Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

Здравейте. Пише Ви майка на 15 годишна дъщеря. От близо година и половина дъщеря ми не е предишното лъчезарно и социално дете. Никога не съм забелязвала да има проблем с общуването, да се срамува и да избягва обществени масови мероприятия.  От миналата година е изключително емоционална. Не обича да се среща с нови хора, избягва в училище ситуации от типа на “събиране на децата от училище на двора едновременно”. Когато сме заобиколени от много хора, сякаш се затворя в себе си, мръщи се и се изнервя. Скръства ръце пред себе си.
Много хора ме успокояват, че е период от израстването, но като майка, която до скоро е имала усмихнато и щастливо дете се притеснявам. У дома е спокойна, занимава се с любими занимания: рисуване, пъзели, игри. Но не обича много много да излиза.
Моля споделете от Вашия опит и наблюдения как протича този тийн период?
Благодаря Ви!

Здравейте, имам нужда от съвет и помощ, ще се опитам да дам повече информация, за да е по-ясно.
Синът ми е на 2 г 4 м, много активно, любопитно и будно дете. Като казвам активно - от ставането до лягането не се спира, не са му интересни тихите игри, единствено обича да четем заедно книжки, всичко друго е движение и пак движение. Никога не е имал екранно време, извеждаме го поне веднъж на ден независимо от сезона като всяко излизане е разнообразно - площадки, разходки, преследване на боклукчийски камион, ходене на гарата, возене на превозни средства... За него се грижим аз и баща му, като се стараем да получава внимание и като цяло доста се занимаваме с него.
Някъде четох, че активното време трябва да е до 30%, другото се води превъзбуда, но детето няма интерес към занимателни игри и те бързо му омръзват.
Имам два много големи проблема, и при двата каквото и да опитам, удрям на камък:
1. Храненето - като цяло детето се храни, яде домашна храна, стараем се да има разнообразие. Храни се без екран и играчки, но седне ли на стола, не се спира. Постоянно си търси занимания, лигави се, а от известно време ме кара аз да го храня, въпреки че може да се храни сам доста добре и с вилица, и с лъжица. Хвърля предмети по пода, няколко пъти например си изпива айрана и хвърля чашата на земята. Държим на семейните хранения колкото често е възможно, не го оставяме да яде само той. Но седнем ли на масата, скоро настава пълна лудница, опитваме се да му обясняваме, да го забаламосваме, за да ограничим постоянното бутане, ставане, мятане и пр., но нищо не помага. Накрая ужасно се изнервяме и започваме да му се караме, като и това не помага. Храненето се проточва по час.
2. Дневният сън - от съвсем малък приспиването е кошмар. Като беше на две дремки до годинката, спеше само в количката в движение. Успях да постигна спане вкъщи много трудно. Веднъж заспи ли, спи спокойно и колкото е предоръчително за възрастта, но приспиването отнема между 60 и 90 минути, в които общо-взето се чувствам като звероукротител... Спазвам режим, интервали на будуване, ежедневието ни е подредено и се водя по детето, но стане ли време за обедния сън, нито книжки, нито гушкане, нито приказки, нищо не помага. Скача по леглото, иска да слиза, ужасно е.
И в двата проблема се чувствам безсилна, не знам как да му повлияя и да го успокоя. Отделно, откато стана на 2, очаквано, комуникацията стана още по-трудна. Старая се да се придържам към добрите практики, но липсата на резултат много ме обезкуражава и търпението ми става все по-малко, а умората - все повече. Какво да променя?

Здравейте и благодаря за въпроса!
 
Тийнейджърите се движат на групи. От гледна точка на развитието, целта на този период от живота им е да станат независими, сами да организират и управляват взаимоотношенията си. Те не искат мама или татко да участват „толкова“ както преди.
Така е, докато не се стигне до конфликти. Много тийнейджъри просто не са развили умения за справяне с конфликти, решаване на проблеми с приятели или за управление на трудна комуникация. И това е моментът, когато да предложите своята подкрепа, но след като бъде поискана.
Тъй като тийнейджърското приятелство е организирано в социалните медии и текстовите съобщения, родителите са оставени извън комуникацията. За разлика от времето, когато са били в началното училище, сега няма да видите какво назрява. Вместо това Вашият тийнейджър просто ще бъде изключен от вериги с текстови съобщения или няма да бъде поканен на социални събирания и като родител вероятно няма да видите това, което се случва, докато не стане проблем, за който тийнейджърът да реши да Ви сподели.

Ако изолацията и отдръпването от приятели и социални дейности на Вашия тийнейджър е внезапна промяна в поведението, това може да е признак на депресия или тревожност. Ако се притеснявате, потърсете помощ от детско-юношески психолог психотерапевт. Изграждането на социални умения няма да работи, ако първо не се лекуват проблемите с психичното здраве.

Трябва да се обмисли професионално консултиране или терапия, ако забележите ясни и постоянни признаци, че Вашият тийнейджър се бори извън типичните тийнейджърски проблеми. Тези показатели включват:

1. Постоянна тъга или депресия: Непрекъснато изразяване на нещастие или безнадеждност, загуба на интерес към дейности, които преди са им харесвали, или продължаваща летаргия, която пречи на ежедневния живот.

2.Оттегляне: Значително намаляване на взаимодействието със семейството, приятелите или участието в социални дейности, които са им харесвали.

3.Промени в поведението: Драстични и необясними промени в поведението, промени в настроението или забележим спад в успеха в училище.

4.Безпокойство: Прекомерно безпокойство, нервност или страх, които нарушават ежедневното им функциониране.

5.Споменаване на самонараняване или мисли за самоубийство: Всяко говорене за самонараняване, самоубийство или изразяване на чувство за безполезност трябва да подтикне към незабавно действие!!!
 
Как да подходите към темата?
Когато смятате, че професионалната помощ е необходима, подходете към темата с чувствителност и подкрепа, за да сте сигурни, че Вашият тийнейджър се чувства разбран, а не осъден. Ето някои насоки:

- Започнете с емпатия: Изразете притесненията си нежно, като се фокусирате върху наблюденията си върху поведението им, вместо да правите предположения за чувствата им.

- Предложете безусловна подкрепа: Нека знаят, че сте до тях, независимо от това, през което преминават, и че търсенето на помощ е знак за сила, а не слабост.

- Опишете консултирането положително: Определете терапията като възможност за тях да изследват чувствата си, да научат стратегии за справяне и да работят, за да се чувстват по-добре с подкрепата на внимателен и подкрепящ професионалист.

- Включете ги в процеса: Насърчете ги да бъдат част от процеса на вземане на решения, като например избор на терапевт или избор на вида терапия, за да ги овластите и да ги накарате да чувстват, че имат контрол.

- Осигурете поверителност: Уверете ги, че разговорите им с терапевт са поверителни, като им помогнете да се почувстват спокойни да се отворят.

Така ще можете да помогнете на Вашия тийнейджър да се справи с предизвикателствата си с правилната подкрепа и насоки.

Поздрави и успех!

Здравейте!
От разказа Ви разбирам, че ситуацията, в която се намирате, е доста изтощителна и трудна за овладяване.
Препоръчвам Ви да направите консултация с детски психолог, за да бъдат изследвани определени области, които са свързани повече с Вас, отколкото с детето: семейна история, взаимоотношения в семейната среда, поставянето на граници, начина на общуване с детето, вашите очаквания и изисквания, време за почивка на родителите, разпределяне на семейните и домакинските задължения и т.н.
Поведението на децата отразява взаимоотношенията в семейството!
След като бъде изяснена тази информация в детайли, психологът ще може да Ви даде повече насоки как да подходите и какво да промените.
Поздрави и успех!

Здравейте,
дъщеря ми е на 17 г. скоро ще навърши 18 г. от 4 години насам не иска да излиза навън особено сред хора, било то с приятели или сред непознати, не желае нито да ходи на гости, нито да идват гости, до година е абитурентка, ужасява се от факта, че трябва да ходи на абитурентски бал и особено от това, че ще я снимат. Иначе, ако пътуваме семейно извън града в който живеем проявява желание и тя да идва, не иска в никакъв случай да я снимаме дори за спомен. Мълчалива е, трудно и се говори. Всичко това се влоши покрай ковида, когато ги накараха учениците на онлайн обучение. В училище е отличничка. Бяхме и при психолог, но без положително развитие. Какво бихте препоръчали, моля Ви за съвет. Благодаря Ви предварително!

Здравейте, синът ми е на 12г. Има да учи страшно много. В училище е до 16ч, след това е на уроци по какво ли не. Забелязвам, че когато има тест или контролно отлага ученето до последно. После учи до късно, не винаги успява да се подготви достатъчно добре, тежи му, криво му е ако не получи хубава оценка, същевременно следващият път когато има контролно не си взима поука, не сяда от по- рано да учи. Иска ми се да усвои в живота да си оставя достатъчно време за важните задачи, за да му е спокойно и да няма стрес, но не знам как да му го обясня или предам това умение.

Здравейте и благодаря за въпроса!

Наскоро отговарях на подобен въпрос тук. Може да потърсите темата и да прочетете отговора, за да не се повтарям отново.
Хващам се за следното изречение: "Бяхме и при психолог, но без положително развитие." Тук бих Ви попитала - какво за Вас означава положително развитие, колко време посещавахте психолога, Вие участвахте ли в терапията, какви бяха Вашите очаквания и нагласи, а какви са нагласите и желанията на дъщеря Ви?
Мога да изброя още много въпроси, но те би следвало да бъдат зададени от терапевта, когото посещавате. Често родителите, а и тийнейджърите, имат нереалистични очаквания от психолога. Много хора мислят, че ние имаме някакви магически средства, методики и начини да променяме хората, но нещата не стоят по този начин.
Във Вашия случай, за съжаление, ми се налага да гадая, но вероятно става въпрос за ниска самооценка. А самооценката сама по себе си е свързана с преценката и оценката на околните към нас, която още от малки приемаме за правилна. Самооценката започва да се гради още от зачеването и основата ѝ лежи върху отношението и поведението на родителите ни към нас, когато сме малки. Например дали ми показват уважение, изслушват ли ме, карат ли ми се, налагат ли си мнението, искат ли ми мнението, вълнуват ли се от чувствата ми, дават ли ми пространство, оставят ли ме да опитвам, да греша и да се уча от грешките си, и т.н.  Нали се сещате, че нещо, което е изграждано години наред, няма как да бъде променено за дни, седмици, дори и месеци. А и може да се промени ЕДИНСТВЕНО и САМО ако човекът има желание за промяна и най-вече ако ПОЛОЖИ УСИЛИЯ за това!
Вие в случая не можете да направите нищо, освен да приемете ситуацията и да помогнете на дъщеря си, само ако тя има желание да ѝ бъде помогнато.
Това, което мога да Ви препоръчам, е да потърсите добър психотерапевт с опит и да опитате отново, но само ако дъщеря Ви има желание за промяна.
Поздрави и успех!

Здравейте и благодаря за въпроса!

Взимам това Ваше изречение: "Иска ми се да усвои в живота да си оставя достатъчно време за важните задачи, за да му е спокойно и да няма стрес, но не знам как да му го обясня или предам това умение."
Сигурна съм, че Вие знаете отговора, а той е следният - както Вие сама имате умение да се справяте със стреса. Ние "научаваме" /често несъзнателно/ децата си как да се справят и да действат в живота. Тъй като е много трудно да разберем какво точно правим или казваме, затова околните могат да бъдат като наше огледало, в което да се огледаме. Чрез поведението на децата или на партньора си можем да разберем и своите действия, защото близките ни са наше отражение. Ако детето е под стрес, със сигурност и родителите са стресирани, то няма откъде другаде да научи това.

 Ето някои начини, по които можете да предприемете действия:

1.Говорете с детето за това как Вие сте мислили и сте се справяли със собствените си стресови ситуации.
Естествено е да искате да разрешите проблемите на детето си, но когато се намесвате, за да решавате всеки малък проблем, детето няма шанс да научи здрави умения за справяне. Оставете го да се опита само да реши проблемите си, така ще придобие увереност, че може да се справи със стресовите фактори и неуспехите.

2. Насърчаване на медийната грамотност. Днешните деца прекарват много време онлайн, където могат да се натъкнат на съмнително съдържание, кибертормоз или натиска на връстниците си в социалните медии. Научете детето си да ограничава времето си пред екрана.

3. Говорете с детето си за неговите чувства. Как се чувства, какво го притеснява, от какво има нужда? Важно е да може да вентилира напрежението. Най-добрият начин е със спорт, йога, дихателни практики или други дейности, които обича.

4. Борете се с негативното мислене. „Ужасен съм по математика.“ „Мразя косата си.“ „Никога няма да попадна в отбора. Защо да пробвам?“ Децата и тийнейджърите могат лесно да попаднат в капана на негативното мислене. Когато чуете детето си да "разиграва" негативен сценарий в главата си, не просто не се съгласявайте. Помолете го наистина да помисли дали това, което казва, е вярно, или му напомнете за моментите, в които е успявало и се е справяло. Да се ​​научи да трансформира негативните убеждения в позитивни, ще му помогне да развие устойчивост към стреса. Но преди това Вие се научете на това!
При нужда се обърнете към психотерапевт. Терапията никога не е излишна, дори напротив!

Поздрави и успех!

Искрено Ви благодаря г-жо Георгиева,  ще следвам Вашите съвети.

Здравейте! Синът ми е на 4 години. От началото на тази година имаме сериозни проблеми с поведението му в детската градина. Той винаги е бил енергичен и доста палав, но в последно време нещата ескалират. Учителите не знаят как да реагират на моменти, съответно очакват от нас да вземем мерки. Детето тича постоянно, в играта си неволно бута или удря другите деца. Когато се ядоса за нещо обижда и даже си позволява да удря, ако не стане на неговото. Няма респект към учителите и не се влияе от забележките,които му правят. От няколко седмици психологът към детската градина работи с него. При разговорите ни споделя,че във времето,което прекарва а детето, то е изключително спокойно и изпълнително. За съжаление през останалото време от деня, положението е нетърпимо. Насочиха ни към детски невролог със съмнения за хиперактивност. Неврологът обаче не потвърди това съмнение и не изписа никакви добавки,които да приема детето. Ние ежедневно провеждане разговори с детето, обясняваме,че трябва да уважава другите, да спазва правилата,които са за всички деца. Съответно той обещава,че повече няма да се държи лошо, но на следващия ден всичко се повтаря. Към мен и към баща си рядко си позволява да използва обидни думи, но към всеки друг е груб, ако с нещо не е съгласен. В същото време постоянно търси близост с нас и идва да го гушнем или пък той нас. Моля за насоки към какъв специалист да се насочим, как да подходим, когато е изнервен и всичко,което може да бъде от полза. Благодаря предварително и се извинявам, ако поста ми е хаотичен.

Здравейте и благодаря за въпроса!

Бих Ви препоръчала да работите с психолог с опит (освен с училищния) или с психотерапевт, но такъв, който да работи с цялото семейство, не само с детето. Важно е да се изследват взаимоотношенията в семейството, Вашите със съпруга Ви и тези към детето, т.е всички поотделно. Да се проведе психодиагностика и на детето.

Цитирам: "Ние ежедневно провеждане разговори с детето, обясняваме,че трябва да уважава другите, да спазва правилата,които са за всички деца. Съответно той обещава,че повече няма да се държи лошо, но на следващия ден всичко се повтаря."
Децата не се учат от думите на родителите си, а от техните действия и от примера, който им даваме, затова може да помислите какви са Вашите действия в случая?  

Понякога децата, които в къщи контролират емоциите си, когато ги потискат и не си позволяват да ги изразят поради ред причини..., могат да изпускат парата в социалната среда, например като се държат агресивно, и обратно, тези, които нямат граници вкъщи и не зачитат авторитета на родителите си, може да се контролират навън, където да спазват всички правила, а да изпускат парата вкъщи и там да правят каквото си искат.

Първо е важно да се намерят причините за това поведение, а добрият терапевт може лесно да ги открие. Тогава може да Ви даде и насоки как да общувате с детето си, как да поставяте правила и граници. Всяко дете е различно и има нужда от индивидуален подход. Въпреки, че има и стандартизирани подходи, има деца, при които те може да не проработят. Затова и не Ви давам насоки в момента.
Поздрави и успех!

Здравейте! Синът ми е на 1г11м. все още не говори, понякога казва някакви срички, но до там.
Винаги, когато сме опитвали да го накараме да каже нещо, той се ядосва и като цяло не можем да му грабнеме вниманието. От друга страна все повече започва да разбира, примерно знае къде е храната на котката, помага ми я да я нахраниме, знае, че в кофата се хвърлят боклуци и ако си намери нещо, което смята за боклук отива и сам го хвърля, знае си частите от тялото, а дори не сме го учили ние и като цяло е много енергичен.
Но… не знам дали характерът му е такъв, но е ужас 😁 Той е изключително нервен, бих казала, че поначало си е такъв. От известно време почва да се тръшка, ляга по земята и т.н. Имаше период, в който се удряше с ръце сам по главата, този период почти отмина, сега налага нас и не само, а всичко, което му се изпречи на пътя и не отговаря на “критериите му”. Не бих казала, че е разглезен, никога не сме му позволявали да прави всичко, и да получава всичко, което е поискал. Примерно обича да бърка в шкафа с препаратите, аз казвам не, той ме поглежда и нарочно пак го прави. Опитала съм със спокоен тон, с обяснение, с не толкова спокоен тон, никаква разлика. Удря мен или някой друг, обяснява му се, скарвам му се, дори понякога го шляпвам през ръката и на него отново не му пука, правили сме се, че плачем и че ни боли, пак никаква реакция. Общо взето разбира, НО само това, което му изнася. С баща му никога не сме се удряли, не знам от къде му е дошло това, но ме притеснява тази агресия, още повече, че до 2-3 месеца ще тръгне на ясла. Какво мога да направя, за да спра това негово поведение веднъж завинаги?