Търся си работа

В колцентровете на телекомуникационните оператори постоянно търсят хора. Работата е на смени, които са между 6 и 9 часа, според графика. Имам пред вид Yettel, A1, Vivacom. За късните смени се осигурява такси. Всички имат допълнително здравно осигуряване - това е здравна карта, с която ще можеш да ходиш на лекар, без направление. Ако си работлива и не те е страх да продаваш, ще успееш да се справиш. Те и клиентите са едни мили и любезни същества 🙂 Но ще те обучат. Ако имаш желание да се научиш.

На твое място бих работила като фрийлансър, на свободна практика. Работиш с клиенти и правиш пари от хобитата си - фотография, дизайн, музика. Но за тези неща пак се изисква да вложиш усилия, например да си направиш инстаграм страница за бизнес, но да я поддържаш всеки ден, да качваш свои неща и т.н. Постепенно ще натрупаш клиенти. На 19 не бих се заробила в Еконт или някой магазин, макар че като обикалям из София, виждам, че навсякъде търсят персонал. Но не живей с идеята, че ще намериш добра работа без усилия. Няма как. Или почваш на такива места, на които вече си пробвала, и почти те ескплоатират, или си развиваш сама уменията до степен, че да изкарваш пари от тях.И в двата случая не е лесно. Но на 19 можеш да си позволиш да пробваш много неща, ако има кой да те издържа, разбира се.

Здравей!
Ще допълня с няколко идеи от себе си. Потърси някоя агенция за дигитален маркетинг/криейтив. Има, търсят и стажанти, които после да останат като служители. Стажовете са платени. Можеш да правиш криейтиви за рекламни банери и подобни.

Ако знаеш да обработваш снимки също можеш да правиш нещо подобно като фрийланс.

Иначе не се заробвай в Еконт и подобни. Млада си, имай предвид, че много работодатели биха се възползвали от наивността ти. Няма как да не можеш да напуснеш и да те задържат. Нещо не е било като хората. Нелоялни практики има много, помня една бивша колежка на мм я караха да отработва болничен. Даже я заплашваха с адвокатска намеса. И когато тя им каза направо да си говорят с нейния адвокат, за да му обяснят как точно се отработва болничен… ти да видиш… млъкнаха. Но много други хора си отработваха болнични и си траеха. Бяха млади и неопитни…

Това с кол центровете са ти го писали вече, добро начало е като за млад човек. Ако знаеш чужд език още по-добре!

Като цяло не те съветвам да се отказваш от висшето, дори задочно, но помисли и в тая насока.

Да, добър съвет е, ако някой някога те заплашва с адвокати, спокойно им казваш, че могат да се свържат с твоя адвокат, щом толкова настояват.

hechicera_
Благодаря за съвета! Не съм се отказала от висшето, просто с такава заплата в такава държава и то с такава професия трудно да се запише университет, камо ли чужбина, ако искаш повече развитие.

Конкретизирай какви точно са ти очакванията за "нормални работни часове" и заплащане, че както си описала нещата не е много ясно.  Колкото до заболяването ти, ако то е някакво, което е можело да доведе до трудова злополука, това е опасно първо за тебе.

stalia
8-9 часова смяна. Що опира до заболяването - неврологично.

Разбирам те ,защото и на мен ми се налага да се оправям сама от студентските години. Ако влезеш държавна поръчка не е скъпо. Какво ти се учи?

Съветвам те да потърсиш платени стажове в технологичните компании или който и да е друг сектор. Сега ти е моментът точно за това. Може да не са много добре платени, но ти гарантират след 1-2 години да станеш добре заплатен специалист. В IT сектора не гледат възраст и образование, а умения. Може да провериш за ux/ui дизайнери или за някакъв друг вид стаж. В сайта на кариери.бг всяка седмица пускат бюлетин с възможности за стажове. Друг вариант ти е да се хвърлиш в ниско квалифицирана работа временно, като междувременно запишеш някакви курсове за маркетинг/уеб дизайнер или друго. Лидл са добре заплатени, в Еконт също виждам, че има доста млади хора.

Държавната поръчка за някои специалности в СУ е 300-400 лв за семестър. Каквото и да работиш, все ще може да го платиш.

По принцип имах намерения да уча в чужбина, уви много пари. Що опира до с какво искам да се занимавам мислела съм по професията си, но реално и музиката и спорта ме влекат. Сложна ситуация е

Аз като завършвах ( 2010) имах съученици, които искаха да учат в Дания, или Австрия, защото образованието е напълно безплатно. Покриваш си разходите за живот, които не са малки. Но не се отказвай толкова лесно. Имаш наистина безброй варианти. Една диплома за висше от български университет е по-добре от никаква диплома.

Между "имах намерение да уча в чужбина" и "фантазирах си, че ще уча в чужбина" има съществена разлика. Първото предполага да знаеш какво искаш да учиш, да си проучил университети, а не юруш на чужбината, пък няма значение какво и къде, и да знаеш как ще се издържат там. На теб 300 лева семестриална такса, вероятно живеейки при родителите си, ти се виждат невъзможни, ама иначе си имала намерение за чужбина?

Ама най-вече е проблем, че не знаеш какво искаш. Спорт или музика? 19 години са твърде късна възраст за повечето професионални спортове. А ако музиката наистина те влечеше и искаш да се занимаваш сериозно, не на ниво фантазия и мечти би трябвало с ютюб, тик-ток и днешните възможности, да имаш нещо направено. А това не е и сфера, в която реализацията е лесна.

Е, то не всички 19 годишни са с ясни планове за живота, особено ако и средата наоколо е такава.
Бих посъветвала авторката да се вслуша в съветите на hechicera_ и Пчеличка565 и да си намери някъде стаж в перспективна сфера с възможност за кариера, пари и хоум офис в бъдеще, дори да ѝ предлагат много ниско заплащане сега и да трябва известно време да кара на пост и молитва.
А за университет да мисли чак когато се измъкне от клишето "просто с такава заплата в такава държава и то с такава професия трудно да се запише университет". Човек стига до там докъдето иска, но първо трябва да повярва че това е възможно, а после да си скъса задника от работа, за да го постигне и да не си търси оправдания в беднотия, държава и подобни.

Повечето хора на около 17-18 се ориентират. Ако не ти се работи като продавач, касиер, сервитьор, трябва да имаш план, който следваш. С чудене и маене няма да стане. Предимството е, че авторката все още има много време пред себе си. Но доходоносната професия изисква усилия и години градене.

За спорт много общо мога да препоръчам да разгледаш дали има курсове за фитнес инструктор. После може да си наемеш зала или да записваш тренировки онлайн и хората да си купуват онлайн курса с видеа с упражнения, изготвяне на персонален хранителен режим, диети и др. Пазарът е пренаситен, но все ще се намерят клиенти. За редовна работа ти препоръчвам да търсиш нещо в офис, дали кол център, дали Еконт и подобни, защото ще ти е много по-лесно физически. За мобилните оператори си има изисквания за продажби всеки месец, ако нямаш опит ще ти е трудно, а и клиентите ще са също супер изнервящи.

Започни работа и събирай пари за следване. В чужбина няма да стане, там си трябват пари. Дори и самият живот там е доста по-скъп.
Ориентирай се първо каква специалност искаш, провери изпити, такси. С вашите ли живееш? Ако да, нещата ще ти се случат доста по-лесно.
Потърси работа в Лидл, Кауфланд. Там поне се спазват законите и заплащането е прилично.

Има море разлика между "занимавам се със спорт и музика" и "ще си вадя хляба със спорт и музика".
Авторке, бъди по-активна!
Никой няма да те "открие" у вас!

Бас държа, че тя има съученици, които още от училище поработват с компютърна графика и графичен дизайн, и имат някакъв опит и портфолио към завършването. Не са се хвърлили след завършването да търсят работа в заведения за бързо хранене. С ,"такава професия" трудно човек може да се запише в университет, нищо че реално няма сайт, игра и пр., които могат да съществуват без това, обаче с неопределеното спорт (някакъв си) и музика, я чакат голям просперитет и възможности за учене? В чужбина, разбира се, която и да е чужбина, където "възможностите са повече", дори и да не знаеш какво искаш. Тя е на 19, надали при завършването е разбрала, че финансовото положение на родителите ѝ не предполага следване в чужбина. А последната година, ако не се е готвила за кандидатстване, е имала много свободно време да работи. Може без пари, може за малко пари да поема някакви поръчки като фрилансър и да трупа опит. Живее с брат си при родителите си, има храна и покрив над главата, има все още все още възможност да натрупа малко опит и да потърси нещо в тази сфера, ако не намери фирма, съгласна да ѝ плаща, за да я обучава. В тази сфера и самоуки 14-15-годишни съм виждала да имат клиенти.

Е, то може да е учила компютърна графика, ама няма как да започне директно да работи това при "нормално работно време и заплата", освен ако тате или бате не я назначат.... Колкото и глад да има за подобни кадри, все пак искат с поне малко опит.
Ако иска да се развива натам, да търси всяка възможност, да поема работа за малко пари (което не иска, доколкото разбирам), да събира пари за следване. Все пак живее с техните, не е като да няма с какво да си плати квартира и/или да яде.

Ми то в jobs.bg май си имаше и филтър за търсещите стаж. Има, да. Погледнах. Бутончето е "вид заетост" - "стаж".
Аз се радвам на млади хора, които си търсят смислени занимания.

Да, но авторката още в първия пост е написала, че иска нормална заплата, каквото и да значи това за нея. Добре платен стаж е трудна работа да се намери. Обикновено вземат хора с висше образование и поне един език, плащат им минимална заплата, а те стоят с надежда да им предложат място след края на стажа, което не винаги се случва.

Всички искаме нормална заплата, ама тя идва с труд. За други начини се сещам няколко, но не ги  препоръчвам.

За един нормална заплата е 1200 лв., за друг - 12 000 лв.

Да, може да не получат място след стажа, но вече имат... стаж. Трудов. Това едно.
Второ, ако човек правилно подбере мястото, където да стажува, това може да му отвори много врати впоследствие. Така че за начинаещ младеж, който още нищо не може да прави, а и му престои още много учене – включително и придобиването на трудови навици – обучението по дадена професия, макар и с ниско заплащане, е голям плюс и добра основа за развитие.
Добра заплата без образование и опит никъде не дават. Освен във фирмата на тати. И то ако тати е толкова глупав да не организира обучение и естествено израстване през всички нива на чедото си.

Аз така и не разбрах авторката с какво всъщност иска да се занимава – с дизайн, спорт или музика?
Лошото е, че тя самата също не знае и на практика пропилява най-продуктивните си години, когато връстниците ѝ учат и работят здраво. Колкото повече се мотае, толкова по-трудно ще ѝ е след това да ги догонва.

м да, така е. Авторката обаче спря да пише в темата и май не й хареса какво чете....

Колегите и шефът навсякъде си били показвали рогата и, цитирам: "Не мисля, че някой би имал нервите да се занимава с подобно нещо."
Добре дошла в света на възрастните!
Един съвет от мен. Ако работата някъде си заслужава като пари и ценен опит (особено това), не се фръцвай при първата несгода! Аз работих при шеф пълен тиранин много години, за не много пари, но след като го напуснах, започнах нещо свое.

Не мога да знам дали авторката още си чете отговорите в темата, но е факт, че когато работодател те наеме на трудов договор и ти решиш, че ще напускаш, му дължиш от 1 до 3 месеца предизвестие, според договора. Такива са законите. От днес за утре " не ми харесва", няма. На теб също ти дължат предизвестие, за да те махнат, освен ако не си в изпитателен срок. Който е първата половин година.

Започнù работа във 'вносна' фирма от рода на Кауфланд, Лидл, Лили, ДМ. Еконт не са лоши и ако попаднеш на читав подизпълнител или даже на самите Еконт, плащат добре; аз лично не ги препоръчвам, за всяко нещо глобяват. Докато работиш, учиш за КСК. Като понаправиш стаж (поне 6 месеца, да ти мине изпитателният), теглиш кредит за висше и учиш.
Вторият вариант е наистина да потърсиш в раздела за стажове, но те са кофти платени (ако изобщо са платени), и ако родителите не те подкрепят, а натискат да търсиш 'истинска' работа, ще е тегаво.
Още нещо - работа с връзки в София, и то точно тази баламска общашка работа по куриери и магазини, просто не е сериозно мислене. В София да не можеш да си намериш тъпа работа без връзки говори за големи проблеми.

E, ама тя не иска каква да е работа, добре платена и с нормално работно време. Само дето не е наясно, че никой лук не чука за нея, щото е една от хилядите нискоквалифицирани работници. Не мога да разбера дори това й мислене - ще живееш в София, при мама и тате, обаче нямаш пари да запишеш висше?!? Колко точно не можеш да изкараш? Таксите са около 300 лв за държавна поръчка, като изключим медицината. Много студенти дори на квартира живеят и се издържат със сезонна работа или такава в магазин, заведение и т.н.

Написах едно мнение и някак успях да го изтрия.
Та, добре платена работа за хора без образование има, но изпада много рядко и трябва да се дебне. Там, където работих преди, дават за моята работа 1700 лв, до Руски паметник е и работата се върши спокойно от седмокласник. А аз, за да се 'развивам' професионално, след като наринах бала пари за магистратура, върша в пъти повече работа и хабя в пъти повече нерви за същите пари до Джъмбо плаза. Никога в живота си не съм работила и ядосвала толкова много и от време на време се чудя дали не се прецаках.
Никъде не съм почвала с връзки, само обяви в джобс.

Няма ли как да се върнеш на старата си работа? Макар че развитието по специалността не е за пренебрегване.

Няма, а и аз не искам на 40 да съм тъпа секретарка. Там това е таванът, а където съм, е основата. Дадох я като пример, че има нормално платени и ненатоварени места, ако човек не иска или няма възможност в момента да работи нещо специализирано.
Авторката на 19 и с това мислене изглежда е от семейство, за което 'адвокат и лекар' са върхът на сладоледа, малко съвети от реалността ще ù дойдат добре.

Авторката чете, драги читателю, не се притеснявай Просто събирам и обработвам прочетената информация до тук

С рогцата напред е добро качество, но ние тук ти казваме каква е реалността. Някъде се спомена за шеф тиранин, такъв не бих търпяла за нищо на света, но за съжаление в университетите, където съм следвала, имах преподаватели тирани. Търпях не ами… ама нямаше друг начин. Навсякъде ще срещаш всякакви утрепки, гадняри и какви ли не. Трябва да си стягаш д-то и да почваш по план и да следваш цел. Надявам се заболяването ти да го позволява. Ако е нещо по-сериозно - изкарай си ТЕЛК.

За ТЕЛК над 18 г. й трябват 5 г. трудов стаж. Иначе не може.

Колега е с ТЕЛК, но не съм разпитвала за стажа…

Имам право на ТЕЛК, що опира до автора с петте години стаж за лица над 18г при мен не е нужно. Вече един път се явих на ТЕЛК, но отказах, тъй като шанса да те наемат на работа е минимален, а това ми остава в документите за цял живот.

Няма такова нещо. Че няма да те наемат. Ако имаш права, си ги ползвай до дупка. Там, където не те искат, защото си с ТЕЛК, и ти няма да искаш да работиш.

Ако ТЕЛК-а е до 49 процента не дава никакви привилегии.

Авторке, имам колежка с телк. Знам го, защото ми е приятелка и тя го е споделила, а не се знае публично. Никога не е имало проблем с това нейно състояние. Жената си работи съвестно и нормално, въобще не й пречи телк-а.


Според мен наивно гледаш на ученето в чужбина. Ще ти кажа част от моята история, защото и аз на твоите години исках да ходя да уча навън. Бях си проучила въпроса за конкретна държава, университети и специалности, всичко. Обаче направих сметката и осъзнах, че с нулевата подкрепа от родителите ми, нямаше как да стане. Имах приятелки, които заминаха в същата държава, в която исках и аз. Обаче имаше кой да им помага финансово. А мен нямаше, дори на цените на тукашната държавна поръчка. Работила съм като студентка. Моите колеги от унито също. Обаче някои се хващаха сервитьорки, промоутърки. Там изкарваха добри пари, а аз исках да правя cv. Работех за мизерни пари, стажовете не бяха платени. След това си намерих работа, учех редовно, работех по 8 ч в офис и пътувах по час и половина в посока до работа. Лекции си четях в метрото на път към работа и обратно. Беше много труден период, хем нямах пари, хем се скъсвах да работя, хем опитвах и университет да бутам. Е, завърших, работа си намерих доста по-добра след това, добих опит. Просто на 19 е нормално да си объркана, но не е нормално да заклеймиш всички бг университети, защото нямаш възможност за чужбина. Ок, нека не е чужбина на този етап. Но със средно образование недей да оставаш. Искаш да работиш някаква добра работа, а с какви умения си. Език знаеш ли?

Много студенти работят летни работи и се издържат със спечеленото през лятото. Други работят на 4 или 6 часа и се справят и с редовно обучение. Трети карат вечерни смени и през деня са в университета.

Начини има, просто помисли конкретно с какво ти се занимава, защото “музика” и “спорт” не е конкретно и не ни става ясно.

А какво значи, че се занимаваш интензивно със спорт? Просто тренираш или нещо повече? И какъв спорт по-точно? Питам, защото може да изкараш някакъв курс за треньори, ама зависи от спорта все пак.

Тая тема ми е като съседната.
https://m.bg-mamma.com/?topic=1581679
Пак ТЕЛК, пак някакви странни диагнози, пак се търси работа без да се работи, за достатъчно пари и пак много драма.

Мхммм, с това отношение далеч ще стигнеш!!!!

Това е някаква епидемия вече. Какво искате, не разбирам, но очевидно нещо искате, щом пускате такива теми.
С ТЕЛК от много години съм, за сведение на авторката

В тази така представена история има няколко абсолютни глупости.
1. Всички лица, които се явяват на ТЕЛК над 18 години трябва да имат стаж. До 20 години - 1 година, до 30 г - 3 години, над 30 г - 5 години. Тези, които са освидетелствани като деца, не се нуждаят от стаж.
2. Щом се явиш на ТЕЛК, получаваш решение с определени проценти загубена работоспособност. Не можеш да се явиш и да се отказваш, това не е играчка. Ако процентите са под 50% не получаваш пенсия и никакви социални придобивки и те няма в списъка, който работодател може да види, защото той не е длъжен да се съобразява с противопоказни условия на труд за работника. На практика си работоспособна без изисквания за заемана длъжност.
3 Диагнозите за ТЕЛК в детска възраст обикновено са сериозни, касаят изоставане в развитието - физическо или умствено, както и вродени заболявания, които обикновено се освидетелстват с висок процент. Друг вариант са дефицити след злополука. Никой няма да прати дете на ТЕЛК, ако ще получи 10%. Ситото започва с джипито, минава през лекуващия специалист и накрая стига в ТЕЛК комисията.
Стига вече лъжи в този форум!
моля, модератор да се намеси!

"А пък на втората работа ме "уволниха", защото не съм имала "желание" за работа, не съм "показвала", че искам развитие за себе си и фирмата и съм "гледала умряло"? Което за мен са пълни глупости и си мисля, че го направиха, заради заболяването ми, не дай си боже нещо се случи с мен, те ще трябва да го покрият."

Това е твой цитат от първия пост... След като нямаш ТЕЛК , нямаш никаква защита и работодателят не носи отговорност. Не знам какво има да покриват в такъв случай... И разбира се, че за инвалидна пенсия ти трябва стаж, ако си над 18. Да не се мислиш за по-специална от останалите, на които НОИ им го изисква?

Авторке, ти за всяка фирма ще откриеш негативни мнения, айде да не е за всяка, но за повечето. Доволните служители не споделят толкова честто радостта си, колкото недоволните.

Започни от там да разбереш, че никой не ти е длъжен в частния сектор.  Незаменим кадър си ако можеш нещо повече, ако го можеш по-добре от другите, даже и тогава не е сигурно, колко си им ценен. Не идеализирай нещата.

Извинявай, но половината ти тема е измислена. За да се занимаваш с фотография професионално, трябва да имаш техника. Тя струва едни пари и малко ме съмнява, че притежаваш такава, а нямаш 800 лева за държавен университет. Ако си искала сериозно да учиш в чужбина, значи знаеш поне един език на перфектно ниво. А с този дизайн - хората се преквалифицират, на по 30-40 карат курсове и започват работа, търсене има, само за теб няма място. И вместо да правиш всичко възможно да пробиеш там, ти си търсиш работа като продавачка? Да, ще се наложи да започнеш с неплатени или много нископлатени стажове, но това е временно. А какво точно развитие очакваш от продаваческата професия, та така усилено се буташ там, не ми е ясно.

Затова извинявай, но аз съм на мнение, че независимо какво си учила, имаш умения само за продавачка, т.е. никакви. Съветвам те първо да прочетеш трудовото законодателство, защото в момента пишеш пълни глупости. И след това си търси работа в някоя от чуждестранните вериги, ако те осигуряват на реални пари и ти превеждат заплатата по банков път, няма как да ти откраднат пари от нея. И мисли какво ще учиш и накъде ще се развиваш, защото като продавачка най-многото, което можеш да постигнеш, е да успяваш да си покриеш храната и сметките.

Дано поне някой, който наистина има нужда, да прочете темата. Ценни съвети се дадоха.

Не нападайте излишно момичето, особено тези, които сте с ТЕЛК. Момичето може да има вродено или рано придобито неврологично заболяване (напр. ДЦП, епилепсия, състояние след прекаран менингит, полиомиелит, акушерска пареза и др.), и това й дава право на социална пенсия за инвалидност, ако има увреждане повече от 71 процента и е навършила 16 години. Вижте тук: https://www.noi.bg/fizicheski-lica/pensii-bg/nesvyrzani-s-trudov … a-za-invalidnost/.

Момичето написа, че има пожизнено увреждане, което ме навежда на мисълта, че заболяването й и дава право на ТЕЛК.

Бих посъветвала авторката да се възползва от това. Това й дава някакви социални права и придобивки, сигурен месечен доход, а и право на подходящи за нея условия на труд.

Аз самата съм с ДЦП, с ТЕЛК, на почти 46 години съм, работила съм 5 години на постоянни трудови договори и няколко години на граждански договор, никой не ми е правил проблеми, а съм в инвалидна количка. Също нямам висше образование - по времето, когато завърших гимназия, това беше много трудно. Почти нямаше адаптирани сгради и достъпен транспорт за хора с увреждания. Работих в една неправителствена организация, след това за едно издателство - набирах и редактирах текстове на компютъра от вкъщи. Не съм от София.

Има възможности за работа дори за хора с увреждания, но момичето трябва да развива уменията си, да бъде приветливо и общително. Не мисля, че решението от ТЕЛК би било пречка. Познавам хора с ДЦП и с други неврологични заболявания, които работят като счетоводители, секретари, продават билети на каса, работят в НПО, има и преводачи. Познавам мъж с не много тежка ДЦП, който е вече възрастен и има 40 години стаж като училищен библиотекар. Видяхме, че бащата на благополучно намерения Сашко от Перник е с ДЦП и е нотариус.

Така че - има възможности. Кураж и успех!

И кое е това заболяване с висока степен на увреждане, което позволява да се занимаваш интензивно със спорт, но е противопоказано с него да работиш като продавачка в мол,  защото може да ти се случи нещо?

Занимавам се активно със спорт, тъй като невролозите категорично са ми забранили да се застоявам на едно място. Преживях пареза/парализа и месеци рехабилитация за реставрацията ми.

Айде, престани да се излагаш. След парализа се занимаваш активно със спорт до степен, че чак обмисляш спорта в направление за професионална реализация? И ти е противопоказано да работиш като продавачка? Освен това, в случайз че не знаеш, голяма част от ТЕЛК са срочни - такива, които са вследствие на заболяване, злополука и пр., които са лечими или подлежат на подобрение. След като си излекувана от парализа, ти вече не си кандидат за ТЕЛК, камо ли пък да ти остава някъде за цял живот.

По отношение на спорта за хора с увреждания - лично познавам такива, които спортуват професионално и интензивно. Ето един случай: https://www.24chasa.bg/sport/article/11891525.

Има дори хора с увреждания, които са управители на спортни клубове за хора като тях. Това, че спортуват активно, не ги прави автоматично подходящи за всички видове труд, както и авторката. Бързате да нападате, а не сте наясно с темата.

Параолимпийците не са в състояние да се състезават срещу здрави хора, те затова и се състезават отделно, помежду си само. Аз лично не се сещам за нито един параолимпиец, при който да няма видимо физическо увреждане. Авторката твърди, че е след парализа, след рехабилитация, т.е. вече не е парализирана, според теб има ли параолимпийци, възстановени след увреждане, на практика нямащи увреждане, което да ги инвалидизира? Има много случаи на париза след инсулт и пр., възстановят ли се тези хора, те вече нямат право на ТЕЛК, ако само това им е бил проблемът, и те нито са в състояние да са конкурентни в спорта наред със здрави хора, нито са препоръчителни интензивни физически натоварвания (даже напротив), нито могат да се наредят сред параолимпийците.

И поак да попитам, какви са противопоказанията за работа в мол/магазин за обувки? Какво точно може да се случи на продавач в магазин за обувки и дрехи, след като се е възстановил, че да се налага работодателите да го "покриват", както се изрази авторката?

Авторката не написа, че е напълно възстановена. Писа, че има право на ТЕЛК, че увреждането й е пожизнено (сигурно лекарите са й го казали), но не иска да се възползва, защото я е страх, че няма да я наемат на работа.

Може да има остатъчни поражения от парезата, които са трайни. Тя не е длъжна да ни казва какво й е заболяването. Важното е тя самата да прецени какво може да прави и да действа в тази посока. Може да се консултира и със специалисти.

Ако иска да напише повече за заболяването си, ние не можем да гадаем какви и колко големи са ѝ здравословните проблеми. Работила е като продавачка и в заведение, но не ѝ харесва. Да ме извинява, ама никой няма да ѝ отвори врати за голямата заплата без работа.Като не иска цял живот да работи нискоквалифициран труд, да се хваща в ръце и да учи. Само с "искам" не става. Живее при техните, какви пък чак толкова големи разходи да има, та да не може да си плати таксата за държавна поръчка?
Както писах по-назад, много студенти освен че нямат помощ от родители, живеят и на общежитие/квартира, работят и се издържат сами. Еле пък в България възможностите за учене са толкова големи, който не е поискал, той не е завършил висше.

Не е длъжна, разбира се.
Но предвид въпроса ѝ, ако беше споменала в какво се състои здравословният ѝ проблем, дори без подробности (напр. не мога да стоя дълго време права/седнала и др.), какви реални знания и умения има, би получила много по-полезна информация и по-адекватни съвети, може би и конкретни предложения.
А така темата се превърна в гадаене на кристална топка, боб и кафе и чесане на пръсти.

Поправете ме ако греша, но ако има трлк, може да ползва по-ниска семестриална такса за държавна поръчка. Но тя се пъне за чужбина, където иска да се занимава със спорт и музика. Реално и тук може да се занимава, но не е уточнила аспекта. Например учител по музика е едно, друго е рокзвезда, певица в пиано бар или инструменталист, sound engineer е съвсем различно.

Ок, нека не споделя за заболяването си, защото е лично, но поне да отговори нещо относно учението.

Ами аз, като гледам, не повече от 10% ТНР може да се получат в такъв хипотетичен случай на нещо остатъчно след пареза или парализа, щом е в състояние да спортува активно и да си използва за това и четирите крайника. Тя парализа и пареза ги използва като синоними, с те не са. За реставрацията не смея да питам, ама:

https://www.telk.info/p/blog-page_69.html?m=1

То аз, ако се явя на ТЕЛК, ще изкарам повече проценти.

Мило момиче,

Добре дошла в света на възрастните. Време е вече да свлиш розовите очила и да заживееш в реалността.
Понеже дъщеря ми е на твоите години, си позволявам да ти дам няколко съвета.

По отношение на фотографията - това е сравнително прилично платена работа, но се иска портфолио и да си добър. Също така и да разполагаш с професионална техника и да имаш усет. Ако фотографията е твоето нещо, то помисли как можеш да се снабдиш с професионална техника, дори и 2 ръка. Направи си портфолио, опитай първо с детски градини и училища - сама ще си си шеф, кампанийна е заетостта, но като цяло снимка с дядо Коледа или снимка за мама за 8 март е не лошо начало. Ако наистина си учила и графичен дизайн, би трябвало да можеш да обработиш снимките с надпис, да ги пипнеш на фотошоп и така. Помисли дали можеш да предлагаш и календари и други подобни от сорта. Това за детската градина, нали, щото в училище вече почва да минава мерака на учителите. Детски рождени дни също могат да са опция.
Тук всичко ще зависи от уменията ти да водиш преговори, да предразполагаш децата и така би могла да си докарваш някакви пари. В училище от 1 до 4 клас често се наемат фотографи за тържества. Друга идея е, като позадобрееш, да започнеш да предлагаш фотосесии за фейсбук/инстаграм срещу заплащане. Като задобрееш и тук - можеш да снимаш абитурентки. За сватбени снимки много хляб ще трябва да изядеш, ама ако си добра - няма невъзможни неща.

Не се оставяй без университет. Моята дъщеря ще учи държавна поръчка, таксата е 500 лв. на семестър. Не не невъзмжно да се спести такава сума и да се плати таксата. Колкото до образованието в чужбина - за мен има смисъл човек да си причинява този стрес само ако учи в реномиран университет - Бръшлянова лига, Оксфорд, Кеймбридж, Университетите в Мюнхен, Карслруе, Берлин, които са познати в цял свят и наистина ще ти отварят вратите. Е, за голямата част от тях се борят 3000 човека от цял свят за едно място, та си прецени и силите дали наистна си толкова добра. Ако ще завършваш съмнителен провинциален колеж, може да се окаже, че СУ, ТУ и НБУ са не по-лош избор. Има специалности задочно, т.е. пак ще можеш да работиш и да учиш ако си мотивирана и наистина имаш желание.

Колкото до добра работа за прилични часове - в момента единственото, на което можеш да се надяваш е нискоквалифициран труд. За съжаление, той не е добре заплатен никъде по света, хората са лесно заменими, защото доста често на пазара има голяма група хора, които могат да го практикуват. Следователно, да разчиташ, че точно ти ще намериш удобното и добре заплатено местенце не е добра идея. Препоръчвам ти смело да мислиш в посока повишаване на квалификацията и уменията. Фирмите имат основна цел печалба, не са социални организации, така че бъди готова, че ще се опитват да изцедят всичко от теб.

Казваш, че е възможно да бъдеш освидетелствана с ТЕЛК. Аз препоръчвам да проучиш и да се освидетелстваш, пък после ако искаш си ползвай решението. Обаче имай предвид, че има изисквания за безопасни условия на труд във всяка компания, както и противопоказани заболявания. Потърси в нета и виж за това, към което се ориентираш, какво е противопоказано.

Желая ти успех и знай, че ако човек сам не си помогне, няма кой да му помогне.

Ако искаш да пробваш в чужбина научи езика поне на елементарно ниво, за да се оправяш. Ако можеш потърси работа там чрез бюрото по труда в София, за да си сигурна, че няма да те прекарат.
Няма да ти е лесно, но няма нищо по-хубаво от това да си независима.
Относно образованието, аз не бих съветвала авторката да записва "каквото и да е висше", само за да го има.
Много български дипломи за жалост не се признават в чужбина. По-добре е като се устрои там да запише нещо да учи, от колкото тук да си пропилее 3-4 години от живота.
Минала съм по този път и знам за какво говоря.

Каква е тази квалифицирана работа 9 ч. в офис? ....чудно ми е просто?

Ако греша, моля някой да ме коригира... но мисля, че не за всяка работа в офис са "щастливи" на диплома за средно образование. Ако авторката се стреми към такава позиция може да потърси допълнителни курсове за преквалифиция. Мисля, че няма работодател, който да не иска мотивиран работник. Ако е наистина добра може и със средно образование и някой допълнителен курс да си намери прилична работа.

Авторът е прекратил регистрацията си.
Заключвам.