Имахте ли такъв проблем с име на бебето?

Доколкото знам, ще попитат теб, още щом родиш. А щом сте женени, няма да следва процедура по припознаване и директно ще я запишат с презимето и фамилията на мъжа ти.
Успех!

Теб ще питат, но по-добре с мъжа ти да стигнете до някакво общо решение за името  Не е добре да имате недоразумение по този въпрос... да не се отрази по-късно върху детето

Струва ми се, че щом употребяваш думите ТОЯ МУХЛЬО, имаш по-голям проблем от това, какво име да хоси детето   

Ще питат теб веднага на род. маса, но мисля,че после и бащата подписва някакви документи още в болницата относно името. Така че да не направите някой скандал там, разберете се преди това

При мен бащата не е подписвал нищо,но ние се бяхме разбрали само аз подписах и това беше

А ти защо мислиш, че изборът на име е единствено и само твоя привилегия?! Детето е колкото твое, толкова и на "тоя мухльо" Нима неговото "бясно желание" да го кръстите на свекървата се различава по нещо от твоята противоположна категоричност по въпроса ?? Да избереш сама име на бебето, че и да го запишеш през главата на съпруга си, ми се струва един твърде нестабилен фундамент на бъдещото ви родителство.

Дано не съм права, все пак. 

Само теб питат, но и аз мисля, че е най-добре предварително де сте се разбрали с него. Представи си, заради това да каже например :"майка й да я прибира от болницата" или пък да заформи някакъв друг скандал.
Както ти можеш да го "изненадаш" с името, така и той теб може с нещо друго.

naistina 6te popitat teb. no i az kato vsi4ki te suvetvam da si izqsni6 vuprosa sus supruga ti. na skoro mi se slu4i - vzeh re6enie sinut mi da se kazva martin vmesto milen, kakto iska6e ba6ta mu i imame problemi za tova. e, nie imame o6te dosta problemi, no tova dopulnitelno vlo6ava situaciqta.

no az 4estno azano ne suzalqvam... imam si pri4ini. uspeh!

В болницата аз казах как ще се казва бебето, но после и мъжа ми подписа някакъв документ. При нас пък стана малко обратното - последно бяхме решили едно име, а на другия ден той като дойде да ме види, му казах, че бебето се казва по друг начин  . Но в случая нямаше проблем, защото той тайно си искаше това име, което остана в крайна сметка. Пък и аз го вписах чак на 4-ия ден. 
Не поставяй мъжа си пред свършен факт за такова нещо. Разберете се предварително!

И аз съм на мнение да си изясните нещата,от толкова имена не може ли да изберете някое което да се харесва и на двамата?Поговори си с него и му кажи,че не ти е приятно като настоява да е на майка му поради ред причини които мислиш.Освен това напоследък много майки си кръщават децата на мъжете си така ,че ако ти харесва неговото име и може да го обърнеш в женски род,това може да ти бъде коз може и на тебе или на двамата.Друго също ми минава през ума,ако е момче? някой път стават и лекарски грешки за пола на детето.При всички случаи те съветвам да не го поставяш пред свършен факт.Пожелавам ти леко и безпроблемно раждане

Не зная от кой град си, и в коя болница ще раждаш, в случай че си от София, но при нас имаше съвсем реална възможност мъжът ми да прояви самоинициатива за името  това ни е първото детенце, и не бяхме наясно с процедурата по даването на име. Веднага след раждането акушерката ме попита как ще се казва, но мисля че беше просто от любопитство  не го записа никъде - до изписването им бебетата се водят под номер, не с име. Аз постъпих в болница в петък през нощта, т.е. в събота и неделя беше престоят ми, а тогава има само дежурни, никой не ме попита за име, и в понеделник изненадващо ме изписаха  докато акушерката обличаше бебо за изписване, даде на мъжа ми да попълни някакво талонче с нашите имена, името на бебето, адрес и т.н., и той реши, че това е, което трябва да направи за да стане баща официално  След като се прибрахме вкъщи обаче, продължавах да си мисля, че нещо не е наред... обадихме се в болницата, откъдето му казаха, че ме били издирвали, щото съм избягала без да запиша детето    така че, той отиде и го записа сам. Ако искаше, можеше да ми спретне някоя изненадка  това беше в Шейново. Тъй че, ако случайно пропуснат да те попитат в суматохата, поинтересувай се ти. Аз иначе съм на мнение, че майката има решаващия глас в избора на името  Желая ти успех!

мдаааааа, дори и да успееш сама да запишеш детето, после кво правиш 
дано да е временно неразбирателство, щото нали се сещаш, че детето ще носи това име цял живот, което пък означава, че цял живот ще има за какво да си натяквате и да се карате 

Каква толерантност! Нямам думи! Явно нямаш проблеми със свекето. Не при всички хора е така обаче!!! Моето дете няма да позволя да се кръсти на нея. И не мисля че мъжът има „равни” права,ще ги има като износи 9 месеца и мине през родилните мъки.Обаче задължително трябва да се разбереш  със съпруга си предварително,без да наблягаш на израза „няма да си кръстя дете на майка ти”,ще предизвикаш буря,бъди по-умна и по-деликатна и с хитринки ще постигнеш своето.Освен името на майка си други имена не харесва ли?Или държиш на всяка цена да е избрано от теб?Направи компромис. Да запишеш детенцето без да се разбереш с него е последното нещо което трябва да направиш,но и аз бих го направела при краен случай. Желая ти успех.

Мисля че е най-добре да се разберете за това...не е нужно да бъде нейното име,само първата буква, така ти можеш да избереш име, което ти каресва със съответната буква, а той да си мисли че е кръстено на майка му... и не знам защо трябва да е кръстено детето на найкои и да дава ограничение в избора на име, вместо това може да дадете име, което и двамата харесвате...така няма да има причина за скандали и сръдни. Успех!

Намери някакъв заобиколен начин-само буква или част от името -а останалото да е различно. Аз не бих се съгласила еднолично мъжът ми да взема рашание. При нас се получи добре-и баща ми и свекито са с една буква. Така аз знам, че е кръстено на баща ми,а мъжът ми-на майка му. Но пък никой не е настоявал за името.Много ми е глупава тази традиция. Не бива да е задължителна! Но наистина не решавай зад гърба-ще си причиниш неприятности в този прекрасен и уникален момент от живота на жената. Не си го разваляй сама!

О, да, трябваше да кажа: "Разбира се, мила, давай! Покажи му на тоя мухльо кой командва парада, ааа-ма-хаааа... ще кръщава на майка си, какво безумие! Запиши си го детето, твое си е - родилните мъки ти дават еднолични права. Даже не му казвай как си кръстила детето - изненадай го на 40-ия ден, примерно. Хитринките са най-важното в брака!!"

Мене ме питаха -дойде една жена с голям тефтер,попита как ще се казва и да занеса личната карта -моята и на бащата в определеното за целта място в болницата ,за да се запише детето и после да му се издаде акт за раждане
Но ако иска и бащата може да дойде с теб- моя не настоя,но при вашата ситуация ...може и да поиска
Не те съветвам да го правиш без негово знание/да избереш име на детето и да го запишеш/-не са малко случаите с раздели след това
Най- добре се разберете- стигнете до компромис....
Аз лично не кръстих детето си на никого-нито на моите,нито на неговите родители-кръстих си го на НЕГО-а в последствие се оказа че е комбинация от имената на мен и мъжа ми...
Успех миличка

На принципа съм,че всеки нов живот трябва да си дойде и с новото име.Няма такова нещо да се кръстят децата на свекъри и сватове.Това го има само в Б-я.Седнете,говорете с мъжа ти и изберете име,което и на двама ви да ви хареса.Но ако той се заинати и си държи на неговото,аз лично бих го записала както си искам.

абе аз не съм съгласна, че само в БГ се кръщават децата на баби или на близък човек като цяло - я колко джуниъри и трети има на запад 
и аз ще правя компромис с първата буква, ама то пак е ясно, че на свекър ми ще е кръстено. е, аз нямам чак огромни проблеми с него и реших да направя този компромис. а и сме се разбрали, ако е момиче да е на моите родители 
най-неутралният вариант е да не го кръщаваш на никой. опитай се да убедиш мъжа си, че трябва да си има свое си име мъничето и изберете нещо, което и на двамата ви харесва.
не бих питала мъжа си за името, ако имах сериозни съмнения, че ще си гледам детето сама.

Просто, ако отсега подхождаш, че мъжът ти е мухльо, че имаш 100% права над детето и си правите на инат... ми е чудно колко време ще изкарате заедно.
При нас имаше консенсус - децата не са кръстени на никого, но има далечни заигравки с имената на 3/4 от родителското тяло (техните имена са много далеч от тези на децата ни), а ние дълго обсъждахме различни варианти.
Крайното решение остана на мен (още повече, че децата се родиха много по-рано от очакваното и нямахме окончателни варианти за имена, а и питаха само мен, докато мъжът ми си остави само личната карта), но щях да се чувствам много долно да запиша децата с имена, които той не харесва или не приема. Това далеч не е основа за бъдещ съвместен живот.
Като цяло, бракът е резултат от взаимни компромиси и съгласувани решения...

абе аз не съм съгласна, че само в БГ се кръщават децата на баби или на близък човек като цяло - я колко джуниъри и трети има на запад  

Да така е,но само в Родината съм срещала заинатени свекъри и сватове,държащи внуците им да носят техните имена.Не са малко случаите на разводи и неразбирателства в семействата точно заради този факт.

E, тия "джуниъри" не са ли кръстени на бащите си?!  Какво общо имат тук бабите и дядовците?

В болницата мен питаха, но после мъжа ми ходи да се подписва и не знам точно в този момент дали не е възможна промяна Все пак мисля, че е по-добре да се разберете преди това иначе рискуваш да има грозни сцени в болницата

еми пак е на близък човек кръстено. не е просто име, което ти харесва. аз лично по-не разбирам да го кръстиш на бащата /или пък на майката  / ама всеки си има право на мнение 
за разводи незнам, то ако за токова нещо ако се разведе човек сигурно това би била последната капка, а не основният проблем.
иначе за заинатяването си права. ама само да посмеят да ми поставят ултиматом ще ги навра в миша дупка    за сега не е ставало въпрос за това де, ама аз психически съм подготвена и за такъв вариант   
иначе мъжо има отвратително селско име точно по тая причина. и мисля, че има комплекс относно името си. не бих причинила такова нещо на детето си, ако ще и баба му и дядо му на челна стойка да ми застават 

Стига бе,момичета!Какво означава "разберете се,за да не те остави"?Съгласна съм,че името се избира от двамата,но помислете малко става въпрос за името на човек!Това име ще се носи цял живот и ще има огромно значение за човека,който ще го носи.Щом майката не иска да кръсти детето на свеки-да не го прави! Какви са тия изнудвания-нямало да я вземе,щели да се скарат,поне с първата буква...ами ако за бащата има значение не дъщеря му,а името й или по-точно не жена му,а мама то по-добре и бащиното му име да не взима!Ако държи на тях,ако истински ги обича няма да има значение как се казва детето-Ивана,Петрана...та тя е неговото дете,не просто продължение на рода и традиция!Бебето е човек,а не средство за изнудване,отмъщение,подмазване...Аз също не бих кръстила детето си на свеки и ако мъжа ми е склонен да ни зареже или да скапе първите дни на бебчето заради това,то бих го посъветвала да си ходи при тази,на която явно повече държи!
Моят съвет е да му кажеш категорично,че не искаш детето ви да се казва така,защото....и трябва да измислите име,което ще ви изпълва с нежност и умиление и същевременно ще означава нещо красиво,нещо което искате да заложите в характера на своето детенце.Няма смисъл да спорите и да се дебнете-просто бъди ясна и дай да се разбере,че това бебче е първо ваше дете и чак тогава внуче на баба си!

Не става въпрос за това, а за факта, че дете се прави и се гледа от двама родители. и двамата трябва да харесват името и да са доволни от избора, защото чувстват ли негативно отношение към името - те подсъзнателно може да го пренесат към детето, към другия родител или и към двамата.
А и си е до човека. Моите деца, например, ако носеха имена, които не ми харесват (само, защото някой ги е записал, без моето знание така - на инат), щях нарочно да ги наричам с имената, които аз харесвам (пак на инат). А кой би страдал в случая, ако не самите деца?
Затова трябва да има разбирателство.

   Измисли някакво средно положение - например кръсти бебчето с буквата на свекър ти, ако той е свестен човек...Аз така направих, въпреки че смятам, че всички би трябвало да оставят избора на майката, а не да се месят като някакви истерясали идиоти Много се дразня на тази тема - тия свекърви понякога са ОТВРАТ

Първо да кажа , че аз съм против да се кръщават  децата на който и да било 

В болницата където аз раждах искат 2-те лични карти и акушерката попълва формуляра , после аз само го разписах , мъжът ми не е подписвал нищо . Но ние бяхме много единодушни за името ...

Няма какво да се нервираш , просто седнете с мъжа си и му обясни , че не желаеш детето да носи чуждо име и няма смисъл да настоява ... Не е добре появата на детето да се съпътства с такива караници .
В противен случай може да се върне при майка си ...

randuna   - Браво ! Такова е и моето мнение ! Съгласна съм с всяка една дума !

Добре е да се разберете, но те питат теб. Мъжа отива после да се подпише с неговата лична карта, за да могат да ви изпишат. Незнам какво би станало ако се запъне за името?
Когато нас ни питаха за имената и аз подхвърлих, че и презимето и фамилията са на мъжа, пък на майката нищо, та администраторката ми каза-затова е хубаво майката да си избере името. Това в отговор на въпроса защо смяташ, че майката е тази която трябва да избере името.

Моля, моля! "Разберете се" не означава "кръсти го както ти казват".  Искам да кажа, че предварително трябва да има избрано име, а не да се разчита на това кого ще попитат в болницата. Просто докато още има време можеш по пътя на дипломацията да направиш така, че да сте "избрали" едно име, т.е. харесваш си име и насочвайки го постепено към него го оставяш да си мисли, че то е негова идея. С рогата напред няма да стигнеш далеч. Дори и в този конкретния случай да успееш да си наложиш. Страничният ефект от цялата рябота ще бъде, че когато следващия път свеки реши да се меси или да дава акъл, мъжът ти ще застане не на твоята страна, а на нейна.
Нима искаш, вместо да го направиш свой поддръжник, с лека ръка да го пратиш в нейния лагер? 

ей сега ще ви разкажа премеждието на моя приятелка на която съм кумица
преди да се появи на бял свят моя кръщелник ,родителите бяха решили да се казва Борислав.До тук добре ,никакви спорове ,но в деня на изписването,мамчето-свекърва ,вдигна страхотен скандал,точно в момента на изготвянето на документите,стигна се до там ,че документа беше скъсан с помоща на акушерката и детенцето веднага се прекръсти на Мирослав,т.е. -на името на маминка свекърва и татко свекър,родителите приз цялото време гледаха като ошашавени и дълго време след това по инерция викаха на детето Борислав
е,те такова нещо чували ли сте ,а

 

Не съм чувала, но нещо не мога да си го представя как някой друг ще каже как да се казва моето дете ... че и документи да скъса...
Приятелката ти е за бой, че е допуснала подобно нещо

ние щяхме да теглим чоп междувременно, детето се роди. поради една огромна простотия, която таткото сътвори точно преди раждането, настоях да носи името, което АЗ искам

на мен в родилното ми искаха мойта и на мъжа ми личната карта не си спомням той да еподписвал нещо а и друг е въпроса че щяха да ни изпишат без да сме записали детето госпожата дойде 10 минути преди изписването и записа детето и добре че преди това питах няколко пъти а относно името изберете някакъв компромисен вариант ние например до последно мислехме и като родих мъжа като ме видя първото нещо беше'' как кръсти детето''защото мислеше че ги записват веднага

Аз мисля, че трябва да изберете неутрално име, което харесва и на двамата.Все пак цял живот ще викате по име на детето, не бива един от двамата да го изрича с омраза и това да носи негатични емоции и на родителите и на детето. Като порасне и разбере защо така единият родител мрази името, как ще се почувства горкото. Пълна простотия е с тия имена при някои  . Как може да се карате за такова нещо. Но щом е "мухльо" за теб, май не само името е проблема де.
По темата- зависи от къде си. В Балчик бащата отива да запише детото . Аз родих в Добрич- една жена мина и го записа както и казах. После след изписването минахме да си вземем акта за раждане.

Аз избрах сама името, независимо кой какво си има наум.
Щом свекита по време на бременността ти е стопила нервите, меко казано ти трябва да я претопиш на сапун, камо ли да си кръстиш детето на нея!

Душичко...кой е МАЙКАТА  на това дете? Ти.
Мъж-мухльо, свекърва, свекър...един ден може да са БИВШИ такива- не дай, Боже!
Майката си ти. То се ражда от твоите мъки, с твоите болки и от твоята плът /с 20-минутното участие на бащата преди 9 месеца, де  /. От този момент нататък то ще изпълни целият ти свят за доста време...и никога няма да има друг, по-важен, и никога няма да спреш да го мислиш и да го обичаш.
Майката си ти. Ти решаваш. Не позволявай някой да ти отнеме правото да избереш името на детето си.

Защо пък на неговата майка, а не на твоята? Откъде-накъде? 21-ви век е вече, стига патриархални глупости. Убеди го, че е най-хубаво детето да си има свое си име, красиво и харесващо и на двама ви. Има милион други начини да се засвидетелства уважение към родителите. При кръщаването на баби и дядовци винаги има явно обидени и/или прикрито огорчени /освен ако човек не народи 4-5 деца, за да угоди на всички /.

Първо питат тебе само за малкото име на детето, след това таткото трябва да отиде и той в болницата и него го питат за името, без да му кажат какво име си казала ти. Той казва и как ще е фамилията (неговото бащино или фамилно). Ако и двамата кажете едно и също име, няма проблем. Ако кажете различни имена ви дават определено време да стигнете до едно име. Ако не успеете служителката която се занимава с това решава кое от двете имена да го запише.

Това е ЗАКОНА за гражданската регистрация:   http://www.aip-bg.org/lichnidanni/pdf/zgr.pdf

През цялата бременост,никой от нас двамата не подхвана темата за име,явно мъжо го беше страх как ще реагирам.Като родих и веднага ме попитаха как ще се казва,аз казах името,което бях избрала и акушерката и злезе да съобщи на таткото какво бебе има и как се казва.Разбира се,той беше много щастлив,защото аз бях избрала името на свекър ми,не по задължение,не по принуда просто човека заслужава.И сега да ми е пак така ще постъпя.Виж на свекървата никога не бих си кръстила детето,по заслуги.

Ще питат теб за името .  УСПЕХ!
До последния миг никой незнаеше как съм решила да си кръстя детенцето, мъжо нямаше притенции каза" Избери сама както решиш аз съм ЗА"

Ще питат теб и още в болницата ще запишат името.

Ще попитат първо теб, но все пак добре е да сте достигнали до консенсус със съпруга ти.
За щастие никога не сме имали такъв проблем - от самото начало знаехме, че детето нама да се кръщава на някой, а просто ще си харесаме име и това е

Не съм имала никакъв проблем с моя съпруг за името на децата ни.
Моят съпруг ми каза ,че след като аз ще раждам аз трябва да харесам името на детето .
Решихме заедно как да се казват ,но последната дума беше моя.
Големия го кръстих на свекъра ми ,а малкия на майка ми.

и ние сме така. кръстихме си бебето НИЯ - на никой от родовете и няма сърдити баби и дядовци.

Естествено ,че теб питат първо.

Питат теб, когато родиш. По добре стигнете до консенсус, за да си спестиш понататъшни проблеми със съпругат ти. Леко раждане

Теб ще попитат.Но мисля, че трябва да се споразумеете.

Не прави компромис.Не бих кръстила детето си с име,което не харесвам.

аз този проблем отдавна съм го решила, още преди да се оженя и да правя планове за бебета - съобщих на всички, че бебето няма да се казва на никого за да не се сърди никокой! Искам децата ми да носят имена,които ми харесват, а не името на някой си.. Така когато забременях нямаше разочаровани. За щастие мъжът ми и родителите ни ни подкрепиха.

аз родих в Тина Киркова, един ден след това дойде една жена и ме пита за името, поиска ми двете лични карти и удостоверение за граждански брак и готово. Никой не е питал мъжа ми, нито пък го е карал да се подписва някъде. Кръсти бебето както желаеш, защото ако сега  направиш компромис после ще ти бъде трудно да отстояваш мнението си относно отглеждането на детето си.
Това разбира се си е  само мое мнение

  M даааа,така е.

Не си длъжна да го кръщаваш на когото и да било,най-малко на майка му,ами кръсти го на твоята де,аз нашето бебе го кръстих на мен,а в родилното питат теб за името.Бъди по-смела все пак това е за цял живот,ти решаваш!КЪСМЕТ!!!!!!!!!!!

само теб питат

Браво на Randuna!!!
Ах, как се дразня на такъв тип взаимоотношения! Не мога да си представя, че някой ще взима решения как ще се казва моето дете!!! То, разбира се е “нашето” – на мен и на мъжа ми! А мъжът ми не може да реши нещо без мое съгласие, все пак семейство сме, същото важи и за обратното. Аз не уважавам традицията децата да се кръщават на баби, дори и имената да са хубави. Самата идея, че така “трябва” ме отблъсква.
Знам, че има немалко такива случаи, за съжаление.
Това, което бих предложила е следното: Щом мъжът ти настоява да е на неговата майка, ти настоявай да е на твоята. Така имате равни права. Колкото се инати той, толкова и ти. Той може да се чувства толкова обиден, колкото и ти. Неговата майка би била толкова пренебрегната, колкото и твоята. Неговата майка има същите права като твоята. След като никой от вас не отстъпи от “мамините имена”, изберети си друго име.Не се притеснявай, че бабите не биха си обичали внучето или че това ще бъде повод за бъдещи проблеми в семейството. Ако това е достатъчен повод за каране в сега, то дори и да направиш компромис, в бъдеще пак ще се появи подобна ситуация. Имам опит със сръдливи хора – ако не е за едно, за друго ще се разсърди- няма угодия! А името е за цял живот!

Ние с моя мъж направихме следното: Всеки си направи по един списък с няколко имена и ги разменихме. Всеки задраска от списъка на другия тези имена, които не му харесаха. Така останаха 3-4 и от тях избрахме най-хубавото.

най-добре е да кръстиш бебето на таткото - измисли име производно на МУХЛЬО - така завинаги ще му натриеш носа, напомняйки му кой командва!

Нямах такъв проблем, мъжа ми каза, че аз нося бебето, аз ще реша как да се казва. Много ми е мъчно, че се разправяте за такива работи. Теб ще попитат, стискам палци да нямате много разправии за глупости, важно е да сте здрави и да се обичате!

Не знам защо понякога изборът на име се превръща в голям и дълго време непреодолим проблем за семействата. Слава богу, с мъжът ми не сме имали такъв спор. Още от самото начало решихме, че детето няма да бъде кръстено на никого. След това отново заедно избрахме името на детето. Това, разбира се, не му попречи от вълнение и радост, когато се обаждал на близки и познати да се хвали със сина си, да го обърка.  

Marbeya, кажи какво стана все пак?
Стискам папци!

ами питат те след като родиш, може и по-късно да кажеш как ще се казва, при мен минаваха всеки ден да питат дали съм решила вече
преди да ме изпишат им казах

И според мен проблем имаш с мъжа си.И по добре ги изгладете.
А относно името на бебето питат теб и ти го решаваш,но ще е много кофти ако не сте на едно мнение.По добре не го кръщавайте на никой

 И аз искам да се включа в темата. Имам асъщия проблем. Темата за имената сме я подхващали много пъти покрай приятели. Не харесвам името на свекървата, а и самата свекърва. Семейни сме вече от 5 години и до ден днешен свекърва му не ме е приела за снаха, отношението й е повече от студено, а вече не се и опитва да прикрива, че като ме види не се радва особено. Но на мен не ми пука. Аз си обичам мъжа. Но той много държеше да кръстим бебто на неговата майка. Аз му казах, че съм склонна на баща му, но не и на майка му. А той каза че няма начин на баща му, свекървата щяла да се обиди. Аз съм си харесала две имена, които харесва и той. Но това, което ми харесва повече е с буквата на баща ми и чак ми е съвестно. Но аз обясних на моя мъж защо не искам да го кръстя на майка му. Не му стана приятно да чуе тези неща, но явно се замисли че са вярни защото повече не настоява. Моят съвет е да направите взаимен компромис. И аз мислех с рогата напред, но по-добре се разберете.
Късмет!

Ами така де какво ще се лигави , искал да го кръсти на майка си
Според мен проблема с името е просто повод да се скарате, имате и други проблеми, които е наложително да решите преди да се роди бебето

Първият път като разбра, че не съм съгласна, имаше голяма драма. Олеее. Направо детински инат. Но, после разбра, че няма да отстъпя. И двамата направихме компромис - той предлагаше имена, аз накрая избрах това, което ми хареса. 

изборът би трябвало да е и на двама Ви след като сте семейство 
разногласията не водят до нищо добро.
Имам приятелка която вече 5год вика на синът си ЧЕФО, а той е кръстен Петър на свекърва й 

питат теб, ти казваш имената на детето 

Внимателно помислете говорете и вземете решение още преди да влезеш в болницата.Заради едно глупаво име изгубих спокойствието и щастието си.При нас обаче случая е по тежък .Първото ми дете е кръстено точно на свекърва ми и исках второто да кръстя на баща ми.Никой не ми даде право на избор.До последно мъжа ми мълчеше по въпроса за името по пътя за болницата го питах как ще кръстим детето  той каза както кажеш.След като родих ми звъни по телефона и ми казва че детето трябва да се кръсти на баща му ,защото той така искал.И така развалиха ми един от най щастливите моменти в живота.Съгласих се да не се караме с мъжа ми и въпреки това вече 5 месеца не мога да преодолея болката и горчивината и което е най лошото непрекъснато се караме

Миличка, не искам да те засягам  , само моля обясни ми какво значи "трябва да се кръсти на баща му"- заплашвало ли е нещо теб или детето, ако не го сториш? Ти имаш ли някакви права и глас в това семейство?
И защо, като си отстъпила за да "не се карате", пак се карате?

Ами преди да родя второто ни дете си мислех че всички решения зависят само от нас двамата,обаче се оказа че съвсем не е така.Свекъра заплаши че разделят общият им бизнес ако не стане на неговото и така мъжа ми реши че за да живеем нормално трябва да се съгласим.Караме се защото моите родители не могат да приемат всичко това и вече 5 месеца не искат изобщо да говорят с мъжа ми.Той се озлоби и говори неща които не съм мислела че ще чуя от него.Заедно сме от 10 год.

  Все пак е по-добре да се разберете с мъжа ти.

Без да го сметнеш за заяждане, но ми стана много мъчно, като прочетох поста ти. Мисля, че имате сериозен проблем, ако мъжът ти държи на теб и децата би трябвало сам да се отдели от баща си. Такова изнудване в този момент е много грозна постъпка. Родителите ти и те са в правото да се сърдят, но съм сигурна, че след време ще приемат името. А ти обичай сина си, независимо от всичко. Прегръщам те виртуално и ти стискам палци.

Благодаря ти за подкрепата Анна.Аз обичам децата си безкрайно и съм готова на всичко за тях.Живея с надеждата,че всичко ще се оправи.

И аз мисля,че така е най-добре,да се споразумеете с мъжа ти.

И аз смятам че трябва да се разберете предварително за името, защто знам за 2 случая на развод именно заради името на детето, което ми се вижда просто ненормална работа. Освен това можеш да си избереш име, което да започва само с първата буквичка на свекито, и с това да си измиеш ръцете, а пък всъщност това въобще да не те тревожи, защото бъди сигурна, че щом се появи детенцето, ще видиш как няма да ти пука какво име носи, и ще забравиш за тези си терзания.
Успех.

Успех!

Нямате представа какви хора с колко силни патриархални нагласи живеят още във вече европейска България, та даже в столицата. Моята свекърва е същата като на Дани и при раждането на втората ни дъщеря се сблъскахме със същия проблем - сръдни, караници, изнудване за пари и наследства - само и само да се казва на нея. Съсипаха ни празника, не дойдоха на изписването и сума ти време след това не видяха внучка си. И да вметна, че не съм държала децата ми да се казват като моите родители, напротив - заедно с мъжа ми бяхме избрали неутрални имена, но и това не беше достатъчно. Трябваше да са тези, които свекърите бяха решили и точка. Е, не се казват така, нарекохме ги както ние искахме (но мъжът ми ме подкрепяше, спора беше с майка му и баща му), но ни съсипаха нервите и обидата остана, както в мен, така и у свекървата. И съм сигурна, че нито една от нас няма да го забрави, цял живот. Та, името настина може да се окаже голям проблем!

 http://www.imena.hit.bg/imenata.htm

И при мен беше така. Питаха мен, как ще се казва детето, а мъжа ми ми даде личната си карта през прозореца.
Хм... интересна работа с тези имена. Още като видях двете черти на теста и забълвах имена и мъжки и женски. Накрая се спрях на едно мъжко име и едно женско и ги повтарях 9 месеца. Накрая се роди момиче, въпреки прогнозите за момче... и името което бях измислила много отдавна за момиче, ми се видя неподходящо за НЕЯ. Кръстих я така, както ми дойде отвътре на момента. А мъжа ми каза - "Да не ти мине упойката утре и да съжаляваш, че не си казала онова име, дето го дърдореше сума ти време?..."
Ти като забременя още не му ли КАЗА, как ще се казва бебето? Много е нагло да иска да се кръсти бебето на майка му, при положение, че не можеш да я понасяш и тя ти е никаква! Направо бесните ме хващат, като си представя ситуацията накрая... дъртата ухилена до ушите, а ти - разтреперана от нерви.
Желая ти успех! И пиши, как сте кръстили твоето дете, в крайна сметка.

Не сме имали такива проблеми.И двамата бяхме на едно мнение,4е ако е мом4е-няма да го кръстим на никой от родителските тела.А,ако е моми4е ще бъде със ''С''-демек на майка ми,свеки и свекърми.Но той знаеше,4е ако е моми4е,то ще е с тази буква заради майка ми,а не заради майка му

Ако бях на Ваше място се спирам на име,което няма нищо общо с когото и да е от рода
Така е най-добре и за двама Ви

Имахме подобен проблем като вашия.
В болницата теб питат,и както ти кажеш,така ще го запишат детето-СПОКО!

ТИ решаваш.

Аз пак да се изкажа, че много ме хвана яд...
Мислиш ли, че любовта на свекърва ти към детето зависи от името му?
Ако да, отговори си: В такъв случай тя заслужава ли да кръстиш мъничкото на нея?

Направо не мога да повярвам, че има такива повърхостни и дребнави хора!  А и че има кой да им се връзва на простия ум! Това последното не е упрек към теб, а към мъжа ти...

Хм!Изненадана съм, че има жени, очакващи бебе-най-милото и прекрасно същество на този свят, а такива думи...
Извинявай, нали плода, който носиш е и на "тоя мухльо", който ще му бъде баща?...Да разбирам ли, че наричаш и отрочето си, може би половин "..."?...

Ох и моята свекърва бе причината да изкарам една ужасна бременност и да нямам хубави спомени от сватбата си 
Разбирам те напълно- и аз не бих кръстила детето си на това чудовище-от самото име ме побиват тръпки. Не разбирам само защо прехвърляш негативните си чувства към съпруга ти.Майка му не би направила същото, защото има проблем с теб. В един момент той ще се почувства по- близък с майка си и тогава вече свекито ще се развилнее  Поговорете си, той ще те разбере, изберете неутрално име, все пак не забравяй, че се обичате и съвсем скоро сте създали нов живот, не се озлобявайте един срещу друг.

Ами ние сме решили да е с буква, която не е на никого от родата и сме изключили 1/3 от азбуката  На мъжа ми не му се занимава много и затова аз си харесвам имена и му ги предлагам. Повечето не му допадат, но сме намерили 2-3 дето и на него да му харесват. Предвид, че аз съм ги предложила- значи и на мен ми харесват и така.
Струва ми се важно и за двамата да е приемливо, дори да не е най-любимото име на света. Не си струва да си проваляте взаимоотношенията за това. Ако аз на своя глава кръстя детето с име, което мъжът ми изрично е казал, че не харесва, много ще ми се обиди и това ще доведе до сериозна криза във взаимоотношенията ни. Не мисля, че си струва. Аз си обичам мъжа и е важно и той какво мисли. Детето е на двамата 
А що се отнася до останалите роднини- могат да имат каквито си щат претенции и да се цупят и 5 години ако щат- те губят.....    Детето в крайна сметка ще си е ваше.      и сигурно сте го направили, защото се обичате.

Дааа и аз мисля, че трябва да се опитате да стигнете до компромис. А иначе ако сте женени и детето не трябва да се припознава ще питат теб за името.

По време на двете ми бремености/ а те не бяха леки/ никой не се поинтересува как съм и имам ли нужда от нещо.Присмиваха ми се , че съм станала /как ли не ме наричаха/ дебелана,цоцолана,буре.....и накрая претенции за име.Айде стига, сега е мой ред.С  извинение аз си "драх" задника, аз решавам  как ще се казват и как ще им викам .Таткото беше с мен, като изключим времето в което съм била в болницата / бил е обработван от майка си/, но в крайна сметка се съгласи с мен.Сърдят се , но и аз не оставам длъжна.

аз не мога да разбера защо такова прекрасно събитие като раждането на дете трябва да се помрачава от подобни тъпизми: на кого ще се казва и пр. и то винаги проблемите са от страната на мъжа!
ми да си роди свекърва ти едно дете и да си го кръсти на нея е*аси като й е толкова зор
според мен го кръстете с някво неутрално име или на един от двама ви
на един приятел така техните се карали карали как да се казва и накрая майка му го кръстила НИКОЛАЙ- на никой 

Ми не !Симона се роди и докато си лежах на магарето и ме втрисаше ми донесаха тел и на един смс  пишеше:ako e момче Кристиян а ако е момиче Симона!
Отг беше: дъщеря ти се казва тогава Симона!

чеа и се дивя какви неща стават по света. дори не ми е хрумвало, че подобно нещо може да съществува!
успех на мамата, желая от сърце!