Здравейте, омъжена съм от 4г. С малко дете, с мъжът ми от началото имахме страхотна връзка , с голям мерак се преместих при него, детенцето ни е създадено с много любов. След като се появи детето нещата се промениха, аз бях по цял ден сама, всичко правех вкъщи сама, мъжът ми ходеше да разпуска всеки ден навън. С течение на времето ми дойде в повече всичко и на няколко пъти се пребирах при моите родители. Последната ни раздяла беше за 6м. От началото си я изживях доста, въпреки, че аз взех решението да си тръгна. Но зимата отново се събрахме, целта беше детето да си има правилен пример за щастливо семейство... Но за няколко месеца осъзнах, че съм до пуснала грешка, че самата аз не съм щастлива и едва ли някой ден ще бъда за пример на дъщеря си - да се примирява с всичко.... На моменти ми е много натоварено - ходя на работа, уча, отделям внимание на детето и за капак вкъщи всичко мен чака... Проблемът ми е, че не получавам почти никаква помощ от съпруга си, нямам желание за интимност, дори напротив - отвращавам се.... Дали е дошъл краят според вас или просто това е нормално за семейния живот..
- Публикувана: 24 септ. 2023, 13:46 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2023, 18:47 ч.
Дали е дошъл краят на брака ми...
Дошъл е краят. Отдавна.
Не, не е нормално.
Един от най-грешните според мен, но често срещани модели - родителите да са заедно, но нещастни...
Един от най-грешните според мен, но често срещани модели - родителите да са заедно, но нещастни...
Поговори ли с мъжа си? Каза ли как се чувстваш? Той защо не ти помага, какво казва в своя защита?
Явно отбива номера…:/ А като се изнесеш започва да ти се моли да се върнеш
ли? Да и оттам аз се разколебавам и се връщам отново и отново..
ли? Да и оттам аз се разколебавам и се връщам отново и отново..
Твоят човек е от типа, който само взима, но не дава. Трябваш му, за да му е чисто, сготвено, да му гледаш детето и за в леглото. Знам че десетилетия е градена лъжата, че това е семейство. Да, на хартия. В истинското семейство партньорите са екип в грижите около дете и дом, в свободното си време. Ти не си щастлива, дала си повече от един шанс, жалко, че не е достатъчно зрял и отговорен, за да се беше възползвал от шансовете. Не си му майка да го дундуркаш, дай си шанс за щастлив живот.
Според мен проблемът е, че се превръщаш в майка и на съпруга си и на дъщеря си. Няма как нещата да вървят така.
След това и на двамата ви липсва постоянство. Какво като говорите и си обещавате това и онова, ако след това не сте постоянни и не си спазвате обещанията. Не успявате да ги превърнете в навик.
Също така младите жени често очакват мъжете им да се държат по начин, който те никога не са демонстрирали, че могат. Няма как да вемеш мило момче и да чакаш властен и доминираш съпруг. Ами приемете си контролната роля /която не напразно подсъзнателно сте избрали/, спрете да търсите идеализирания образ на мъжа /особено ако търсите образа на баща си/ и решете какво семейство искате. И го постройте да му се невиди. Не чакайте нито живота, нито брака, нито щастието да ви се СЛУЧАТ. Постройте ги тухла по тухла, ден по ден, събитие след събитие. И като остареете се обърнете и си кажете - ами това можех, това съградих. Добре ми бе и ми е с него!
Кажи сега ти КАКВО точно искаш мъжа ти да прави.
След това и на двамата ви липсва постоянство. Какво като говорите и си обещавате това и онова, ако след това не сте постоянни и не си спазвате обещанията. Не успявате да ги превърнете в навик.
Също така младите жени често очакват мъжете им да се държат по начин, който те никога не са демонстрирали, че могат. Няма как да вемеш мило момче и да чакаш властен и доминираш съпруг. Ами приемете си контролната роля /която не напразно подсъзнателно сте избрали/, спрете да търсите идеализирания образ на мъжа /особено ако търсите образа на баща си/ и решете какво семейство искате. И го постройте да му се невиди. Не чакайте нито живота, нито брака, нито щастието да ви се СЛУЧАТ. Постройте ги тухла по тухла, ден по ден, събитие след събитие. И като остареете се обърнете и си кажете - ами това можех, това съградих. Добре ми бе и ми е с него!
Кажи сега ти КАКВО точно искаш мъжа ти да прави.
Да и оттам аз се разколебавам и се връщам отново и отново...
Той какво ти казва, че ще се промени ли? И то му вярваш всеки път?
Еххх...
Наистина сходните теми са изключително много. Интересно,защо хората стигат до форума,когато е вече късно?Аз започнах да чета тук 3 години след брака ми.Четейки истории като моята,сама стигнах до изводите и решенията,които съм взела.
И съм си спестила доста негативни изживявания,много и преживях....
И съм си спестила доста негативни изживявания,много и преживях....
Никога не съм разбирала хора,които тръгват и се връщат.Щом си живяла 6м ,без него,значи можеш без него.Тук имам предвид,че си си
тръгнала доброволно.
Детето ти е малко и нищо няма да помни от този период,така,че не го използвой за оправдание.
Опитай още един път,щом смяташ,че има смисъл,но дай ясен срок .
тръгнала доброволно.
Детето ти е малко и нищо няма да помни от този период,така,че не го използвой за оправдание.
Опитай още един път,щом смяташ,че има смисъл,но дай ясен срок .
Дали е краят, зависи изцяло и единствено от теб.
И когато не поставиш точката навреме, запетайките болят.
И когато не поставиш точката навреме, запетайките болят.
Не, не е краят! Не може с лека ръка да зачеркваш брака си/симейството си. Погледни нещата от дург ъгъл и тогава си направи равносметка.
.
Ето това е и моето мнение по въпроса. 80% от коментиращите тук не биха постъпили тока, както те съветват, ако им се случи на тях, така че се замисли.
Чувстваш се нещастна, защото мъжът ти не ти помага за домакинството? И избяга при мама и тате?
Защото непомагането е повод за раздяла?
Защото непомагането е повод за раздяла?
Ето това е и моето мнение по въпроса. 80% от коментиращите тук не биха постъпили тока, както те съветват, ако им се случи на тях, така че се замисли.
Според мен щом имаш колебания, усещаш, че е края, но не си готова да го сложиш. Продължи напред и знай, че рано или късно ще бъдеш щастлива, не се притеснявай!
Ако e възможно пък седнете и поговорете сериозно с него, обясни му, че това наистина ще е края ако не положи усилия, просто му дай УЛТИМАТУМ.
И го спази!!!!
В момента в който пак те разочарова давай смело и с чиста съвест си тръгвай сама по пътя, с детето!
Ако e възможно пък седнете и поговорете сериозно с него, обясни му, че това наистина ще е края ако не положи усилия, просто му дай УЛТИМАТУМ.
И го спази!!!!
В момента в който пак те разочарова давай смело и с чиста съвест си тръгвай сама по пътя, с детето!
Според мен щом имаш колебания, усещаш, че е края, но не си готова да го сложиш. Продължи напред и знай, че рано или късно ще бъдеш щастлива, не се притеснявай!
Ако e възможно пък седнете и поговорете сериозно с него, обясни му, че това наистина ще е края ако не положи усилия, просто му дай УЛТИМАТУМ.
И го спази!!!!
В момента в който пак те разочарова давай смело и с чиста съвест си тръгвай сама по пътя, с детето!
Ако e възможно пък седнете и поговорете сериозно с него, обясни му, че това наистина ще е края ако не положи усилия, просто му дай УЛТИМАТУМ.
И го спази!!!!
В момента в който пак те разочарова давай смело и с чиста съвест си тръгвай сама по пътя, с детето!
И как ще бъде щастлива когато стане самотна майка? Детето ще израстне без баща си или авторката ще намери някой михлюз, който ще стои там колкото да се отбие номера пред приятелите й и семейство й че не е останала стара мома и толкоз.
То щастието е само, когато имаш мъж... Разсъждения и чудо...
Ама какви сте такива негативни, веднага ми скочихте. Къде съм казала, че ще е щастлива като има мъж? Просто когато си с разбито сърце след раздяла се чувстваш все едно е края на света, но рано или късно пак се усмихваш пак се смееш и си щастлив..
По-добре ли е да слугува на този мъж, който изобщо не я цени?
А и все пак не е изключено да си намери някой който да обича детето й като свое!
По-добре ли е да слугува на този мъж, който изобщо не я цени?
А и все пак не е изключено да си намери някой който да обича детето й като свое!
Щом според мъжете в темата не е голяма работа, че той нищо не пипва - значи търся и аз такъв мъж, да си делим разходите, а той да чисти, готви и гледа детето, докато аз пърдя на дивана 
То ако питаш мъжете нищо което правят или не правят не е причина за раздяла - ако изневеряват не е причина за раздяла, ако не пипват нищо вкъщи не е причина, ако не дават пари за собствените си деца пак не е причина.
Ако обаче жената направи което и да е от изброените това веднага става причина за раздяла, а и да не плащат издръжка ако може и да забравят, че и деца имат
То ако питаш мъжете нищо което правят или не правят не е причина за раздяла - ако изневеряват не е причина за раздяла, ако не пипват нищо вкъщи не е причина, ако не дават пари за собствените си деца пак не е причина.
Ако обаче жената направи което и да е от изброените това веднага става причина за раздяла, а и да не плащат издръжка ако може и да забравят, че и деца имат
Ако мъжът ти е онзи от съседната тема, който иска съвет, то добре си направила- взела си живота в свои ръце. Очевидно, можеш да се справиш и сама. Не бъди нещастна и направи последната крачка.
Не сте на едно ниво с него - нито на ниво образование, нито на ниво интелект. Просто се спаси. Имаш капацитета, имаш и мотив.
Добре е да си смениш паролата на акаунта в Гугъл.....
Не сте на едно ниво с него - нито на ниво образование, нито на ниво интелект. Просто се спаси. Имаш капацитета, имаш и мотив.
Добре е да си смениш паролата на акаунта в Гугъл.....
Поставете условие на мъжа ви да наеме домашна помощница,която да идва поне веднъж или два пъти в седмицата, след като мъжът ви няма самосъзнание.
Обяснете му че сте жена,но не и домашната му прислужница.
Обяснете му,че желаете и вие да разпуснете,а не той без вас поотделно.
Ако не ви спази условията и не се съобрази с вас-имате право на лично щастие.
Обяснете му че сте жена,но не и домашната му прислужница.
Обяснете му,че желаете и вие да разпуснете,а не той без вас поотделно.
Ако не ви спази условията и не се съобрази с вас-имате право на лично щастие.
нямам желание за интимност, дори напротив - отвращавам се....
Не знам какво още търсите решения, нещата са приключили с това изречение от авторката. Допусне ли се любовта и привличането да умрат, никаква чистачка няма да ги върне.
Ами разбирам я авторката. При мен някой като вземе да проявява егоизъм и аз рязко губя привличане към него.
Абсолютно. Краят на брака е дошъл, разбира се. Ти се отвращаваш от секс със него.
Знаеш, че си нещастна. Знаеш отговора. Гледай напред! Видяла си, че ти е по-добре без него. Вярваm че така ще бъде.
