Липса на семейна подкрепа

  • 5 805
  • 45
  •   1
Отговори
  • Мнения: 20
Здравейте, преживях сега най огромната загуба в живота си, загубих детенцето си на 10 годинки, миналата година по лоши обстоятелства останах и без мъжа си с който бяхме неразделни , нямам сега никакви близки хора в този момент нямам подкрепа
от семейството, имам майка, която е наблизо но не ми оказва подкрепа, държи се все едно нищо не е станало и не желае да говорим изобщо, дори не идва да ме вижда, нямам и баща,разделени са,той ни тормозеше като бях дете и не се виждаме с него от години,сама съм ,ходя на психоложка но срещите са само веднъж седмично за кратко и не ми е достатъчно без никаква семейна подкрепа, моля ако някой има желание от време на време да си говорим или  малко да поговорим, който каквото може и ако може,много ще съм благодарна
.

# 1
  • Мнения: 856
Много съжалявам за това, което Ви се е случило.. Честно казано не знам какво да напиша.. Останах безмълвна от прочетеното, а най-лошото е човек да няма подкрепа дори от майка си и да няма на кого да сподели какво го измъчва и тревожи..

# 2
  • Мнения: 1 032
Буца заседна на гърлото ми докато четях поста. Силни прегръдки от мен.

Последна редакция: чт, 01 дек 2022, 13:17 от ее123456

# 3
  • Варна
  • Мнения: 1 469
За първи път, не знам какво да кажа...
Много съжалявам за загубата ви! Нямате ли приятели, бивши колеги, с които да споделяте? Във форума всички ще ви подкрепим, но не е същото като на жива среща. Трябва да се срещате с хора, да си намерите работа, хоби, домашен любимец, нещо което да ви отвлича вниманието.

# 4
  • Мнения: 4 752
Ники много е тежко това , което си преживяла😔
Прегръдки и от мен. Много кофти отношение от майка ти, не проумявам от какво може да е породено подобно безразличие. Аз не съм от хората, които споделят, но няколко пъти съм била в трудни житейски ситуации и изумявах колко сила могат да ти дадат майчините думи .
Не пишеш на колко години си и къде си, но наистина нямаш ли приятелки ? Това с колежките и среща със случаен непознат не ми се струва ок - не знаеш на какъв човек ще попаднеш . Нямам предвид крайности , а например аз бих те изслушала , но до колко съм в право да давам съвети ? 
На база личен опит мога да те посъветвам да не се затваряш в себе си и да търсиш "сламката"-  психолог, хора, хоби, спорт- нещо което да ти ангажира мисълта и да те занимава чисто физически.
Пожелавам ти в бъдеще слънце във всички аспекти 🍀

# 5
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 459
Ники, съжалявам за тежките ти загуби. Знам какво е да загубиш дете, а да нямаш подкрепата и на любимия си човек в такъв момент, е сигурно убийствено. Тъжното е, че майка ти нехае за твоята мъка. Каква душа трябва да носиш?! Гледаш детето ти да страда и да не протегнеш ръка да го утешиш...
Надявам се да има някой останал приятел до теб. Навремето моите приятелки ме измъкнаха от тежката депресия след загубата на сина ми; не ме оставяха нито за ден сама, постоянно измисляха какво да правим, бяха чисто физически до мен. В семейството ми беше по- трудно да търся утеха, защото те страдаха с моята болка.

# 6
  • Мнения: 12 849
Моите съболезнования! Майка ти може да не реагира по начина, който очакваш, но бъди сигурна, че и тя преживява тежко по совему.
Разбира се, във форума можеш да пишеш и споделяш. Но защо не потърсиш и група за взаимопомощ? Намерих такива групи в гугъл, не бих могла да препоръчам някоя, защото не съм запозната с тях.

# 7
  • Мнения: 923
Съжалявам за случилото се с теб.
Майка ти как се е държала през годините? Питам, защото има хора, които в тези тежки моменти не знаят как да реагират, дали от възпитание, дали от характер, но вместо да са ти подкрепа, те бягат.

# 8
  • Мнения: 1 728
Съжалявам за загубата ти. Няма какво друго да кажа, освен че съм насреща. Heart

# 9
  • Мнения: 20
Здравейте отново и много благодаря за подкрепата и отговорите на всички , страхувах се че никой няма да отговори.много благодаря отново.Относно майка ми,не мисля че е от страдание, защото ние всъщност живеем в една огромна къща с много входове и етажи и няколко хора,тя е в друг вход и с два етажа над мен и я чувам често да си говори с приятелки да се смеят и забавляват, просто за нея станалото не е толкова ужасно, казва ми знам че страдаш но стига толкова минало вече,как можеш да възприемеш,че детето ти с което си живял 10 години и си загубил преди три седмици е минало и трябва да го забравиш ,аз не мога , моля я да слезе да си поговорим за пет минути, не иска,болно ми е защото не идва и на гроба не показва никакъв помен и към детето, относно животинки имам две котки които са до мен и те ме държат , относно групите в Гугъл аз намерих само тази във фейсбук и говорих с тях но и техните срещи са само вторник, загубих и работата си и контакти, защото напуснах кого малкия ми се разболя,той беше много тежко болен и трябваше да съм постоянно с него още повече че майка ми не помагаше и тогава,той си имаше само мен и трябваше да съм до него само

# 10
  • Мнения: 12 849
А какво се случи с бащата на детето?
Прегръдка от мен.

# 11
  • Мнения: 1 032
Ники, ужасно тъжно е това, което пишеш. Отказвам да повярвам, че има такива "дебелокожи" хора.
По описанието на жилището предполагам, че живееш в малко градче или не голям областен център.
В малките населени места хората са състрадателни, но понякога не знаят как да реагират в такива ситуации - искат да те прегърнат, а не смеят.
Освен майка, имаш ли други близки хора - леля, чичо, братовчеди? Добре би било да отидеш при близки хора за 2-3 дена, да почерпиш сила и получиш подкрепа.

# 12
  • Мнения: 121
Ники, съболезнования. Написаното от теб ме остави безмълвна. Голяма виртуална прегръдка от мен. А в кой град си? Много ще се радвам, ако се окажеш наблизо. Да се видим, да говорим.

# 13
  • Мнения: 20
Благодаря отново за отговорите и подкрепата на всички,живея в Кубратово,води се село част от София, едва ли има някой наблизо, относно роднини имам сестра,но тя също не проявява разбиране,не съм имала късмет със семейството, сестра ми е особен човек, тя не обича нищо освен себе си, много крещи и кълне всичко,а аз не искам да съм лоша, дори не убивам мухите в стаята, майка ми едва ли иска да ме прегърне, смята че всичко е минало и двете ми котета са достатъчни баби и дядовци нямам починали са имам братовчедка една но тя живее много далеч чак в Костандово,а относно въпроса за бащата на детето не смея да се престраша да напиша за това

# 14
  • Мнения: 1 035
Здравей,Ники! Много съжалявам за загубата ти това е най-страшното, което може да се случи на човек да надживее детето си. Бих дошла, ей така, да си поговорим. Но съм с малко дете. Ако искаш ми пиши мога да ти дам фб и да си говорим от време на време. Не се оставяй в това положение, намери си работа, излизай. Живота е твърде кратък, не се занимавай с хора, които нямат желание.

# 15
  • Мнения: 20
Благодаря отново на всички, исках да добавя че наистина оценявам отговорите на всички и  това че проявявате разбиране, когато нямам такова от майка ми, всеки ден нравя опит с нея, защото не осъждам никой, хора различни,но е безуспешно и колкото ми е страшно и празно от това че ме заряза сама толкова по болно ми е че не се интересува от детето,нито помен не дава,и когато беше много болен аз обикалях с него на ръцете сама из всички болници и не пожела да дойде с мен ,вмени ми вина затова че съм то водила в болницаи,а аз не можех да стоя и да то гледам без да се опитвам да му помагам,щеше да е различно ако имах моя човек той щеше да ми даде помощ и разбиране даваше ми много сила но съдбата реши да ми отнеме всичко което ме е обичало  но не мога да приема такова наказание дори да ме е сметнал Бог за лоша , детето не заслужаваше тази болест и всичко защото той беше най прекрасното същество на света

# 16
  • Мнения: 12 849
Heartpulse Не е справедливо да се случват лоши неща на добри хора... Никой не заслужава такава съдба.
Виж не можеш ли наистина да си намериш работа, защото затворена вкъщи няма да си стъпиш на краката.

# 17
  • Мнения: 20
Благодаря,търся работа ,но едва ли ще помогне това,той беше всичко за мен,а дано наистина не съм заслужила тази съдба, защото аз не се чувствам добра,но детето със сигурност не заслужаваше това, много искам да знам само че сега е добре и че знае колко го обичам

# 18
  • Мнения: 1 032
Преживяла си много, никой не заслужава такова тежко изпитание. Предполагам покрай лечението си останала с малко финанси и не може да си позволиш консултации с психолог повече от 1 път седмично. Мисля, че видях във форума възможност за безплатна консултация.
Не давай отчаянието и тъгата да те съсипят, детето не би искало това. А може би ще ти е по-леко ако има с кого да поговориш за него, да споделиш спомените и щастливите ви моменти заедно. С бащата на детето изобщо ли не поддържате връзка.
Жалко, че не живея наблизо и не можем да поговорим.

# 19
  • Мнения: 923
Ники, ситуацията ми е съвсем различна, но все пак ще ти я разкажа, защото много ми помогна да се съхраня.
Имам детенце със здравословен проблем.Отне ми 4 години да поставя диагноза, слава Богу състоянието и диагнозата е "най-малкото зло", но през тези 4 г.,минахме през какви ли не страшни диагнози.
Никога през това време не съм си мислила защо на мен, с какво съм сгрешила, кои грехове изплащам.
През всичкото време вярвах, че душата на това дете е избрало мен за родител, за да ме научи на нещо, за да ми покаже живота от друга гледна точка, защото ме е виждала силна, че мога да помогна да премине "начертания път".
Не искам да знам, а и на никого не пожелавам, загубата на детенце, знам че от страни е лесно, но се опитай да възприемеш,че душата на детенце е избрало теб, защото си силна и защото само с теб, с твоята обич и подкрепа е преминал този път, че друг е нямало да може да се справи, че това е дар, не наказание, защото ти е дало красиви моменти, научило те е да се бориш, да не се отказваш и не си го направила.Със сигурност те е научило и на много други неща.
Другото е да не задържаш болката в себе си,ако ти се крещи-крещи,ако ти се плаче-плачи.Позволи на емоциите да излезнат от теб, за да можеш да продължиш на пред,а ти трябва, заради себе си и заради душата на детенцето ти.

# 20
  • Мнения: 1 296
Ники, направо не знам какво да кажа в такъв момент. Страшно е това, което разказваш и единственото, което мога да ти пратя е искрено съчувствие. Съжалявам, че няма на кого да се опреш и си сама. Мога само да ти пожелая искрено да намериш скоро работа, която поне мъничко да запълни празнината и мислите ти. Никога не се преживява такава загуба, но поне да си сред хора и да си намериш сили да продължиш напред.

# 21
  • Мнения: 3 841
Много съжалявам! Не всичко е в наши ръце …
Понякога мълчанието означава повече от казаното.
Прегръщам те!

# 22
  • Мнения: 20
Благодаря отново на всички

# 23
  • Мнения: 1 296
Пиши тук, ако имаш нужда да споделяш, сигурно и други подобни теми . Винаги е по-добре, отколкото да си сам. Не те познаваме, но често е по-лесно да споделяш с непознати. С теб сме всички и ти желаем по-добри дни.

# 24
  • Мнения: 20
Благодаря на всички и затова че сте с мен срещнах тук майки които ме разбират и знаят какво е да си майка за разлика от моята майка която не разбира

# 25
  • В страната на мечтите.
  • Мнения: 924
Ники, съжалявам за всичко, което си преживяла. Майка ти явно не може да се постави на твое място, защото има живи и здрави деца, но това разбира се не я оправдава да се държи по този начин, като вижда, че нейнито дете страда.. Много ми стана мъчно за теб и ако мога някак си да ти помогна - пиши ми на лично, ако искаш да споделиш нещо, насреща съм.
Не мога да кажа, че въобще е същото, но моята майка също не ми даде подкрепа, когато загубих детето си още преди да се роди и даже й беше весело, защото се е отървала..
Прегръщам те!

# 26
  • Мнения: 20
Благодаря много,що за майка може да бъде да и стане весело ,ужасяващо е,какви родители има по света

# 27
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 459
Майка ти явно не може да се постави на твое място, защото има живи и здрави деца...
Е, не, не. Нали казват, че внуците са едва ли не по- ценни от децата... Не знам. Баща ми се пропи след загубата на внука си. Дядо ми пък до самата си смърт, десетина години след детето ми, не спираше да го споменава; чувстваше се едва ли не виновен, че е надживял не дете, не внук, ами правнук... Не си представям близък роднина да не страда от загубата на дете, не, това е свръх моите възприятия. Моите приятелки, вече 20 години след загубата, продължават да ми пишат на датите на раждането и смъртта му, какво остава за баба му, не знам...

# 28
  • В страната на мечтите.
  • Мнения: 924
Майка ти явно не може да се постави на твое място, защото има живи и здрави деца...
Е, не, не. Нали казват, че внуците са едва ли не по- ценни от децата... Не знам. Баща ми се пропи след загубата на внука си. Дядо ми пък до самата си смърт, десетина години след детето ми, не спираше да го споменава; чувстваше се едва ли не виновен, че е надживял не дете, не внук, ами правнук... Не си представям близък роднина да не страда от загубата на дете, не, това е свръх моите възприятия. Моите приятелки, вече 20 години след загубата, продължават да ми пишат на датите на раждането и смъртта му, какво остава за баба му, не знам...

Да, така правят нормалните хора, по принцип, а тези които не изпитват емпатия дори към собственото си дете и внуче.. Просто не знам как да я нарека тази жена 🙁

# 29
  • Мнения: 20
Грозно е да,за съжаление,и на мен ми беше извън възприятието и не го очаквах, затова всеки ден продължавам да правя опити за контакт с нея, но е факт, който виждам с очите си, това ме боли и мен най много,че не отдава никакъв помен към него,и да не съчувства на мен, поне за него,не го споменава дори,смее се, говори ми за празниците все едно ще има празници за мен,аз се чувствам като съществуващ труп, който ходи безцелно и ке чудя дали и как трябва да мине още един ден от моето съществуване,а тя ми говори за празниците, иска ми се и на мен да вярвам в семейството и близките, затова и моето създадено семейство беше пълно с обич, каквото трябва да е,но майка ми не вижда нещата така,а знам че има и много по лоши родители, какво са например тези които си изхвърлят децата,и не всички са били в неволя и бедност и т.н, всякакви хора има,и не са наказани,имат си пак деца,а майките, които обичат децата  преживяват загуби и после страдат всички и се самообвиняват колко ли са лоши, какво са сгрешили,че са ги загубили

# 30
  • Мнения: 4 577
Ники, много съжалявам за това през което преминаваш и че нямаш подкрепа от близък човек в този най-труден момент. Във форума има цял раздел Родители, преживели загуба. Не знам как да дам линк, потърси го в Родителски групи,излиза и като го изпишеш в търсачката. Предполагам и там ще намериш майки с твоята болка, които могат да те разберат и взаимно да си дадете кураж.  Прегръщам те. Аз имам дете с увреждания, знам колко е трудно  да не се самообвиняваш и да не си задаваш въпроса "Защо на мен?", но знай че не си допринесла с нищо за това. Лошите неща просто се случват и уви понякога изтегляш най-късата клечка.

# 31
  • Мнения: 20
Благодаря, taftaf,съжалявам и за твойто дете,желая ви сила и да ви се случват добри неща занапред

# 32
  • Мнения: 8 827
Ники, сърцето ми се сви като те прочетох. Искам да ти кажа нещо хубаво, да ти повдигна духа, но не мога да намисля каквото и да е, което да има смисъл. Все пак иска ми се да знаеш, че всеки, който те прочете сигурно мислено те прегръща.

# 33
  • Мнения: 20
Благодаря

# 34
  • Мнения: 123
А дали майка ти не се държи така в опит да помогне на теб? Един вид да те разсее от мрачните мисли и тъгата? Не я защитавам, опитвам се да разбера какво би я мотивирало да се отнася така.

Преживяла си нещо ужасно и едва ли има думи, с които някой може да те утеши. Просто не забравяй, че животът трябва да продължи. Прегръщам те!

Последна редакция: нд, 04 дек 2022, 13:39 от Hihihihi

# 35
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 459
Продължава животът, да. Отначало бавно и тегаво, но докато се обърнеш, половината
е минал. Раната не зараства, просто се научаваш да живееш с болката. Клише е, но истина.

# 36
  • Мнения: 20
Не знам с каква цел го прави но е обидно, все пак не става въпрос за загуба на работа, пари или нещо дребно, загубил си целия си живот,а за продължаване, надявам се да мине толкова бързо живота, че утре да се окаже времето и аз да умра

# 37
  • Мнения: 1 036
Много съжалявам за загубата ти и те прегръщам! Въпреки че съм съвсем непознат човек, много ме боли и ми е много тъжно от това, което прочетох и което си преживяла. Не знам що за баба би се веселила с приятелки и би се правила все едно, че нищо не е станало. Моето мнение е - не търси подкрепа от такъв човек, защото, съжалявам, че го казвам - но това не е човек. Понякога намираш утеха и разбиране повече от непознати хора, отколкото от "своите". Това, което бих ти дала като съвет е - замини някъде, ако можеш, някъде, където да започнеш отново живота си и помисли дали би искала да помогнеш на някое детенце, лишено от родителски грижи и да осиновиш. Много родители, преживели загуба, се решават на тази крачка в един момент. Това няма да излекува болката ти и не би те накарало да забравиш случилото се, но поне би ти дало смисъл да продължиш напред и да се грижиш за друго човешко същество, което също като теб има нужда от обич и подкрепа.

# 38
  • Мнения: 20
Благодаря за разбирането,но хората са различни,аз не съм с желанието да пътувам и да започвам нов живот, защото си имам моя живот и не искам друг, след като Бог е решил да отнеме живота ми, да отнеме и физическия ми живот, мойто съществуване няма да е живот вече никога,не ме разбирайте грешно, нямам нищо против осиновяване на дете,мислила съм често дори заедно с мойто да гледам и друго,но заедно,сега нямам смисъл в нищо, просто прекалено много си обичам детето и вече нищо не може да ми донесе смисъл

# 39
  • Мнения: 10
Съжелявам че така е станало спокойно всеки край има ново начало ще дойдат и добри дни може  би така е писано дано са на по добро място

# 40
  • Мнения: 5
Здравей, Ники! Аз все още нямам деца и не мога да си представя болката, която изпитваш. Навярно някъде вътре в себе си си се надявала, че ще можеш да разчиташ на близките си хора в такъв труден за теб момент. Съжалявам за загубите ти, знам, че нищо не може да изтрие дори малка част от безсилието и отчаянието, което изпитваш. Исках да ти кажа, че можеш да се справиш, да, никога, нищо няма да бъде същото, но детенцето ти точно това би искало от теб, избрало е теб за майка, защото е вярвало, че точно ти ще му дадеш най-доброто през земния му път. Сигурна съм, че те прегръща и че ти праща сили да продължиш да се бориш, ще го намираш в най-малките неща и ще го усещаш до себе си, зная, че ще те посещава и ще бди над теб. Трябва да знаеш, че не си сама, има прекрасни хора, които ще срещнеш по пътя си и те ще ти дадат сили. Живей заради себе си и заради детето си. Желая ти от все сърце всичко най-добро! Кураж!

# 41
  • Мнения: 20
Благодаря

# 42
  • Мнения: 2 838
Здравей, Ники! Буца ми заседна в гърлото и стомаха ми се сви. Пиши ми, ако имаш нужда да говориш с някого. Съжалявам за всичко през което минаваш и мислено съм с теб. Прегръщам те..

Пс. Ники, видях че си ми писала, но лимита ти е запълнен и не мога да ти пратя съобщението си.

Последна редакция: вт, 06 дек 2022, 20:36 от Vivian27

# 43
  • Мнения: 651
Мила Ники, много много ми е тъжно за това, което ти се е случило. Ако знаеш, колко много и от сърце ти пожелавам, да успееш да преживееш тази болка от загубата на детето ти и да ти се случат повече хубави неща в живота  следващата година. Колкото до подкрепата на близките ти, не тъгувай. Надявам се, всичко да се нареди при теб - да намериш сили в себе си да продължиш живота си.  След всяко трудно/тежно/ гадно нещо предстои нещо хубаво и аз ти го желая от сърце.
Прегръщам те, дори да не те познавам

# 44
  • Мнения: 2
Здравей,Ники от части моята история е като твоята, има доста допирни точки.Много съжалявам,за случилото ти се.Ако, ти се говори пиши ми.

# 45
  • Мнения: 74
Сега ми попадна тази тема,виждам,че е от декември. Искрено съжалявам за всичко,което трябва да изживееш.Как си към този момент? Има ли някаква промяна?

Общи условия

Активация на акаунт