Важна ли е религията в отношенията на двама души

Харесването е едно, а уважението и толерантността друго.
Ако искате да ви хареса цялата рода на един мъж, може и да не стане.
Това, ако религията по никакъв начин не е усложняващ нещата фактор.

Те ли не ви харесват или какво

Важно е какво е отношението и позицията на мъжа.
Имам приятелка с токсична свекърва, мъжът й винаги я подкрепя, живеят в друг град, ограничили са контактите. Не я отрязва, защото баща му е много добър и поддържат връзка. Трудно е, но той напълно вижда и признава колко е ужасна и токсична.

Към авторката: Мило момиче, много съжалявам за раздялата с твоя доскорошен приятел. Събери сили и продължи напред, колкото и да ти е трудно в момента!

Понякога във връзките възникват проблеми не само на база различната религиозна принадлежност, но дори в рамките на една и съща религия, когато, да речем, хората са от различни етноси; когато единият от партньорите е здрав, а другият - с някакви увреждания; когато партньорите имат голяма разлика във възрастта или в образователния статус; когато единият иска деца, а другият не може (или не иска) да има и т. н.

Така че - съществуват всякакви случаи.

Имам позната - над 40-годишна - на която баща й е българин, а майка й - българска туркиня. Свекърът бил военен и в началото също много трудно приел избора на сина си, но когато се родила внучката - свикнал. Това е било в края на 70-те години. Не съм виждала тази моя позната от няколко години, но родителите й вече бяха над 40 години заедно.

Случаи на такива бракове има и сред публичните личности. Например певицата Силвия Кацарова; депутатката от близкото минало Емел Етем-Тошкова; водещата Зейнеб Маджурова, която също е омъжена за българин и вече имат три момиченца...

Не за всички хора религията е важна, но тя в немалка степен определя културологичните и битовите особености на хората, социалните и политическите им възгледи, възпитанието им и т. н. Дори да не са много религиозни, мюсюлманите си обрязват синовете. Ако имаш синове - ти може би също ще искаш те да бъдат обрязани. А ако съпругът ти не иска? Ако той настоява те да бъдат християни, а ти - да са мюсюлмани?

Такива връзки и бракове са възможни, но е хубаво партньорите да уточняват предварително детайлите относно бита, храната, възпитанието и религиозната принадлежност на децата, къде ще живеят, ще работи ли жената или само мъжът, отношенията с роднините, празнуването на празниците и др.

Желая ти здраве и щастие!

Не ми се чете цялата тема, но ми е интересно - към авторката: вие/екс гаджето какви религиозни неща правите?
Боядисвате яйца на Великден и правите сладкиши на някой мюсюлмански празник? Друго кое ви е религиозното?
Залагам си главата, че не сте въобще религиозни, а правите някакви неща, приети за норма. А дъртите викат "Аууу, ужас" без да имат обяснение защо.

п.с. Не съм религиозна.

Аз съм християнка, мъжът ми е мюсюлманин и то доста силно вярващ и държащ на религията и традициите, но до сега не е била никога пречка религията за нашите отношения. Празнуваме всички празници. Родителите ни не са били против, може би и това е оказало роля да се развият нещата помежду ни (знам ли). А и като цяло още в началото сме я изговорили тази тема и някак си проблеми с това не сме имали никога. Деца още нямаме, но смятам един ден когато имаме, да расте в хармония и с двете религии и когато е достатъчно голямо и осъзнато да избере тази, която чувства по-близка.

Ice queen, не е зор да правиш нещо религиозно всеки ден. В повечето случаи вярата дава отражение при различното възпитание, начин на живот и възпитание на децата.
Примерно ако вкъщи не се яде свинско, някак ще го приема, все ми е тая. Обаче децата ми да се казват Мюмюн и Айше няма да съм съгласна.

Предстои ни сватба и ще правим църковен брак. А ако бях с мюсюлманин и това щеше да е проблем. И ако направим граждански брак само, ок, ще празнуваме всички празници, но винаги ще има различия и ако човек не е склонен да приема подобни различия, просто ще е невъзможно.

Приятелката, за която споменах назад, че прие исляма... Те бяха 2-3-4г заедно, когато тя забременя. Почна да повдига тема за брак и той и казал че не може да се ожени за нея, че няма да му е "халал", също и че детето му трябва да е мюсюлманче. И тя веднага си смени религията за да се оженят и да е с него. За мен е мнооого малоумно и не бих го направила, но те си живеят вече 10г в хармония.
С това исках да кажа, че като се появят децата рязко се променят хората.
И според моите наблюдения мюсюлманите държат тяхната религия да се спазва, имам 2-3 примера, в които не се държи на никоя, но повечето е горното

Тоя е баси идиота. 2-3-4 години с нея, ама не можел да се ожени за християнка, не е достойна, само да я ползва може.
Да останеш с такъв, го обяснява само безумна влюбеност до ушите.

Вероятно една влюбена жена е способна на всичко. После трудно може да раздели, предполагам, живота си "преди детето" и след раждането му. Може и никога да не спомене пред приятелите си какво й е на душата..

Колкото и да се разбират помежду си  родители с различни религии, няма как детето да чака до 18 годишна възраст, за да избере коя религия да изповядва. Още от мъничко така или иначе една от двете религии - тази, в която е кръстено, става определяща за съзнанието му, неговата религия. Не може да бъде кръстено едновременно в 2 религии, не само като религиозен акт, а като себеусещане  и идентифициране.

За мен е глупава и отчаяна, но аз съм атеист, не ги разбирам силно религиозните, да не кажа фанатичните.

Интересно ми е кръстенето в Исляма как се случва?

И защо някой трябва да е кръстен? Аз не съм. Добре, че не съм. А и да бях - моето съзнание отхвърля религиите, така че все тая... И детето ми няма да бъде кръстено или там еквивалента на другите религии. Да се оправя като порасне...
Това по повод, че няма как да чака за да избере религия. Може пък въобще да не избере.

Няма значение дали има кръщене, въпросът е как се израства. Много хора не са кръстени, но са израснали с християнски ценности и празници, носят християнски имена и са възпитани в семейства, в които има някаква вяра.
Моя близка сега ще се кръсти, на 30+ преди да кръсти детето си. Техните не са я кръстили като малка. Празнуват си празниците и са си християни.

Аз не съм кръстена, мъжът ми е кръстен като дете. И двамата сме атеисти. Но сме любезни - знам какво да отговоря на великден и не отказвам голяма чиния баклава от комшийката на байрама. Само свидетели на Йехова не мога да понасям, но нещо се изгубиха - от години никой не е звънял на вратата в неделя сутринта да ми говори за господ.

Да ме прощават тези, които изповядват исляма - не исках да засегна някого. Под "кръстено в една от двете религии" уточнявам,  става въпрос за католическа и православна религия - защото са 2 отделни религии - "кръстен" идва от "кръст" , ясно е мисля.

Ако единият е християнин, а другият с мюсюлманска религия, "кръстен" за детето ще е, ако двойката реши да е християнския ритуал. Ако е обратното? Как се посвещава едно дете в исляма??
От любопитство потърсих какъв е ритуала. Чета, че на теория  няма специален ритуал, няма етапи защото "човек е мюсюлманин още в момента на раждането си" - това прочетох.
Оттук нататък не искам да мисля как една двойка християнин-мюсюлманка ще решават този въпрос. И не е моя работа.
Но прочетох, че акушерката още при раждането му говори на ухото фрази за исляма.

Чета също, че при мюсюлманите точно  7 дни след раждането на дете (или 14, или 21 поради някакви важни причини) според мюсюлманската традиция се прави жертвоприношение (коза или овен), режат и косата на детето, дават му име, празнуват. Означава, че и те имат обреди за посвещение в исляма.
Това беше мисълта ми - какво ще прави смесената двойка - не може едновременно и кръщене по християнски, и жертвоприношение по мюсюлмански.

Ice Queen,  вашият избор е израз на свободната воля на човек. И намира пълното ми разбиране и уважение.