E и него не го слуша главата, щом търпи тези истерии и още не я е натирил...
- Публикувана: 6 фев. 2024, 22:42 ч.
- Последно мнение: 29 фев. 2024, 14:33 ч.
Проблем със най- добра приятелка на приятелят ми ..
Я багажа и през вратата!
Да де, тя веднъж си е стегнала багажа и е излязла през вратата ама онзи я е върнал, защо ли?
Както винаги на хартия повечето са много либерални и широкоскроени. Аз не съм и ако мое гадже лайква снимки на задника на жена и ми крещи заради нея, то със сигурност няма да се задържа там. Жените интуитивно усещаме кога някъде има нещо повече от просто приятелски отношения. Предполагам, че и авторката усеща и затова е толкова несигурна. Отделно, че в отношенията между мъж и жена няма чисто приятелство според мен и винаги единият таи надежди за развитие на връзката. В случая това е мъжа.
Аз не бих постъпила като авторката, но краят щеше да е същият. Не бих стояла с мъж, който ме кара да се чувствам несигурна, а камо ли да агресира срещу мен заради жена.
Аз не бих постъпила като авторката, но краят щеше да е същият. Не бих стояла с мъж, който ме кара да се чувствам несигурна, а камо ли да агресира срещу мен заради жена.
Те не подържали връзка, пък ти взе че ги събра.
Голям майтап, ако вземат, та наистина се съберат.
- Мамо, мамо, вие как се запознахте с татко?
- Ами, ние се познавахме с него от дълго време, но бяхме само приятели. Той си имаше някакви гаджета, аз си имах мои... Даже по едно време почти не контактувахме, просто пътищата ни започнаха да се разделят. Докато той не се хвана с една неуравновесена, която, не знам защо, започна да го ревнува лудо от мен. Вдигаше му скандали, тормозеше го постоянно, даже с мен се свърза да ме разпитва кога сме се виждали за последно. Той ми се обади, за да се извини заради лудата си приятелка, поговорихме си и.. От дума на дума, започнахме да се срещаме вече не съвсем като приятели. След няколко месеца се оженихме.
- А какво стана с ревнивата?
- О, откакто баща ти я разкара, че то нейното не се траеше повече, не сме я чували, нито виждали. Сигурно си има вече друг, когото да ревнува и тормози.
Майтап, майтап, ама съм чувала (понеже никога не ми се е случвало нито мен да ме ревнуват, нито аз да ревнувам), че на половинките на големите ревнивци толкова им писвало от натяквания, че накрая нарочно изневерявали напук на другия. Тоест, ти като ще ме подозираш поне да има защо.
Но темата повдига един много интересен въпрос - защо няма доверие във връзка над 1 година? И по-скоро - защо продължава тази връзка? В смисъл, не мога да си представя как се живее така и какво изобщо го налага. Хубаво, нямаш доверие на този човек, защо мъчиш и себе си и него?
Винаги съм имала доверие на човека до мен, както са ми отвръщали със същото.
Бившият ми е идвал, когато съм сама, нямало е проблем от страна на настоящия. Както и той е ходил при бившата си (имаха концерт и имаха репетиция, на мен ми беше скучно и го пратих у тях да си репетират двамата). И нейният не е правил проблеми.
Животът е много по-лесен и приятен.
И в крайна сметка, ако не можеш да имаш доверие на човека до себе си спрете да се мъчите взаимно.
И още нещо - бившите не са страшни. Страшни са бъдещите.
Когато е имало нещо, да, може и пак да тече, но... много по-вероятно е новата продавачка в магазина да го привлече, отколкото нещо, което е изживял някога. Непознатото привлича.
Те не подържали връзка, пък ти взе че ги събра.
Голям майтап, ако вземат, та наистина се съберат.
- Мамо, мамо, вие как се запознахте с татко?
- Ами, ние се познавахме с него от дълго време, но бяхме само приятели. Той си имаше някакви гаджета, аз си имах мои... Даже по едно време почти не контактувахме, просто пътищата ни започнаха да се разделят. Докато той не се хвана с една неуравновесена, която, не знам защо, започна да го ревнува лудо от мен. Вдигаше му скандали, тормозеше го постоянно, даже с мен се свърза да ме разпитва кога сме се виждали за последно. Той ми се обади, за да се извини заради лудата си приятелка, поговорихме си и.. От дума на дума, започнахме да се срещаме вече не съвсем като приятели. След няколко месеца се оженихме.
- А какво стана с ревнивата?
- О, откакто баща ти я разкара, че то нейното не се траеше повече, не сме я чували, нито виждали. Сигурно си има вече друг, когото да ревнува и тормози.
Майтап, майтап, ама съм чувала (понеже никога неми се е случвало нито мен да ме ревнуват, нито аз да ревнувам), че половинките на големите ревнивци толкова им писвало от натяквания,че накрая нарочно изневерявали напук на другия. Тоест, ти, като ще ме подозираш поне да има защо.
Но темата повдига един много интересен въпрос - защо няма доверие във връзка над 1 година? И по-скоро - защо продължава тази връзка? В смисъл, не мога да си представя как се живее така и какво изобщо го налага. Хубаво, нямаш доверие на този човек, защо мъчиш и себе си и него?
Винаги съм имала доверие на човека до мен, както са ми отвръщали със същото.
Бившият ми е идвал, когато съм сама, нямало е проблем от страна на настоящия. Както и той е ходил при бившата си (имаха концерт и имаха репетиция, на мен ми беше скучно и го пратих у тях да си репетират двамата). И нейният не е правил проблеми.
Животът е много по-лесен и приятен.
И в крайна сметка, ако не можеш да имаш доверие на човека до себе си спрете да се мъчите взаимно.
И още нещо - бившите не са страшни. Страшни са бъдещите.
Когато е имало нещо, да, може и пак да тече, но... много по-вероятно е новата продавачка в магазина да го привлече, отколкото нещо, което е изживял някога. Непознатото привлича.
Върнах се да прочета първия пост, не видях да пише че е харесвал снимките преди запознанството си с авторката. Имало е обаче викане, блокиране и разблокиране на приятелката, тайни срещи, докато авторката е заета с друго, оплаквал се е от нея зад гърба й. Изобщо има нюанси в историята, които удобно се пропускат от защитниците на мъжа.