Здравейте, на 24 години съм. В дълготрайна връзка съм от 4-ри години, но от една година нямам никакви чувства към партньора ми. Студентка съм в България и тъкмо завърших магистратура и имам няколко предложения за работа и искам да започна, но с приятелят ми живеем заедно в Англия. От няколко години само чувам скоро ще се завърнем, още малко и т.н, но аз вече изгубих търпение и не го искам с мен в България. Поради ковид пандемията учих две години дистанционно и останах при него в Англия, а сега вече когато имам шанс за развитие в България той ми се сърди и иска да го изчакам още не знам колко време и заедно да се върнем. Аз не искам повече да съм до него вижда колко съм нещастна и насила стоя при него и пак не ме пуска. Много ми е трудно са се разделим и родителите ми и те не искат да се разделя с него, не ме изслушват и не ти интересува в какво състояние съм и искат просто да си седя с него. Изпаднах в депресия, спрях да се храня, започвах да го намразвам за това, което той прави, мисли за себе си, аз ако съм на негово място нямаше да го спирам да се развива или ако иска да си тръгне да не го пусна. Един ден и аз да помисля за себе си и сега съм виновна, а даже няма на кого да споделя. Родителите ми не ми дават да се разделим, а аз повече не мога да живея с него. Спрях да разговарям с него, ако не съм на негово мнения започва да прави драми и циркове пред хора. От една година си мисля че всичко ще мине, но повече не мога. Не искам да губя повече от годините си. Не искам никого да наранявам и за това аз страдам и не съм на себе си, как да постъпя, първият ми приятел е и не знам как да се разделя с него без да го нараня. Имам нужда да поживея сама
- Публикувана: 15 апр. 2024, 16:02 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2024, 04:18 ч.
Задушаваща връзка, как да изляза от нея
Ти искаш да го напуснеш, но приятелят ти не те пуска и родителите не ти дават. Що за безумие е това? Тегли им по една майна и си живей живота.
Нали не смяташ да седиш цял живот с него, щото може да го направиш нещастен и родителите не дават?
Просто си събираш багажа и си тръгваш.
Просто си събираш багажа и си тръгваш.
Тази картинка ми е любима:
Столът е "аз искам да си тръгна, но той не ме пуска и родителите ми не искат да го оставям".
Не е нужно да чакаш той или родителите ти да кажат "Ок, можеш да си тръгнеш". Щом вътрешно усещаш, че не ти е добре там, където си, не ти е нужно ничие позволение. Колкото повече седиш против волята си, толкова по-горчива ще е раздялата после. Казвам го от опит.
Столът е "аз искам да си тръгна, но той не ме пуска и родителите ми не искат да го оставям".
Не е нужно да чакаш той или родителите ти да кажат "Ок, можеш да си тръгнеш". Щом вътрешно усещаш, че не ти е добре там, където си, не ти е нужно ничие позволение. Колкото повече седиш против волята си, толкова по-горчива ще е раздялата после. Казвам го от опит.
Няма шанс да не го нараниш, след като се е вкопчил в теб. Сама казваш, че едва го понасяш, ами тръгни си, не разбирам защо трябва наранената да си ти. Ще му мине. А родителите ти да си го осиновят, като толкова им допада. Не те на мен, аз бих им се разсърдила за подценяването на решенията и чувствата ми.
Купуваш си билети, събираш си багажа, качваш се в самолета и готово. Не е нужно да казваш на когото и да е, всички ще се сетят за причините и предишните разговори.
Не ти трябва разрешение от никой, нито от него, нито от вашите.
Не ти трябва разрешение от никой, нито от него, нито от вашите.
Гарантирам ти, че няма да нараниш него, а само егото му.
Напускай го, няма какво да се отчиташ на родители си. Кажи им те да живеят с него, като толкова го искат.
И що за родители са това, нямам думи.
Напускай го, няма какво да се отчиташ на родители си. Кажи им те да живеят с него, като толкова го искат.
И що за родители са това, нямам думи.
та ти си на 24 години... какво значи родителите не ми дават? ако дори не те изслушват - помисли за какво иде реч!
А защо ти е нужно разрешение от родителите ти и за пръв път чувам, някой да стои във връзка с човек, когото не обича и дори не разговаря с него, докато той му позволи да си тръгне. Нямаш деца, нямаш нищо, какво седиш и чакаш да ти кажат "Иди си". Нещо не доизказваш ми се струва.
Нямаш пари да се прибереш и нямаш къде да отидеш ли?
Нямаш пари да се прибереш и нямаш къде да отидеш ли?
Не искам никого да наранявам и за това аз страдам и не съм на себе си, как да постъпя, първият ми приятел е и не знам как да се разделя с него без да го нараня. Имам нужда да поживея сама
Не става. Накрая всички ще са още по-наранени, а ти ще си със съсипана психика.
Ако имаш събрани пари и/или жилище в населеното място, където ще работиш в България, и можеш да си позволиш финансово да започнеш живот на ново място, приемай работата, събирай и пращай багажа и заминавай! Аз даже не бих се разделяща с подобен за да няма циркове. Бих си изнесла и пратила у приятелка в България повечето багаж. Непосредствено преди да замина бих оставила мило писмо, в което бих казала сбогом, обяснявайки, че животът ми с него е бил изключително напрегнат, неприятен и скучен през последната година, разлюбила съм го и продължавам сама напред. Бих му пожелала всичко най-хубаво, здраве, щастие, бла бла и бих обяснила, че не желая да ме търси. Бих оставила координати на познат, адвокат, пощенска кутия и толкоз.
Ако нямаш пари и жилище, обаче, става кофти. Трябва първо да събереш пари и тогава да се чупираш. Явно не можеш да разчиташ на родители.
А родителите ти защо не искат да го напускаш? Помагат ли ти финансово? Зависима ли си финансово от този мъж?
С белезници за радиатора ли те е вързал? Какво общо има одобрението на родителите ти с решение, засягащо теб и твоята връзка, да не те е откупил с две кози от тях? Купуваш си билет за България, събираш си багажа и се връщаш. На него можеш после и по телефона да се обясниш. На родителите си обяснение не дължиш. Сама си виновна, че стоиш и търпиш, докато чакаш други хора да ти дадат разрешение да живееш собствения си живот.
На 24 години, млад, здрав, образован човек - светът е пред теб просто направи първата крачка, само от теб зависи как ще подредиш живота си.
Приятеля не го мисли- чист манипулатор е.
Родителите ти след първоначалния шок като видят, че се справяш ще омекнат .
Финансово как си? Приятели нямаш ли тук да подадат ръка?
Приятеля не го мисли- чист манипулатор е.
Родителите ти след първоначалния шок като видят, че се справяш ще омекнат .
Финансово как си? Приятели нямаш ли тук да подадат ръка?
Ти искаш да го напуснеш, но приятелят ти не те пуска и родителите не ти дават. Що за безумие е това? Тегли им по една майна и си живей живота.
Първо трябва да порасне обаче...
Гаджето не ме пуска, мама не дава, ама съм на 24 с магистратура. Ха!
Ти искаш да го напуснеш, но приятелят ти не те пуска и родителите не ти дават. Що за безумие е това? Тегли им по една майна и си живей живота.
Първо трябва да порасне обаче...
Гаджето не ме пуска, мама не дава, ама съм на 24 с магистратура. Ха!
По принцип сте права но родителите могат фа бъдат голям манипулатор….
Това трябва много работа по себе си, за да се справиш с това. И моята майка прави същото.
Манипулира, изнудва емоционално, обижда и прочие…
Поредната пързалка с един пост.
Направо ми прочете мислите. Напоследък форумът се напълни с много подобни сценарии от новорегистрирани. Даже бих казала, че е един и същ. Еднакъв правопис и изразяване, турските мелодрами...
А защо ти е нужно разрешение от родителите ти и за пръв път чувам, някой да стои във връзка с човек, когото не обича и дори не разговаря с него, докато той му позволи да си тръгне. Нямаш деца, нямаш нищо, какво седиш и чакаш да ти кажат "Иди си". Нещо не доизказваш ми се струва.
Нямаш пари да се прибереш и нямаш къде да отидеш ли?
Нямаш пари да се прибереш и нямаш къде да отидеш ли?
Имам пари, лятото докато не уча работя в Англия и даже му помагам, с разходи за кола, билетите сама си плащам и неговите също. Родителите ми също ми дават, но гледам да не ги харча макар че имаме семейна фирма и много им помагам, но си пестя пари. Помагала съм му доста, но сега той ме обвинява, че докато съм учила не съм работила и не съм му помогнала финансово, а ако бях е щял да бъде по добре финансово и това много ме обиди.
Наемаш си квартира и това е.
Надявам се, че на тази възраст не си финансово зависима от никого.
Надявам се, че на тази възраст не си финансово зависима от никого.
Не е лесно да се наеме квартира дългосрочно. Тя няма трудов договор, няма препоръка от предишни хазяи, нищо. Може да наема само квартири, дето ги дават на туристи за кратко. Те струват скъпо. За нея връщането в България е нова емиграция.
Имах познати, дошли при мъже в Англия. Връзките им не вървяха, а родителите им им казваха да си натискат парцалите и че няма да ги приемат обратно. Повечето първо напуснаха мъжете, но останаха в Лондон и като събраха пари и купиха жилища в България се прибраха. На някои родителите им не омекнаха и още им шокат тиквата какъв уникален шанс са пропуснали с мъжа.
Много важно какво казал.
Като се чувстваш задушена и емоционално насилена, взимай чантата, гащите и шапката, и си гледай живота.
Вашите защо такова влияние имат над теб? Пари ли ти пращат, издържат ли те или е религия?
Като се чувстваш задушена и емоционално насилена, взимай чантата, гащите и шапката, и си гледай живота.
Вашите защо такова влияние имат над теб? Пари ли ти пращат, издържат ли те или е религия?
Подкрепям, но може да има нещо много страшно от страна на родителите: емоционално изнудване, обвинения, обиди, упреквания и прочие. Не знам дали тука е такъв случаят, но знам от опит че това може да влияе много на един човек. Може това да е причината: тяхните да я притискат да остане с него.
Тя е в друга държава. Лесно се лекуват такива родители. Затваряш телефона, и готово.
Повече ме съмнява, че е етническа особеност, а не емоционално изнудване.
Повече ме съмнява, че е етническа особеност, а не емоционално изнудване.
За жалост не е точно така… те пишат съобщения, обиждат, вменят вина, опитват се да манипулират и прочие. А пък може и да хванат самолета и да дойдат пред вратата на дома ти. И там цирка да продължи. Играла съм този филм. Налагало ми се е да викам полиция, защото ме заплашваше и пред полицаите продължиха заплахите…. Дано тука да не е такъв случай
Авторката нищо не е писала за религия или етнос, че тогава стават още по сложни нещата.
Невена, тя писа, че има предложение за работа в България и за квартира в България писах. Тук не ти искат договор за работа и препоръки.
Пише, че има спестени пари от лятото. Значи има за капаро, докато вземе първата заплата.
Като дойдат родителите да правят циркове, звъни на 112. Не може насила да я върнат при него.
На 24 е време да отреже пъпната връв.
Пише, че има спестени пари от лятото. Значи има за капаро, докато вземе първата заплата.
Като дойдат родителите да правят циркове, звъни на 112. Не може насила да я върнат при него.
На 24 е време да отреже пъпната връв.
Съобщения се блокират, а ако им се спи на улицата в чужда държава, нека се пробват такива хора да ми цъфнат на вратата.
Щом има пари, авторката може да се прибере, да се нанесе в квартира и да започне работа без родителите й изобщо да разберат. Ще им каже, когато вече всичко е уредено. Поне да няма мрънкане докато трае този процес.
Щом има пари, авторката може да се прибере, да се нанесе в квартира и да започне работа без родителите й изобщо да разберат. Ще им каже, когато вече всичко е уредено. Поне да няма мрънкане докато трае този процес.
Как така не ти дават? Кой не дава? Въобще защо искаш позволение?
Билет, самолет, куфар и готово.
Билет, самолет, куфар и готово.
Авторката да каже, защо родителите искат тя да остава с приятеля. Изнудват ли я, притискат ли я, вина ли вменяват?
Намирисва на етнически особености. Магистратурата тук няма никакво отношение. Имах една колежка, която напук на образование и квалификация се омъжи след 4 месеца нещо-като-връзка и замина в държава, чиито местен език не говори. Виси в квартирата заедно със свекървата и дундурка две деца. Замени си живота за пълна финансова зависимост. Пълен хел... На такива не може да се помогне.
За приятеля, разбирам, тъпанар някакъв, ОК. Ама за родителите не разбирам...?! Що за хора, детето ти да ти каже, че не го понася тоя, а те... Wtf
Може приятеля да е някакъв имотен, с няколко висше образования, богат и тн. Има родители, дето всичко останало им е все тая …
А и може да е: “какво ще кажат хората ако го напуснеш”
Секви има ….
Купуваш си билет и се прибираш, съвсем лесно е.
На него му казваш благодаря ти, не искам повече. На вашите казваш - искам подкрепа, не го обичам и не ме насилвайте да съм с човек когото не искам. После почваш работа и се изнасяш. Това е.
Ако смяташ още да го играеш детето, то ще имаш много ядове да береш.
На него му казваш благодаря ти, не искам повече. На вашите казваш - искам подкрепа, не го обичам и не ме насилвайте да съм с човек когото не искам. После почваш работа и се изнасяш. Това е.
Ако смяташ още да го играеш детето, то ще имаш много ядове да береш.
Точно заради това, че много жени са слушали майките си, форума е пълен с теми на разведени и изоставени жени
Да слушаш родителите, а не сърцето и инстинкта е простотия, която рано или късно се плаща.
Не родителя ще живее с идиота, а ти. Идиота ще остави теб, не майка ти. После ще ревеш от болка ти, не майка ти
Да слушаш родителите, а не сърцето и инстинкта е простотия, която рано или късно се плаща.
Не родителя ще живее с идиота, а ти. Идиота ще остави теб, не майка ти. После ще ревеш от болка ти, не майка ти
Звучи така, все едно досега са те издържали дружно, а ти сега си неблагодарна и не искаш да върнеш услугата.
Направи си хубаво сметката докъде ще ти стигнат спестяванията. Само трябва, поработи още малко. И се прибирай.
Не разбрах родителите къде са - в ОК или в България?
Направи си хубаво сметката докъде ще ти стигнат спестяванията. Само трябва, поработи още малко. И се прибирай.
Не разбрах родителите къде са - в ОК или в България?
Това, че са те гледали мъж и родители, не значи, че си им длъжна да играеш по тяхната свирка. Само, че откъснеш ли синджира нямаш помощ от никъде. Трябва наистина да се справяш сама - не само билетите, а и наема, и сметките, и храната, и дрешките и др.
Точно заради това, че много жени са слушали майките си, форума е пълен с теми на разведени и изоставени жени
Да слушаш родителите, а не сърцето и инстинкта е простотия, която рано или късно се плаща.
Не родителя ще живее с идиота, а ти. Идиота ще остави теб, не майка ти. После ще ревеш от болка ти, не майка ти
Да слушаш родителите, а не сърцето и инстинкта е простотия, която рано или късно се плаща.
Не родителя ще живее с идиота, а ти. Идиота ще остави теб, не майка ти. После ще ревеш от болка ти, не майка ти
Еми много са на това дередже.
“Тоя не е имотен, ония нямал висше, третия Еди кво си. Но синовете на познати и приятелки са перфектни за тебе!”
После въпросния ако изневерява или се държи лошо, нямало нищо, нали има пари и възможности и дъщерята трябва да търпи. 😹😹😹😹 всичко останало е все тая
Струва ми се че и в този случай е така: може би син на приятелско семейство, с пари и как ли ще изглежда да го зареже този Убавец….
Оффффф не мога повече
Имаш ли къде да отседнеш на първо време ако се прибереш? Приятелка, леля? Имаш ли пари поне за два наема напред?
Струва ми се, че ако имаше, нямаше да пуска тема.
Помагала на родителите, помагала на мъжа, родителите и пращали пари, мъжът и намилал, че не работи през учебната година. В такава конфигурация няма ясни граници и всеки дърпа към себе си.
Тя не се издържа на 100% сама, а в същото време не е поставила картите на масата и не е изискала нищо от мъжа. На нейно място щях да му кажа преди да отида да живея с него, че не желая да плащам наем и режийни или да влагам финансово в общия живот и ако иска да ида, ще трябва да поеме 100% от цената на общия живот. Не бих му дала нито стотинка за колата или друго. Като си отвори устата, че не работя, му казвам, че така сме се уговорили и ако не го устройва мога да си събера веднага багажа. Малко 24 годишни ще идат да се правят на съпруги в мрачна Англия и това докато учат на издръжка на родителите си.
Трябва да дойде на курсове при тебе мацката. Семинари организираш ли?
За приятеля, разбирам, тъпанар някакъв, ОК. Ама за родителите не разбирам...?! Що за хора, детето ти да ти каже, че не го понася тоя, а те... Wtf
Може приятеля да е някакъв имотен, с няколко висше образования, богат и тн. Има родители, дето всичко останало им е все тая …
А и може да е: “какво ще кажат хората ако го напуснеш”
Секви има ….
Не е заможен, моето семейство е много по-заможно, уважително и са ми дали възпитание. Да всички се чудят защо се съобразявам с родителите си, ами защото са приятелски семейства от един град и приятелите ни са общи. Не ме е издължал и нямам нужда да ме издържа финансово, всичко сама съм си постигнала до сега и така и смятам да продължавам. И двамата сме българи.
За приятеля, разбирам, тъпанар някакъв, ОК. Ама за родителите не разбирам...?! Що за хора, детето ти да ти каже, че не го понася тоя, а те... Wtf
Може приятеля да е някакъв имотен, с няколко висше образования, богат и тн. Има родители, дето всичко останало им е все тая …
А и може да е: “какво ще кажат хората ако го напуснеш”
Секви има ….
Имаш ли къде да отседнеш на първо време ако се прибереш? Приятелка, леля? Имаш ли пари поне за два наема напред?
Прибирам си се вкъщи
Странна тема.
Ти помагаш на родителите ти с фирмата или те на теб?
На 24 с магистратура от ОК, имаща дом в България и се притесняваш да се откъснеш от манипулиращ българин/гадже в ОК.
Що за птица си и къде ти е акъла?
Родителите те натискат да си стоиш с този?
Що за мома, що за родители, що за гадже?
Хипотетично
Ти помагаш на родителите ти с фирмата или те на теб?
На 24 с магистратура от ОК, имаща дом в България и се притесняваш да се откъснеш от манипулиращ българин/гадже в ОК.
Що за птица си и къде ти е акъла?
Родителите те натискат да си стоиш с този?
Що за мома, що за родители, що за гадже?
Хипотетично
Събираш си багажа и си тръгваш.
Той усеща, че ти си с него само от съжаление да не го нараниш и се възползва да те държи още. Не го мисли. Ще поплаче пък ше му мине. След години ще ти е благодарен. Един живот живееш и пилеенето на време е най голямата загуба за счвсеки ит вас.
Успех
Той усеща, че ти си с него само от съжаление да не го нараниш и се възползва да те държи още. Не го мисли. Ще поплаче пък ше му мине. След години ще ти е благодарен. Един живот живееш и пилеенето на време е най голямата загуба за счвсеки ит вас.
Успех
За приятеля, разбирам, тъпанар някакъв, ОК. Ама за родителите не разбирам...?! Що за хора, детето ти да ти каже, че не го понася тоя, а те... Wtf
Може приятеля да е някакъв имотен, с няколко висше образования, богат и тн. Има родители, дето всичко останало им е все тая …
А и може да е: “какво ще кажат хората ако го напуснеш”
Секви има ….
Не е заможен, моето семейство е много по-заможно, уважително и са ми дали възпитание. Да всички се чудят защо се съобразявам с родителите си, ами защото са приятелски семейства от един град и приятелите ни са общи. Не ме е издължал и нямам нужда да ме издържа финансово, всичко сама съм си постигнала до сега и така и смятам да продължавам. И двамата сме българи.
Еми почти уцелих, син на приятелско семейство и о боже, какво ще кажат хората, ако го остави.
Защо се съобразява ? Ми защото родителите може да я натискат психически.
Абсолютно възможно е, дори и да се издържа сама, не си мислете че тогава не могат да изнудват, обиждат, заплашват и тн.
Аз години наред преди се преобръщах от 30 годишна зряла жена (и още ми се случва понякога) в 15 годишно момиченце вътрешно, когато майка ми почваше да ме упреква, манипулира, обижда и прочие. Много е трудно да се излезе от този омагьосан кръг. Защото те като почнат с тяхните тиради: “ти не можеш да се справиш сама” примерно
Моята майка дори е искала да напускам работа и да стана безработна, само и само за да стана пак зависима от нея …. 😤😤😤 много криво и беше, че печеля добри пари (а тя само от чужди пари живее и живееше) и не се допитвам отдавна вече до нея, но и това е част от манипулация.
Хайде да се върнем най-напред в реалността.
Ако си работила само ваканциите, значи не си постигнала всичко сама, защото са те издържали през учебната година...всъщност години. Което не е голям проблем, за два месеца ще влезеш в релси. Въпросът е да успееш да си направиш добре сметката докъде ще стигнат спестяванията ти, за да си стъпиш на краката.
Ако си работила само ваканциите, значи не си постигнала всичко сама, защото са те издържали през учебната година...всъщност години. Което не е голям проблем, за два месеца ще влезеш в релси. Въпросът е да успееш да си направиш добре сметката докъде ще стигнат спестяванията ти, за да си стъпиш на краката.
Трябват ти пари за самолетен билет, за два наема и депозит за квартира в града, където си решила да идеш, плюс пари за месечни разходи като сметки, храна, транспорт. Търси си съквартирантка, приятелка, да делите наема. Идваш си, веднага започваш да търсиш работа. Дори да не е най-желаната в началото, ще си стъпиш на краката и ще я смениш. Колкото и да са недоволни родителите, ти си им дете, не той. Ще им мине.
Я си помисли какъв живот те чака с този?
Я си помисли какъв живот те чака с този?
Странна тема.
Ти помагаш на родителите ти с фирмата или те на теб?
На 24 с магистратура от ОК, имаща дом в България и се притесняваш да се откъснеш от манипулиращ българин/гадже в ОК.
Що за птица си и къде ти е акъла?
Родителите те натискат да си стоиш с този?
Що за мома, що за родители, що за гадже?
Хипотетично
Ти помагаш на родителите ти с фирмата или те на теб?
На 24 с магистратура от ОК, имаща дом в България и се притесняваш да се откъснеш от манипулиращ българин/гадже в ОК.
Що за птица си и къде ти е акъла?
Родителите те натискат да си стоиш с този?
Що за мома, що за родители, що за гадже?
Хипотетично
Ами странна птица съм. Аз им помагам дори и от Англия, не че ме притискат просто ако някой ни погледне ще си помисли, че много се разбираме, явно и те така си мислят, винаги мисля за чувствата на околните и да не ги нараня и за това аз си патя. Просто е въпрос за време да събера сили и да му кажа че се прибирам.
Не искам да те плаша, но докато седиш и чакаш да събереш смелост, да не се окажеш бременна.
Ние дори не се докосваме, а всеки ден познат ме кара да си тръгна и да не чакам повече.
Не искам да те плаша, но докато седиш и чакаш да събереш смелост, да не се окажеш бременна.
Ние дори не се докосваме, а всеки ден познат ме кара да си тръгна и да не чакам повече.
Аха, ще изплюеш камъчето
Студентка е в България, а живее с гаджето в ОК от времето на дистанционното обучение през пандемията. И аз не разбрах след това дали се е прехвърлила дистанционно или е завършила семестриално и сега се дипломира.
Учих две години дистанционно и завърших Бакалавър. Магистратурата си я карах присъствено, нямаше възможност за дистанционно обучение или задочно, не и за техническа специалност.
А защо изобщо живееш в ОК? Там ли учиш? Нещо не разбрах. Но щом не работиш, писала си, че учиш дистанционно, тааа защо живее там?
Приятелят ми живее в Англия. Точно когато започнах да уча дистанционно се преместих при него, но с надеждата един ден да се приберем заедно. Започнахме да се прибираме заедно по празници, но толкова пътувания, раздели и мъка нищо не ми остана. Преди месец защитих магистърска степен и вече имам възможност за развитие, но той не го прие добре уж се радвал, но иска да го изчакам и той да дойде с мен. Е аз повече желание нямам да идва с мен и го знае ама се прави че не е разбрал.
Кой е този познат?
Ами една приятелка, която живее в нашия град. Но не мога да отида при нея, докато реша да се прибера, той знае къде е, а другата ми възможност е да отида в друг град при приятел за малко докато се прибера и събера сили за нервите, който ще имам като се прибера.
Абе момиче, какви сили и нерви, на 24 години си, образована, искаш да си тръгнеш и да дойдеш в държава, която познаваш, за да работиш. Я да си събираш багажа и да тръгваш.
Имаш ли пари за билет? Ако искаш, пиши каква работа си търсиш. Каква е техническата специалност?
Имаш ли пари за билет? Ако искаш, пиши каква работа си търсиш. Каква е техническата специалност?
Имам пари за билет, специалност: Системи за дистанционно наблюдение и контрол. Квалификация: Инженер.
Защитавах дипломна работа на тема: Проектиране на пожароизвестителна и пожарогасителна системи в административна сграда.
След два месеца от една фирма ще ме вземат на практика, а другата ми възможност е да работя на пункт за технически прегледи, а също така преподавател от средното ми се обади да ми каже, че ако искам да им се обадя и могат да ме уредят за учителка, само трябва да се прибера.
Имам само двама познати в Англия, приятелка с нея работихме заедно и един приятел, който е в друг град.
Т.е. ти нямаш никаква твоя лична причина да живееш там?!? Нямаш работа там, учила си в БГ, и си си намерила няколко възможности за работа в БГ по специалността и сега се чудиш.... какво?!? Нещо не ти схващам проблема...
Купуваш си билет за първия полет обратно, събираш багажа и се прибираш, започваш на работа на някое от изброените възможности и забравяш за този.. кво да го чакаш? За какво?
Купуваш си билет за първия полет обратно, събираш багажа и се прибираш, започваш на работа на някое от изброените възможности и забравяш за този.. кво да го чакаш? За какво?
Мисля че я страх от родителите …. Обиди, изнудване, нападане …..
Така е, но не може тия неща да ги решават родителите. Не е на 4, а на 24 и колкото и да не са съгласни, ще повикат, ще се поядосват пък ще им мине.
Просто е въпрос за време да събера сили и да му кажа че се прибирам.
Та после да четем за тебе в криминалните хроники.
Ако чакаш да събереш сили - ще има да чакаш до второто пришествие. Животът с нежелан човек изцежда и никога няма да станеш по-силна отколкото си сега.
Не ти трябва да събираш сили. Трябва да си събереш багажа. Ба-га-жа. Нищо повече.
Ако имаш и 1% подозрение, че е склонен към насилие и ексцесии, просто се изнеси когато го няма. По-добре жива мишка, отколкото умряла от коректност.
И аз се замислих същото. Двете ми големи дъщери са на тази възраст. Едната е колкото авторката, а другата е с година по-голяма. Завършиха в чужбина, едната е семейна, а другата е сгодена.
Ако някоя ми звънне и каже, че е нещастна, лично ще отида да си я взема. Те пък от години сами решават за живота си, за ученето си, за работата си,за мъжете си и т.н.
При това сме наистина близки, а и не си представям да чакаме да ни помагат, нито пък те да не работят вече толкова години.
Та наистина има нещо странно и не разбирам в темата или в описаните отношения. Уж всички се разбират, пък после страх, бягство и т.н.
Ако някоя ми звънне и каже, че е нещастна, лично ще отида да си я взема. Те пък от години сами решават за живота си, за ученето си, за работата си,за мъжете си и т.н.
При това сме наистина близки, а и не си представям да чакаме да ни помагат, нито пък те да не работят вече толкова години.
Та наистина има нещо странно и не разбирам в темата или в описаните отношения. Уж всички се разбират, пък после страх, бягство и т.н.
Извинявай за любопитството, но какъв бакалавър се завършва за 2 години?
Аз разбрах, че 2 години е учила дистантно, а не, че го е завършила за две години. Първоначално и аз си помислих същото.
Извинявай за любопитството, но какъв бакалавър се завършва за 2 години?
Втората и третата година бях на дистанционно обучение заради КОВИД 19. Четвъртата година си я карах присъствено, но беше по кратка понеже се готвихме за държавен изпит/дипломна защита.
Имам дъщери. Най -голямата е малко по -малка от авторката. Не мога да си представя свят, в който някоя от тях ще ми каже,че е нещастна и иска да си тръгне, и аз ще й отговоря: не, стой си.
Има нещо много много сбъркано в тая история.
Има нещо много много сбъркано в тая история.
Разбирам че не ви се вярва.
Авторката е написала че е син на приятелско семейство, както и предполагах. Те са от тип
“Какво ще кажат хората, като оставиш това прекрасно момче? А и ще ни съсипеш отношенията с това семейство, наши приятели”
Има ги такива.
Има и случай дето приятеля е имотен и с много висше образувания … и тогава натискат дъщерята да търпи, нали е прекрасен 🙁 независимо дали примерно изневерява.
добре че поне това тука не е така, но вярвайте има такива да ги нарека родители.
Ние със съпруга ми сме деца на приятелски семейства. Навремето и моите, и неговите родители казаха едно и също - ако между нас не върви, да не ни пука за хората, а за нас самите и да не се плашим, че ще им развалим приятелството, защото ние сме им по-важни от всичко, а и истинските приятелства преодоляват това, че децата им не могат "да мелят" заедно.
Значи не става въпрос за приятелство, а за интереси, но пък авторката твърди, че нейното семейство е това с повече имоти, пари и т.н.
Значи не става въпрос за приятелство, а за интереси, но пък авторката твърди, че нейното семейство е това с повече имоти, пари и т.н.
Ние със съпруга ми сме деца на приятелски семейства. Навремето и моите, и неговите родители казаха едно и също - ако между нас не върви, да не ни пука за хората, а за нас самите и да не се плашим, че ще им развалим приятелството, защото ние сме им по-важни от всичко, а и истинските приятелства преодоляват това, че децата им не могат "да мелят" заедно.
Значи не става въпрос за приятелство, а за интереси, но пък авторката твърди, че нейното семейство е това с повече имоти, пари и т.н.
Значи не става въпрос за приятелство, а за интереси, но пък авторката твърди, че нейното семейство е това с повече имоти, пари и т.н.
Да са ви живи и здрави родителите ви. Но за жалост хора различни …. 🙁
... специалност: Системи за дистанционно наблюдение и контрол. Квалификация: Инженер.
Защитавах дипломна работа на тема: Проектиране на пожароизвестителна и пожарогасителна системи в административна сграда.
Защитавах дипломна работа на тема: Проектиране на пожароизвестителна и пожарогасителна системи в административна сграда.
Да, различни са хората, но при неставащи родители това не е оправдание детето да си люта цял живот.
Нашите родители са на около 80, докато се предполага, че на авторката са на моята възраст и честно казано аз не съм срещала хора от моето поколение, които хем да се вълнуват за пред хората, че детето им ще се раздели с гаджето си, хем досега не са се тръшнали да ги оженят.
Интересно ми е от какъв тип населено място са.
Нашите родители са на около 80, докато се предполага, че на авторката са на моята възраст и честно казано аз не съм срещала хора от моето поколение, които хем да се вълнуват за пред хората, че детето им ще се раздели с гаджето си, хем досега не са се тръшнали да ги оженят.
Интересно ми е от какъв тип населено място са.
На мен пък ми направи впечатление, че той знаел къде живее приятелката на авторката и затова не можела да се премести при нея. Това ме навежда на мисли, че ще отиде там да я търси и ще досажда или ще прави скандали ли? Ами точно пък в ОК полицията ще дойде веднага и досадникът ще преспи в ареста.
Имам дъщери. Най -голямата е малко по -малка от авторката. Не мога да си представя свят, в който някоя от тях ще ми каже,че е нещастна и иска да си тръгне, и аз ще й отговоря: не, стой си.
Има нещо много много сбъркано в тая история.
Има нещо много много сбъркано в тая история.
Авторката е написала че е син на приятелско семейство, както и предполагах. Те са от тип
“Какво ще кажат хората, като оставиш това прекрасно момче? А и ще ни съсипеш отношенията с това семейство, наши приятели”
Има ги такива.
Има и случай дето приятеля е имотен и с много висше образувания … и тогава натискат дъщерята да търпи, нали е прекрасен 🙁 независимо дали примерно изневерява.
добре че поне това тука не е така, но вярвайте има такива да ги нарека родители.
Авторке, никога не е късно да проявиш смелост и да им покажеш, че не мислиш непременно като тях и смяташ да следваш своите желания и мечти. Колкото по-рано, по-добре, иначе ще отлагаш преглъщаш едно друго и ще си скапеш психиката да угаждаш. Ще ги шашнеш първия път, но ще свикнат. Сподели им, не питай за мнение и одобрение, кажи че ти си решила. Даже не знам дали трябва да обясняваш предварително или да се прибереш уж за празници и направо тук да им кажеш. После ще ти олекне и всеки следващ път ще е по-лесно. Не си щастлива, обмислила си решила си, имаш нужда да се прибереш и разчиташ да те приемат временно в бащиния дом, най-нормалното нещо. Мисли и действай за работа, евентуално квартира и ще се наредят нещата. Не чувствай вина, това е твоят живот, те са си решавали за своя!
Стана ми интересно каква е тази работа дето само през ваканцията да я работиш и за два месеца да изкараш толкова, че да се издържаш цяла година че и да остава за подкрепа на родителите.
Разбирам много е интересно как се справям и дали бера ягоди. Ягоди не съм брала, работя с една и съща агенцията и винаги ме взимат на работа, когато съм в Англия. Само на едно място работя даже договор ми предлагаха, понеже от дълго време ходя да работя там. Пакетираме различни продукти като козметика, цветя по поръчка и т.н. На семейството ми не помагам с пари по скоро те ми помагат дори да не искам. Твърде добре съм възпитавана и не искам да развалям отношения, но трябва да направя тази стъпка и да остана сама.
Много противоречиво звучиш.
Родителите ти щом те натискат да оставаш в Англия и да работиш там, макар и незаконно, вероятно са хора с провинциално мислене (нищо лошо за провинцията), които виждат спасението за децата си като изгнаници в чужбина, важното е да не са тук. Ако пък и си с мъж там, почти са те уредили и няма да те мислят.
В което не виждам нищо подкрепящо и грижа лично за теб, а по-скоро егоизъм и техните очаквания за теб.
Никой не му дреме какво правиш там – пошегувах се за ягодите. В брането на ягоди също няма нищо лошо. Лошото е как човек на 24 години чака друг да решава вместо него – родителите, така нареченото гадже, защото можело евентуално да стане еди какво си. Оправдания.
Родителите ти щом те натискат да оставаш в Англия и да работиш там, макар и незаконно, вероятно са хора с провинциално мислене (нищо лошо за провинцията), които виждат спасението за децата си като изгнаници в чужбина, важното е да не са тук. Ако пък и си с мъж там, почти са те уредили и няма да те мислят.
В което не виждам нищо подкрепящо и грижа лично за теб, а по-скоро егоизъм и техните очаквания за теб.
Никой не му дреме какво правиш там – пошегувах се за ягодите. В брането на ягоди също няма нищо лошо. Лошото е как човек на 24 години чака друг да решава вместо него – родителите, така нареченото гадже, защото можело евентуално да стане еди какво си. Оправдания.
Не искам никого да наранявам и за това аз страдам и не съм на себе си, как да постъпя, първият ми приятел е и не знам как да се разделя с него без да го нараня. Имам нужда да поживея сама
Ти значи можеш да го напуснеш чисто практически, просто те задържат някакви морално-психологически причини, така ли? На въпроса ти - няма как да се разделиш с него и да не нараниш никого, естествено че известно време ще изобилстват всякакви емоции. Просто в главата ти трябва да е винаги мисълта, че в дългосрочен план ще нараниш много повече и него, и родителите си, и себе си, ако останеш с него.
Трябва малко да си калиш психиката и да разбереш, че в живота трябва да се вземат и трудни решения. Ще има винаги кой да те упрекне за тях и няма как всички да са доволни и да не нараниш никого.
Родителите не желаят да хранят още едно гърло в лицето на завърналата се от чужбина неомъжена щерка.
Някои родители имат и невисоко мнение за характера или външността на дъщерите си и ако си хванат мъж свещ палят, все едно е единственият останал мъж на света.
Във всички случаи авторката трябва да започне да взима решения сама. Дори не знам защо се допитва до техните дали да се изнесе от гаджето.
Някои родители имат и невисоко мнение за характера или външността на дъщерите си и ако си хванат мъж свещ палят, все едно е единственият останал мъж на света.
Във всички случаи авторката трябва да започне да взима решения сама. Дори не знам защо се допитва до техните дали да се изнесе от гаджето.
Родителите не желаят да хранят още едно гърло в лицето на завърналата се от чужбина неомъжена щерка.
Някои родители имат и невисоко мнение за характера или външността на дъщерите си и ако си хванат мъж свещ палят, все едно е единственият останал мъж на света.
Във всички случаи авторката трябва да започне да взима решения сама. Дори не знам защо се допитва до техните дали да се изнесе от гаджето.
Някои родители имат и невисоко мнение за характера или външността на дъщерите си и ако си хванат мъж свещ палят, все едно е единственият останал мъж на света.
Във всички случаи авторката трябва да започне да взима решения сама. Дори не знам защо се допитва до техните дали да се изнесе от гаджето.
Тук съм напълно съгласна. За много родители дъщерята е разход от който трябва да се отърват. По-добре да живее с тормозител, отколкото да се върне на тяхна издръжка докато си стъпи на краката.
Ужас.. това НЕ са родители!!! А просто други тормозители!! Никакъв контакт и с такива. Като се присетят като остареят и им трябват грижи, е тогава вече, ще си го върне! Айде бай, оправяй се! Ти помогна ли ми като аз бях млада и глупава, не, значи и аз няма като си стар и немощен! Ай оправяй се както аз навремето... С токсични хора, никакъв контакт! Въз и толкоз!
Много противоречиво звучиш.
Родителите ти щом те натискат да оставаш в Англия и да работиш там, макар и незаконно, вероятно са хора с провинциално мислене (нищо лошо за провинцията), които виждат спасението за децата си като изгнаници в чужбина, важното е да не са тук. Ако пък и си с мъж там, почти са те уредили и няма да те мислят.
В което не виждам нищо подкрепящо и грижа лично за теб, а по-скоро егоизъм и техните очаквания за теб.
Никой не му дреме какво правиш там – пошегувах се за ягодите. В брането на ягоди също няма нищо лошо. Лошото е как човек на 24 години чака друг да решава вместо него – родителите, така нареченото гадже, защото можело евентуално да стане еди какво си. Оправдания.
Родителите ти щом те натискат да оставаш в Англия и да работиш там, макар и незаконно, вероятно са хора с провинциално мислене (нищо лошо за провинцията), които виждат спасението за децата си като изгнаници в чужбина, важното е да не са тук. Ако пък и си с мъж там, почти са те уредили и няма да те мислят.
В което не виждам нищо подкрепящо и грижа лично за теб, а по-скоро егоизъм и техните очаквания за теб.
Никой не му дреме какво правиш там – пошегувах се за ягодите. В брането на ягоди също няма нищо лошо. Лошото е как човек на 24 години чака друг да решава вместо него – родителите, така нареченото гадже, защото можело евентуално да стане еди какво си. Оправдания.
Не работя незаконно, сключвам договор с агенцията и те ме пращат на работното и в повечето случай самата фирма решава да те наеме. Но аз работих само към агенцията, понеже беше идеално за студент. Няма как да се работи незаконно, поне аз не съм запозната с такива случаи. До колкото родителите ми не е въпроса в разходите да хранят дъщеря си, абсурдно е.. не търсете под вола теле!
Тук в Бг мама има тема на психолога Людмил Стефанов. Доста е дълга вече и трудно ще намеря за да цитирам. За това по памет - да пораснеш означава да се научиш да живееш с чувството за вина. Да приемеш вината и да не й се поддаваш. Ти не искаш да нараниш родителите си, но това рано или късно трябва да стане. И с това чувство за вина ти трябва сама да се справиш. И твоите родители трябва сами да се справят с болката от твоето порастване.
Но ти не си отговорна за техните чувства. Те за това са родители - за толкова години да се научат да приемат чувствата си и да ги преодоляват сами. Не да държат отговорни децата си за тях. Ако не могат - стават отровни родители.
Ти трябва да пораснеш, да се научиш да вземаш решения, трудни за теб, да живееш с последствията от тези решения. И вината, че си различен човек. Различен от твоите родители. С различни виждания за твоя живот.
Дали ще страдат? Твоите родители? Приятеля ти? Сигурно. Но това не е твоя грижа. Те са големи хора и трябва да знаят или да се научат да преодоляват своите емоции.
А ти - да се научиш да живееш с тази вина и да я преодолееш. Това означава да си възрастен човек.
Успех в израстването и в живота!
Но ти не си отговорна за техните чувства. Те за това са родители - за толкова години да се научат да приемат чувствата си и да ги преодоляват сами. Не да държат отговорни децата си за тях. Ако не могат - стават отровни родители.
Ти трябва да пораснеш, да се научиш да вземаш решения, трудни за теб, да живееш с последствията от тези решения. И вината, че си различен човек. Различен от твоите родители. С различни виждания за твоя живот.
Дали ще страдат? Твоите родители? Приятеля ти? Сигурно. Но това не е твоя грижа. Те са големи хора и трябва да знаят или да се научат да преодоляват своите емоции.
А ти - да се научиш да живееш с тази вина и да я преодолееш. Това означава да си възрастен човек.
Успех в израстването и в живота!
Много противоречиво звучиш.
Родителите ти щом те натискат да оставаш в Англия и да работиш там, макар и незаконно, вероятно са хора с провинциално мислене (нищо лошо за провинцията), които виждат спасението за децата си като изгнаници в чужбина, важното е да не са тук. Ако пък и си с мъж там, почти са те уредили и няма да те мислят.
В което не виждам нищо подкрепящо и грижа лично за теб, а по-скоро егоизъм и техните очаквания за теб.
Никой не му дреме какво правиш там – пошегувах се за ягодите. В брането на ягоди също няма нищо лошо. Лошото е как човек на 24 години чака друг да решава вместо него – родителите, така нареченото гадже, защото можело евентуално да стане еди какво си. Оправдания.
Родителите ти щом те натискат да оставаш в Англия и да работиш там, макар и незаконно, вероятно са хора с провинциално мислене (нищо лошо за провинцията), които виждат спасението за децата си като изгнаници в чужбина, важното е да не са тук. Ако пък и си с мъж там, почти са те уредили и няма да те мислят.
В което не виждам нищо подкрепящо и грижа лично за теб, а по-скоро егоизъм и техните очаквания за теб.
Никой не му дреме какво правиш там – пошегувах се за ягодите. В брането на ягоди също няма нищо лошо. Лошото е как човек на 24 години чака друг да решава вместо него – родителите, така нареченото гадже, защото можело евентуално да стане еди какво си. Оправдания.
Не работя незаконно, сключвам договор с агенцията и те ме пращат на работното и в повечето случай самата фирма решава да те наеме. Но аз работих само към агенцията, понеже беше идеално за студент. Няма как да се работи незаконно, поне аз не съм запозната с такива случаи. До колкото родителите ми не е въпроса в разходите да хранят дъщеря си, абсурдно е.. не търсете под вола теле!
Мило момиче, едва ли някой е искал буквално да засегне родителите ти и сериозно мисли, че искат да се отърват от теб. Предназначението на родителите обаче е да напътстват децата си в търсене на пълноценни техни (на децата) житейски пътища. Твоите обаче (подобно на много други родители) явно искат да отбележат в списъка със задачки ''готово - омъжихме я!''. За съжаление, родителите ти имат ниско мнение за теб и смятат, че сама няма да се справиш с никакви житейски предизвикателства. Може би самите те имат ниско мнение за себе си. Това не означава, че не те обичат! Но подобен начин на мислене от страна на родителите е крайно вреден за децата.
Разбери, че това е твоят живот и единствено ти имаш право да решиш как да го живееш. Това е смисълът на личната свобода. Ако позволиш на други хора да решават вместо теб, има голяма вероятност да се обречеш на живот на ръба на отчаянието. А отчаяните хора са склонни на отчаяни действия, чиито последици е силно вероятно да засегнат по недобър начин живота на много други хора, които в никакъв случай не бихме искали да нараним - деца, например. И ако подобно нещо се случи, оправданието ''ама, те ме накараха'' няма да има никаква стойност.
Пиша ти всичко това като жена с достатъчно примери пред себе си за неадекватна родителска намеса в цялата рода.
Кажи му, че връзката ви не се е развила както си се надявала и, че вече не си щастлива с него. И при това положение оставането ви заедно е безмислено. Опитали сте, не се е получило и е време всеки да поеме по своя път.
Авторката я страх от родителите си.
Кажи му, че връзката ви не се е развила както си се надявала и, че вече не си щастлива с него. И при това положение оставането ви заедно е безмислено. Опитали сте, не се е получило и е време всеки да поеме по своя път.
Авторката я страх от родителите си.
P.S. Момиче, 21 век е , стегни се и поеми по пътя си.
Кажи му, че връзката ви не се е развила както си се надявала и, че вече не си щастлива с него. И при това положение оставането ви заедно е безмислено. Опитали сте, не се е получило и е време всеки да поеме по своя път.
Авторката я страх от родителите си.
За жалост секви има.
Вдигат скандали, манипулират, тръшкат се, вменяват вина .. този филм вече съм го играла
Нещо не схванах, семейството й имало пари, обаче тя работела лятото в Англия и им помагала на тях... За какво? Помага с пари на заможно семейство? Съвсем се оплете нещо работата...
Не им помагам с пари!
Документално до колкото мога и до колкото съм свободна. Реших проблема с родителите си и ме подкрепиха с моето решение, след като им обясних как се чувствам. До няколко дни се прибирам в Бг и започвам на чисто!
Здравейте, на 24 години съм. В дълготрайна връзка съм от 4-ри години, но от една година нямам никакви чувства към партньора ми. Студентка съм в България и тъкмо завърших магистратура и имам няколко предложения за работа и искам да започна, но с приятелят ми живеем заедно в Англия. От няколко години само чувам скоро ще се завърнем, още малко и т.н, но аз вече изгубих търпение и не го искам с мен в България. Поради ковид пандемията учих две години дистанционно и останах при него в Англия, а сега вече когато имам шанс за развитие в България той ми се сърди и иска да го изчакам още не знам колко време и заедно да се върнем. Аз не искам повече да съм до него вижда колко съм нещастна и насила стоя при него и пак не ме пуска. Много ми е трудно са се разделим и родителите ми и те не искат да се разделя с него, не ме изслушват и не ти интересува в какво състояние съм и искат просто да си седя с него. Изпаднах в депресия, спрях да се храня, започвах да го намразвам за това, което той прави, мисли за себе си, аз ако съм на негово място нямаше да го спирам да се развива или ако иска да си тръгне да не го пусна. Един ден и аз да помисля за себе си и сега съм виновна, а даже няма на кого да споделя. Родителите ми не ми дават да се разделим, а аз повече не мога да живея с него. Спрях да разговарям с него, ако не съм на негово мнения започва да прави драми и циркове пред хора. От една година си мисля че всичко ще мине, но повече не мога. Не искам да губя повече от годините си. Не искам никого да наранявам и за това аз страдам и не съм на себе си, как да постъпя, първият ми приятел е и не знам как да се разделя с него без да го нараня. Имам нужда да поживея сама
Стана ми любопитно - ти имаш шанс за развитие, ти искаш да започнеш някаква работа, искаш в България и т.н. Какво знаеш за желанията и ситуацията на приятеля ти освен очевидното - че не ти помага да изпълниш своите? Опитвам се да видя неговата гледна точка, твоята я разбрах.
