Здравейте,
Историята ми ще бъде дълга..
Запознах се с настоящия ми съпруг още в гимназията. Той е по-голям от мен с 7 години. Тогава тъкмо се бях разделила с голямата ми първа любов и всякаш го използвах, за да забравя.. и не го и криех, казвах си му го директно. Излизахме, той се влюби, аз не го исках въобще. След месеци, месеци... се поддадох и аз и започнахме връзка. Нещата се случваха многоооо, мноого бързо и бурно.
След 6 месеца ми предложи брак и заживяхме заедно (още учех). В последствие разбрах, че и бракът и заживяването заедно са били подтикнати от неговите родители. След като заживяхме заедно, буквално дни след това се каза "сватбата кога ще е, ние съжителство без брак не одобряваме". След определяне на дата за сватбата, се започна "който си няма внуче, си има куче за гледане". Хайде месец след сватбата забременях.
Живяхме при тях една година, в която имаше много спорове и караници, защото аз и свекърва ми сме все едно от две коренно различни планети по отношение на чистота, кухня и поддръжка на дом. Искахме да се изнесем на квартира и ни беше ЗАБРАНЕНО от баща му, защото "неговото виждане за семейство е всички заедно, на едно място и отделно го счита като предателство, няма повод за живеене повече и тн."
Както и да е, изнесохме се на квартира година по-късно, когато вече бях бременна в 5-ти месец и нещата бяха нетърпими.
Нека разкажа и за моите родители.. Те винаги са били властни, държали са се с мен като с малко дете, което не може да взима решения, не са уважали и не са искали никога моето мнение, аз винаги съм била виновна за всичко, израстнала съм при баба, защото те са работили по курорти "за да имам по-добър живот", никога не са ме поздравявали за успехите ми, просто се е очаквало винаги да бъда най-добрата във всичко, но без да е оценено.
Родих ... и проблемите с месенето на моите родители започнаха.. Майка ми се сърдеше и не ми говореше + десетки скандали и "ти си неблагодарна, че сме те гледали,а ти няма да ни погледнеш на стари години", само защото съм извела бебето си навън преди 40-тия ден и не сме се прибрали по светло, а се било стъмнило. Тя спазвала всички заръки, когато ме отглеждала, за да съм добре.
После имаше подобна драма няколко месеца по-късно с приспиването, защото аз забранявах приспиване на ръце - получих отново скандали и обиди как " ще си направя детето изрод без чувства и емоции, защото не позволявам да бъде гушкано".
Така през годините винаги ми е диктувано какво да правя. После започнаха уговорките, че е по-добре да изплащаме заем, вместо наем и докато не става факт, не спряха да ни го повтарят и настояват.
Аз съм от децата, които никога не се противопоставят на родителите, не отговарят, не разговарят и не споделят с тях, просто защото тяхното мнение е най-правилно и няма смисъл.
Стигаме до този момент - дъщеря ми е на 4 години, имаме дом, коли, живеем добре материално, но мъжът ми е денонощно на работа. В продължение на месеци не се прибираше и през деня и нощем. На мен ми трябваше подкрепа, започнах да си пиша с един стар приятел от години.. и така вече година и половина, в която поддържаме връзка, колкото и грозно и гадно да звучи.
Преди нова година при един разговор с майка ми, в който й споменах, че бракът ми не върви, тя ми каза "трябва ти различна емоция, разнообразие, отиди направи някоя глупост с някое момче и ще се полувстваш по-добре." След този съвет, си помислих, че най-накрая може би мога да споделя за пръв път на майка си и съответно отидох и й споделих за връзката си с другия човек, без никакви подробности. Тя реагира като каза, че всеки изневерява, че и тя го е правила, баща ми също, но е важно това да е временно и семейството да се запази. Честно казано бях страшно разочарована от чудото, защото в моята глава те винаги са били идеалното семейство и никога не бих си и помислила, че са си изневерявали и то е знайно.
От няколко месеца мъжът ми подозира, защото няколко пъти ме чу да говоря по телефона, съответно отношенията ни са под всякаква критика. Аз също имам поводи за ревност към него. Още преди няколко месеца, когато родителите ни разбраха, че имаме проблем с отношенията - ни извикаха на семейни вечери, като моите родители освен, че са властни, са и груби - как нямали никога да позволят да се разведем, как това щяло да стане само през труповете им, как ще разбием живота на многооо мноог хора и най-вече на детето и още много други неща. Тогава стана ясно, че майки ми не ми е приятелка и е казала веднага на баща ми за връзката ми с другия човек и след семейната вечеря, насаме ми заповядаха да прекратя контакт с другия човек.
Обаче аз го обичам, той мен също. Приема ме с детето и го обича много. Постоянно й купува подаръци, книжки, праща й домашни неща за ядене. Съответно аз не прекратих отношения с него. Караниците със съпруга ми продължиха и отново бяхме привикани на вечеря, която този път беше трагична. През цялата вечер аз получавах обиди от тях " Как трябва да гледам напред, как разбивам животи, как те щели да се разболеят и да умрат заради мен, не можели да спят спокойно, как могли да не ме възпитат с ценности, как щяло да има сериозни последствия за мен, ако не си оправя отношенията със съпруга ми." Аз мълчах през цялото време, защото ми идваше да разкажа на мама историите за изневерите, но не исках да им развалям семейството. Щяла вечер без обиждана, заплашвана, унизявана... Сега още повече се чувствам, че искам да избягам от всички.. не искам да поддържам подобни токсични отношения, още повече че така тикайки ме към мъжът ми, не ме карат да го обичам, а да го мразя и да се отвръщам като го видя...
В главата ми е пълна каша, не спя добре, чувствам се все едно живея в затвор, стигнах до апатия.
За тях всичко в семейството е позволено явно, стига да не се стига до развод, което е просто ужасно. Аз не обичам съпруга си вече и съм му го казвала в очите.
Дайте ми съвет... Мисля да посетя психолог, дали ще има полза. Искам да изляза от тези токсични родителски отношения. Ясно е, че всеки родител иска детето му да има семейство, но те са за да дадат съвет, а решенията трябва да взимаме ние?!
Историята ми ще бъде дълга..
Запознах се с настоящия ми съпруг още в гимназията. Той е по-голям от мен с 7 години. Тогава тъкмо се бях разделила с голямата ми първа любов и всякаш го използвах, за да забравя.. и не го и криех, казвах си му го директно. Излизахме, той се влюби, аз не го исках въобще. След месеци, месеци... се поддадох и аз и започнахме връзка. Нещата се случваха многоооо, мноого бързо и бурно.
След 6 месеца ми предложи брак и заживяхме заедно (още учех). В последствие разбрах, че и бракът и заживяването заедно са били подтикнати от неговите родители. След като заживяхме заедно, буквално дни след това се каза "сватбата кога ще е, ние съжителство без брак не одобряваме". След определяне на дата за сватбата, се започна "който си няма внуче, си има куче за гледане". Хайде месец след сватбата забременях.
Живяхме при тях една година, в която имаше много спорове и караници, защото аз и свекърва ми сме все едно от две коренно различни планети по отношение на чистота, кухня и поддръжка на дом. Искахме да се изнесем на квартира и ни беше ЗАБРАНЕНО от баща му, защото "неговото виждане за семейство е всички заедно, на едно място и отделно го счита като предателство, няма повод за живеене повече и тн."
Както и да е, изнесохме се на квартира година по-късно, когато вече бях бременна в 5-ти месец и нещата бяха нетърпими.
Нека разкажа и за моите родители.. Те винаги са били властни, държали са се с мен като с малко дете, което не може да взима решения, не са уважали и не са искали никога моето мнение, аз винаги съм била виновна за всичко, израстнала съм при баба, защото те са работили по курорти "за да имам по-добър живот", никога не са ме поздравявали за успехите ми, просто се е очаквало винаги да бъда най-добрата във всичко, но без да е оценено.
Родих ... и проблемите с месенето на моите родители започнаха.. Майка ми се сърдеше и не ми говореше + десетки скандали и "ти си неблагодарна, че сме те гледали,а ти няма да ни погледнеш на стари години", само защото съм извела бебето си навън преди 40-тия ден и не сме се прибрали по светло, а се било стъмнило. Тя спазвала всички заръки, когато ме отглеждала, за да съм добре.
После имаше подобна драма няколко месеца по-късно с приспиването, защото аз забранявах приспиване на ръце - получих отново скандали и обиди как " ще си направя детето изрод без чувства и емоции, защото не позволявам да бъде гушкано".
Така през годините винаги ми е диктувано какво да правя. После започнаха уговорките, че е по-добре да изплащаме заем, вместо наем и докато не става факт, не спряха да ни го повтарят и настояват.
Аз съм от децата, които никога не се противопоставят на родителите, не отговарят, не разговарят и не споделят с тях, просто защото тяхното мнение е най-правилно и няма смисъл.
Стигаме до този момент - дъщеря ми е на 4 години, имаме дом, коли, живеем добре материално, но мъжът ми е денонощно на работа. В продължение на месеци не се прибираше и през деня и нощем. На мен ми трябваше подкрепа, започнах да си пиша с един стар приятел от години.. и така вече година и половина, в която поддържаме връзка, колкото и грозно и гадно да звучи.
Преди нова година при един разговор с майка ми, в който й споменах, че бракът ми не върви, тя ми каза "трябва ти различна емоция, разнообразие, отиди направи някоя глупост с някое момче и ще се полувстваш по-добре." След този съвет, си помислих, че най-накрая може би мога да споделя за пръв път на майка си и съответно отидох и й споделих за връзката си с другия човек, без никакви подробности. Тя реагира като каза, че всеки изневерява, че и тя го е правила, баща ми също, но е важно това да е временно и семейството да се запази. Честно казано бях страшно разочарована от чудото, защото в моята глава те винаги са били идеалното семейство и никога не бих си и помислила, че са си изневерявали и то е знайно.
От няколко месеца мъжът ми подозира, защото няколко пъти ме чу да говоря по телефона, съответно отношенията ни са под всякаква критика. Аз също имам поводи за ревност към него. Още преди няколко месеца, когато родителите ни разбраха, че имаме проблем с отношенията - ни извикаха на семейни вечери, като моите родители освен, че са властни, са и груби - как нямали никога да позволят да се разведем, как това щяло да стане само през труповете им, как ще разбием живота на многооо мноог хора и най-вече на детето и още много други неща. Тогава стана ясно, че майки ми не ми е приятелка и е казала веднага на баща ми за връзката ми с другия човек и след семейната вечеря, насаме ми заповядаха да прекратя контакт с другия човек.
Обаче аз го обичам, той мен също. Приема ме с детето и го обича много. Постоянно й купува подаръци, книжки, праща й домашни неща за ядене. Съответно аз не прекратих отношения с него. Караниците със съпруга ми продължиха и отново бяхме привикани на вечеря, която този път беше трагична. През цялата вечер аз получавах обиди от тях " Как трябва да гледам напред, как разбивам животи, как те щели да се разболеят и да умрат заради мен, не можели да спят спокойно, как могли да не ме възпитат с ценности, как щяло да има сериозни последствия за мен, ако не си оправя отношенията със съпруга ми." Аз мълчах през цялото време, защото ми идваше да разкажа на мама историите за изневерите, но не исках да им развалям семейството. Щяла вечер без обиждана, заплашвана, унизявана... Сега още повече се чувствам, че искам да избягам от всички.. не искам да поддържам подобни токсични отношения, още повече че така тикайки ме към мъжът ми, не ме карат да го обичам, а да го мразя и да се отвръщам като го видя...
В главата ми е пълна каша, не спя добре, чувствам се все едно живея в затвор, стигнах до апатия.
За тях всичко в семейството е позволено явно, стига да не се стига до развод, което е просто ужасно. Аз не обичам съпруга си вече и съм му го казвала в очите.
Дайте ми съвет... Мисля да посетя психолог, дали ще има полза. Искам да изляза от тези токсични родителски отношения. Ясно е, че всеки родител иска детето му да има семейство, но те са за да дадат съвет, а решенията трябва да взимаме ние?!
най- мекото "не" на света ще да е било тва.
