Тормоз на работното място. Как да помогна?

А защо просто не оставиш човека да напусне и да си намери друга работа?

Напускане е най-доброто решение. Иначе се създава отровна атмосфера и ще си късат нервите.
Щом е млад, ще си намери без проблем нова работа, няма смисъл да се занимава с подобни типове, те не се променят.

Не е добре да се бъркаш в чужди работи. Окажи морална подкрепа, ако искаш, но решенията и действията не са твоя отговорност. Ако иска да напусне – да напуска. Ако иска да търпи – да търпи, ако иска да се оплаче – има канален ред.

Има варианти, но честно казано не са твоя работа. Освен това, от опит ти казвам, този дето се опитва да помогне, често излиза виновен.

Да се защитиш е едно, да се бъркаш в чужди работи - съвсем друго.

На хората, които говорят отново за “бъркане в чужди работи” ще кажа, че тормозът е тормоз, независимо къде и как се извършва и мълчаливото свидетелство е съучастие. Поработете върху това!

Това, което можете да направите за колегата си е да го подкрепите и насърчите да вземе най-доброто решение за себе си. За Бога това е просто работа! Кое я прави толкова специална, че да мълчиш и търпиш, че даже да се депресираш?! Колегата може открити да си заяви проблема, да си документира конкретните случаи на тормоз и да ги отправи писмено съм ръководството на фирмата с входящ номер. Може да си пусне предизвестието за напускане като изтъкне мотивите, поради които го прави. Може да напусне и без да се обяснява. Като начало този млад човек трябва да разбере, че нито една работа не си струва увреждане на здравето и психиката. А ако пък е мечтаната и му носи удовлетворение - нека да си се бори до край.

Аз останах с впечатлението, че авторката иска да помогне по някакъв начин да се оправят нещата, без колегата да се наложи да напуска.

Иначе разбира се, че може да подкрепи и успокоява. Но това не съм убедена, че ще помогне.

Нямате ли Етичен кодекс в компанията? Повечето такива кодекси насърчават подаването на сигнали за тормоз, вкл. анонимно. Също се гарантира запзаване самоличността на подателя и това, че не може да му се "стъжва живота" за подаден сигнал.

От много мълчане сме на тоя хал...

[...] А това мълчане и трайкане е... повече от отвратителна черта.

Та, според мен -  дръпнете колегата настрани и му опишете подробно вариантите. Първо, ще знае че не е сам и луд, и друг вижда каквото и той. Второ, абсолютно е реално да не си знае правата и как да ги защити - ей тоя път му обяснете най-добре. Ако реши да се бори, да знае как. Решението какво да прави го оставете на него, но му дайтв знанието и възможностите.
 И дано да не си замълчи, време е и в Бг да започне да се рабои нормално...

Когато аз подадох сигнал срещу същият този човек се разчу и стана цирк (анонимността ми хич не беше гарантирана). Оказа се, че срещу въпросният има серия от оплаквия но никой не смее да го изгони - един Бог знае защо. Естествено, че като се смята за недосегаем ще се държи така с всеки новопостъпил колега.

Просто му кажи как си постъпила ти и какъв е бил ефектът. Да избира дали ще се бори, или ще напуска. Решението е негово.

(Не са в България. На Запад не всичко е идеално. )

В целия ЕС има whistleblowing закони, Етичните кодекси на компаниите следват законодателството, както и насоките за бизнес практиките в мултинационалните компании. Ако е извън ЕС, не знам как стоят нещата.

Да, в ЕС е Ариел. Как може да има затруднения там, направо не ни се вярва, а?

Тя няма затруднения, колегата й има. Би трябвало да има speak-up линия, но той най-вероятно не я е ползвал.

Коментираме какво се прави в такива ситуации.

Тя вече няма, след като е минала през това същото. Сигурно и на нея не й е било лесно, така че - да. Гадни шефове има и там.
Поредното оплакване може най-сетне да помести шефа от мястото му. Да се оплаква нагоре колегата, така и така няма какво да губи, като и без това е готов да напусне.

Във всяка нормална фирма има процедура за оплаквания. Ако не си в нормална фирма премести се в такава.

Да, де то навсякъде има, но ако си от сто години там с връзки си и си недосегаем файда от тези "процедури" няма. Да бягаш при всеки "неудобен" шеф не е дълготрайно решение, не мислите ли?
Най-малкото, че навсякъде има по някакъв такъв.
Както Lorelada писа може би най-сетне това оплакване ще го бутне от поста му.

Гадни шефове повечето от нас са имали, предполагам. Но не е всеки шеф така.

Ти какво точно искаш? Да успокоиш колегата? Да го откажеш да напуска? Да го мотивираш да се оплаче, с надеждата, че тогава ще разкарат шефа?

Аз съм имала гадни шефове, един всъщност, ами не съм се оплаквала, но други се бяха, както и в други фирми са се оплаквали, никога от ЧР не е дошло нещо смислено, а понякога направо си го отнасят работниците. Тея политики за whistleblowing и прочее в 99% от случаите са само теория.

Те, че шефа няма да го разкарат няма - то е ясно, въпроса е да се вдигне достатъчно пушилка, за да спре да тормози новопристигналият персонал.

Ако е такъв човекът, и особено ако знае, че няма да го изгонят, едва ли ще престане.

Ариел, ти вече не си в този отдел и няма как да си сигурна, че младият колега получава неоснователни упреци. Може и да са основателни, може и да не са.
Според мен, просто прехвърляш собствения си горчив опит върху съвсем друг случай, а това може да е без основание.
Този млад колега все пак едва ли е малолетен, та е дошло времето да си стъпи на краката и да си решава проблемите сам.

Висшестоящите сигурно са забелязали текучество в този отдел и е тяхна работа да озаптят началника, ако не одобряват действията му. А ти да си в ролята на Ивайло бърдоквата и да вдигаш заспалото селячество на бунт, ми се струва нередно.

Uncommon, той тормози мой колега в моят отдел. Реално той не му е никакъв. Мисли си, че след като всичко му се разминава може да си развява коня както си иска. За това ме е яд.


На шефовете хич не им пука. Когато говорих с ЧР ми отговориха, че трудно ще намерят човек за неговата позиция за това му търпяли своеволията. Егати оправданието - по-добре да има текучество на персонал тогава.

Разкажи на колегата ти твоя опит и той да вземе решение какво да прави. Щом няма преки допирни точки в работата, от къде идва този проблем, като няма реално за какво да има проблем.
Винаги се сещам за една такава недосегаема, самозабравила се мениджърка тормозеща наред в крайна сметка как я изхвърлиха. Всяко нещо има начало и край.

Е как тормози човек в друг отдел? Ако нямат общи задачи, контактът се прекратява. Ако имат, да се оплаче твоят колега на шефа ви. Не разбирам ти какво толкова го мислиш това. Колегата ти дори и да е млад все пак трябва да осъзнава, че може да се оплаче на шефа си на първа инстанция. В какво се състои този тормоз?

Виж, не е толкова лошо, щом колегата ти не отговаря пряко пред бившия ти шеф. Ти можеш да му разкажеш как си постъпила. Кажи му " Х си е такъв и така се държи с новите". Дали той ще може да се справи, не зависи от теб. Той трябва сам да реши.

Аз в миналото съм преживяла много тормоз на работното място в Швейцария. Сега се случи ММ да има пряк шеф немец и той да го тормози. Видях, че ММ си трае и почва да изпада в депресия. Обадих се на собственика на фирмата (не анонимно) и казах или тормозът спира или отиваме на съд за мобинг, вадя удостоверение от психиатър за ММ и свидетелствам. Той ги извика и двамата на разговор. Тормозът спря и немецът е по-нисък от тревата. Някои немци имат много директен начин на изразяване и с тях можеш да се оправиш само ако и ти им креснеш. В твоя случай бих казала на колегата да ги заплаши със съд и бих го уверила, че ще свидетелствам в негова защита. А вече той да си решава дали ще напусне или ще се бори. Тук много се плашат от дела за мобинг, защото дори да го спечелят това им вреди на имиджа на фирмата, в краен случай може и да я затвори.

Това как се доказва в съда с мобинга, като е нещо между двамата.. най-много да се обърне срещу него, че не си изпълнява задълженията както трябва.
Пък да не съм на мъжа ти, вкъщи мобинга му идва с една идея повече на хайвана... Какво да яде, как да работи. Абсурдно, като майка си му 🙄

Мобингът се доказва със записи и свидетели, както и всичко друго. Темата не е за мен, но аз не съм се обадила без знанието на ММ, нито пък съветвам авторката да го прави. Казах й да подкрепи колегата като свидетел, ако той иска да си търси правата. Достатъчно е само началникът да се сплаши със съд. На запад тези дела са много и никой не иска за фирмата му да се носи слава, че служителите й са подложени на тормоз.

За мен отговора  на това какво ще се случи,не е много благоприятен. Единствения начин, човек да се спаси от такива неща е да не е лесно заменим. Ако човек е лесно заменим, могат да го изгонят за всичко-ако е бензинджия, шефа му може да го изгони заради пост във фейсбук за войната Израел-Хамас или Украйна-Русия, ако шефа е на различно мнение , винаги може да си намери повод да изгони служителят. Върви доказвай после.
  Аз съм бил в такава ситуация-2013 бях млад новозавършил зъболекар, който нямаше никакво конкурентно предимство пред другите 160 завършили, които също търсеха работа. За това се съгласих да работя по 12 часа за 400 лева заплата като човек за всичко. Работих 3-4 месеца, но това, че шефа ми всеки месец намираше повод да ми даде примерно 50 лева или да хитрее ме побъркваше. Понякога казваше:
Давам ти 400 лева от 1 юни до 7 юли. Защото е преценил, че някоя седмица няма да ми я плати. Реално бях полузъболекар, полусестра. На края, когато го помолих за осигуровки ми каза, да си регистрирам фирма и да се самоосигурявам. Защо търпях това? Защото бях леснозаменим тогава.
Сега 10 години по-късно, мисля, че в която и една страна да отида с моите умения ще ме вземат без проблем.
За това казвам за този случай, че най-добрия начин да се застраховаме от такова отношение е да полагаме усилия всеки ден да се развиваме. Давам пример с мен-сега в свободното си време , често рисувам зъби и тренирам на модели(така се защитавам, ако стане криза и примерно 30 процента от зъболекарите фалират, да съм сигурен, че няма да съм от тях), чета двуезични книги(ако войната стигне до България и се наложи да бягаме от страната, перфектният английски е задължителен, понякога даже е недостатъчен)
Сравнете това ежедневие с това на някой, който просто ходи на работа, после гледа 3 часа ергенът, пие две ракии и си ляга и цикъла се повтаря.
Това е моят съвет към всички, които се чувстват тормозени на работа. Не давам пример със себе си, защото се мисля за велик, а защото съм минал по този път.

Ако е мъж ... има и други, доста по-работещи варианти...

Напускате и подавате сигнал към главна инспекция по труда.

това го правих веднъж, но към условията на труд - след месец получих писмо - че всичко е цветя и рози и няма такова нещо
За държавна лаборатория идеше реч...спряла времето си в края на 80те

Така или иначе съвета е неприложим. Ариел не е в България. Сестра ми живее във Франция. Те там, ако имат проблеми, се обръщат към синдиците. При тях има ефект. В Германия не знам как е.

Синдикатите? Синдици е друго...

Синдикатите защитават работодателя, а не работника. От много време се разправям с тях.

Странно, аз си мислех, че са работнически организации.

Да, ама не. След всяка среща с тях простичко ти се обяснява как трябва да смениш работата вместо да набият канчето на самозабравилият се шеф и то в държава като Германия.

Съветът им е съвсем правилен. И да му набият канчето (каквито правомощия нямат), той няма как изведнъж да се превърне в друг човек.

На сила хубост не става. Ако не се чувстваш добре, колективът не те иска и не се вписваш в порядките на фирмата, е странно да очакваш цял офис да бъде превъзпитан заради характеровите особености на кадър на изпълнителска длъжност.
Наивно е да си мислиш, че като си излееш душичката и "ще набият канчето на шефа".

От сестра ми знам за Франция. При работодателя има защитник на работниците и с него коментираш. Той не те съветва да си търсиш друга работа, а защитава правата ти. Например, когато работата е от такова естество, че се работи и уикендите, работниците трябва да имат веднъж в месеца почивни събота и неделя. Колега на сестра ми се оплака, че два месеца подред няма почивен уикенд. Сега работодателя го гледа като писано яйце.
Тук не говорим цял офис да бъде превъзпитан заради характеровите особености на кадър на изпълнителска длъжност, а че тормоз е недопустим. Това че насилника е мениджър, не му дава такива права.

В този случай явно не става дума за тормоз, а за лошо планиране на смените от страна на работодателя. Това са обективни факти, които лесно се доказват, за разлика от взаимоотношенията м/у служител и мениджър.