Пакостливо дете

Спирате с обясненията и започвате с действията.
Той прави това - вие в пълна тишина правите онова.
Съвсем бързо ще чатне.

Децата на тази възраст знаят какво се прави и какво не и са страхотни манипулатори. Както са казали и по-нагоре трябват действия. Предупреждавам веднъж с нормален тон, вторият път отнемам привилегия. Ако не слушаш няма да отидем на площадката, да хапнеш сладолед, да си буден до по- късно и т.н., НО това не са само закани, а реални последствия. Ако предупреждавате и не изпълнявате нещата стават по-зле. Аз лично рядко казвам не, но не е не, независимо къде сме и какви са обстоятелствата.

Вие пък се изказахте
Любимо му е да върши пакости, но от пакост до пакост има стотици неща разлика.
Да ви провокира...ей тези деца направо със завършен университет се раждат

Та ясни и конкретни примери биха могли да помогнат ако търсите съвет.

На децата буквално им е в природата да изучават и тестват докъде се простират границите и колко са устойчиви, а ваша работа е да ги поставяте и да им показвате какви са последиците от прекрачването им.

Срам ме е , но добре , наистина би трябвало да знаете.Първо не го е страх почти от нищо , само паяци и буболечки.Супер силна воля и характер , тоест докато не стане неговото и кръв да плюва не му дреме.Знае всичко къде е и го достига и потрошва , няма играчки , защото ги чупи.Прави всичко с усмивка и рядко изпада в сълзи и лошо настроение , повечето сме ние.Дебне кака си да отиде в кухня , тоалетна и е влязъл в нейната стая и добарал телефона и и трябва да го гоним , иначе не дава нищо доброволно.Само чака да се загледаме някъде и е изчезнал по другите стаи да надраска , разлее или нарочно в банята се намокри(всичко е с кикот и смях , а аз с рев)Унищожил е лаптопи , таблети , телефони и други скъпи неща(много добре се справя със тях и разбира неща , които ние не)Като си дойде от детска , нямаме мир и спокойствие 1 минута, търпя , търпя и накрая крещя , защото съсипва неща , а пари няма , всичко му е на майтап е смешка.Такъв си е от прохождането на 10м.Вчера на градината са го сложили в друга стая , защото пречил , иначе похвали , че пише мн добре бастунчета , ччингелчета, рисува , пъзели, математика, чете буква по буква, знае до 100 да брои на бъл и на англ , азбука на бъл и на англ , дори се разбираме кратки елементарни изречения на английски(разбираемо на днешно време)Хиляди пъти съм се опитвала да ги заинтересувам с различни игри и т.н.т. , но той си е той , колко сълзи изревах вече не зная, страх ме е какъв човек ще израсте,,често ни и удря и хич не му пука от последствията.Правила съм разговори с ресурсните в градината , но с тях е перфектен и те не знаят какво да ме посъветват.Колко съм чела  , такова човече като моя не видях.Със сигурност пропускам и нещо важно , тъй , че питайте.

Kато начало щом те е срам от детето ти имаш нужда от среща с психолог!
Не би трябвало родител да се срамува от децата си, каквито и да са те.

Детето ти обследвано ли е за хиперактивност и дефицит на внимание?
Това което считаш за супер силна воля, по-скоро е зов за помощ. Детето явно има нужда от внимание и го търси с всички сили. Въпроса е какво получава насреща - явно това което получава не е достатъчно. Има деца, които имат нужда от повече внимание - това няма как да се измери.
Вместо  да се карате, викате и поплясквате, може те да поиграете с него. Видях в един пост, че сте писали че баба ви не си е играла с нейните деца, но може би те не са имали необходимост.
Това че се справя добре в писането и смятането, значи че вниманието на учителките води до добри резултати при него. Това с изреченията на английски леко ме притеснява, защото обикновенно това се случва при деца които прекарват много време пред телевизора, а това влияе ужасно на детският мозък Прави децата адски възбудими и некотролируеми.

Като начало детето има проблем. Това поведение не е нормално. Потърсете екип от детски психиатър, детски психолог логопед. Важно е да е екипно обследване.

Да уточня , че не ме е срам от детето си , а от себе си като родител , който не може да се справи.Всеки хубав ден от раждането му излизам до обяд и следобяд , въпреки неговото супер тичане и неуморяемост , почти никога никой няма с мен(дъщеря тийн и мъж на работа по 14 часа)Постоянно мисля каква игра би го заинтригувала, и защо мислите , че не се занимавам и не отделям достатъчно внимание?Да , ходи на ресурсно обучение в гадината 4 година, когато имам финансовата възможност +частен логопед , веднъж на детски психиатър и психолог и невролог и тяхното мнение е че всичко е наред освен говорни и поведенчески проблеми.От всичко , което съм изчела за хиперактивност е , че се лекува с лекарства или отшумява с порастването , но от лекарства файда пичти никаква.Така погледнато отгоре отгоре създава впечатление , че не полагам грижи или нямам подход, но аз съм човекът , който го е родил , бдял над него , най много гледал , песнички пял , танцувал с него ,,най добре знам и усещам нещата.Има поведенчески проблем и мисля че е наследствен, няма да коментирам от кого, моля за съвет и  тактика как да постъпя, когато прави всичко наопаки с цел да ни ядоса и провокира.Благодаря!

Малко не ми стана ясно как всеки ден излизате сутрин и след обед и същевременно детето ходи от 4 години на градина, но...
Помислете за някакви допълнителни занимания за израсходване на енергия, най-добре някакъв спорт. Спортовете учат и на дисциплина.

Общо казано всеки ден , тоест винаги , когато не е на градина, или след градината.До 2г и 8м всеки ден (хубав ден).С това искам да кажа , че хич не ме мързи за детето ми , въпреки , че беше хаотичен , супер подвижен и недостижим и не въщащ се към мен!Това значи  , че тичах с 5 скорост да го настигам и предпазвам.Сега разбира се вече не е така , а напротив , като кажа , че си тръгвам е газ да ме настигне.По отношение на спорта имаме малък проблем , тъй като прекалено се поти (наследствено , аз и баба му), лятото няма проблем , но зимата не го записвам никъде , тъй като след туй е винаги целия мокър и следва настнка , кашлици и стоене у дома.На градината миналата година беше на футбол и танци  , занимания по 3-4 пъти в седмицата и винаги го взимах мокра коса , потник, колко и да обяснявах на леличките  ,слагат му една шапка и до там , а той акумулира топло поне още 30 минути и всеки път си го взимах бясна от там и приключих с тая дейност , поне там.Мисля следваща4а година пролетта да го запиша на изтински спорт в града , дето да се къпе и преоблече ида си го прибирам аз.

Трябва да си съберете всички мисли и чувства и да потърсите професионална помощ. Вие не сте лоши родители, просто не знаете как, кога и какво.
Израстването го забравете, канализирайте просто усилията си, това ще помогне и на вас и на климата в семейството.

Намерете някакви други неща за забавление, нещо различно от това което сте правили досега, и също пробвайте таткото да го забавлява повече, доколкото може след като е по 14ч на работа.

Определено имате нужда от качествена професионална помощ.
Психолог, логопед и т.н.
Качествено обсшедване.
Проблеми с говора и поведението хич не са малка част от изграждане на цялостната личност на детето.

Освен всичко друго, което са ви посъветвали., бихте ли споделили какви са последствията за детето след като ви е изпочупило скъпите вещи?
След като ви удря как реагирате?

Че не е нормално, не е Ок поведението му, но дали има реален проблем, или е “ изтървано” ( не знам как да го обобщя с друга дума) ? Ако няма последствия след лошите постъпки, то директно ви се качва на главата и прави каквото си иска.

По описанието детето звучи да е с хиперактивност и дефицит на вниманието, а най-вероятно и с езиков дефицит. Щом ползва ресурсно подпомагане в градината,значи има някаква диагноза поставена, каква? ГРР? Това коренно променя ситуацията и ако искате правилни съвети, трябва да споделите пълната информация. Иначе психиатъра може да ви предпише лекарства за хиперактивността, психолог и логопед трябва да се посещават всяка седмица.

Диагнозата при Румяна Трендафилова е разтройство на рецептивната реч , когато беше на 3г, 6м и още не говореше , няма аутизъм.Невролог ни каза , че няма хиперактивност.Много често хора , които не са запознати  и не са чели , сравняват хиперактивността със тичащо свръхенергично дете.Диагнозата се поставя между 6 и 14г и симптомите почти нямат нищо общо с енергичното подскачащо с усмивка дете.А това са:лош сън , проблеми с хранене , чести депресии , неволни лицеви мускулни движения или тикове , бърза уморяемост , невъзможност да нарисува кръг или някаква картинка , липса или лоша финна моторика , разсеяност на учебни занятия.Всички тези симптоми липсват при моят син.Винаги весел , спи като пън , храни се супер , рисува даже много добре , няма подобни тикове или нещо от сорта , никога не се уморява.На градината ми показаха прекрасни чингелчета от него и рисунки, и ме питат той плаче ли някога , не са го виждали.Но е много палав и не спазва правила , и в къщи също, ако не е по волята му може да стане агресивен дори.В някои моменти се виждам в чудо с него.Може да манипулира всички и в нас и на градината, госпожите се оплакват най -вече от лошата дисциплина.Приказки , приказки , наказания , не помага нищо.Ресурсните не могат нищо да  ми помогнат , тъй като с тях е префектен , със всички задачи ми казаха , че той е най, добре от всички деца , дето посещават.За това търся някакъв възпитателен подход , знам ли....

Няколко човека вече дадоха идея да търсите професионална помощ, не възпитателенен метод.
Хубаво е да преминете ново обследване. Детето е било малко при предишното.
И да напиша : Коментирам на база вашите постове, не познавам детето и няма как да бъде друго яче
Но реално в поведението му има неща, които показват нуждата от специализирана помощ:
"никога не се уморява", "и ме питат той плаче ли някога , не са го виждали", "не спазва правила ", "ако не е по волята му може да стане агресивен дори", "госпожите се оплакват най -вече от лошата дисциплина".

Изобра да си заровите главата в пясъка или да помогнете на детето си е ваш. Във форума магическа формула никой няма да ви предложи.
Успех!

Подкрепям другите мнения да търсите специалист. Това, че има силни страни, не означава, че няма проблем.Обикновено в градината са доста толерантни.
Върнете спорта на детето, това, че миналата година е боледувал често не означава че пак ще е тъка. Преобличане сушене и по-малко енергия за пакости вкъщи.Спрете сладкото, даже и глутена.
(при нас един период на земелчета, франзелки и много тестени, направо пощуриха детето).И с диагноза и без трябва да си изработите собствена стратегия за справяне, спрямо поведението на детето.
Пс. При нас са малко по към хиперактивност проблемите, но помага рутината, спорта, сладкото в ограничено количество и принципно никога не даваме телефони.Чувам добри отзиви и за менталната аритметика.

В интерес на истината, с толкова палаво дете не съм се занимавала. Но бих се насочила и аз към максимално изразходване на енергията навън. Вие си го преобличайте и подсушавайте, но да тича, скача и каквото е възможно, на MAX. Ако трябва, сешоар си носете, но дайте възможност на това дете да си изразходва енергията, а тя явно е дооста.

За отношенията с него, би било хубаво, ако можете по някакъв начин (Оммммм...) да сте спокойнa, да не си крещите и плачете, а да сте строга, но справедлива. Представям си един робот, който с равен глас реагира на мизериите и "шегичките" - сигурно детето ги намира за много забавни, но ако за всяка мизерия следва неотклонно наказание, няма начин да не започне да действа спокойната забрана. Само че трябва да има система, не да се забранява всичко, а си избирайте битките - само най-необходимото, но пък неотклонно.
Един авторитетен баща би помогнал много за обуздаване на дивеенето, но като го няма вкъщи по цял ден, ще се наложи мама да стане спокойна и авторитетна.

Няма начин да не се получи, с обич и умерени забрани. Тук-там и с по някоя родителска грешка, но никой не се е родил научен. Лично моя прогноза: ако започнете да го стягате, може да остане с впечатление, че не го харесвате вече. Покажете, че не е така, без да охлабвате дисциплината.
Успех!

Освен съвета за професионална помощ, който вече е даден, аз ще попитам - Как изобщо не се уморява?!? Ако е станал в 6 сутринта, до 22 ч. вечерта може да тича и да дивее ли?!? И още - тази постоянна "щастливост" трябва да се провери също. Не, че е лошо за вас като родители, детето ви да е щастливо и да се радва на живота, но това може да е симптом (за пример - болест на Уилсън, не казвам, че е това, де). Няма човек, който постоянно да е в отлично настроение ден след ден.... Просто няма. Има по-весели хора или по-сърдити, но никога няма човек, който да е само едното.

А мъжът ви как общува с детето? Остава ли време за това? Той как вижда нещата?

По принцип той е по щадящия и мекия от двама ни , аз съм" лошия".По цял ден е на работа и се прибира 7-8ч вечерта уморен и сещате се , иска тишина , да не спорим , да не се караме , да вечеря на спокойствие.До колкото знам и съм чела мъжкото тяло трябва да е авторитета в семейството , а майката гушливата , закрилничката , за да има респект , но на теория , а на практика при нас е малко сложно.

Какви наказания сте прилагали и за колко време? Според мен /не съм специалист/ трябва да намерите, това, което детето счита за наказание и да го прилагате всеки път. Но да го прилагате месеци наред нищо, че изглежда че не работи. Ако е енергично дете, примерно седене на стол 5 минути.
Всичко чупливо заключете в шкаф. Ако трябва изнесете чупливите неща от апартамента за определено време, така може да го оставите да дивее, без да се притеснявате, че ще счупи нещо.
Ограничете максимално купуването на нови играчки, всички счупени изхвърлете или изнесете. Като счупи новата, просто няма да има играчка.
Защо не пробвате плуване - калява децата, а и няма как да не се подсуши преди излизане.
И най важното - като кажете НЕ значи не, ако ще да се тръшка и да реве и 2 часа. Веднъж преборите ли го, следващия път ще е по лесно.
Започнете от най лошите неща - удрянето и чупенето. Те са приоритет, за други по малки бели не наказвайте, не се карайте, не се изнервяйте.
Насочете енергията към самообслужване - сам да си прави закуска, да сервира/отсервира. Примерно Ако помогнеш на мама да сгъне прането, ще излезем по бързо вън.

Здравейте, чета за детенцето ви и все едно съм го писала за моето, с разликата че нямаме кака, на която да чупи телефоните и не чупи неща в къщи, освен играчките си. Проблеми с говора също нямаме, даже напротив, чудим се как да го накараме поне малко да замълчи. С английския език не сме на "ти", знае българската азбука, почти успява да я напише (има и пропуски), брои до 100, но всичко само на български. Пробвахме наказания, поощрения, говорене почти до прегракване..... не става. Дисциплината в градината е под всякаква критика, наложи се да я сменим и от тази година сме в нова. От миналата седмица ходи на детски психолог, за сега няма какво да кажа, но надявам се да има положителен ефект. По препоръка на психолога - имаме си буркан, в който си записваме и добрите неща, които е направил; в детската градина всеки ден носим тетрадка, в която освен белите, учителите записват и добрите неща, които е направил ( ако има въобще такива). Препоръча ни да стоя "по настрана", да говоря и да се карам по-малко, водеща роля да има таткото и за разговорите, и за размахването на пръст. Препоръча като цяло да намалим говоренето по темата с дисциплината, цитирам "правилата със сигурност ги знае, не е нужно във всеки един момент да му се повтарят". "Също така препоръча да му направим изследване на витамин B12 и естествено ме попита дали съня му стига. Записвахме го на разни спортове - в детската градина се оплакват постоянно и ни убеждават да го отпишем. Записахме го на спорт извън градината - усетих още на първата тренировка, че ги е вбесил, на втората директно ми казаха че "му е рано още". Записах го на друг спорт, харесва му, но в школата тренират по няколко деца заедно в група. Естествено провалихме групата и ни препоръчаха да пробваме индивидуални часове. След 3-ри такива съпругата на треньора се разболя, после той се разболя, сега синът му е опериран, не знам родата се изчерпа, кой ще е болен следващата седмица. В момента се сещам за тези неща.
P.S. Постът ми е насочен само и единствено към авторката на темата, не търся съвети и препоръки, така че моля да ми ги спестите!

Много благодаря!!!😊😊

Авторке, детето гледа ли телевизия или екрани от някакъв род?
Има ли интерес към домашните задължения, включва ли се активно? Давам го като идея как хем вие да можете да се грижите за семейството, хем той да е зает и да не чупи.

Според мен много му липсва активна мъжка фигура, която да го озаптява. Не знам как да се изразя “политически коректно”, затова ще говоря направо. Имам син на 5 и половина. Опитвам и съм опитвала абсолютно всичко с него, не ме слуша за нищо, ОСВЕН ако не повиша тон. Също е пакостлив и енергичен, но в градината няма никакви оплаквания от него. С баща му обаче стоят по друг начин нещата - много повече го слуша и буквално му се подчинява по-лесно, т.е. признава го за по-голям авторитет като родител. Което мен ме устройва, защото аз като не се справям, “тежката артилерия” се включва и се нормализират нещата. Синът Ви прекарва ли време с татко? Имат ли си занимания по мъжки? Тези неща са много важни за тях, да ги оставяте само двамата да правят някакви си техни занимания. Аз стигнах до извода, че моят син е един малък мъж и някак чисто йерархично слуша по-големия мъж в къщата. Освен това иска да е висок и силен като тати и да има мускули като него. Помислете наистина какво му дава баща му като отношение. Той е заобиколен от жени - мама, по-голяма сестра, споменавате и баба, в градината също са учителки, психолозите и другите специалисти сигурно също са жени. А детето е момче и има нужда да следва мъжки пример.

Vondito , синът ми не прекарва време със баща си , тъй като всеки ден се прибира към 8 вечерта включително и събота , къпе се , вечеря и към 22 лягаме.Все пак 1 час се занимава с него , но прекрасно знам , че не е достатъчно , за съжаление на днешно време трудно се намира работа 8ч , събота и неделя почивка и 1 месец отпуск годишно.Синът ми е точно като вашия , има се за силен и голям като нас.

Детето ми се държи по същия начин, но разликата е, че е с диагноза аутизъм. Когато е във "фаза" наистина е невъзможно да бъде уморено. Например до 14 ч. е било на училище, после го водя на ерготерапевт, плуване, правим 3 часова разходка и аз със сетни сили се добирам до дома, но то веднага бодро започва с белите - докато оправям последствията от едната, в сругата стая вече се случва следващата и така докато заспи. Ако се намери извора на тази енергия, най-после перпето мобиле ще бъде открит. С това не искам да кажа, че детето ви е с аутизъм, а да се замислите дали няма някакъв сензорен проблем, конкретно хипосензитивност. Понижената чувствителност кара децата постоянно да търсят сензорни стимули и ги прави склонни към рисково поведение. Ерготерапет може да прецени дали има такъв проблем. Но дали ще успее да помогне е друг въпрос.
Много характерен за мен е смехът, когато му се карате. Всъщност, вашата реакция, когато сте ядосани може да го стимулира да прави още и още бели. За едно дете със сензорни проблеми гневните гримаси и крясъци могат да са много забавни и интересни и затова да прави всичко, което знае, че ще ги провокира. Опитайте се да не реагирате, за да видите, дали това води до промяна в поведението. Знам, че няма да е лесно, особено в началото, защото е свикнал с определена реакция от ваша страна и ще направи всичко посилите си, за да я получи.

Аз попитах и за мъжката фигура, защото в нашия дом е немислимо синът ми да счупи скъпа техника. А повярвайте ми, все още тропа с крак и се въргаля по земята, ако не стане на неговото. Разликата е, че на 2 и половина това шоу продължаваше по 20-30 минути, а сега на 5 и половина спира след 2 мин, защото вижда, че няма ефект. Пред баща му изобщо даже не помисля да се въргаля. Той знае, че ако тати направи забележка само веднъж, вече е преминал границата. Но с баща си са много близки. Правят неща заедно, на спорт ходят понякога, на гости по мъжки, на фризьор. Баща му му показва някакви инструменти, вози го на тротинетка, скутер, поправя му играчките, като се счупят. И много се гушкат. Така синът ми знае и е уверен, че тати го обича.