой, оставаме самотни и тъгуващи.
Между другото, обади се приятелката ми. След почти две седмици. От проведения разговор разбрах, че не й е направило впечатление колко дълго не съм я търсила.
Не й казах колко ми е било тъжно. Но продължавам да не я търся. В крайна сметка може аз да съм прекалила, провеждайки дълги телефонни разговори и "изяждайки" от времето за семейството й.
Между другото, обади се приятелката ми. След почти две седмици. От проведения разговор разбрах, че не й е направило впечатление колко дълго не съм я търсила.
Не й казах колко ми е било тъжно. Но продължавам да не я търся. В крайна сметка може аз да съм прекалила, провеждайки дълги телефонни разговори и "изяждайки" от времето за семейството й.
Ооо и аз като казвах на някой приятел, че не ме беше търсил дълго време и от колко време точно, въобще не се впечатлявал. Дори ми беше казвал, че не беше усетил колко бързо минало време. Дори ми беше казвал, че доста бях преувеличавала с времето и много бях дребнава.
Въобще не търсете вината в себе си, че сте провеждали дълги разговори и сте й досадили. Няма такова нещо. Когато на един човек му е приятно от един човек, той желае непрекъснато да провежда със своя приятел такива разговори. Дори не усеща кога са говорили 1 час по телефона.
Не знам, може би съм твърде крайна в отношенията си с другите.
Тук е моментът да спомена нещо: преди време по-същия начин ме търсеше моя позната. Споделяше ми лични неща, бях в течение, давах съвети, изслушвах. Почти не споделях с нея. След време, тя си намери мъж и се радват на детенце. Вече ме търси само по поводи, а нейните лични празници аз забравям. Признавам, че не ми беше досадно, но не беше двустранно приятелството ни.
Аз съм в положението на тази жена спрямо моята приятелка. И направих интуитивно това, което и тя - дистанцирах се. И май не ми липсва точно тя, а някой слушател.
Може би трябва да си водя дневник...
Тук е моментът да спомена нещо: преди време по-същия начин ме търсеше моя позната. Споделяше ми лични неща, бях в течение, давах съвети, изслушвах. Почти не споделях с нея. След време, тя си намери мъж и се радват на детенце. Вече ме търси само по поводи, а нейните лични празници аз забравям. Признавам, че не ми беше досадно, но не беше двустранно приятелството ни.
Аз съм в положението на тази жена спрямо моята приятелка. И направих интуитивно това, което и тя - дистанцирах се. И май не ми липсва точно тя, а някой слушател.
Може би трябва да си водя дневник...
дори интровертите като типажи, в някаква степен се нуждаят от комуникация с други хора. Това е нормално. Не трябва никой да се обвинява, че е досадил на друг или е отнел повече време и т.н. Макар че, аз си пазя личното пространство и не завързвам случайни комуникации с хора, които от пръв поглед е видно че, нямаме нищо общо с "цената на всичко". Все пак, когато излезем с приятели с които ни е приятно да разговаряме, се чувствам много добре. Предполагам и при другите е така. Някои хора пренебрегват другите, защото са "зациклили" в собствен кръг от проблеми, жителски ситуации и т.н., не винаги всичко е, защото ни пренебрегват. Но, ако това е тенденция, тогава трябва да се запитаме дали приятелството е двустранно.При всички случаи не мисля че, има виновен. Просто някой с някой не си е паснал. Продължаваме и ще има други контакти.
Имам 4-5 близки приятелки. От онези, с които не говоря години наред, но съберем ли се, все едно вчера сме били заедно за последно. Дели ни и чисто физическа дистанция, но това не ми е важно. Знам, че винаги мога да им се обадя и да поговорим.
През годините минахме през много "приятели". Да, за маса, за почивки, за готини емоции- винаги насреща. Но споделиш ли, че си в беда, и не дай боже имаш нужда от помощ, вратичките се хлопват тихомълком. ММ има един- единствен приятел, от детството, заедно са във всичко. Дали ми липсват приятели? Като се замисля- не. Самотата е пристрастяваща, да, въпреки че аз съм изключително екстровертен тип. Вероятно се променям с възрастта и опита.
През годините минахме през много "приятели". Да, за маса, за почивки, за готини емоции- винаги насреща. Но споделиш ли, че си в беда, и не дай боже имаш нужда от помощ, вратичките се хлопват тихомълком. ММ има един- единствен приятел, от детството, заедно са във всичко. Дали ми липсват приятели? Като се замисля- не. Самотата е пристрастяваща, да, въпреки че аз съм изключително екстровертен тип. Вероятно се променям с възрастта и опита.
преди време имахме едни приятели, които ние считахме за такива, но явно те нас -не. Ами, известно време ги търсихме, все ние бяхме инициаторите да се видим, харесвах ги, обичах да разговаряме с тях, имах много високо мнение за тях. Обаче, като не става нещо-не става. Вече не ги търсиме и те нас -също.Уморих се.Ако се сетят за нас - супер, ние сме насреща, но ако не.... няма значение.
Не знам такива хора, с които не сте се виждали години доколко могат да се нарекат приятели.
преди време имахме едни приятели, които ние считахме за такива, но явно те нас -не. Ами, известно време ги търсихме, все ние бяхме инициаторите да се видим, харесвах ги, обичах да разговаряме с тях, имах много високо мнение за тях. Обаче, като не става нещо-не става. Вече не ги търсиме и те нас -също.Уморих се.Ако се сетят за нас - супер, ние сме насреща, но ако не.... няма значение.
Да... Нещо като умора е. И аз бях така. И се уморих да търся хора, които не ме търсят или го правят само ако им трябва услуга. Стесних кръга на контактите до минимум и не чакам и не търся нищо. Напразните очаквания са лошо нещо.
За хората, които те търсят само за забавления, излизания и позитивни емоции, в английския си има понятие - fair weather friends - приятели за хубави дни. Те много бързо изчезват, когато има някакъв проблем. Една моя приятелка го разбра по трудния начин на млада възраст, когато баща й се разболя с много тежка диагноза и тя нямаше нито време, нито желание за излизания. Иначе голямо слънчице и душата на компанията, в онзи момент почти никой от многобройните и приятели не й се обаждаше да я чуе как е дори, някои открито я избягваха, не им беше приятно да пият кафе в клиниката, където тя се подвизаваше постоянно. Но позитивът за нея беше, че разбра кои са приятелите й, хората, на които може да разчита. Та “приятели” много, истинските такива често се броят на пръсти.
преди време имахме едни приятели, които ние считахме за такива, но явно те нас -не. Ами, известно време ги търсихме, все ние бяхме инициаторите да се видим, харесвах ги, обичах да разговаряме с тях, имах много високо мнение за тях. Обаче, като не става нещо-не става. Вече не ги търсиме и те нас -също.Уморих се.Ако се сетят за нас - супер, ние сме насреща, но ако не.... няма значение.
Да... Нещо като умора е. И аз бях така. И се уморих да търся хора, които не ме търсят или го правят само ако им трябва услуга. Стесних кръга на контактите до минимум и не чакам и не търся нищо. Напразните очаквания са лошо нещо.
Много добре сте написали и двете. Точно това изпитах и аз - умора. Умора да търся хората, а те дори не се сещат да ме търсят. Умората да се заблуждавам, че отсрещната страна също ме приема като негов приятел. Уморих се да оправдавам хората. Уморих се да не бъда разбрана и да не получавам подкрепа в най-трудните ми моменти. Уморих се да се омаловажавам себе си. Уморих се да очаквам нещо нереално. Затова престанах да търся, който и да е. Обаждам се на две много близки роднини и това е.
Когато изпаднах в труден момент се обадих на близка приятелка за съдействие, държа се дръпнато и студено.Спрях до я търся.Видяхме се 1, но не беше като преди, тя едва говореше, аз общи неща.
Честиних й имения ден, а тя ми каза: " учуди ме, че писа"
Казах й : "уважавам те, затова те поздравих.Приьтелството не е само ха хо хи хи, кафенца, магазинчета
Тя: " хората се отдалечавали, дори и в семейството"
От тогава никакви контакти.
За мен истински приятели няма.Просто има такива, с които ти е по добре и се виждате на кафе,
обаче с всеки трябва да внимаваш какво говориш....
Да бъдеш "нащрек"
Честиних й имения ден, а тя ми каза: " учуди ме, че писа"
Казах й : "уважавам те, затова те поздравих.Приьтелството не е само ха хо хи хи, кафенца, магазинчета
Тя: " хората се отдалечавали, дори и в семейството"
От тогава никакви контакти.
За мен истински приятели няма.Просто има такива, с които ти е по добре и се виждате на кафе,
обаче с всеки трябва да внимаваш какво говориш....
Да бъдеш "нащрек"
Когато изпаднах в труден момент се обадих на близка приятелка за съдействие, държа се дръпнато и студено.Спрях до я търся.Видяхме се 1, но не беше като преди, тя едва говореше, аз общи неща.
Честиних й имения ден, а тя ми каза: " учуди ме, че писа"
Казах й : "уважавам те, затова те поздравих.Приьтелството не е само ха хо хи хи, кафенца, магазинчета
Тя: " хората се отдалечавали, дори и в семейството"
От тогава никакви контакти.
За мен истински приятели няма.Просто има такива, с които ти е по добре и се виждате на кафе,
обаче с всеки трябва да внимаваш какво говориш....
Да бъдеш "нащрек"
Честиних й имения ден, а тя ми каза: " учуди ме, че писа"
Казах й : "уважавам те, затова те поздравих.Приьтелството не е само ха хо хи хи, кафенца, магазинчета
Тя: " хората се отдалечавали, дори и в семейството"
От тогава никакви контакти.
За мен истински приятели няма.Просто има такива, с които ти е по добре и се виждате на кафе,
обаче с всеки трябва да внимаваш какво говориш....
Да бъдеш "нащрек"
И аз съм на мнение, че няма истински приятели и наистина трябва да внимаваме какво говорим пред някого.
Наскоро четох едни много хубави разсъждения по темата. Няма как приятелствата след ученически/студентски години да се сравняват с тези преди тях. И това, че някой не се отнася с теб така, както ти искаш, не го прави лош приятел, означава, че той вижда отношенията по друг начин. Както с връзките.
Друго на ръка е, че хората са станали супер затворени последните години. Особено двойките.
Друго на ръка е, че хората са станали супер затворени последните години. Особено двойките.
Две години ми отне за да преодолея пропастта в отношенията и липсата на съпричастност в най-трудните ми мигове. Много плаках, обвинявах се, търсех причината в себе си, но накрая осъзнах, че просто бях заменена с по-удобна приятелка, която живее в същия вход. 20 и кусур години приятелство, много споделени красиви преживания и много пъти оказвана помощ от наша страна бяха зачеркнати, дотолкова ,че вече два месеца не сме се чули дори по телефона, а живеем през две пресечки. Преди говорехме с часове всеки ден, споделяхме всичко...Бяхме непрекъснато заедно, пътувахме, излизахме. Но когато аз се разболях и имах нужда от приятелско рамо да се опра, да плача, да получа подкрепя, тя просто спря да вдига телефона, да си намира повод да не се видим и ... Наистина много страдах за това приятелство, много....Аз винаги съм била до нея в трудните моменти и то искрено... А новата и дружка дори не отиде на погребенията на родителите на съпруга и, защото не понасяла такива неща. Сега вече стигнах до етап, когато не ми трепва сърцето, не се разтрепервам когато мисля за нея. Да, имам близка на която мога да споделя всичко, имам майка ми, която е най-истинската ми подкрепа, съпруга и дъщеря ми. Те са безкористни в отношенията ни. Имам и няколко много близки колежки, които са ми приятелки, но никога няма да бъдат най, най. Но засега ми стига. По/добре, отколкото да се хабя за фалшиви приятелства. Имаме няколко приятелски семейства, с които ходим на почивка и излизаме вечер понякога, но както се казва, и те са само за маса.Когато трябваше да се дари кръв за мен, знаете ли кой дари? Колеги на мъжа ми и шестима непознати... Всички "приятели" се оказаха хипертоници или не знам си какво още. А мъжът ми е да дарявал за тях, за родителите на бившата ми най добра .
Да ви кажа честно, олекна ми.
Да ви кажа честно, олекна ми.
Някога се измъчвах и самосъжалявах, че нямам и аз приятели като другите хора. Бях наивна да си мисля, че има приятелство като по филмите. От известно време не ми пука както преди. Пак ми е кофти понякога, но започнах все повече да съм си самодостатъчна. Неслучайно е казано, Адът са другите. Като гледам и слушам колко драми между хората има по света, ми се изпарява всякакво желание за "приятели", още повече много такива. На мнение съм, че именно тези, смятащи, че са заобиколени от приятели, често се оказват сами.
Признавам без бой, не би ми харесало да ме събуди някой в три през нощта да ми реве, че го зарязало гаджето. Просто не съм и аз такъв тип човек, че да скокна да хукна веднага нанякъде посред нощ. Освен ако не е голяма спешност, разбира се, и е заложен човешки живот.
Признавам без бой, не би ми харесало да ме събуди някой в три през нощта да ми реве, че го зарязало гаджето. Просто не съм и аз такъв тип човек, че да скокна да хукна веднага нанякъде посред нощ. Освен ако не е голяма спешност, разбира се, и е заложен човешки живот.
Когато трябваше да се дари кръв за мен, знаете ли кой дари? Колеги на мъжа ми и шестима непознати... Всички "приятели" се оказаха хипертоници или не знам си какво още. А мъжът ми е да дарявал за тях, за родителите на бившата ми най добра.
Животът ми е такъв, че съм обградена с много хора (от пандемията насам доста по-малко, отколкото преди, но пак), контактите ми с които са повече повърхностни. Но те запълват нуждите от общуване извън семейството, че и отгоре.
Имала съм сърдечни приятелства (не много), с бурни съвместни преживявания и целонощно споделяне на най-съкровени неща, но те останаха в сингъл годините на безгрижие и много свободно време. Колкото по-заети, уморени и възрастни ставаме, толкова по-малко ресурс за такива неща. И ми се струва напълно нормално това.
Две неща са ми интересни. Дали през последните 20-25г сме станали по-големи материалисти, по-забързани, за да изпълним материалистичните си желания и просто предпочитаме мимолетните и повърхностни познанства, отколкото духовни връзки, които могат да бъдат и изцеждащи?
И второ, има ли въобще смисъл, да натоварваме някой, който ни е близък, но не е семейство, с разни трудни и нелицеприятни разговори? Всичко в днешно време е аутсорсвано, от стоки, произведени в Китай, до бившата приятелска функция, сега поета от …психолог, психоаналитик и пр.. Пък и по-добре така. На психоаналитика му се плаща да слуша чуждите болежки и да напътства със съвети. На анализирания, по му се слуша някой безпристрастен, спец по менталното здраве и знаещ как да реагира на трудните теми, отколкото приятел, който винаги ще е леко пристрастен със съветите си. За всичко останало се грижи семейството.
И второ, има ли въобще смисъл, да натоварваме някой, който ни е близък, но не е семейство, с разни трудни и нелицеприятни разговори? Всичко в днешно време е аутсорсвано, от стоки, произведени в Китай, до бившата приятелска функция, сега поета от …психолог, психоаналитик и пр.. Пък и по-добре така. На психоаналитика му се плаща да слуша чуждите болежки и да напътства със съвети. На анализирания, по му се слуша някой безпристрастен, спец по менталното здраве и знаещ как да реагира на трудните теми, отколкото приятел, който винаги ще е леко пристрастен със съветите си. За всичко останало се грижи семейството.
Обикновено човек като е на зор, подкрепа идва от бегли познати или дори от непознати - това показва и моят опит. Или както шеговито казва ММ - "от фейсбука на жена ми" (той няма, а и като цяло е интроверт).
Факт! Преди години ни сполетя нещастие, имахме нужда точно в определен момент малко чисто физическа сила. Имахме много приятели, мислех, че винаги ще съберем група от 5-6 мъже за два часа работа. Е.... Всички се оказаха супер заети за определената дата, други бяха болни, трети изобщо дори не отказаха на молбата. Какво беше изумлението ми, когато хора, наистина познати от години, но съвсем не в близък приятелски кръг, сами организираха помощта! Точно в този момент окапаха огромна част от "приятелите" ни.
Две неща са ми интересни. Дали през последните 20-25г сме станали по-големи материалисти, по-забързани, за да изпълним материалистичните си желания и просто предпочитаме мимолетните и повърхностни познанства, отколкото духовни връзки, които могат да бъдат и изцеждащи?
И второ, има ли въобще смисъл, да натоварваме някой, който ни е близък, но не е семейство, с разни трудни и нелицеприятни разговори? Всичко в днешно време е аутсорсвано, от стоки, произведени в Китай, до бившата приятелска функция, сега поета от …психолог, психоаналитик и пр.. Пък и по-добре така. На психоаналитика му се плаща да слуша чуждите болежки и да напътства със съвети. На анализирания, по му се слуша някой безпристрастен, спец по менталното здраве и знаещ как да реагира на трудните теми, отколкото приятел, който винаги ще е леко пристрастен със съветите си. За всичко останало се грижи семейството.
И второ, има ли въобще смисъл, да натоварваме някой, който ни е близък, но не е семейство, с разни трудни и нелицеприятни разговори? Всичко в днешно време е аутсорсвано, от стоки, произведени в Китай, до бившата приятелска функция, сега поета от …психолог, психоаналитик и пр.. Пък и по-добре така. На психоаналитика му се плаща да слуша чуждите болежки и да напътства със съвети. На анализирания, по му се слуша някой безпристрастен, спец по менталното здраве и знаещ как да реагира на трудните теми, отколкото приятел, който винаги ще е леко пристрастен със съветите си. За всичко останало се грижи семейството.
Аз пък мисля, че ставам още по-зла. Мисля, че и преди съм била проклета и зла, и затова останах съвсем сама.
И аз така мислих като вас, че ставам много зла и проклета, но не е така. Просто повечето от хората са самите те злобни, завистливи, егоцентрични, лицемерни и себични същества.
Лицемерно е да казваме “аз съм си добре, хората са станали проклети”. Ми не, всички сме такива в една или друга степен. Първо погледнете себе си и си признайте собствените грешки, след това хвърляйте камъни.
Категорично да на първия въпрос, ierldan.
Категорично да на първия въпрос, ierldan.
Миналата година преживях две големи загуби и оттогава приятелския ми кръг намаля драстично. И аз се отдръпнах от разни хора, не ме влечаха празните разговири дълго време.
По едно време се чудих защо никой не ме пита как съм.. В един момент осъзнах, че повечето хора бягат от сериозните разговори, не искат да се напрягат.
Срещнах нови хора, с която деля общи инстереси, и получих помощ от почти непознати. Отделно спрях да си разпилявам свободното време и предпочитам да видя 3 пъти на седмица близък човек, отколкото 3-ма различни познати.
По едно време се чудих защо никой не ме пита как съм.. В един момент осъзнах, че повечето хора бягат от сериозните разговори, не искат да се напрягат.
Срещнах нови хора, с която деля общи инстереси, и получих помощ от почти непознати. Отделно спрях да си разпилявам свободното време и предпочитам да видя 3 пъти на седмица близък човек, отколкото 3-ма различни познати.
В животът си забелязах , че колкото по-успешни започнахме да ставаме с мъжът ми, толкова по-самотно започна да става около нас. Зейна страшна пропаст в темите ни, в ценностите, в критериите, в стремежите във всичко…
Това е нормално донякъде, не само защото сте се развили във времето и зейва един вид пропаст, особено ако приятелите ви не са се развили с подобен темп. Но по пътя на израстването, устремени в него, вероятно не ви е оставало време и енергия за приятелите, логично е и те да се отдръпнат.
По едно време се чудих защо никой не ме пита как съм.. В един момент осъзнах, че повечето хора бягат от сериозните разговори, не искат да се напрягат.
Не бих го приемала лично. Всеки реагира различно на траура или болестта. В сходна ситуация при мен част от приятелите ми проявиха голяма топлота и съпричастност, бяха на разположение и действително съм говорила с тях. Други бяха по-сдържани, а един директно ми показа студено рамо, нито един единствен път не каза нещо, все едно нищо не се е случило. Странно ми беше поведението му тогава, защото е добър и внимателен човек, но явно за свръхемоционална натура като него е било прекалено натоварване да се занимава с моя траур. При една приятелка с болен на смъртно легло баща някои от нейните приятели директно избягваха всякакъв контакт с нея. Не всеки умее да се справи с емоциите за себе си и да бъде подкрепа на някого.
Абсолютно - съгласна с горното мнение. И аз знам хора които избягват напълно тежки теми и не знаят как да реагират на тъжни сутиации като смърт на близък, затова просто предпочитат да не разговарят с човека, който е преживял/ преживява такъв ужасен момент.
Аз също имах доста разочароващо и неприятно преживяване, случайно видах един приятел, от детството, не сме се виждали и не сме поддържали връзка над 10 години. намерих го в инстаграм, събрах сили да му пиша /аз съм интровертна и асоциална душа и ми е адски трудно да се свързвам с хора, особено в такава ситуация, когато не знаеш кой как се е променил и какъв човек е в момента ,затова ми струваше доста усилия дори да пиша изобщо цялата ситуация е супер странна и не искам да изглеждам като пълен психопат/, оказа се че и той ме помни и ме е познал - въпреки че никой нищо не каза на момента и двамата мълчахме като пънове. Това се случи лятото. не си писахме много, разбираемо за хора които не са си писали и не са се виждали толкова дълго време. Преди повече от месец реших, че е добра идея да проява смелост и да предложа да се видим, живеем в един град и ей така.. за доброто старо време, дотук добре той каза че ще измислим нещо, но в момента е доста зает и затова ще ми пише отново за повече подробности и конкретно място дата час. Но стаана въпрос, че той не пие, аз му изказах одобрението си и възхищението си, тъй като имах труден и дълъг период, в който имах проблем с алкохола и го споменах, без да се замислям, без съм досадна и без да навлизам в подробности... Ами познайте- след това той не ми писа никога повече.
Аз също имах доста разочароващо и неприятно преживяване, случайно видах един приятел, от детството, не сме се виждали и не сме поддържали връзка над 10 години. намерих го в инстаграм, събрах сили да му пиша /аз съм интровертна и асоциална душа и ми е адски трудно да се свързвам с хора, особено в такава ситуация, когато не знаеш кой как се е променил и какъв човек е в момента ,затова ми струваше доста усилия дори да пиша изобщо цялата ситуация е супер странна и не искам да изглеждам като пълен психопат/, оказа се че и той ме помни и ме е познал - въпреки че никой нищо не каза на момента и двамата мълчахме като пънове. Това се случи лятото. не си писахме много, разбираемо за хора които не са си писали и не са се виждали толкова дълго време. Преди повече от месец реших, че е добра идея да проява смелост и да предложа да се видим, живеем в един град и ей така.. за доброто старо време, дотук добре той каза че ще измислим нещо, но в момента е доста зает и затова ще ми пише отново за повече подробности и конкретно място дата час. Но стаана въпрос, че той не пие, аз му изказах одобрението си и възхищението си, тъй като имах труден и дълъг период, в който имах проблем с алкохола и го споменах, без да се замислям, без съм досадна и без да навлизам в подробности... Ами познайте- след това той не ми писа никога повече.
Човек се променя с годините сьответно и другите хора сьщо. Е, има някой, който си живеят в миналото и живота си минава покрай тях. Останаха ми малко близки приятели, но вече и аз не искам нови. В момента имам доста колеги и познати, който виждам, че искат близьк контакт, но вече аз не искам. Винаги, когато сьм имала трудни моменти сьм се стремяла да не обременявам хората около мен. Много непознати хора са ми помагали като на близьк роднина заради това и аз помагам, когато мога.
Вярвам в тезата, че няма приятели, а моментни интереси...
Честно казано, никога не съм имала приятели или приятелки, за които да съм готова да си дам живота. Това за мен не е дефиниция за приятелство, мен чак ме е страх от подобна близост. Такава любов пазя само за децата си със сигурност, може би за майка ми и евентуално мъжа ми. Дори за сестра си, която наистина много обичам, не бих си дала живота.
Та по дефиницията на много, пишещи в тази тема, не искам и да имам приятели.
Но по моята дефиниция за приятели -- хора, които харесвам, с които съм близка и, които правя интересни за нас неща, мога да излизам и да споделям време и емоции. От такова нещо имам нужда. Аз даже не търся някой, който да ми помага в трудни моменти, въпреки, че винаги някой е откликвал, но просто не търся такова чак ангажиращо познанство. Но много ми липсва, че с все по-малко хора намираме време да прекарваме време заедно и да ни е хубаво.
От как се омъжих и съм с деца нямам приятели-мъже, което си е за добро, въпреки, че преди много съм излизала и платонично с мъже.
Но с приятелките също е тегава ситуацията. По принцип имам четири по-близки жени, но рядко сварваме да се видим, а и имаме вече съвсем различен стил на живот.
Често излизам с приятели на мъжа ми и техните жени, но не е същото за мен.
При нас със сигурност не е от богатството ни, такива проблеми нямаме.
Та по дефиницията на много, пишещи в тази тема, не искам и да имам приятели.
Но по моята дефиниция за приятели -- хора, които харесвам, с които съм близка и, които правя интересни за нас неща, мога да излизам и да споделям време и емоции. От такова нещо имам нужда. Аз даже не търся някой, който да ми помага в трудни моменти, въпреки, че винаги някой е откликвал, но просто не търся такова чак ангажиращо познанство. Но много ми липсва, че с все по-малко хора намираме време да прекарваме време заедно и да ни е хубаво.
От как се омъжих и съм с деца нямам приятели-мъже, което си е за добро, въпреки, че преди много съм излизала и платонично с мъже.
Но с приятелките също е тегава ситуацията. По принцип имам четири по-близки жени, но рядко сварваме да се видим, а и имаме вече съвсем различен стил на живот.
Често излизам с приятели на мъжа ми и техните жени, но не е същото за мен.
При нас със сигурност не е от богатството ни, такива проблеми нямаме
.
Мъжете са по-добрите приятели. И приятелКИ имам, но в мъжка компания определено се чувствам по-добре. По-забавни и директни са, по-малко сръдни и интриги
Мъжете са по-добрите приятели.
Ако са необвързани, може. А може и да възникнат чувства и от двете страни. То не пита.
Но, ако хората са обвързани и не са някакви мега-ревнивци или несигурни във връзката си, се получават тези приятелства. Моят мъж в началото ревнуваше, но после видя, че сме само приятели и моите станаха и негови. Не, че има много време да се виждаме. Все по-заети стават всички.
Но, ако хората са обвързани и не са някакви мега-ревнивци или несигурни във връзката си, се получават тези приятелства. Моят мъж в началото ревнуваше, но после видя, че сме само приятели и моите станаха и негови. Не, че има много време да се виждаме. Все по-заети стават всички.
В животът си забелязах , че колкото по-успешни започнахме да ставаме с мъжът ми, толкова по-самотно започна да става около нас. Стотици пъти с него сме си говорили за това и ни е било много болно. Зейна страшна пропаст в темите ни, в ценностите, в критериите, в стремежите във всичко… Не успяхме да намерим сродни души. Много ни тежи това. Изградихме материалния си живот така, че да не зависим от никой и от нищо освен от себе си, но не сме искали да останем сами, а за съжаление така се получи
Защо не опитате да излезете някъде с ваши съседи или със стари колеги? Може да не се получи с някои, но все ще се получи, ако сте от един и същ социален кръг и със сходни интереси. Просто не сте попаднали още на правилните хора.
И аз нямам близки приятелки, особено след като ме нарани приятелката ми от детинство, с която бяхме и кръвни роднини. Явно много ме е заболяло и на подсъзнателно ниво съм се пазила да не ми се случи отново. Преди месеци, след 30 години раздяла, въпросната приятелка ме откри и поиска да си простим и да бъдем като преди, но за мен такава опция не съществува. Не я отрязах направо, но не я допуснах до себе си и тя разбра.
Самодостатъчна съм си, въпреки че съм общителна ......и не съм темерут.
Самодостатъчна съм си, въпреки че съм общителна ......и не съм темерут.
Преди два дни ми се случи нещо подобно. След 7 години мълчание и 30 год познанство, реши да се завърне. Като не видя реакция от моя страна, се опита да ме нагруби и да ме предизвика. Безуспешно. Просто ми потвърди решението, че е правилно. Вече нито се умилявам от детски приятелства, нито нищо.
А успявате ли да създавате нови приятелства? И имате ли групи от приятели, както например по сериалите “Приятели”, “Сексът и градът и други”?
Аз съм на 45 год., от 7-8 години живея в София и нямам приятелки тук, с които да изляза, да се посмея, позабавлявам. Страшно ми липсва това! Бих оценила много, ако някоя жена приеме предизвикателството да се запознаем и излезем на кафе! Семейна съм, имам две деца. Имам своята работа, ангажименти, но не и лично време за себе си, което с годините направо ме изтощи и побърква все повече и повече!
Аз съм на 45 год., от 7-8 години живея в София и нямам приятелки тук, с които да изляза, да се посмея, позабавлявам. Страшно ми липсва това! Бих оценила много, ако някоя жена приеме предизвикателството да се запознаем и излезем на кафе! Семейна съм, имам две деца. Имам своята работа, ангажименти, но не и лично време за себе си, което с годините направо ме изтощи и побърква все повече и повече!
Имам само две много близки приятелки, но в трудните моменти разчитам единствено на себе си, на мъжа ми и на семейството ми. Не обичам да искам услуги от хората, не ми е приятно и мен да ме търсят за услуги, за пари назаем и т.н. В последно време и мен социалният живот започва да ме товари и много-много не ми се общува с хора. 
Не ми трябват и нови приятелства.
Не ми трябват и нови приятелства.
С годините ми става все по трудно да създавам приятелства.Имам малки деца ,но така и не успях да се сприятеля с другите майки.Имах близка приятелка с която всичко си споделяхме ,но в един момент тя просто спря да ме търси .Така и не разбрах защо.Но ми е много трудно като нямям приятелка с която да споделя или просто да си поговорим.Понякога просто искаш да имаш приятелка с която да говориш за всичко.
Оставям това тук:
Докато не изпаднеш в нужда и не разбереш, че няма кой да ти помогне и че никой няма да те помни след като вече няма да те има.
Живота става все по-труден, особено покрай кризите, тогава още повече ще се ограничат приятелствата, защото всеки е зает да оцелява.
Другата причина да намаляват "приятелствата" с възрастта е, че трябва да се преструваш пред приятели, че ти е весело, да поддържаш духа на компанията, дори и да не си в настроение.
Другата причина да намаляват "приятелствата" с възрастта е, че трябва да се преструваш пред приятели, че ти е весело, да поддържаш духа на компанията, дори и да не си в настроение.
Това са познанства за маса. Другата причина да намаляват "приятелствата" с възрастта е, че трябва да се преструваш пред приятели, че ти е весело, да поддържаш духа на компанията, дори и да не си в настроение.
Това са познанства за маса.
Другата причина да намаляват "приятелствата" с възрастта е, че трябва да се преструваш пред приятели, че ти е весело, да поддържаш духа на компанията, дори и да не си в настроение.
Това са познанства за маса.Баш пък първа грижа му е на човек да поддържа духа на компанията с преструвки, като е болен или с житейски проблеми. Как ги измисляте?
Оставям това тук:
Докато не изпаднеш в нужда и не разбереш, че няма кой да ти помогне и че никой няма да те помни след като вече няма да те има.
Живота става все по-труден, особено покрай кризите, тогава още повече ще се ограничат приятелствата, защото всеки е зает да оцелява.
Другата причина да намаляват "приятелствата" с възрастта е, че трябва да се преструваш пред приятели, че ти е весело, да поддържаш духа на компанията, дори и да не си в настроение.
За мен самотата включва и това да нямаш семейство.
Иначе аз си имам приятелки, на които мога да кажа всичко и съм им ревала по телефона за нещастия, за които дори спокойно да приказваш, е голямо натоварване.
Не страдам за приятели. Преди пострадах ОТ такива. В такъв момент съм, че и от майка си спрях да очаквам нещо, представете си, че и там интересите са водещи. Падение.
Не страдам за приятели. Преди пострадах ОТ такива. В такъв момент съм, че и от майка си спрях да очаквам нещо, представете си, че и там интересите са водещи. Падение.
И при родителите си водещи интересите, да,защото и те са хора!
Едва намерих сили да простя...на себе си и на тях!
Както е казал Аристотел "Истинският приятел се познава в нещастието". Разочарована съм от много хора, включително и роднини.
Точно
Хич не ми се отдава да играя роли в този театрален свят в наши дни
Видях се с една “приятелка”, която преди време ме разочарова.
Играех, че ми е приятно, но отвътре усещах, че не е като преди….
Обаче от друга страна не може да се изолираш без “приятели”, понеже всеки втори е двуличник…
Не знам кое е по добре сам или обграден с приятели почти само за иху аху…
Хич не ми се отдава да играя роли в този театрален свят в наши дни
Видях се с една “приятелка”, която преди време ме разочарова.
Играех, че ми е приятно, но отвътре усещах, че не е като преди….
Обаче от друга страна не може да се изолираш без “приятели”, понеже всеки втори е двуличник…
Не знам кое е по добре сам или обграден с приятели почти само за иху аху…
Винаги съм живяла без илюзии за близки приятелства. Чак да плача и да страдам. Всичко бих направила само за най-близките си от семейството. Много хора преминаха през живота ми, някои се задържаха повече, други по- малко. Помагали са ми, помагала съм и аз, пили сме, празнували сме. И в един момент без видима причина пътищата се разделят, даже не си звъним. Но аз съм такъв човек, че приемам всичко без драма, а ако някой ме е предал, напълно го забравям и дори не си спомням за него. Като знам аз какво представлявам, как да се сърдя на някого, че не е всеотдаен като приятел. Вече не ми се губи време за празни приказки, болести, лекарства и оплаквания, поне не често.
Направи ми впечатление и тук пишещите, как някой се е обадил и той/тя казва, как не са се чували от еди кога си, другата страна отговаря, че преекспонира и т.н. Чудя защо е така, защо са тези обяснения, аз, ти, от кога, защо. Живота е толкова динамичен, зарадвайте се, поговорете си, чао, чао, всеки си има своя живот. На мен това ми създава голям стрес, че трябва да се обадя на някого, защото не сме се чували 2 седмици, почна се едно мрънкане, всъщност се чухме еди кога си, ти ме забрави /това си е чиста манипулация и вменяване на вина/, да ти стане гадно. Не го разбирам.
Не е манипулация, приятелството трябва да се поддържа и от двете страни. Хората са различни, другия човек може да има нужда да го питат как е или пък да няма, трябва да го познаваш, а факта, че отбелязва, че отдавна не сте се чували показва, че му липсва нещо. Но тези неща трябва да се изговарят, с мълчание и намеци нищо не става...
Аз смятам че най-хубавите приятелства се градят в детството. После вече... трудно.
Не е манипулация, приятелството трябва да се поддържа и от двете страни. Хората са различни, другия човек може да има нужда да го питат как е или пък да няма, трябва да го познаваш, а факта, че отбелязва, че отдавна не сте се чували показва, че му липсва нещо. Но тези неща трябва да се изговарят, с мълчание и намеци нищо не става...
Става дума за наистина близки приятели, не за всички. Затова и писах, че трябва да се комуникира. Да, може да имаш много работа, но ако обясниш на близката си приятелка, какво става, ако е свястна ще те разбере. Нямам как да мълчиш, да не си говорите и да очакваш да гадае, че си заета. Аз също съм имала моменти, в които съм заета, винаги съм предупреждавала близки и приятели, дори да е само за 2 мин по телефона.
Става дума за наистина близки приятели, не за всички. Затова и писах, че трябва да се комуникира. Да, може да имаш много работа, но ако обясниш на близката си приятелка, какво става, ако е свястна ще те разбере. Нямам как да мълчиш, да не си говорите и да очакваш да гадае, че си заета. Аз също съм имала моменти, в които съм заета, винаги съм предупреждавала близки и приятели, дори да е само за 2 мин по телефона.
Знае много добре и го вижда, имаме комуникация, но се чувства постоянния натиск от нейна страна, това поведение наблюдавам и при други хора, които не могат да се занимават със себе си. Аз си имам моят начин на живот, нямам нищо против никой, но не искам да усещам "тежест" и мрънкане в отношенията, все едно сме деца, достатъчно добронамерина съм, дори не реагирах на заядливи подмятания. И не става въпрос да се обадя, че тези дни нямам възможност, става въпрос за лека, непринудена комуникация, без някой да ти поставя условия, без да чувствам задължение и срокове и т.н.
Не е манипулация, приятелството трябва да се поддържа и от двете страни. Хората са различни, другия човек може да има нужда да го питат как е или пък да няма, трябва да го познаваш, а факта, че отбелязва, че отдавна не сте се чували показва, че му липсва нещо. Но тези неща трябва да се изговарят, с мълчание и намеци нищо не става...
Виждането за нещата на Seohora е много, много мое...припознах се направо в тези мисли и разсъждения...... И аз така мисля.... не знам прави ли сме, но предполагам трябва да търсим приятели, които да виждат нещата като нас, и тогава може би и двете страни ще се чувстват ок.
Съвсем навреме ми идват последните разсъждения. В момента моя приятелка има проблем, за който е в състояние да ме държи на телефона с часове, за да обсъждаме нещо, за който вече съм изказала моето мнение, но ме пита отново и отново какво е мнението ми, сякаш изобщо не е чула отговорите ми до момента. По принцип нямам нищо против и винаги съм насреща, ако е нужна помощ от моя страна, но аз си имам своето ежедневие и то не допуска часове наред телефонни разговори.
В същото време ако се опитам аз да споделя нещо, което ме тревожи в моя живот, отново извърта нещата към нейните проблеми, натъртвайки, че аз проблеми нямам и се продължава обсъждане на нейната драма.
Дала съм си време да й отмине на нея напечената житейска ситуация. Ще продължа да я подкрепям докато продължава това, защото има нужда някой да е до нея. Но ако след това продължи да се държи по същия начин, ще се дистанцирам.
В същото време ако се опитам аз да споделя нещо, което ме тревожи в моя живот, отново извърта нещата към нейните проблеми, натъртвайки, че аз проблеми нямам и се продължава обсъждане на нейната драма.
Дала съм си време да й отмине на нея напечената житейска ситуация. Ще продължа да я подкрепям докато продължава това, защото има нужда някой да е до нея. Но ако след това продължи да се държи по същия начин, ще се дистанцирам.
Съвсем навреме ми идват последните разсъждения. В момента моя приятелка има проблем, за който е в състояние да ме държи на телефона с часове, за да обсъждаме нещо, за който вече съм изказала моето мнение, но ме пита отново и отново какво е мнението ми, сякаш изобщо не е чула отговорите ми до момента. По принцип нямам нищо против и винаги съм насреща, ако е нужна помощ от моя страна, но аз си имам своето ежедневие и то не допуска часове наред телефонни разговори.
В същото време ако се опитам аз да споделя нещо, което ме тревожи в моя живот, отново извърта нещата към нейните проблеми, натъртвайки, че аз проблеми нямам и се продължава обсъждане на нейната драма.
Дала съм си време да й отмине на нея напечената житейска ситуация. Ще продължа да я подкрепям докато продължава това, защото има нужда някой да е до нея. Но ако след това продължи да се държи по същия начин, ще се дистанцирам.
В същото време ако се опитам аз да споделя нещо, което ме тревожи в моя живот, отново извърта нещата към нейните проблеми, натъртвайки, че аз проблеми нямам и се продължава обсъждане на нейната драма.
Дала съм си време да й отмине на нея напечената житейска ситуация. Ще продължа да я подкрепям докато продължава това, защото има нужда някой да е до нея. Но ако след това продължи да се държи по същия начин, ще се дистанцирам.
Съвсем навреме ми идват последните разсъждения. В момента моя приятелка има проблем, за който е в състояние да ме държи на телефона с часове, за да обсъждаме нещо, за който вече съм изказала моето мнение, но ме пита отново и отново какво е мнението ми, сякаш изобщо не е чула отговорите ми до момента. По принцип нямам нищо против и винаги съм насреща, ако е нужна помощ от моя страна, но аз си имам своето ежедневие и то не допуска часове наред телефонни разговори.
В същото време ако се опитам аз да споделя нещо, което ме тревожи в моя живот, отново извърта нещата към нейните проблеми, натъртвайки, че аз проблеми нямам и се продължава обсъждане на нейната драма.
Дала съм си време да й отмине на нея напечената житейска ситуация. Ще продължа да я подкрепям докато продължава това, защото има нужда някой да е до нея. Но ако след това продължи да се държи по същия начин, ще се дистанцирам.
В същото време ако се опитам аз да споделя нещо, което ме тревожи в моя живот, отново извърта нещата към нейните проблеми, натъртвайки, че аз проблеми нямам и се продължава обсъждане на нейната драма.
Дала съм си време да й отмине на нея напечената житейска ситуация. Ще продължа да я подкрепям докато продължава това, защото има нужда някой да е до нея. Но ако след това продължи да се държи по същия начин, ще се дистанцирам.
Колко позната ситуация е това. Преди 2-3 години една моя приятелка точно по същия начин имаше проблеми и ме държеше на телефона с часове. Давах й съвети, а тя продължаваше да си държи на нейното. Дори не смеех да споделя за мой сериозен проблем, или ако й споделих, тя изобщо не ме отразяваше. Така че теглих чертата и вече е извън списъка ми на познатите.
Забелязвам, че колко повече минават годините и приятелите намаляват
писах за едни приятели преди време, сега има други приятели, които по време на пандемията бяха доста изолирани, сега ги търсим за парк, но продължават изолацията. Карам мъжът ми да им се обади - мъжът е негов съквартирант от преди 20 години, страхотни са - много ги харесвам за комуникация - възпитани, приятни и разнообразни теми, сходен мироглед - с изключение на темата за Ковид.
Страхуват се от зарази и са доста изолирани и не знам как да ги накарам да се видим, веднъж вече отказаха на ММ, сега го карам пак да им звънне - но и той много не иска
Страхуват се от зарази и са доста изолирани и не знам как да ги накарам да се видим, веднъж вече отказаха на ММ, сега го карам пак да им звънне - но и той много не иска
Забелязвам, че колко повече минават годините и приятелите намаляват
Особено след пандемията видях доста хора в различна светлина. Диаметрално различни от мен. Нямам какво да си кажа с такива. Не става дума за изолация, пазене, или изобщо нещо свързано с КОВИД. Просто мисленето и манталитета им е на друго ниво. А приятел мога да бъда с близки до моя мироглед.
има такива хора за които позицията - работа, доходи и т.н. са от значение.
За мен най -важното е хората да са добронамерени, без селски изпълнения, грубости, простащини. Или такива за които виждането е свързано с цяла нощ седене на маса и пиене на алкохол до безкрай. Ами, трудно се разбираме с такива и не търсим контакт.
Търсим приятели с които да си говорим - разнообразни теми, спокойна комуникация, да ходим на интересни за всички места. Мен лично не ме интересува дали са на добра позиция и т.н. Обидна ми е, мисълта да използваме приятелите си за изгода и цел.Търсим просто приятна компания.
Но, нашите приятели не са тази вълна в момента.Имат си проблеми /не че ние нямаме -роднински и в интерес на истината Пандемията засили изолацията. Едните ни приятели се страхуват от зараза и не излизат особено, работят хоумофис. Разбирам ги, но ми е мъчно че е така.
За мен най -важното е хората да са добронамерени, без селски изпълнения, грубости, простащини. Или такива за които виждането е свързано с цяла нощ седене на маса и пиене на алкохол до безкрай. Ами, трудно се разбираме с такива и не търсим контакт.
Търсим приятели с които да си говорим - разнообразни теми, спокойна комуникация, да ходим на интересни за всички места. Мен лично не ме интересува дали са на добра позиция и т.н. Обидна ми е, мисълта да използваме приятелите си за изгода и цел.Търсим просто приятна компания.
Но, нашите приятели не са тази вълна в момента.Имат си проблеми /не че ние нямаме -роднински
и в интерес на истината Пандемията засили изолацията. Едните ни приятели се страхуват от зараза и не излизат особено, работят хоумофис. Разбирам ги, но ми е мъчно че е така. има такива хора за които позицията - работа, доходи и т.н. са от значение.
За мен най -важното е хората да са добронамерени, без селски изпълнения, грубости, простащини. Или такива за които виждането е свързано с цяла нощ седене на маса и пиене на алкохол до безкрай. Ами, трудно се разбираме с такива и не търсим контакт.
Търсим приятели с които да си говорим - разнообразни теми, спокойна комуникация, да ходим на интересни за всички места. Мен лично не ме интересува дали са на добра позиция и т.н. Обидна ми е, мисълта да използваме приятелите си за изгода и цел.Търсим просто приятна компания.
Но, нашите приятели не са тази вълна в момента.Имат си проблеми /не че ние нямаме -роднински и в интерес на истината Пандемията засили изолацията. Едните ни приятели се страхуват от зараза и не излизат особено, работят хоумофис. Разбирам ги, но ми е мъчно че е така.
За мен най -важното е хората да са добронамерени, без селски изпълнения, грубости, простащини. Или такива за които виждането е свързано с цяла нощ седене на маса и пиене на алкохол до безкрай. Ами, трудно се разбираме с такива и не търсим контакт.
Търсим приятели с които да си говорим - разнообразни теми, спокойна комуникация, да ходим на интересни за всички места. Мен лично не ме интересува дали са на добра позиция и т.н. Обидна ми е, мисълта да използваме приятелите си за изгода и цел.Търсим просто приятна компания.
Но, нашите приятели не са тази вълна в момента.Имат си проблеми /не че ние нямаме -роднински
и в интерес на истината Пандемията засили изолацията. Едните ни приятели се страхуват от зараза и не излизат особено, работят хоумофис. Разбирам ги, но ми е мъчно че е така.
И мен много ме дразнят приятели, които с мен могат само виртуално и по телефона да общуват, ама за излизане все нямат време (имам предвид за разходка, кафе, не пиене с часове 
) В същото време се оказва, че имат време за кафета и разходки, ама с други - ми ок-ама аз тогава нямам време за техните онлайн излияния, сори. Та така прекратих няколко "приятелства". Особено едната дълго време не можеше да повярва, хах.
Обаче черешката на тортата беше когато една дългогодишна приятелка си дойде от чужбина лятото, когато бяха големите жеги и ме накара и двата пъти когато се видяхме да вървя пеша, а тя беше с кола. Единият път каза, че не искала да шофира вечер-ок. Обаче вторият път просто ме застреля-извинението ѝ беше-да колата имала полагаемо паркомясто пред наетото жилище за престоя, но тя си паркирала на друго понеже било на сянка и за да не и го заеме някой-не искала да мърда. Да,можех да си хвана такси тогава, но малко по-рано бях почнала нова работа и парите ми бяха кът...но пък добре че случи така-един вид шит тест. Предни години като си е идвала нямаше проблем да ме взима с колата, да уточня.И после с нейните камъни по нейната глава-аз пък се оказа че вече не мога да ставам рано съботите и неделите, когато тя можеше да говори, защото много се уморявам на работа Та така-който няма време и усилия за мен-ами и аз нямам за него. Танто за танто.
И за финито-аз когато почивам и минавам през градове с приятели им звъня-ако не са заети да се видим. Обаче се оказва, че за някои , че били в моя град разбирам от фейса на великите пътешественици.
Та така с годините и моят кръг се сви до точка, аз не съм интроверт, обаче някои компромиси с разбиранията ми за приятелство не мога да направя.
) В същото време се оказва, че имат време за кафета и разходки, ама с други - ми ок-ама аз тогава нямам време за техните онлайн излияния, сори. Та така прекратих няколко "приятелства". Особено едната дълго време не можеше да повярва, хах. Обаче черешката на тортата беше когато една дългогодишна приятелка си дойде от чужбина лятото, когато бяха големите жеги и ме накара и двата пъти когато се видяхме да вървя пеша, а тя беше с кола. Единият път каза, че не искала да шофира вечер-ок. Обаче вторият път просто ме застреля-извинението ѝ беше-да колата имала полагаемо паркомясто пред наетото жилище за престоя, но тя си паркирала на друго понеже било на сянка и за да не и го заеме някой-не искала да мърда. Да,можех да си хвана такси тогава, но малко по-рано бях почнала нова работа и парите ми бяха кът...но пък добре че случи така-един вид шит тест. Предни години като си е идвала нямаше проблем да ме взима с колата, да уточня.И после с нейните камъни по нейната глава-аз пък се оказа че вече не мога да ставам рано съботите и неделите, когато тя можеше да говори, защото много се уморявам на работа
Та така-който няма време и усилия за мен-ами и аз нямам за него. Танто за танто.И за финито-аз когато почивам и минавам през градове с приятели им звъня-ако не са заети да се видим. Обаче се оказва, че за някои , че били в моя град разбирам от фейса на великите пътешественици.
Та така с годините и моят кръг се сви до точка, аз не съм интроверт, обаче някои компромиси с разбиранията ми за приятелство не мога да направя.
Приятелствата са почти винаги транзитни преживявания. Хората се променят и понеже няма двама души, които да вървят по един път, освен семейно, повече от нормално е приятелите да се появяват и изличават от живота ни. С възрастта дори познанствата са по чести от приятелствата. Аз дори започнах да предпочитам книги пред отбиващи номера разговори. Дори Айнщайн се е изказал по въпроса - “Живея в онази самота, която е болезнена в младостта, но вкусна (köstlich) в годините на зрелостта“
Момичета, тази тема ми беше особено полезна. Виждам, че има и други като мен. В ученическите и после в студентските години имах две приятелки, за които съм правила и невъзможното. И двете отидоха в чужбина да живеят. Едната от студентските години изведнъж ме отсвири, а другата от ученичеството ми още, и която имах за най-голямата си приятелка, и която обичах страшно много, преди няколко години й писах във фейса и тя дори не се сети коя съм. Дали се направи на интересна, не знам, но много ме заболя. От тогава имам само една верна приятелка, с която се запознахме в този форум преди двадесет години. Не желая и нямам нужда от нови приятели. Явно съм се напатила.
Момичета, тази тема ми беше особено полезна. Виждам, че има и други като мен. В ученическите и после в студентските години имах две приятелки, за които съм правила и невъзможното. И двете отидоха в чужбина да живеят. Едната от студентските години изведнъж ме отсвири, а другата от ученичеството ми още, и която имах за най-голямата си приятелка, и която обичах страшно много, преди няколко години й писах във фейса и тя дори не се сети коя съм. Дали се направи на интересна, не знам, но много ме заболя. От тогава имам само една верна приятелка, с която се запознахме в този форум преди двадесет години. Не желая и нямам нужда от нови приятели. Явно съм се напатила.
Няма от какво да те боли, едни хора влизат в живота ни, други си отиват и в това няма нищо лошо. Нали знаеш, че само 10 % е случилото се, 90 % нашата реакция. Запази спомена за хубавите моменти някога и нямай очаквания, иначе все ще те боли.
Аз не обичам да се ангажирам с хора, които не могат да си организират правилно времето и винаги излизанията ни са свързани с огромни закъснения от тяхна страна. Мен това ме натоварва защото свободното ми време е доста оскъдно и след като съм намерила такова очаквам отсрещният човек да го уважава. Ако не може, да ходи да го губи на някой друг.
Аз не обичам да се ангажирам с хора, които не могат да си организират правилно времето и винаги излизанията ни са свързани с огромни закъснения от тяхна страна. Мен това ме натоварва защото свободното ми време е доста оскъдно и след като съм намерила такова очаквам отсрещният човек да го уважава. Ако не може, да ходи да го губи на някой друг.
Това е масово за закъснението. Когато детето ми беше марко и правихме рожденни дни в мола казвах час поне 30 мин. по-рано, защото закъсняват и развалят празника. Общо взето с времето така решавам проблема, като си познавам хората.
Приятелствата са почти винаги транзитни преживявания.
Каква колосална глупост!!!
Напротив, доста приятелства продължават десетилетия! Ако са истински.........
Хората са различни, но за да станат приятели намират нещо общо помежду си.
Взаимопомощта е част от приятелството! Не приятелство по сметка, а всеки, когато и с каквото може помага.
И като говорим за сметка е съвсем нормално да обменяме с нашите приятели информация за магазините кое кога и къде е с намалена цена, но не с влошено качество! Както и за нови интересни артикули.......
Предишните години направихме поръчка от Прага за поялници и черупки за тях. Черупки у нас изобщо не се намират, но и в Чехия доста трудно се намират. В поръчката предвидих двама мои приятели, които се нуждаеха от такива черупки и с радост им ги подарих!
Зависи как го тълкуваш, с един човек в живота ни има моменти в които сме много близки, след това има отдалечаване, понякога с някой се намираш след години и пак сте близки. Няма как приятелството да не се променя в годините, защото и ние се променяме. Когато съм била в университета сме се чували всеки ден с един колега, да близки сме, но сега се чувам на месец, два, но в живота ни влизат други хора, с които контакта е по-чест, защото обстоятелствата са се променили, местоположението е сменено. И тъй като ние се променяме, понякога когато вече липсват общите интереси, е нормално да се разминат и пътищата. Аз рядко се карам с някого и това да е причината в отдалечаването, но идва момент в който отношенията с някой хора се изчерпват.
Скрит текст:
Каква колосална глупост!!!
Приятелствата са почти винаги транзитни преживявания.
Каква колосална глупост!!!
Напротив, доста приятелства продължават десетилетия! Ако са истински.........
Скрит текст:
Хората са различни, но за да станат приятели намират нещо общо помежду си.
Взаимопомощта е част от приятелството! Не приятелство по сметка, а всеки, когато и с каквото може помага.
И като говорим за сметка е съвсем нормално да обменяме с нашите приятели информация за магазините кое кога и къде е с намалена цена, но не с влошено качество! Както и за нови интересни артикули.......
Предишните години направихме поръчка от Прага за поялници и черупки за тях. Черупки у нас изобщо не се намират, но и в Чехия доста трудно се намират. В поръчката предвидих двама мои приятели, които се нуждаеха от такива черупки и с радост им ги подарих!
Взаимопомощта е част от приятелството! Не приятелство по сметка, а всеки, когато и с каквото може помага.
И като говорим за сметка е съвсем нормално да обменяме с нашите приятели информация за магазините кое кога и къде е с намалена цена, но не с влошено качество! Както и за нови интересни артикули.......
Предишните години направихме поръчка от Прага за поялници и черупки за тях. Черупки у нас изобщо не се намират, но и в Чехия доста трудно се намират. В поръчката предвидих двама мои приятели, които се нуждаеха от такива черупки и с радост им ги подарих!
Приятелствата ми (трима човека общо) са наистина от десетилетия. С двама от тях се познаваме, откакто се помним, с третата се запознах в университета. Хората се променяме, нормално, приятелствата също се променят с нас, но остават, ако наистина са приятелства. Останалите хора са просто добри или не чак толкова добри познати.
Vl, приятелствата предполагат освен друго, и търпимост, и толерантност към чуждите преживявания и опит, ако ги няма и всеки си “кряска” първата “колосална” обида в несъгласие с нечие мнение, да, сигурно няма да продължат. Ако пък няма нищо против да слуша квалификации като “глупости” от приятелите си, да, можеш да си караш с този човек, и цял живот ако искаш. Въпрос на възприятие.
Хубаво е да си представим, че не всички желаят или са нещастни да имат дълги, кратки или каквито й да е приятелства. Моят опит е точно такъв - имала съм достатъчно качествени и преходни приятелства - живея в чужбина и повечето приятелства са ми прекъсвали точно защото хората си продължават с живота си в родината си или където ги отнесе съдбата, но не бих коментирала мнението, че дълготрайните приятелства са глупост, че чак пък и колосална. Въпрос на гледна точка☺.
Хубаво е да си представим, че не всички желаят или са нещастни да имат дълги, кратки или каквито й да е приятелства. Моят опит е точно такъв - имала съм достатъчно качествени и преходни приятелства - живея в чужбина и повечето приятелства са ми прекъсвали точно защото хората си продължават с живота си в родината си или където ги отнесе съдбата, но не бих коментирала мнението, че дълготрайните приятелства са глупост, че чак пък и колосална. Въпрос на гледна точка☺.
Vl, приятелствата предполагат освен друго, и търпимост, и толерантност към чуждите преживявания и опит, ако ги няма и всеки си “кряска” първата “колосална” обида в несъгласие с нечие мнение, да, сигурно няма да продължат. Ако пък няма нищо против да слуша квалификации като “глупости” от приятелите си, да, можеш да си караш с този човек, и цял живот ако искаш. Въпрос на възприятие.
Хубаво е да си представим, че не всички желаят или са нещастни да имат дълги, кратки или каквито й да е приятелства. Моят опит е точно такъв - имала съм достатъчно качествени и преходни приятелства - живея в чужбина и повечето приятелства са ми прекъсвали точно защото хората си продължават с живота си в родината си или където ги отнесе съдбата, но не бих коментирала мнението, че дълготрайните приятелства са глупост, че чак пък и колосална. Въпрос на гледна точка☺.
Хубаво е да си представим, че не всички желаят или са нещастни да имат дълги, кратки или каквито й да е приятелства. Моят опит е точно такъв - имала съм достатъчно качествени и преходни приятелства - живея в чужбина и повечето приятелства са ми прекъсвали точно защото хората си продължават с живота си в родината си или където ги отнесе съдбата, но не бих коментирала мнението, че дълготрайните приятелства са глупост, че чак пък и колосална. Въпрос на гледна точка☺.
Търпимост и толерантност е едно и също!
Защо пък непременно приятелите трябва да се карат и единия да търпи другия? Това разрушава всякакво приятелство! Приятелството не е нещастие! Тъкмо обратното! Какви криви разбирания! За първи път чувам такава глупост!
Животът в странство не ни прави по-умни! Но по-егоистични може би.......Не зная със сигурност.
Да имаш, да правиш и да поддържаш приятели също е работа, която може да е успешна, а може и хич да не е. Така че мисля, че хората, които нямат приятели, просто не желаят да имат.
Най-много съм се отдалечавала в приятелства заради претовареност в професията. Като се добавят и семейни ангажименти и кога да ги видиш приятелите, камо ли да намериш нови.
Разликата в материалния статус също е причина да затихнат приятелства. Случвало ми се е да отказвам не веднъж, няколкократно! покана от приятелка за спа почивка, три-четири дни в скъп хотел. Въпреки, че още първия път бях откровена и й казах, че не ми е по джоба, тя продължаваше да ме кани с аргументи колко е хубаво спа-то, колко е качествена храната, пък йога практики и прочие. Сега осъзнавам, че си е търсила начин да не е сама, не че е държала на мен, затова и не ме е чула. В момента имам приятели, които не могат да си позволят места, които аз мога. Но те са ми по-ценни и предпочитам да ходя с тях, където те изберат.
Да имаш, да правиш и да поддържаш приятели също е работа, която може да е успешна, а може и хич да не е. Така че мисля, че хората, които нямат приятели, просто не желаят да имат.
Най-много съм се отдалечавала в приятелства заради претовареност в професията. Като се добавят и семейни ангажименти и кога да ги видиш приятелите, камо ли да намериш нови.
Разликата в материалния статус също е причина да затихнат приятелства. Случвало ми се е да отказвам не веднъж, няколкократно! покана от приятелка за спа почивка, три-четири дни в скъп хотел. Въпреки, че още първия път бях откровена и й казах, че не ми е по джоба, тя продължаваше да ме кани с аргументи колко е хубаво спа-то, колко е качествена храната, пък йога практики и прочие. Сега осъзнавам, че си е търсила начин да не е сама, не че е държала на мен, затова и не ме е чула. В момента имам приятели, които не могат да си позволят места, които аз мога. Но те са ми по-ценни и предпочитам да ходя с тях, където те изберат.
Това са приятелството и финансовия статус е много вярно, няма как да сте на една "вълна", ако разликата е драстична. Мен примерно ме дразни моя приятелка която е без кола и последния път стана доста конфузна ситуация, защото бяхме излезли и след събитието тя не казва нищо, излизаме да си ходим и аз този път я попитах как ще се прибере. Това поведение, че съм длъжна всеки път да я водя, връщам много ми писна. Тя се нацупи и се обади на мъжът й, ама няма в крайна сметка за какво да се цупи, ангажимента за транспортирането и не е мой всеки път. А твоята приятелка Eliff всъщност не и пука за теб, ясно си и казала, че не можеш да си го позволиш, тук говорим за "скрита изгода", т.е. във всяка ситуация има такава, а именно скучно и е и си търси компания.
Иначе не искам приятелството да го чувствам, като работа, то не е някакво задължение Ако можем ще се чуем, видим, ако не това и положението. Не искам "обсебващи" отношения и угаждане на някого.
Sephora, аз пък бих закарала приятелката. Ти сама казваш - тя кола няма, как да дойде тогава с нея? И не защото се чувствам длъжна, а като приятелски жест, който ме кара да се чувствам добре.
Приятелството за мен не е "обсебващи отношения", но иска поддръжка. Разбира се, че има дългогодишни приятелства, крепящи се само на телефонни обаждания, но там основата е солидна и в повечето случаи приятелите ги дели още по-солидна географска дистанция.
Приятелството за мен не е "обсебващи отношения", но иска поддръжка. Разбира се, че има дългогодишни приятелства, крепящи се само на телефонни обаждания, но там основата е солидна и в повечето случаи приятелите ги дели още по-солидна географска дистанция.
Понеже обикновено аз съм тази без кола в компанията, да дам и моите 5 стотинки. Винаги се уточняваме по въпроса, никога не съм го приела за даденост че някой от приятелите ми ще ме закара. Приятели са ми, много добри при това, но не са длъжни ако и да го правят редовно от години. Задължение за разкарване смятам че имат само към децата си, защото те са техни и са тяхна отговорност. Към мен е услуга, която са избрали да ми направят и я оценявам като такава всеки път и благодаря за нея.
Зависи колко близки сте -понякога не е нужно да питаш. Ето тук вече идва въпросът какво точно значи "приятел"-обикновено не би ти правило впечатление финансовата част.
При жената с парите за спа -щеше да намери друг начин да прекарва време с приятелката си -вкъщи,кафе... При колата -не мисля,че на шофьора щеше да й пука дали ще вози приятелката си,не говорим за всеки ден.
При жената с парите за спа -щеше да намери друг начин да прекарва време с приятелката си -вкъщи,кафе... При колата -не мисля,че на шофьора щеше да й пука дали ще вози приятелката си,не говорим за всеки ден.
Аз съм я карала мтого пъти с повод и без повод и всичко има граница, ясно започнах да и показвам, че не мога да съм всеки път на разположение и не съм и длъжна.
Тя няма кола и не е мога всеки път аз да натоварвам и да мисля, как тя ще дойде или ще си отиди. Приятелски жест не може до безкрайност, тогава вече не е жест, когато е всеки път и когато виждаш, че тя не прави нищо за да не е всеки път в тежест да я взимам и връщам. Ако е от време на време няма проблем, аз отказвам да бъда нечии шофьор. В крайна сметка мъжът й я взе. Друга приятелка предложи да я закара, но тя се нацупи, тръшна се и каза, как мъжът и ще дойде. За мен това беше най-правилното решение. В крайна сметка приятелството си е приятелство, но всичко трябва да е с граница и със съобразителност и тактичност. За мен ако някой на добра воля направи услуга, ок благодарност, но да очакваш всеки път някой да ти е длъжен, та чак вина да вменявяш и създаваш напрежение разваляйки вечерта с цупине, не смятам, че е редно, колкото и да си близък с някой.
Ти сама казваш - тя кола няма, как да дойде тогава с нея? И не защото се чувствам длъжна, а като приятелски жест, който ме кара да се чувствам добре.
Тя няма кола и не е мога всеки път аз да натоварвам и да мисля, как тя ще дойде или ще си отиди. Приятелски жест не може до безкрайност, тогава вече не е жест, когато е всеки път и когато виждаш, че тя не прави нищо за да не е всеки път в тежест да я взимам и връщам. Ако е от време на време няма проблем, аз отказвам да бъда нечии шофьор. В крайна сметка мъжът й я взе. Друга приятелка предложи да я закара, но тя се нацупи, тръшна се и каза, как мъжът и ще дойде. За мен това беше най-правилното решение. В крайна сметка приятелството си е приятелство, но всичко трябва да е с граница и със съобразителност и тактичност. За мен ако някой на добра воля направи услуга, ок благодарност, но да очакваш всеки път някой да ти е длъжен, та чак вина да вменявяш и създаваш напрежение разваляйки вечерта с цупине, не смятам, че е редно, колкото и да си близък с някой.
Дори и с приятел дето се имаме от 20+ години пак се уточняваме изрично, всеки път. Случвало се е и да каже че няма да може да ме закара, не ми е хрумвало да се нацупя. Наистина не е длъжен.
Обикновено приятелите ми ако ходим някъде, където ще имам нужда после от транспорт, те сами предлагат някой от тях да ме вземе и докара обратно след това, ясно им е че иначе може и да не отида. Което си е мой проблем де, не техен.
Те и помежду си се уговарят обикновено да не са всички с колите, въпреки че всичките са шофьори. Често уговорката е да кара само един, а другите да си пият бирата спокойно и биват развозени от него. Съответно гледат да се редуват в това защото бирата я обичаме всички и просто не е честно.
Обикновено приятелите ми ако ходим някъде, където ще имам нужда после от транспорт, те сами предлагат някой от тях да ме вземе и докара обратно след това, ясно им е че иначе може и да не отида. Което си е мой проблем де, не техен.
Те и помежду си се уговарят обикновено да не са всички с колите, въпреки че всичките са шофьори. Често уговорката е да кара само един, а другите да си пият бирата спокойно и биват развозени от него. Съответно гледат да се редуват в това защото бирата я обичаме всички и просто не е честно.
Бива и тя да помисли как отклонява от пътя приятелката си. Ако я е грижа за нея, както претендира, би трябвало да се постави и на нейно място...тоест грижата да е двустранна...
Странни разбирания за приятелство имате. Имам 2 приятелки, преди имах доста, но сега нямам време и желание за повече контакти. Та, говорите за съобразителност, за стъпване на пръсти, за питане дали на някого му е удобно...ами аз с моите приятелки съм като един човек. Ако нямам транспорт, то се подразбира, че ще ме закарат. Ако те нямат пари за нещо, подразбира се, че ще дам. Въобще, ние сме семейство, нито ме е срам да им кажа нещо в очите или да си поискам, нито чувствам поддържането на това приятелство като някакво бреме. Може и 1 месец да не се виждаме, аз и с родителите си не се виждам по толкова, говорим си по телефона и си споделяме абсолютно всичко.
Та, тези приятелства, при които се гледа кой те използва, кой не се бил съобразил и етц. - те просто са за едно кафе на няколко седмици, не някакви серизони отношения.
Та, тези приятелства, при които се гледа кой те използва, кой не се бил съобразил и етц. - те просто са за едно кафе на няколко седмици, не някакви серизони отношения.
Защо не й казахте по-рано,че няма да я возите,все пак сте знаели,че ще ходите на това събитие и очаквахте тя да иска да я закарате? Явно все пак не сте чак толкова близки.
Кой има проблем аз или тя? Аз ли трябва да се грижа как тя ще се прибере и да повдигам въпроса и решавам. Мисля, че всеки има достатъчно грижи за да угажда и да се чувства виновен заради някой друг. Редно е тя мисли как ще се прибира. Да попита дали бих я закарала, т.н., а не да очаква и да се държи все едно аз съм длъжна и край. А, че коства час време да шофиране в тъмтото и то всеки път. Достатъчно тактичта и деликатна съм и понеже това се случва всеки път, се опитах деликатно да и кажа, че е добре да не очаква всеки път от мен да съм длъжна и, че е добре да не разчита само на мен, обаче, не и се сърди и това е. Имам друга приятелка също без кола, рядко ходя до тях да я взимам или връщам, обикновенно ме чака на някоя спирка по път, или я карам до някъде по път на връщане и после си хваща такси. И пак казвам ако е един, два, пет пъти, ок но всеки път просто не става.
Аз също не съм шофьор и разчитам на приятелка да ме вози, за което не съм молила и няма нужда всеки път да питам. Имало е случаи,в които ме е предупреждавала предварително,че няма да може. Приемам и ако стане нещо извънредно да ми каже в последния момент,че не може.Но да ми каже в края на събитието " ти как ще се прибираш" -и аз ще се засегна.
Скрит текст:
Кой има проблем аз или тя? Аз ли трябва да се грижа как тя ще се прибере и да повдигам въпроса и решавам. Мисля, че всеки има достатъчно грижи за да угажда и да се чувства виновен заради някой друг.
Редно е тя мисли как ще се прибира. Да попита дали бих я закарала, т.н., а не да очаква и да се държи все едно аз съм длъжна и край. Защо не й казахте по-рано,че няма да я возите,все пак сте знаели,че ще ходите на това събитие и очаквахте тя да иска да я закарате? Явно все пак не сте чак толкова близки.
Кой има проблем аз или тя? Аз ли трябва да се грижа как тя ще се прибере и да повдигам въпроса и решавам. Мисля, че всеки има достатъчно грижи за да угажда и да се чувства виновен заради някой друг.
Скрит текст:
А, че коства час време да шофиране в тъмтото и то всеки път. Достатъчно тактичта и деликатна съм и понеже това се случва всеки път, се опитах деликатно да и кажа, че е добре да не очаква всеки път от мен да съм длъжна и, че е добре да не разчита само на мен, обаче, не и се сърди и това е. Имам друга приятелка също без кола, рядко ходя до тях да я взимам или връщам, обикновенно ме чака на някоя спирка по път, или я карам до някъде по път на връщане и после си хваща такси. И пак казвам ако е един, два, пет пъти, ок но всеки път просто не става.
Не само че е нахално ами и на моменти бих го приела за открито неуважение. Това да смяташ че може да разполагаш с времето или друг ресурс на някого без да поискаш съгласието му си е точно такова.
Разбира се че приятели си вършат услуги и то вероятно често, то какви приятели ще са иначе? Но има разлика между "длъжен си ми" и цупене ако пък вземе че не стане и между това да попиташ и да благодариш после.
Разбира се че приятели си вършат услуги и то вероятно често, то какви приятели ще са иначе? Но има разлика между "длъжен си ми" и цупене ако пък вземе че не стане и между това да попиташ и да благодариш после.
До колкото разбирам от поста става дума,че ходят заедно на събития, вероятно се е случило няколко пъти несъобразителната приятелка да пътува заедно с шофьора. Проблема е в изказа " ти как ще се прибираш" вместо да кажете, че няма да я возите, защото искате да сте сама, например,или нещо друго. Съжалявам, звучи сякаш се обръщате към колега или познат.
Или като цяло не искате да я возите би било добре да й кажете,че вече искате сама да се прибирате и да си търси транспорт. Нали сте Приятелки- би трябвало да разбере.
Или като цяло не искате да я возите би било добре да й кажете,че вече искате сама да се прибирате и да си търси транспорт. Нали сте Приятелки- би трябвало да разбере.
След постовете на Сефора ми загорча.
Не съм й длъжна и др.под. не влизат в представата ми за истинско приятелство.
Да вметна, че и аз нямам кола. Получавала съм реплика от типа на: Автобуси няма ли?
Но за щастие съм чувала и други: Е, какво ще ми стане? Няма да те нося на гръб, я?
Не съм й длъжна и др.под. не влизат в представата ми за истинско приятелство.
Да вметна, че и аз нямам кола. Получавала съм реплика от типа на: Автобуси няма ли?
Но за щастие съм чувала и други: Е, какво ще ми стане? Няма да те нося на гръб, я?
Не само че е нахално ами и на моменти бих го приела за открито неуважение. Това да смяташ че може да разполагаш с времето или друг ресурс на някого без да поискаш съгласието му си е точно такова.
Разбира се че приятели си вършат услуги и то вероятно често, то какви приятели ще са иначе? Но има разлика между "длъжен си ми" и цупене ако пък вземе че не стане и между това да попиташ и да благодариш после.
Разбира се че приятели си вършат услуги и то вероятно често, то какви приятели ще са иначе? Но има разлика между "длъжен си ми" и цупене ако пък вземе че не стане и между това да попиташ и да благодариш после.
С близки роднини съм се карала на тази тема. Отношение "имаш право да козируваш" е недопустимо и обидно, независимо дали сме близки като отношение или не. Ако искаш услуга/помощ, помоли възпитано.
...
Но за щастие съм чувала и други: Е, какво ще ми стане? Няма да те нося на гръб, я?
Но за щастие съм чувала и други: Е, какво ще ми стане? Няма да те нося на гръб, я?
Разбирам обаче и позицията "не съм длъжна", но както Dania отбеляза, нещата е трябвало да се изговорят предварително.
Темата ме замисли какъв тип приятелка съм, имам ли и колко са приятелите ми. Нито малко, нито много, но с никой от приятелите ми не поддържам ежедневен контакт. С някои се чувам веднъж седмично, с други два пъти в месеца, а имам и приятелка, с която не се виждаме и чуваме месец, два, три, след това редовно го правим, пак преставаме, тоест на приливи и отливи ни е контакта, но пък нямам никакво съмнение, че приятелството ни е истинско.
Как е при вас? Имате ли приятелка/и, с която всеки ден споделяте?
Какви приятели, какви пет лева, като всеки гледа себе си и претендира колко е зает. Приятелството трябва да се поддържа, а болшинството предпочита да прекарва времето си по кръчми и дискотеки, в безпаметно напиване, и други дейности, типични за чалга културата. Къде ти ще седнат да говорят за нещо по-различно, камо ли възвишено. И дори тези, които минават за свестни, може да са адски безотговорни и несериозни и не може да се разчита на тях. Понякога не е достатъчно и да си добър човек.
Мисля,че грешно се тълкува думата "приятел" -хем си намираш човек с когото да прекарваш свободно време или както се вика да се ходи по забавления,хем очакваш от него да се занимава и грижи за теб и обратното. От вторите се срещат за съжаление много рядко, но пък и затова създаваш семейство,за да имаш на кого да разчиташ.
На приятелите също би трябвало да можеш да разчиташ, както и те на теб. Въпросът е да не се прекалява, да не се приема за даденост. По-нагоре прочетох примери точно за това – за приятел, когото си приел за длъжен (да ти е шофьор в конкретния случай). Дори на мъжа ми и на детето ми не позволявам да ме приемат за даденост.
Разбира се, но тези неща се изговарят -ако някой прекалява или не му харесва нещо,а не да се правят разни намеци и да чакаш другя да чете мислите ти. Онзи пост за колата така изглеждаше, един вид като й каже "с какво ще се прибираш"точно на тръгване- да се почуства виновна и да се усети, вместо директно да й каже,че повече няма да я вози.
Разбира се, но тези неща се изговарят -ако някой прекалява или не му харесва нещо,а не да се правят разни намеци и да чакаш другя да чете мислите ти. Онзи пост за колата така изглеждаше, един вид като й каже "с какво ще се прибираш"точно на тръгване- да се почуства виновна и да се усети, вместо директно да й каже,че повече няма да я вози.
Когато искаш някой да те вози, "изговаряш" предварително дали му е удобно и дали има желание. Този момент липсва, защото возещата се е приела, че шофьорката й е длъжна и няма защо да я пита предварително. Возенето не ти се полага по подразбиране. Това е нахално.
Разбира се, но тези неща се изговарят -ако някой прекалява или не му харесва нещо,а не да се правят разни намеци и да чакаш другя да чете мислите ти. Онзи пост за колата така изглеждаше, един вид като й каже "с какво ще се прибираш"точно на тръгване- да се почуства виновна и да се усети, вместо директно да й каже,че повече няма да я вози.
Това дали ще се нацупи ако не го беше направила демонстративно е съвсем друг въпрос, то тогава приятелката има проблем. Не става ясно колко пъти гадната приятелка е "карала" шофьорката да я вози и как е почнало всичко. Ако в началото шофьорката е казвала "идваш ли" " на къде си, да те закарам ли? "и това е продължило дълго без лошата да е питала и искала е нормално да се приеме за обичайно. Да не забравяме,че това са приятелки, а не колеги, познати и други подобни.
Това дали ще се нацупи ако не го беше направила демонстративно е съвсем друг въпрос, то тогава приятелката има проблем. Не става ясно колко пъти гадната приятелка е "карала" шофьорката да я вози и как е почнало всичко. Ако в началото шофьорката е казвала "идваш ли" " на къде си, да те закарам ли? "и това е продължило дълго без лошата да е питала и искала е нормално да се приеме за обичайно. Да не забравяме,че това са приятелки, а не колеги, познати и други подобни.
Никъде не съм написала, гадната приятелка , в речника ми такова нещо няма, но това, че си закарал някой, защото няма кола, не значи, че трябва да е винаги така и да се смята, че аз в случая съм винаги на разположение и длъжна. Аз също имало периоди да съм без кола, но считам, че никой не ми е длъжен и да съобразуват се и се организирам според обстоятелствата без да ангажирам никого. Като цяло гледам рядко да моля някой за услуга и гледам винаги да се реванширам. Считам, че в отношенията трябва да има баланс на даване и взимане, няма повтарящи се услуги до безкрайност и задължения към някого.
Писах "гадната", защото като цяло е виновна според масовите коментари, не е лично към вас.
Да приемем,че приятелката в края на всяко събитие на което ходят се втурва в колата без да пита, пак пиша, не става дума защо шофьорката отказва возене, а как го прави.
Няма смисъл да го коментираме, защото всеки тълкува събитията и фактите различно и някои неща са неясни.
Да приемем,че приятелката в края на всяко събитие на което ходят се втурва в колата без да пита, пак пиша, не става дума защо шофьорката отказва возене, а как го прави.
Няма смисъл да го коментираме, защото всеки тълкува събитията и фактите различно и някои неща са неясни.
Когато приятелите започнат да пресмятат кой на кого за какво е длъжен, на кого какво е дал и съответно взел, това за мен е счетоводство, а не приятелство.
О, трактат мога да напиша за истинските и фалшиви приятели...
Когато ми беше най- трудно, имах близки, които да ме изслушват, съчувстват и помагат. Когато животът ми се подреди обаче, на всички им "падна ченето" че на нещастната Вики все пак потръгна в живота... Дори не ми честитиха, не се насилиха да се усмихнат за моето щастие. Не, не бяха болни или нещастни в тези моменти... Не.
Оскар Уайд е бил прав.
Имаше и друг момент, когато аз бях до приятелки и до техните моменти на болест и опити за бременност. И когато успяха, аз същ бях до тях.... Но когато аз започнах да унивам.. тяхната подкрепа бе точно Нула.
В момента имам точно шестима приятели, от последните години. За сега се държат като мечтаните приятели. Нямам нужда от повече. Познати имам много, но не всеки може да ме впечатли особено.
ММ има също толкова. Не се чуват по цяла година, но когато го повишиха все пак се събраха да го отпразнуват. А когато друг катострофира отново се събраха за да видят дали и с какво могат да помогнат.
Прав е в това - Мъжкото приятелство е по-здраво от женското.
Когато ми беше най- трудно, имах близки, които да ме изслушват, съчувстват и помагат. Когато животът ми се подреди обаче, на всички им "падна ченето" че на нещастната Вики все пак потръгна в живота... Дори не ми честитиха, не се насилиха да се усмихнат за моето щастие. Не, не бяха болни или нещастни в тези моменти... Не.
Оскар Уайд е бил прав.
Имаше и друг момент, когато аз бях до приятелки и до техните моменти на болест и опити за бременност. И когато успяха, аз същ бях до тях.... Но когато аз започнах да унивам.. тяхната подкрепа бе точно Нула.
В момента имам точно шестима приятели, от последните години. За сега се държат като мечтаните приятели. Нямам нужда от повече. Познати имам много, но не всеки може да ме впечатли особено.
ММ има също толкова. Не се чуват по цяла година, но когато го повишиха все пак се събраха да го отпразнуват. А когато друг катострофира отново се събраха за да видят дали и с какво могат да помогнат.
Прав е в това - Мъжкото приятелство е по-здраво от женското.
За съжаление и ние построихме така живота си,че когато имахме нужда и бяхме по-зле от другите ичахме много съпричастни, хора,които се намираха да ни изслушват. Но явно когато си зле хората намират утеха за собствения си живот. Когато започнахме да си нареждаме малко по малко нещата, дори хора,които са по-добре от нас финансово започнаха да се отдръпват. Скоро се замислих как едно време, само преди 10-15 години по селата и малките градове всички се познаваха, вратите не се заключваха и можеше да влезеш за сол по всяко време на деня. Вече не си познаваме съседите, всички сме се затворили в пределите на кутийките си, ставаме по-асоциални. Тъжно е.
Това, да мислите че хората се отдръпват от вас, защото сте успели, ми се вижда повърхностно. Вие какво очаквате, да ви свирят фанфари и пеят серенади ли? Причините не са задължително в “другите”. Хората преминават през различни жизнени етапи по различно време. Не казвам че завист няма, а че е опростенческо да се предполага, че вината е задължително в другите, а не: в нас самите, в обстановката, в която сме, на жизнения етап, през който преминаваме.
Точно затова приятелствата на този етап на живота си, ги намирам за не толкова важни. Всеки си има някакви очаквания - да не се променяме или да се променим и нагласяме към техните изисквания, да изслушваме, но без да даваме съвети, или обратното и тн. Предпочитам да чета книга - ако някой пасаж ми става безинтересен, го прескачам. Срещам си приятелките по хубави поводи, приказвам си, но моят живот си е мой и така предпочитам да бъде.
Точно затова приятелствата на този етап на живота си, ги намирам за не толкова важни. Всеки си има някакви очаквания - да не се променяме или да се променим и нагласяме към техните изисквания, да изслушваме, но без да даваме съвети, или обратното и тн. Предпочитам да чета книга - ако някой пасаж ми става безинтересен, го прескачам. Срещам си приятелките по хубави поводи, приказвам си, но моят живот си е мой и така предпочитам да бъде.
По темата с колата - съжалявам, ама ако аз живея в единия край на града, а приятелката ми в другия - не е ОК.
Колкото и да сме близки, аз очаквам този, който иска нещо от мен да го изговори предварително. Ако не ме е питал никой нищо - аз приемам, че нямам ангажименти.
Когато съм без кола - винаги имам уговорка с мъжа ми как ще се прибирам. Ако може да ме вземе - супер, ако не може - таксита - дал Господ. Но никога не съм вменявала на приятели задължение да ме разкарват.
Факт е, че поддържането на приятелството изисква време, ресурс и с напредването на годините съобразяване. Един е на фаза ново гадже, друг - гледа бебе, друг се развежда, възможно е и да чака някой внуци. Светът е шарен, не можем да искаме някой да ни е на разположение. Разреждат се с времето вижданията, други хора влизат в живорта ни, с някои пътищата се разделят... с доста близки приятели (мъже) от студентските години прекъснахме връзка по желание на приятелките им - напълно съм ОК с това. Никога, обаче, няма да приема клишето, че шом ми е приятел, значи ми е длъжен. Не, не. Прекарваме време заедно, когато имаме възможност, правим неща, които на всички ни са приятни, съобразяваме се един с друг, правим си услуги ако можем - и така.
Колкото и да сме близки, аз очаквам този, който иска нещо от мен да го изговори предварително. Ако не ме е питал никой нищо - аз приемам, че нямам ангажименти.
Когато съм без кола - винаги имам уговорка с мъжа ми как ще се прибирам. Ако може да ме вземе - супер, ако не може - таксита - дал Господ. Но никога не съм вменявала на приятели задължение да ме разкарват.
Факт е, че поддържането на приятелството изисква време, ресурс и с напредването на годините съобразяване. Един е на фаза ново гадже, друг - гледа бебе, друг се развежда, възможно е и да чака някой внуци. Светът е шарен, не можем да искаме някой да ни е на разположение. Разреждат се с времето вижданията, други хора влизат в живорта ни, с някои пътищата се разделят... с доста близки приятели (мъже) от студентските години прекъснахме връзка по желание на приятелките им - напълно съм ОК с това. Никога, обаче, няма да приема клишето, че шом ми е приятел, значи ми е длъжен. Не, не. Прекарваме време заедно, когато имаме възможност, правим неща, които на всички ни са приятни, съобразяваме се един с друг, правим си услуги ако можем - и така.
Аз пък да дам друга гледна точка: аз като пешеходка, която живее в топ център винаги съм гледала да се съобразя с шофьорките-да се срещнем на такова място където няма да се налага да обикалят като гламави докато паркират или пък да пускат смс-и или да плащат паркинги.
Обаче след като една приятелка искаше колата ѝ да стои на сенчица, а аз да бъхтя като идиот-тогава нямах много излишни средства за таксита-оттогава ако някой иска да се видим-или ме взема или се виждаме до нас, като хич не ме интересува има ли къде да спре или не.
Да, никой на никого не е длъжен да развозва-аз пък не съм длъжна да ида на заведение, където ми е далече или пък да се съобразявам, че няма къде да се паркира.
Обаче след като една приятелка искаше колата ѝ да стои на сенчица, а аз да бъхтя като идиот-тогава нямах много излишни средства за таксита-оттогава ако някой иска да се видим-или ме взема или се виждаме до нас, като хич не ме интересува има ли къде да спре или не.
Да, никой на никого не е длъжен да развозва-аз пък не съм длъжна да ида на заведение, където ми е далече или пък да се съобразявам, че няма къде да се паркира.
Човек все пак не се среща ежедневно с приятели, едно такси едва ли е кой знае колко непосилен разход, та да се налага да изисква нон стоп услуги.
аз лично не изисквам нон стоп услуги, обаче само аз да се съобразвам като излизаме няма да я бъде вече.
Ето, че и аз се осмелих да пиша. Имах много близки приятелки през годините, но така се случи, че пътищата ни се разделиха. И това се случи, понеже те останаха без деца, една от тях дори и без мъж. Когато родих постепенно започнахме да се отдалечаваме. Вече не бях толкова перфектен слушател, защото бебето реве за внимание, не можех да отскоча за по бира вечер без предупреждение, защото трябваше да осигуря детегледач за детето. Те растяха професионално, аз пък търсех баланс с по-ниско платена работа, но повече време за детето. И така до днешен ден, в който с едната се чуваме три пъти годишно, с другата я се видим веднъж в годината я не, а с третата - се поздравяваме само за рождени дни.
Порасна ми детето, имам повече време, но пък сега интересите са ми по семейни. Най ми е приятно като се съберем с детето по рождени дни с родители на негови приятели и си говорим с тях. Намирам много повече сходни теми с други родители, отколкото с хора без деца. Без да искам да осъждам, ми се струва, че хората които нямат деца, са много по-вторачени в здравето си и материалния комфорт, почивките и придобивките. От годините по парковете ми остана една приятелка с дете, която обаче преживя много тежка болест. Подкрепям я, но рядко се виждаме вече. Единствените ми семейни приятели пък са кумовете ми, които с които пък напоследък само по нова година се виждаме и по някой семеен празник.
И така, тежи ми, че нямам близки семейни приятели. Обожавам да каня гости, да готвя за гости. Не съм много по заведения. Обичам си семейния комфорт. Съседите в блока са ни само възрастни хора. Наскоро до нас се нанесоха младо семейство с три деца. Бях супер обнадеждена, че може да се запознаем. Подарих им мартенички и ги поканих на по чаша вино. Уви, не откликнаха. Но каквото такова, никой не е длъжен да приема покани, когато не желае.
И така, чакам си да се появи някой някъде, или пък някаква група,в която поне малко да принадлежа, но времето си върви. Интересувам се от личностно развитие, детска психология и образование. Ако някой реши да ми пише на лични, бих се радвала
Порасна ми детето, имам повече време, но пък сега интересите са ми по семейни. Най ми е приятно като се съберем с детето по рождени дни с родители на негови приятели и си говорим с тях. Намирам много повече сходни теми с други родители, отколкото с хора без деца. Без да искам да осъждам, ми се струва, че хората които нямат деца, са много по-вторачени в здравето си и материалния комфорт, почивките и придобивките. От годините по парковете ми остана една приятелка с дете, която обаче преживя много тежка болест. Подкрепям я, но рядко се виждаме вече. Единствените ми семейни приятели пък са кумовете ми, които с които пък напоследък само по нова година се виждаме и по някой семеен празник.
И така, тежи ми, че нямам близки семейни приятели. Обожавам да каня гости, да готвя за гости. Не съм много по заведения. Обичам си семейния комфорт. Съседите в блока са ни само възрастни хора. Наскоро до нас се нанесоха младо семейство с три деца. Бях супер обнадеждена, че може да се запознаем. Подарих им мартенички и ги поканих на по чаша вино. Уви, не откликнаха. Но каквото такова, никой не е длъжен да приема покани, когато не желае.
И така, чакам си да се появи някой някъде, или пък някаква група,в която поне малко да принадлежа, но времето си върви. Интересувам се от личностно развитие, детска психология и образование. Ако някой реши да ми пише на лични, бих се радвала
Защо не поканите някоя от майките, с които общувате? Поканете я заедно с мъжа й,може да обърнете внимание на някоя, с която контактувате повече и някак да вмъкнете поканата? Аз имам приятелки с деца и честно казано напоследък често чувам как някой прекъсва приятелство заради деца. За мен е голяма радост да слушам за бебешки проблеми и да помагам. Има и време да се обсъждат други теми.
Приятелката ми от детството роди и е с две деца , съответно няма време за кафета и излизания без тях , защото няма и на кого да ги оставя . Аз не виждма нищо човек да се интересува от материални придобивки и почивки , не всеки иска или може да има деца , плюс , че не може целият живот да се върти около тях . Моята приятелка се интересува от мен , а аз- от нея . Така че тя слуша за почивки и тн , а аз-за децата и
Имам дете, но съзнателно избягвам чести контакти с хора, които говорят само за децата си. Човек трябва да има и други интереси и теми за разговор, ако иска пълноценни контакти с останалите.
Приятелката ми от детството роди и е с две деца , съответно няма време за кафета и излизания без тях , защото няма и на кого да ги оставя . Аз не виждма нищо човек да се интересува от материални придобивки и почивки , не всеки иска или може да има деца , плюс , че не може целият живот да се върти около тях . Моята приятелка се интересува от мен , а аз- от нея . Така че тя слуша за почивки и тн , а аз-за децата и
Е и при мен така се почна, нямах време, разредихме вижданията, после чуванията и сега лека полека се изгубихме съвсем. Друго си е да споделяш сходни проблеми, да събираш децата и те докато играят да си бъбрите, да ти влиза някой в положението, щото и той е на същия хал. Аз няма да забравя веднъж ми звъни едната приятелка и ми казва да я изчакам на парка с детето. Да, ама времето на хранене и спане на детето наближава, съответно почва то да нервничи, аз стоя и чакам и си мисля, дори и да дойде, колко може да задържа, преди почне истинския тантрум. Та тръгвам си, обаче пък приятелката й е кофти, че не съм се съобразила с нея. И такива моменти отдалечават.
Но, Може при вас да е различно, пожелавам ви го.
Защо не поканите някоя от майките, с които общувате? Поканете я заедно с мъжа й,може да обърнете внимание на някоя, с която контактувате повече и някак да вмъкнете поканата? Аз имам приятелки с деца и честно казано напоследък често чувам как някой прекъсва приятелство заради деца. За мен е голяма радост да слушам за бебешки проблеми и да помагам. Има и време да се обсъждат други теми.
Каня, но когато един-два пъти откажат и спирам. Те все пак не са мои приятели, а просто децата са приятели и аз се виждам с тях само по рождени дни.
Aми разбирате се в час, който е удобен и за двете ви. Звъните и си пишете през деня , виждате се без детето понякога .
Дълго време бях на разположение по всяко време, звъннат ми и тичам. И с детето тичах, само и само да се видим. Явно така ги бях научила. Ама минаха тези времена. Не ми липсва това. Липсва ми стойностен човек, това е.
Само за протокола. Със същата тази приятелка, миналата година се решавам да направя крачка към нея. Три пъти пиша, три пъти и изниква нещо. Накрая намираме време, което я устройва. Стоя и я чакам 40 минути накрая идва и казва, че трябвало да си купи маратонки преди срещата и затова се забавила.
Ох, най-много ми падат в очите хора, които закъсняват и не ценят чуждото време. След няколко компромиса от моя страна, режа до дъно. Времето тече много бързо, а аз не съм длъжна да чакам някой, който не го цени, има пукнатини във възпитанието и не може да се организира.
Аман от такива!!!
Аман от такива!!!
Anra, +100!
За мен даже не е въпрос на организация, а на отношение. С една подобна "приятелка" скъсах и си останахме много добри познати. Когато се видим се поздравяваме, говорим си, но не излизаме вече заедно. Каква изненада наскоро - покани ме да ходим заедно на спорт. Помислих, че е преоценила отношенията ни, а се оказа, че нямала с кого другиго. Поздравих се мислено за доброто си решение преди време.
За мен даже не е въпрос на организация, а на отношение. С една подобна "приятелка" скъсах и си останахме много добри познати. Когато се видим се поздравяваме, говорим си, но не излизаме вече заедно. Каква изненада наскоро - покани ме да ходим заедно на спорт. Помислих, че е преоценила отношенията ни, а се оказа, че нямала с кого другиго. Поздравих се мислено за доброто си решение преди време.
Aми разбирате се в час, който е удобен и за двете ви. Звъните и си пишете през деня , виждате се без детето понякога .
Дълго време бях на разположение по всяко време, звъннат ми и тичам. И с детето тичах, само и само да се видим. Явно така ги бях научила. Ама минаха тези времена. Не ми липсва това. Липсва ми стойностен човек, това е.
Само за протокола. Със същата тази приятелка, миналата година се решавам да направя крачка към нея. Три пъти пиша, три пъти и изниква нещо. Накрая намираме време, което я устройва. Стоя и я чакам 40 минути накрая идва и казва, че трябвало да си купи маратонки преди срещата и затова се забавила.
Тина , винаги когато правиш нещо визирам "тичането" си задай въпроса, защо го правиш? Във всяка ситуация това което правим има скрита изгода, в твоя случай ти просто си искала да продължиш отношенията, да съхраниш това приятелство, да е както преди, но живота и обстоятелствата се променят, отношенията са изчерпани. Гледах скоро едно видео и аз, като теб се интересувам от психология, образование и в това видео в такива ситуации мантрата е Остави я/го, да оставиш ситуацията каквато е, ако се чуете добре, ако не се чуете пак добре, ако се видите добре, ако не пак добре, така е трябвало да стане. Натоварвайки се, мислейки, как, защо, се поболяваш, фокусът ти е в тези отношения и докато се фокусираш около теб минават куп хора и ситуации, но ти не ги забелязваш. И не на последно място себеуважението, да чакам някой 40 мин. и той да се мотае да си купува маратонки е несериозно. Пишеш 3 пъти, чакаш 40 мин. всичко ти показва, да оставиш нещата както са и да не насилваш това приятелство. И повярвай ми, който трябва да е в живота ти, ще остане. Аз съм на принципа, че не трябва никой да получавам, че не е редно да закъснява, как може, ама защо, чакам те, не ме уважаваш и т.н. аз не искам да знам какво е в главата на някой, защо го прави и т.н., но и не искам да се ядоствам, заради нечии действия и решения. Дистанцирам се и се отдалечавам от човека, но никога с лошо, защото вярвам, че всеки човек попаднал в живота ни не е случайно, всички тези ситуации ни дават нещо, учим се, израстваме.
Sephora, права си, аз точно така и направих. Отдавна съм спряла да се сърдя и да страдам за такива отношения. Исках да я видя, направих го, и преглътнах това, но ми остана малко горчилка от срещата, именно заради това, че аз в нейните очи не съм била достатъчно важна, за да бъде точна. Аз и мъжа ми сме малко с немско възпитание и сме супер точни по срещи и като цяло като се уговорим с някой за нещо. Уви с повечето приятели, които сме имали нещата не са така. Викам си някой път дай да закъснеем и ние. Обаче като не си такъв човек и не ти се получава, все си гледаш да си се приготвил навреме, да не караш другия да чака.
Но пък от друга страна не ми останаха много хора в живота, а нови не се появяват. И съм се научила и да не обръщам много внимание на такива неща и да приемам хората с техните недостатъци. Не храня вече същите чувства към приятелите, които имах навремето, малко повече съм се дистанцирала и ако ме по потърси някой от тях добре, ще се видим, ще прекараме време, но вече не хвърлям цялата си душа в това, като преди. Нямам и големи очаквания от тях. И се старая да не насилвам приятелства, ако дойде добре, ако не пак.
Но пък от друга страна не ми останаха много хора в живота, а нови не се появяват. И съм се научила и да не обръщам много внимание на такива неща и да приемам хората с техните недостатъци. Не храня вече същите чувства към приятелите, които имах навремето, малко повече съм се дистанцирала и ако ме по потърси някой от тях добре, ще се видим, ще прекараме време, но вече не хвърлям цялата си душа в това, като преди. Нямам и големи очаквания от тях. И се старая да не насилвам приятелства, ако дойде добре, ако не пак.
Аз забележки не правя. След 3-4-5 закъснения, на шестото си тръгвам без да чакам и се дистанцирам, охладнявам или както иска всеки да го формулира. Просто е.
Но е имало случаи, в които другата страна се е отучила от този навик завинаги. Т.е. увряха им главите как не се постъпва с други човешки същества. За съжаление са само две тези приятелки.
Но е имало случаи, в които другата страна се е отучила от този навик завинаги. Т.е. увряха им главите как не се постъпва с други човешки същества. За съжаление са само две тези приятелки.
Sephora, права си, аз точно така и направих. Отдавна съм спряла да се сърдя и да страдам за такива отношения. Исках да я видя, направих го, и преглътнах това, но ми остана малко горчилка от срещата, именно заради това, че аз в нейните очи не съм била достатъчно важна, за да бъде точна. Аз и мъжа ми сме малко с немско възпитание и сме супер точни по срещи и като цяло като се уговорим с някой за нещо. Уви с повечето приятели, които сме имали нещата не са така. Викам си някой път дай да закъснеем и ние. Обаче като не си такъв човек и не ти се получава, все си гледаш да си се приготвил навреме, да не караш другия да чака.
Но пък от друга страна не ми останаха много хора в живота, а нови не се появяват. И съм се научила и да не обръщам много внимание на такива неща и да приемам хората с техните недостатъци. Не храня вече същите чувства към приятелите, които имах навремето, малко повече съм се дистанцирала и ако ме по потърси някой от тях добре, ще се видим, ще прекараме време, но вече не хвърлям цялата си душа в това, като преди. Нямам и големи очаквания от тях. И се старая да не насилвам приятелства, ако дойде добре, ако не пак.
Но пък от друга страна не ми останаха много хора в живота, а нови не се появяват. И съм се научила и да не обръщам много внимание на такива неща и да приемам хората с техните недостатъци. Не храня вече същите чувства към приятелите, които имах навремето, малко повече съм се дистанцирала и ако ме по потърси някой от тях добре, ще се видим, ще прекараме време, но вече не хвърлям цялата си душа в това, като преди. Нямам и големи очаквания от тях. И се старая да не насилвам приятелства, ако дойде добре, ако не пак.
Човешките отношения са нещо много сложно, наскоро попаднах на една дама, която говори за емоционалната интелигентност. Много хора правят някакви неща и сами не знаят, защо го правят. Изгледах доста от видеата й, и всъщност много от нашите действия, поведение, облекло, аксесоари който носим, жестове са резултат не на мисъл, а на емоция. В едно от видеота събеседничката и носеще 3 пръстена на дясната ръка, и тя веднага и каза, неразрешени проблеми с бащината фигура. Много хора не осъзнават, че нараняват другия и се чудят какво става и защо другия човек реагира така.
Ето едно от нейните видеа, в края историята, която разказва на вид банална свързана с отношенията в случая с майката и последствията върху живота на един млад човек. За мен много интересно и поучително.
https://youtu.be/kCi3tWOsYgA?si=4utxrZkIqCtUnBkY
В много случай както пишеш ти, остава една горчилка, но човека срещу нас дори не знае, не разбира, а често дори и не предполага как другия се чувства. За мен в твоя случай със закъснението, си мисля, че в крайна сметка колкото и да сме различни и уникални, в общуването има норми на поведение и ако човек се интересува, чете, спазва тези правила и обществени норми, много от конфликтните ситуации няма да ги има, да имаш усещане, да отидеш на време, кога да си тръгнеш, какво говориш....и т.н. елементарно възпитание.
Именно - възпитание. И интелигентност, особено емоционална. Липсата им води до неразбирателство, вътрешни драми, а понякога неприязън. И виси един въпрос: какво ми има? Защо не ме зачитат, уважават? Защо си позволяват да се държат с мен така, а за някой друг ще си счупят краката да бързат?
Аз забележки не правя. След 3-4-5 закъснения, на шестото си тръгвам без да чакам и се дистанцирам, охладнявам или както иска всеки да го формулира. Просто е.
Но е имало случаи, в които другата страна се е отучила от този навик завинаги. Т.е. увряха им главите как не се постъпва с други човешки същества. За съжаление са само две тези приятелки.
Но е имало случаи, в които другата страна се е отучила от този навик завинаги. Т.е. увряха им главите как не се постъпва с други човешки същества. За съжаление са само две тези приятелки.
Колко големи са тези закъснения?
А според мен няма значение колко са големи закъсненията.
До 5 мин - го броя за разсинхронизирани часовници.
Всичко над 5 мин , освен ако не ми пишат нещо от сорта на - извинявай, някаква катастрофа е станала еди си къде, в жестоко задръстване съм, пътувам към теб го броя за неуважение.
Никой човек не си е намерил времето на улицата, особено ако говорим за семейни хора.
До 5 мин - го броя за разсинхронизирани часовници.
Всичко над 5 мин , освен ако не ми пишат нещо от сорта на - извинявай, някаква катастрофа е станала еди си къде, в жестоко задръстване съм, пътувам към теб го броя за неуважение.
Никой човек не си е намерил времето на улицата, особено ако говорим за семейни хора.
Хич не е до това кой е семеен и кой не е, неуважително си е и всякак.
Случват се всякакви неща, на днешно време при толкова начини за комуникация най-малкото е да предупредиш, а после и да се извиниш искрено. Пак не е оптимално, но хора които хем все закъсняват, хем се правят че нищо не е станало и аз не ги харесвам особено. Винаги създават усещането у този който ги чака, че неговото време според тях не е важно. Да не говорим колко често точно тези хора не са склонни те да изчакат някого като се наложи, защото нали тяхното пък им е важно на тях и как тъй ще им го губиш.
Случват се всякакви неща, на днешно време при толкова начини за комуникация най-малкото е да предупредиш, а после и да се извиниш искрено. Пак не е оптимално, но хора които хем все закъсняват, хем се правят че нищо не е станало и аз не ги харесвам особено. Винаги създават усещането у този който ги чака, че неговото време според тях не е важно. Да не говорим колко често точно тези хора не са склонни те да изчакат някого като се наложи, защото нали тяхното пък им е важно на тях и как тъй ще им го губиш.
Когато не се извинят - да, но не мисля, че във всички случаи е добре човек да е толкова краен. Представям си как бебето се е наакало в последния момент и приятелка се забави с 10 минути, за да сменя памперс, а вие си мислите, че не ви уважава.
И не може да пише - изивнявай, форс мажор с бебето, ще закъснея, да си смени памперса първо и да пусне една бележка по вайбър. Под 1 мин действие.
Ами ако и аз закъснявах 10 мин, но съм преценила, че приятелката ми е с малко бебе и не може да ме чака и съм отложила да свърша нещо, за да не ме чака тя? Тук не става дума за изолиран случай, тук става дума за повтарящи се действия. Просто си има една категория хора, които твърдо смятат, че света светът трябва да се върти около тях, техните проблеми и техните възможности.
На мен лично ми е било и доста неприятно, ако се разберем, че ще сме без деца, аз съм обърнала света да намеря кой да гледа моите, а приятелката води нейното, че то е кротко и няма да пречи. И цялото ни виждане минава в дърпане за ръкава, 2 думи не можем да си кажем, и е недотам приятно.
Sephora, права си, аз точно така и направих. Отдавна съм спряла да се сърдя и да страдам за такива отношения. Исках да я видя, направих го, и преглътнах това, но ми остана малко горчилка от срещата, именно заради това, че аз в нейните очи не съм била достатъчно важна, за да бъде точна. Аз и мъжа ми сме малко с немско възпитание и сме супер точни по срещи и като цяло като се уговорим с някой за нещо. Уви с повечето приятели, които сме имали нещата не са така. Викам си някой път дай да закъснеем и ние. Обаче като не си такъв човек и не ти се получава, все си гледаш да си се приготвил навреме, да не караш другия да чака.
Но пък от друга страна не ми останаха много хора в живота, а нови не се появяват. И съм се научила и да не обръщам много внимание на такива неща и да приемам хората с техните недостатъци. Не храня вече същите чувства към приятелите, които имах навремето, малко повече съм се дистанцирала и ако ме по потърси някой от тях добре, ще се видим, ще прекараме време, но вече не хвърлям цялата си душа в това, като преди. Нямам и големи очаквания от тях. И се старая да не насилвам приятелства, ако дойде добре, ако не пак.
Но пък от друга страна не ми останаха много хора в живота, а нови не се появяват. И съм се научила и да не обръщам много внимание на такива неща и да приемам хората с техните недостатъци. Не храня вече същите чувства към приятелите, които имах навремето, малко повече съм се дистанцирала и ако ме по потърси някой от тях добре, ще се видим, ще прекараме време, но вече не хвърлям цялата си душа в това, като преди. Нямам и големи очаквания от тях. И се старая да не насилвам приятелства, ако дойде добре, ако не пак.
Човешките отношения са нещо много сложно, наскоро попаднах на една дама, която говори за емоционалната интелигентност. Много хора правят някакви неща и сами не знаят, защо го правят. Изгледах доста от видеата й, и всъщност много от нашите действия, поведение, облекло, аксесоари който носим, жестове са резултат не на мисъл, а на емоция. В едно от видеота събеседничката и носеще 3 пръстена на дясната ръка, и тя веднага и каза, неразрешени проблеми с бащината фигура. Много хора не осъзнават, че нараняват другия и се чудят какво става и защо другия човек реагира така.
Ето едно от нейните видеа, в края историята, която разказва на вид банална свързана с отношенията в случая с майката и последствията върху живота на един млад човек. За мен много интересно и поучително.
https://youtu.be/kCi3tWOsYgA?si=4utxrZkIqCtUnBkY
В много случай както пишеш ти, остава една горчилка, но човека срещу нас дори не знае, не разбира, а често дори и не предполага как другия се чувства. За мен в твоя случай със закъснението, си мисля, че в крайна сметка колкото и да сме различни и уникални, в общуването има норми на поведение и ако човек се интересува, чете, спазва тези правила и обществени норми, много от конфликтните ситуации няма да ги има, да имаш усещане, да отидеш на време, кога да си тръгнеш, какво говориш....и т.н. елементарно възпитание.
Хубав подкаст, благодаря!
Съгласна съм затова, че много често другия не осъзнава какво е причинил. Затова и не го приемам лично. Смятам, че е въпрос на някаква дисциплина, която често се учи в ранна възраст. Наблюдавам като цяло в България (казвам, понеже съм живяла в чужбина и там не навсякъде е така) уговорките често са разтегливи, хората казват, ще ти звънна когато мога, после се обаждат в последния момент и очакват ти да тръгнеш да ги видиш, просто, защото минават покрай твоята улица примерно.
Имах позната германка, с която се виждахме често, докато тя живееше тук и там си има някаква дисциплина, която си е характерна за тях. Секунда цепеше. И седмица по-рано си правехме уговорки. С никой, откакто съм в България не съм правила уговорки седмица по-рано, освен с нея. Всички казват, хайде като наближи ще се чуем. Това е вид народопсихология. И във работните взаимоотношения го има. Понеже си търся колеги в работата, няма да казвам на какви абсурди съм свидетел, и как някои въобще не се появяват и не са научени да спазват никакви уговорки.
И мен много ме дразни това със закъсняването. Едната ми приятелка е супер коректна в това отношение – много рядко закъснява, а ако закъснее, винаги звъни и се извинява. Докато мъжът ми има един приятел и гаджето му, винаги закъсняват и досега нито веднъж не се извиниха, съответно аз вече отказвам да излизаме с тях.
И аз нямам приятели. От много години съм в чужбина и контактите ми с българи бяха основно да ги разкарвам по институции, за да си оправят документите понеже аз знам езика, а те не. В последствие като намираха някой с по-добро владеене на езика ме разкарваха. Интересчии в общи линии. Имах и приятелки с по-добър стандарт от моя, които ме разкарваха защото не съм им на "нивото".
Не вярвам в приятелството - прекалено много съм била предавана и наранявана.
Вярвам в стабилната романтична връзка.
Приятелят ми в момента се развива стремглаво в кариерата си, ами не можете да си представите завистливите погледи на уж "най-добрите" му приятели. Отвратително.
Не вярвам в приятелството - прекалено много съм била предавана и наранявана.
Вярвам в стабилната романтична връзка.
Приятелят ми в момента се развива стремглаво в кариерата си, ами не можете да си представите завистливите погледи на уж "най-добрите" му приятели. Отвратително.
Интересчии в общи линии. Имах и приятелки с по-добър стандарт от моя, които ме разкарваха защото не съм им на "нивото".
Аз мисля, че българите имаме грешно разбиране за приятелство, а именно прекалено близки, та чак обсебващи отношения, усещането щом някой ти е приятел е длъжен в случая с превеждането, пък кой какво има няма, някакво безсмислено сравняване, много ангажиращи отношения.
Приятелят ми в момента се развива стремглаво в кариерата си, ами не можете да си представите завистливите погледи на уж "най-добрите" му приятели. Отвратително.
С хората, който общуваш трябва да си на една "вибрация", ако те се развиват, няма да завиждат, защото целта е една и посоката също, говорейки с човек на твоето ниво и "вибрация", обменяш идеи, кое, как, мотивираш се и предприемаш действия. Завистта всъщност е възхищение, но с негативен знак, това са хора, който искат, но нямат волята за да стигнат да определена цел, дори нещо постижимо, но не могат да попитат, добре ти как успя, какво направи, а точно обратното ти успя, защото....и се почват аргументи, оправдание са собствения неуспех и хората не разбират, че сравнението с когото и да било не носи нищо, само със себе си, миналата година беше така, но тази година вече съм 2 крачки по-напред, защото направих това и това.
И моите приятели все по-малко стават с годините, от което ми е тъжно понякога…семейна съм с 2 малки деца, някои от старите ми приятели направо ме отписаха - тя е много заета и т.н пък аз винаги търся начин да изляза ако имам оферта. Имам нужда да се разведря, смятам се за мил човек и имах много приятели, които и сега като се засечем супер мн се кефим….особено ми е кофти за жени приятелки, с които сме били адски близки и сега като съм звъняла на някоя дори се случва да не ми вдигне и да не върне после обаждане. Чудя се нещо направила ли съм, много са заети ли, просто носталгия ли ме гони по старото време ? Лесно завързвам контакти и покрай майчиснтвото, не съм затворена да кажеш…не знам не знам, защо така се получава. Иначе и аз съм прекъсвала контакти умишлено, имах приятелка направо енергиен вампир 😂 и друга така, с постоянно оплакване накрая като я помолих и отрязах, тя се разсърди и приятелството не продължи, абе сложно е понякога в отношенията.
когато се появат деца става сложно- ако твойте приятели нямат деца а ти имаш. приоритетите се променят- и просто така се получава. аз също се отдалечих много с приятелки след като те родиха. просто вече не е същото. прекалено различни станахме и нямаме вече много общи неща , нито общи теми нито общи интереси нито нищо. тъжно е но това е ... те нямат време за срещи и релакс с мен а аз нямам желание и нерви да излизам с ревящи и пищящи деца. а с години сме били заедно и сме си били близки - но когато се появят децата , тогава става разделението. тъжно но факт.
Някои от тях имат деца, други не. Тези с деца също имат съображения, на кой детето му е по-голямо на кой по-малко, момиче момче, ще стане ли игра между тях….а време за релакс, то няма лошо, но е свързано с пари първо и второ някак си, като се сетя после какво ме чака, от към задачи и ми умира ентусиазма и желанието.
Иначе не съм хората, които говорят само за децата даже напротив вече избягвам такива теми 😂
Иначе не съм хората, които говорят само за децата даже напротив вече избягвам такива теми 😂