Бедността избор ли е?

Говорим за едно и също. Под "търся" имам предвид "работя". Примерно търсиш работа. Ами правиш си СВ, профили в сайтовете, пишеш писма и т.н. И тогава, в процеса на търсене излиза някоя късметлийска работа. Или приятел ти казва, че има място. Но ти пак си работил за целта и си готов да му пуснеш СВ.
Някак влияеш на Вселената, като работиш за нещо.

Абе като заговорите за кофа латекс - не знам дали знаете, ама КОФА латекс е 200 лв.

Въпрос на характер, който се развива в заобикалящата го среда.

Има хиляди примери на миячи на чинии, които са забогатели. И на деца на богати родители, които се друсат и са пълен провал, въпреки всички пари налети в тях.

Светът е пълен с възможности. Всяка загуба трябва да се разглежда като възможност, а не късмет, който може и да не те споходил. Но много хора, не са научени да се борят. Затова и имаме толкова много хазартно зависими. Вярата в късмета, който все го чакаме да кацне на нашето рамо.

Мале, тия двеста квадрата стени дет ме чакат….

Да, през моите очи бедността е избор. Естествено има обстоятелства, които не позволяват да разгърнеш потенциала си, като болести и други неприятни стечения на нещата в живота. Но в най-общи линии, ако не си мързелив, първичен, хвърчащ въздухар, нелогичен, хаотичен, непредвидлив, бързо отказващ се и ощее подобни, смятам, че всеки може да бъде успешен, макар и не милионер. На мнение съм, че всичко това може да се научи и ежедневното усъвършенстване играе голяма роля в успеха на човек. Да четеш литература(не само художествена, специализирана, абе всякаква), да се осведомяваш за света около нас. Да спортуваш, да се храниш добре, за да си максимално здрав психически и физически. Да действаш за големите неща без да мислиш за глупости и схеми на дребно, дори и на едро, до време са.

В съдба не вярвам, а т.нар. късмет сам си го създаваш. Не мога да чакам на съдбата и на някой си по-висш да ми създава и пише пътя.

В живота всички стартираме от различно място. Ако направим аналогия с бягането на 50 метра, някой почва от нулевия метър, друг от 20я, трети от 40я, а четвърти от минус 40я. Тези, започващи от 20 или 40 гледат как се спъват тези, които са започнали много от по-далеч и цъкат ли, цъкат как можело. Ама как може да се спъват така, гледай ги тези мързеливци, а, ето един се предаде, това е защото не е свестен, умен, кадърен и работлив като мен! Все пак има хора, започнали живота си в гето и завършили в палат, който не е успял, има някакви дълбоки морални уродства ("за разлика от мен. От мен, успелият! И на мен ми беше трудно, да! Случи ми се нещо някога. Ама го преодолях, за разлика от тези слабаци и мързели".)

Никой не е хванал Господ за шлифера. Една болест, няколко нещастия ни делят от бедност. Е, да, казват, ама "аз си имам причина да съм обеднял, а мизерниците тъй и си ходят, вечните лузъри. Защото имат вродени недостътъци."

Егото някои хора ги яде живи. Някои са започнали от нулата с апартамент от баба и първа работа във фирмата на приятел на тати, други си живеят с ипотеката или под наем и са търсили първа работа на свободния пазар. Някои са имали условия да учат език, други не са имали. Някои са физически и психически здрави, други не са. Има фактори, които влияят негативно на детето и остават до живот. Крайна бедност, живот с хора със зависимости, умрял или отсъстващ родител, често местене, насилие. Безброй други фактори. Бедността като избор ми е на ниво болестта като избор. Все да сте богати и здрави ви пожелавам.

Познавам бедни семейства, чиито деца успяха да получат.добро средно образование и да надградят, съответно те ще имат / имат много по-добър живот. Има два залога за това - родителите да ценят труд и образование и да го вменят като ценност и на децата си. Районирането на училищата дава шанс на деца от обикновени / бедни семейства да имат достъп до добро основно образование и след това да се преборят за място в добро средно училище и без частни уроци и курсове. Не визирам София, на съм убедена, че между няколкото ЕГ, СМГ и НГДЕК от една страна и БУЗЕМА от друга има няколко десетки училища - СУ или ПГ, които биха дали подходящо образование на едно дете, което да му помогне след това да се реализира с нормални доходи. Далеч не е нужно да си висшист, за да живееш добре, но за сметка на това много професии изискват да си изцапаш ръцете, за да заработиш добри при, които да ти осигурят нормален живот. В живота има нужда не само от мениджъри, ай тита и адвокати, има нужда от електротехници, шпакловчици, зидари, пътни строители, механици, автомонтьори, фризьори и т.н.

Успехът не е в това да имаш престижна работа, тук нали се пита за пари. Шпакловчикът едва ли вади само 1к-2к на месец или друг без добро образование. Ако е е голям майстор и го кефи да шпаклова и пари ще си прави достатъчно и ще си му е добре лично на него. Може и бригада да сформира и вече отиваме доста напред.
Тва с болестите интересна тема. Ако си трайно обездвижен е тъпо, но може да ползваш мозък. Ако си станал зеленчук тогава вече какво има да се обсъжда!? Ако се разболея от тежка болест или оздравявам и си се връщам пак в нормата или умирам. Няма да е голяма загуба за човечеството.

От това, което наблюдавам тук е точно това - престижна и добре платена работа. Дори и добре платена да е, повечето родители не насочват децата си към друго, което не е престижно в техните очи. Не всеки има възможност детето му да учи висше или да издържи на уроци и курсове, за да влезе в МГ или ЕГ, но ако родителят използва ум и насочи детето си към хубава професия в средното училище и на детето ще му е добре. Затова трябва и да се изградят правилните ценности у детето - успех се постига с труд и знания.

Не се дуйте...скоро изкуственият интелект ще остави много хора на улицата, респ. ще станат бедни. И това няма са само касиерки и служители в кол центрове.

ИИ използвате отдавна, без може би да знаете за това. Хората няма да обеднеят заради него.
Но по темата. Преди години мислех, че бедността е кофти стечение на обстоятелствата за даден човек или нещо, наложено му отвън от някого или от "лошата" държава. Само че вече не съм на това мнение. То се промени вследствие на контакти и опит за помощ на такива хора. Та вече съм убедена, че при по-голямата част от тях е избор. Може би не е съзнателен. Не и в този смисъл "ах, колко ми е готино да съм беден, искам да си живея в мизерия и едва да свързвам двата края". То е по-скоро манталитет, начин на разбиране на живота. А това пък е формирано от различни фактори - възпитание, лични качества, образование, среда. Всеки случай е индивидуален, всяка човешка съдба е различна и не е редно да се обобщава, но съм убедена, че 70-80 процента от бедните хора могат да подобрят положението си, ако желаят. Те обаче не желаят. Така са свикнали и така се оправят някак си. Оттук ще капне малко, оттам ще капне малко и този месец ще го избутат. Ще дойде следващият и пак същата схема.
Сблъсквала съм се с много случаи, при които предлагаш работа на човек, той я отказва. Предпочита да му дадеш 50 лв., с които ще мизерства, но ще избута няколко дни, седмици или месец. Като свършат, ще вземе пак отнякъде и така си я кара.

Въпросът е зададен прекалено общо. Качеството не живот не се зависи само от парите.
Тъжно е, че хора в нужда се срамуват да поискат помощ, или не знаят как да получат това, което им се полага. Други с лъжи и нахалство си пълнят гушите, че и реват за още.

Качеството на живот винаги зависи от парите.
Винаги съм се чудила и съм водила разговор д хора, на които не им стигат парите, защо работят за 800 лв. офис позиция вместо за двойно като хигиенист. Обявите със заплати са налични. 12 месеца по 800 лв., разлика всеки може да сметне. Отговора е: по престижно е. Това е положението.

Вероятно всички тук обсъждат шанса на бедните да дръпнат нагоре....в напреднали и цивилизовани страни....

И в България е възможно. Тук не говорим за забогатяване, за охолство и за презадоволеност. Говорим просто да не мизерстваш. Говорим за това да се научиш сам да си ловиш рибата, а не някой да ти я дава наготово. Говорим за това, като ти се предложи работа, да не си измисляш сто хиляди оправдания да не я приемеш. Говорим за това да не се натискаш в забутаното и забравено от Господ населено място, в което няма препитание и да чакаш държавата да дойде да създаде едно работно място специално за теб, а да си преместиш гъзето там, където има работа или да излезеш от селската кръчма и да започнеш да правиш нещо свое там, където живееш.