Баща ми ни отказа дома си

 
Като те командироват в друг град за 6 месеца не ти ли осигуряват квартира някаква?

В случая не. Не мога да обясня с подробности за работата, сложно е малко.

Съжалявам Noel !И аз бих се обидила.Жената на брат ти се сърдела
Голяма работа!Ти ли си по-важна или снахата?Ама чак аз се ядосах
Я си гледай детето и мъжа и не им обръщай внимание.И без тях ще се оправиш.Ама им го кажи!
А брат ти защо не и каже на тая жена,че сестра му ще живее 6 месеца и толкоз!Ще и мине сръднята.Да не си за 6 години я!И моя мъж са доведени и заварени ,не можеш да им хванеш нишката,ама се отзоваваме на всичките.Доведения му брат живя 1 година у нас в тристаен апартамент и съм се държала прилично!Според мен вината е повече у брат ти,а се крие зад баща ти.
Не се разтройвай повече.Нали си имаш семейство!Пускай ги да пасат!Някой ден и те ще опрат до теб.Ама ти сигурно ще им помогнеш,защото си добра.И аз така направих.Но това им беше наказанието-чувстваха се ужасно виновни!

А защо просто не говориш  с брат си, след като той е този, който  в същност живее там?

МАМА КРАСИ не жената на брат ми, а жената на баща ми се сърди. Говоря за мащехата ми. Брат ми е на 18 год. и още не е женен. Живее сам в къщата, защото е ученик /както съм упоменала по-горе, ще прави бал/. Само баща ми и жена му живеят в Рим.

.......... вярно, че каза за бала....
Ами много е тъпо, какво да ти кажа, според мен  му кажи как се чувстваш, за да не си мисли, че всичко е ОК....

За съжаление на някои хора само приказките са им големи, но когато се стигне до  действия никакви ги няма...Още по-одбидно е, когато това са близки....Аз бих се обидила много, бих се дистанцирала в бъдеще...

Трай си.............Господ забавя но не забравя .Ще дойде и твоя момент .Супер кофти ситуация.

Аз съм на мнение,че с роднини вземане-даване по-добре е да нямаш...
За твое добро е да живееш отделно,повярвай ми.Сама ще се убедиш след време.
Горе главата,квартири се намират навсякъде.

Да, и аз така си мисля, че е много по-добре на квартира. Ще сме си самостоятелни и няма да се съобразяваме с никой. Няма да се свивам в ъгъла като мишка. Но ми стана гадно от думите му, все едно ми каза "В моя дом за теб и за детето място няма", иначе винаги е повтарял колко се гордее с нас, колко ни обича....
Въпроса ми обаче е : Какво да правим с този бал? Да отидем ли, да не отидем ли? Не ми се ходи никак като знам брат ми какво е казал за мен  /че не можел да се съобразява с нас, че си канел приятели и не можело да има вкъщи дете, с което да се съобразява/. Между другото никога не сме били близки с брат ми, освен като малки. И другото което е баща ми ще иска да се видим, ще се държи както винаги, все едно нищо не е станало, пък за мен е станало. Ужасно се чувствам просто, наистина!

Много съжалявам за това твое разочарование 
За мен също отношението, казаните думи са много по-важни от материалната или каквато и да била друга помощ... такова нещо не се забравя. Личен опит нямам такъв, тъй като родителите ми са заедно, и са страшно всеотдайни, но ми се струва, че бих се дистанцирала от такъв баща, каквото и да ми струва това.. още повече че не се виждате много често, както разбирам.. направи така, както би се чувствала най-добре.. Иначе, когато аз имам някакви проблеми, винаги си припомням една мъдрост: "Ако благодаряхме на Бог за всичко, което ни е дал, нямаше да ни остане време да се оплакваме". Мисли за това колко много имаш в този живот! Страхотно детенце, което те радва, сполучлив брак, хубава работа... съсредоточи се върху твоите си неща, и се опитай да изместиш от мислите си тази случка..
И, аз лично на бала не бих отишла...

Точно това е! Не е ли несправедливо Моника да няма дядо, да не познава дядо си?! Искам Моника да има дядо, който да я обича. Дали да преглътна собствената си гордост и разочарование, за да не я лиша от него?! Момичета, много ми се плаче.
Не стига че трябва да се разделим със съпруга ми за 6 месеца и най-вече той да вижда толкова рядко дъщеря си, ами и този удар под кръста от баща ми. Мислех, че се е променил, станал е по-добър, след като години на ред не ми бил рамо и не е бил част от живота ми. Ама май само за хубавото е на първия ред....

Много добре те разбирам.И моят баща е същият,навремето получи 4стаен апартамент,като представи и моя акт за раждане,не му беше неудобно,обаче беше му неудобно да каже на децата си,че имат сестра.Не се измъчвай напразно,не си струва.Щом на теб не ти приятно,няма да ходиш на бала,ти трябва сама го решиш.Не ти лишаваш дъщеря си от дядо,а самият той.Обич не се показва с думи,а с делата.Аз не бих отказала напълно контакти с него,но само на моята или неутрална територия,все пак те са нужни на самото дете,обаче дъщеря ти най много се нуждае от спокойна и щастлива майка.Лично аз съм приела факта,че не мога да разчитам на баща си,и съм в хармония със себе си.Пожелавам го и на теб от все сърце.

Е, ти може искаш детето да има дядо, който да я обича, но той изобщо не се държи като човек, имащ намерение да се отнася по този начин с внучката си, нали? Така, че както са  ти казали- той я лишава от себе си, не ти...аз не бих отишла на бала...

Ако уважаваш брат си - отиди му на бала... Но покажи на баща си, как те е накарал да се почувстваш... и на мащахата си - също.
Че ще намериш начин съм убедена

 
Ноел,дистанцирай се
На думи е много лесно да се говори,но като дойде момента си проличава кой какъв е.Разбирам те криво ти е и на мен би ми било И аз искам моя син да има баба/имам предвид свеки/,но не баба само на приказки за пред хората......С тези си нейни действия и постъпки,тя сама си направи така,че да не ни интересува какво прави и все по рядко вижда детето,макър 4е е 2 етажа под нас....
гледай си детето и семайството и се дистанцирай колкото се може пове4е,ясно е 4е не можеш да разчиташ на близките си хора

Много ти е болно сигурно!
За съжаление, хората са такива, даже понякога собствените ни родители грешат жестоко спрямо нас!
Със сигурност баща ти ще разбере какво ти е причинил и ще съжалява.
Но, според мен, не трябва да отрязваш пътя на детето си към дядо му.
За бала, ти ще си решиш, но за престоя- най-добре е да не си тровиш нервите с влизането в тази толкова "специална" къща за 6 месеца, а по-добре да си самостоятелна.
Прости им и поне ти излез с достойнство и на висота от тази неприятна ситуация! Най-голямото наказание за мащехата ти ще бъде  това, да й покажеш, че ти не си на нейното ниво!
 

 
Като майка на дете под 3 години имаш право да откажеш командировка, по-точно работодателя ти трябва да има съгласието ти за да те командирова. А тук става въпрос за 6 месеца, недоумявам. При това те командирова без квартира...

Лично до мен - това са 6 месеца, не е седмица или две. Родителите ми не са разведени, но много трудно бих се навила самата аз да изкарам там толкова дълго време.

Колкото до думите на мащехата ти - наистина е грубо. Може би мисли, че като апартамента е на баща ти ти ще искаш той да го припише на теб вместо на сина и, знам ли...

Но пак тази командировка не мога да я разбера.

А бе ти защо не попиташ брат си точно как стоят нещата?  На мен ми се струва, че това може и да не са негови думи.

Това защо и как Ноел е решила да замине 6 месеца командировка с детето без да и плащат квартира си е нейна работа и тя си е направила сметката.

Думите на баща ти са наистина много тежки   На квартира съм сигурна, че ще си по- добре, но обидата и разочарованието ще си останат Предполагам, че аз не бих отишла на въпросния бал, щом не чувствам брат си близък както пишеш   Нещата в действителност са доста сложни. Брат ти е на 18 години и на практика си е малък. Оставили са го сам в къщата и той е свикнал да се разполага и да си кани приятели/приятелки по всяко време. Един вид той е диаманта на компанията, защото разполага с терен Ако отидеш там с детето определено ще му нарушиш спокойствието и подозирам, че за това роптае. Нищо лично към теб и детео, просто ще трябва да се съобразява да на прави купони, което него не го устройва. Гадното е отношението на баща ти и най- вече на мащехата ти Аз имам един развод зад гърба си и едно дете от първи си брак. Сега като се замисля, в каквито и отношение да сме с бившия, той определено ще застане на страната на щерката. Всъщност като се замисля, втората му жена едва ли ще има смелост така да се противопостави така и да го кара да избира.

не е и необходимо- жената за себе си е преценила, че отказа е свързан с по-големи негативи от приемането.  Всеки с иима приоритети. В този смисъл я разбирам. Пък и проблема не е в това има ли квартира, няма ли, а че родната й кръв й играе сечено и я пренебрегва заради мащехата й-незаради другото си дете, а заради жена.

Честно казано, мисля че синчето и мащехата играят заедно. А баща ти им се води по акъла, което е нормално, все пак живее с тях.

Не знам как бих реагирала аз - може би бих преглътнала, но с едно на ум.

btw Поведението на брат ти е довело до ситуацято, поради което той е в основата на

Жената си е преценила негативите и позитивите без да съгласува нещата с другите. На това му се казва "сметка без кръчмар"...

Извинявай!Аз пък разбрах,че на брат ти жената.Пък то момчето било малко.
Значи на баща ти е вината.Мащехата,като се е женила и знае,че човека има дете,да си е правила сметка.Ей,какви зли жени .И той и се води по акъла,ама.....
Пак ти казвам,НЕ СЕ ЯДОСВАЙ!Гледай си семейството и не им обръщай внимание.Дребни душички.Не си заслужава да се тормозиш.
А на бала на брат ти,ако имаш желание,защо да не отидеш?
Явно мащехата е властна и командва парада.Той няма вина.

Абе то акъл от страни,лесно се дава!Послушай си сърцето и прави това ,което то ти казва 

Съгласувала съм всичко, но със съпруга си. С кой още според теб трябва да го съгласувам, с целия свят ли? Не мога да ви обяснявам подробно за работата си, работя като прокурор и трябва да съм там. Не е точно командировка, просто назначение и трябва да работя там до края на септември. Както и да е, не виждам какво значение има, за мен това не е проблема. Не е проблем и това, че ще живея на квартира с детето. Проблема е в това, че баща ми се държа ужасно и дори не ми се иска да го виждам повече, никога не е полагал за мен грижи /с майка ми са разделени откакто съм се родила/, мислех, че се е променил, но не е. Не Знам дали да го отрежа или да стисна зъби!!!!Просто не знам какво да правя по отношение на него. Коментарите за работата и за детето, за квартирата и т.н. не ми помагат. Проблема ми е от друго естество. Благодаря на повечето за разбирането! ellyst , лулу, точно ме разбрахте. 

А с основния човек, породил писанията ти съгласува ли го?
Ако не си - тогава няма причина да се сърдиш. Има право да си обидена от ситуацията, но това не променя нещата.

Може ли прокурор, който трябва да е наясно с човешката природа да разсъждава толкова детински, или това, че ти е болна тема от детинтво те кара да възприемаш нещата по този начин?

Аз бих се дистанцирала и то доста, а ако баща ти все пак се поинтересува, защо си се дистанцирала, бих му казала защо. И аз много бих се засегнала, баси, хората отстъпват къщите си на абсолютно чужди хора (пресен пример от чужбинския форум) за да помогнат в нужда, а собствения баща да откаже на дъщеря си.... незнам. И това при положение, че къщата е достатъчно голяма....
Брат ти ми е ясен, всички сме били на 18 и знаем колко е хубаво да нямаш контрол около себе си, плюс това той с детския си, момчешки акъл едва ли разсъждава много по въпроса, мисли единствено той да е добре, но баща ти се предполага, че е порастнал вече. А с неговата съпруга по принцип в какви отношения сте? Разбирате ли се или колкото да не е без хич? Ако се разбирате, защо не й се обадиш на нея, да я питаш какъв й е проблема? Не за да я молиш естествено да живееш там, то е ясно, че ще си търсите друг начин, а просто за да се изясните и да не си трупаш обидата. Може пък баща ти да се оправдава само с нея...

Ами щом на брат ти не му пука за теб и детето, ти от какъв зор ще ходиш на бал? Сигурно съм рязка, но ми е писнало да щадя чуствата на хора , които не се съобразяват с мен. А баща ти като иска  да види детето да дойде у вас. Освен това смятам, че Моника няма да стане кой знае колко близка с дядо си при тези еднократни визити, ако той не звъни и не се интересува от вас през останалото време. Съвети много  , но ти си прецени кое ще те натовари по-малко- да преглътнеш обидата и да отидеш или да се чустваш после неудобно. Успех !

Май нещо не схващаш 3а какво става въпрос и даваш тъпи определения 


Noel, а3 също  не бих отишла на бала на брат си и бих се дистанцирала от семейството на баща си. Много неприятна история, но баща ти сам прави нещата такива.
Имам дъщеря от първия си брак и с настоящия ми съпруг сме се ра3брали, че тя е част от мен и каквото имам а3, принадлежи и на нея. И а3 живея в чужбина, а тя в БГ и се старая по всякакъв начин да и помагам и угаждам, 3а да не чувства липсата ми. А3 като родител не бих постъпила като баща ти. Но мъжете може би са малко по студени. И въпреки всичко баща ти не е прав.
На твое място бих отишла на квартира и бих прекъснала отношенията си със семейството на родителя.

Тъпи са твойте размисли по темата. Изобщо на всички, които се вързвате на подобни истории. Самата тема е едно оплакване, защото една жена, която е майка и прокурор не би трябвало да иска съвети чрез форум, би трябвало сама да може да прецени ситуацията. Направо е смешна цялата ситуация. Жената не иска съвет, за нея не е толкова важно дали трябва или не трябва да ходи на бала. За нея е важно да се оплаче и да получи съчувствие.

Да, съчувствам и, но с това се изчерпват нещата. Да си прецени кое и е важното в живота - работата (да ходи 6 месечна командировка с малко дете - всъщност кой ще го гледа докато тя работи) или личния живот. Вярно е, че трябва да се търси компромисен вариянт, но простата логика ме навежда на мисълта, че има нещо, което не е така съвсем.

АЗ отдавна съм се дистанцирала от семейството на родителите ми, и главната причина затова е, че си имам собствено семейство, и заради това се занимавам само с проблемите в него, а не с проблемите на родителите ми и роднините ми. Когато ми се оплакват изслушвам ги за да им олекне, но решенията си ги взимат сами и не търсят моето мнение за неща, които не ме засягат пряко.
Нямам  претенции към имоти, нямам претенци и да живея при тях. Въпреки че са ми родители.

Аz пък не раzбирам някои неща... Ти zащо искаш точно там да живееш? Абстрахирай се от факта, че това е домът на сина на мащахата ти.

Това си е чужд дом, в който вече някой живее и ти искаш да се настаниш там с едно малко дете zа 6 месеца. Иzвинявай, ама ако ства въпрос zа моя дом, аz не бих била супер въудушевена. Друг е въпросът, че аz НИКОГА не бих молила zа такова нещо. Моето спокойствие е най важното и не бих се настанила в чужда къща било то zа 1 ден или zа 6 месеца (беz zначение на свекърва, тъща, брат, сестра или приятели). На мнение съм, че съвместното съжителство води само до ненавист.

От друга страна раzбирам мащахата ти. Като се настаниш при сина и определено ще въzникнат драzги и ти като по въzрастна ще се чустваш в правото си да го "командваш". Аz бих zащитавала детето си от такива набеzи. И все пак не става дума zа 1 ден, а zа 6 месеца.

Всеки гледа от собствената си камбанария. Понякога преди да помолим zа нещо би било по добре да се zамислим дали няма да "притесним" другите с нашите молби. Никога не zабравяй, че никой нкому не е длъжен. Дори отношенията майка дете са свърzани с много такт и компромист.

На Кронки жена му, а3 оставам с впечатленито, че ти не проумяваш, 3а какво точно се търси мнение по темата, но няма 3начение и не искам да спамя и вли3ам в спор.
Тук не се иска мнение по отношение на професията и, отглеждането на детето, а на толкова трудните отношения родители-деца. Особено и когато родителите са ра3ведени и вече имат нови семейства.
И а3 съм търсила такава помощ по форумите, но не да се оплаквам, а да чуя, как другите виждат нещата и как те биха постъпили.
Моля те да не се 3аяждаме и отклоняваме от темата, която е о3аглавена" Баща ми ни отка3а дома си"

Аз не съм дете на разведени родители.
Въпреки това не и минава през ум идеята да живея у тях, защото са ме възпитали, че родителите са длъжни на децата до 18годишна възраст. След това е въпрос на желание дали родителите ще помагат на децата.

Просто възпитание и разбирания.
Не се отклонявам от темата - не разбирам от какво толкова се жалва заради това, след като не е останала на улицата? Оставя мъж за 6 месеца, кой ще и гледа детето докато работи? И защо заминава с детето?

Ако жената и е отказан подслон, и наистина няма къде да живее - тогава разбирам. Но всичко остнало за мен са капризи.
Попитах вече дали това, че е дете на разведени родители не и променя реалността на преценката - знам че е болезнено за дете, оставя белег, но не променя реалността.
Баща ми си има жена, живее си живота с нея и това няма общо с мен. Идват ми на гости, когато имам нужда от помощ им се обаждам, но те по никакъв начин не са ми длъжни. Получавала съм и откази за помощ, но не го смятам за ненормално - в крайна сметка всеки си има живот.

При това не става дума за 1-2 седмици а за 6 месеца...

.... отиде коня у ряката.    В спора се раждала истината, казват.  Ама тя истината да не е една за всички я? Затуй, не се напушвайте много 

Noel, виждаш че хората постъпват различно в такива ситуаци, така че действай както прецениш- все нящкой ще ти каже че грешиш, а друг- че си права...

Сложни са тези кръвни връзки.

на Кронки жена му ти не само, че не схаващаш за какво иде реч, ами даже не искаш да го направиш Случайно да е питала "кой ще ми гледа детето като е болно, защото тате отказа" и "редно ли е да си зарежа мъжа в София а аз да замина за 6 месеца" ????? Никъде не ги прочетах тези въпроси. Ти що се буташ да да ги нищиш? Нейния живот ли живееш, нейното дете ли гледаш, нейната работа ли работиш, в нейната ситуация ли си та прецени така нещата или какво????
Изобщо не става въпрос за това къде ще живее. Ми тя може да има възможност и в палат да се настани! Попитала е баща си дали може да отседне в родната къща, той е отказал. Е точно в това е проблема! Когато един човек ти е близък или приятел, ти трябва да можеш да разчиташ на него, когато имаш нужда. От поведението на баща и става ясно, че тя на него не може да разчита. Еми боли! Без занечние какъв е точно е повода и дали си в безисходица - винаги боли, когато те изостави човек, който си смятал за близък!
И едва ли идеята на темата е да търси съчувствие. По скоро ситуацията за бала е такава, че наистина едобре да чуеш и чужда мнение, за да може да си свериш часовника и да не се юрнеш да взимаш тъпи инпулсивни и първосигнални  решения.  Много ясон, че не сме ние тези ,които ще и дадем акъл какво да прави и че тя обезателно ще се юрне да се съобразява с мнението на мнозинстовот.

Ноел, има поговорка "кръвта вода не става", той е твой баща, уважавай го, хората се променят, отчуждават се, в Западна Европа и САЩ например за да отидат на гости се обаждат предварително питат може ли не може ли, мисля че той може би възприема техния манталитет, особено ако жена му е чужденка. Макар че сме българи аз също се обаждам и питам удобно ли е да отида на гости, на никой не мога да разчитам, освен на себе си.
За бала не знам, може би да отидеш за малко и ако не ти е приятно да си тръгнеш, но лично аз бих срещала дъщеря си с дядо й, не мога да й го отнема, той е нейният дядо, какъвто и да е, мисля че тя трябва да го познава, когато порасне сама ще реши да поддържа или не връзка с него. Хайде не му се сърди толкова, той не ти е длъжен с нищо. Дано ти мине скоро. 

лулу!
Опитвам се да си представя ситуацията, затова се зачудих и за детето. А ти опита ли се да си представиш цялата ситуация, а не само това, което авторката е представила?
Абе аз се мислех за лековерна, ама вие май ме надминавате...

Разбирам ,че си обидена - на брат си и на баща си, на мащехата си също ....
Но според мен ще ти е по-добре ако си на квартира- сама казваш ,че така няма да се съобразяваш с никого...
...Относно бала на брат ти: има време до тогава,може и да ти размине ,може и още да си обидена- ще поживееш-ще видиш.Засега те съветвам да оставиш нещата така- не отказвай поканата. Като дойде времето,на място ще прецениш как да постъпиш и как да се държиш ....
 

И психолог да беше, авторката преди всичко е човек с емоции и чувства. Това че е прокурор не значи, че е безчуствена. Професията няма нищо общо тук.
Малко хора го знаят, но ще споделя нещо много лично, дори да се срамувам от постъпката на баща си ( лека му пръст!).
Когато забременях живяхме при татко, защото беше след инсулт. Той ни помоли да живеем при него, а и аз се разкъсвах между две къщи. Бях към третия месец бременна, преди Коледа, той идва и ми заявява, че трябва да му плащаме наем! Това при положение, че плащахме всички сметки и храната. Грижите и отделното готвене за него не се брои. Аз му заявих, че не е редно, че плащаме всичко и аз го гледам и търпя миризмата на ужасните му евтини цигари.
Той заяви да се махаме! Демонстративно прибра цялата посуда, изключи печката, не ми даваше да се къпя. Едвам изкарахме 5 дена, докато намерим квартира по Нова година. Аз треперех от нерви заради отношението му.
Накратко, той изгони бременната си дъщеря на улицата посред зима.

Детето ми преди 2 дни претърпя операция, а аз освен операцията претърпях и огромни разочарования от страни на моите родители. Какво да правиш - не му имай доверие повече. Това не пречи да имате отношения. Имай отношения с него, но не го считай за приятел.
П.п.Самотна майка съм. Това, че е оставил жена с малко бебе на времето не му прави чест - само по себе си говори много. Не се стягай. Имам приятелка без баща - страхотен човек е. Постигнала го е сама и с малко помощ от майка си.
П.п.2. И моят баща не ми се е обаждал откак стана ясно, че на сина ми - година и 3 месеца е детето - ще му правят операция. Ама не ми дреме - да се оправят там.

Точно това визирам - едно е да те изгонят бременна, без осигурено жилище и т.н. Друго е да искаш да се натресеш някъде и да ти откажат.
Пише, че има съпруг, има жилище и ще замине командировка - т.е. нещо за службата, при това не и осигуряват квартира. Като майка на дете под 3 годинки може изобщо да откаже командировката (като прокурор би трябвало да има достатъчно познания в материята), но тя не само че приема без да е попитала дали може да изкара там тези 6 месеца, но и се жалва, когато тази услуга и е отказана.
За теб го разбирам. Представям си целия ужас и страх, който си изживяла, направила те е състрадателна, но се опасявам че в случая е нещо от рода на "болен здрав носи"

Noel,
според мен братчето е ревнало заради "терена" и изобщо не се е замислило за взаимоотношенията с баща ви...
Посто може би поредната прищявка...

Лошото е , че баща ти е взел такова лекомислено решение.

Според мен просто не си дават сметка како значи това за теб.


Отиди на бала, ако демостративно ти покажат някакво недобро отношение, спокойно можеш да си отидеш и да не се обвиняваш после, че Моника няма контакт с дядо си!

и моите родители са разведени и явно съм доста голямо перде,но дори не би ми хрумнало да искам покрив от 1овек който не се сеща да се обади за рождения ми ден
не си късам нервите с подобни неща,отдавна ми е на игнор,не искам,ама хи1,детето ми да бъде оби1ано и разо1аровано от подобен 1овек
на 18 г дете не бих се връзвала,той си има неговия си свят,рабира се 1е не иска сега тамън като е завършил у-ще и си има къща да му се вре дете в краката..бих пратила кати1ка и нещо малко за бала му,толкоз

Жената е накърнена от отношението на "близките " си. Коментарите не са за професията й и последствията от това, а за ЕГОИЗМЪТ В ХОРАТА.
Аз не бих отишла на бала, ако след доуточнуващ разговор с, първо брат ти, после с баща ти, пак получиш отказ.

Скъпа, ти работиш като прокурор, ми баща ти ли ще ти прави проблем. Сама си видяла какво значи проблем, нали? Такава ти е работата, сблъсквала си се с какво ли не? И сега емоционално не можеш да се справиш с това, че не можеш да разчиташ на баща си? За първи път ли ти се случва?
П.п. Аз на моя също не мога да разчитам. Драми не правя. Случва се. Родителите не си ги избираме.

"Бащата" вече е създал семейство и е длъжен да се съобразява с човека с който съжителства.
И не е трябвало да приемаш "бащината си къща" като даденост в случая.

 Началниците на служители си в правораздавателната система не четат ли закони? Върнала си се на работа. Хубаво. Но за да заминеш в друг град да си изпълняваш служебните задължения с дете до 3 години трябва и твоето съгласие.  
Бих говорила с началството.  

На Кронки жена му - донякъде си права, но не си. Най-нормалното нещо на света е като отиваш в командировка в града, в който живее баща ти и другите му деца, да искаш да отседнеш при тях, вместо да търсиш квартира.
Не съм чела темата, само първия постинг и тук там на тази страница, но доколкото разбрах той не й е предложил съдействие за осигуряване на квартира. Можеше да каже - ето - брат ти ще ти съдейства, ще намерите жилище, всичко ще е ОК, само не можеш там да останеш, защото еди си какво - основателна причина.
А при тях е от лошотия. Или от некадърност.
В такъв случай - по-добре далеч от такива. Няма обективна причина да не я искат. Просто няма. Айде по пързалката тогава.
Което не значи да прекъсваш отношения с тях.  Но мисля, че доверие повече няма защо да им имаш. Повярвай ми - от два дни нямам доверие нито на майка си, нито на баща си. Страшно е, но се случва. Не пречи обаче да ги използваш колкото може - докато се дават.  Накарай ги да ти намерят квартира предварително. Да смеят тогава да откажат. 

Значи вие предлагате да рискува работата си, с която храни детето си, заради липсата на подкрепа от близките й????????
Изумена съм.........
Авторката, не им се давай. 
Ще се справите. Отиваш там и това е. Никой няма да те спре. И квартира ще си намериш - спокойно. А какво - да останеш без работа и кариера заради някой си ли. Айдееее - улево...

Пешовска, егоизмът в хората е нещо, което е крайно време да приемем за даденост и да не се опитваме да се борим с него, ами дори да го извъртаме в наша полза. И аз бях наивна навремето.. толкова много ме нараниха, че няма да се дам вече, ако ще и последния човек на тоя свят да остана. НО - трудно е - но не си сама - много хора имат проблеми с роднините си - радвай се че поне имаш семейство...

Понякога се изумявам какво четат хората и какво виждат.
Квартири, назначения, работа.
Проблемът е чисто емоционален.
Аз бих била много обидена и бих го показала. Оттук нататък зависи от баща ти, дали ще осъзнае какво е направил.

casiopea, извадила си нещо от цялото.  Както и да е.
 
Тя е на държавна работа.
Предчувствам, че става нещо на което съм била свидетел преди години - да не я мачка някоя мижитурка-скатавка /мъж най-вероятно/, която се чуди кой да натресе работата, за да не стои на неговото/нейното бюро и да си е измил/а ръцете.  Работата съм повече от сигурна, че няма да си загуби.

Чудесно и аз се зачудих за детето, представих си иситуацията, обаче не е моя работа и не ме питат, нали така?! Всъщност дори не ми се налага да си я представям, а само да си припомням. И не заминах в друг град, ами си нарамих детето и заминах за почти година в друга държва. И да ти кажа оцелях, та даже ми беше добре. Ама и това не е обект на тази тема. Темата до колкото си спомням е за човешките взаимоотношения, а не затова защо е тръгнала с детето?  И ми е много интересно какво влагаш в понятие "лековерен", че го използваш с такъв размах? От това колко съм повярвала на Ноел, зависи нещо в живота ми ли, та реши че съм лековерна?

Хайде стига сме коментирали защо и как жената заминава. Заминава и толкова! Така е преценила, така е сметнала за редно, такива са обстоятелствата!  Подозирам, че като прокурор е наясно какви са и правата и е достатъчно интелигента да си преценява ситуациите и без дружната съфорумска подкрепа

В подобна ситуация, най-нормално ми се струва да отседнеш в бащината къща и не смятам това за натрисане!
Бих се натъжила безкрайно, ако баща ми ми откаже подслон, така че просто ти съчувствам. Жалко, че е решил така да постъпи.

Лулу, браво на теб че си имала смелост да направиш всичко това. И че си се справила също!
Това доколко си повярвала в писаните неща дотук, би трябвало да е отражение на мирогледа ти.  Но виждам основните разлики между написаното от теб и Пешовка, с написаното тук...

Радост, това е относно "разбиранията и възгледите". Просто моите родители са се постарали да ми втълпят да не разчитам на тях а да се оправям сама. Длъжни са ми до 18 годишна възраст. След това се оправям както мога и всяка тяхна помощ е тяхно благоволение. Човек си живее сам живота и има отговорността да научи децата си да се справят сами с него.
Айде че ще отплесна пак за къпането на 8 годишните момчета, гледането на децата от бабите и т.н.

Лек ви петъчен ден!!!

Офф. Като го видя тоя Бирлибан все се сещам колко любима кнежка ми беше и ме е яд, че зачезна някъде. Толкова беше четена, че баба ми я заши с конец.

Именно. Въпроса е, че когато човек - интелигентен човек - вземе някакво решение - нормално е близките му - приятели и роднини да го подрепят. В такава ситуация можеш да направиш 2 неща: първо се чудиш дали наистина грешката не е в тебе и 2ро: преценяваш си приятелите...р еспективно роднините.

Разбира се, разбира се че си права. Но като е взела това решение, да отиде в града в който живее баща й и да отседне на квартира, при положение че има къща, в която има място - е леко казано грозно.

Това, че никой на никого не е длъжен, си е вярно.
Това, че тя ще се оправи и сама - също.
Въпроса е на човещинка.
Всеки човек има трудни моменти в живота си. И ако на самия теб не ти е трудно в момента, нищо не ти струва да помогнеш. Да не говорим, че и да ти е трудно, пак можеш да помогнеш. 
Някъде все пак съм чела че същия този човек е изоставил авторката и майка й когато авторката е била на невръстна възраст... така че все пак не виждам какво се очаква от него -т ой си е показал отношението навремето.

А това ми е ужасно странно. Как може да се уважава човек, изоставил  бебе на 3 месеца... 
Не ми се сърдете, аз съм от другата страна. Моето дете е изоставеното.. само като си представя как ще гледа на баща си след 20 години и как ще разчита отново и отново на него и ще му се иска да му помага.. как ще трябва да му обяснявам, че няма да му помага... коси ми се изправят.
Ноел, майка ти какво казва по въпроса?

Абе те и моите така направиха, но когато съм била в трудна ситуация те веднага са се оказвали до мен, без да ги моля за каквото и да било. И друг път съм писала във форума - след развода останах на улицата с хлапето. И през ум не ми мина да се върна при нашите. Те също не ми предложиха да се върна при тях - предложиха си помощта да си купя собствено жилище Не приех пари, но факта, че предложиха беше от огромно значение за мен!
Да прекрасно е децата да знаят, че след определена възраст трябва да се вземат в ръце и да си жвеят живота без мама и тате, но това далеч не означава мама и тате трябва да се правят, че не ги познават Нещо като сирачетата - държавата ги гледа до 18 и после шут отзад
Сори, може би наистина нещата опират до разбирания. Моите са такива, че близките ти са до теб, когато имаш нужда от подкрепа. Ако точно тогава се покрият, значи просто не са ти близки и старателно ги игнорирам.

[/quote]

Не е въпрос на дълг, а на човещинка, както някой написа.

Не мога да коментирам темата, защото нямам представа от подобни отношения, но това ми се наби на очи.
Как така съгласува със съпруга си, че 6 месеца ще живеете в чужда къща (да, на баща ти е, но ти си имаш свое семейство, а и стана ясно, че баща ти не живее там, а само твоя полубрат, на когото при това предстои бал в същата тази къща). Попита ли баща си дали изобщо можеш да гостуваш там, попита ли брат си, попита ли мащехата си?
6 месеца не са малко време и аз лично дори не бих си и помислила да поискам да живея толкова дълъг период у сестрите на мъжа ми или у моята. Огромен ангажимент е да отделиш за 1/2 г. стая/стаи за цяло семейство и да се съобразяваш с тях. Гостували са ми моите братовчедки, но за 2-3 дни - първо са питали дали ще е удобно или аз самата съм ги канила, но ми се е случвало да им откажа гостоприемство и да отидат на хотел (имахме режим на водата през лятото и не си представях да топля води за пране, миене и къпане на повече хора). Случвало се е и 1 седмица да живее у нас мой братовчед, защото имаше ангажимент в София - не ми беше много приятно, но това беше шанс да се видим за няколко вечери, но 1 седмица е различно от 6 месеца.
А и не мисля, че чужд човек ти е длъжен с нещо - жената на баща ти за теб, мъжа ти и детето ти е чужд човек, а това е нейния дом и балът на нейното дете - верочтно иска спокойствие, когато се върне.
Родителите ми също с нищо не са длъжни на децата си - ако имат желание и ми предложат помощ - не бих отказала, но да изисквам...
А и не бих приела директно работа в друг град с идеята, че там имам роднини и ще мога да поживея у тях. В моята работа пътувам често. Когато имам роднини в града, където отивам, винаги им се обаждам и им гостувам, но отивам на хотел. Не мога да си представя да искам някой да си промени навиците или стила на живот, за да се занимава с мен. Ако ставаше дума да гостувате за дни или няколко седмици, бих упрекнала баща ти и брат ти.
С родителите ми също не бих живяла, както и с тези на мъжа ми. Щом съм достатъчно голяма да имам мъж и деца, значи мога да си осигуря също покрив и хляб.
Ама това е моето мислене и моето мнение. Аз го наричам съобразяване с личния параметър на другите.
 

И сега искам да попитам дали ние като родители, ще постъпим така както постъпва бащата на авторката на темата.
А3 няма да го направя никога.
Няма и да 3абравя как в труден 3а мен момент, баща ми и негова жена ми подадоха ръка. 3атова са родителите.

Ноел съжалявам,че си разочарована,но не мисля че и на теб ще ти е лесно да се съобразяваш с полубрат си,щом е тийн

Ми не знам - в случая става въпрос бащата да пенебрегне уюта на едното си дете, за да създаде такъв за другото. Авторката не е останала без покрив...
Наистина е труден момент за жената - оставя любящ съпруг (предполагаемо), тръгва за 6 месеца далеч от него с 10 месечно бебе, което не е ясно кой ще го гледа докато тя си гони кариерата. Но вероятно авторката си е намерила решения за всичко, част от които не е съгласувала с който трябва предварително.

На някои им е трудно ако не ходят на дискотека 3пъти седмично, на други - да си платят тока. И в двата случая прибягват до помощ от родителите. Виждала съм го.

Пределно добре разбирам накърнените ти чувства, но както някой по-горе беше казал една от любимите ми поговорки "Господ забавя, но не забравя". Случили са ми се доста неща в живота, които я потвърждават.
Тъй като обичам народната мъдрост ще добавя още няколко поговорки, които ако успееш да материализираш ще ти стане по-леко. "Не плачи за нероден Петко" - не знаеш какво ще стане докато дойде време за бала на брат ти. Може да си обективно възпрепятствана да отидеш и да нямаш място за колебания, може дотогава да ти е дошъл различен акъл в главата и т.н. Като дойде време да ходиш, тогава ще решиш сама.
"Всяко зло за добро" - вероятно така е трябвало да стане, за да не изпиташ по-големи разочарования.
Що се отнася до баща ти, самият факт, че се терзаеш означава, че не желаеш да скъсаш напълно с него. А това, че искаш детето ти да си имало дядо ми звучи като оправдание. Бъди сигурна, че и на баща ти вероятно му е гузно. За да му натрия носа, аз лично бих се опитала да се държа сякаш нищо не се е случило, но не бих му спестила истината в подходящ момент. Ако се врътнеш, ще дадеш подходящ материал на полу-роднините ти да кажат колко са били прави, но ако се държиш гордо ще им натриеш носа.
Не се коси - всяко зло е за добро  

Айде стига, бе, егати уюта. 2етажна къща, в която живее сам тийн.
За жената на баща Й тя била чужда човек - чувате ли се.  Ако някоя от вас се омъжи 2ри път вашите деца чужд човек ли ще бъдат за мъжа ви.

Въх и до развода на родителите и стигнахме...
Дъщерята е живяла при майката, а не при бащата. Вероятно тя е получила и родителските права.
Докато синът е живял при бащата (вероятно). Така погледнато синът е по-близо до бащата отколкото дъщерята. Колкото и да и е мъчно на нея.
Досега никъде не става дума и дъщерята какво е получила от баща си. Също така и синът какво е получил от баща си.
Става въпрос, че авторката си е направила някакви сметки без да го съгласува с нужните хора. Съгласувала го е със съпруга си, който ще се лиши от нея и от детето за 6 месеца (примерно няма да има кой да му готви и глади), но не го е съгласувала с полубрата си, при който иска да отседне за тези 6 месеца. Ми той не едлъжен да се съгласява. Авторката не заминава там да лекува себе си, детето си или нещо неотложно, а заминава да търси развитие в професионален план. Всички ли трябва да и правят поклон за да се развива както тя си харесва?

Навремето съм изпадала за момент в подобна ситуация. Трябваше да работя през седмицата в София, мъжът ми и детето бяха в Плевен. Майка ми живееше сама в апартамент 120 квадрата (баща ми пътува месеци наред по работа) и беше ужасена от мисълта да не се нанеса при нея да живея.   Престоях там около месец, докато си уредя квартирата - и до днес съжалявам, че не се натресох на някоя приятелка, вместо да слушам всеки ден въпроса какво правя в дома й, като съм вече женена, дали не я лъжа, че съм си намерила квартира и т.н. Такова нещо не се забравя, но сега, обръщайки се назад ми е по-скоро смешно, отколкото тъжно или нещо подобно. Все пак за нищо не може да съм й била в особена тежест, първо беше ясно, че съм там за кратко, второ прибирах се 4 вечери от седмицата само да преспя. И то за малък период.

Никога, никъде човек не трябва да седи, ако не го искат. Това е истината. Независимо дали става дума за собствените ти родители, други роднини или който и да е. Много е неприятна ситуацията, но не я мисли! Намери начин да се устроите някъде с детето и това е. А колкото до тъй наречения бал - аз не бих отишла със сигурност.

Добре де, а гостували ли са ти за по-дълго роднини? Когато трябва (независимо колко ти е голяма къщата) да отделиш пространство за тях; да се съобразяваш, че са там и да се лишаваш от излизане или от ходене някъде, или от идване на гости, защото тава си е ангажимент. Да намериш легло/легла за тях (и аз имам доста стаи, но леглата ни са според броя на семейството ми - т.е. трябва да си отстъпя моето легло, ако някой реши да спи вкъщи).
Виж, ако тя там имаше стая, е друго. Ами може и ремонт да планират или да правят в момента преди бала. Имат си съображения, за които просто е трябвало първо да се поговори и да се обсъдят. Може пък хората да се притесняват, че няма да могат да обърнат внимание на гостите - нали са в чужбина в момента, а братът си е още хлапе.
Все едно, аз да съм в чужбина и да се обади сестра ми да ми каже, че иска да живее в апартамента ми 6 месеца. Просто не го приемам като идея, колкото и за близък човек да се отнася.
А и тук не става въпрос за дете на 15-16 г., на което татко му е отказал подкрепа, а за семейна и зряла жена, която е направила определен професионален и личен избор, без да отчете съображенията на хората отсреща.

Много точно.
Ако отиваше, защото се налага и те й откажеха подкрепа, сигурно щях да съм на коренно противоположно мнение, но в този случай...

Брех, какъв анализ направи. Може мъжът й да й готви и глади.
А това, че не е съгласувала с брат си и баща си, може би като мен, си е помислила, че това е най-естественото нещо при наличие на празна къща на 2 етажа.
А пък тя ще кси се развива и без твоя поклон.

А къде е казано, че къщата е празна и има подходящи условия за още 2-ма човека (аз броя и 3-ма, защото за тези 6 месеца надали мъжът й хич няма да отиде да си види детето).
Все пак къщата може да е така устроена и обзаведена, че да има място само за баща й, жена му и брат й. 

А и на мен не ми се струва естествено да живея 6 месеца у родителите ми, ако не го налагат някакви независещи от мен обстоятелства, хем моите и двамата са собствени. Особено без да ги попитам дали нямат някакви други планове за това време.

Явно много ни се разминават представите.
Ако аз съм в чужбина и апартаментът ми е празен, сама ще предложа на сестра си да живее.
Гостували са ми роднини - нали знаеш как е със софиянци, голяма веселба става.

Е, аз го казах и по-нагоре.
Въпрос на субективизъм. Затова е добре да се обсъждат подобни теми с всички, които касаят, защото вски човек мисли различно и да няма поставяне пред свършен факт.
 

Аз пък се надявам никога да не изперкам дотам, че да откажа на някое от децата си подслон в дома си - независимо по какъв повод му се е наложило. Където и да са, на колкото и години, каквото и да правят, искам да знаят, че винаги ще са добре дошли при мен, когато пожелаят.

Съгласна съм изцяло с мнението на azaf.
И ми е интересно какви биха били коментарите по темата, ако беше от другата гледна точка:
"Дъщерята на мъжа ми от първия му брак иска да се нанесе в семейната ни къща, за срок от 6 месеца, при това - с малкото си дете. Без да се допита до мен, като стопанка на къщата; без да се допита до брат си, който е на 18 години, справя се сам и му предстои бал, а накрая и се сърди на баща си, че и е отказал..." 

Не съм чела другите постове, така че се извинявам ако се повторя с някой, но толкова се възмутих, че нямах търпение да чета!!! 
Лично аз не бих отишла на бала и ако ме попита баща ми бих му казала, че в онази къща няма място за мен!

Второ, ако задълбаваме правно (не съм юрист, но поназнайвам малко) - ти си законен наследник на баща си, също както и доведеният ти брат, следователно имаш наследствено право върху къщата и следователно тя се води и твоя!!!
Обаче майната му на това!

Ти не заслужаваш това. Спомних си моят съпруг (който също е израстнал без баща) ми беше казвал как баща му така се гордеел с него, разнасял го из университета като бебе (били са студенти), хвърлил му пъпчето под професорска врата, навсякъде тръбял каквъ прекрасен син има и т.н. Шест години след раждането на мъжа ми и няма и година след раждането на дъщеря му, баща му решава, че е влюбен в друга и напуска семейството си. Както и да е, това се случва. През цялото време обяснявал как ще се грижи за тях, как те са му семейство и така нататък, а много бързо ги оставил да живеят в жестока мизерия, без да ги погледне. Шапка свалям на свекърва си, че сама е отгледала двете си деца, с цената на много лишения!!!

Така продължило години, мъжът ми вече приет студент по право и баща му заявява, че е най-гордият баща на земята (като преди това му е казал, че е глупак и никога няма да влезне право). Мъжът ми е бил този, който непрекъснато се е разправял с него за издръжки. Един ден баща му казал - няма да ви давам пари, нека я видим онази к...ва (майка им) как ще се оправя. Ами тогава татенцето си изял боя, според мен напълно заслужено и като следствие - не присъства на сватбата на сина си, не познава снаха си, скоро разбра, че ще става дядо, но няма да види внук си!

Искам само да кажа, че за мен е недостойно, нечовешко и грозно един родител да си позволява да се държи така със собствената си плът и кръв, поради което заслужава да бъде наказан! Било то и с най-голямото наказание на света!

И не мога да си представя да отида в града на родителите си и да си наема квартира, а те да си живеят в къщата!!! За тях това би било смъртна обида!

Леле, не е истина колко се ядосвам на човешкото безхаберие!

Мишонка,
Човекът е дал къщата на детето си, само че на другото дете. При това да живее в нея. Не ми е ясно дали въпросното друго дете може да живее някъде другаде. Стана ясно обаче, че авторката има.
Натам за право и имущество няма да споря с теб, защото гледаш едностранно на въпроса.
Подслон не на децата си, а на полусестра, при това за 6 месеца.

Как ще реагирате, ако баща ви подари къщата да живеете в нея. Вие си прави сметки и планове. Идведнъж се оказва че въпреки тези ваши мнения и планове сестра ви решава че част от къщата и принадлежи и може да идва когато си пожелае без предварителна уговорка. Тази къща е ваша, ама не е ваша. Ако авторката има нотариален документ за собственост върху къщата .- къщата е нейна и прави с нея каквото си иска. Ако къщата е на баща и - баща и прави каквото си иска.

Ясно е, че къщата е на бащата и той ще прави каквото иска - той това и прави. Което от правна гледна точка е супер точно, но от човешка в конкретния случай е тъпо, та дрънка. Мен лично не само на бал, но и на каквото и да е събитие повече тези хора не биха ме видели.

На Кронки жена му, аз лично гледам човешки на нещата, не правно. От правна гледна точка тя има право на половината къща, но не това е важно.
Тук наистина говорим за човещина, не за нещо друго. Дори и да е на полубрат ми или полусестра ми къщата, баща ми, като собственик има право да каже, че можеш да останеш известно време. Не е важно има или няма къде да отседне авторката, това е родната й къща, доколкото разбрах.
Просто не е честно.
А че винаги има две страни на медала, винаги има. Аз казвам моята страна - като родител, не бих причинила на детето си това; като полусестра - също. А и лично, ако бях на мястото на момичето, никога не бих гледала от юридическата страна на нещата, просто го дадох като пример. Аз на нейно място, просто щях да прекъсна отношенията си и щях да ги доведа до дежурните - добре ли сте, ние също сме добре. Защото - каквото повикало, такова се обадило.
Не искам да влизам в спор, просто за мен това не е правилно!

Спрете се малко! Вие завихрихте сапунен сериал!!! Братя, сестри , имоти и т.н. Според мен всеки човек е сам за себе си! Това , че един има , а друг няма ,си е проблем на нямащия!И не са длъжни , тези дето имат , да дават , на тези , дето нямат!И ако един баща или майка имат имоти или пари, те не са ДЛЪЖНИ, непремено да ги дадат на децата си ! Това е право на избор! Така е решил човекът, така е направил!!Негово си е имането, негово си е и нямането!Родителят е длъжен да си обгрижва детето до пълнолетие. След това е въпрос на възпитание и лична воля! Ние не раждаме децата си с мисълта, че след време те са длъжни да ни доглеждат, нали?Нито пък децата да си мислят, че родителят трябва цял живот да е на негово разположение!Всичко е въпрос на гледна точка!

ама как така имала право на половината къща-нали баща и е жив ,негова си е изцяло
а и половината е на жена му все пак

Вероятно, от гледна точка на това, че бащата притежава къщата отпреди брака с втората си жена. Но, тогава къщата си е 100% на бащата и ако той почине (не дай Боже) и не остави завещание (т.е. ако остави завещание, може да остави къщата на когото си пожелае) - тогава (ако жена му го надживее - тя също ще му е наследник) жена му ще притежава 50%, а децата му по 25%. Ако жена му почине първа, а после той, едва тогава децата му ще имат право да си разделят къщата 50:50 (и то пак ако няма завещание, прехвърляне, договор за гледане, за покупко-продажба или нещо друго).
Та, това е според закона.
 

Божеее, къде задълбахте
дялби, проценти..... при жив баща

И аз не мога да повярвам как някой се хванаха за закона и за това кой с какво бил длъжен....
Когато правите услуга на някой приятел, нима я правите, защото сте му длъжен по закон???
Тук ставаше въпрос за едни такива междучовешки, семейни отношения и за една обидена дъщеря, която не се притеснява за наследството си, а за това, че се е разочаровала от баща си.....
И аз съм на мнение, че родителите не са длъжни на децата си цял живот, но намирам за най-нормалното нещо на света, родител да прояви гостоприемство към детето си, но има хора, за които това не е така. Това не означава обаче, че момичето няма право да му е криво и да иска да сподели с някой, а вие- законът така, законът иначе....много важно какво казвал законът....

Биба, права си, затова съчувствам на авторката.
Обвиненията и към роднините и обаче не мога да приема.

\Мишонка, колко деца имаш и опитвала ли си се да делиш нещо между 2 деца?

На Кронки жена му, чакам първото си дете.
Силно се надявам да не изпадам в ситуация, в която да трябва да избирам. Ако ми се наложи, недай си боже, бих ги събрала да си поговоря с тях и да вземем заедно решение.
А тук иде реч за гостуване при това. Мен това ужасно ме възмути
Иначе, напълно подкрепям Биба. Това исках и аз да кажа, а законът го мушнах като пример, ако иска и тя да бъде зла Дори не предполагах, че ще провокирам такава дискусия, че да се стигне до проценти и пр...

Noel, баща ти се е разделил с майка ти като си била малка. Нищо не казваш за отношенията ви през годините. Казваш само, че се е гордеел с теб. Това е лесно, всеки го може. Но по-важното е бил ли е с теб през тези години? Помагал ли ти е в учението? Обаждал ли ти се е за рождените дни? Слагал ли е лепенки на удареното ти коляно или поправял ли ти е колелото? Давал ли ти е съвети за момчетата при първите трепети на сърцето ти? .....  И още много неща. Куп неща, които правят един мъж баща. А не кръвта. Ти почувствала ли си го като баща през всичките тези години?
Ако отговора на повечето въпроси е "не",  не знам защо си разчитала на него за подслон. Ако той не е бил баща за теб през цялото това време, какъв дядо искаш да е за детенцето ти? В този случай аз лично бих преустановила контактите си с него. И бих изпратила само поздрав за бала на брат ти, евентуално и подарък.
Ако пък обратно, ако отговора ти е "да", то тогава баща ти е предпочел другото си дете пред теб. По ред причини. Може и да има право. Просто разбери защо ти е отказал. Това ще даде отговор и на въпроса ти за бала, и за бъдещите ви отношения.

и аз като другите мисля ,че това не са думи на брат ти. защо не го попиташ лично и виж какво ще ти каже.
пък дори и да приеме да живеете заедно след думите на баща ти ти пак можеш да идеш на квартира,но тогава ще имаш коз в ръцете да го засегнеш,че в името на жена си ,отхвърля теб и се крие зад сина си.
наистина играй с открити карти и говори с брат ти.

Аз бих си казала всичко при първия удобен момент...няма хъката мъката...какви са тия...баща от разстояние и когато се появи иска да ви види...аз по начало бих се дистанцирала леко обидена и наранена,щом има място просто няма оправдание!

Момичета, най-сетне да успея да се включа и аз. Започнах работа, вече съм в новия град и всичко ми дойде малко нанагорно.
Не мога да разбера тези от вас, които ме нападат. Какво удоволствие ви доставя, да се правите на велики ли и да ме съдите за това какво решение съм взела в живота си. Взела съм решението, което съм преценила, че е най-добро за семейството ми. Дори не и за мен, защото аз съм податлива на емоции и ако трябваше да избирам на първо четене щях да си остана в София. Работата ми е престижна и съм я спечелила с много труд и усилия - години стаж за без пари, конкурси и безсънни нощи за четене. Така, че не си мислете, че е лесно с лека ръка да плюеш на труда да си и на мечтите си точно в момента, в който са ти се сбъднали. Работата е добре платена и стабилна. В тази връзка е по-добре и за семейството ми, защото мисля, че в днешно време заплатите и на двамата родители са от значение. След изтичането на тези 6 месеца отново се връщам в София и мисля, че трябва да се справя, както и мъжа ми.Детето ми се справя по-добре и от нас. Тя е моят герой и това, което ме крепи в трудната ситуация. Всичко това го правя и заради нея и заради мъжа ми и за благополучието на цялото ни семейство.
Относно баща ми. Споделям разочарованието си, защото аз не съм искала да нахалствам. Той предложи да живеем там, а след два дни се обади и каза, че не може. В резултат на това ние трябваше в последния момент да търсим квартира и ако ви кажа че попаднахме на долнопробна дупка, в която сме принудени да живеем с детето в момента, докато намеря нещо по-добро. Живеем в гадна квартира, защото сама с дете само това успях да намеря в последния момент.Както и да е. Ще се оправим, в това съм сигурна.Доста пъти ми се е налагало да се боря в живота си и точно за това, че винаги съм се борила и никога не съм се отказвала и хленчила съм постигнала доста.Имам прекрасно семейство, мъж, който ме подкрепя, стабилна работа. И всичко това съм постигнала сама, съм на 26 години. Така, че не бързайте с обвиненията в лекомислие и колко не съм била наясно и не съм била обмислила нещата и пр. изказвания.
Просто ми беше мъчно, защото баща ми винаги е казвал колко се гордее с мен, колко ни обича и с мъжа ми и с детето, колко щял да ни помага и в един момент се отметна. Дори не се е обадил да ни пита как сме, справяме ли се, намерили ли сме си дом. Защото той предпочита неговия да е празен, отколкото ние да живеем там. И в следващия момент иска да се радва на детето и да ходим на балове и на събирания и на не знам си какво.
Просто за хубавите работи е пръв. Думите му са празни приказки и те не се доказват с действия.
Благодаря на всички за отговорите, за разбирането, за съветите, за подкрепата, дори за упреците. Още не съм решила какво да направя и как да постъпя, но сигурно ще си затрая както винаги съм постъпвала в живота спрямо баща ми......и може би точно там ми е била грешката.

Не си затрайвай,Noel!!! Ти си смело момиче,бъди смела и сега-кажи на баща си при първият удобен случай как си се почувствала! Без излишни сръдни,хладно и официално.Защо ще се оставяш да те разиграват така?! И -аз лично бих приключила след този официален разговор всякакви връзки с тези хора,за които явно си чужда.Моника няма нужда от такъв дядо,повярвай ми.Имах подобен случай навремето,но с майката на бившият ми мъж,и тя отказа на сина си да го подслони за няколко месеца(той беше военен),защото бебето щяло да вдига голяма гюрюлтия...Прекъснах всякакви отношения с нея и от това децата ми не загубиха,напротив-спестих им общуването с един дребнав и завистлив човек...
  Късмет с търсенето на по-хубава квартира и успех на временното място!

Ноел, желая всичко най-хубаво. 

Благодаря, момичета!
Биба, Mishoka наистина не става въпрос за наследства и тем подобни. Не искам нищо от тази къща, не претендирам за нищо и дори дума никога не съм и няма да отворя за това. Става въпрос наистина за това, че просто не мога да повярвам на какво са способни собствените ти близки. И не става въпрос дори за мен. Баща ми не помисли и за внучка си, която уж умирал за нея и уж живота си давал за нея..... но не и покрива си.
Благодаря ви, че сте ме разбрали, както и на всички, които не са изпадали в дребнавости, а са схванали точно ситуацията, независимо от съвета, който са ми дали.