Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Много благодаря за новата тема

Аз си ходя на всичко, дето организират в училище. Още в яслата стана ясно че моето не е като другите. Но никога не знае човек, може един ден да реши да влезе в залата и да седне до мене, не държа и да участва...

Много благодаря за подкрепата, момичета!
Благодаря и за Новата тема!

След злополучното първо тържество реших, че повече няма да участва в никакви подобни прояви. Това беше първосигналната ми реакция. Разбира се, много плаках. Много се обвинявах, че въобще съм го пуснала да ходи. Дори обмислях да го преместя в друга детска и започнах проучване на евентуални варианти... Наистина го изживях тежко.
Но впоследствие реших, че за детето вероятно ще е по-добре да не го лишавам  от такива мероприятия. Прецених, че колкото повече се опитва да живее живота на децата в норма, колкото повече присъства в  средностатистическото ежедневие на такива деца, толкова по-голям е шансът му да се доближи в развитието си до тях. В онзи момент си мислех, че ще навакса изоставането. Към днешна дата това ми изглежда невъзможно.
Особено много ме притеснява, че се засилиха стереотипиите напоследък. Чудя се на какво може да се дължи. За дълго бяха изчезнали. Продължаваше да ходи на пръсти, но това беше единствената му видима странност. И прекалено бавните му и нескопосани движения.
А сега почти постоянно се придвижва подскачайки, ходи развълнувано напред-назад. Завива ми се свят, докато го гледам. Пърха за всяко нещо и най-новото - започна с чупещи движения на пръстите. Това продължава от около седмица. Може би покрай празниците много впечатления се натрупаха и не успява да преработи всичко...

Благодаря за новата тема.
За много години момичета! Нека новата година донесе здраве, успехи и малко повече спокойствие. Нека децата ви правят своите малки крачки напред, подкрепени от вашата безрезервна обич.

Катрал, хиляди извинения, не знам защо съм те изпратила чак в Испания, нещо съм се объркала явно.

Аз съм преминала по целият път - от  най-ужасните тържества на които ми е идвало да потъна вдън земя, до тези, в които детето ми в участвало с думички или в сценка и с танц. За мен беше и ценно че госпожата каза в 3 група - той си научи думите за тържеството без проблем и си ги каза, макар и с малко запъване. Тя  никога не беше обръщала снимание че той няма проблем да ги научи, аз знаех добре че той може, просто трябваше да мине малко време за да могат всички наоколо да видят че е странен но това не значи напълно неспособен.

Най-големият проблем на децата ни не е това че не могат да научат думичките а реакцията на сензорното претоварване, затова трябва да се работи именно върху него. Ненапразно казвам за сетен път че именно сензорната дезинтеграция кара децата ни да изглеждат странни. Защото ако я нямаше, те макар и да не разбират какво се случва щяха да изглеждат като всички. А те постоянно използват случаите когато не са в "час със ситуацията" да се самостимулират или успокояват.


Лили, това е сензорен начин за справяне с емоциите (тревожност или приповдигнатост) . Обмисли накъде могат да бъдат пренасочени ( разбора се паралелно с работата по разбиране какво се случва в ситуацията). Примерно приповдигнатите емоции могат да бъдат изразявани с пляскане с ръце , междуметия като "еха уха иха и-еее", дори подскачане. Това ще изглежда малко детински, но пък ще е в контекста на ситуацията. По-нататък може реакцията да се "прибие" до усмивка, махване с ръка. Тревожните и притеснени състояние пък трябва да се пренасочват към - забавено дишане, броене на ум, стискане на някакви предмети. Но отново всичко това може да помага ако (!) паралелно се повишава разбирането и приемането на ситуацията. КАто общо мога да кажа че детето е с Хипо и всичко това води до самостимулиране. Извод - трябва активно в свободното време тези сензорни нужди да бъдат запълвани за да може детето да не е в постоянен сензорен глад.

Момичета някой пробвал ли е това нещо да даде отзиви. Планирам курс да направим, още търсим напасване като време/ваканция и тн. През това време ще се радвам да чуя, ако някой има опит да разкаже.
https://veselata.com/%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%ba%d1%80% … 0%b0%d1%86%d1%8f/

Катрал би ли споделила моля те ако не е неудобно какво целиш с тази процедура? Аз четох доста противоречиви изследвания.

Освен това се чудя как този център е получил разрешение за този дип дейност. В Русия примерно тези процедури са изцяло под шапка на Минздрав тъй като са все още недостатъчно изследвани и не се прилагат при малки деца. Дори в изследването на англ от 2015  което четох възрастта беше 12+

В София има един, който прави същото, аз отказах, неясни са ми страничните ефекти.

Мисля, че вече писах за това и се извинявам, ако се повторя.
Във връзка с опорно двигателните дефиците на детето и липсата на конкретна и адекватна медицинска насока решихме да пробваме с миопунктура. При тази процедура се вкарват дълги, тънки игли до най-вътрешния слой мускули в случая на детето и се пуска мед. ток. Това ми обясниха. Определено имаше ефект по отношение на физиологичните проблеми. Не ги решихме с тази процедура, но настъпи подобрение в определени аспекти на състоянието на детето. Но аз забелязах и промяна в поведението на детето. Понеже се случи по време на процедурите смятам, че е страничен благоприятен ефект. Но когато човекът, който в нашия град прилага тази терапия поска да бучи игли и пуска ток в основата на черепа и врата категорично отказах и даже се скарахме. По-късно когато отидохме при първоизточника на тези процедури в София и обясних защо не желаем да работим с обучения от тях терапевт казаха, че правилно съм отказала намерението му да бучи с игли и пуска ток в зоната на главата. В случая при тази терапия игли няма, но пише силен ток, което мен лично категорично би ме спряло. Тогава когато се карахме с терапевта цялото ми същество и всички видове инстинкти крещяха НЕ на процедурите с ток и игли в зоната на главата. Проблемите, с които живеем са сериозни, но не приемам детето да се ползва като опитно зайче на принципа - да, има еди какъв си риск, но дайте да видим какво ще стане. Това че има вероятност да се подобри или оправи, но е по-скоро като надежда отколкото медицински обосновано очакване ме кара да избирам да не поема риска, който касае живота на детето или евентуално влошаване на сегашното състояние.
В Москва в държавната детската болница ползват различни методи от типа на тези, които в БГ се наричат нетрадиционни, но са и много грижовни и внимателни към децата по всички възможни начини които можете да си представите. И на тях може и да се доверя за нещо такова, но не и на някой в БГ например, който прилага такава процедура в не болнична обстановка и без контрол от множество квалифицирани в различни области специалисти.

Добър ден, прекрасни дами!
Аз съм баща, но се надявам това да не е проблем. С моята чудесна съпруга имаме момченце на годинка и два месеца и половина. Ако трябва да съм честен, от известно време се  побъркваме, самоизяждайки се от притеснения за малкия юнак. Ще се опитам да споделя "болката" си. Накратко казано - момчеценто ни проходи на 13 месеца без чужда помощ, преди това дълго време лази.
Филмите ни започнаха от няколко седмици, в които забелязваме, че синът ни прави едни движения с ръчичките, а именно - гледа ги, свива и пуска юмрука. Може да е за няколко секунди, но си гледа ръчичката и "изпомпва". Понякога го прави без причина, но най-често се случва, когато е легнал в майка си и суче и вечерта, когато го къпем във ваничката. Подобни ситуации ги има по 5-6 пъти на ден понякога дори и за 2-3 секунди.
Нещата се наслагват предвид останалите "непостигнати" неща за възрастта
- не сочи с пръст далечен обект/човек
- не пляска с ръце
- използва показалеца, но по-скоро да "пипне" нещо в книжка или детайл на играчка
- уж се упражняваме, но не маха с ръчичка за здравей и чао
- говорът се свежда до срички (баба, мама, дада, нана и прочие) и звуци без да имат смислова насоченост.
- когато иска нещо мънка, понякога и с ръмващи звуци
- играе си с всички играчки по предназначение, но афинитет има все още да обръща колички/коли и да бута колелата с пръстче или ако е по-голяма гумата - с цяла ръка

Направихме една неформална консултация в Карин дом, които зададоха следните въпроси и на практика отхръвлиха нещата, които ни притесняват като незначителни.
- Дали е лазил преди да проходи (Да, дори и понякога прибягва до лазене, докато си играе с кученцето ни или с топка)
- Дали се катери (Да, буквално навсякъде се опитва и го прави)
- Дали поддържа очен контакт (Да, налице е)
- Дали има емоционална комуникация (Да, ако се удари мъничко търси някого от нас, ако се забавляваме и се смеем и той се смее)
  В понеделник имаме записан час при детски невролог д-р Щилиянов, за гореописаните проблеми с движенията и т.н
Простете за дългия пост, просто имаме нуждата да вентилираме с жена ми, тъй като идва в повече всичко. Бабите, с които понякога прекарва време, отхвърлят всичко буквално иии да.
Благодаря Ви и ще се радвам да получа мнение
Бъдете здрави!

Един въпрос имам за сега , за да започнем отдалеко - каква е причината за това втренчване, от къде идва, какво ви кара да мислите толкова концентрирано и целенасочено  в тази насока.

За Щилянов - можете да очаквате всичко, аз от него до сега един доволен не видях. Ръси диагнози при условия че не е психиатър и така да се каже не му влиза в кръга на правомощия да поставя диагнози с различен от неговия кръг профили на заболяване.

Редакция: Конкретно на въпроса защо се втренчваме... Не знам как да го опиша. Всичко започна с четене и от снежна топка стана лавина.
Благодаря за бързия отговор! Със сигурност не се отсява причина/повод да започне да го прави. Вицдайки отстрани какви са движенията, ми бие точно на finger/hand posturing. Някакъв вид стимване.
Днес бях самичък при джипито, с оглед грипния сезон, а и знам, че пред нея няма да го направи. Бях обаче подготвен с клипове. Думите ѝ бяха: усмихва ли се? има ли очен контакт с вас, значи всичко е наред.
Обяснението ѝ е, че се изследвал, с което вътрешно не се съгласих. Да си гледа ръчичките и пръстчетата пред очичките, не ми бие на излседване на тялото. Ще се побъркаме...

Стиймингите ги има при всички хора. Да кажем - наместване на очила, приглаждане на коса, оправяне на яка, "Нали или Значи" в думите, клатенето на крака  и много други. Въпросът е какво цели този стийминг. При децата на вашата възраст е сензорно и емоционално, прилагат го за опознаване на себе си и/или света. Гледането на пръстите е едновременно сензорна и вестибуларна стимулация, подготовка за координация ръка око.
Усмихването и очния контакт го имат много от децата от Спектъра така че за съжаление това че ги има не значи нищо.
За едно дете на вашата възраст симптомите които намекват че нещо би могло да бъде притеснително ( но може и да не се окаже такова) биха били -  липсата на интерес към всичко наоколо ( прекалена апатия, вглъбеност, замисленост) ,  липса на реакция към контакт (който се опитват да осъществят с детето околните) и аз бих сложила раздразнителност, лош сън, лошо хранене.

Мисля че в момента сте в шок и трябва да се успокоите. Аз не мога да дам 100% гаранция  дали имате или нямате проблеми но така бих казала на всеки родител на дете на година и два месеца. Прекалено рано е за да могат да правят изводи за което и да е било дете. Прекарвайте максимално време с детето и ограничавайте устройствата, сякаш това са общовалидни съвети за тази възраст.

Бих добавила и активна съпротива за влизане в контакт със околните.

Децата ми, и в норма и извън, са го правили това гледане на ръцете/краката. Опознаване на себе си и възможностите си.

Разбирам, просто е адски странно, че реално от скоро започна да го прави активно, за да е забележимо. В комбинация с несочене с пръст на обект/човек, непляскане с ръце и немахане за здрасти и чао, както казват хората - идва ту мъч.

Може просто да го пресирате детето и затова да не иска

За сметка на барокамерата тук в Англия ТЕС е признато за ползотворно - за концентрация, подобряване относно анализиране на ситуации, реакции, памет. Ето такива неща. От барокамерата смело твърдя имаше положителни страни откъм същите неща. Направила съм запитване до няколко клиники тук в Лондон. Едната вече отговори, че работи с лица над 18 години. Ще видим другите как ще са. Ако не ще се пробва за в бъдеще ....
Не се пуска силен ток, а леки импулси.

"Признато" - Има си начин за признаване и това са научни доказателства публикувани в медицински източници,  подкрепени с дългосрочни наблюдения , събиране на данни и анализ. Бих с удоволствие се запознала с такова и за ТЕС и за барокамерата. За ТЕС четох за едно от  2015 и там със сигурност нямаше нещо като всеобщо признаване.  Изследването се правеше и с деца на 9 но се твърдеше че за деца под 12 би трябвало въобще да не се прилага. Иначе в основна степен изследваната група беше на възраст 17 и нагоре.

За барокамерата - при нас в БГ общината на моето населено място отпускаше няколко години подред средства за някакъв си там брой деца да се подложат на процедури ( не само деца с РАС) . Лично смятам че беше една добра реклама. Защото децата бяха Х, а тези които не се класираха и се записаха на платени сеанси  бяха много пъти  по Х. Познавам десетки семейства деца, чиито родители похарчиха луди суми за барокамери и не видях едно дете да е е сменило диагнозата си към благоприятна защото е направило десетки сеанси.

Заради каквото прочетох питах какво целиш с тази ТЕС. Защото аз четох по различни медицински издания отзиви на възрастни хора (заРф)  с РАС( високоспектърни), ХАДВ и ОКР които са се самоподложили на тези процедури. Четох за намаляване нивото на тревожност, по малко негативна реакция към контакти и другото не помня. но не виждам как всичко рапортувано като положително ще помогне на едно дете на 5, 10, 12 г. Особено като не знае точно как ще навреди.  Леки, тежки импулси - даже няма коментирам, че трябва да се извършва под медицински надзор .

Ей сега ме потърсиха от една клиника тук.... В България е към 1000 лева курса. Тук искат скан на мозъка който бил 750 паунда и после за всяка сесия 300 паунда. Казах им, че ще си помисля.... Ама никак не мисля да мисля, егати цените. Питах има ли странични ефекти.... Имало хиперактивност и агресия, но те видиш ли били добър знак.  Та мигам на парцали, ще я пропусна тази екзотика май, май ....

А барокамерата не е с идеята да си смениш диагнозата, аз не съм от хората, които смятат, че аутизма се лекува, по-скоро го виждам като тренинг и опресняване на мозъка, подбутване да се рефрешне малко. Нещо като пъзелите нужни когато имаш склероза, мозъка трябва да се подбутване просто. Мъжа ми прави заедно с него барокамерата и също имаше положително отношение, чувстваше се като след хубава спокойна почивка, не е панацея да станеш нормален, а просто рехабилитация.

Едва ли след 6-7 г. някой си фантазира, че един ден детето му ще се събуди нормално. Но от аутизъм до аутизъм има голяма разлика. Всеки се бори детето му да има възможно най-малко дефицити и повече самостоятелност.

И аз минах през барокамера период, за детето, никаква разлика, а  аз се чувствах освежена и наспала се.

Най-вероятно и то се е чувствало освежено, ама едва ли могат да обяснят нашите деца такива неща. Но да да си освежен, не е като да си станал нормален след излизането от нея. Въпроса е, че ако такива ефекти се търсят ще се разочароват родителите, а пък не е евтино нищо както се казва.

В руските източници наопаки - успокоявало тревожност и хиперактивност. Може пък и да ги замайва. Импулси, мозък - не съм лекар но се опитвам да правя някакви аналогии. Хиперактивността се смята, че се дължи на реактивност на нервната система, има връзка и допаминовите невротрансмитери. Как , по какъв начин  се повлиява  това от електрически импулси ,  нали е химия. Вероятно обаче щом повлиява Хиперактивността по един или друг начин, влияе именно върху химията и нервните импулси - но къде е границата между недостига и излишъка на импулси. Не се чудя се искат скан на мозъка, чудя се кой в бг е разрешил на някакъв си там център да го прилага.
Барокамерата с насищане с кислород се смята , че повлиява положителсно някои заболявания. Да кажем приемам я за подходяща при деца с церебрални парези, но за деца с РАС ( РАС като единствена диагноза без съпътстващи заболявания като епилепсии, умствено изоставане) не виждамс какво би помогнала . Ако отново анализирам,  при РАС проблем е функционирането на нервната система, а не в структурата  й. Вероятно е, че е възможно да има някакви минимални увреди в мозъка , но доколкото си спомням не е доказано че задължително има такива за да има едно дете РАС. Т.е ние говорим за отклонение от нормата в начина на работа на нервната система . Тогава онова "заздравяване на клетки и насищане с кислород " не знам как би помогнало. Но това е поредната ниша която продава "надежда" на тези, дето се нуждаят най-много от нея.

Здравейте! Дъщеря ми е на 10 год. , скоро ще навърши 11 Диагностицирана е с Умствена изостаналост - лека степен с психотична декомпенсация, симптоми аутистичен спектър  и  Епилепсия
От м. 1. 2023г настъпи рязка промяна в състоянието и поведението на детето ми. Наложи се да спре да ходи на училище, задаваше еднотипни въпроси, на които държи да се отговори веднага, започна да прави стереотипни движения с ръцете. Приеха ни по спешност в болница Свети Наум, направиха и всички необходими изследвания и казаха, че състоянието и не свързано с Епилепсията, трябвало да посетим детски психиатър.
Посетихме такъв, който включи Сперидан от 0,5 мг/ вечер/.Стереотипните движения спряха, но поведението се промени, започна да отбягва кака си, спря да рисува, да гледа любимите си филмчета и спря да говори и общува с нас, както преди. Психиатърката вдигна дозата на сперидана, но отново без резултат, каза ни, че няма как да продължи да я вдига извън болнична среда и ни препоръча да ни приемат в детска психиатрия. Детска психиатрия в гр.София отказаха прием на дъщеря ми с мотивите, че не била в тежко психично състояние, затова ни приеха в детска психиатрия в гр. Варна. Там продължиха лечение със Сперидан до 3 мг, но поради ЕПС го намалига  до 2 мг на ден, добавиха и Хлорпротиксен 30 мг.,  имаше леко подобрение, стана малко по спокойна и спря да задава един и същи въпроси, това не продължи дълго.През м. септември нещата отново се влошиха, започнаха състояния на истерии, и започна отново да задава едни и същи въпрос, на които очаква отговор веднага. Месец декември посетихме детски психиатър в гр. София, по близко ни е от гр.Варна и ни смениха лечението със Сперидана, минахме на терапия с Абизол, като достигнехме до 10 мг. вечер и хедонин 3x1 т.,  от терапията дъщеря ми започна да говори малко повече, но отново задава стереотипни въпроси, смее се на моменти сама, ослушва се и се оглежда. Непрекъснато чопли носа до кръв, пъпа го разранява и хапе устните си до кръв. Все още е дистанцирана от кака си и не проявава интерес към книжки, отказва да ходи на училище., отказва да ходим на разходка. С нарушен сън е, буди се в три сутринта и започва да ми задава един и същ въпрос.
Тази седмица правихме консултация с лекуващата я в момента детска психиатърка, като и спряха Абизола и ни включиха Оланзапин 5 мг 1/2 т. вечер, като след 7 дни при липса на ефект  имаме препоръка да минем на 1 т. вечер.
 Имаме препоръка да се направят генетични и метаболитни изследвания, мисля да се обадя в болницата, в която го правят, но се притеснявам, че в състоянието, в което е няма да успеем да издържим в болница и може да изпадне в тежка истерия. Когато изпада в това състояние започва да се удря, да пищи и да ме дере или да се удря с юмруци по крачетата.Тези, които са си правили този вид изследване могат ли да кажат, дали е задължително пренощуването в болница?

Промяната в поведението на дъщеря ви най-вероятно е свързана с влизането в пубертета. При почти всички аутисти в този период има влошаване на симптомите. Стереотипните движения и еднотипните фрази са начин, по който детето се справя с повишена тревожност. Повтарящите се и еднотипни действия или отговори го успокояват. Да се прибягва или не до психотропни лекарства в такива моменти е лично решение на всеки родител, но все пак е добре да се има предвид, че тъй като етиологията на аутизма и влиянието му върху мозъчната химия са все още неясни, то и ефектът от даването на такива медикаменти е непредвидим. За мен е нелогично, защо след като Сперидана е довел до асоциално поведение при детето ви, сте настоявали за още и още увеличаване на дозата. Аз бих спряла лечението по най-бързия начин или поне бих сменила с друго лекарство.

Лечението със Сперидан ни беше предписано, защото дъщеря ми преди това никога не е проявявала симптоми от аутистичен спекър. Основната и диагноза е Епилепсия и лека умствена изостаналот. Преди това беше много общителна, усмихната, търсеща приятели, проблемите и бяха основно говорни, като аграмитчна реч, често с неправилен словоред, както и затруднения в учението( не успя да научи азбуката и не може да смята)Това състояние, в което е в момента се отключи рязко през м. 1. 2023г.  Първо започна да не спи нощем, след това една вечер си  легна, като се събуди и започна да задава един и същ въпрос/ Вярваш ли ми?/ и да извършва стереотипни движения с ръце. Тогава  задаването на този въпрос го свързвахме с емоционална травма, която преживя в училище,  момиче от нейния клас и беше ударило шамар, учителката не и повярва,  след което е накарала дъщеря ми да се извини пред целия клас и да каже, че повече никога няма да лъже.

има ли психолог който работи с детето и какво казва той. Чудя се защо въобще пък не са включени училищния психолог и педагогическия съветник, защо няма публична реабилитация на детето и публично наказание на другото дете. Аз щях да ги изям с парцалите, толкова е болно това което се е случило.

Цялата случка хвърля много светлина на поведението. При вас и да има аутизъм той очевидно е вторичен, т.е. държи се "като" аутист но това не означава че е аутист. Тези вторичните аутизъм са толкова изсмукани от пръстите на лекарите... Просто има неща които провокират подобно поведение. Подобна симптоматика и стереотипии, които наподобяват аутизъм  има и при деца с УИ и деца със сензорна дезинтеграция и с епилепсия  и при различни тревожностни, афективни  разстройства ( и ОКР)  а разбирам че вие имате "букет" и  чета за наличие и психотична -декомпенсация.

добре де ,  да го разделим така. Стереотипиите ( ако не са резултат от чисто сензорен глад) са сензорен начин за справяне с преживяваната тревожност. При децата с РАс това от сблъсъка с реалността и сензорните дразнения заради дезинтеграцията. При вас очевадно е резултат от преживяното, всичко което описвате като стереотипии е начин на справяне с тревожността. Имате двоен стрес - заради действието(шамар)  и заради несправедливостта. Почти сигурна съм че е така. Особено въпроса "вярваш ли ми" Ами това е очевидно за нас в някакъв си аматьорски форум. Тези лекари направо не знам ...
Нашите деца са изключително чувствителни , нищо че са РАс или УИ , те не са това което е спрягане в литературата от последните 100 години  - студеното поведение на РАС много често  е "маска", "самопредпазване" от сензорно и емоционално претоварване. При вас, като УИ, няма как да има "студенина" , това което преживява детето  е неговият израз, реакция  на травмата - ръцете, буденето, чопленето. С лекарствата целят понижаване на тревожността но явно за вас това не е нужното лекарство. За какво ви препоръчат генетични, синдром на Рет ли търсят, то вече е късно , ако беше Рет щеше да има доста повече симптоматика? освен това никое лекарство няма да му помогне да възстанови душевния си баланс а просто ще понижва нивото на тревожност. Към лекаството ако се налага да се приема такова, трябва да се приложи и помощ от психолог. Все пак детето е с лека степен на УИ, то е сравнително житейски адекватно. Всичкото това самонараняване , чоплене и прочие е точно този вид самоагресия. Детето е толкова добро че не го е обърнало в агресия а в самоагресия. Само психолог би могъл да се справи с това но и той трябва да е добър. И публична реабилитация за тази несправедливост,но вече е минало толкова много време.

Със сигурност емоционалната травма е повлияла на състоянието на детето. Но това се преодолява с психологическа терапия. Относно  лекарството в листовката пише, че употребата при деца е допустима само в случаи на агресия за срок не повече от 6 седмици. От разказа ви оставам с впечатление, че детето не е имало такова поведение и лечението е било много по-дълго. Да, работата на психиатрите е да изписват лекарства, но дали ще им се доверим или не, особено в такива неясни случаи, е наш родителски избор.

Който може да помогне или сподели в социалната мрежа. Ще съм много благодарна.
https://www.gofundme.com/f/help-with-competition-costs-trips-rec … m_source=facebook

Не е по нашата тема, но е нещото което ми е в душата ... И мисълта, че толкова талантливи деца не се подкрепят от федерацията ме жегва. Пуснала съм и реклама във фейсбук, засега помощ отникъде.

Прегръдки за Искрица, не преминаваш през лесен период. На нас Ноотропила ни създаде ужасни странични ефекти, полза никаква. Оттогава не желая да чувам за чудодейни хапчета ....

Искрица, ще предложа нещо от личен опит и макар, че случките са различни може да ти хрумне нещо.
Когато моето дете беше на 2г. на улицата ни нападна огромен луд, който дърпаше количката с детето в нея и повтаряше, че то трябва да умре и искаше да го бутне пред колите. Никой не ни помогна, а детето беше ужасено и пищеше. Въпреки, че успях да издърпам количката и да избягам т. е. всичко свърши благополучно то се будеше всяка нощ и плачеше с часове, а всяка сутрин се будеше с въпрос защо чичкото направи така. Да, още на 1г. и 3м. правеше изречения от по 2-3 думи, а на две можехме да водим разговор. Беше много тежко и не знаех как да се справя, докато една близка не ми подхвърли да му дам отговор, който да омаловажи случката. Тогава започнах да отговарям, че този огромен чичко е искал да играе с него, но много е порастнал и е забравил как се играе с малко дете като него. И така ден след ден може би повече от година то се събуждаше сутрин с този въпрос, аз отговарях едно и също, нощно време се будеше и плачеше с часове, но в някакъв момент това спря. Обаче на подсъзнателно ниво му остана и до днес страх/притеснение от едри хора, най-вече мъже, въпреки, че вече е на 16+ години.
И в детската градина имахме тежък случай с крайно обидно отношение на учителката към 3.5г. дете, което то понесе много тежко. Обяснявах му, че всички хора допускат грешки и дори учителката може да сгреши. Казвах му, че тя не разбира колко го е наранила, но трябва да бъде силно и да й прости. Това периодично се случваше като разговор докато дойде последния ден в ДГ. Не съм го подучвала какво да каже на тази учителка давайки й букет, но съм страшно горда от думите, които й каза. Тя се разплака, а аз разбрах че детето е успяло да й прости. Каза й нещо от рода на това, че е благодарно за всичко, на което го е научила през тези години.
В случая детето ти е по-голямо, но може би има шанс да успееш да го успокоиш както се успокоява малко дете.
На въпроса "Вярваш ли ми?" винаги отговаряй, че й вярваш и знаеш колко много е наранена. Учителката я е наказала несправедливо, но всеки човек прави грешки. И само силните хора могат да простят такава тежка обида, а тя е много силно момиченце. Нещо такова. Ти си познаваш детето и най-добре ще прецениш кои са правилните думи. И колкото и да е уморително да повтаряш един и същ отговор всеки ден не се отказвай, докато тя не спре да го задава. При всички положения за детето ще е добре да чува, че майка му му вярва. А може да ти хрумне нещо различно и не се колебай да опиташ. Майчината интуиция ще ти помогне да намериш правилните думи. Твоите думи ще й помогнат най-много. А за лекарствата бих се консултирала с повече специалисти. Но бих избрала такива които работят в университетска болница с детски отделения - Св. Никола в София, Пловдив, Варна. Успех!

Катрал, тези момчета живеят в Англия и се състезават и печелят награди като състезатели на английски клуб, нали така? Така отправена молбата за финансово подпомагане на спортните им кариери (за хотели и пътувания) е малко странна, защото на фона на толкова български деца и възрастни нуждаещи се от финансиране на живото спасяващо лечение е някак странно да се прави дарителска кампания за подкрепа на спортната кариера на състезатели на друга страна. Затова няма помощ от българска страна. И най-вероятно няма и да има. Българите са щедри и състрадателни и отделят от скромните си доходи за много кампании за лечение, но не са толкова богати, за да отделят средства за подпомагане на мечтата на спортисти които ще използват средствата за да печелят медали за Англия. В случая българският им произход няма никакво значение. Ако бащата направи дарителска кампания за финансиране на борбата му с рака, независимо че не живее в БГ със сигурност ще получи подкрепа и финансова помощ.

Здравейте! Моето момче се будеше всяка нощ и повтаряше едни и същи звуци или думи. Той е много сензорен и така се успокоява. При него помогна магнезий, от първия ден. Давам му течен магнезий с вкус на портокал. Може да опитате.

Да, освен магнезии успокояващо действие имат ГАБА, Л-теанин, Ашваганда, Пасифлора, 5-HTP и много други естествени добавки. Вече когато всички безопасни варианти са изчерпани (и положението е непоносимо), тогава може да се помисли за тежката артилерия.

Благодаря на всички.В началото пробвахме с хранителни добавки и нямаше резултат.
Изглеждаше като да има халюцинации, смееше се сама, отваряше врати, ослушваше се и се оглеждаше.
Сперидана притъпи това поведение, но започна да крачка скорострелно килограми и имаше тремор и затова не успяха да достигнат максимални дози.
Сега въпроса не е дали ѝ вярвам, въпроса е дали съм на почивка, т.е дали съм си в нас да я гледам.
Имах много хубава работа, която напуснах за да съм до нея. Така, че да, “на почивка съм”. Обеснявам всеки ден, че не ходя на работа, че съм до нея, че много я обичам и ще се грижа за нея. Проблемите са, че ако не отговоря на момента на въпроса изпада в истерия, дали в къщи или на обществени места, това няма значение. Започва да се удря по краката, да крещи-дълго и продължително, показва ми среден пръст, рита ме, дере ме.Агресивна е.От нищото започва да крещи също, че не иска да ходи на училище. Чудо е.

Искрица, разбирам че ти е много трудно, но всъщност обясни ли й че си напуснала работа? Ако й отговаряш че няма да ходиш на работа, но не си обяснила че си напуснала за нея всеки нов ден ще започва с въпроса дали и днес си в отпуска и ще си с нея. Т. е. тя има нужда от теб и е напрегната защото не знае докога ще си в отпуска. Ако й кажеш, че си напуснала, за да си до нея понеже виждаш че й е трудно, тя може да се поуспокои, защото въпросът дали днес вече ще ходиш на работа ще отпадне.
Поискайте индивидуална форма на обучение, която може и да е онлайн. Подават се документи чрез училището до инспектората.
Преди години, когато моето дете беше в градинска възраст имаше моменти, в които беше в особено състояние и бях забелязала, че ако се разплаче се успокоява и излиза от това състояние. С риск да не прозвучи добре имаше моменти когато се опитвах целенасочено да го накарам да заплаче, за да се успокои. Също така макар и на моменти силово правех всичко възможно да го гушна силно, дори и ако се е наложило да се поборичкаме. Просто го гушках силно без да му позволя да се отдалечи от мен и опитвах да го успокоя като му говоря. Вярно, че тогава беше малко на години, ръст и килограми, но ако ти се стори възможно в такъв момент на агресия да я прегърнеш, опитай и я гушни силно, така че първоначалната й реакция да се дръпне да не успее. И като си я познаваш сама пробвай различни неща, колкото и шантави да изглеждат на пръв поглед докато откриеш какво може да я успокои. Успех!

Какво казва психиатър? Това е невротично поведение и няма много общо с аутизъм.
Лекарството ли доведе до такива "странични ефекти?
Възможно ли се да повишава много сензорката на детето и то да чува неща които вие не можете да чуете?

Според психиатрите има  умствена изостаналост - лека степен с психотична декомпенсация, симптоми аутистичен спектър, епилепсията си я имаме от две годишна възраст.
Никой не се наема с диагноза, изписват лекарства и скачаме от лечение в лечение.Имам чувството, че от както приема такъв тип лекарства се влошава.

Щом имаш наблюдения, че от лекарствата се влошава, защо не ги намалиш като доза и да ги спреш за известно време, ако виждаш подобрение. И в болница дори съм отказвала правилно някои вливки или манипулации, свързани с физически проблеми. А и ако видя проблем с домашно изписано лечение не го прилагам. Ти си познаваш детето най-добре и съм твърдо убедена, че майчината интуиция не подвежда. Ако се притесняваш сама да вземеш това решение настояваш пред лекар, че с този медикамент има проблем и настояваш да намали дозата или да го смени.

Искрица това го прочетох още в предният ти пост. Нямах предвид  диагноза,  а обяснения от психиатър за това,  което ти наричаш халюцинации. Защото нещата наподобяват един друг вид тежки разстройства, но пък биха могли да бъдат обяснени с епилепсията, която вероятно е водеща като състояние, но не е само тя, има и друго. Познавам деца с епилепсия които са в норма, но са постоянно на лекарства.  Затова вероятно има лутане в диагнозата. Има някаква увреда на функционално ниво, но не само. нещо от тревожностните разстройства. Предполагам IQ-то е повече към умерена степен на умствена изостаналост, отколкото към нормата.

_re_ge, до сега само една психиатърка ни е казвала, че наподобява шизофрения, но е твърде малка за поставяне на тази диагноза.Според нея проблема е изцяло неврологичен, а невролозите са котегорични, че проблема и е изцяло психиатричен.
В детска психиатрия Варна се въздържаха от коментар на какво може да се дължи, по важното било да я изкараме от това състояние, но всичко до този момент е безуспешно.

Относно мозъчната стимулация.
Записала съм час при професора на 28 февруари. Ще видим какво ще каже.
https://www.plevenpress.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B4-%D1% … cCoqfp8wH-L7aUG8o


Понеже се спомена шизофрения. Аз сега правих изследване на сина ми микробиом. Според резултатите има изключително завишен Haemophilus spp. Никъде нищо не намирам за него в Интернет, освен едно изследване, че при хората с шизофрения е висок. Притеснявам се, а часът ми при д-р Савчева е чак в понеделник.

Здравейте.Основно ви чета.
Днес съм с питане.ММ иска да направим тест на косата на сина ни,който е на 6 години и половина.
В интернет намерих това
https://www.eha-bg.com/info/
И https://www.genica.bg/test/e190-analiz-na-minerali-v-kosa
Към кое да се насоча и доколко ще е вярна информацията?
Края на октомври го оперираха по спешност от перитонит и съответно беше наблъскан с лекарства и не съм сигурна дали сега е момента за такова изследване.
Ще съм благодарна за някаква насока.

След почти 4 месеца чакане на епикриза след прегледа от  Св.Никола е с диагноза генерализирано разстройство на психическото развитие.

Аз пък намерих много неща в интернет. Но всичко е в рамките на предположенията. Грам отрицателна бактерия. Ето едно изследване. Направи сърч с ключови думи austisme

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC9355470/




Аз не виждам как може да извадят дете от "състояние" за което нямат предположения. Както и едва ли някой може да каже на какво точно се дължи цялата ситуация - Нарушената работа на ЦНС по една или друга причина. Дали има физическа увреда, дали има функционална увреда сякаш няма особено значение защото проблем е именно резултат от тази увредена работа - в случая поведението. Вероятно целят успокояване, дали за тях това е "изкарване" от състоянието не знам. Фактът че има агресия при дете с УИ което явно не е сред суперлеките случаи според мен означава именно успокояване, понижаване тревожността , понеже иначе трудно може да бъде постигнат напредък пример с работа с психолог.
По принцип то и за аутиъзм някои невролози се спускат да поставят диагнози, макар че се смята че това дело на психиатри. Същото важи и за Умствените дефицити ако са в чист вид , като основна диагноза ( или пък коморбидно УИ и РАустистичния спектър). Сега тука малко разсъждавам свободно върху темата, но ако имате епилепсия като основна диагноза определено състоянието ви е работа на невролози. Те обаче могат само да регистрират проблема, от там въздействат лекарствено(химично) ниво. Лошо работещата ЦНС няма как да е ремонтират. Дали лекарствата ще ви предписва психиатър или невролог сякаш няма голяма разлика.


oesi
какво очаквате да проверите с теста?
казвате на 6,5 с ГРР. Предполагам симптомите са от доста време? В св.Никола винаги се чака много, но и диагнозите в тази сфера не са каквото очаква да получи родителя, пък и това никой не му го обясянва за да не чака диагнозата като манна небесна. ,,Детето има ли някакви съпътстващи чисто физически проблеми? Това ГРР по старата класификация винаги е много объркващо. То често се тълкува като - абе има му нещо но не знаем какво.

За теста дали има проблем с усвояването на някои витамини.Забременях ин витро на 40г,тогава ми правиха тест и се оказа,че не усвоявам фолиева киселина под обикновената форма и трябва да пия метафолиева киселина,имам проблем и с витамин Д,в долни граници е и приемам,освен това съм и с хипофункция на ЩЖ.
ММ не усвоява Б12,но не е сигурно при него дали е от опреция на червата,има махнати около 20см тънки-перитонит 2008г или е генетично.
Детето си има симптоми отдавна ,има ресурсни в градината,3 години ходи при психолог в Сливен,който искаше да изчакаме с поставянето на диагноза до миналата година.
От твоите постове за сензорното възприятие мисля,че има хипосензорика по отношение на звукове,постоянно издава някакви звуци.Говори отчасти,разбира доста от нещата които му се казват,много прави напук.
Нещата са доста не знам откъде да започна.

Oesi, а защо искате да направите теста с коса...

Аз вече минах фазата "микробиом", ала-бала, усвояване на какво ли не, една торба пари оставих, не съм правила това с тежките метали, не бих, Много хора паразитират на чуждото нещастие и безнадежност.

Добре е да се направят всички тези изследвания. И аз съм ги правила. Лошото е, че после не знаем какво да правим с тях.

_re_ge, да, точно това целят лекарите, намаляване на тревожността и спиране на истериите и състоянията на агресия, само, че до тук всичко е безуспешно. Преди малко получи тежък истеричен пристъп, баща и и аз сме надрани, бяхме ритани.Всичко продължи 55 минути до пълното ѝ успокоение.
Не знам вече в коя болница и при кой психиатър да отидем.

Поне при моето дете лекари и болници не са помогнали, дори напротив. Може да се каже, че проблемите му са вследствие на "лечение" и лекарска немарливост. Последните няколко години го водя по такива институции само по административни причини (заради необходимите документи за преиздаване на ТЕЛК), но дори и това минимално размъкване му причинява стрес и временно влошаване на състоянието.

За фолиевата киселина си е много често разпространена мутация , имаме я семейно, аз имам същата

Извинявам се предварително за свободното тълкувание, не целя да обидя или нараня никого. В случая,  като прочета инвитро,  и винаги ми светва червена лампа. Чувала съм от приятелка психоложка че познава деца инвитро без проблеми, но често аз виждам само потвърждение на обратното. Много от хората с които си пишем и комуникираме за децата им (СОП) , споделят че са имали проблеми в забременяване и/или износване, голяма част са  с подпомогната репродукция. Няма да доразвивам темата, защото звучи неприятно Разбира се това не важи на всички ( т.е. не всички деца инвитро за с проблеми) но факт е че много от тях са. Ненапразно примерно в една северна страна са сложили ограничения за имплантиране на един ембрион в инвитро процедурите за да намалят последващите разходи около детето, тъй като се очаква прогнозно че ще има проблеми с последващи разходи. Да обърна тирадата към себе си, Аз съм с много трудно износване на бременност, с проблеми с имунитет и усвояване на фолиевата киселина,  имаме генетика откъм спектър и в резултат и двете ми деца са малко "сбъгнати", имам редица неуспешни бременности.  Стигнала съм до извода че въпросът "защо" е излишен. Както и въпросът "какво му е точно" също. Често нищо друго не може да бъде направено освен да се работи над резултат доколкото е възможно. Затова въпросът който е полезен е-къде и в какво му е дефицита и какво мога да направя за да го смекча или преодолея.

oesi
би трябвало да се разграничат нещата на "биохимия" и терапия.
В биохимията има възможност да видите именно откъм процеси има ли проблеми, и ако все пак има какви са те  -  усвояване на Б12 , витамин Д, високи допаминови нива, наличие на тежки метали, алергии и непоносимости, генни мутации и отклонения и т.н.  Казват, че дефицита на В12 продуцирал спектрално поведение но аз не съм виждала дете с корекция на вит. Б 12, което да е било в спектъра и да е излязло. Виждала съм и майки с дефицит на Б12 в надежда че спектралното поведение на детето се дължи на неговата липса на В12, които след като открият (след изследванията) че детето няма(!) дефицит но вс епак Е спектъра - да са буквално съсипани че проблемът не може да бъде решен просто с добавка на Б12. Биохимията и на хората в норма не е перфектна но просто никой не си прави изследвания защото не вижда защо. Така че няма някакви точни излседвания на това каква е биохимията на хората в норма и дали е толкова перфектна.
Имам и познати правили проба на коса с надежда от там да излезе проблема, но нищо освен завишен алуминий не намериха. За хелирането за изписани много неща навсякъде в пространството и тук в бг мама. Няма да го коментирам защото не искам, всеки има глава на раменете си да прочете и направи изводи.

 Т.е. като се погледне картината на биохимията по един или друг начин , всичко, което ще се направи под формата на добавки - е за  да подпомага терапевтичния процес. Имам познати правили пълни изследвания (докторките в Сф изследванията в чужбина) с едни чаршафи кое на какви нива е и едни американски добавки купуваха и пиха много дълъг период - не видях честно казано онова бленувано огромно подобрение.
В крайна сметка от моя гледна точка, никого не ангажирам, терапевтичното ( специалисти и родители) е това което може да доведе до някакъв напредък, някаква компенсация, развитие на нещо за да допълни и компенсира нещо друго, което е в дефицит.   Биохимията е само подпомагаща, ако подпомогне.

Много често обаче   родителите докато не надраснат въпросите "защо" и "какво" правят много неща.
абсолютно така е


не съм съвсем съгласна. Правят се ако състоянието на детето в коморбодно ( съчетание от различни заболявания)  , наистина е зле и се влошава. Макар че не виждам примерно на едно дете с умствена затрудненост и поведение от спектъра  но в разумни за състоянието граници защо да се правят. КАкво би се открило като причина за състоянието? Ако причина може да са хиляди малки неща по време на бременност, по време на раждане и след това. Какво би могло д абъде "поправено? Може да бъде "поправено, облекчено"  основно "следствието" и усилията трябва да бъдат насочени натам, за да се издърпа максимума на който е способно детето, отколкото в търсене на защо и точно какво. Повечето родителис мятат че като го водят на логопед по един час седмично или сепциален педагог два часа седмично и всичко е ок. Но не е. Няма как нещата да станат с толкова работа. Според И.Ловаац са минимум 5 часа на ден. Аз ще бъда по-умерена - час, два на ден ще са от много голяма полза да правите същото, което правят терапевтите. Затова родителят трябва д апреценя на кои битки да заложи за да спечели максимум дивиденти във войната и да не хаби нужни сили и енергия в ненужни посоки.



За съжаление този тип лекарства са като лекарствата за хипертония и сърце. Докато кардиологът намери "твоето" лекарство ти сменя поне 5-6 вида, като по време на неподходящите лекарства нищо не се подобрява откъм кръвно и сърцебиене - защото не всяко лекарство повлиява всяко състояние. Имам познато дете на със съчетание от две диагнози плюс тревожностно разстройство и около две години му търсиха лекарство с което да успокоят тревожността. Накрая намериха - нещата са съвсем по-положителна посока.  Трябва да сменяте лекари, да сменяте препарати, докато не попаднете на това, което ще ви повлияе. Изтощително е, но никой друг няма да го направи вместо вас, нито лекарят ще ви съчувства, само ние, но ние не сме лекари....

Момичета, от известно време чета, но досега не съм писала. Синът ми е на 4 години, беше диагностициран с разстройство на развитието, но както психоложката каза, съвсем малко, било. Диагнозата е на база тестове, като точките му били 83 от средно 85. Пъзелите не успя да ги направи, защото никога не е правил такива логически.... подобни неща децата интуитивно ли трябва да ги правят, не трябва ли да им се обясни все пак?
Друго което исках да ви питам - разстойството на развитието всъщност е доста общо казано, аутизъм е някакъв под вид, нали?
Още нещо също, тъй като в семейството имаше насилие от страна на бащата, и синът ми се травмира още като беше на една година, имаше проблеми със съня и започна да вика.... това приключи вече и се измъкнахме от там, но наскоро разбрах, че травмираните деца развиват симптоми като при аутизъм - забавено говорно развитие (при нас са и повече езици, ама все пак е и на 4)... та се чудих, ако има някой запознат с темата, имате ли идея за някаква подходяща терапия?

Litle heart, здравей! Моето дете на 1г. и 3м. беше оперирано в Пирогов и покрай това преживя силен стрес няколко пъти, но това по никакъв начин не се отрази на развитието на речта при него. На 2г. на улицата ни нападна огромен луд, което също беше огромен стрес за него. На 3г.тръгна на детска градина и там също изживя огромен стрес заради отношение на учителка. На 3.5г. отново бяхме две седмици в Пирогов, като определено осъзнаваше ситуацията, защото ме пита какво е да умреш, поиска да го заведа на църква за да запалим свещички (дори не разбрах откъде знае, че има такова нещо като смърт, църква и свещи които се палят в църква) и ме попита когато го загубя ще го родя ли отново когато беше на току-що навършени 4г. Но и това не се отрази на говора му и още в детската градина говореше правилно, много и като възрастен. Други дефицити избиха при него и когато беше на 5.5г. психоложката с която работехме беше убедена, че е аспергер, а на 6г. ни прати в Св. Никола на обследване. Там категорично заявиха, че е в спектъра, но не съвсем аспергер и поставиха диагноза ГРР други т. е. разстройство на развитието-високо функциониращ с много висок IQ и според психоложката, и според психиатърката. И двете бяха категорични обаче, че стреса, който детето преживя на 1, 2 и 3г. не може да е причина за състоянието му защото за да му влияе преживяното трябва да може да го осмисли, а на тези възрасти не би могло. Това е мнението на специалистите. Моето е различно. Освен всичко друго съм от тези, които са родили след проблемното забременяване. Борих се 3г. със стерилитет и имам неуспешни 4 инсеминации и 1 инвитро. Детето обаче е заченато по естествен път 2м. след неуспешното инвитро, в период без стимулации, но с прием на аспирин протект през цялата бременност и няколко силно стресови за мен момента през бременността. Това също беше отхвърлено в Св. Никола като предразполагащ фактор. Също така 1 месец след ваксината МПР, която сложиха на 13 навършени месеца започнаха проблеми с физиологичното здраве на детето, така че кой и как би могъл да посочи какво точно е отключило дефицитите в спектъра. И не че не е важно да се знае това, но мисля че за всяко дете причините са строго индивидуални и са комбинация от фактори и основното е такова дете да бъде разбрано и подкрепено на първо място от родителите си и да се потърси помощ от специалистите за справяне с проблемите му.
Като стана въпрос за пъзели - на моето му идваше отвътре да реди пъзели и не си спомням да съм му обяснявала как точно се прави, но от друга страна още не можеше да ходи когато застилах стаята му с гумирани плоскости с картинки, които се захващат една за друга и ги подреждах така, че картинките да са някак свързани с околните, а когато вече ходеше с тези плоскости заедно правехме пространствени структури, които наподобяваха къщичка например и детето много ги харесваше и предполагам, че по някакъв начин пъзелите са му напомняли за това, което правехме с тези плоскости и затова е било един вид тренирано да се справя с тях. Освен това много обичаше да редим пъзелите заедно и предполагам, че моето участие му е помагало да се ориентира какво да прави. Психоложката насърчаваше реденето на пъзел и играта с конструктор тип лего. Казваше, че тези дребни части като минават през ръцете му стимулират някакви умения. Наистина не помня точните обяснения, но е факт, че от всички възможни соло занимания за деца пъзелите и конструкторите тип лего му бяха любими. Не знам дали е случайно съвпадение, но в детската болница в Москва тъй като много го бодяха преди да му намерят вена няколко пъти му подариха малки конструктори лего, а там много се грижиха за психиката на малките си пациенти, като в отделението дори си имаха психолог, който активно обгрижваше децата. Забелязах, че и нашата психоложка, и психолога в руската болница много държаха на оцветяването на картинки. Явно и оцветяването, и пъзелите, и лего конструкторите са елементи на някаква успокояваща терапия, така че можете да се занимавате заедно с детето с такива неща.

Признавам,че когато тръгнахме по специалисти заради проблемите със забременяването никой не ми обясни,че има вероятност детето да има проблем и ако знаех нямаше да го направя.Ние бяхме с неустановен стерилитет.Имах 2 опита.
Иначе имах лека и нормална бременност.Родих секцио.

oesi Всеки човек има право да бъде родител по един или друг начин. Щом медицината го подпомага също. Никой никого не може да съди че  е искал да има деца. Съдбата е непредвидима, понякога нещата се случват дори ако условията да били перфектни, достатъчно е едно камъче za да обърне прекрасната карета. Затова не се измъчвайте допълнително, гледайте напред. Правете каквото трябва за детето, всичко което смятате че е нужно и което ви дава право на въпроса който ви пита вашата съвест - всичко ли направиh за детето? Да отговорите с: Да,  направих всичко по силите ми.



Често, когато симптомите не са изчистени, не са само от симптомите на една диагноза, а са комбинирани или пък когато детето е прекалено малко за да се оценява правдиво се слага подобна диагноза. Тя означава че в развитието си детето не следва нормата. Не е вид аутизъм. Детето демонстрира някакви симптоми, може поведение му частично да е като на дете от спектъра, но симптомите са недостатъчни , а детето е малко за да може специалистът да специфицира за какво точно става въпрос.
Проблемът който вас трябва да ви вълнува е какво можете да направите за да предотвратите това "мъничко" да стане повече след една година. Защото ако си представите две деца, едното от които куцащо , и ги пуснете да се надбягват -   на метър от старта детето с наранено краче съвсем  мъничко ще изостава, в средата дистанцията с повече, а на финала с най-много. Така че в това трябва да фокусирате усилията си.
Относно пъзелите. И аз така преди моето дете със СОП си мислех че при децата всичко става интуитивно. Но то ставаше интуитивно при едното ми дете но при другото никак не ставаше интуитивно. Трябваше да бъде обучавано на всичко  специално. Усвояваше го и го прилагаше, но именно тази свобода и естественост му липсваше. Затова смятам че децата трябва да бъдат подпомагани, насочвани, направлявани, особено ако имат някакъв дори и минимални дефицит. ако те нямат нужда и всичко им е естествено - то ще си проличи в един момент, в другият случат помагането, насочването е от голяма полза. То ще спести много време по наваксването после.

Здравейте
Имаме право на балнеолечение и рехабилитация.
Детето е с децки аутизъм, наднормено тегло, бъбречно каменна болест.
Със 95% ТЕЛК
Къде мога да го заведа?

Здравейте! Два месеца след обследване в "Св.Никола" получихме епикризата на сина ми, която ме стресна - детски аутизъм. "Налице са основания за поддържане на статут на дете със специални потребности, осигуряване на допълнителна образователна помощ..."

И сега накъде Започвам да чета темите и да се опитвам да се успокоя и да бъда полезна на детето си.

Ето това е важно а не какво пише отпред.
На каква възраст е детето? Питам защото тази категоричност в поставяне на диагноза именно аутизъм а не Генерализирано Разстройство каквато е практиката може да означава много неща.

Навърши 9 години миналия месец.

по категоричността на диагнозата и то от св.Никола очаквах че детето не е малко. Сега остава да ни споделите какво се е случвало до сега тези години, защото  нещата около това състояние не се случват изведнъж. Обикновено симптоматиката си личи още на 3 че и по-рано, но на такива сериозни места като св.Никола забавят поставянето конкретно на този вид диагноза,  защото има много други проблеми, които продуцират подобно поведение.

Откакто забелязах, че не проговаря навреме, търся мнения. Посещаваше Център за ранно детско развитие при логопед. В детската градина му осигуриха логопед, ресурсен, психолог. Чисто физиологически всичко протичане с времето си. Усвояване на умения, самообслужване, също. Хората в детската градина и сега в училище единствено коментират, че не успява да комуникира достатъчно , но било предодолимо с възрастта. Няма проблеми в училище, усвоява материала. Както не обичаше в началото да се включва в общи игри, после започна да го прави. С удоволствие се включва в училище в тържествата. Чете изразително дори непознат текст. Сам се записа на вокална група в училище, на футбол, а ние на плуване.

Още в началото на първи клас предупредих госпожите,  че се интересувам от взаимоотношението с децата, говора, защото не се притеснявам от възприемането на материала.

Имах чувството,  че всички мислят, че преувеличавам и се притеснявам излишно. С изключение, че не говори като връстниците си, не взаимодейства много като тях, няма други признаци на проблеми. Чувствителен е, разбира какво изпитва отсрещния,  търси игри с деца, няма проблеми с докосване, поддържа очен контакт, изпълнява инструкции, впуска се в нови игри, обича да измисля някакви задачи с четене и писане, дори ги усложнява с няколко под условия ,вдъхновен от училище. .. Има свои пари и си пазарува сам , когато сме заедно. Правим сравнение на цените на килограм, той си знае количеството и взимаме по-изгодното

Започнах да чета темите и направих със сестра му една задача, която прочетох тук  със скриване заедно на предмет. Аз излизам , те променят мястото на играчката и след това той да предложи къде ще я потърся. Посочи мястото където я бяхме оставили двамата. След това се разиграхме на стопло/студено.

В клиниката бяхме 3 дни за по един час. Преди това посетихме детски психиатър, която освен говорното развитие, не видя потежка диагноза, но тя не проведе тестове.

Извинявам се че продължавам да разпитам но искам да сглобя картината.
- КАто е бил на ресурсно в градината беше ли с диагноза или с оценка на дефицити от страна на екип от ресурсно.
- В момента на ресурсно ли е в училище
- има ли поведенчески проблеми - тантруми, сензорни дразнения, отказ от работа
- кое ви накара да правите обследване в свети Никола, първото официално обследване ли е
- какви са вижданията ,ВИ за дефицитите му до сега и сега. Не какво прави, какво не прави, по какво се различава от връстниците -  както по обучението, така и по самооблужване и езиково-речево.
- пишете - психиатърката не видя по-тежка диагноза - детски аутизъм си е достатъчно тежка диагноза. Да раборам че тя не е била в екипа на св.Никола?
Разпитвам защото ми е странно как се случва всичко това, че  дете което просто не комуникира с връстници отива на обследване и му поставят детски аутизъм . Освен ако не ви трябва документ за ресурсно ( онова дето го подчертах с черно в предния ви пост) и са ви сложили нещо там като диагноза (странно защо детски аутизъм а не ГРР) което да налага допълнителна подкрепа в училище.
Чудя се за диагнозата детски аутизъм , понеже Ако прочетете симптоматиката на детски аутизъм ще видите че спецификата не се изчерпва само с некомуникацията с децата в клас. Има си поведенчески отклонения, стииминги, стереотипия, ограничени интереси, речеви отклонения (  аспергерите нямат , но при вас няма аспергер, няма някои специфики забележими при аспергери) има много неща при детския аутизъм които не са с допирни точки на нормалното поведение нито усвояване на училищния материал. А вие звучите така, сякаш никой до сега не споменавал че симптоматиката на  детето може би намеква за някакви нарушения от спектъра.

Спектъра е многоизмерен и разнообразен. Дете може да има очен контакт, може да е  емоционално, може да реши задачата на Сали и Ан и пак да е спектрално. Спектралността е добила нов смисъл в момента има и ново измерване което ще влезе в БГ с новото МКБ11. Въпросът е щом нямате обучителни затруднения или поведенчески отклонения за какво ви тази диагноза от св.Никола.  Обучението на спектралните "да бъдат като другите и да осъществяват комуникация по шаблон, да "имитират" социалност"  не се учи в кабинетите с ресурсен. Намаляването на Стиимингите и консерватизма също.

“Няма проблеми в училище, усвоява материала. Както не обичаше в началото да се включва в общи игри, после започна да го прави. С удоволствие се включва в училище в тържествата. Чете изразително дори непознат текст. Сам се записа на вокална група в училище, на футбол, а ние на плуване.”

Пишете, че пазарува, ползва пари.
На мен ми изглежда добре детето, та какъв е проблемът, че сте ходили в Св Никола, не разбирам малко.

Това че не общува може да е особеност на характера и чувствителност. А и защо чак на 9 годишна възраст,не ми е ясно.

Здравейте. Четох, четох. Чудих се да пиша ли, какво да напиша, как да го напиша. Синът ми е на 6 години и 3 месеца. Усмихнато, добро и много послушно момче. Има проблеми с храненето от раждането, кърма не пиеше, АМ отказа сам на 7 месеца. Захранването - мъка. Отказваше да пие вода до горе - долу две годишен. Проговори трудно. Когато започна да посещава ясла, сестрата един ден ми каза, че според нея детето ми има проблем, но не била лекар. Обидих се и се притесних, но ако трябва да съм честна не обърнах внимание. Яде само пилешки хапки с корнфлейкс, сандвич с кашкавал, пържени картофи, Хамбургер от Макдоналдс или Хесбургер, кисело мляко, шоколад и всевъзможни сладкиши, чипс и пуканки, да не забравя - кренвирши също. От около 3 годишен при силна емоция на щастие започва да скача на едно място. Баща му му се караше все, аз пък се карах на баща му, че му се кара. Това скачане продължава и до днес. При въпрос “защо скачаш?”, той ми отговаря, че не знае. Не общува много с деца. Не обича да ходи по площадки. Има 2-3 деца, с които си играе и това е. Изключително много се срамува, не иска да се запознава с никой, не иска да играе с непознати деца и изключително трудно може да се отпусне и това да се случи. Единични случаи. Рисува, много, почти постоянно, но ми отказва да участва в конкурси в градинката. Учи лесно наизуст, но явно чувства неувереност ли не знам и не иска да казва това, което е научил. Не може да си напише името дори, пише числата наобратно /огледално/. Опитвам се да го насърчавам и да го подкрепям за всичко, но когато се чувства, че не е достатъчно “добър” за нещо, започва да плаче. Къса ми се сърцето. Сигурно пропускам нещо. А може би и хаотично съм описала ситуацията. За пръв път споделих на съпруга ми миналата седмица, че според мен има проблем. Не знаем какво да правим и към кого да се обърнем. Живеем в района на гр. Бургас. Ще съм благодарна за някакви съвети или да ме насочите къде да отидем.

Отговарям, но е малко дълго и го слагам в скрит текст

Здравейте. Реших да попитам тук именно родители с повече опит от мен. Ситуацията е малко сложна - аз самата съм клиничен психолог и от две години работя именно с деца с увреждания.
Синът ми е на 3г. и половина. Проходи на 1г и 1м. Първите осъзнати думи на 2г и 6м. Към момента много рядко казва изречение от 3 думи (Искам гушка тати например). Когато ние го питаме нещо, не ни отговаря в повечето случай.
Ходеше и на ясла, сега на детска градина, но не играе с децата. Не ги отразява.
Памперсът не е махнат.
Плаках много на коледното тържество в детската градина, детето ми нямаше стихче, разхождаше се по време на общите танци...
От половин година го водя в центъра за деца с увреждания, където работя аз и с него работят педагог и логопед. Включихме и психолог в екипа, също и кинезитерапевт. Синът ми не тича, спъва се често като ходи, иначе е много активен. Може 30 минути да седи на столче и да работи със специалист.
Познава цветове и форми, но не може да нарисува кръг например. Брои до 10, знае азбуката. Не сочи с пръст обаче и комуникацията с другите най- много ме притеснява.
В понеделник имам час за консултация в Тацитус, ще звъня и в Александровска детска психиатрия да запазя час. Видно е, че детето изостава в развитието. Не е редно аз да поставям диагноза, първо защото съм му майка, второ - не съм детски психиатър.
Как ви изглеждат нещата на вас? Колегите ми са много лаконични, страх ги е да ми кажат те какво мислят и това още повече ме напряга. Мъжът ми вкъщи се сърди, сякаш аз съм виновна...и изобщо ми е много тежко тези дни.

Започвам да отговарям едно по едно. Ще си допълвам мнението, защото виждам три нови лица в темата  с три различни запитвания и  няма да стане на един път да отговоря и на тримата, а бг мама не позволява на последния писал потребител да добавя ново мнение, а само да допълва.



Здравейте.
Почти трета от мнението ви е отделено на храненето. Не знам защо  това се смята за сериозен спектрален симптом но това не е така. Има деца от спектъра които се хранят прекрасно и деца в норма които никога не прояждат домати. Избирателното ядене може да е свързано с вкусови особености или с нежелание за разнообразяване на привични хранителни продукти . Последното може да е белег на характер, но може и да е свързано с консервативност. От там - не всеки който има вкусови ограничения е спектрален и не всеки спектрален има вкусови предпочитания.

От това което описвате си мисля че имате специфични нарушения в ученето поне за сега виждам насоки за предположения ( само предположения!) за дислексия. Тя е свързана и усещането на детето че не е като всички, ниско самочувствие, вероятно при вас подсилено и от характер ( има и срамежливи, затворени деца които са ограничени в контактите си). Специфичните нарушения в ученето обаче са състояния които се диагностира когато детето тръгва на училище и трайно показва затруднения в ограмотяването ( говорим за втори , трети клас!) . Вие обаче сте се сетили овреме и трябва да направите всичко възможно ограмотяването на детето да не е само приоритет на работа В'ъв училище . Дори бих казала че е добре при вас да започне колкото се може по-рано. Аз само ще анализирам,  вие ще решите какво ще правите. Аз бих търсила позната, близка пенсионирана детска учителка от старата генерация ( търпеливи, разбрани, взискателни) и бих осигурила на детето занимания по ограмотяване (звуков буквен анализ, писане, както и основи на математиката). Поне 4 пъти седмично с задаване на домашни. Самата учителка трябва да е достатъчно опитна за да разбере къде точно се корени проблема на детето ( дислектиците са визуално мислещи хора) и чрез повече визуални стимули (  да кажем почват да правят буквите от пластилин, после да сглобяват срички и т.н, при тях стандартния начин на обучение по ограмотяване не е напълно подходящ, той ги затруднява.) се учат да четат и пишат. Това трябва да прави човека, който се занимава с детето, като  го прави бавно и последователно, сменя начините ако види че детето се затруднява или нещо не му се получава, работи се с много повторения, но когато детето в крайна сметка усвои принципите на четене и писане, нещата ще стават много по-лесни. Именно затова ви съветвам да го направите предварително като започнете максимално бързо. Така, Ще имате време , което няма да бъде на ваша страна когато детето тръгне първи клас.  Там всичко е планирано да се случва в рамките на година ( азбука, плюс четене и писане) , което за деца с обучителни затруднения и много много трудно. Разберете никой не казва че детето ви глупаво, то просто е различно, учи по различен начин, самият факт че много рисува много го потвърждава. Просто му помогнете, да се ограмоти не по начина по който се случва в училище и който може би ще го затрудни. От там, ако проблемите са само обучителни , когато детето усвои писане четене като умение нещата стават като при всички. Усвояването на  човекът и природата или човекът и обществото няма да е по-различно.
Виждам че пишете че е на 6 и 3 месеца което означава че вероятно детето е родено края на годината, което означава че ще тръгне на училище без да е навършило седем. това ще го постави в допълнително затруднително положение защото примерно 9-10 месеца разлика между децата на тази възраст е от голямо значение. При вас дори може на това да се дължат емоциите че не се справя , защото е малък на фона на останалите.
Четейки за емоционалното състояние на детето бих казала че може да има и някакви тревожностни отклонения, но се надявам когато детето започне да се справя с нещата и добие малко повече самочувствие ( което от прочетеното му липсва) всичко ще се нормализира. Ако ли не и нещата почват да ескалират ще трябва да търсите психолог, който да му помогне да се справи със собствените емоции които го дестабилизират.




Здравейте. Благодаря за уточненията
Малко анализ. Ако му страдаше разбирането детето нямаше да се справя с материала. Това го казвам като родители на дете със СОП което от първи клас е  в масово училище без допълнително подпомагане. Със затруднено разбиране и продукция на вербален език но без интелектуални затруднения. За да бъде в крак с връстниците работехме не само върху материала и върху формиране на модели и начини за повишаване на разбирането. Ако детето ви е в крак с материала без допълнителна сериозна работа,  значи не страда нито импресивната нито експресивната реч. Слагам и двете защото няма как да стада едното, а да не страда другото БЕЗ никаква терапевтична работа и всичко да върви нормално с нормално усвояване на материала. Така че тук или вашите очаквания към разбирането на едно дете са силно завишени или има нещо повече в ситуацията.

Чета диагнозата и се чудя. задръжки в когнитивното развитие , ниска норма ... това за дете което се справя в училище с материала без допълнителна помощ, ходи на колективен спорт... това е напълно невъзможно, има силно противоречие. Или в свети Никола не знаят какво да му поставят или са "сгрешили детето".От свети Никола пишат че имате когинитивни задържки, не виждам как е възможнода са го извели  без да са ви направили тест за интелигентност, но това което казвате за  "справянето с материала" е достатъчно да е в разрез с тяхното мнение.

От тук вървим към това което най-много ви притеснява , а аз разбирам , че то е че няма комуникация подобна на тази която очаквате от него и която да е като тази на връстниците му. Ако сте И екстроверт разбирам че притесненията ви са даже повече.
Трябва да разберете няколко неща.
1. Хората сме различни. Някои намират 10 приятеля на детската площадка, други имат един приятел за цял живот. Някои са на купони кат риба във вода, други намират в апартамента на купона библиотеката,  сядат и четат книга цяла вечер като това е прекрасно прекарано за тях време. Всички са различни.
2. Че детето ви не отговаря напълно дете в норма е ясно ( извинявам че така направо но няма смисъл да правим реверанси) . Самото късно проговаряне и някои други маркери които споменавате са много ясен критерий. това за спазване на правила също. Обаче трябва да ви кажа че по-начина, по който описвате как се случват нещата с вашето дете, дори и да сте имали забавяне в проговарянето то е наваксано, детето няма проблем с придобиване на академични познания , адекватно е в училище,  детето се самообслужва. Всяка една майка в тази тема би взела тази бумага която са ви дали от свети Никола и би я скрила в най-дълбокия скрин защото на вашето дете тя не му трябва. Вашето дете е може би класически високофункциониращ, от тези, дето никой няма и да предположи, че е такъв и всеки ще каже че е странен, различен, оригинален, необичаен и много други епитети. Никой няма да каже той е аутист. Детето всъщност демонстрира класиката на симптоматиката на дете от спектъра  - проблеми в социализацията .В диагнозата пише че има стереотипи и ограничени интереси , но вие не споменавате за тях. Така че още по-добре.

3. Комуникацията в смисъл на общуване в социума (не като начин а като функция) на детето му е неестествена. Това не е нещо което при вашето дете  ще се случва естествено като на всяко друго дете, не се е случвало до сега може би няма да се случи и отсега нататък, странности ще има, но не от тези странности дето са силно дразнещи

От там - ако разграничим при всяко дете трите важни аспекта на растеж и развитие
поведение
интелект
социализация

При вас страда последното. При децата в норма социализацията се случва естествено, никой особено не ги учи, те наблюдават анализират, копират, изпълняват , грешат или не, биват поправяни и се коригират. При децата от спектъра тези неща не се случват естествено. те трябва да бъдат учени доколкото е възможно през практиката, с много ситуации в които биват поставяни и чрез шаблони за поведение в дадена ситуация които усвояват и да прилагат. Няма специалист който да научи детето ви на това, както и то може да бъде научено КАК да се социализира и адекватно комуникира , но пак няма да му е естествено.

Продължавам
1. Важно ви е да разберете дали все пак това което казват от св.Никола за сериозните езикови затруднения е реално. Имате класна, задължително говорете с нея. Не споменавайте диагнози и друг глупости. Питайте я как е на фона на връстниците с материала къде има затруднения. Ако има такива и класната ви ги спомене - започнете сериозно да работите върху тях.
2. В социален план. Правилно е да го запишете на много активности сред деца , както казахте че желае той самия. Именно на такива места, той може да гледа социални ситуации и да се учи на подходяща реакция и поведение. Трябва да е колкото се може повече сред деца и хора, трябва да му четете много книги, да гледа образователни филми, да се сблъсква с колкото се може повече житейски  ситуации ( и морални включително)  - като наблюдател и като участник, за да усвоява умения както казах за поведение и реакция. Това на което детето трябва да бъде научено е ваша грижа. Няма специалист по оказване на такава помощ. Ако сте с обучителни проблем тосоциален педагог, психолог, логопед ще са ви от полза, но за социализация няма предвидена в  подпомагане допълнително от какъвто и да е вид. Както казах за  другите деца е естествено, те естествено "четат" всяка ситуация и се самообучават. При децата от спектъра това не е естествен процес, но понеже ние, родителите искаме да се впишат в социума , това те да бъдат научени на такива умения е наша грижа.

Дано не се е получило дълго. Не се сещам за полезна информация което да можете да изчетете в тази тема,  при условие че тук с повечето деца се работи над елементарни умения. Заучването на социални истории пък тук също би било на много ниско ниво ( как да поздравяваш за добър ден,  как да се държиш при преглед при педиатъра). При вас говорим за съвсем друга класа социални умения ( как да се държиш на рожден ден, както да кажеш на другарчето ако плаче ) и т.н.

Благодаря Ви. Надявам се да отговорите и на моя казус.

И аз благодаря.

_re_ge, искам да Ви благодаря за отговора. Накарахте ме да се върна в моите детски години, между 1-Ви и 5-ти клас и да си спомня  как не можех да се науча да чета, да пиша, как ми се караше татко, че не мога да пиша и чета, че сричам в 4-ти клас, че не мога да уча наизуст /което и до ден днешен е така/. Със сигурност ще потърся помощ. Не искам детето ми да се чувства, както аз се чувствах. Мислех си, че съм бавноразвиваща се, но пък впоследствие научих три чужди езика и в момента по-голямата част от работата ми е свързана с текстообработка, така че има надежда явно.
Благодаря Ви още веднъж!

[[/i]

Какво точно представлява диагнозата с код 83.0 icd 10 - ментален дефицит ли

ТРябва да има буква отпред преди 83.о. Ние работим по МКБ 10 , ти си в чужбина. Може да работите вече по МКБ 11.

Ще ви пиша на лични!
Радвам се за което! Една майка която разбира проблема е много ефективна. Една майка с подобни проблеми е двойно ефективна. Дислексията има теория че е наследствена. Начин на работа на нервната система. Ще му помогнете много повече защото разбирате проблема му!

Мириел, здравейте! Тъй като моето дете беше с изразени проблеми със социализацията се постарах да му помогна. Когато го осъзнах беше в детската градина и се обърнах към учителките за помощ. Едната реагира грубо, но другата откликна. Когато го прибирах забелязах горе - долу кои деца прибират по същото време и създадох контакт с майките, за да може прибирайки ги да спрем на близката площадка да поиграят и съответно в къщи насочих вниманието му към тези деца. Започнах да подсказвам за какво може да говори с тях. Някои от тези деца живееха в блок с нещо като мини паркче пред него и покрай тях от време на време го водех пред този блок, за да общува и с други деца покрай децата с които си тръгвахме от градината. Започнаха да се получават покани за рожден ден, а за неговия канехме повечко деца, за да има такива които ще дойдат, въпреки че ще има такива които няма да дойдат. Имаше дете с което имаха общ имен ден и използвах това като повод да се запозная с майката,  за да им организираме празник в градината, а те да почнат да общуват покрай това. В у-ще още в 1и клас госпожата ми каза да го запиша на състезание. Видях че му се отдава и се забавлява, но тъй като от неговия клас нямаше други деца с такъв интерес се ориентирах към сближаване с майки и деца от други класове, които ходят по състезания. На всяко отборно състезание го записвах в отбор с тези деца и във втори клас вече си имахме приятелска група - деца и родители. На именния му ден в у-ще го инструктирах да вземе разрешение от госпожата и да извика приятелчетата от другите класове да ядат торта с децата от класа му. Във втори клас ходих на зелено у-ще с него и му помогнах да се забавлява с децата от класа си като се сприятелих с тях. С децата с които се сприятелиха покрай състезанията си ходеха на рожденни дни и покрай състезания в други градове имаха и преживявания като на екскурзия. Нещата вървяха много добре и макар че предварително говорехме за възможни ситуации как може да постъпи или какво да каже детето започна да се чувства комфортно сред другите деца и родители, с които общуваше без притеснения. За съжаление възникнаха проблеми от здравословно естество заради които спря да общува с връстници, но преди това да стане беше успяло да завъди само нещо като приятелчета в класа си.

Благодаря за отговора!

Къде може да се отиде да се направи изследване на развитието - като второ мнение и хората да разбират?

Записахме си час за нова психиатърка, да видим.
Не се издържа, всеки ден един и същи въпроси, дори и да обяснявам след минута въпроса отново се задава.пие лекарства за успокояване(поредните), но резултатите са леко успокоение без голямо подобрение на състоянието.

Здравейте,
Има ли родители тук на деца със стериотип "люлеене в легнало положение с ръка на ухото". Синът ми е с диагноза аутизъм, но това го прави от доста време и се чудя някога ще спре ли. Понякога е толкова силно, че имам чувството че ще се нарани... Едновременно скърца със зъби или вика, бърбори нещо и е побъркващо. Прави го по всяко време, когато няма интерес към средата или преди да заспи... Има ли такива деца?

това е сензорно задоволяване на сетивата. Няма да спре да го прави, защото има нужда от него. Мога да предположа че е съчетание от вестибуларна, слухова, зрителна , проприоцептива система. Този вид сензорни самостимулации не трябва да се изкореняват, защото детето ще намери заместител а той може и да е още по-лош от това люлеене ( примерно блъскане с ръка по главата или бръскане в твърда повърхност). Затова тези сетива трябва да се задоволяват, но по друг по-приемлив за вас и околните начини. Това става с пренасочване. Примерно сложете вкъщи хамак тип одеяло, или люлка тип хамак и го люлейте . Друга вариант е батут. Може да има светлини които да пробягват по стаята или да се прожектират по стени или таван, така че се задоволява зрителното, Паралелно слухова стимулация трябва да се задоволява с звуци, докато се люлее или скача  - музика, ритми на нужната височина и т.н.

Нещо друго много важно. Наистина правилно сте забелязала че се самотстимулират когато не са ангажирани. За съжаление това е нещо, което е много специфично и типично при деца от  спектъра и при деца с Умствени задръжки -  когато не са се заети, заемат времето си със самостимулации или дремане, скучаене и прочие неполезни за тях . Направленията, по които трябва да работи родителя са две:
а) гледа детето да е максимално "заето" - ангажирано , но по полезен начин ( екранното време не носи на детето полза. В смисъл ако са кантар ( дали да му се даде екранно време или не) по-добре без него отколкото със него.
б) детето трябва да се учи как само да заема времето си с "хобита". Децата в това състояние са много инертни и нямат фантазията с какво да заемат свободното си време, както и по време на дейността също не домонстрират характераната за тяхната възраст изобретателност и фантазия. ТРябва да бъдат научени. Хобитата трябва да бъдат съобразени с възрастта и възможностите им.

С всичко това искам да кажа че ако вие, съзнателно  не приложите усилия това няма да изчезне.

Здравейте
Къде водите децата си на болнолечение?
В кои хотели и градове?
Моля за предложения

Искам да сложа тук нещо което ми попадна в интернет пространството и което хората публикуват в профилите на фейсбук. Изключително добре систематизирано, говорено е тук многократно , но нека стои така подредено.

Уточнявам, че не мога да се съглася с авторката в два аспекта:
А) пластичността на мозъка. Съгласна съм, че най-голямата пластичност е до 7 години, но и след това развитието и създаването на невронни връзки, формиране на компенсаторни механизми продължава и продължава, може да не в същата интензивност но не по-малко ефективно и полезно за развитието на детето. Ако не беше така , децата нямаше да тръгват на училище на 5- 7 години.
Б) Както и няма такова нещо като "напълно възстановяване", винаги ще има някакви проблеми, защото те са проблеми в работата на мозъка ( когато са резултат от работа е не от строеж, ако е строежно пък съвсем няма как ) . Той няма как да бъде "поправен", за да "заработи" както при децата с типично развитие. Но с правилно конструирана терапия и ако възможнстните а детето позволяват ще развие компенсаторни механизми, чрез които ще може да се приближи максимално близко до нормата, да е максимално ефективен за детето, неотличим - клонящо-към-типичен.


Автор  Гюлсевер Асанова
ЗАЩО НЕ МОЖЕТЕ ДА ЧАКАТЕ, АКО ДЕТЕТО НЯМА РЕЧ НА 2 ГОДИНИ.
🧠Речта е функция на мозъка, а мозъчните структури узряват в определена възраст. Неврологичните критерии за норма отговарят на специфичните етапи на развитие на мозъчните функции.
Например до 1,5 години малкият мозък се активира - детето започва да ходи, а ако е на 2 години и не ходи, родителите разбират, че това не е „индивидуалност“ и ако го съберат с футболисти, за да се "научи", то това няма да има желания ефект. При неговорещо дете е същото - ако го изпратят на детска градина, за да се научи от другите деца, това едва ли ще се получи.

🗣 Ако детето не говори на 2 години, значи има конкретен проблем, който трябва да се намери, за да му помогнем да компенсира. Да чакаме и да вярваме в приказките, че „проговорил на 5 години и станал учен“ е само губене на терапевтично време. Речта се формира в зоната на Брока (моторна функция - производство на реч) и зоната на Вернике (сензорна функция - разбиране на речта), те обикновено се активират до 2 години.

❌Ако детето между 2 и 3 години  години няма фразова реч , това означава, че има дисфункция на някои речеви области на мозъка или по-сериозна причина за забавяне на развитието, следователно бездействието и неправилната терапия водят до последствия, които след 6 години вече не могат да бъдат компенсирани. Пластичността на мозъка е най-голяма до 6-7 години; ако детето започне терапия на 2-2,5 г., тогава шансът да се върне към нормата е много голям, а ако започне на 4-5 години, остават година-две и терапията може само да подобри състоянието му, а не да го възстанови напълно.

🗣 Деца, които самостоятелно, без корекция, започват да говорят на 3-годишна възраст и по-късно, които някои хора използват като пример, „съседът ни започна да говори на 3,5 и всичко е наред“ - това са КОМПЕНСИРАЛИ ДЕЦА. Това означава, че или мозъчната дисфункция е била лека и мозъкът е успял сам да възстанови функцията на говорната зона, или причината е била в недобро социално развитие - социална занемареност или невроза (психологичен проблем). Така или иначе, в края на краищата - на 7 години, когато тези деца тръгнат на училище, повечето от тях получават диагноза ADHD (хиперактивност с дефицит на вниманието) или дисграфия, дислексия - нарушение на процесите на четене и писане. Така че колкото по-скоро започне логопедична и психологическа работа с детето, толкова по-малко проблеми ще има то в бъдеще.

❓ Какви изследвания трябва да се направят, ако детето не говори на 2 години?
🦻 Разбира се, трябва да започнете с преглед при невролог, УНГ специалист (защото понякога причината за забавеното развитие на речта е увреждане на слуха) или психиатър. Извършете всички предписани изследвания - аудиограма, ЕЕГ и др. Посетете логопед или психолог, който ще обследва интелигентността, перцептивните функции, висшите психични функции на детето и ще помогне за разработването на терапевтична програма въз основа на индивидуалните нужди на вашето дете.

Има, има, не точно това, но същото издаване на звуци с уста, сензорно задоволяване на сетивата. Ужасно е за нормални хора, но се научих какво е и не се ядосвам, за разлика от мъжа ми, който се побърква от този звук.
Просто отклонявате и променяте ситуацията, много е трудно, започва като правя домакински неща, гладене, чистене. Викане не помага, те не разбират защо, имат нужда просто.

Здравейте! Имам син на 1.9 м. и имам своите притеснения относно развитието му. Бих искала да ви попитам на каква възраст най-рано мога да го заведа на обследване? И съответно да ми препоръчате къде е най-добре да се извърши? ЛЛ на детето за съжаление към момента не може да ме насочи адекватно... както повечето педиатри не обръща особено внимание дали детето се развива адекватно за възрастта си. Живеем близо до София.

Педиатърката на детето изпадна в ступор, когато й поисках направление за детски психиатър. От тогава са минали 6 г., но все така не смее да ме погледне в очите и изпитва страшно неудобство като влезем с детето в кабинета. Та изобщо не разчитайте да ви насочи или окаже адекватна помощ. Моят съвет е първо да заведете детето на детски психиатър. Той ще прецени дали има някакви отклонения от нормата, но не очаквайте да сложи конкретна диагноза, защото детето ви е много малко. Но ако установи, че има някакво разстройство на развитието, можете да започнете работа с ерготерапевт, спец. педагог и логопед или да потърсите програма "Ранна интервенция". След половин година повторете прегледа при същият психиатър, за да се прецени дали детето е започнало на наваксва или има нужда от обследване.

Може ли да ми препопъчате в такъв случай добър детски психиатър за гр. София? Благодаря.

Клиника Св. Никола към Александровска.
Тя е специализирана. Навремето беше най - добрата Анка Бистриан, но за съжаление тя почина! Успех!

Да сложа и аз моите 5 стотинки.
Психиатър няма как да консултира толкова малко дете за проблеми, които касаят психика, още повече да му постави диагноза. Невролог би могъл да види отклонения ако има такива ( Епилепсия), УНГ също, но психиатър на тази възраст не би поставил каквато и да е диагноза и напълно правилно и адекватно би постъпил. Ако детето няма и видимо физически проблеми нещата за определяне къде е проблема на детето стават още по-сложни. Затова трябва да разграничи " диагноза" в смисъл на медицинско състонояние поставяно от лекар и "ранен скриининг".
Това от което детето има нужда е ранен скриининг който да покаже има ли отклонения от "типичното" развитие, къде има забавяне и странности. Това се прави за да може родителите да предприемат бързи мерки по терапевтиране с цел наваксвсне на тези изоставания, защото този тип поведение може да се диктува от много и различни проблеми, не е задължително да бъде разстройство от аутистичния спектър. Както и това е възрастов сензитивен период, в който на принципа на компенсация та детето би б могло да създаде такива механизми с които да компенсира един или друг проблем. Не знаем нищо за здравословното състояние на детето, което допълнително внася неяснота в ситуацията, но ако говорим за физически здраво дете на година и 9 месеца, без някакви отклонения свързани с неврология то тогава това е пътя.
Ранен скриининг правят е Александровска или поне парвеха преди една две години. Ранен скриининг правят и в Карин Дом, напълно безплатен. Не знам дали правят в св. Никола но може да се попита.

Здравейте
Някой правил ли е на детето си изследване Лорета? В  какво се състои това изследване? Къде мога да го направя моля за координати за добър специалист за това изследване.
Синът ми е на 12 год. с аутизъм и с голямо изоставане спрямо възраста си  ( от скоро почна да си играе с играчки да ги гушка и да спи с тях, заглежда се вече и в децки гледа) .
Искам да му направя някакво изследване зада видя как му е мозъка, и ми казаха за това изследване. Ще бъда благодарна ако ме насочите.