Ударих детето и сега ми е гадно

Маса поколения са си "възпитавали" децата с бой, нищо му няма (физически) от няколко шамарчета. Така проблеми обаче не се решават. Работете над себе си, защото този подход само ще увреди връзката ви с детето.

Да си биеш детето на 1.5г... Успяваш да го надвиеш, предполагам?

Абсолютно неадекватно поведение, проблемът е в твоите нерви. Родителството е трудно, тежко е. Спокойствие трябва, подход, внимание и любов. На година и половина детето не разбира, че боят е с възпитателна цел, не разбира причината, не разбира какво не трябва да прави, за да не получава шамари. На тази възраст има нужда от обич, от гушкане, от топлота.

Отвратих се, като те чета. Да беше някое еднократно плясване по дупето, айде, ама през ръцете .. нямам думи.

Нищо му няма.

Обезопасете домът, така че да ме може да достига до места, които са опасни или нежелани да пипа, удря и т.н. Има закопчалки, ако трябва заключвайте кухнята. Отделете едно чекмедже, което може да разхвърля на воля.
Отделете играчки или предмети, които може да удря.
Повече време навън.
Обяснявайте повече кое поведение не е ОК. Опитвайте да го разсеете с нещо друго.
Пробвайте да поставяте задачи, които детето да изпълнява. Например да извади нещо от чекмеджето.

Всичко е наред, не сте лоша майка. Има и по трудни деца и хора с по лабилни нерви.

Благодаря

Моят пък хапе и го пляснах леко с пръсти през устата (моето дълго чакано бебе,дето се бях зарекла  да не докосвам)- не се чувствам виновна,а и явно има ефект, защото вече не хапе(а преди това обяснявах ,и обяснявах,и обяснявах,аз съм страшно търпелив човек,а ефектът бе нула).Тъй че според мен нищо му няма и бързо ще забрави,но е желателно да не ви става навик.

Имаш нужда от почивка и помощ. Уикенда не може ли бащата да го поема повече? Разбирам те, аз стискам зъби до болка или като усетя, че губя самообладание, се съсредоточавам върху нещо локално - цветът на килима, звук на преминаваща кола, няма значение какво, само да е нещо сетивно тук и сега. Тепърва навлизате в бебешкия пубертет, тепърва ще те дразни и провокира и то съзнателно. Трябва да намериш начин да отпускаш, някои дни са ужасни, други не толкова, ужасните да се изтърпят някак.

Случвало ми се е. Никога не съм си представяла, че ще ударя собственото си дете. Но ми се случи в момент на безсилие. Нямам оправдание и не одобрявам такъв метод на възпитание.
Като се успокоихме и двамата, му се извиних. Няма значение, че е на 1-2г. Ще ви разбере. На вас ще си олекне малко. А и ще дадете добър пример. И няма нужда да е веднага. Може и на следващия ден да се извините.
И да знаете, че добрите родители не са безгрешните, а тези, които могат да поправят грешките си.

Няма повече,наистина съм от майките които не бият и не викат но напоследък...опитвам се да се въздържам

Първо се успокойте. Вие сте човешко същество, не робот на който като му се изтощят батериите, се сменят и готово. И в бъдеще ще има много изнервящи моменти и го казвам като майка на послушно дете. Даже и послушните деца понякога се държат като садисти и ни проверяват границите. Трудно е, затова отглеждането, възпитанието и обучението на едно дете, за мен, е един от най-големите успехи в човешкия живот. Един познат казва: като съберем всички кризи в човешкия живот, от бебешката до старческата възраст, ще излезе, че ние от кризи не излизаме, ахаха… Всички сме имали дни, в които ни се е искало да легнем някъде, в някоя гора, и хич да не станем. Или поне аз съм имала такива. Човек не издържа понякога - крещи, плясва по един, говори нелепости, но бъдете сигурна, че детето усеща, че е обичано. А тези,  които винаги се контролират и са усмихнати 24 часа в денонощието, и ах, сакън да не повиша някога тон, избухват един път и пълнят статистиките с убийствата после. Случва се, да, грешно е да се плясва дете, но дайте сега да се обвиняваме в следващото десетилетие, не става. Има и тъжни емоции, има и по-изнервени ситуации понякога. Само безгрешни хора няма. Забравяте и продължавате напред, няма какво друго да направите. Детето е много малко, няма как това да се превърне в спомен. Колкото и неприятно да се чувствате, извлечете максимума от ситуацията, трябва ви нещо, с което да си отпочивате, трябва да го измислите - шопинг ли, аромати ли, филми ли, игри ли някакви, нещо за вас, по-лесно се издържа така. Излизайте и стойте продължително време навън с бебето, затвореното пространство усложнява допълнително нещата. Бебешкият период е някакъв ужас, за мен поне беше, може да се побърка човек, за какво ли не плачат, за какво ли не мрънкат, повечето и претенции огромни относно храната имат и става една…  А майката се е разкъсала, скача веднага да осигури всичко и всичко му е наред във всяко отношение на детето и пак се държат все едно не са погледнати. Такава е, не е никак лесно. Не сте виновна, борите ли се за щастието на детето, борите се. Точка.

Благодаря🥲

Чакай сега.
Блъска с играчка по микровълновата?
Ти не искаш нова микровълнова?
Обясни ли достатъчно пъти да не прави така?
Предполагам, че отговорите са все положителни.
Утре като отиде при други деца пак така ли ще прави?
Или ще му ръкопляскаш, или няма да го оставиш да прави така.

Разбира се,че му обясних.Естествено че няма да го оставя,мисълта ми е с тази пръчка от играчка да не съм го наплашила

Идеята беше дали вкъщи, детската градина и в училище ще направи така.
Сега може да обяснявате по хиляда пъти по скандинавския модел или да решите проблема.
Утре като изтича през някоя кола пак ли ще се притеснявате да не се изплаши от реакцията ви?

Вместо бой, пробвай с наказание. Държиш се лошо - Ще ти взема всички играчки. Събираш играчките заключваш ги някъде и го остави да си беснее в саята ще ги върнеш при добро поведение. Може да направиш така със всичко, което обича. Държи се лошо на детската площатка - няма излизане и т.н. Първоначално ще беснее и ще се тръшка и реве, но ти се преструвай, че не ти пука в даден момент ще види, че така не става.

Детето е малко за да разбере връзката поведение - наказание - последствия. Ако му събере играчките и го държи вкъщи детето ще продължи да разрушава. Пък и предполагам, че играчките въобще не представляват такъв интерес в момента. Играчките може да действат на по голямо дете.

И синът ми правеше същото.Вадеше чорапи,бельо от шкафовете.Той разхвърля,аз сгъвам,подреждам и така всеки ден.Намерих решение! Може да ми се смеете,но взех кутии с капак,които се закопчават от двете страни.Сложих всички чорапи и бельо в тях.Няколко пъти се опита да отвори кутиите и не можа.И аз се направих,че не мога.Отказа се и повече не му е интересно там.Сега дори и да забравя някоя кутия отворена не му прави впечтление.Даже ги затваря сам.! Опитайте,може да мине номера и при вас.

Гадно ми е защото изпаднах в истерия и го ударих поне 15,20 пъти крещейки😪😪😪нали нищо няма да му е станало психически,ппц не го бия гледом и да не крещя не знам какво ми стана,той тогава по цял ден ревеше и пищеше за няма и нищо

Според мен трябва да купиш няколко такива кутии. Да има за яслата, за детската градина, за основно училище.
Нищо му няма на детето, крайно време е да му се поставят граници кое може и кое не.
Как разбира това, което иска, а това, което не иска - не. Не звучи като крехко създание, а като доста кораво дете.
Като трепериш над такъв характер, не му правиш услуга. Не правиш услуга и на всички, които тепърва ще го срещат.

Разбирам те, то ти пада пердето.
Ако имаш възможност да се овладееш следващия път, просто го остави някъде на безопасно и излез от стаята за кратко.
Иначе пак казвам - навън. Ние сме излизали и в жега миналата година, когато не искаше да спи. Сега още не е отворил очите и сочи навън да излиза.

Ти помниш ли какво се е случвало когато си била на 1.6 - 2 години? Вероятно не. Така че и детето ти няма да помни. Станалото станало и да се наказваш нищо не можеш да промениш. Гледай за в бъдеще как да си направиш ежедневието по добро.

Сигурно се е оплашил,водих го после да му леят куршум и ми вика жената:вие да не сте го били това дете 🤧🤧🤧още по гадно ми е

Сериозно?
Леене на куршум??? В 2023 година?
Дайте детето на ясла.
Гледате го като в семейството, в което на момчетата нищо не им се казва.
Крайно време е да се престане с това.
Утре като направи това на друго място какво ще кажете??? Ами дете е, то детето дете, но се гледа от възрастни.
Да му лееш куршум, че може да му се е увредила психиката, защото не може да прави каквото си иска?

Ще ида и аз да ми излеят един снаряд за всички изядени от родителите ми шамари. Изпуснали сте нервите, ще ви е гузно и после пак. Понякога възпитанието работи и така. Но това са крайности и действително трябва да се избягват. Влизате в много труден период от живота на детето, от тук насетне винаги ще бъдат тествани границите на търпението ви. Според ситуацията обяснявайте, игнорирайте, санкционирайте. Но границите трябва да са ясни. Аз лесно решавах проблема с играчките, които не се ползват както трябва - прибирах ги. Но най-вече трябва говорене, с изключение на периодите, когато е в истерия.

Хайде малко по-спокойно, че от тези new ager мама тъпотии вече ми се гади.
Нищо му няма на детето, не пречат малко пляскания, когато прекали.
Нашето поколение и назад така са ни били, пък сме израснали здрави и силни хора.
Майка ми ме биеше с чехла, за  да не я боли ръката. Скубала ме е. Шамари през лицето. Включително и като съм била в горещия пубертет, пред приятели и "гаджета" (като съм я лъгала, че се прибирам и тя ме издирва по нощите).
В днешен ден се сещам през смях за тези моменти и дори са ми забавни. Връзката с майка ми е прекрасна. Силен човек съм. И не - нямам травми, а съм добре възпитана на ценности, за разлика от мои връстници, които тогава са отглеждани по скандинавски метод и в момента част от тях са зависими от наркотици.
Децата трябва да имат режим, ред и дисциплина. А не да им се обяснява. Те не разбират взаимовръзката между добро, лошо и последствията, когато им се обяснява. Затова пляскането винаги помага. Нищо му няма на детето, даже ще се научи какво не трябва да прави.

Странни времена дойдоха. Като си пишех поста мина мисъл, как да удариш дете се явява висша форма на насилие, но да караш с превишена скорост или да стреляш по човек - не. А се случва все по-често и на непълнолетни. В същото време без насилие и стрес от ранна възраст, в скандинавските страни броят на самоубийствата е по-висок. Едва ли е само от късия ден. И ако този нежен подход се ползва при обучението на военни, например, какво ще могат да опазят? 😄

Но трябваше с ръка да го напляскам,а аз удрях с пръчката колкото пъти отиде пак до шкафа....

Баба ми ме биеше с точилка. Нищо ми няма

Сега това, че някой са го били много или малко не е пример за подражание. Едно време са ни възпитавали с бой защото така са можели и защото тях са ги възпитавали така.
За мен най добрия подход е да се спре нежеланото поведение по какъвто и да е начин. Например се слага едно столче и когато поведението на детето е неприемливо се слага на столчето и не му се позволява да стане и да се върне към белите. Детето не е наказано само там, родителя е клекнал на нивото на детето и обяснява защо поведението не е приемливо. Ако детето се върне към белите се повтаря същото, докато разбере.Сега е момента да се вземат мерки и родителя да е по строг, после става по трудно.
Разбира се дава и достатъчно място за позволени игри + изразходване на енергия навън.

И мен май ме беше шамарила с нещо такова,но като по-голяма,като имаш впредвид че съм била кротка много.

Спокойно!  Едно дете още от малко трябва да разбере, че има граници, които трябва да спазва. Сигурна съм, че Вашето дете ще бъде по-възпитано и по-свястно от децата на  майките, които се ръководят от "new ager мама тъпотии" (както сполучливо се изрази една дама)

Мен са ме ступвали като малка, не си спомням бебешките ми години как е било, но като дете съм отнасяла шамари и то за доста по-дребни неща от това, което описвате. И като тийнейджърка съм отнасяла пердах от майка си, когато оповръщах леглото пияна. Права беше жената, няма как да й се сърдя. И от баба ми, и от баща ми съм отнасяла по някое плясване. Едва ли има родител, който никога, ама никога да не си е изтървал нервите. Самият факт, че се чувствате гузна, говори, че много обичате детето си. Разбирам ви напълно, тези поведения са абсолютно нетърпими в един момент. Детето трябва да познава някакви граници и да не се отнася с майка си като садистче. Познавам много хора, които твърдят, че никога не е падал косъм от главите им. Познайте - това са най-злобните и противни хора, които познавам. За тях няма граници, защото никога в детството им не са им поставяли такива.

Както се казва - за да не те бие, когато порасне, трябва да го побийваш, докато е малко. От личен опит, децата, на които не са им поставяни граници, не могат да се справят сами с живота и са предразположени към депресивни състояния и социопатия, наркомания и т.н.

Ем да ама аз прекалих.....срам ме е от постъпката ми...явно съм го пооплашила,сега изглежда вече че е забравил сякаш и сякаш нищо му няма но не знам....само това мисля 😓то не е е един шамар с ръка ами поредни с тая пръчка...полудях направо аз се чудя на себе си...

Успокойте се, нищо му.няма. Даже вече знае какво може да прави и какво не

Ако искате, отидете на църква, извинете му се, показвайте, че го обичате. Но въпреки това и занапред граници трябва да присъстват и то да ги спазва.
Въпрос към останалите, които четат темата: Вие как бихте реагирали, ако всеки ден в продължение на една година детето реве така, че целият блок да го слуша, без видима причина, и ако всеки божи ден иска да го приспивате НА РЪЦЕ ПРАВИ в продължение на часове и ако седнете на леглото да го гушнете, започва да крещи да станете и да го разнасяте права. Интересно ми е да чуя различни мнения по казуса.

На въпроса отговарям - екзорсизъм.

И аз отговарям - разнасяла съм. Че и моя продължаваше да цвили баш на ухото ми. Беше ад...

Да де, разнасяш, но ако в даден момент не издържиш..

Това пробвали ли сте го?

Коментара ми не беше сериозен, не си травмирайте децата!

Престанете да се измъчвате.  Нищо му няма. Тествал Ви е докъде може да стигне и е разбрал отговора.
Не го оставяйте да Ви се качи на главата.

Благодаря,ще опитам...направо моменти ми се губят от тогава...бая го нашляпах..

Ели, пробвала съм подобно. Имаме столче, където като се прибере, трябва да седне и да се събуе. Много пъти се прибираше и се лигавеше, не искаше да сяда, да се събува. Просто го връщат на столчето и му повтарях да се събува. Сега само си влиза, сяда и се събува.
За в къщи не ми се е налагало да го наказвам така, защото не прави много бели.
Друг похват е ако скача на леглото без да се държи за мен го свалям и прекратявам забавлението.

Добре Ви е дресирало (казвам го със съчувствие).  Разбрало е, че с крещене може да постигне всичко.
Опитахте ли да излезете от стаята? То ще си покрещи и по някое време ще се измори , ще млъкне и ще заспи.
На следващия ден отново.  Докато свикне.

Забравяте тук (към дамите-привърженички на "юмручното правосъдие", както и това с чехъла/колана), че тук не става дума за ДЕТЕ, осъзнато малко или много, а за бебе. То не само че не може да разбере какъв е проблемът, не може да разбере причинно-следствената връзка, но и не може да се защити, не може да избяга. Неслучайно педагози и психолози твърдят, че социализацията започва след тригодишна възраст. Дотогава е неразбираемо как е възможно да налагаш дете, защото "не слуша" и чука по микровълновата. Обаче има нещо, което се промени от предния ми коментар досега и то е, че майката, колкото да ми беше антипатична заради постъпките си към детето, сега вече не ми е, защото е очевидно у от коментарите ѝ личи, че изпитва угризения за това, което се е случило/случвало, разкайва се, разбира грешката си. За разлика, част от коментиращите са ми направо отвратителни с грозните си изказвания, суровите възпитателни методи, които имат и прилагат, безчувствието, и се радвам, че не съм като тях.

Ами, какво да ти кажа- трудно е да си родител. Моята след 5 дни става на 2г, в периода 1.1г до сега, поражения: Счупен ТВ, счупена пералня, счупен хладилник, 7 счупени телефона (за по 2к) сега съм с един за 200лв, повече не ми се дава хахах. Счупени прозорци, счупена микровълнова, счупени сервизи, счупени играчки. Не ми пука за нещата, страх ме е да не се пореже. Това 15-20 удара са много, както и да го погледнеш. На детето нищо му няма, но не е хубаво. Иначе и аз съм "чаткала" моята, но по "трътката", едно е по дупето, друго е да го "пукнеш" с пръчка. Не е ударих, а набих.

Това, че детето се социализира след 3 годишна възраст са пълни глупости. Детето се социализира още от няколко месечна възраст, а причинно-следствените връзки ги разбират много скоро след това - че като замахне ще удари микровълновата. Не разбират последствията от действията си, което е друго. И то се дължи единствено до голяма степен на емоционална незрялост, която да поддържа интереса към определен вид общуване, който да заформи разбиранията, присъщи на възрастен. Затова се препоръчва и обучение чрез игра, защото е увлекателно за по-малките.

Излизала съм от стаята и съм отивала в хола. Общо взето положението е същото - тръшкане и крясъци. На моменти се чувствам безсилна. За съжаление единственото, което видях отскоро, че помага, е да му пусна да слуша детски песнички, но и с тях знам, че не трябва да се прекалява. Няма как цял ден да звучат едни и същи песнички вкъщи.
Иначе - каквото може да се скрие от полезрението на детето и има опасност да се счупи - го скривате. Аз телефона си го държа на високо и недостъпно място. Няма никакъв шанс да го докопа и счупи. Аз въобще не му позволявам да докосва мобилен телефон, чийто и да е, мой или на мои близки. Въобще ненавиждам идеята малко дете да стои залепено за таблет или телефон и да се зомбира.

И аз но понякога успява да го набара и почва да го блъска

Аа не, така преди време баща му му даваше неговия телефон, той постоянно го блъскаше в земята и накрая се счупи. Аз накрая се освободих от всякаква дребна техника в дома си. Сега държа само големите електроуреди, без които не може, и един мобилен телефон. Всичко друго дадох за рециклиране. А, и преса и сешоар оставих, но ги държа дълбоко скрити. Малките деца гледат всичко да пипнат и счупят.

Така е,вече съм по-спокойна но,факта че можеше само с няколко шамарчета да мине..

Аз така си обяснявам нещата - било ви е за пръв път, много преумора и стрес сте насъбрали и отведнъж се е отприщила тази реакция. Аз примерно постоянно си примрънквам нещо под носа, като ми накривее, един вид си говоря сама, за да изразя емоциите си. По този начин се разтоварвам. Но всеки човек в даден момент е възможно да отприщи неподозирани в себе си реакции. Вие сте добър човек и добра майка, въпреки това, което е станало. Самият факт, че го мислите толкова време и изпитвате вина, говори, че сте добър родител. На всеки може да се случи. Има деца, които се дърпат от ръцете на майките си и тръгват към колите, как трябва да реагира човек в такъв случай - при чувство на силен Уплах, това е първата реакция, която идва наум. Ако със спокоен тон му кажеш "Миличко, недей да минаваш пред колите", няма да има ефект. Утре пак ще го направи и ще се моли човек оня отсреща да има бързи реакции и надеждни спирачки.

Човешко е да де греши, перфектни родители няма. Моето дете е 16кг, реве незнайно защо и ме кара да я нося с часове, седна ли, спра ли да вървя- истерия. Все си повтарям, че е период, но ми се иска да избягам по чорапи- без да гледам назад.

Лелее, 16 кг, направо ви съчувствам. Моето засега е 10. Чисто физически засега удържам фронта, многократно съм го носила из целия град, но психически ми е трудно. Като знам, че за него реално няма разлика дали ще го гушна права или седнала и той нарочно ме кара да стоя права...

Да, преди 2м беше толкова, сега даже не искам и да я тегля. Уж изглежда нормално, висока само едно дупе стърчи, но е много тежка. Сега сме в период, в който не ме иска, иска само баща и да я носи. Умирам си от кеф, екстра ми е така, на ММ му се отели вола😅😅. Триколката ни е най-добрият приятел, но много такива не хареса, от една седмица открихме "нашата". Добре е, повечето време е на нея.

Ще му взема и аз една триколка, че в количка не иска вече да стои. Е, добре, че има кой да ви помага поне, аз съм съвсем сама.

Вие или нямате дете или нямате и понятие от детската психика и начин на развитие.
Ако имате деца, е добре да се запознаете малко с етапите на развитието им и като цяло да спрете да съдите, който и да е, за каквото и да е.

Само дотук стигнах и не мога да чета повече постове на потребители как нищо му няма на детето, всички са ги били, то си е нормално.

Имаш нужда от помощ. Това, което си направила е много лошо и много опасно. Детето ти е крехко бебе. Ако този път не си му нанесла сериозна травма трябва да благодариш на Господ, или който там ти е помогнал да не те четем по вестниците.

Поговори с близките си и намерете начин да те облекчат, за да не стане беля.

Тия, дето сте написали "Спокойно, нищо му няма", откъде знаете, че нищо му няма,  ами ако взема пръчката от търкалящото се колело и да блъскам по бебето ви 15-20 пъти с крясъци, така че да ми се губят моменти, дали  после ще  ми кажете "Ама спокойно, няма нищо, човек ще стане".

Авторката,  хубавото е, че самата ти съзнаваш колко лошо си постъпила и изпитваш угризения.  Лошото е, че четеш тука глупости и се успокояваш. Отиди на лекар, ако трябва нещо да ти предпише за нервите. Има хубави билкови препарати  Наспиваш ли се добре?

Но най-важното е близките ти да те подкрепят и да има кой да те отменя, когато усещаш, че се преуморяваш. Прочети и в темите как да отвличаш вниманието на детето, с какво да го занимаваш, как да му създадеш режим, при който да изразходва енергия.

Пожелавам ти успех и умната.

Да го пляснеш през ръцете е едно, но Вие сте го млатила, буквално! Как 15-20 пъти, бе жена????? Това си е бой!!

Сега ми попадна този коментар, който сте цитирали. Да крещиш и удряш толкова малко дете с ПРЪЧКА и то многократно, е за това вече не мога ви оправдая. Детето ви не е боксова круша, върху която да си изливате яда и злобата. Оправете си психическите проблеми преди да сте нанесли необратима щета.

Ами аз го удрям той пак там отива

Ами очевидно боя не работи. Да не казвам само какви хора повтарят едно и също действие, очаквайки различен резултат.

Авторке, ти шегуваш ли се с нас нещо, почвам да мисля, че тая тема е пързалка, или че имаш някакъв ментален проблем.

Детето ти е бебе! То не разбира още много неща! Трябва да му показваш какво може и какво не, без крясъци и без бой! Ти въобще добре ли си, как ще удряш детето с пръчка, ами ако му направиш нещо, в спешното ли искаш да тичаш, айде така да те попитам, явно не те впечатлява, че може да го боли.

Ако не знаеш как да го гледаш това дете питай, чети във форума има теми, пусни си отделна.
Някой по адекватен у вас има ли - баба нещо, бащата?  Най-накрая ще стигнеш до социалните,  а там не са всички толкова ларж - да ти обясняват как боя с пръчка изгражда човеци в 21 век.

Аз пък си мисля, че няма как да му покаже, нито с крясъци/бой, нито с добро/думи. Децата на тази възраст са изследователи, а и съдя по нас възрастнете. От кога помним? От 3, че и 4 годишна възраст, всичко друго ни е- филм. Детето го прави за да види реакцията, интересно му е, както споменах ние какви поражения имаме. Ето снощи, отново счупи капака на пералнята. Трябва да сме смирени и по-търпеливи, период е, ще мине.

Така е,сякаш нищо му няма държи се по-добре и си прави същите работи като преди..а как да заключа темата ,знаете ли ?

Помоли админ в коментар.

Чудно ми е , как толкова малко дете може да счупи капака на пералнята?

Счупи капака на пералнята?
Малкото крехко дете?
Нали му казахте да не прави така със следващата пералня?

Заключвам.