Дълго гледане на дете вкъщи

Скоро ще тръгне на училище вашето момченце и нещата ще си  дойдат на мястото. Радвайте се на времето заедно, че много бързо порастват и отлитат нанякъде.

Не можете ли да наемете някой да го гледа за 4 часа и да тръгнете на работа? Дори и да си давате заплатата,за вас и детето ще е по-полезно.Как ще се адаптира в училище,като е бил само с вас,толкова години? Вие също сте се деквалифицирали  и отвикнали да работите.
Опитайте с почасова работа.

Е, тя му се радва така вече дълго време и й идва в повече. Изтрещява човек, нормално е.

Между другото, училището не е панацея. И там боледуват. Просто не е такава паника като в градините, където да подсмръкна веднъж и веднага викат родителя да си го прибира.

Една комшийка и тя така. Нямат и двамата живи родители(а са млади), детето непрекъснато болно на градина, но не обикновенни настинки, а по цели месеци отсъства. Вика неволята и накрая се хвана да кара такси-единия като работи, другия гледа детето. Някои деца наистина боледуват много тежко. Вариант е ако имате възможност да го карате в някоя селска градина наблизо с малко деца, няма да боледува толкова.

Догодина, като тръгне на училище, какво ще правите? Там също се боледува, но е силно нежелателно да се отсъства.
Водили ли сте детето при специалист имунолог, не е нормално да прави толкова тежки и чести усложнения. Ако не сте, заведете го.

Детето се изнежва така. Знам, че се влиза в омагьосан кръг с тези болести, особено ако лежи в болница. Наплашени сте и не искатв да го пускате, но като тръгне на училище ще го връхлетят всички болести, вируси и бактерии. Детския организъм няма да е свикнал да устоява на масовите вируси/ бактерии, а както казаха в училище няма филтър и всеки си ходи болен... Обърнете съм имунолог, алерголог, ползвайте хомеопатия, ако не сте. Събирайте детето с деца в някой детски център, занималня. Това да седиш у дома до първи клас е ужасна социална изолация.. съчувствам ви и на двамата!

В класа на дъщеря ми има и по-тежък случай. Нейна съученичка беше на училище само на 16.09 и това и беше. Майката я е спряла, защото боледувала много. ( Предполагам вече е на самостоятелна подготовка). Направо горкото детенце, много ми е тъжно за него. До 18 г ли ще го държи изолирано. А за майката думи нямам.
Иначе в нашето училище си връщат болните редовно.

Вкъщи съм от 10години..Имам дъщеря на 10г и син на 3г.И тя тръгна късно на детска (5г) и тя много се разболяваше и повечето си беше в нас.Заради периода на адаптация и разболяванията не тръгнах на работа.Защото 3 дни на детска 2 седмици вкъщи,не знам кой работодател щеше да е съгласен.Както и да е..Към 7годишна разреди болестите и реших да тръгна на работа..Работих 5 месеца (най-хубавите ми дни) И бум....забременях..Трудна бременност,само на легло и пак вкъщи се затворих..Ииии до сега...Разбирам те..
От притеснения и страх не пусках дъщеря си на градина и ето виждам се,че правя същото и със синът ми..Но тази година живот и здраве го записвам и колкото отиде.
Всички тези години използвах времето за самоусъвършенстване и развитие..Четох книги по психология,астрология и езотерика.Практикувах разни неща.Намерих си кръг от хора,които се вълнуват от същите неща и разговаряме,помагаме си.Опитвам се да помогна и на близки с наученото.И нещата вървят една идея по-леко.Не се вторачвам толкова в майчинството и,че децата боледуват.Така ли иначе каката все донася нещо в къщи и малкия се разболява,но да чукна на дърво и двамата вече 6 месеца и сопол нямат.Та така е при мен.

А как стоят нещата със сливиците? Това отхвърлено ли е като вариант за честите боледувания?

Дъщеря ми боледуваше много в яслата и първа група в детската градина. Правеше жестоки хреми и бронхити.  Ходеше максимум седмица и после поне две седмици вкъщи, редувахме се за болнични, отпуски, баби, работа от вкъщи и какво ли не. Тежко е, но минава и заминава. След това, обаче доста разреди, вече е голяма, но в училище доста деца отсъстваха, а тя си ходеше. Разбира се, разболявала се е, но слава Богу в никакъв случай не е било тежко.
Искам да кажа, че може би организмът се мобилизира, а и децата растат и имунната система се развива, като растат децата боледуват по-рядко, с по-малко усложения и се лекуват по-лесно. Пробвайте имуностимуланти, лятото море и планина, каляване. Аз давах прополис, имунобор и я водихме на море и планина+Сандански.

Моят съвет е да го давате на градина, колкото ходи толкова, вие и без това сте вкъщи и ако се разболее ще си го гледате, може пък вече по-леко да ги кара вирусите. А вие може да почнете нещо почасово или по проект. Ако ходи до обяд ще ходи повече време, то и без това до обяд учат, после обядват, спят и играят. Може пък да се закрепи и да тръгне и цял ден.
Моето мнение е, че детето се изнежва по този начин, стискате зъби. Знам, че е тежко, но е период, ще отмине.

Докато се гледате вкъщи, наблегнете на повишаване на имунитета.
Пишеш, че в хубавото време излизате навън. А в лошото?
Почнете да излизате - първо за кратко, после постепенно удължавайте времето навън. Движение, въздух, спорт, правилно хранене, минимум лекарства и постепенно детето ще се закрепи и ще израсте проблемите.

Сега, детето ходи на градина, но просто е рядко защото е болно. Като направи две пневмонии една след друга нали разбирате че не мога да го хвърля веднага там. Задържам го месец и пак го пускам. Аз знам че няма да е така, порастват и на това се надявам. За лечение се лекуваме добре. Доктора ни е чудесен и алерголог. Пие и за имунитета, просто си е такъв. Аз обичам много да го гледам и времето заедно, но идва в повече някакси, защото аз не се занимавам с нищо. А и е трудно с него до главата ти. Той постоянно дърдори и трябва да го слушаш. Иначе е много самостоятелен, но му е скучно. Търся варианти за онлайн работа ама не знам как ще я върша с него. С градината няма проблем. Адаптиран си е, ходи си всичко нормално. Имаме и кака, която също боледуваше, е не чак така. В училище нещата се промениха. Не че там е различно, просто порастват.
HENA 👍👍👍 Аз книги чета също такива, трудно ми задържат вниманието. Хора като мен за съжаление не намирам...имам си приятелки с които излизам от време на време с децата или без, толкоз.

Съчувствам! Моя син го спрях за година от детската градина, добре, че майка ми се съгласи да го гледа. После се оправи, пратих го на училище с година по-късно, за да укрепне. И укрепна!
УНГ-докторката ми беше казала, че към 7 годинки заради порастването нещо се променя в носоглътката и се надраства това боледуване.
Така и стана.
Дано и при вас е така.

В подобна ситуация съм, макар и не точно. Гледах дъщеря ми до 3 години вкъщи, след това тръгна на ДГ, където изкарваше от 3 до 10 работни дни и после поне 2-3 седмици вкъщи. Втората година дойде пандемията, извънредно положение и реално втора и трета група изкара повече време вкъщи, отколкото на ДГ, а през останалото време е била може би 30% от времето на градина. Гледала съм я изцяло и само аз. Опитвах се да работя от вкъщи, но беше доста трудно. Социалния ми живот клони към нула последните години. Сега имам бебе на 3.5 месеца и не се очертава скоро да тръгна на работа. След проблемна бременност с опасност за живота ми и тежко възстановяване след раждането (още не съм съвсем добре) съм и със следродилна депресия.
Иначе дъщеря ми в първи клас боледува повече отколкото в ДГ, ужасно беше, спряхме я от занималня, поне да бъде само 4 часа на училище, а не по цял ден. Сега е втори клас, и да чукна на дърво, е много по-добре, задържа се на училище.
Ако искаш пиши ми на ЛС да си поговорим защото знам за какво говориш.

А има ли някаква медицинска причина за тази “болнавост”? Вероятно не съм първата, която ви го казва, но дете на 6 години да е болно след всяка седмица и то да стига всеки път до антибиотик определено е състояние, което трябва да се изследва. Да работите по закаляване, защото “повече контакти и разходки на въздух” съвсем не са напълно достатъчни имунната система да се среща с атаки и да изгражда отговор. А мислили ли сте дали не сте прекалено обгрижващ родител, който изнежва детето?
Със започване на училището не вярвам нещата да се променят като с вълшебна пръчки. Учениците също боледуват.
Ходи ли детето на спорт? Може би е добре да започне да се занимава с нещо - няколко пъти седмично плуване, футбол … така ще имате и малко време за себе си докато тренира. Ако не успява да ходи на градина наистина потърсете някой да ви замени по няколко часа дневно за да се разведрите. Проблемите, които имате са също от стрес. Успех ви желая!

Подсилвайте му имунната система с естествени и природни средства,спрете да давате антибиотици и лекарства,защото така влизате в омагъосан кръг и боледува още повече.Ако трябва се консултирайте с добър класически хомеопат.

Казват, че първите години болестите идват от майката и това не е случайно, просто вие вярвате във всичко това и това е вашата реалност. Хиляди деца боледуват, имат хронични заболявания, но са на градина, защото майката така е преценила. Всяко дете боледува, няма как да не боледува, и това е нещо съвсем нормално, пазите го и изведнъж на 7 край всичко свършва и вече не боледува, това дете къде да създаде този имунитет и да мине през този процес? Вашата реакция е водещата,  край няма да ходи на градина за да е здраво. Във възпитанието първите 7 г. са водещи и вашето дете в старанието си да го запазите го лишавате от контакта в среда с деца, където да изгради навици и да се социализра, едно е да е само, друго е да е с вас в градинката. Хайде до 3 г. до 3.5 г. останете го вкъщи, да приемем много боледува  но после стига. Освен това в България не е ли задължителна предучилищната подготовка т.е. на 6 г  детето задължително трябва да е или в училище или в последна група на детската градина.

То от 4 г е задължително. И аз много време отлагах хомеопатия и не вярвах много, но при дъщеря ми определено помогна. Съжалявам, че толкова късно започнах даже.

Мислех, че от малкия ми син по-боледуващо не е имало, но явно съм в грешка. Той е отсъствал сравнително поносимо от ДГ.
За мен важен аспект от детското развитие е социализацията. Именно нея трябва детето да има в някаква степен, за да не попадне "неподготвено" в джунглата на 1 клас. Дано е  здравичко занапред и да се впише добре сред другите деца.

Не ви съветвам да подсилвате имунната система с имуностимулатори и билкови разни препарати. Всеки сериозен педиатър би ви отказал от тази идея или най-малкото би ви обърнал внимание да сте предпазлива. Имуностимулаторите съвсем не са така безредни.

За имунната система и аз спрях всичко, то нищо не им е и помогнало, де.

Аз също не видях полза от имуностимулаторите при моето дете. И до ден днешен не ги долюбвам и ги отказвам. Личното ми мнение е, че са нож с две остриета.

Подсилване на имунната система с естествени средства на би трябвало да означава с имуностимуланти, билки и подобни, но явно всеки го разбира различно.

Организмът се калява чрез три неща- вода, въздух и храна.
Лятото минимум 10 дни на море, игри и гмуркане в морската вода и още толкова на планина, може и престой в Сандански през пролетта или есента.
При храната вече е ясно- боклуците до минимум.

Сигурно сте пробвали много неща за лечение, моите деца са на 6 скоро 7 (ученичка тази година) и момченце на 1,9 год. Каката също мн боледуваше, като последните 2 години виждам прогрес, при първи симптоми започваме Авирон и при нас поне на 98% действа. Тази година включихме и Имунотрофината и за зимния сезон не е отсъствала от градина, предните години отсъстваше повече, закрепвах я за седмица две и айде пак я пусна. Пие и сироп от бъз, като цяло гледам да я подсилвам с естествени добавки. При нея проблемът е 3-та сливица, която след много борба да запазим кашлици, хреми, отити, в крайна сметка ще бъде извадена. Аз също съм си вкъщи, от 2 години обаче, сега зимния сезон на моменти ми дотяга и се сдухвам, няма кой да ни помага също, но гледам да се разнообразяваме, излизаме винаги като може, каним си гости, в почивните дни правим нещо семейно. Сега се притеснявам как ще бъде малкия, дано да е по-здрав, лятото ще го пусна на ясла, а аз на работа да видим, дано се получат нещата. Винаги когато мога излизам и сама с приятелка, забелязвам обаче, че старите ми приятели някак се дистанцираха, на принципа са - тя е с 2 деца и няма да може да дойде, ако й се излиза тя да ни търси, та на моменти също ми е самотно. Просто и сезона е такъв, ще мине. Дано до училище вашето дете укрепне и си ходи редовно ❤

А нещо да учите имате ли желание, докато сте в къщи покрай детето, стига да нямате финансови проблеми разбира се? Познавам две дами, които изкараха по едно висше образование, докато си стояха в къщи покрай децата, хем те от тригодишни ходеха на градина, но много отсъстваха. И сега децата са големи, а те се реализираха много добре. Може и да не е чак цяло висше, а например някакъв курс, нов език или втора магистратура, ако вече имате една. Хем е разнообразие, социални контакти, хем в един момент може да донесе едни по-добри доходи за семейството.

Авторке, не си само ти.

Правих календар на боледуванията за миналата година. 5 пъти болничен престой /2 заради обструктивен бронхит, 2 заради епилептични пристъпи, 1 заради грип с 41.4 тенпература навръх Нова година/, била съм в спешното 10пъти, 4 пъти свистене с линейки. От октомври до сега е болен буквално на всеки 15-20 дни. Настина не мога да си поема дъх, а нервите ми са опънати.
Не е бил болен от 10май до 29 август, после  изкара целия септември здрав. Октомври, ноември и декември е бил общо 13 дни на детска…..
Детето ми беше толкова здраво, калено и щастливо, че чак си завиждах на късмета. Ако е боледувал е било леко и на крак. Лятото ежедневно се къпеше в ледената река. В студовете също сме били неуморно навън. Нито съм го пазела от нещо, нито ме е било страх.
После изневиделица дойде жестока болест, просто извади късата клечка и разви усложнения, остра бъбречна недостатъчност и мозъчен енцефалит,  два месеца в интензивно,един в рехабилитация, а тогава беше само на три годинки. Точно миналата Коледа се прибрахме у дома и цялата 2023 беше болен, както изредих по-горе.
Нетърпимо и непоносимо е. Дори ако е здрав в момента съм на тръни какво ще е след дни. Сърцето ми се къса като каже, че иска да има приятели. И за капак сме в чужбина и не знае езика.
Лекарите го следят отблизо заради бъбреците, казват ми, че много деца боледували често и не било чудо-невиждано, уж след 6-7г ставало по-добре. Веднага след интензивното са му правени изследвания за имунната система и са били нормални, дори настояваха да го изпратим веднага на детска (отказах, изкара си 9месеца без детска и септември го записахме).
Настоях за преглед с имунолог (насрочен за март), а дори не знам вече какво да го попитам или искам като изследвания.
 
В момента има скарлатина в детската, няма сила, която да ме накара да го пратя точно сега.

Колко са децата в групата и водят ли ги болни? Това не е нормално,но все пак аз знам че точно преди да се стабилизира организма е най-зле. Има период на влошаване. Едно време много боледувах, но в училище. Майка ми допълнително ме изнежваше, не излизах, претопляше ме. Моето беше на астматична основа, бронхити . Всяка зима много зле, инжекции (тя е мед. сестра и не влизай за това в болница). На 13 бях най-зле с помпичка, следващата година вече бях здрава.
 В градината не съм боледувала, че ходех на селската.

donau_janine2 пожелавам ви никакви проблеми със здравето да няма те повече. Успех на детето и да си намира приятелчета скоро. Горкичкото. Много е тегаво ама важното е да е здраво детето, другото са бели кахъри.

Elein 89, 20 деца са в самата група, но постоянно има движение на деца между различните групи. Някои ходят да си играят в други групи и се връщат, играят и в коридорите… Той не остава от 9-12 часа.
Лекар предполжи, че при синът ми има астма на алергична основа, затова кашля често.

Благодаря! Надявам се да се подобрят нещата, смазана съм физически и психически.

ПП. Към боледуванията добавям и 3 пъти зараза и лекуване на глисти. Просто е отвратително. А личната се смее, ооо щом ходи на детска нормално, нейната дъщеря имала 7пъти подред. Просто кошмар.

donau_janine2, много здраво да е детето занапред! Минали сте през ада, дано лошото е вече зад гърба ви.

С глисти дори не съм се сблъсквала (пу-пу), струва ми се страшно много дете да хване 7 пъти (!) такива...

Мерси.
И мен вече ме е страх от всичко. Глистите никак не са безобидни, да не говорим, че първата ми асоциация е с лоша хигиена. В Бг поне правят изследвания, преди да запишат дете на детска. Ние сме в чужбина и такова изследване не се изисква за детската. А децата са малки, споделят играчки и т.н.

В нашата група имаше и салмонела по едно време.  Общо взето само краста още не се е пръкнала... Аз не случайно наричам градината "бациларника". Те децата там не само споделят играчки и са заедно по цял ден.. те сам се ближат по лицата, плюят се, лигавят се.. От детето ми го знам. Една вечер дойде до мен и ме облиза по бузата. Като я питах защо го прави, така се ближели в детската. После се чудим що са болни през ден..

В нашата градина последно преди няма и месец си тръгна човека с грип. Сега в момента две групи имат скарлатина, третата май шарка. То си е бойно поле в тая градина. Децата са на половина. Нашите си стоят по групите когато е така, не ги смесват уж. Знам че в България е доста по добре по отношение градини. Така съм чувала де, то си относително и къде живееш. Едни познати детето им колкото моето, много боледуваше. Заминаха в Австрия, близо до планите. Там като отиде на градина детето въобще не е боледувало. Така че дали от въздуха дали от друго не знам. А да а това с плюенето е задължително. Тука имаме едно комшийче дето като приказва застава толковс близо до теб, че те оплюва отгоре до долу.

Правят изследвания за глисти, само еднократно преди да тръгне на детска, после само ако е отсъствало 2 месеца. Понеже моето имаше кой да го гледа и го оставях лятото ваканция, личната се сърдеше, че не я пускам фиктивно за по 1 ден, за да не правим изследвания. А аз нарочно исках да правим, профилактиката е важна за мен, но много се пренебрегва. Когато поискаш направление, все нямаш нужда. Ходим си на частно от време на време, но друго си е лекар да ти ги изготви програма за профилактика, през какви изследвания да минеш, а не сам да си прецениш. Мечти... Дано да сме сравнително здрави занапред и да не се налага.

Защото сте "концентрирана" в болестите.  Защо правите този "календар с болести". Каква е целта? Да се убедите, че наистина детето ви е много болно. Аз чета много и бях прочела за детска клиника в която първото условие, близките на детето не само да не говорят за болести пред детето, но и да се държат  с него сякаш е напълно здраво, това дава удивителни  резултати. Защо? Защото психиката е водеща.

Съжалявам за всичко което описвати, но наистина помислете върху вашето поведение. "Препоръчнам ви книгата, когато тялото каже Не", има я ютюб. Това пазене на детето е като "снежна топка", която се търкаля по баира. 

И много по-добре шарки, скарлатина да минат в ранна детска възраст, отколкото като възрастни, когато е много рисково и понякога оставя трайни увреждания. Не само, че не ги пазят, ги събират именно с цел децата да преминат това, като малки. Колкото по-рано толкова по-добре. Това пазене е излишно.

"Детето ми беше толкова здраво, калено и щастливо, че чак си завиждах на късмета." това ваше разсъждение е абсурдно, що за "завист" е това сякаш предизвиквате съдбата.

Аз също живея в чужбина и за съжаление виждам, модели подобен на вашия. Защо детето ви няма приятели? Не може около вас да няма градинка, където децата да играят. Само, че от българки чувам доводи, като ами как ще се разбера, ама как ще играе с чужденци, ама....всичко е ама.           
                                   
Едно дете изолирано без среда, игра няма как да е здраво, не само няма да е здраво, но болестите ще се множат. Имам не един и два примера, около себе си. Децата растат без приятели, не знаят език, времето за училище идва, обаче пак ги държат само до обяд и без това тръгнали късно на градина, уж, голяма грижа, за да не боледуват.  Съжалявам, но това е моят опит. Поведение, което разболява.

Аа, в нашата имаше и краста 😂

Глистите не са толкова страшни, 2 пъти хващаме всички, то като има едното дете веднага се лепва и на другото, разбира се и аз не оставам по-назад 😂 Беше мн изненадващо и гадно, като разбрах, че съм хванала, но има сироп и лекарства, после дезинфекция и яко пране. То лошото е, че масово не се хващат при изследване, малкият имаше и ги виждах пък изследванията отрицателни, но глистите (острици) лесно се повлияват при лечение и някак си не ме уплашиха.
Sephora много ми хареса коментара ти, по възможност да се намали говоренето и акцентиране за болести, хомеопатичен метод за повлияване на детето към по-добро здраве било също, да се изчака детето да заспи и след 15 минути да започнем да му говорим - ти си много обичано и здраво дете, гордея се с теб и т.н. Хубави неща да му се кажат. Беше ми странен метод, но го правя с децата понякога ❤

“Календарът” на боледуванията, не е моя хрумка, целяща да ми носи наслада. Пулмологът ми каза да направя и да му го занеса през март.

Не знам защо  се захващаш за репликата ми, че чак си завиждах за здравото дете, много-ясно, че е метафора.

Скарлатината е бактериално заболяване и не се изгражда траен имунитет. Ако при “здрави” деца минава леко и без усложнения, то при моето има повишен риск и това не е плод да болния ми мозък, а мнение на лекарите, които се бореха за живота му. Да, не мога по никакъв начин да гарантирам, че ще успея да го предпазя от скарлатина /или други зарази/ за бъдеще, но не виждам защо зорлем трябва да го бутам да се зарази.
И изобщо едно е да се коментира отстрани, ей тия майки как се втеляват и изнежват децата (и аз съм си го мислела преди да преживея това, което ни връхлетя), съвсем друго е, когато детето се “пази” заради сериозен риск от усложнения.

Скарлатината е опасна.
Един познат на 18 години умря от усложнения (по празниците се разболял и не го погледнали). Не искам да плаша никой, но тази карантина не е без причина.

Ето една интересна статия от лекар по повод скарлатината и децата.

https://vita.bg/aktualno/varicela-ili-skarlatina-kak-roditelite- … -burukova-ot-vita

Позволявам се да цитирам, края на статията:

"Малко по малко децата ще се сблъскват с вирусите и бактериите и по органичен начин ще изградят имунитет, който по-нататък ще бъде техният естествен съюзник срещу заразите. Затова и всяка паника от страна на родители и учители е излишна."

Тука темата отиде някъде другаде. Идеята не беше да коментираме заболявания, лечения и подобни. Не всеки може да разбере. Да не кажа, че който не е в подобна ситуация, трудно би разбрал.

Заболявания и лечение се коментират с лекар. Тук само можем да ви размътим главата с истории и примери. Детето ви вече е голямо, съветът ми е да се пазите от изграждане на нездрава зависимост между вас, на тази възраст отдавна трябва да има своя среда, приятели, контакти, а не майка му да говори в мн.ч. и да го нарича "мойто момче". Болести винаги е имало и ще има. От сърце ви желая по-малко боледувания и запазване на трезва преценка!

Vbb07, така е. Аз дори не мога да си представя да съм 7 години вкъщи, без да работя. Ще взема жълта книжка. Ти щом си си добре, евала, не е лесно - сигурна съм!

Срещу скарлатина/ стрептокок не се гради имунитет, точка. Човек може да се зарази многократно през живота си. Така че най- добре да не я срещате. Или ако я срещнете- при първото оплакване от гърлобол на детето- бърз тест, за да се започне веднага с антибиотик.

Моята дъщеря е гледана вкъщи.Смених си работата и таботех почасово.
По същите причини-често боледуване.
Не са и липсвали контакти,защото имахме добра компания на площадката.
На 4 години я записахме в частна занималня на половин ден-от 8 до 12.Бяха малко деца,не се допускаха болни и останах доволна.
После предучилищна в училище ,пак за половин ден.
Имаше голяма полза.Не боледуваше много,хвана варицела и после някакъв вирус. Пак бяха малко деца.Освен това в първи клас детето тръгна спокойно и уверено,защото вече беше свикнала с обстановката и реда в училище,всичко и беше познато и имаше много добра подготовка.

Разбирам те повече от добре,има моменти в които не мога да се позная просто.Аз от около пет години съм си у дома с две породени деца и на моменти не се издържа просто.Моите не боледуват толкова ,но все пак с малки деца е неизбежно ,вездесъщия сопол е на линия честичко🤣.Та с две думи не си сама.

В първи клас поспряха боледуванията, някак като с магическа пръчка, при сина ми.
Така че..надежда има

Няколко страници се говори само за великото боледуване. Само заради това ли седите вкъщи 5/6 години? Междувременно детето се развива, апропо. Безумно е да го опазите и то да е уверено и спокойно на 7/8 г възраст, по-скоро ще сте го направили зависимо от вас. Адаптацията е най-важното в живота, ако го пазите от болести, после ще го пазите от училището, а там какво става… накрая от жена му/мъжа му.