Осмомартенски, нека поговорим за... добрите мъже!

Баща ми, светла му памет! Със широката си душа, благост и мъдрост той ме научи на търпение и светъл поглед!
Съпруга ми, който ме научи да не се отказвам и да се боря за принципите си!
Благодаря им от сърце!

Има ден на мъжа, ден на бащата и т. н. Не е ли по-удачно тогава да се разкажат историите за любимите мъже.
Така описано, изглежда като противопоставяне и отнемане на вниманието от празника на жената.
Много странна, да не кажа друго, идея.
И 8 - ми март не е ден за поставяне на жената на пиедестал, все пак.

На Трифон Зарезан трябваше да си говорим за мъже 😁Сега се очаква да подаряваме букети на мъжа за осми март ли? 🤣

Това не знам как се е родило като идея в екипа ви, но може би трябваше да си остане на дъската с идеите...

Имам много прекрасни мъже в живота си, но 8-ми март е празник, който празнува жените, а има много причини те да бъдат празнувани. Мъжете ще се ги отпразнуваме на техните дни, а и на всеки друг, както гласи един виц. Та и на мен не ми харесва идеята. 8-ми март не е нито броене на точки, нито издигане на пиедестал, а просто един ден в годината, в който да покажем благодарност за всички неща, които жените даряват на света. И за многото жертви, които правят, та нека да му се порадваме, вместо да се чувстваме виновни, че не сме жертвали и това.

Защо на осми март да не поговорим за онези "обикновени" жени, които са казвали "Давай, ти можеш", подкрепяли са, отменяли са? Добрите жени също са приятели на всички живи същества - не са ли?
Предполагам, че Махатма Ганди е имал предвид не мъже, а хора, в доста езици думата за мъж и за човек е идентична. Бихме могли да се замислим защо това е така.

Не знам дали е банално да благодарим на този ден на майките си, ако все още ги имаме. За мен - не е.

Uncommon, много добре си облякла мислите ми в думи.
Да, баща ми - защото е добър мъж и мой пример за такъв.
Но и преди всичко майка ми, защото в най-критичните моменти най-много е вярвала в мен и е имала повече смелост от всеки друг.

При мен има двама мъже на, които искам да кажа едно голямо Благодаря! Дядовците ми! Научили са ме на всичко, което знаят. За съжаление единият го няма при нас. Помагали са ми за много неща. Показвали са ми и са ме учили. Когато съм имала проблем винаги съм се обръщала към тях. Бабите също са ми помагали много. Обичах да се събираме всички на празници, а и не само.

Аз пък дори не виждам какво толкова да си говорим за мъжете. Та те никога не са могли и никога няма да могат да се справят и с половината от задачите на една жена. Да не споменаваме колко са самолюбиви като цяло и как все още по света жените са подценявани, използвани и унижавани от същите тези "прекрасни" мъже.
За мен жените са силния пол. Нямам търпение да се сбъдне прогнозата, която прочетох в една статия - че някой ден жените ще могат по естествен път да се възпроизвеждат без участието на мъжете.

То не е проблем да дадете приноса си в този процес още отсега.

В смисъл?

Айде сега в смисъл...Използвайте въображението си, примери бол. Само да предупредя, че върви и обратния процес - някои жени се досещат, че са претърпяли опит за възпроизвеждане с участието на мъже, след 20 и повече години.

На мен пък темата ми харесва, уморих се във форума да срещам само теми за мъже насилници, объркани, женкари, манипулатори... за гадни мъже. За мен най-ценното, като жена, която дълго е била без добър мъж вкъщи, е именно прекрасният съпруг, който имам сега. Той ме кара да се чувствам хубава, сексапилна, млада, успешна, постоянно ми повтаря, че съм страхотна жена и майка, дори и особено когато се съмнявам в това. Справям се с дома, с децата, имам добра кариера, но без добър мъж до себе си аз лично не мога да съм щастлива. За мен 8ми март е важен с това, че е рожденият ден на любимия ми дядо Иван, най-добрата, незлоблива и безкористна душа. Най-милите ми спомени са как на 8ми март винаги танцувахме нещо като валс, аз стъпила на краката му, а той пее "Цвете мило, цвете драго, кой те тебе посади". Така с танцова стъпка се носехме до терасата, откъдето той с един замах отскубваше мушката от саксийте на баба ми и ми ги поднасяше с възглас "Честит ти 8ми март!!!" а после си изтърпяваше скандала и пресаждаше мушкатата без да роптае. Добър мъж е и баща ми, никога не ме упрекна и не попита защо съм се развела с бившия ми съпруг, не ми размаха пръст с "аз нали ти казах", даде ми рамо и упора. Когато бях самотен родител и изревах, че градината почива и не знам какво правя, си остави бизнеса и замина на летен лагер с детето, скачал с чували, рисувал с пръсти, лепил рамки от макарони. На 40 години съм, но всеки ден ми звъни и въпреки, че знае, че се справяме добре, винаги предлага пари и помощ, че нали, то никога не се знаело. Имам в живота си още много добри мъже, виждам ги как се отнасят с жените, с майките си, че дори с непознатите и с всички слаби. Желая ви добри мъже, момичета, повече от всички зюмбюли и лалета, които ще получите за празника. И повече от всички мушката на света ❤️

Аз пък си мисля, че  по една усмивчица - поздрав и признание за всички мъже, които са и майка и баща за децата си, няма да ни струва кой знае колко…
Лично за мен - мъжете с цветя на осми март са много мила и приятна гледка.
Ние безрезервно вярваме в силата на жените, разбира се, но какво от това 😄.

За щастие НЕ живеем в общество, в което мнозинството от бащите да настояват дъщерите им да се омъжат за избрания от семейството съпруг или братята ни да не разрешават да обуем къса пола, а съпрузите ни да учат синовете ни как да се държат грубо с нас. Вярно има и такива случаи, но се надявам и вярвам, че добрите бащи, дядовци, братя, съпрузи и синове в България са повече и не са изключение, за което да разказваме.

Виж за непознатите мъже или шефове, на които сме пресекли пътя или сме ги затруднили по някаква причина, а те са се държали достойно си заслужава да се говори. Ако сте в ПТП, вината е ваша и потърпевшият мъж шофьор не ви е нагрубил използвайки думички, които не би ползвал ако срещу него стоеше себеподобен - евала! Ако сте допуснали професионална грешка и шефът ви мъж, не е изсъскал сексистка реплика - браво за хладнокръвието! Радвам се, че се появяват и майстори-строители, които макар и трудно преглъщат факта, че ще се договарят с жена клиент. Е, би било чудесно ако не се опитваха да изнудват и манипулират клиентките си, но всяко нещо с времето си. Браво на мъжете, които по форуми и социални мрежи не използват: "Моето момиче /лелче, като нищо не разбираш от... ходи си гледай манджите", дори и да е към непознати с различни от техните възгледи.

И, понеже поводът е осмомартенски, си позволявам да добавя - браво на жените, на които не им дреме за обратното.

Ти за свекървите да видиш пък какво пише Не е честно само за добрите мъже да има тема, трябва и някоя за добрите жени.

Аз 8 март никак не го тача, за мен той е символ на непостигнатото равноправие на жените  - в един единствен ден от годината се сещат да ни благодарят, че и с букети (как беше в онзи филм "Ерген за милиони": цветята били символи на вагините и мъжете поднасят цветя на първа среща като предложение за секс). Предпочитам да ми благодарят и да ме обичат всеки ден, без насила наложен повод какъвто е Денят на Жената.

А за най-добрия мъж съм омъжена. И не, не ми подарява букет на 8 март. Подарява ми по всяко друго време на годината неубити цветя в саксии, които после заедно засаждаме: аз казвам мястото, той копае с лопатата и сади.

Осми март го приемам като празник на майката, децата да зарадват мама с някое стихче, с някоя трогателна рисунка или песничка. Затова, че е мама. Иначе тя рожден ден си има, както и тати.
А действително е възникнал като ден на борбата на жените за равни права, както пише Sharky и не, не е постигнато това пусто равноправие. Аз за себе си съм го постигнала, но не е там въпросът.

А добрите мъже, добре, да поговорим за тях, но това можем да го правим всеки ден. Аз съм се събрала с най-добрият от добрите и още се чудя на късмета си, но няма да го занимавам с това точно на осми март, нито цветя ще му подарявам на осми март, защото ще е неадекватно.

Най- важните мъже в живота ми са моите синове. Всеки друг може да излезе от живота ми , така както е влязъл ,но синовете ми - не!
Големият е на почти 23, живее и работи в чужбина по собствено желание, справя се сам напълно. В последно време сме си много близки, точно вече сме на отношения когато всичко без да се срамува може да споделя с мен. Добър и грижовен пи- голям брат е, с малкият също се преоткриха .
Малкият е на почти 18, скоро трябва да завърши и да си хване живота в ръце. Родила съм и съм отгледала добри момчета, отговорни и възпитани, с които се гордея и знам, че ще бъдат прекрасни мъже.