Аз вече една адаптация съм минала със сина ми при ергото. От реването до това да си отваря вратата сам и да влиза. Но там имаше подход. А при ергото сина ми е бил и с други деца и други учителки сам.
Гласувала съм доверие на яслата, специално сме се записали в друго населено място. Но за да имам съмнения нещо ги подклажда. И то е разнородната информация и обяснения или липсата им, които ме притесняват.
Продължавам да не разбирам това нещо с адаптацията. Що за измислици са това? Детето ви ще ходи на ясла. Напълно нормална и стандартна процедура през която минават стотици и хиляди деца всеки ден. Какво толкова е станало? Като стане време за училище, колко години ще го "адаптирате"?
Ако детето си е здраво, право и с нормално развитие, какво налага всичките тия измислици с терапии, адаптации и прочие? Казали са го по-горе много правилно. Свикнали сте го докато си отвори устата и да търчите да го прибирате. Съответно лелките в яслата само това чакат. Те ще са най-добре ако всички майки си държат децата вкъщи, а само да им вървят заплатите. Такова е масовото мислене.