Здравейте! Нова съм във форума и имам нужда от съвет. Ще започна от там, че съм на 36 години, нямам деца и винаги съм искала да имам. След дълга връзка, която приключи, срещнах сегашния ми партньор. Заедно сме от половин година, а аз вече съм бременна. Тук идва проблема - изведнъж започнаха куп въпроси в главата ми. Наистина ли искам това дете, наистина ли искам да съм с този мъж? Предстои да заживеем заедно, а аз изобщо не съм сигурна какво искам от живота си. Мечтаех да бъда майка, а в момента дори не се радвам. Партньора ми иска детето, добър човек е, разбран, работлив. Не знам какво ми става. Не знам дали го обичам наистина.
- Публикувана: 15 апр. 2024, 15:38 ч.
- Последно мнение: 20 апр. 2024, 14:28 ч.
Не знам какво искам
Е, ти ако не си наясно, ние пък съвсем.
От друга страна може би доста жени в началото на бременността се чувстват объркани поради една или друга причина, а и да не пренебрегваме ролята на хормоните.
Прибързали сте, но дай шанс на връзката. И да не се получи с мъжа, детето е щастие за цял живот. Мъже колкото щеш, а може и без тях.
От друга страна може би доста жени в началото на бременността се чувстват объркани поради една или друга причина, а и да не пренебрегваме ролята на хормоните.
Прибързали сте, но дай шанс на връзката. И да не се получи с мъжа, детето е щастие за цял живот. Мъже колкото щеш, а може и без тях.
На мен ми изглежда като да искаш да си майка и си хванала мъж да ти е баща на детето. Никъде не чета за истинска любов, за обич, за чувства.
Искарай си бременността спокойно , то само ще си покаже. Представи си пък, че се напасвате и бъдете щастливи.
Какво му е, какво не ти харесва? Не е ли възможно хормоните да ти играят номера? Бъди по-търпелива, а той по-разбиращ и ще се справите. Чакат те най-хубавите моменти, не ги похабявай.
Какво му е, какво не ти харесва? Не е ли възможно хормоните да ти играят номера? Бъди по-търпелива, а той по-разбиращ и ще се справите. Чакат те най-хубавите моменти, не ги похабявай.
Възможно е да си просто изплашена от промените, които започваш да преживяваш. Тялото се променя, хормоните също, начинът ти на живот ще се промени драстично, вероятно и финансите ти. Разбира се, че е нормално да мислиш и да премисляш.
Но.. това, че чувствата са ти се изпарили ми звучи ужасно. Как да така се изпариха? Ако този човек сега си тръгне, няма да ти мигне окото ли?
Но.. това, че чувствата са ти се изпарили ми звучи ужасно. Как да така се изпариха? Ако този човек сега си тръгне, няма да ти мигне окото ли?
Може би, получавайки това, което толкова време си чакала, на преден план са се появили притеснения, които си игнорирала в името на мечтата си? Така или иначе, за мен е нормално да имаш притеснения, страхове. Една бременност е огромна промяна. В организма ти в момента се случват хиляди неща. Успокой се, дай си време, нещата ще се наредят. В най-лошия вариант, ако не е твоят човек това, не си вързана за него до живот. Но според мен сега не е момента да го мислиш това. Просто си се панирала.
Много големи промени на куп са това. Бременност, нова връзка и живеене заедно са три големи етапа, в които всеки е развълнуван, объркан и си задава въпроси, просто те най-често се случват едно по едно през интервали:))))
Всичко ще бъде наред, по един или по друг начин.
Не мисли толкова много напред, няма смисъл и няма нужда.
Отпусни се и давай стъпка по стъпка. Заживейте заедно, радвай се на коремчето, не мисли за след 2 или за след 20 години. Не се насилвай, не си мисли нон стоп обичаш ли го, колко силно го обичаш, защо сега и какво изпитваш. Сега си беременна, тялото ти има важна цел, понякога желанието за секс рязко спада (защото бидейки бременна мисията е изпълнена) оттам поизчезват и пеперудите в стомаха
Имай предвид, че колкото и да е ранна бременността хоромните са в хаос. Аз ставам раздразнителна още преди теста. Много неща тепърва ще са резултат на тях.
Ако по принцип в живота си искаш деца, моят съвет би бил такъв - живейте заедно, роди това бебенце и не взимай прибързани решения поне преди втората годинка на детето (освен ако няма насилие!).
След това пак ще си млада и хубава и имаш време за всичко:) но ще имаш вече дете.
Всичко ще бъде наред, по един или по друг начин.
Не мисли толкова много напред, няма смисъл и няма нужда.
Отпусни се и давай стъпка по стъпка. Заживейте заедно, радвай се на коремчето, не мисли за след 2 или за след 20 години. Не се насилвай, не си мисли нон стоп обичаш ли го, колко силно го обичаш, защо сега и какво изпитваш. Сега си беременна, тялото ти има важна цел, понякога желанието за секс рязко спада (защото бидейки бременна мисията е изпълнена) оттам поизчезват и пеперудите в стомаха
Имай предвид, че колкото и да е ранна бременността хоромните са в хаос. Аз ставам раздразнителна още преди теста. Много неща тепърва ще са резултат на тях.
Ако по принцип в живота си искаш деца, моят съвет би бил такъв - живейте заедно, роди това бебенце и не взимай прибързани решения поне преди втората годинка на детето (освен ако няма насилие!).
След това пак ще си млада и хубава и имаш време за всичко:) но ще имаш вече дете.
Ако този човек сега си тръгне, няма да ти мигне окото ли?
На мен ми изглежда като да искаш да си майка и си хванала мъж да ти е баща на детето. Никъде не чета за истинска любов, за обич, за чувства.
А в какво се състоят различията?
Аз не бих бързала да заживявам с мъж и да се местя докато карам тежка бременност.
Може да е от хормоните и драстичната промяна на начин на живот, заседяване у дома, но може и да не сте съвместими с мъжа. Не съм била съвместима с 99% от мъжете, в които съм се влюбвала. Влюбване и любов не са гаранция за хармоничен общ живот и приятна връзка.
Щом си ги задаваш тия въпроси, не е на добре. Ако обичаш истински някого, не трябва да имаш колебания.
Не съм съгласна. Колебанията понякога нямат нищо общо с другия човек. Понякога става дума за вътрешна несигурност. Понякога са хормони (бременна жена, все пак). Понякога са някакви детски травми. Някои хора пък са тревожни, невротични, все очакват нещо лошо да се случи. Авторката е на ръба на много ключови моменти в живота си, отгоре на всичко тежка бременност и неходене на работа се отразяват, нищо чудно да е депресирана. Да се успокои, да кара полека, стига мъжа да се държи добре, спешни решения няма.
Ако този човек сега си тръгне, няма да ти мигне окото ли?
То цялата ситуация е абсурдна, аз не бих забременяла от гадже, с което дори не живеем заедно. А тя пише сякаш, ако утре тоя я зареже, дори няма да й пука..
Дайте шанс, да 6 месеца са малко за връзка за да каже повече, но спокойно.
Радвайте се че ще ви се случи най хубавото.
Ако с приятеля ви не става, не е края на света.
Все пак и на 36 сте, много много време за деца няма. На нас жените бързо им тиктака биологичния часовник за жалост. При някой жени (включително и мен, а аз съм на 35) вече става много трудно със забременяването…. При мене по естествен начин вече не става. 😕😕
Трябват скъпи репродуктивни процедури.
Това само допълнително казвам
Радвайте се че ще ви се случи най хубавото.
Ако с приятеля ви не става, не е края на света.
Все пак и на 36 сте, много много време за деца няма. На нас жените бързо им тиктака биологичния часовник за жалост. При някой жени (включително и мен, а аз съм на 35) вече става много трудно със забременяването…. При мене по естествен начин вече не става. 😕😕
Трябват скъпи репродуктивни процедури.
Това само допълнително казвам
E и да не го обичаш нищо, искала си дете и връзка, имаш ги, то в повечето бракове няма любов, търпят се хората и си четат любовни романчета да запълват останалото.
Казва, че:
Обичах го, бях влюбена. Имаме различния в начина си на живот и като разбрах, че съм бременна се замислих дали искам този живот, с този мъж. Все едно чувствата ми се изпариха за 1 миг. Не знам какво ми се случи.
Мисля, че е cold feet или хормони. Хормоналните ни нива също имат пръст в избора на партньор, в кого се влюбваме и като се променят - лошо.
Според мене щом е била влюбена в него и го е обичала, а и не са се карали и няма конфликт, връзката има шанс, стига да се разберат за начина на живот. Ако и двамата са толерантни към различията и готови да променят малко битовизмите, то могат да съжителстват и даже да живеят щастливо заедно.
Чакам авторката да напише какви са различията. Ако, примерно, той живее на телевизор 24ч или при него има непрекъснато музика, тя или ще трябва да живее с тапи в ушите и да спи с превръзка на очите, или той ще трябва да слуша звук със слушалки. Нещо такова.
Малко повече свръхреакция имаш, виждала съм го при приятелка, бременна от съпругът си, който обожава и до днес.
За някакви два месеца заора дъното, после се намести, че роди и още две.
Седнете и говорете, направете план, изговори всичко, което те притеснява, виж кой какви компромиси би направил. Просто те е страх и това е съвсем нормално чувство.
За някакви два месеца заора дъното, после се намести, че роди и още две.
Седнете и говорете, направете план, изговори всичко, което те притеснява, виж кой какви компромиси би направил. Просто те е страх и това е съвсем нормално чувство.
Хормоните ти бъркат мозъка. Жените като забременеят изперкват. Нормално. Като го родиш бебенцето и ще стане чудо. Това е най страхотното нещо на света, да станеш родител. В мига в който го видиш бебенцето, сърцето ти започва да бие извън тялото ти. Несравнимо е. А ако мъжът е свестен, запази си го, защото свестни хора трудно се намират вече. А ако си разумна, ще го подкрепяш и ще вярваш в това което прави и той ще те носи на ръце. Вие жените нямате си и на представа колко е важна подкрепата ви в нашите начинания и провали.
Успех и не се кахъри за мислите, те ще се оталожат с времето.
Успех
Успех и не се кахъри за мислите, те ще се оталожат с времето.
Успех
Как след 6 месеца връзка забременявате бе?! Ти тоя човек изобщо не го познаваш. Имах две приятелки които притиснати от желание за бебе забременяха за по-малко от 6 месеца, от първият когото срещнаха. Едната все още е женена, другата е разведена защото опозна мъжа си вече след раждането. Късмет е да, но аз не бих играла на руска рулетка, за да си правя живота интересен. Вероятно е разкъсвана от съмнения дали той е правилният.
Как след 6 месеца връзка забременявате бе?! Ти тоя човек изобщо не го познаваш. Имах две приятелки които притиснати от желание за бебе забременяха за по-малко от 6 месеца, от първият когото срещнаха. Едната все още е женена, другата е разведена защото опозна мъжа си вече след раждането. Късмет е да, но аз не бих играла на руска ролетка, за да си правя живота интересен. Вероятно е разкъсвана от съмнения дали той е правилният.
Както има един популярен лаф "всеки сам си преценя". И аз бях импулсивна и безразсъдна като авторката докъм 30 години и това ми донесе само болка и нещастие. Да си импулсивна и безразсъдна над 30 вече може да ти съсипе живота. Да, може да ти се получи ама аз не си падам вече по подобни игрички. Както казах, който иска да си ги играе.
Сега прочетох, че дори не живеят заедно. Явно си е търсила донор, а не мъж. Ужас...
Сега прочетох, че дори не живеят заедно. Явно си е търсила донор, а не мъж. Ужас...
Мъжът е добър, работлив и иска детето. Не е ужас, а браво.
Какви са тези различия е от значение тук, но предполагам, че няма и да разберем.
Какви са тези различия е от значение тук, но предполагам, че няма и да разберем.
Работата е там, че тя не е сигурна, че го иска след 6 месеца, но са бързали да направят бебе и после: Мале кво стана! Леле кво стана?!
Той може и представа да си няма за нейните съмнения.
Как след 6 месеца връзка забременявате бе?! Ти тоя човек изобщо не го познаваш. Имах две приятелки които притиснати от желание за бебе забременяха за по-малко от 6 месеца, от първият когото срещнаха. Едната все още е женена, другата е разведена защото опозна мъжа си вече след раждането. Късмет е да, но аз не бих играла на руска рулетка, за да си правя живота интересен. Вероятно е разкъсвана от съмнения дали той е правилният.
На 36 има и някакъв биологичен часовник …. Може за това да е избързала със забременяването.
Здравейте! Нова съм във форума и имам нужда от съвет. Ще започна от там, че съм на 36 години, нямам деца и винаги съм искала да имам. След дълга връзка, която приключи, срещнах сегашния ми партньор. Заедно сме от половин година, а аз вече съм бременна. Тук идва проблема - изведнъж започнаха куп въпроси в главата ми. Наистина ли искам това дете, наистина ли искам да съм с този мъж? Предстои да заживеем заедно, а аз изобщо не съм сигурна какво искам от живота си. Мечтаех да бъда майка, а в момента дори не се радвам. Партньора ми иска детето, добър човек е, разбран, работлив. Не знам какво ми става. Не знам дали го обичам наистина.
Хубаво е, че искаш деца ама 6 месеца връзка и да не сте живяли заедно..... Доста си избързала според мен. Не че хора и след 15-20 години не се разделят, но все пак щеше да е по-добре да го опознаеш добре преди да предприемеш тази стъпка. Хубаво е, че ти прави впечатление, че е разбран и добър ама за този кратък период съмнявам се, че всичките му качества си видяла. Ако не си сигурна, че го обичаш ме навежда на мисълта, че си го хванала, за да имаш просто дете и да приключиш с тази дилема. Не се сърди, но на 36 години вече трябва да си зряла жена и да знаеш "какво искаш от живота". С това леко детинско мислене не виждам как ще го играете на семейство.
Предродилна депресия, спокойно. Може да почетеш малко информация как да се справяш с тревогите и да ги тушираш донякъде. Сега е момента да започнеш да работиш върху това, за да не се усложни след раждането на бебчето.
Спокойно, много жени минават през този период, споделяй с таткото тревогите и притесненията, подкрепяйте се заедно и ще видиш как ще се почувстваш по-добре. 😊
Спокойно, много жени минават през този период, споделяй с таткото тревогите и притесненията, подкрепяйте се заедно и ще видиш как ще се почувстваш по-добре. 😊