Как да избера какво да уча след 12 клас

Хвърляй боб.

В такъв случай защо изобщо искаш да учиш висше? То не е задължително.
А кой предмет в училище ти е лесен, макар и не интересен? Питам, защото може да избереш специалност, свързана с него, а интересът и желанието ти да дойдат впоследствие. Понякога апетитът идва с яденето.

При тези обстоятелства нямаш особен избор. Кандидатстваш за: работник автомивка, работник бензиностанция, сервитьор, барман, общ работник на строеж, продавач в магазин, хамалин... И т.н. неквалифициран труд. Пък където те вземат...
Успех!

Ми като нямаш интерес към университетските сфери кандидатствай за работа, в областта на Чистотата винаги търсят нови хора и не се изисква да имаш никакви предварителни интереси. 

Ако родителите ти разрешават, направи gap year. Ако можеш да си го позволиш - иди в друг град, поработи, срещни нови хора. Ще пораснеш, ще научиш неща за себе си и умения за живота. Ако не можеш - поработи малко в твоя град, помагай със сметките на вашите, виж как ще се чувстваш. Мисли. Опитвай. Чети. Когато се потопиш в живота можеш по-лесно да вземеш решение. Но задължително прави нещо!

Ако родителите ти настояват да учиш, направи няколко кариерни теста, за да те насочат или се свържи с кариерен консултант. Мисля, че има такъв във форума.

Не е лесно решение, но ако сгрешиш не е и фатално. Аз лично съм прекъсвала два пъти различни неща, преди да намеря моето. Има хора сменят профила си в университета втората година, други завършват различна магистратура, трети се преквалифицират на 40. Ако не улучиш първия път, се прахосва времеви и финансов ресурс, но не свършва света. Опита също учи. Не всеки се е родил с ясно изразени таланти и знае какво иска на 18. Даже повечето хора не знаят.
 Бъди любопитен и смел.
Дано имаш късмет!

Така е. Но и са малцина тези, които на тази възраст нямат никакви интереси. Обикновено е обратното – имат толкова много и в толкова различни сфери, че се чудят по кой точно път да поемат.
Такава липса на интереси като на автора могат да си позволят само тези, чиито родители имат семеен бизнес и бъдещето им е предрешено.

Ако наистина имат бизнес, няма да е трудно да му намерят работа.

Висшето образование не е задължително. Излишно губене на време и пари е да се запише специалност, към която нямаш никакъв интерес и отношение. Започваш да работиш обща работа и ако ти дойде прозрението, тогава записваш.

Ако имат бизнес направо да си иска издръжка докато възникне някакъв интерес и да реши какво да прави нататък с живота си.

Отваряш jobs bg и виждаш какво се търси в твоя град, какви са заплатите. Ако решиш да се местиш в друг град, правиш същото.

Какво си учил досега? Съвсем никакви интереси ли нямаш?

Както са те посъветвали, направи си gap year, поработи, така ще придобиеш по-добра представа за реалния живот.
Моята gap yеar беше няколко години и ми помогна да осмисля и реша какво точно и как да го уча.

В каква гимназия или техникум учиш, каква специалност?Има и много добре платени работи за среднисти, ако имаш занаят.

Висшето образование не е само, за да работиш супер платената работа. Променя мироглед, развива те като личност, отделно получаваш знания, диплома и специалност.

Всички ако станат вишисти,кой ще работи? Хартия и флашки не можем да ядем и обличаме, отделно трябва и да живеем някъде, и колите да се поддържат и други такива прости неща.

Стига омаловажава работата на хората. Висшистите не правят някакви безсмислени "хартии и флашки". Това може да го каже само човек без образование.
Ако няма висшисти, кой ще те лекува, кой ще настройва машините, на които се правят храната, дрехите, обувките..., кой ще ти проектира сградата, в която да легнеш да спиш, така че да си сигурна, че няма да се срути отгоре ти, кой ще учи децата ти в училище....?!?!
Много обичам мантрата, че "то туй вишУ за кво тий?!?...."

Един техник със средно образование настройва 120 шевни машини, ама тези машини не работят само с настройка, а искат работна ръка, един архитект ще проектира сграда, ама трябват арматуристи, зидари, плочкаджии, багеристи и доста други.
Като не му се учи на детето, може да си хване занаят и да си заработва добре.
Ако няма фризьорки и козметички, офисите ще са пълни с плашила.

Нека тогава децата ти останат без образование - козметичка, строител.....чудесни професии. Но не обяснявай колко е добре без образование. Не и на хора с желание за учене и потенциал.

Моите са с по две висши, с по
едно тук и едно в чужбина, ама  и тия без висше, не са останали безработни и безпарични, които не ги мързи.

Тогава си супер лицемерна.

Защо? Не трябва ли да има и занаятчии, за да има равновесие в цените на стоките и услугите?

Защото децата ти имат висше, но съветваш друго дете да не учи.


Не ме разсмивай!!! Нищо общо едното с другото.

Принципно за много малко професии реално му трябва висше. Ако запише някоя безсмислена -истика, тва няма абсолютно никакъв мироглед да му даде, просто ще му даде малко по- смислена причина (или поне в очите на техните, де) да иска издръжка от родителите. Тва време може да си го прекара в търсене на смисъл от неговия си живот, докато яде вечер във Фантастикото. Накрая пак ще бачка като общак с такова висше, ако нищо не измисли, просто ще е с висше. Смислените специалности едва ли ще ги избута, просто щот за тях трябва желание даже да се влезе.

Това за някой, който има интереси.

E, то, ако няма интереси и никакво желание, тогава за какво говорим? Все пак наистина не е задължително човек да учи. Но в 90% от случаите съжалява след години, ако не го е направил, дори и да не си го признава.

Хайде пак двойните стандарти - нашите деца с по 2 висши, а чуждите - да стават арматуристи.

Понеже наскоро го гледах този филм, от гледната точка на родител, та скъпи, manjasgrozde, ще си позволя да ти дам няколко насоки. При дъщеря ми сработиха, влезе в желана специалност, учи я с удоволствие. Няма нужда да пишеш нищо във форума, за решенията си носиш сам отговорност, но поговори с родителите си също.

1. Нямаш ясно изявени интереси - ОК. Все пак, като всеки човек, освен да папкаш и да спинкаш те вълнуват и други неща. Седни с един лист и се опитай да отговориш сам на себе си какво ти е интересно. Зашиши го на листа. (Например - кефи ме да си чатя с непознати в Инстаграм и от сорта).
2. На друго място на листа си напиши няколко неща в посоката - как се виждам в бъдеще, т.е. как си представям в мечтите си собствената си реализация.  (Например виждам се да работя в офис, искам да работя на открито и всичко, което ти хрумне).
3. Напиши кои предмети ти вървят в училище - например - силен съм по география, интересно ми е по история и т.н.

Сега идва най-трудното: виж това, което ти харесва да правиш дали може да се съвмести по някакъв начин с мечтата ти за професионална изява и дали това се връзва по някакъв начин с учебната дисциплина, в която си силен. Така грубо можеш да предположиш каква професия можеш да избереш, а може да се окажат и няколко.
След това - по така получените професии почваш да четеш в кой(кои) университети би могъл да ги изучаваш. Разгледай и баловете от минали години и виж какви биха били евентуално твоите оценки и дали можеш да ги достигнеш/какво трябва да се случи да ги достигнеш.

Вече като имаш някаква идея, говори с родителите си дали биха могли да те запишат на курсове за подготовка по дисциплините, които са балообразуващи и евентуално ще олагаш изпит. Ако е с ДЗИ-то по БЕЛ - задължително курс за подготовка за ДЗИ БЕЛ. Нарочно не включвам университетите в чужбина, защото за там вече малко си закъснял с решението, според мен. Искат сертификат по език, което иска време.

Аз, за разлика от останалите, не препоръчвам празна година, за да се ориентираш. И ще ти кажа защо: веднъж започнал да работиш и видял се със заплата и някаква самостоятелност, рикуваш да си останеш все така неориентиран какво те влече. Освен това губиш набраната инерция за учене. Та ако можеш да вземеш решение е по-добре да го вземеш сега, с много разговори с родителите. Те не са твои врагове, но поне биха могли да те насочват в изборите. Не гледай само лъскавото, в живота парите не са всичко и дори и да вземаш много пари, за да правиш нещо, което мразиш - ще си нещастен.

Желая ти успех.

Важно е също: ти самият искаш ли да учиш, или мислиш да кандидатстваш само защото родителите ти те карат или защото твоите приятели/съученици го правят?

Освен това, има ли в твоя град някакъв университет/университети?

Ако трябва да се местиш в друг град, за да учиш - можеш ли да си го позволиш финансово? Родителите ти ще могат ли да те издържат поне в началото?

Допълвам се. Ако ти е трудно да избереш някаква конкретна специалност, добре би било поне да си наясно какво категорично НЕ би искал или не би могъл да учиш. Давам пример със себе си. Не можах да запиша висше поради здравословни причини, но категорично не бих избрала юридическа, медицинска, природо-математическа, икономическа и инженерна специалност.

Мисля, че не разбрахте какво казва Буболина. Същото като Сийка. Ако момчето няма интереси, по-добре да не става поредният с вишу, записано колкото да не бачка гадна обща работа. Никой не говори против висшистите или против общаците, но хайде да сме честни - отворете няколко теми в тази група, пуснати от ученици, и честно кажете тези деца за висше ли са според вас. Поне половината за 12 години не са научили къде да слагат точки и запетайки, когато пишат на майчиния си език. Тоя материал не е за лекари и архитекти, даже за филолози и педагози не е. Такива хора по-добре да си хванат общата работа още отначало и да не се засилват натам, където не им е мястото.

Ние не знаем нищо за автора. Може и да има желание, но да не е ориентиран в това какво точно иска за прави през останалата част от живота си. Дали има или няма потенциал, не сме ние тези, които да кажат.

Това, което казвам е, че буболина е супер лицемерна в случая да съветва хората да бачкат като общи работници, нискоквалифицирана работа, щото е супер платена, видиш ли, докато децата ѝ имат образование.

Ако не е добре да имаш образование, ти защо учи висше наскоро? Защо искаш да се развиваш в тази област?

ПС: Не само сега, винаги е имало неграмотни, завършващи училище, че и ВУЗ.

Буболина никога не е казвала, че е по-добре без образование. Оттам всякакво подробно коментиране на някакви лични интерпретации за мен е обида за интелигентните хора.
Неграмотни винаги е имало, вкл.с някакво висше, но днес са покъртително много. Рядко влизам в тази група, защото всеки път има нова порция потресваща неграмотност и притеснително несвързана мисъл.
Това, че на някого не му се работи физическа работа, не значи, че трябва да толерираме куцо, кьораво и сакато да завършва вишу. Висшето образование е за хора с капацитет и с интереси в някаква сфера, не за такива, които се затрудняват да сглобят по-сложно изречение от За мен едно дълго кафе.

Хммм.....съветва чуждо дете да не учи, а да работи плочкаджия и общ работник по строежите, а нейните деца са с по две висши? И това, ако не е лицемерие, здраве му кажи!


Понеже ти успя да прецениш потенциала на автора по двата реда, написани от него?!?

И, да, виждам доста посредствени хора с претенции и висше, вкл. и във форума.

Нарциса, да, има неграмотност. Нивото на висшето образование пада. Да, има хора, които не би трябвало да са завършили, обаче кои сме ние да съдим кой какво да става и с какво да се залавя?
Аз темата я приемам общо. Има неориентирани деца, в последната година от гимназиалното си обазование. И темата могат да я четат всички, които имат сходно терзание, без да е нужно да се пускат нови теми.
Кому помагаме като съдим хората? Той е неграмотен - да става общак! Първо неграмотността (дори и да е факт) не е непреодолимо препятствие. Ако осъзнае някой, че има проблем или нужда от промяна - хората могат се усъвършенстват. С много работа и целеустременост се постигат резултати. И да, висшето образование не е просто учене. То е много, много повече от това. Висшето образование ти дава нова среда. Запознаваш се с хора с различни интереси, често с амбиции и интелект. Академичния живот обогатява културно и интелектуално. Дава възможност да изучаваш нови територии. Разширяваш си не само кръга на знание, но и на интереси. Срещаш невероятни преподаватели, които няма как да срещнеш иначе. Аз например през тези четири години общувах с невероятни хора в университета, които разтърсиха представите ми и ме обогатиха. Двама преподаватели ми помогната да си намеря работа на половин ден, свързана със специалността. Писах статии. Участвах в конференции. А в началото знаех много малко за специалността. Просто бях отворена да опитвам.  Ако има любопитство, ако има жажда за повече, ако задаваш въпроси висшето образование е за теб. Програмата liberal arts е създадена точно за тези, които не могат да решат какво да учат, но искат да намерят тяхното нещо. Дават ти се основите първите две години, в последствие специализираш. Има много пътища до една и съща цел.
Пък и като кажеш на хората, че са неграмотни какво? Ще ги спреш ли да правят каквото са решили? Съмнявам се. Но можеш да ги вдъхновиш! И дори да е само един човек. Стига.

Нещо не мога да разбера за какво спорите с мен.
Неграмотност в 21. век и след 12 години в училище не се преодолява. Неумението за разбиране на елементарни неща също е нелечимо.
Не защитавам Буболина, а защитавам вашето право да бъдете лекувани от качествени лекари, да живеете в качествени домове, да ползвате бързо и потребителски ориентирано онлайн банкиране, да ви преведат без грешка документ, да знаят как да се погрижат за децата ви в яслата, как да им преподадат разбираемо материала в училище и т.н., и т.н. Тези неща не са заслуга на немислещи неграмотници. Не става дума за автора конкретно, а по принцип. Много е притеснително, че не го разбирате колко всъщност е страшно да имаме такива 'образовани специалисти', каквито излизат от неграмотните абитуриенти, записали квот са ги приели в унито.

Според мен проблемът не е в грамотността, а в това, че млад човек няма никакви интереси към нищо.
Вие колко младежи на тази възраст познавате? И колко от тях абсолютно нищо не ги интересува извън типично младежките занимания?
От тези, които аз познавам, всички си имаха някакви интереси. По-скоро при тях проблемът беше, че ги интересуваха много и различни неща и се чудеха кое от тях да предпочетат. Но такова безразличие като при автора на темата не съм виждала на живо, даже при най-мързеливите от тях. При него няма дилема право или медицина да уча, проблемът му е, че абсолютно нищо не го интересува.
Да, някои от познатите ми младежи предпочетоха да започнат работа след училище, защото не им се учеше. Но много бързо осъзнаха за какво става въпрос и че без образование или поне печеливш занаят, са за никъде. И се впуснаха да наваксват и да гонят връстниците си. Изучиха се, работят, развиват се успешно.
Затова няма смисъл младежът да харчи напразно парите на родителите си и да се мята от университет в университет. Да започне работа, да се огледа, да се ориентира... Пък току-виж му се появил някакъв конкретен интерес в живота.
А ако се окаже сръчен в ръцете, може да овладее някакъв занаят и да се развива съвсем успешно – много по-успешно от някой пишман висшист, принуден да работи какво да е, защото не може да си намери работа по специалността.

Проблемът е на държавата, която е допуснала да се нароят 55 университета с безброй факултети, повечето от които с ниво на квартални училища, в които може да влезе всеки който пожелае, дори с успех от дипломата на границата. Тоест хора, които никога не са се старали да учат докато са били в  училище, отиват без проблем да си "доучват" в университет. Ако имаше 20-на ВУЗ-а или по-малко, с квоти, изпити, минимални балове и т.н. нивото още в училище ще се вдигне много, всеки който няма възможност да учи навън щеше да гони цел за постигане за тук. Сега примерно цели Лайстунг паралелки заминават за Германия, борят  квоти, с максимален успех в дипламата за средно са, някъде се влиза с 8 часов изпит, който държат наравно с местните и всички тръгнали за там поне 2 години преди това са си го поставили за цел. Ако тук имаше подобни сериозни изисквания,  ограничаващи посредствеността, такива теми нямаше да съществуват, нито чалгарниците в студентски град щяха да се пукат по шевовете от студенти, които там са с по-редовно присъствие  отколкото във ВУЗ-овете си.Тези от вас които са били приети във ВУЗ преди примерно 30+ години помните ли как се случваше това? В някои университети кандидатстваха 10-12, приемаха един, другаде 3-4:1... В момента картинката е каквото почукало, такова се обадило -  широко отворени врати, резултата  ниско ниво, хора без цели.

Принципно е така. Много се улесни приемът на студенти. Някъде дори и без изпит или каквото и да било изискване за успех.

И като го завърши, какво ще работи? Касиер в офис на мобилен оператор или Изипей, ама ще е в офис, за 1500 лева.Ако стане занаятчия, тия пари ще ги взема за няколко дни.

И е така, и не е

И сте прави, и не сте.

Дъщеря ми е 1 курс сутдентка, т.е. преди около 6 месеца завърши средно училище. Детето учи, старае се, на матурата по БЕЛ има 5,49. На втората матура по АЕ има 5,83. Не бих казала, че нищо не я интересува, точно обратното. Върви ѝ математика, по всички предмети се справяше между много добре и отлично.
От 9 клас водим с нея разговори каква професия ще избере. Еми не беше сигурна, не знаеше. Първо искаше да става певица, после осъзна, че талантът, който има, няма да ѝ е достатъчен да пробие. После се беше ориентирала към медицина, записа даже профил по химия, за да се подготвя. Да де, ама дойде ковид и тя осъзна, че няма да ѝ понесе психически такова нещо, още повече след загубата на любимия ѝ дядо, който за 2 седмици си отиде именно от ковид. И какво остана математиката, което предполага избор на по-скоро инженерна специалност.
В момента учи в ТУ София, защото заради това, че няколко пъти промени вижданията си, не можа да фокусира подготовката си, за да се подготви в чужд университет.

Така че - да, безспорно, не не нужно всеки да учи висше образование. Обаче доста често нещата не са, че децата нямат никакви интереси, а че никой не иска да им помогне да открият тези интереси, да ги подкрепи да опитат различни неща и да им даде възможност да разберат кое как се случва в реалния живот. Сега хората масово се преквалифицират в ИТ, защото чули-недочули заплатите били 10 хил лв +, за под 7-8 хил. лв никой не става от леглото, буквално. Да, ама изобщо не е така и ако не си замесен от такова тесто никога няма да станеш добър и да достигнеш до тия нива на заплащане. Което е вярно и за преводач, и за юрист, и за архтект, и за всяка професия. Преди години имаше една европейска програма за професионално ориентиране на децата в училище, с удоволствие се писах доброволец да разкажа за моята професия, пък дано вдъхновим 1-2 деца да я харесат. Когато аз бях ученичка, преди много, много години, сме ходили къде ли не, за да разберем какво правят хората, упражняващи различните професии. Сега - нищо. Всеки се оправя сам, родителите, безкрайно заети да свържат двата края, даже не говорят с децата си, което е много тъжно. Затова и смятам, че ако някое дете има желание да учи (приемам, че младежът е просто объркан и неориентиран), смятам, че е и наша задача като общество да подкрепим едно дете, на границата на това да стане възрастен, да намери себе си и да избере точната професия за себе си. Някак си не приемам, че трябва лесно да решаваме кой какво, особено що се касае до чуждите деца.

Много ми харесва този коментар. Наистина няма истинско професионално ориентиране. Тук таме, има някакви алабалистики, но реално децата не знаят дори какви опции имат. Не знаят за съществуването на определени професии и с какво се занимават тези хора. Познават само, онова, което са виждали в семейството и приятелския си кръг. Ако имат перспектива, ще е по-добре. И пак опираме до това, че на институционално ниво нещата не са добре.

Русалка, дали в специалностите с квоти и приемни  изпити, или в тези с широко отворените врати, общото е че старанието в училище, целите с  мисъл за бъдешето идват от рано - ако някой е изпуснал физиката и математиката защо ще ходи в инженерна специалност, ако няма да може да си вземе изпитите?  Както сама си казала имат 2 до 3 опита и после излитат от специалността, при такава система никой няма да си позволи да пропуска лекции, или да неглижира ученето. В този смисъл едва ли е масов случай  някой да се чуди 3-4 месеца преди предварителния прием накъде да се насочи. А тук дори в МУ се влачат по 3 невзети изпита до 4-ти курс. Всичко тръгва още от рано, каквото е в училеще, старание, мотивация, такова ще е и натататък, някъде са го разбрали - квоти и изпити дават високо ниво, фуния пак дава високо ниво.

Слънчезара, моят ученик пък държеше много високо ниво по всичко, до февруари последната година ходеше на допълнителни 3 часа математика, трябваше да му е четвърти профил, но не знам защо така и не го въведоха и сам  реши че ще я учи математиката на частни уроци. В крайна сметка обаче избра медицината, но нищо  не сме оставяли на случайността примерно да чакаме  едно дете само да се сети да се развива. В начялато може да е проба-грешка, но все някак трябва да се прецени и да се помогне на детето да се насочи към областта която му се отдава най-добре.

Малко късно намирам темата и затова сега се включвам.
Ние имаме семеен бизнес, но децата не знаят дори цеха къде е! По стечение на обстоятелствата съпругът ми се е развил в тази област и с това си изкарваме хляба. Аз работя в офиса, но много от техническата част ми е далечна. Младите пък не желаят и да чуят, камо ли да продължат този бизнес. Без съпруга ми и аз не бих се справила с него. Та ...нека не правим прибързани заключения кой какво и къде ще работи Нека младите развиват своите интереси, пък някой ден ....не се знае какво ще стане