Отказване или намаляването на сладкото

Вместо да отказваш шоколада, мини на черен шоколад.

Не е до сладкото. Ако не го искаш наистина - няма да го откажеш, без значение какво е. Трябва ти весома причина, която да те води. Без сериозна мотивация няма да постигнеш нищо, а нещата от сорта на - тряяяябва дааа се храняяяяяя здравослооовнооо не са достатъчно солидни, за да те накарат да се придържаш към това, което си решила.
Отказала съм сладкото, поради здравословна причина. Това беше нещо достатъчно сериозно, което да ме накара да се придържам към този режим и да си позволявам само минимални прегрешения от сорта на по един бонбон, когато някой черпи. Трудно е, замествах  захарите с плодове, после с разни кето/еко/био натурални кексчета от лимец и всякакви други кълнове (трябваше и въглехидратите да огранича), които имаха толкова гаден вкус, че общо взето се измъчвах с тях и ги спрях. В един момент се свиква и вече не ти е толкова зле. Отделно потърси витамини, които намалят желанието за сладко - аз пия хром (по препоръка на лекар) - той също помага.

Когато ми се беше наложило преди години да се взема в ръце и да сваля килограми и да се приведа във вид, също имах мотивация. И тя не беше - трябва здравословно, или оф тези килограми са вредни за ставите или там каквото обикновено си казват пълните хора, решени да отслабват. При мен беше конкретна цел, към която вървях защото *лична причина*, а не защото така трябва и е добре за организма.
Трябва да намериш твоето нещо, което да те води. Докато не го намериш, няма да стане. Вече никой не може да каже какво ще е то - да се докажеш пред завистлива колежка, да натриеш носа на бившия, да изглеждаш добре за важно събитие, да провериш семейната история на заболяванията, и да видиш до къде можеш да стигнеш ако продължаваш така и да се уплашиш сериозно. Само ти си знаеш, ама без тази част повечето се връщат към старите си навици много бързо, защото причината, поради която го правят не е достатъчно сериозна за тях.

Аз почти не консумирам сладко.Може би 3-4 пъти в годината при повод и честно казано толкова съм отвикнала,че не се чувствам добре.Не ми липсва.Спрях изведнъж.Нямам конкретен спомен как(беше преди 3 години).Съвет не мога да дам,защото трябва да намериш твоя начин.

За сладкото изобщо ли става дума или само за шоколада?
Шоколадът не е вреден, дори черният е полезен в умерени количества.
Нашето семейство се храни здравословно от години, но черен шоколад ядем често. След тренировка или след вечеря по 1-2 редчета. Всичко друго е много строго премерено като количество и качество и спортуваме всеки ден.

Защо си решила да го отказваш? По малко не пречи. Мен шоколадът никога не ме е изкушавал, хапвам от време на време, умерено.

Пробвано е. Обичам черен школад от 85 или 75 процента какао, 99 процента какао е отвратителен на вкус за мен и за съжаление не е същото като млечния шоколад.

Определено не е същото на вкус, но точно това е идеята. Пак ще ядеш някакво сладко, когато ти се прияде, но понеже е доста различно, няма да ти се яде толкова много. А и, както казаха, е полезен.

Много благодаря на всички включили се. Вижте, при мен проблем ае психологически. Рехабилитатор съм, втора работа като треньор. Постоянно съм в движение - масажи, показвам упражнения на пациенти и клиенти. Много неща знам за полезното хранене. Знам, че тъмният шоколад с поне 85 процента какао е полезен. Но нямам волята. Сладкото е отрова. Затова ви моля за съвет. Как се справихте ? Не искам да звуча арогантно, но знам много за здравословните храни. Там нямам нужда от насоки. И да готвя мога. Въпросът е че пазя здравословно хранене - чувствам се отлично. Хапвам малко шоколад. Чувствам се като провал и се почва същото - ядене на боклуци. Отвратително се чувствам. Искам веднъж завинаги да се оттърва от тази зависимост към сладкото.

Евентуално работа с психотерапевт?Може да те насочи към начин/техника за справяне с проблема.Това си е вид зависимост.

Тогава е просто. Като с цигарите, алкохола или други вредни неща. Спираш и край.
Налагаш си да имаш силна воля и си повтаряш, че дори малко сладко ще те подхлъзне.
Парите, които би дала за шоколад,ги събираш и след определен период се награждаваш с нещо - парфюм, дреха, козметика.
И така. С времето ще отвикнеш и няма да се сещаш.

И аз затова си мисля. Явно сама няма да се справя с този проблем. Имала съм само 2 месеца без сладко. Това ми беше рекорда. Чувствах се прекрасно и в много добра форма. И от тогава - по две седмици, по една седмица. Притеснявам се, че волята ми е толкова слаба и психиката също. Едвам се сдържам да не изяждам сладкото на дъщеря ми. Случвало се е да го изяждам и после да и купувам същото, за да не забележи тя. Нея ограничавам също с проповеди колко е вредно, пък като заспи тя или я няма - ужас, наваксвам си.
Явно няма да ми се размине срещата с психотерапевт...

Еми яж примерно нещо сладко като сушени плодове , банани .
Няма как без сладко все пак.

При различни хора работи различен подход.
Някои не могат да отрежат като с нож, защото се получава това, което описваш с крайно ограничаване и после прекаляване. Пробвай да си сложиш лимит от един ред на ден. Така ще държиш нещата под контрол, няма да ядеш твърде много и може да пробваш по-нататък да стане по половин ред на ден. Или на два.
Има такъв пороблем при ocd - недей да мислиш за розов слон Съответно първото, за което си мислиш е розов слон и колкото повече се опитваш да не мислиш за розов слон толкова повече си мислиш за него Или проверяваш дали случайно не си мислиш за него. Или всеки път, когато тръгнеш да си мислиш за розов слон започваш да си мислиш за оранжев хипопотам, за компенсация.
Та пробвай различни опции. След като кардинално отказване не става дай си нещо по-постижимо - сладко през ден. Хем един ден не е кой знае колко, сама казваш, че издържаш, хем шансът да се спукаш от ядене не е толкова голям, защото не те чака "суша" след това

При мен лично това със заместването не върши никаква работа. Шоколад - не, но домашни кексчета са нещото, което ми се яде понякога. Купешки за щастие не ме блазнят с всички боклуци вътре. Ми няма шанс да ми се яде кексче, да изям две шепи фурми и да ми мине. Хем ще ми е сладко от фурмите, хем все още ще искам кексче, ще съм нещастна и шанса да си направя е още по-голям. Но ако си имам ден за кексчета не ми е проблем. Тогава даже и фурми не ям - просто си чакам деня за правене на кексчета. Така вкъщи си имаме ден за пица Но не го приемам за награда, това прави не-яденето нещо толкова неприятно, че да ми трябва изрична мотивация. Просто е ден, в който вкъщи се пече. Туй то.

Пробвай да не водиш война със сладкото, нормализирай го, вкарай го в някаква рутина и виж какво ще излезе

Не става, пристрастена съм към шоколад и кафе. А в млечния шоколад единсвената полза е високото съдържание на магнезий. Аз бих била доволна дори само да го минимирам. Примерно на няколко дена - половин шоколад. Но при мен почти никога не е само половин шоколад, а се почва една тъпчене със сладко след всяко хранене. Което е нездравословно откъдето и да го погледне човек. Опитвала съм да го заместя с мед, ами ... успявам за около една две седмици и пак същото. Не мога да се контролирам и явно наистина само професионалист ще ми помогне. Целта ми е подобрено здраве. Визията си я харесвам. Но знам колко добре се чувствах без сладко и кафе. Дори и спирайки ги за една или две седмици, веднага усещам прилив на енергия и подобрено усещане за цялостното ми здраве, дори и миризма. Но все се омазвам след първа или втора седмица. Ако бях балансирана и хапвах по половин шоколад и по едно кафе на седмица нямаше да се тревожа за себе си и за здравето си. Да, сега съм на 31 с добри изследвания. Е, имам си гастритче, къде от нерви, къде от друго, но остарявайки все повече трябва да се грижа за здравето си.

Почвам да мисля, че се шегуваш. Неправдоподобно ми е.

Не се шегувам. Кое те кара да мислиш така?
Много мислех дали да пусна темата тук. Не исках да отнасям подигравки. Мислех, че може да има трикове, различни от съветите в интернет, преди да се насоча към специалист за справяне с проблема.

Ами защото шоколадът не е като алкохола, цигарите или наркотиците, не създава такава зависимост и нормалните хора могат да се контролират.

Ами явно не съм нормална, защото аз съм зависима от сладкото. Изобщо не се шегувам, уви. Именно това неконтролиране ме плаши. Или пък изключително позорните постъпки да изяждам сладкото на дъщеря ми, после да и купувам от същото да не види че съм и го изяла. Или пък да и забраня десерт след вечеря, защото е вредно, но тя като заспи, аз да си нагъвам шоколад. Сега съм в остра фаза на гастрит и това ме ограничава донякъде, но пак си хапвам шоколад. А изобщо не трябва при тази раздразнена лигавица на стомаха. Явно съм за специалист.
Други зависимости освен кафе и шоколад нямам. Кафето не чааак толкова, но шоколад - чувствам се като наркоман и ми е дискомфортно поради тази причина. Мислех и мисля за психотерапевт. Знам,че психологични причини дълбоки имат отношение към храненето - преяждане, анорексия, пристрастяване към опрделени храни и други. Към цигари и алкохол нямам влечение ама грам.

Това не е вярно.Захарта създава зависимост.Дали ще можеш да се справиш вече е друг въпрос.Някои се нуждаят от помощ и това не е никак срамно.

Лелееее..., FrauDanna, вярвам й.
Не пия и не пуша, но всеки ден ям по 1 шоколад. Имам дни изцяло само на сладко.
Ограничавам се, да. Мога да изям 2-3 шоколада, но се ограничавам до един. Понякога съм си изяла шоколада, кит-ката, а в работата някой черпи с бонбони или пък торта. И бонбони, и торта ям.  Баницата му може и да не опитам, но вместо нея, ям бонбони. Вечерта друго не ми се яде и се "ограничавам" .
Аз мога да ям само бисквити с парченца ядки и шоколад, за десерт шоколад, крем блюле, торта.... Най-смешно ми е, когато някой ми каже, като ми се дояде сладко, да си взема една ябълка. Е, много е смешно с тази ябълка!!!   
А сладолед на клечка с ядки и шоколад, направо не ми размахвай пред носа. 2-3 спокойно мога да изям един след друг. Не го правя никога, но мога!

И аз много обичам сладко и шоколад и не мога без тях. Само по време на бременността не ми се ядеше и това ми се отрази добре, качих малко килограми. Ама пак почнах известно време след като родих.
Не си купувайте за вкъщи такива изделия и няма да има какво да ви изкушава.

Само си отварям работа да излизам, когато не ми се излиза. Аз живея в София на оживено място. Около мене варианти бол! Просто си спестявам едно обличане и излизане. Като зависимите съм - винаги гледам да има някъде едно каше за зор-заман.

И аз съм чела такива изследвания и проучвания. Бърз допамин. Като порното, цигарите и други дроги. Един е по-податлив към залитане към алкохол, друг от цигари. Аз съм към сладкото и по-специално - млечния шоколад.

Има и нещо друго, освен привикването.
Както едни хора предпочитат свинско, други постно, трети предпочитат сладко. Може и да имам зависимост към шоколада конкретно, но към другите сладки неща, в които няма шоколад си ми е просто предпочитание. Пак ви казвам, ако мога да избирам за десерт  ябълка или крем-карамел, ще избера крем-карамел. И грис обичам!

И аз съм така. И съветът - ако ти се яде нещо сладко, вземи сладка ябълка или банан, просто не действа при мен. Само медът е силен конкурент на шоколада при мен. Само той. Да не купувам сладко - не става. При мен проблемът е психологически. Не купувам сладко, ок. Издържам една седмица да не го купувам. Дъщеря ми се връща от баща си или баба и дядо след гостуване с една торбичка със шоколадчета.Изям ли едно и край. На другия ден пазарувам сладко, защото така или иначе съм се омазала, провалила и така нататък. А ми се ще тази зависимост да я няма. Сега съм здрава и сравнително млада, ами после. Да не говорим, че е признак на лабилна психика, това, което се случва при мен.

Когато ми се яде шоколад, това с "изяж една ябълка" ме побърква. Все едно на някой, който обича да пие чаша вино с вечеря калмари или октопод, да му кажа да си налее чаша вода.
Ще изям и ябълката, няма проблем, но после ще си взема и шоколада. Вече изядох един днес. Втори няма да ям (чак утре), но до довечера ще има още сладки неща, които ще погълна, знам.

При мен работи само "студената пуйка" като при наркоманите - стискам зъби няколко дена без никаква захар, после въобще да не хапвам. Ни уикенди, ни награди, нищо, иначе пак се почва, нулев самоконтрол. Сега съм в дупка и преяждам, от началото на годината съм трупнала към пет кила и не мога да спра, тъй че те разбирам. Много влияе психиката обикновено, ако нещо ме мъчи става по-зле.

Според мен е добра идеята за психолог. Напълно вярвам, че това със сладкото е зависимост. Смятам, че причината за тази зависимост са емоционални проблеми и е добре да се открият и адресират.
И все пак това, което е успявало да ми притъпи желанието за сладко, е здравословната нутела (лешников тахан, мед и какао). Калорично е, но малко по-здравословно.

Благодаря отново за включването на всички.
И аз купувам здравословна нутела, чета какво съдържат храните и се старая, но като се върне дъщеря ми с шоколади Милка от гостуване при баба си и не издържам. Да, ще се посети психолог. Да пиша ли ако има развитие при мен или да не ви занимавам повече?
Силно съм мотивирана за промяна, тъй като усещам позитивната промяна от спирането на кафе и шоколад. Веднага ми светва и имам лекота и прилив на енергия. Въпроса е, че не мога да устискам дълго така. Дано психолог да помогне.

Милките аз направо бих ги изхвърляла, след като не можеш да спреш да ги подаряват на детето.
Все едно да гребеш маргарин и захар с лъжицата.
Не ти ли става зле от Милките? Когато хапна, понеже някой ме е почерпил, изведнъж ми се появява усещане сякаш съм се изпотила под очите, а това е знак за рязко натоварване на панкреаса.
Поне си хапвай от хубави марки, щом нямаш воля да спреш.

И моля те да оправиш заглавието, че това минимиране е много стряскащо.

Да , пиши като посетиш психолог, на мен ще ми е интересно и аз имам проблем със сладкото и в момента също си търся психолог. Имам проблеми и знам, че те ме водят до това да преяждам със сладко. Опитвала съм досега без психо, ама не се получават нещата

Е, как да ги изхвърля? Това са неща, купени от баба и дядо за моята дъщеря, която е на 8 години и всичко разбира. Аз нея я ограничавам, говоря и, че се яде по малко, иначе е вредно за здравето. Всичките ми изследвания са в норма и панкреасът ми си работи нормално, обаче съм на 31 години. Много съм наясно, че тялото компенсира, компенсира, но донякъде. Захарта благоприятства възпалителните процеси в организма и му нанася много вреди. Наясно съм, че дозата прави отровата. Ако веднъж на седмица си хапвам половин шоколад и кафенце, едва ли ще си скапя здравето. Плаши ме това, че съм небалансирана, стресирана и т.н.  И да, някои неща на дъщеря ми, които смятам за боклучави храни и направо отрови, изхвърлям и я лъжа, че срокът им на годност е бил минал. Но тя ще расте и няма да се хваща вече на тази лъжа с изтеклия срок на годност. Затова много и говоря, гледам да не е като намилане. Кое е здравословно, кое не е. Въпросът е, че искам коренна промяна за себе си. Махане на стреса, емоционалните проблеми и зависимости като предозиране със сладко и кафе.

Когато нещо е вредно за децата ми, веднага го изхвърлям без проблем. За Милките е ясно, че са боклуци.
Здравето им ми е по-важно.
И не ги лъжа. Обяснявам. Пък ако ти не можеш да кажеш, детето да каже на бабата.
Иначе за себе си аз действам винаги ударно. Така се прави и при наркоманите. Отстраняваш тотално дразнителя. Представяш си го като нещо гадно и край. Повече не пипаш. Това психолог не може да те убеди да направиш. Трябва сама. Минаваш през абстиненцията и после се чувстваш добре. Стискаш зъби и това е.
Ако не успяваш да се пребориш, проблемът не е със сладкото, а с това какво компенсираш с него - любов, отношения, общуване, самочувствие.

Много си права, осъзнавам го. Захарта е един сред топ 10 убийци на сърцето . Осъзнавам всички вредности от бялата смърт. Имам базово понятие от медицина и болести. Представям си ги гадостите, дори са ми пред очите - работя предимно със стари и болни хора, а на втората ми работа като треньор, предимно на жени, виждам колко добре изглеждат някои 40 годишни въпреки бременостти и това само защото се поддържат. Не ми помага това да си мисля за вредата от захарта, затова може би помощ от психотерапевт ще ми трябва, защото явно компенсирам нещо с това ядене на вредни храни и тази липса на контрол.
Аз бих била доволна дори и само да намаля сладкото, без да го демонизирам. Примерно веднъж на седмица едва ли ще ми се катурне здравето, ако си се храня пълноценно през останалото време.

Да, вероятно трябва специалист, за да си промениш мисленето.
Аз съм много крайна. Или се яде и живее здравословно, или не ти пука за себе си.
Това с намаляването е от време на време става, когато замениш вредното с полезно, а не 5 дни полезно и 1-2 вредно.
Стана ми смешно това с 40-годишните и поддръжката.
Аз съм на 47+ и имам 5 деца. Последното е кърмаче на 8 месеца. Така живея от 20+. Човек не бива да чака определена възраст или здравословен проблем, за да вземе мерки.
Вероятно не си готова за подобна стъпка, щом ти трябва контрол от друг човек.

Без да изчетох абсолютно всичко ще си позволя няколко коментара, като човек активно минал през тая битка
 
- 1во и най-важно - НИКАКВО сладко вкъщи, по никакъв повод! Ама детето, ама мъжа, ама подарък...който ще да е. Това е наркомания! Всичко в една торбичка и в най-далечния от вас контейнер за боклук. Иначе ще поддадеш - не защото ти си слаба, а защото няма друг начин.

- ще си позволя да препоръчам статиите/сайта/поне една конкретна книга на Инес Субашка. И аз бях скептична, но жената явно знае за какво говори. От 10+ години се занимавам с НВХ, като само част от това е битката ми със сладкото, и пак имаше какво да науча от нея, и то конкретно по тези въпроси. Препоръчвам!

Като личен коментар, повлиян и от наученото от И.С, но и от много личен опит - такова непреодолимо влечение към сладкото на мен лично ми говори за недоимъчно хранене като цяло. Също нерядко срещано при хора, заети именно в сферата на грижата за тялото, здравословно хранене, wellness и т.н.

- наистина, изясни си конкретно и точно защо го правиш, а оттам  - и какво. "Страх ме е от остаряването" не е лоша причина, но не е конкретна. "Чувствам се по-добре без сладко" е по-добра. "Искам да нямам пикове и спадове на кр. захар - съответно да не си причинявам Х, У и т.н здравословни проблеми, причинени от това", е още по-добра. Какви са Х и У - темата за инсулиновата резистенстност и НВХ е страхотно добра и полезна по въпроса, както и опита на всички момичета в нея.

Спри да се обвиняваш. Ти си човек. Разбери какво търси тялото ти и му го дай, тогава и тази зависимост ще си иде.

Редактирам се, за да добавя - в периода на отвикване заменяй бялата захар с други, колкото се може по-нискогликемични подсладители и продукти. Т.е НЕ заменяй бяла захар с фруктоза или фурми, НЕ са по-добър избор. Не мога да препоръчам с какво да замениш, аз лично спрях всякакви захари, защото и малкото сладък вкус ме провокираше. Но има подсладители, които не повишават нивата на инсулина (еритритол и стевия) - те са ти целта, защото, както знаеш, именно инсулинът дирижира всичко това. Намери си също електролитни напитки с такива подсладители, помагат.

Fever Ray, абсолютно!
''Човек не бива да чака определена възраст или здравословен проблем, за да вземе мерки.
Вероятно не си готова за подобна стъпка, щом ти трябва контрол от друг човек.''

Точно така. Аз не искам да си кютам така. Здрав дух в здраво тяло. Тялото ще компенсира, компенсира и накрая няма да издържи и хроничните проблеми ще са налице. Не само физически, ами и психически.

Явно съм с по-слаба психика и ще ми трябва помощ от специалист, в момента ги проучвам и пак ще се включа в темата, когато мине първата психотерапия. По-добре терапия отколкото да се влача така с години с неясни последици от това.

Klar, интересно ми е да разкажеш повече, ако имаш желание. Пишеш, че си преминала през тази битка. Наистина ли само с тази книжка на Субашка и изхвърляне на сладкото си се справила с тази зависимост?

И аз съм пробвала с хвърляне на сладкото в коша за боклук. Въпросът е когато не го изхвърля, а го изям...и после чувството за провал и отчаяние, че съм с толкова слаба психика.

Освен това аз искам сладкото да няма контрол над мен. Да го виждам, че си стои там, но да не ме влече. Няма как всеки път да хвърлям шоколадите на дъщеря ми, подаръци от други хора. Аз изхвърлям всякакви други бонбони, желирани, силно оцветени, дъвки - директно в коша и говоря на детето, че това са боклуци. Но шоколад Милка с лешници не е най-здравословното нещо, но не е и абсолютен боклук. Ако е хапнат и разпределен в умерени количества няма да вреди. Освен това аз не искам да съм тиранична към нея. Аз я ограничавам от сладко, но не и отказвам достъпа до шоколад. Линд е хубав шоколад примерно. Едно парченце след вечеря няма да навреди на никого. Приятелят ми, който понякога ми помага с взимането на малката от училище също обича да си похапва сладко и няма как да съм тиранична към него и да няма нищо сладко вкъщи. Той като я вземе, пийва кафенце, нещо сладко и почва да се занимава с нейните домашни.

Като цяло никой не ми е виновен, че аз не мога да се контролирам и от едно парченце Линд става поглъщане на целия шоколад.

Във всеки случай благодаря на всеки, включил се в темата за отделеното време и внимание.

Не искам темата да се заключва, нека си стои за обмяна на опит и идеи за справяне с проблема.

Ти нали знаеш защо като започнеш да ядеш шоколада, не можеш да се спреш? От сладкото ти скоча рязко инсулина и оттам неистовото желание да набиваш още. Твърдиш, зе са ти отлични иследванията, но не си правила глюкозно обременяване, т.е. ти всъщност не знаеш на колко ти скача инсулина на 60та и 120та минута. ММ е с физиката на Аполон (добре де, вече на Зевс), никакви външни признаци на инсулинова резистентност, тренира, а при обременяване на 60та мин. инсулинът му беше 298 (при норма 24!). Ако не го бях напънала да го направи, покрай сестра му, която е с БМИ 29, никога нямаше да разберем... В темата на ИР мисля, че на първата страница ги има постнати моите, неговите и на сестра му резултатите, за пример за "скрити лимонки".

Знам го това, да. И от това се притеснявам. Този тест съм го правила преди около девет години по време на бременността ми. Затова и се плаша от лабилната си психика и искам да храня здравословно. И то не само за седмица, две, а за цял живот.

Извинявай, Allwewant, ама.... Това твоето са оправдания и мрънканици. Еми да, всички сме минали оттам. И да, аз мога да седна в сладкарница баш пред тортите и да не си и помисля за торта. Без психотерапия, и не, не е било с "една книжка" - казах ти, отне ми години. Твърде дълго, защото съм се опитвала и съм откривала и топлата вода сама, когато за НВХ почти никой не беше и чувал. Тука куп народ ти изписахме куп неща - важни! и изпробвани, да не кажа изстрадани... От теб зависи какво ще направиш с тях.
Прегледай си храненето цялостно! Там имаш проблем - ако искаш, пусни си едно дневно меню + физическо натоварване в някоя от темите за трениращи, консултирай се със специалисти, провери си хормоните (захар + инсулин, щитовидна). И решавай какво правиш и защо го правиш. Или искаш да се оттървеш от зависимостта си към сладкото, или не - няма среден път. Ако успееш, някой ден ще намериш средния път на свободния избор - "да ям, ако реша". Но в момента си зависима. Решенията са си твои.

От любопитство? Колко години ти отне?
Всичко ми е в норма, освен витамин Д, други липси  и проблеми (изкл гастрит) нямам, но тука масово хората са с витамин Д липса, дъщеря ми също, поради студените и мрачни месеци и го взимаме на капки. Права си много. Просто явно при мен е на психологична основа. Други липси нямам, ям всичко, не се ограничавам и си готвя. Чувала съм НВХ, но не мисля че е подходящо за мен. Как така без въглехидрат? Че аз ще припадна на работа. 6 часа на ден съм в постоянно движение, на 2рата ми работа също. Ако не са от бързите въглехидрати, не виждам нищо лошо в тях и не смятам да ги свеждам до минимум. Елда и овесени ядки много обичам. Абсурд да се откажа от тях, да не говорим, че са полезни, а и на мен ми действат много добре. Като цяло не демонизирам нито една храна. Всичко е въпрос на доза и дали е зависимост или не и поради какви чувства се прави. Веднъж или два пъти в месеца чипс и пуканки за филм всъщност може да са много полезни и сплотяващи семейството, тортичка с кафенце за удоволствие с приятелка, сладолед на плажа и др. Радвам се искрено за тези, които са се отървали сами чрез опит и проба и грешка. Еми аз от 10 години се опитвам и рекорда ми е два месеца без сладко. По месец, два съм издържала преди, в последно време само по седмица или най-много две. Като 10 години нямам успех, ще се обърна към специалист, не е срамно. Не е мрънкане, нито оправдания.
Интересно ми е да прочета кой как е опитал и успял, за да видя има ли нещо, което аз самата не съм опитвала.

Аз съм опитвала - изхвърляне на всичко сладко, поставяне на нещо сладко (бомбони) на масата, за да може да се калява волята и въпреки изкушението - точно чрез този метод издържах 2 месеца, некупуване на сладко, пиене на вода при сладко, хапване на мед при глад за сладко, ядене на ядки при глад за сладко, замяна на млечен шоколад със шоколад 85 процента какао, интерм. фастинг по 16 часа, повече протеини в менюто и каквото има в нета като съвети, които съм чела, съм пробвала. Явно при мен проблемът е по-дълбок и психологически и тази зависимост и липса на контрол е само следствие.

Отново благодаря за отделеното време!

Всеки си има своите предпочитания. На мене са ми се карали за сладкото приятели, с чашка и с цигара в ръка. Този шоколад, който ям, бил вреден. Аз изглеждам като фиданка, а те са с тумбаци. Не ядат шоколад,  мразят торти, но пържолки, езичета, дробчета в масълце, биричка, още биричка, да се видим само на по биричка, няма проблем.
Знам, че е вредно, така както всеки пушач знае за вредата от цигарите. Поне не комбинирам препълнена чиния с храна и за десерт торта. Ям само торта.

Не го отказвайте. Бъдете умерена

Това кой какво яде и колко му понася е строго специфично- пример баба ми на 91 е, никога не е спирала шоколада, яде и до ден днешен по 1-2. Виж си минералния баланс и енергоразхода. В шоколада освен магнезий има и хром. Вземаш ли достатъчно от тях? Ако си много активна ти трябва към 350мг качествен магнезии не цитират и отделно около 300мг хром. В кафето има манган, на ден ти трябва около 1.5мг. Ако са ти дефицитни минералите логично е организмът да си ги търси. И спри с тези години, аз съм на 40, никой не ми ги дава. Спортувам, но реша ли да ям сладко си го ям. Много си се шашнала. Животът не се живее в страхове. Ако ти е писано да се удавиш няма да се обесиш така ли беше приказката. Успокой се, прави си калориите на ежедневна база, виж си и протеина, че и той като е нисък организмът търси шоколад и въобще сладко. Простата захар се изгаря от мускулите. Медът и плодовете отиват в черния дроб. Процесите са различни. И не го мисли панкреаса на него това му е работата. Нищо ти няма. Трябва ти почивка и релакс

Много ти благодаря за мнението! Ей, уцели ме! Да, шашнала съм се и съм нервичка. Затова и си записах час при психотерапевт, защото с нерви и страхове не се живее.
Не броя изобщо калории, никога не съм брояла. По скоро се притесявам от многото захар и от това,че не мога да се контролирам. Последното е на психична основа.

Аз от 9/10 г започнах..сведоха го до минимум..и много бързо след това го отказах изобщо...в редки..наистина редки случаи опитвам шоколад..и то над 70%..дори гледам да е над 90%....Заместих го с плодове..не ми липсва..не ме изкушава...дори  по Коледа и Великден..неопитвам нищо от ,,вкусотиите""..приела съм го като излишно

Allwewant, ако само шоколадът ти е проблема, не мисля, че имаш проблем.
Не само черният шоколад е полезен. Полезен е също и млечния.
След като нямаш проблем с теглото, кръвната захар и т.н., следователно не е нужно да си поставяш такива драстични ограничения. Самият стрес, който си причиняваш, опитвайки се да устоиш на шоколада, чувството за вина, ако хапнеш - ами те са още по-вредни за здравето ти и от самия шоколад.
Нищо му няма на шоколада. По-добре шоколад, отколкото пасти, торти, безалкохолни напитки.

Имам много познати диабетици, които също понякога си позволяват по малко шоколад.

Не познавам нито един човек, който да не яде абсолютно нищо сладко. Не съм и чувала за такъв.

https://hranene.framar.bg/%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B8-%D1%85% … D0%BB%D0%B0%D0%B4

https://gotvach.bg/n-101057-%D0%97%D0%B0_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0% … D0%BB%D0%B0%D0%B4

Намалете постепенно количеството на сладкото, което консумирате. Заместете го със здравословни храни, като плодове, зеленчуци или ядки.Пригответе си здравословни заместители на сладкиши. Например, можете да приготвите здравословни десерти, като пудинг от чиа с мед и плодове.Избягвайте да имате сладко вкъщи. Ако го няма, ще е по-трудно да го консумирате.Споделете своята цел да откажете сладкото с приятели и близки. Те могат да Ви помогнат, като Ви подкрепят и мотивират.Упражнявайте се в самоконтрол. Когато имате желание за сладко, опитайте се да се замислите защо сте решили да откажете сладкото и колко по-добре ще се почувствате, ако го не консумирате.
Не се отказвайте напълно от сладкото. Можете да си позволите някоя малка наслада веднъж на седмица или на две седмици.

Имах една учителка, американка. Тя пък отказваше кафето, защото свикнала да пие големи количества шварц. Правела си го в кана....
Възможно е да откажеш, или намалиш сладкото. Щом имаш знания относно храненето, би могла да помислиш дали не достига някой от макронутриентите. За протеините са писали, полезните мазнини как са - стремиш ли се да са ниски; евентуално въглехидратите дали не си орязала повече, отколкото ти е необходимо. Случва ли ти се да пропуснаш хранене често, напр. закуската. Останалото е дисциплина и навик.
Може да си включиш в менюто някои заместители на сладкото, но само неща, които обичаш и приготвени, като ги харесваш.

Не мисля, че консумираме сладко поради някакъв недостиг в организма.
Това може да се мисли единствено, ако човек има огромен, неудържим апетит към сладкото. А доколкото разбирам при авторката не е така. Тя иска да откаже изцяло сладкото, защото смята, че не е здравословно.

Аз го спрях от раз. Имах десетина дни абстиненция. Това си е пристрастяване и като такова е за цял живот. Веднъж опитваш  и си пак на въртележката. Повече от година ми отне да изляза от порочния кръг и пак да го спра. Изследвали ли сте си инсулина?

Обаждам се както обещах. При мен проблема е психологически. Досега нито едно медицинско изследване не е било притеснително. Всичко в норма освен лек гастрит и рефлукс и те най-вероятно са на нервна почва. Тръгнах на психотерапия, проблемите при мен са по-дълбоки и свързани с психика и преживявания. А иначе 5 дена издържах без никакво сладко, сега в събота прегреших с мармалад и бионутела, но в малки количества.

Не купувай колкото и да искаш или най-много шоколад 99% какао.
Преди 3-4 г бях пристрастена към сладкото, изобщо. Изяждах по 1 кутия шоколадови бисквити на обяд и вечер. Отделно бонбони, шоколад и бисквити. Станах над 80 кг.
Един ден си казах край на хляба и сладкото. Първите шест месеца нищо сладко не кусах. След това попаднах на рецепти без захар, млечни, брашно. Започнах да правя от тях. Една две години изкарах така. От началото на тази година почти не съм правила от тези рецепти. Само шоколад 99%, който вече обожавам.
Храня се здравословно, не ям пакетирани храни и колбаси. Брашно, захар вече не ям. Използвам бадемово и кокосово брашно, хуск, нишесте от тапиока ако ми се дояде пица, хляб или гофрети. Приемам и омега 3 рибено масло. Спортувам.
Много често попадах на видеа на хора с наднормено тегло, които след време вече бяха отслабнали. Казах си, че и аз мога щом те с а успели. И понеже умря циганката дето ме хвалеше, сама ще се похваля: сладкото вече не изкушава, мога и без него и от 80+ кг вече съм 57 кг и с доста сантиметри по-малко от талия, ханш, бедра.
Бъдете по-силни, по-уверени, повече воля и ще успеете да се откажете от сладкото. Стига да имате желание може да намерите групи, теми със споделени рецепти за здравословно хранене.
Има и много статии за емоционалното хранене. Търсете причината, която ви подтиква и кара да ядете сладко. Понякога е поради липса на нещо на организма.

Allwewant, пиши как ти се отразява терапията и в крайна сметка оказва ли някакви влияние върху желанието за сладко

Боже, чак върнах да видя дали това не съм го писала аз самата, в някакъв момент на мозъчна мъгла и да съм забравила!
Ако намериш решение - сподели. Обичам всичко да си хапвам, но сладкото най-много ми вреди. Въпреки това не успявам да спра, особено откакто има сладоледи целегодишно. Да не говоря, че и във финансите ме удря, вместо да си купя дреха или козметика аз набивам ядене. Свързвам го с гледането на сериали и си мисля, че ако спра сериалите ще намаля и сладкото...

На мен последните години ми стана навик все като гледам сериали да си похапвам нещо. Сега се опитвам да отвикна, но е много трудно, направо не ме свърта

То при мене е депресия, хроничен стрес и страхово разстройство, даже и паник атака знам какво е. В началото на терапията съм, все още няма резултати. Бях само 2 пъти. Но да се похваля. Издържам от 2 до 5 дни без сладко, после си похапвам, но с мярка. Даже си взех шоколад за диабетици, че като ми се прияде нещо сладичко, поне да не ми се качва кръвната захар много бързо. И кафето също го намалих драстично.

Шоколадите за диабетици са не по -малко вредни,дори повече.Използват се подсладители,които влияят негативно на инсулина.По-добре със захар и висок процент какао(над 80-85%).

Има нещо в тази тема и мненията на авторката, което ме ... притеснява. Някак твърде фокусирана си в това ''здравословно'' ниво, което не можеш да достигнеш. Стресът и паниката ще ти навредят повече от парче шоколад. За хранителни разстройства и детска псичика няма да говоря. Трябва сама / с помощ да намериш подход към това, за да не докараш проблеми и на дъщеря си.
Надявам се терапията да помогне.

Значи не само аз имам това плашещо усещане!

От какво се плашите?

Ами преживява си нещо нейно, и не го крие. Щом ходи на терапия.

Здравей Кlar...
Допаднаха ми съветите ,които даваш..и ги подкрепям..Аз също като теб съм отказала сладкото от близо 9/10 години..дори по Великдени,Коледи и т.н.не опитвам традиционните специалитети...отделно от захарта отказах и всичко бяло като брашна,сол,ориз,..картофи..и всичко видове пасти,теста..Мога да кажа че без тези храни се чувствам много добре..В моменти на желание за нещо сладко..си хапвам плод,,или какаови зърна (не повече от 4/5)..в много краен случай..ако сме на разходка и за малко наслада и удоволствие може да си чупна черен шоколад Мин 75%..а най обичам над 85%..Радвам се като открия и някой друг като мен..и го подкрепям,защото в повечето случаи..като разговарям с клиенти и познати ми казват...Ти не си наред!😆🙄...
..Всички тези пакетирани красоти по магазините са ни излишни.. не дават на организма ни нищо полезно,,докарват ни си нервност,високи нива на захар и кръвно..покачване на кг,,и зависимост от храна..

Добре де, като ядете по 1 шоколад дневно...как изглеждате? Силно ме съмнява фигурата на зависимите от шоколад да е страхотна, което за мен би било мотивация да се откажа. Да, може да си слаб ядейки всеки ден толкова шоколад, но целулит със сигурно има. А и човек, който тренира редовно и държи на стегната фигура и спортни постижения, не омита по толкова много шоколад. Не на последно място децата се учат не толкова от обясненията колкото от примера на родителите си. Най-добрият начин да научиш децата си на здравословни навици е самият ти да ги упражняваш, а не да говориш едно, а да правиш друго.
Дано терапията помогне. Мисля, че проблемът е на ниво осъзнаване. В такива моменти човек трябва да търси ситуации, които го принуждават да се осъзнае какво прави, преди животът да го сложи в подобна (развалено здраве например).

Отново благодаря за включването в темата ми, момичета!
Почвам едно по едно.
Да, имам проблем ! Страхувам се от този проблем и затова работя към решаването му. Други зависимости нямам. Не пуша, не пия. Но знам, че сладкото е зависимост и отказването му е изключително трудно. При мен проблемът е че рядко съм балансирана. Или никакво сладко или мнооооого сладко. Рядко е в умерени количества и е свързано със стрес и странни чувства.

Аз погледнах в шоколада за диабетици - ми 9 грама захар за 100 грама шоколад Линдт, при един Линдт  с 51 процента какао е 49 грама за 100 грама шоколад.

Иначе готвя си, готвя и за нас двете с дъщеря ми. Сама сладкото ми създава такъв стрес и кафето също. А аз вярвам, че е много важно с каква емоция ядеш храната. И че най-здравословната храна става нездравословна, ако причинява стрес, бъде ядена под стрес и негативни емоции. Аз не искам да очерням сладкото или кафето. Просто искам да не съм зависима от тях и да се отнасям здравословно към тях. Но това явно ще бъде процес. Събота ми е следващия час за психотерапия.

Както вече писах - аз не желая да ги отказвам заради фигурата си, която харесвам. Не ми причиняват стрес калориите в шоколада. Аз, както вече споменах, имам 2 работи, дете, сама го отглеждам и се движа доста. Но нещо компенсирам с това ядене, не ми е добре, а след прекаляването още по-зле ми става психически. Ако си хапна малко шоколад и не го омета целия, обикновено съм горда със себе си, че съм устискала и съм се контролирала.

Абе не вярвам да може най-здравословната храна да стане нездравословна, обаче гледах наскоро, че ако човек се стресира прекалено много с диета (независимо какво и колко ограничава) се вдигал много кортизола и това също вредяло на здравето, главно на хормоните.

Може, дажи си написала и причината, която и аз съм написала в предния ми пост. Негативните емоции, с които ядеш здравословните броколи примерно, развалят храната. Или ако се храниш под стрес - си разваляш стомаха и си повлияваш зле на рефлукса примерно. Именно заради високите нива на стрес.

Друг път. това са извинения. Негативните емоции, с които ядеш броколите...
Кортизолът не се вдига току така от здравословен начин на живот. Между другото страхотната форма е по-вкусна от който и да е шоколад. Шоколадът (милка и подобни) скапва и кожата. Аз лично се чувствам като провал, когато ям повече от няколко пъти месечно сериозно сладко, камо ли всеки ден?! Хора, това ви лишава от много щастие.

Аз ям по един шоколад на ден и съм слаба за ръста си. Но знам, че не е добре това. Тренирам и си въобразявам, че с тренировките го изразходвам.
Преди години се бях влюбила в Кит-кат. Всеки ден ядях по един, но започнах и по два и много бързо качих 3 кг, които не успях да сваля. Спирам за 2-3 дни сладкото, но след това отново купувам. Все си мисля, че фризерът не е за месо, а за сладолед и в моя винаги има.

Snowwhite, има хора, които пък точно сладкото ги прави щастливи или ги успокоява, или нещо пък друго. Това си е вид психическо разстройство. Не знам на авторката какви са й емоциионалните проблеми, но очевидно търси подкрепа и съвети. Иначе да, всички знаем, че е хубаво да си в добра форма. Въпреки че и тогава нищо не ти пречи да си нещастен, но това е отделен въпрос.

Е, щом авторката е пуснала тема тук, значи не я прави щастлива, а е зависима и иска да спре. Тогава нека намери стимул.

Здравейте, аз споделям същия проблем като авторката, само, че в мнооого по-големи количества.
Съветвам Ви да си направите консултация с ендокринолог, може да има причина за това желание за сладко, както и липса на магнезий или недостатъчен прием на протеин.

Друг съвет, който на мен ми дадоха е приемът на капки мента, глог и валериан - сутрин и вечер.

Обяснението беше, че поради ежедневни високи нива на стрес, тялото изразходва много енергия и затова "търси" бързите въглехидрати. (В моя случай не само шоколад, а и мазни тестени храни). Капките биха могли да нормализират  начина на реакция на нервната система.

Може да опитате и прием на Хром, на Walmark.

Пожелавам Ви успех!