🎥 Всичко за филмите: Гледах! Искам да споделя! Ревюта, премиери, новини...LXII 🎬

Запаленият киноман може би гледа заради режисьорската, операторска, актьорска, сценаристка и т.н. работа.
Аз лично гледам, ако ме интересува историята. По тази причина не съм и гледала досега минисериала Чернобил. Въпреки, че много е хвален.

Проблемът идва от там, че всички очакват от Нолън да напише някакъв блокбастър, който да те отвее още от първият кадър и да не знаеш до края какво да очакваш. А тук не е така.
Филмът е добър, точно защото показва непрестанната вътрешна борба на Опенхаймер за това, което е направил - от една страна - желанието му като физик да върви напред, от друга - това, което е сътворил и за което ще се използва. След това подлагането му на унижение, изваждането наяве на комунистическите му убеждения, за да го дискредитират и осъзнаването, че веднъж работиш ли за военните, ставаш тяхна собственост и нямаш право на лично мнение.
Филмът не е бомбастичен, не е спектакуларен, но за сметка на това е изключително жив и истински - всяко едно движение, реплика, всичко е доста добре премерено и изчислено. А като се върнем назад и видим, че все още в Америка големият враг е комунизма и студената война не е свършила напълно, този филм е наистина шедьовър в това отношение.

Това за моралните терзания на учените е мит...

Един от най-безсмислените филми е "Дюнкерк" на Нолан...

На мен и "Дюнкерк" ми беше харесал После четох, че има разминавания между показаното във филма и това как в действителност се е развила операцията, но това няма чак толкова голямо значение. Много ясно се усещаше ужасът от войната, отново играта със звук и музика беше на ниво. Картините на битката в контраст с безбрежната шир на морето и кадрите от Англия.
На голям екран филмът беше впечатляващ.

Писала съм подробно тук при премиерата на филма https://www.segabg.com/category-movie-release/openhaymer-dava-no … dumata-grandiozen
За мен "Опенхаймер" е изключителен и напълно заслужава наградите, суперлативите и боксофиса си. Рецензията е писана след първо гледане (поради нуждата от актуалност), а съм го гледала три, като мнението ми не се е влошило ни най-малко.

Ами аз не съм съгласна - Анщайн защо не се е заел? Явно си е имал морални спънки. Не сме в техните обувки, няма как да знаем.

Айнщайн не се е заел, защото не е искал. Айнщайн е бил известен и влиятелен, когато му е било предложено и е имал достатъчно тежест като знаменитост, за да не може да бъде заплашван. Опенхаймер също не е искал - по същите причини, но е бил комунист и в много по-лоша позиция от Айнщайн и американското правителство е използвало това, за да го принуди, под заплахата да съсипят живота му и този на семейството му (което след това се е случило, тъй като той е отказал да участва в повече подобни проекти).

И не - не е мит, всичко е до човека. В случая и двамата са мразили проекта.

То е усещане, как да те накарам да ми обясниш защо ти харесва нещо. Хубаво беше надграден образа, вътрешната му борба, процеса после. Двете гледни точки, колко противни са военните, правителството. Как човек лесно може да се окаже в капан, докато си мисли, че прави пробива/постижението на живота си, бързо да се озове в ситуация на притисното в ъгъла безпомощно животно. Лоялността на съпругата му в една скундна сцена, когато не пожела да стисне ръката на Е. Телър. С Айнщайн разговора беше силен.

Да така е, но въпросът е за оскарите, и това не му дава предимството за толкова оскари.

Защо да не му дава предимство? Хората се измориха от безумни и откачени, аморални филми. Това е един нормален, човешки филм. За мен е логично да получи награди.

По средата на тази разгорещена дискусия се намесвам да споделя нещо, свързано с Дюн.  Като стар фен на класическата фантастика изгледах филма, хареса ми, даже много. Заради търсенията ми ми излизат много свързани с Дюн статии в гугъл, които превъзнасят един или друг от главните актьори. Аз пък имам малко особено мнение по въпроса, не че Тимъти и Зендая не стават, но и не са ми напълно убедителни. Станала съм много чувствителна към типичната холивудска игра, много повече ми харесаха европейците в състава - повечето бенджезъритки, например. От фремените особено се впечатлих от една второстепенна героиня, Шишакли, която викаше на фременски като нашенска циганка. Проверка в гугъл показа, че е швейцарска актриса с тунизийски гени. Много ми хареса, и исках да ви обърна внимание.

https://m.imdb.com/name/nm9113893/

А светът на Дюн толкова ме зариби, че тази нощ сънувах пясъчната походка....

Относно "Опенхаймер", на мен много ми хареса паралелното предаване на времевата линия и редуването на цветни с черно-бели сцени, много се радвах на монтажа. Хареса ми и че филмът е изпъстрен с диалог, толкова много герои имат реплики. Атмосферата в малката стая при разпитите много ми напомня на атмосферата в стаята на съдебните заседатели във филма 12 Angry Men (1957). Интересно беше решението да разбираме за случващото се и чрез разговорите между героите по време на пътуванията им по влаковете.
Много добре беше пресъздадена вътрешната борба на Опенхаймер. Академичното му израстване също беше пресъздадено майсторски.

Интересно ми беше включването на Джош Хартнет, Джейсън Кларк, Густаф Скарсгард и Матю Модайн, присъствието на Кенет Брана беше доста авторитетно.
Изключително много ми хареса играта на David Krumholtz, пресъздал образа на Изидор Раби. Блестеше във всяка сцена. Преди години сме го гледали в сериала "Криминални уравнения" и филма "10 неща, които мразя в теб". Имал е големи проблеми с щитовидната жлеза и се е променил до неузнаваемост, но има голямо присъствие и със сигурност е направил достоверен образ.

Всички знаем, че Кристофър Нолан прави интелигентни филми. Имал е намерение да направи биографичен и за Хауърд Хюз, но се отказал, тъй като Мартин Скорсезе засне "Авиаторът". Неведнъж съм си мислила какъв щеше да е неговият прочит, за филма на Скорсезе мнението ми е, че е много добър.

"Опенхаймер" си заслужава заради режисурата, актьорския състав и играта им, диалозите и монтажа, операторското майсторство и пресъздадената атмосфера. Както и не на последно място, че пресъздава реални лица и събития, които не се свеждат само до драмата на един човек. Научен и военен проект, който в началото е бил феномен, но самият му автор впоследствие разбира, че е създал чудовище с глобални последствия. Заслужава си и заради мистерията какво точно си казват Опенхаймер и Айнщайн край езерото и заради последната реплика и сцена.

Имам коментар извън интелектуалните тук - значи, гледахме Мадам Уеб на кино още в премиерния уикенд и аз ама съвсем искрено не разбирам хейта и ниските оценки. Гледала съм къде по-абсурдни и зле изградени филми и герои с оценки 6+ в имдб, недоумявам защо на този реагират така. Със сигурност не е шедьовър, нито става за интелектуални еквилибристики, но според мен е поне за 5.5.

Нарцис, кажи честно Баш за този филм ли се захвана Пълен леш е.

И аз не харесвам Тимоти Шаламет, Зендая, Мили Боби Браун, последния Спайдърмен (в момента не мога да се сетя как се казваше) и като цяло - младото поколение холивудски звезди. Всички ми изглеждат малко като зеленчуди - в метафоричен смисъл, не знам как да го обясня правилно - не че им липсва нещо (талант или красота - въпреки че техния тип красота не ми прави впечатление), но и не са нещо особено. Корейците на подобна възраст са по-привлекателни и играят по-добре.
 
Естествено, това е субективно мнение.
Гледах ревюта на Дамзел - Мили не просто е зле, а е много зле и като изпълнител, и като външност.

И не съм обсебена от азиатците, все още мисля, че Хенри Кавил и много други западни актьори от неговото поколение са супер. Само при по-младите нещо сериозно куца. Мисля, че ги подбират така по някакви нови либерални критерии - да изглеждат полу-безполови, студени и ненатрапчиви.