Съвети как да показваме интерес към мъжете/да инициираме взаимоотношения с тях ?

Никога не съм сваляла мъж,винаги те са правили крачките към мен и съответно ако проявя интерес,те го забелязват и нещата си стават от само себе си.
Мъжът има доминантна функция в първоначалните покани за кафе,срещи и т.н.
Не бих изземала тези функции и не е моето да свалям аз някой мъж.

Относно облекло,поведение,излъчване-най добре бъди себе си ,такава каквато си ,а не защото просто трябва да се харесаш на някой.Естественото излъчване и красота,поддържан външен вид, умствен капацитет вършат чудеса.

Бъди отворена към запознанства ,общуване в средата,в която живееш и работиш.
Не се знае от къде  и как ще се появи мъж,с който ще можеш да се чувстваш добре,желана и нежна.
Жени сме,нека мъжете се напъват да ни спечелят.

.......
И да не забравя ,никога не забравяй да се усмихваш!
Това е най-естествения начин да привличаш и да излъчваш положителна енергия.

В каква чужбина си? Европейска? Азиатска? Питам повече, за да разбера г/д каква е културата. Понеже от Испания до Япония порядките са доста различни.

Макар да не съм "на пазара" виждам доста неща около себе си. Моя близка е на 26 и няма приятел от 2-3 години. Казва, че мъжете са свикнали жените да ги свалят. Дори на нейните години плюс/минус.
Аз мисля, че просто голяма част от запознанствата са се изместили в мрежата. Всеки цъка яко тиндър и бъмбъл. Мои приятелки така се сгаджосват.

Не знам на колко си, но възрастта 25-45 е доста динамична и хората са кой разделен, кой обвързан, кой самотен родител и е малко объркващо. Мой приятел, който беше ерген няколко години, яко излизаше по срещи. Връзват му, готин е и сам казваше, че вече на 34 години, търсещ жени около 30 масово са самотни майки.

Като цяло идеята е да не се правиш на нещо, което не си. Това няма смисъл. Аз лично не съм от хората, които ще преследват някой мъж, нито пък от тези, които ще са тип принцесата, чакаща принца да дойде в самотната кула.

Можеш да демонстрираш интерес и без да се натрапваш или да прекаляваш. Има значение как изглеждаш, как се обличаш и в каква среда движиш. Мъжете се влюбват през очите. И разбира се, ако говориш лесно и ако умееш да комуникираш е голям плюс.
Аз все съм работила в големи фирми, където в офиса/сградата сме хиляди. Постоянно се намира кой да ме заговори и с кой да обеля приказка, дори да не се познаваме и да не работим пряко. Според мен много връзки тръгват така от колеги и няма лошо в това (стига йерархично да няма проблем.) Случвало ми се е да сляза да си взема кафе от кафетерията в сградата и след 5 минути някакъв колега, който не познавам ми писа дали аз съм била долу на кафето. Зачатихме се, аз не съм работила с него преди. Общо взето... признавам, че и без да търся, намирам контакти. Но и аз съм такава, усмихвам се, говоря лесно с всеки и т.н. За по-интровертен човек такива неща биха били натоварващи, а не зареждащи.

Имай предвид, че понякога жените много чакат на готово някой да ги забележи, а всъщност си седят в ъгъла и си мълчат. За мен това не е ок, но зависи какъв тип човек си.
Можеш да покажеш интерес към някого и без ти да го сваляш.

Не се опитвай да ги сваляш или флиртуваш директно, особено ако не се познавате добре. Това е неуместно по много причини и прави впечатление на социална неадекватност, а и жените имате по-малко опит в директния подход така че много често е и адски cringe. Намери начин първо да влезете в някакви по-приятелски отношения (което ще отнеме определено време) - започвай разговор на неутрална тема, споделяй своите интереси и изслушвай неговите, бъди искрена и дружелюбна. След като вече сте преминали на етап където ви е лесно да общувате (вместо да е некомфортно, да си мълчите или да има дълги паузи тишина, да не знаете за какво да си говорите, отговори с по една дума или просто small talk от учтивост), поискай да размените там каквото ще ползвате, телефонни номера за чат приложения, Steam ако разцъквате игри, Discord, ако сте много oldschool Skype и т.н. Уикенда пиши, примерно за нещо дето сте обсъждали, някакъв мийм или линк към клипче, препоръчай филм/група за които си се сетила покрай разговорите ви, каквото ти хрумне, и пробвай един добър чат да стане. Накрая дай предложение да излезете, не задължително днес/утре нали, но с някаква определена уговорка, няма значение къде и какво ще правите, може да е само разходка и сладолед в парка. Ако сте вече по-близки може просто да гледате някакъв сериал или да разцъкате нещо заедно.  

Това са базови неща, същото нещо бих дал като съвет и ако мъж питаше. По моите наблюдения реално това което хората (и от двата пола) търсят за да потръгнат нещата е:
1. Да се чувстват комфортно и сигурно с другия. Да не се чувстват че трябва да носят маска, че постоянно има шанс да ги критикуват или да им се присмеят за нещо (за жените - да се чувстват че са в безопасност с него). Искат да са себе си без да трябва да се замислят или тревожат как това би изглеждало отстрани или как би се приело от другия.
2. Да им е забавно и интересно докато са с другия.

Останалото е въпрос на поддържане на контакта (да не се оставя да се раздалечите, отново особено ако не се познавате добре и от скоро) и време.
Всичко друго е според определените хора и ситуация.

Айде пак се почна с изтриване на коментари

Благодаря на всички за съветите до момента, всичко, което казвате е съвсем логично, без крайности, както трябва да бъде. Може би прекалено много съм се повлияяла от историите около мен и се чудех какво да променя, за да имам същия "успех" и аз. За мен това да се натрапваш и едва не да се молиш на някой да е с теб никога не е било успех, но около мен виждам друго

В отговор на hechicera_ , живея в голям град в Западна Европа. Това също може да оказва влияние, защото държаниети между хората е просто друго. От друга страна се събирам с доста българи, та за това реших да задам въпроса си тук.

обикновен човек, видях ти коментара, преди да го изтрият, и като цяло съм съгласна - като покажеш интерес към някой мъж и той не те викне на едно кафе даже, просто не е мой човек. Насила хубост не става. Просто не знам дали показвам достатъчно ясно, че проявявам интерес и имам симпатии към него, или очаквам твърде много той да се усети.

Не ми се е случвало да свалям мъж, защото, според мен, това самопредлагане на жената не е много ок. После си е химия единия, другия поема инициативата, но първите стъпки са мъжка работа, а жената отговаря или пък не, в зависимост от това дали има интерес. Така мисля: първата крачка е на мъжа. Също не одобрявам преструвките, много скоро илюзиите рухват, няма смисъл.

Новачка, а ти сред местните как се чувстваш? Социализираш ли се? Понеже Западна Европа е широко понятие, едно е в Германия, друго ще да е в Италия.. като общуване. Не държа да ми казваш нито къде живееш, нито да ми отговаряш на въпроса, по-скоро ти да отговориш за себе си.

Много зависи къде точно си. Примерно културно-немските държави са много по-студени от нас (това от личен опит съм го разбрал), така че има значение дали си да кажем в Испания или в северна Швейцария.

Иначе по другия въпрос е може би малко по-сложно. При мъжете правилото е много ясно - ако не се бориш за това което искаш няма да го получиш, и не мисля че някога съм попадал на спорове по въпроса. Примерно едно от най-честите неща които се казват на мъжете да избягват е ако чуят "имам си приятел" и веднага да се отказват. Всъщност е много по-добре да отговориш дори с нещо неандерталско като "ми направи нещо по въпроса, разкарай го" отколкото да се извиниш и да подвиеш опашка. Упоритостта е важна.
От стратегическа гледна точка аз не разбирам защо жените толкова лесно се отказват от мъже които уж вече са харесали, отстрани ми изглеждат плашливи, притеснени от чуждото мнение и тънко обидни, и малко ситуация гроздето е кисело (как се "печели" мъжът който искаш ако никога не полагаш усилие за това и само чакаш пасивно?). Както по-горе написах, това което е важно е подходът, той може да търпи видоизменения зависимо хората и ситуацията, но според мен бързото отказване е също толкова негативна черта колкото и неадекватна и cringe отчаяност.
Ако не се полагат последователни усилия към това което човек иска, няма да го получи. Ситуации тип аз му дадох някакви сигнали, той ги игнорира, са прекалено несериозни "пречки" да те спънат ако човек си е харесал някого. Ключът според мен е повече финес към упоритостта.
Но това е моето мъжко мислене, не ангажирам по никакъв начин с него жените че трябва да мислят така или да правят еди какво си или че грешат за нещо. Просто си разсъждавам.

До една степен съм съгласна с Gentleman of Leisure, но не и в частта, че "имам си приятел" трябва да води до някаква упоритост. Всъщност дори като съм нямала приятел, ако някой ме сваля и не го харесвам, му казвам, че имам, за да ме остави намира. А сега, когато си имам приятел, за какво ми е някакъв да ми се лепне? Не търся свалки и с тази фраза трябва да му стане ясно, че не съм свободна. Ако продължи да опитва, какво печели? Губене на време и шанс да стана аз груба.

Според мен е напълно ОК да покажеш интерес и даже да поканиш мъж, който те е заинтересовал. Опасенията в тези случаи обикновено са, че като се "натрапваш", после все ти трябва да се стараеш, защото си сваляш цената с това 'самопредлагане', но това се случва, ако нямаш способността да гледаш реално на отношенията с другия пол и не знаеш как да поставяш граници, нито кога да сложиш край. Прецени си, ако можеш да поемеш риска да те отхвърлят или да разбереш впоследствие, че просто са приели поканата и знаците ти, но не са те харесали по-нататък, и можеш да реагираш адекватно, т.е. да се отдръпенш навреме без да те засегне, бъди активната страна. Аз съм ЗА човек да е проактивен и да не страда от съмнения дали се натрапва както в романтичните, така и в другите човешки отношения. Но ако се чувстваш по-удобно в пасивна и откликваща позиция, искаш да бъдеш ухажвана, ще се намери мъж да е активен и да си паснете в тази динамика. Помисли кое отговаря на натюрела ти повече и действай според това, а не против себе си.
От активните съм, "сваляла" съм мъже, процесът е различен, защото и обстоятелствата не са били все еднакви. Общо взето съм общителна, каня често хората, не само мъжете, да се присъединят към мен, ако имам планове да ходя някъде или да правя нещо, доста се шегувам и понякога залитам в по-пиперливи и двузначни шеги/намеци с мъжете, които са ме привличали. Всеки си има стил на общуване, който се пренася и във флиртуването, така че няма точна формула.

А ти какъв подход прилагаш досега? В училище с гаджетата как беше?
Какво значи студени, като извадиш пачка банкноти от джоба да си платиш уискито на бара и те не се разтапят ли?

Хаха. Аз дори не го визирах като романтични отношения конкретно.
Трудно е да се опише в думи. Просто начинът им на живот и комуникация е различен. Много често те са в близки групи от училището/университета с които цял живот се движат и рядко правят нови по-задълбочени приятелства след това, дори и помежду си. Всички чужденци го забелязваха и коментираха това, много ходеха до Франция уикендите за да се социализират. Имаше много депресирани и с повлияно психично здраве от изолацията. Някои дори прибягваха до наркотици заради това.

Аз съм на мнение, че каквото искам си го взимам или поне опитвам, пък каквото стане.  По принцип съм интроверт и сравнително резервирана, но ако някой мъж ми е харесал, ще му го покажа по деликатен и възпитан начин. Така спечелих и мъжът ми, подавам сигнал според ситуацията и ако мъжът “захапе” - Ок, ако не, значи интерес няма. Разни размотавания да си пишем с месеци, да се чудим и да се маем не е за мен. Предпочитам да излезем на кафе и ако не си паснем, всеки по пътя си.

В чужбина са страхливи. Ако ти отправят неприлично предложение може да ги съдиш за сексуален тормоз.
 Тук съм забелязала че много се пласират по соц. мрежи-селфита, дупета. По площадките с къси поли и кожени клинчета. В България със сигурност ако си сложиш екстеншъни, джуки и вежди ще има обожатели.

Gentleman, че то ако мъжът чака да бъде свален от жената не е ли страхливец? За мен е, защо ми е такъв тогава? Как, ако го е страх от един отказ, ще е способен нататък да сбъдваме големите цели и мечти? Напълно в реда на нещата е мъжът да направи първата крачка, а вече след това всичко е споделеност и едновременно с това съобразяване с индивидуалните особености на личността. След като вече имаме наличие на връзка, борбата за нея, разбира се, е и на двамата. Самите мъже/ поне болшинството/ не възприемат добре идеята жена да им се предлага.

А аз къде съм твърдял че мъжът трябва да чака да бъде свален? Всъщност казах обратното:
Мъжът да чака да бъде свалян, и жената винаги да отказва да е проактивна и при най-малко затруднение да се отказва са две различни неща.
По същите причини заради които не бих препоръчал на мъж да е пасивен, не бих го препоръчал и на жена.

Всъщност  точно западняк не си търся, въпреки че живея тук от много години Това, което казваш, напълно отговаря на реалността тук, наплашени са да покажат какъвто и да е интерес към една жена, за да не ги съдят после за сексуален тормоз. Един от малкото мъже, които ме заговори ей така на публично място, беше от ... Таджикистан

Но аз се събирам много с българи и за това пиша тук.Лошото е, че даже източноевропейците и средиземноморските мъже след известен брой години тук също прихващат това държание, или може би наистина пък им е по-лесно да не правят нищо и да чакат жената да им се хвърли на врата, защото достатъчно такива жени има да го правят.

Интересът само в гледане в деколтето, опипване на бедра и подсвиркване на улицата ли се брои за топло балканско отношение дето не го разбират ония студените западняци?

Сигурно съм много одъртяла, но този стремеж да не се прецакаме като първи покажем интерес, не го разбирам. Според мен при нормални обстоятелства нито жената, нито мъжа "сваля" другия, а и двамата взаимно си дават позитивни сигнали - първоначално незабележими, с течение времето и ако другата страна реагира адекватно, нещата напредват.
Авторке, а българите с които контактуваш също ли не реагират?

Аз имам малко по-различно мнение относно флиртовете в чужбина. Когато ходя там (говоря предимно за Европа и Северна Америка), просто няма отърваване. Заговарят те не всеки ъгъл. Буквално. В България такова нещо никога не ми се случва – определено "не" чак с такъв интензитет. Но аз се обличам съвсем обикновено, а напоследък даже и грим не нося, та може и това да е причината.
Правило ми е впечатление, че хората "на Запад" са много по-комуникативни и склонни да се социализират, дори в някакви тривиални ситуации.
Каквото и да ми говорите, българите сме си борсуци, няма какво да се лъжем. Тежкият балкански манталитет си оказва влияние.

Колкото до основния въпрос – никога не ми се е случвало умишлено да свалям или преследвам мъж, но от сегашната си гледна точка, бих казала, че това е нещо нормално в условията на днешната реалност. Двата пола много се уеднаквиха, по отношение ролята и функциите си в обществото (ето, дори тук, във форума, много дами са се споделяли, че изкарват повече от мъжете до себе си), та не виждам голяма драма, ако жената направи първата крачка.

Не, защото това, което описвате е една крайност (простащина), а това да не предприемаш нищо и да чакаш само теб да свалят от начало до край е друга крайност. Ясно е, че има златна среда, има възпитан учтив начин да покажеш интерес, да поканиш жената на кафе, да й предложиш да й помогнеш с нещо, т.н. .. по-често по такъв начин са се случвали нещата при мен преди, в това число и с българи. Това с бедрата и подсвиркването според мен не е нормата като цяло.

Е тя това пита авторката - КАКЪВ е сигнала? Какъв е възпитания и деликатен начин? КАКВО точно правиш? Не някакви общи приказки.

Да предприеме някое и друго случайно докосване предлагам аз. Той ще се усети. Но не четох всичко, някакви чужденци ли се търсят? Там нямам идея как се процедира.

Ми то зависи къде си, в дискотеката може и да го докосваш случайно, но пред докторския кабинет ако  си харесаш някой по-добре друга тактика. Как се инициират отношения по принцип се заучава някъде на 5-6 годишна възраст, да поздравиш е най-лесно.
Заставаш на 2435мм от мишената в 1.08 следобед когато светлината от слънчевия спектър е най-благоприятна за да те види добре, произнасяш му името в ла мажор легато, изчакваш 0.76 секунди и разтягаш устни хоризонтално 4мм, повдигаш ъгълчетата на 2мм като междувременно правиш 5 вертикални движения с миглите на пълен оборот като до тогава дясната ръка трябва да е на 14см южно от ханша с пръсти сгънати съответно на 41, 42, 43 и 44 градуса, а палецът свит на 92градуса. След това му казваш, "Иииии, сяяяя, начи къв пич си тукааааа". Само не знам доколко гугъл ще се справи с превода.

О, аз не мислех, че говорим за напълно непознати, а за някой, с когото все пак се познават отнякъде и тя иска да покаже интереса си познанството да се задълбочи.
Само на база външен вид да си харесаш някого толкова, че да почнеш да му даваш нишани, не знам как се получава.

А-а, несериозна работа, пропуски, Галя от посолството ще реже доноснически заплати май...

Прочетете за експеримент "Вселена 25" и много неща ще ви се изяснят, най-вече за това защо сега сме във фаза жените да свалят мъжете.
Задавайте въпроси на "обекта", които са в сферата на негово любимо нещо, ако сте в състояние да изтърпите едночасова лекция за най-хубавите гуми за планинско колоездене например, и му поискайте дребна услуга. След това лесно можете да предложите среща под предлог да се отблагодарите.

Много добър съвет. Като се замисля, и мен така ме свалиха

Виждам сте се отклонили от първоначалния въпрос, Вселена 25 не ми се коментира, но в едни нормални времена по-назад във времето също си беше нормално жената да бъде по-активна. Моята ме свали с постоянство, беше си го навила на пръста и докато не го постигна не се отказа. Нищо лошо няма в което, тя беше тази, която ме търсеше доста време, тя ме покани на среща първа, тя показваше, че ме харесва. Докато ми привлече вниманието, тогава вече действах аз. И при други мои приятели е било така, който не действа, не постига целите си, важи и за двата пола.

Ако не го познаваш как ще знаеш кое му е любимото нещо?

Хммм, за отговорите на тези въпроси Кобилкина взема по 6 бона, ще ме извинявате, но и аз вече безплатни съвети не давам...

А истината е, че няма универсален съвет. Зависи от хората, от жената, от мъжа, с един става по един начин, с друг не става по същия начин. Казват, че жената избира, и може би е вярно. Но и мъжът следва да има интерес, иначе няма как да се получат нещата.

Първото, което трябва да отработите е да не изглеждате "мила" и "дружелюбна". Тези качества са ОК за приятелче, каквото мъжете поне в началото не търсят.
Второто е да посещавате места, в които се събират хора от вашата възрастова група, да излъчвате самоувереност и щастие. Всеки иска да има щастлив човек до себе си.

За чужбина пита авторът, у нас ясно.

Като мъж, не очаквам жената да направи първата крачка…важно ми е да е наясно със себе си и да знае какво иска. Ако предложа да излезем да се видим и има интерес, да не ме размотава с детински похвати тип “много съм заета и всеки ден имам да правя нещо”. Повечето ще кажете, че това значи “Не”, но след една скорошна такава история - драстично намалих комуникацията след подобно размотване - въпросната жена започна да разпитва мои познати/приятели защо не я търся…оказа се, че имала интерес, но моят беше изчезнал. Точно толкова е просто в моите очи - да бъдеш наясно със себе си - повече не очаквам. Другото ще го направя аз.

За мен е окей жена да направи първата крачка - да прояви интерес. Последната ми такава история е от лятото. Момичето просто ми писа да излезем да хапнем двамата през уикенда. Преди случката се бяхме виждали няколко пъти покрай общи познати и си имахме приказка, тоест не е било “от нищото” или неловко. Изкарахме приятно лято заедно, но установихме, че дългосрочно няма как да станат нещата и се разделихме в добри отношения.

Винаги ми е било чудно защо хората мислят и премислят подобни ситуации, конструират планове за действия и куп други…глупости, все едно ще изстрелват ракета в космоса. Имаш интерес, показваш го по някакъв фин/премерен начин и каквото сабя покаже…най-сигурният начин да не се получи нищо е да не опиташ.

Гъвкавост и адаптивност, според ситуацията. Това е.

Понеже по горе е отбелязано, че не съм дала конкретен съвет, както и много други са написали въпрос е на ситуацията и съответно адаптивност. Не мога да дам всички примери, които са ми се случвали. Човек трябва да общува, да внимава в разговорът и да каже правилното нещо в правилния момент.
Например, ако се спомене дадено събитие - концерт, театър, кино, може да предложиш да отидете заедно, няма нищо страшно в това. Питаш за общи интереси, например ако са книги предлагаш да се видите еди си кога, за да си размените книги, ако е изпълнител, може да го поканиш на кафе (ама наистина на кафе не се давай на първата среща ), за да си пуснете да гледате концерт на същия изпълнител/група. Примери много…общото е общуването! С усмивки само няма да стане, поне не толкова бързо.
П.П. Мъжете обичат комплиментите!

А защо искаш ти да сваляш мъже? Както описваш, съдейки по предишните ти, сериозни връзки, не да не знаеш как и да не можеш да се държиш с мъжете. Защо искаш да променяш нещо, което за теб работи? Възможно е просто напоследък да не попадаш на правилен за теб човек, с когото нещата да се случват лесно и естествено.
На въпроса дали да привлечеш някого с различна персона - не, в никакъв случай. Не се преструвай на нещо, което не си, заради когото и да е било. Бъди себе си. Който те харесва, ще те хареса с плюсовете и минусите. И обратното.
 
Лично не ми се е случвало да каня на първа среща, но съм канила мъж, с когото имаме комуникация и взаимен интерес (впоследствие гадже), да се присъедини към нас на парти и той е идвал. Може би това е вариант за теб - покана не за лична среща, а за събитие с други хора, на което да прекарате време заедно. В крайна сметка какво имаш да губиш? Съдбата обича смелите. Дори и ти да направиш първата крачка, ако си допаднете и интересът е взаимен, той ще поеме щафетата. Ако ли не, също супер - разбрали сте, че не сте един за друг и няма да си губите времето в спорадична комуникация, win-win ситуация е и в двата случая.

Предлагам авторът да седне да изгледа няколко романтични филма, там е нагледно показано как стават успешните свалки. Ако мишената също е запозната с филма дори ще се зарадва, че са го направили герой в хит продукция.
Ама на теб ти е лесно, защото го можеш, има хора дето просто не им минава мисъл през главата и освен да кажат Ъъъъъ, друго не излиза без да има предварително заучен план-график.

Последния път,преди около 2 седмици си бях харесъл момиче. След 2/3 кратки разговора попитах я за приложение в соц. мрежа и да я добавя. Каза,че си има приятел и до там. Няма сърдене,няма безсънни нощи в очакване на чудо. Всичко се изясни набързо. Важно е в началото на запознанство да се задава въпроси ''семеен/а ли си'' обвързан/а ли си'' за деца по желание

Според мен, мъжете търсят общителни и усмихнати жени, мърмораните едва ли се котират. Освен това, да са положили грижа за външния си вид, нямам предвид непременно с грамадни джуки, но да лъхат на здраве, да са добре облечени и поддържани все пак. И да не се превземат, да не играят филми. Да слушат събеседника с интерес, да се смеят на вицовете му. Да не мълчат като пукали.

А от там, има ли химия, ще има и физика.

Ама и твоята "визитна картичка" една... Па, напиши се "Необикновен човек", барем привлечеш малко повече внимание. Със скромност и стискане никой мъж не е прокопсал досега, да знаеш.

може да не те е харесЪла и затова да е казала, че си има приятел..
щом на живо не си успял да я впечатлиш и поканиш на среща, за какво ѝ е да ѝ досаждаш по социални мрежи...

Абе ти се дръж наперено, самоуверено и с малко непукизъм, имай хубав външен вид и да можеш да говориш на различни теми, и мацките сами ще те намерят

От тези наперени самоуверени непукисти най-често се оплакват в раздела за семейни отношения. Ако си хубав на практика няма значение как ще се държиш, ако пък си и богат съвсем няма значение дали си и хубав. Зависи какво предлагаш, ако не си хубав тогава може да се държиш като някакъв стереотип от филмите, за да задействаш интереса на насрещната страна, като няма от какво друго.

Ако търсиш отношения, а не само 1 път- разбира се, че има значение как се държиш.

В държавата, в която аз живея (също Западна Европа) запознанствата с цел връзка стават осносвно в сайтовете за запознансвта. На работното място никой не смее да припари до никого. На други места са доста предпазливи. Овен това понеже са активни онлайн не си правят труда да са активни при контакти на живо, където не знаят какъв ще е изходът. Почти всички са ангажирани по един или друг начин, какъвто ги устройва в момента. Това, че живеят сами не значи, че наистана са сами и не е задължително всички да знаят, че са в някакъв тип връзка. В момента, в който са свободни и искат някакъв тип връзка се пускат отново онлайн.
Моят съвет да се регистрираш в местни сайтове и да си отворена за контакти с местни мъже. Ще се изненадаш от реакциите. Живееш от години в страната, а много ти е ограничена средата, само от българи. Това не е нормално.

Здравейте,
Хрумвало ви е да смените подхода напълно и да приемете, че ако се опитвате да излизате с мъже,  най-вероятно няма да имате успех от първия път? Не непременно и от втория, третия, итн.
Помислете как би ви се отразило ако претърпите неуспех в 'мисията' си? Ще сте разбита ли или ще се поотупате и ще продължите?
По принцип ще промените нещо, когато вече не ви изнася статуквото.

Поздрави!

Аз обикновено правя първата крачка, но то става някак си между другото.

Винаги съм мила към обекта на интерес, правя му комплименти, интересувам се от хобитата му, какво харесва, какво не.

Ако видя че има интерес, го каня да си пишем в Месинджър и обичам да пращам песни с някакво скрито послание.

Закачам го, шегувам се, такива работи.

Според мен най -важното е да бъдеш себе си, да не се преструваш че харесваш нещо си или си еди-каква си, за да се харесаш някому.

Забелязала съм, че поне мъжете които съм сваляла много им харесва да питаш за хобитата им и да проявяваш интерес към тях като личност.

Двете твърдения важат 1:1 и за жените. Даже 1:2 ; 1:3. Една жена на хваща ли окото поне малко, всякакъв интелект е безполезен. За съжаление. Включително и мое.

Не знам в какви офиси работиш и какво облекло е позволено но ако облече бял панталон и отдолу червени прашки, трябва да са малоумни да го пренебрегнат.
Аз разбирам мъже за секс или каквото падне. Такива, така се впечатляват.

А не, ако е куха като градинска лейка, външността може да привлече първоначално, но не всеки би могъл да изтърпи да и слуша тъпотиите за повече.
Освен ако не приказва много в леглото и преди него
Оплакват се, ама ги искат. Иначе някой скромен залюхан смотльо ще си умре девствен ако не се промени.

“Залюхан смотльо” би следвало да се промени, да.

Много от съветите, които се дадоха до сега, са добри. Бих искал да добавя и следното - много мъже харесват чисто визуално много жени, но не правят първата крачка. Причините за това могат да са различни (не винаги е страх от отхвърляне), но важното е, че ако жената не покаже по някакъв начин интерес, напълно възможно е мъжът да я харесва по принцип, но да не се получи нищо, защото никой не е направил нищо.
Освен това жените, които винаги чакат да бъдат "преследвани", като че ли си ограничават избора и възможностите до тези мъже, които направят първата крачка спрямо тях. С това не казвам, че жената трябва да действа първа, но ако наистина си хареса някого, нека му го покаже по някакъв начин....и после може да остави на мъжа инициативата.

Новачка, аз съм леко крайна и категорична, но ще си дам мнението под формата на ферман. Факт, е че аз също подочувам напоследък, жените станали напористи..  : )

Твоят подход трябва да е един същ - съобразен единствено и само с усещанията ти за ситуацията, с усещането ти какво би могло да се случи с този мъж. Ако отсреща стои ТВОЯ човек, то нещата ще се получат. Друго - търсим запознанство само за плътско удоволствие, или за сериозни отношения?
Ако е първото - винаги съм директна и казвам какво искам, всичко точно, без занимавки, свалки, губене на време, сваляне на звезди, Луни и Слънца. Моите условия и начин са такива и такива, твоите какви са - срещаме ли се по средата.
Ще дам пример защо изрично казах по-горе, че трябва да си си ти, а не да се съобразяваш какво искали мъжете. Две ситуации еднакви, еднакво държание от моя страна - единият мъж ми казва - стори ми се много мила и не знаех как ще реагираш, ако предприема стъпка; другият мъж - предприема не стъпка, а овчарски скок прави (явно е разчел знаците, че ще бъде 'допуснат'). Така че - не се омотавай с мисли каква да (не) си, защото .. разни хора, разни идеали. Зависи си и от мъжа.

Ако е второто и разгледаме ситуация 'на живо' - пак бъди мила, бъди себе си, изглежда подаваш сигнал към  мъжа, не си дърво, ако той има интерес, ще го покаже (и разбира се, не е той дървото). Мъжете, които си заслужават, не са тъ-пи! Погледи, усмивка, кимване - лично за мен е достатъчно, ако не предприеме следваща стъпка, аз няма да отида при него. Това са си едни неписани правила, на които аз лично държа. Той е ловецът, той трябва да ме улови, да започне ухажването, това е природата ни. Айде стига с тая еманципация във всеки аспект.

Ако пък имаме ситуация с онлайн запознанство - не знам дали изобщо търсиш такова, но все пак. Тия работи с комплиментите, песничките (някъде в другите коментари прочетох), мяу мяу историите - никога не съм го правила, не е моето, не мисля, че типа мъже, които аз харесвам, се кефят на подобни неща. Не каня, не се съгласявам на бързи срещи, не задавам прекалено много въпроси, дори никакви, не ме вълнува къде живее, какво работи, къде ходи. Така правиш в процеса на разговор и го предразполагаш, че той сам си казва всичко и няма усещането, че е на разпит, аз също не обичам подобни въпроси Или още по-лошо - поредното писане-клише с жена. Ако не се чувстваш готова да излезеш с някой, не го прави. Обаче не го и лъжи, аз казвам още в началото - виж, какво, трябва ми време, искам да преценя ставаш ли, или не - през което време всеки е фрий да прави каквото си иска. Не желая да си похабявам часове от живота всяка седмица, излизайки с хора, с които сме си разменили 100 реда писане. Ако те устройва - ок, ако не, по живо по здраво. Като се убедя, че искам да се видим, тогава дори аз самата ще те поканя. Можеш да покажеш внимание по простички начини - като се интересуваш как е минал деня му, успял ли е да се наспи, вън е студено, да се облече добре, обядвал ли е, ако е имал много работа - така показваш реален интерес към този човек и тези въпроси имат стойност.
Мъжете приемат и оценяват да си коректен с тях, а не да ги залъгваш, както и ти трябва да чувстваш, че наистина желаеш да излезеш с някои и си заслужава.
Точно качества като коректност, честност, любезност, загриженост, да бъдеш земен и мил - ценят се, защото се срещат все по-рядко... и при жените, и при мъжете, уви.

На мен ми е трудно, да не кажа невъзможно, да ме заинтригува мъж само с външен вид до степен да искам да имам нещо общо с него. Може да харесам някого на вид, но не науча ли нещо (друго) за него, което да ме впечатли, си го отчитам като готин и с това всичко приключва Ако ме заинтригува с интелект, постижение, постъпка, хоби, характер, начин на мислене, чувство за хумор или въобще някаква такава характеристика, то интересът идва от само себе си и просто му давам воля, а той вече си проличава без да правя нещо умишлено. Веднъж впечатлена от хоби например, задавам въпроси, интересувам се, но то не е план и стратегия, ами е плод на искрено любопитство. На мен ми е приятно и обогатяващо да чуя нещо, което да ме развълнува. Пък до сега не съм попадала на човек, на когото да му е неприятно да споделя нещата, които са му страст. В този смисъл, човекът може за мен да не е привлекателен на вид, но заинтригува ли ме като човек, се получава комуникация. Оттам вече е лесно да се усети има ли някаква химия - то си показва. Ако няма, може да завържем познанство с обща тема, практикуване на общо хоби, дори по-близко приятелство или пък просто да си останем с мимолетни положителни впечатления. Самата аз имам доста занимания и интереси, покрай които се срещам с хора, с които вече имаме нещо общо и ако се случим на една вълна се получават страхотни моменти. Даже "се оплаквам" от друго - вече омъжена и с деца, пък ненадейно се случва да прехвърчат искри където не трябва, но границите за сега издържат.
Насилените, захаросани, фалшиви, направени с нарочна цел неща, не водят до нищо добро в дългосрочен план. Ако си себе си, може да не се радваш на широко и всеобщо внимание, но привлечеш ли наистина някого, шансът да е точно правилният човек се увеличава многократно.

За какво ти трябва да ги сваляш ти - остави ги те да те свалят. Само трябва да се поставяш в социални ситуации, където да срещаш нови хора.
За мъжете е важно да знаят как да свалят жени, но за жените е важно просто да изглеждат добре и да имат мил или поне нормален характер (да не са кучки, кифли, надувки и т.н.)
Ако не изглеждаш добре, каквито и умения за сваляне да имаш, едва ли ще се получи, или поне не с мъжете, които искаш. Затова не мисля, че някой може да дава съвети на жена как да има успех сред мъжете и да е желана, без да я знае как изглежда.

Е досега нали е била себе си и не е сработило? То човек ако направи някои промени, пак е себе си, но подобрена версия на себе си.
Все едно ако искам някоя мечтана работа, но нямам нужната квалификация, да ми кажеш "просто бъди себе си и ще те вземат" - ми не, няма да ме вземат. Но ако променя и подобря себе си, тогава вече може и да ме вземат.

Ааа, да ти кажа - кучките добре се котираме сред мъжете.

Да бе, Янтра, как ще обясниш този феномен?
ПП - това съм го виждала когато бях във възрастта за гаджета. Единственото, което си спомням, че гаднярките бяха и красиви. Сега, аз не бих си причинила кофти характер за никаква красота, но ето че има и такива хора под слънцето.

Нямам обяснение. Просто посочвам факта. Понеже както е видно аз не съм кротка и сговорчива, хич никак.

Освен да го пишем мазохизъм ))
Все пак ще изчакам и отговори от мъже.

Аз и не съм красавица. Не е това обяснението.

Ами мъжът ти е голям късметлия значи, Янтра.

Сигурно просто ме обича. 19 години брак, повече от 20 години заедно.

Направи ми впечатление това изречение. Като си пишех с разни мъже в социалните мрежи повече от 3-4 дни и почваха "наспа ли се, усмивко, хапна ли, измореничка ли си"... Направо им казвах да не ми пишат повече. Струва ми се изключително инфантилно и определено лицемерно - много си се загрижил за жена, която не си виждал, как ли пък не. Аз дори мъжа ми не го питам всеки ден наспал ли се е и обядвал ли е, да не е малко дете. Явно са някакви заучени фрази, защото в същото време не обръщаха внимание на основни неща, които съм им казала. Но пък имитират внимание с глупави любезности.
По този повод една жена може да покаже, че е свободна за флирт като прояви истински интерес към това, което мъжът разказва, да води адекватен разговор, да пита допълнителни въпроси, да се посмее на шегите му (ако са смешни), тоест да изглежда, че й е приятно, а не противно присъствието му. Мъжете като цяло обичат да се чувстват интересни и забавни и идват за още. 
Много жени на всяка история на мъжа отвръщат с "ооо, колко гнусно/опасно/скучно/тъпо/глупаво/как-не-те-е-срам/"не разбирам кое е забавното на хобито ти"" и после "ама той защо не ме покани на среща, цяла вечер му правих намеци".

Аз винаги съм се смяла искрено на шеги и съм показвала, че комуникацията и компанията ми е приятна, когато наистина е било така, естествено, без да се проявявам като невъзпитана. За какво да го карам да се чувства интересен и забавен, ако на мен не ми е такъв? Изобщо, според мен цялата тази fake it till you make it концепция е безсмислена и работи против целта да се намери правилният човек. Ако на някого определено поведение или реакции не му идват естествено, колко време може да поддържа заблудата?

Тук не мисля че става въпрос за преструване, а как де се придвижат нещата напред след като вече има искрен интерес. Без него не може, но и само с него нещата не са гарантирани да се получат. И не защото хората не си пасват примерно.

Концепция за намиране на правилен човек- какво ще рече това?
 Интересно ми е как се поставя за цел да се намери някой?
 Когато се запознах с ММ, по време на първите ни срещи, си мислех- егати и купона, все ми е тая за другото. Докато се усетя се женехме.

Така си е, или става, или не става. Но ако човек се чуди какво да говори на първите срещи, малко насоки няма да му навредят.

важен е и оутфита доколкото разбрахме от мъжете..

Сигурно. На мен ми е важно да е облечен спретнато, а не мърляво, да ухае на чисто- това за аутфита.

Повечето мъже огромният процент от времето във всекидневието си са с дънки и суитчър или подобно. Ще са в нещо друго само ако има някакъв дрескод на работата им примерно. Дори го виждам все по-разпространено и сред по-възрастните мъже, които преди не се обличаха така.

Спретнато за мен не значи задължително сако, а както отбелязах - чисто, изпрано.

Разбирам, но често суитчърите дето ги носят са типа oversized. Аз не го разбирам това но го забелязвам често, съмнява ме да се харесва на жените. Може би сред някои определени по-млади дето се вживяват за хипхопърки.

Това е въпрос на вкус.

Това е удоволствието да ловиш хищници и да им покажеш кой е по-висшия вид. После се женят за сърнички 😁

Вижте сега, има тема за къде се търсят мъже. Аз разбирам настоящата като - субектът вече е намерен, интересува я, но не я кани на среща. Тя иска да го подтикне към това.
Как да се държи, когато вече я е поканил и например вечерят романтично в ресторанта, предполага се, жената знае.
Сега разглеждаме периода между момента, в който тя го е набелязала, и първата среща (как да стигнат до такава). Поне аз тъй разбрах задачата.

Пак казвам - аз как съм омъжена?

По- скоро е да не би да казва грешни неща, които отблъскват? Език на тялото, маниери, тон?

Според мен, няма универсалност в тия неща. Думите, които ще отблъснат един, ще бъдат притегателна сила за друг.

Tо има жени, на които им се отдава, излъчват нещо - феромони ли са ... и такива, на които не им се. Помня една стара тема, жената все стигаше до близки и откровени приятелства, но не и до любовна връзка. Сигурно е била готин и точен човек, ама не притежава онзи пипер, който събужда апетит и кара мъжете да искат да опитат още (това за жената с приятелствата, не непременно за авторката на темата). Не е точно външен вид, макар че той помага. Иначе аз честно не знам как така "променяш себе си". Случвало ми се е, но вследствие на много сериозно сътресение. Просто така от днес за утре някаква драстична промяна няма как да се случи. Сравнението с работата и квалификацията не ми е адекватно. Работата е нещо неодушевено, зависи от теб, учиш, мъчиш се и постигаш. Любовта е нещо съвсем друго, там играят толкова фини механизми и неуловими неща, неподлежащи на контрол, заучаване, усилия и т.н. Зависи в голяма степен от другия човек. Ако я няма тая "химия", колкото и да се напъваш и каквито и промени да направиш, само ще си загубиш времето, а ако много упорстваш, рискуваш да станеш по-скоро досаден и да отблъснеш. На работата няма как да ѝ досадиш с упорството си.

Авторке, я дай един примерен диалог, да видим какво те мъчи.

Феромони се продават, но хората пак имат любовни проблеми. Важното е само да си намериш някой дето да те харесва, един харесва наперени мацки друг харесва тихи кротки, един налита на умни друг на глупави, няма как тя с едно държание да се хареса и на двамата. Другото са фантазии за пипер и разни други подправки.

Да, чувала съм от близък мъж, че харесва  мили жени, но е женен точно за обратното.
По темата : ако харесваш някого, просто не го крий. Погледът, изражението, всичко може да показва. И най-вече бъди себе си. Това с преструването става, само ако си търсиш бройки. Ако си търсиш мъж, трябва да си паснете. Но аз не съм добър съветник, защото никога не съм си търсела връзка и мъж.

Той затова така говори. Напатил се е човекът.

Да не се преструва на нещо, което не е, с идеята да се хареса и да има успех. Има достатъчно мъже, привлечени от мили и дружелюбни момичета. Да разшири кръга, както я посъветваха, да бъде отворена за контакти с местни мъже.

Разервираното и тежкарско държане няма да помогне - даже напротив по-скоро ще има обратен ефект. Прекалено агресивния флирт пък може да бъде изтълкуван като признак на отчаяние, особено ако се прави целенасочено. Зрителен контакт + усмивка  + леко докосване по-рамото е например е достатъчно ясен сигнал за мен. Добавянето в социална мрежа също е ясен знак за мен.  Ако посочените господа не са реагирали на тези сигнали най-вероятно няма интерес или са прекалено неопитни и срамежливи. В последния случай подхода ще трябва да бъде по-директен в. т.ч и покана за среща. Като цяло когато една жена има интерес към мен ще иска да прекарва повече време с мен, ще иска за знае повече неща за мен особено семейния статус,  ще споделя повече неща за себе си и ще иска да скъси физическата дистанция с мен. Последното е особено важно. Например първите срещи подбирам заведения, които са със сепарета и наблюдавам къде ще седне жената  - пред мен или до мен, дали ще седне близо или далеч от мен, каква е позата на тялото - заключена или отворена, дали инициира физически контакт (под формата на уж случайни докосвания по-рамото или по-крака и т.н. ). Ако края на срещата получа прегръдка или целувката на смъртта (целувка по бузата) на мен ще ми е ясен сигнал да си бия камшика и няма да се обадя повече. В общи линни при срещи с жени 30+ се подполага, че са наясно със себе си, имат опит и няма да се дърпат прекалено много. Но другата крайност - да сервираш всичко наготово без другия да положил каквито и да е усилия също не е ок.

то, ако чакаш жената да налети да те целува след първа среща и до края на срещата не си наясно дали е редно ти да опиташ да я целунеш, "целувката на смъртта" ти е даже много..

Само веднъж съм целувала аз на първа среща понеже адски си паднах по мъжа. Уплаших го и втора среща нямаше.
От тогава не съм посмяла аз да поемам инициатива за каквото и да било.

Падаш си по жени?

Знам какво мислят за целувката по бузата мъжете, но не разбирам защо. В смисъл... това си е нещо, скъсяващо дистанцията.
Ако мъжът не ми харесва, аз не бих инициирала никакво докосване, камо ли целувка (макар и по бузата) и прегръдка. Просто ще си платя моята част от сметката (да не съм го ощетила), ще бъда любезна, но без никакво интимничене, и толкоз. Това, ако съм видяла нещо по време на срещата, което не ми харесва, иначе ако не го харесвам особено още преди срещата, въобще няма да отида. Ако обаче ми е харесал, а той не изглежда особено настъпателен, смелостта ми би стигнала дотам да го целуна по бузата, с надеждата той ако иска, да ме целуне както трябва. Все пак допускам, че по време на срещата той може нещо да не е харесал в мен (откъде да знам?) и да не желае да задълбочава контакт. По този начин аз бих изразила симпатията си, пък оттам нататък той решава дали ще се опитва да ме целуне истински. Аз тъй ги разбирам нещата, но ми е обяснено подробно от мъж, че не се разбирало така. Поне с него изяснихме недоразумението кой какво разбира.
Пак казвам - какви прегръдки и целувки, макар по буза, ако ми е противен?! Абсурд. Няма такова нещо.

Хаха, ама верно сме от различни планети...
Ако ми е харесал, ще го целуна по бузата, ако не ми е харесал въобще няма да стигнем до целувки и прегръдки. Рязко ще се сетя, че съм забравила за някаква работа и ще си тръгна. Но целуна ли го по бузата, харесала съм го. Той пък щял да реши, че не ме интересува и не съм го харесала... Каша...

Няма ли я химията, както пише в един друг коментар, еми не става. Ако ли пък е много силна направо не сме с всичкия си после известно време и тогава вероятността да сгрешим сериозно, заблуждавайки се за същността на другия,  е голяма. Все е трудно. За целувката по бузата, всеки си я разбира явно по негов начин. При привличане да, трябва да са от другите целувки, но някои не са толкова смели, предполагам и затова първо приятелската целувка, не знам, при мен мъжете са си действали и поемали инициативата. Целувка по бузата е също някаква интимност, близост, според мен. Уважение със сигурност. Може да означава и чувства, зависи от ситуацията.

Зачудих се.. дали не съм агресивна. На първа среща с мъж никога не се здрависвам - това е за проф. ми среда.

Директно го прегръщам и целувам по бузите с ЕЙ такава усмивка. Ползите - проследявам реакцията му, на дали очаква това и би било показателно за мен; усещам аромата му - много важно!; в прегръдката, макар и за 1-2 секунди усещам човека; разчупвам обстановката.