Таткото на хижа, мама у дома

 Скоро си родила, не го намирам за нормално това поведение на мъжа ти. Какво се прави на луд?! Като не се усеща сам що не му скръцнеш със зъби?

Ами помислихте ли,че той може да се чувства излишен сега у дома,когато тъщата е поела управлението на кораба?И да бяга не от бебето,а от тъщата?
  Иначе не смятам за нормално да предпочете събирането с приятели пред възможността да се порадва повечко на синчето си...

Такива са мъжете,не че не искат да са с жена си и детето ,но що да не пие бира с някой приятел и да си говорят за коли?????Съвсем нормално,може би малко свобода и за тях не е лоша идея.И без това няма много как да ти помогне точно в момента с толкова малко бебе.

Оххх, не знам какво да ти кажа, защото аз родих нормално и с таткото си гледахме бебо сами, откакто ни изписаха от родилното. Бабите идваха да помагат само когато беше в командировка.
Възможно е още татито ви да не е осъзнал какво точно се случва и как ще е занапред. Също така вероятно разчита, че имаш помощ от страна на майка си и смята, че нямаш нужда от него. В крайна сметка дали ще стои в едната стая и ще зяпа ТВ или ще иде на хижа, все ще е встрани от главното действие. Не смятам, че си сгрешила, като си го пуснала, но гледай да не стане система и да го привлечеш към грижите за бебо. В нашия случай, например, мъжът ми къпеше малкия като бебе, сменяше памперси, извеждаше го на разходка почивните дни и изградиха много силна връзка помежду си.
Пък като поотрасне бебо, ще се редувате  , ние поне така правим.

Не знам дали "нормално" е точната дума, но желанието на мъжа ти е разбираемо донякъде. Той сигурно още не е свикнал с новото същество вкъщи, а и щом не полага грижи за него то бебето сигурно все още му е много чуждо. За него сигурно е нормално да иска да се разсее малко - може да е уплашен от това как се е променил живота му или още да не осъзнава, че с появата на бебето трябва да промени живота и някои от навиците си.

Но честно казано аз не бих била толкова "благоразположена" към неговото желание.Все пак въпреки, че майка ти е при теб, точно сега ти имаш най-голяма нужда от него, а той щял да си ходи на хижа. Може би е добре да почнеш да му даваш повечко задачки около бебето, да започне да полага грижи за него, за да осъзнае по-бързо промяната в живота си. Аз също смята като майка ти, че ако не го научиш отначалото да се грижи за детето и да бъде по-отговорен това едва ли ще стане след като майка ти си замине. Най=добре си поговорете сериозно по въпроса и поставете някои ограничения  условия за бъдещото си съвместно съжителство.
Желая ти успех.  И се опитай въпреки, че в момента не всичко се случва така, както ти искаш , да бъдеш по-спокойна - с времето нещата постепенно ще се наредят.

А защо майка ти е у дома? Родила съм 2 пъти секцио и никога никой не е идал да ми помага. Иначе на въпорса ти - не не го смятам за нормално

Татковците май по принцип са така с бебетата - дори да искат да помогнат просто не знаят как, а като виждат, че може и без тяхната помощ, се чустват и не чак толкова потребни. От друга страна новородените не са им толкова интересни, а може би и бащинското чуство идва по-късно - все пак ти си носила малкото човече и вече имате дълбока връзка, а на таткото тепърва му предстои сближаване. На твое място бих го пуснала да си ходи на екскурзията - по-добре да отиде и да се върне с твое знание, отколкото да се чуди как да бяга тайно от теб, нали знаеш - забранените неща са най-сладки.

Къде ще бяга бре?! Такива мъже са ми много странни...Да не би някой насила да ги е направил бащи или пък без тяхно знание жените им да са забременели. Ще седи и ще опъва каиша заедно с нея!

Да, но когато е готов, а насила хубост не става.
Може наистина човекът да гледа да дръпне вляво и от тъщата.

Fiorella, не смятам че това е правило при татковците. Нашият татко пръв смени памперс, той си изкъпа бебето за пръв път и т.н. Явно си зависи от мъжа  
Сатриани, и аз не мисля че това е нормално поведение   Стрес, тъща вкъщи, бебе, честно казано за мен това не е извинение  

това е според мен. Човека може да иска вечер да се съблече по гащи, да се изпъне пред Тв-то,д а те прегърне, а когато майка ти е там не може да се отпусне. Аз наистина не разбирам с какво толкова ти се помага за едно бебе, което по цял ден спи, чат-пат има колики и проплаква.

Че зависи - зависи, спор няма, но ако вижда, че ти и сама се справяш добре...или в конкретния случай си имат и помощник и това го прави още по-излишен.
Моя мъж никога не съм го спирала - ходил е и с приятели, и на риба, че веднъж и до морето, затова сега сме първи дружки и вече няма и желание да ходи сам.

Моето мнение е, че няма никакво оправдание 20 дни след раждането на сина си, таткото да хукне по хижите.   Какво има да се осъзнава и да свиква? 9 месеца не го ли осъзна това бъдещо бащинство?! А нима на изморената и оперирана майка не и се ще да си почине? Ми и тя да хване пътя и да иде на санаториум, например.
За мен НЕ е нормално. Нормално е да се радва на детето си и да помага на съпругата си. Дори присъствието на тъщата не може да бъде причина или повод за заминаването му през почивните дни. Не мисля, че един баща трябва да остави новороденото си бебе и майка му и да тръгне да се забавлява без тях. Те к'во? Пречат му, натоварват го?   А след хижата какво? Как ще се спасява всеки ден?

абе верно майка ти изглежда не на място в тази ситуация...
и освен това ти вече трябва да си доста добре. аз не съм раждала секцио, но пък никой не ми е помагал, още от първия ден сами се оправяхме. явно твоя мъж не се чувства добре в собствения си дом.. а и майка ти не е никак права да ти насажда съмнения.

Като си тръгне майка ти, няма да прави така. Пращай я да си ходи, за да може мъжа ти да се чувства полезен.

тъщата може да бъде причнина за много неща....

Абсолютно ми е неприемливо подобно поведение 
Моят мъж специално си взе 10 дни отпуска, зада е с мен и бебето след раждането - това е нормално поведение. Гледането на децата не е само женска работа

Гледам на снимката детенце ти е поотраснало....та за тези 10 дни - таткото тогава ли ти беше по-нужен или сега ?

е па те ше станат много помагачи! един е предостатъчен, просто трябва майката да прецени иска ли това да е таткото или предпочита майка си?!

На същото мнение съм.
Но...
Твоето отношение е най-важното. Защо той спи в друга стая? Защо не му възлагаш задачи покрай бебето? Защо майка ти живее у вас?
Един вид вие сте го изтикали от ролята му.
Не може ли поне почивните дни майка ти да си иде у дома, а той да ти помага? Неговото поведение вероятно е резултат от обида, че не е кадърен да ти помага.
А и мъжете няма как да се сетят какво да правят с едно бебе, ако не им подскажеш.
И моята майка беше 2-3 седмици вкъщи, след като се прибрах от болницата, но през деня, когато бях сама - помагаше ми да свалим количката и децата за разходка, наглеждаше ги за 1-2 ч., за да поспя и т.н. Но, вечер си тръгваше и мъжът ми си поемаше ролята - казвах му какво да направи, как да разбърка АМ, как да даде шишето, колко градуса да е водата за къпането и т.н. Основно той къпеше вечер децата.
Имай му малко повече доверие и надали ще "бяга" от теб и от сина си.
Няма нищо сложно в гледането на дете.



Много правилно. При това го казвам от позицията на майка на близнаци - на мен за 2-те бебета ми беше достатъчен само 1 човек (и то само за първите дни, докато свикна, че може да ги храня едновременно и подобни).

Не прочетох всички мнения преди моето. За мен не е нормално ти да си родила и мъжът ти да ходи някъде си. Излишен се чувствал, нямало с какво да помогне. Дрън-дрън. Накарй майка ти да си ходи, а на мъжа ти му начукай канчето. Вече е баща и предишния живот си е заминал вече. Ами ако ти решиш, че имаш нужда от развлечение и си дигнеш парцалките към някоя хижа? М? Мъжът ти ще сменя ли памперси, ще го храни ли?
Честито бебенце, да ви е живо и здраво   

Не е приятно но всички мъже го правят от време на време.И моят като родих си мислеше че ще си живее още ергенски но набързо миряса няма накъде да иде.Честито бебче да е живо и здраво.

Благодаря ви за отговорите. Не очаквах толкова бърза реакция.
Приемам и критиките - съгласна съм с повечето от тях.  И аз имам притеснения, че отстраних таткото от основните събития и не му давам възможност да се включи. Имаше мнения в други теми, че татковците се чувстват дори комплексирани от уменията на майката да се справя с бебето, докато те все още се страхуват дори да го подържат.
Ами ще действам.....ще видим по кой начин.
Благодаря ви.

Има мъже и мъже...
Някои се влиаят от мнението на колеги, на други майка им казва че гледането на бебета не е мъжка работа и т.н.
Други пък като видят жена си на зор се хващат и помагат.

Това с комплексите - зарежи го. Винаги ще се страхуват да го държат ако не опитат. Някои стават по-сръчни от майките дори в някои дейности - например ако таткото редовно къпе детето...

Бе каква хижа, какви приятели, какви 5 лева?! Пък и в другата стая спял, пък майка ти ти казва какво е правилно, какво не.
Щом питаш ще ти кажа - изобщо не правилно:
1. Това си е вашето бебе и вие двамата трябва де се грижите за него. Майка ти като иска да помага, нека пазарува, готви, чисти, стои с бебето 2-3 часа докато се наспиш и т.н., но да не се превръща в най-големия специалист по бебета.
2. Това със стягането на д-то не става с приказки и обещания. Даваш му веднага конкретни задачи - къпем бебето заедно, храним го, приспиваме го. През това време майката ти, ако иска прави вечерята и слага масата.
3. Много често жените сме си виновни, че отблъскваме мъжете и ги държим далече от грижите за децата. После почваме да плачем "ама, как така той не ми помага?" Ми, как да ти помага.....като само са му пречели.
И аз родих със секцио, освен това ми се отвори раната като се прибрах от много скачане. Живеехме с родителите ми по това време, но никой освен мъжът ми не е къпал сина ни. Аз не знаех как се правят масажи - пак баща му ги правеше. Нощно време не съм ставала, ставаше той. Майка ми и баща ми отговаряха само за пазаруването и готвеното, на бебето само са се радвали.
Успех и осъзнай, че колкото и да обичаш майка си, вече ти си майка. Ти и бащата на бебето сте тези, които трябва да се грижат за него, другите трябва да му се радват и да помагат, ако ги помолят. 

Честито бебенце и от мен!За хижата явно сте се разбрали вече,но ако позволиш един съвет ,бързо включи и таткото в отглеждането на детенце.Сигурно все още таткото не си е намерил "мястото" в новата ситуация,но ти му помогни пък дори и само да пазари или да приготвя вечерята или просто да е до теб когато се къпете,храните ...
Така ще се чувства значим а не изоставен и няма да му се ходи сам на хижа или където...
А мама да помага когато вие двамата сте на разходка кафенце.

Недопустимо поведение от страна на мъжът ти.

Съжалявам, само това мога да кажа.

Свиня е мъжът ти(извини ме),но в момента така съм напушена от моя,че ако имам пушка ще ги застрелям такива изроди!!!

 

Подкрепям мнението на Динчо

Моето мнение е, че трябва по най- бързия начин да си останете сами тримата. 

Надявам се, че се чувстваш вече достатъчно добре и сигурна, за да нямаш нужда от денонощна помощ.
Нека мъжът ти си знае леглото, нека чува детския плач нощем...

Конкретно за ситуацията, не я намирам за логична- не възприемам такова поведение нормално за мъж, станал току- що баща. 

 Да ме извинявате всички, които си мислите, че присъствието на майка и е причината за мераците на мъжа и да митка! Има мъже тарикати-омъжват се, стават бащи и пак си остават тарикати. Всичко хубаво, но тяхното не се губи. Животът си тече, ангажиментите и задълженията валят , но тяхното не се губи. Бас държа, че пича е точно такъв тип...По живота...
 Ако е така мацка, не ти завиждам.

Не разбрах защо намесвате тъщата   , като не се споменава тя да се меси в нещо, освен да помага.
Аз родих нормално, но бях с 14 шева и трудно се движех първите дни. Моята майка дойде да ни помага / ние така поискахме/, но това не попречи на мъжо да обръща внимание на малката. Дори първата седмица той къпеше малката и сменяше памперси. И до сега нито една вечер не е отивал да спи в другата стая, дори когато съм го карала, защото ми се е видял уморен. Малката беше на 40 дена, когато се ожени негов голям приятел, но сватбата беше в друг град и той не поиска да отиде без мен и остана при нас.
Искам да подчертая, че откакто съм родила е ходил на доста мероприятия без мен /защото на мен не ми се е ходило/, никога не съм го спирала, но винаги когато съм имала нужда от него е бил насреща.
Извинявай Satriani, но съпруга ти не постъпва правилно. Според мен трябва да поговориш с него и да му кажеш как се чувстваш. Успех  

  Недопустимо.

Ауууу....бе къв мъж си си  намерила!Едно малко зло
И аз родих скоро със секцио...но ако мойто мъжле ми спретне такова нещо ще му покажа вратата
А майка ти е права жената...ти не си добре,как ще го пускаш бре жена!Я тропни с крак и покажи кой командва в таз къща!
Ей,да си стягаш мъжа...4е инъ4е няма да ти е лесно,казвам ти!
Не слушай старило,слушай патило! 

И аз не го намирам за нормално,но се случват и такива неща. След като родих беше ми трудно да ставам и да се движа ,мога да кажа че вкъщи всичко свързано с бебето вършеше мъжа ми  и никога не би си позволил такова  нещо и дори сега когато  не е на работа пак много ми помага.

Нагло, много нагло 

Я си го прибери в спалнята, дай му половината от домашните задължения и половината от грижите по детето, нека се почувства и той част от семейството!

Абсолютно на същото мнение съм.Майка ти няма работа у вас.Имаш си мъж и ако искаш да ти помага и да си стои при теб и бебето просто му покажи,че имаш нужда от него.Докато майка ти ти помага той няма да го направи и няма да се замисли дори да си остане в къщи през почивните дни.
Казвам ти го,защото имам пример и съм го видяла с очите си ,че е така.
Успех

Според мен майка ти не е права. Никога по никакъв повод не съм позволявала на моята майка да критикува съпруга ми пред мен. Нито който и да е било друг...

Каквито и забележки да има към него си ги премълчава - моето семейство не е нейно и аз га пазя ревниво  и го защитавам от всеки и пред всеки.
Допускам че и съпругът ми не позволява на друг да говори лошо за мен.

Така че моята майка критикува мен, но никога друг член на семейството ми. Още след като се омъжих наложих такива правила и се радвам че не се промениха.

Абсолютно съм съгласна! Моят си взе цели два месеца, че имах малко проблеми. Ще ме извинява мъжа на авторката, ама негово на нищо не прилича. И да не спи в хола, ами си го прибирай в спалнята и да помага през нощта, независимо, че майката ти е у вас. Ако сега не го приобщиш към грижите за детето, така и ще си остане за напред.

ами... не е нормално според мен. ти на практика си изтъргувала нещата.
в смисъл... как така, ти току що си родила
не е ли редно да сте заедно, да се научи да поема отговорност за бебето, да сте максимално взаимозаменяеми...бебето е на 2 седмици, какво му се радва, да не е играчка?
сега е момента да е активен. не да 'помага', защото това не е твоя работа.
той не ги ли разбира тези неща? на колко сте години 


не разбирам и не приемам мнения , които оправдават поведението, на 'неусетилия се още баща".   

Точно така и да видим дали ще има сили даже да си помисли за хижа. Пък ако толкова иска да ходи сега, кажи му че другата седмица ти ще отидеш някъде . Но определено трябва да правиш нещата с него, не с майка си. Нормално е  след раждането повечето мъже да се чувстват ненужни и отблъснати, ако не знаем как да ги включим в грижите на бебето. Извинявам се, ако прозвучи грубо, но ако на мен някой запoчне така да ме настройва срещу мъжа ми бих го изгонила, в дома ми няма място за такива неща.

Ох миличка направо те съжалявам .Вземи му стегни малко каишката около врата,в крайна сметка той част от това семейство ли е?Нима ти по малко от него се нуждаеш от забавления?

Майка ти за да говори или обвинява твоя мъж, трябва да има причина и доказателства...иначе само е всявана на на съмнения в главичката ти,което не е добре за тебе,особено сега в този момент.А за мъжът ти че е решил да иде с приятели на хижа,точно когато имаш най-голяма  нужда от него...това не го разбирам и приемам.Мен много ще ме заболи ако ми спретне такава изненадка  И ще се изясняваме....

Със секцио наистина е малко по-трудно, но първите 3-4 дена. На 20я ден, защо ти е майка ти. Или ако може да идва за по няколко часа само. Аз съм раждала със секцио и си спомням , 4е не можех да се навеждам да го къпя първите дни и затова майка ми и мъжа ми го къпаха. Но 2 седмици след като родих, ве4е си правех всичко. Мъжа ми също ми помагаше - гладеше простираше переше, сменяше пълни памперси и то с усмивка. Според мен няма оправдание мъжа ти. Но все пак ако майка ти я няма , ще имаш пълно основание да искаш да е до теб и да ти помага за бебо. Не се настройвай много срещу него, кажи на майка ти 4е сами ще си решите проблемите да не те настройва много. И седнете си поговорете. Успех!

ами след като мама е при теб,то за него не остава нищо за вършене ,та затова се чувства свободен и излишен - може би.затова му минават мисли къде да отиде,защото ти нямаш нужда от него.мама е при теб.ангажирай го.прати мама за почивните дни да си почине,и накарай мъжо да ти помага вместо нея.просто му кажи,че имаш нужда отнего,за да го осъзнае.
колкото повече го ангажираш толкова повече ще е до теб.грижите за това малко сладурче ще му бъдат удоволствие,ако му ги позволиш.
но докато мама изпълнява тази функция - за него няма място.помисли хубаво.

Само до тук изчетох и това е най shодното с моето мнение.
Е честно ама мъжът ти е за голям бой ,и как така ще се съгласиш да ходи на хижа ...,а и майка ти,няма място във вас ,много семейства се развалят точно заради тащата ...Когато бебето се роди е един много тънък момент,и ако таткото не го съпреживей заедно с теб,ще има да си чакаш промени после ....Но според мен положението вече е извън контрол ,щом той си е решил да си похижува (и я с приятел,я с приятелка ...щото пък сега ще каже,че и sex му липсва )...Според мен кажи на майка ти още днес да си стяга куфара ..а на мажа си -никакава хижа и да се хваща с помоща за отглеждането на бебето.(въпреки че то си е до мъжа на едни 95%,та твоя според мен въобще не е цвете за мирисане )

Въпреки вижданията ми за свобода на партньорите, които често изказвам тук, този път мисля, че не е нормална ситуацията. Заради факта, че си родила скоро, че имаш нужда от помощ. И честно казано ми е странно как таткото е хукнал на хижа. Че тия първите дни с бебето се помнят цял живот.. точно в тия дни на нормалния човек му се седи при детенцето...

  Ама как само го оплюхте човека.....що направо не се разведат като е толкова черен...
  Представям си след време като се появи тема " Не издържам вече, имам нужда от три дена почивка, но мъжът ми не ме пуска, въпреки че майка му ще е у нас и ще се грижи за детето и къщата...." и коментарите от рода на: " какви са тези мъже, да ги изпозастреляме всичките, така да не я разбира, как смее да й забранява, нали майка му ще е там...."
  А после искате разбиране и подкрепа...според мен - за да искаш, първо дай.

Почивка хубаво ама бебето току що се е появило. От какво точно да е зажаднял за почивка на този етап? Айде тия мъжки номера някъде другаде. Ако го свикне така да се шляе, а тя да опъва така ще си остане винаги.

  Ми да си ходи и тя, когато може, тогава той, ще не ще, ще гледа бебока. Така го разбирам. А най-вероятната реакция на "забранявам ти" е тръшната врата и после сълзи, сополи, защо стана така....

Не става въпрос за забарни, а за това той сам да се усети, че желанието му е повече от неадекватно.

 Тук съм съгласна, но за това той трябва сам да се усети....е, с малко помощ от нейна страна, разговори и търпение.

...И скъсани нерви. Гаранция.

 Ако тя в момента наистина има нужда от неговата помощ, мисля, че нещо от сорта на "много ще ми трябваш и ще ми липсва помощта ти, но щом ще ти е по-добре с приятели - върви, забавлявай се, аз все някак си ще се оправя" би било по-ефикасно, но доколкото разбирам той още няма роля в къщи - ходи на работа и се прибира да спи..тогава какво да се мотае почивните дни из къщи...

Ще се повторя с другите, но и аз смятам, че не е правилно мъжът ти да заминава да си вее шортите на някаква хижа, при условие, че толкова скоро си родила и ако не за друго, то поне би искала да споделиш радостта си с него. На твое място нямаше да се съглася и дори само, заради това, че си го е помислил, щях да му се обидя.

Изобщо не го намирам за редно, но при ситуацията, която описваш ми се струва доста логично неговото поведение:
1. Защо той спи в другата стая
2. защо майка ти спи при теб
3. с какво точно го ангажирата покрай отглеждането на бебето?

Има един такъв много тънък момент, че не всички мъже успяват да включат веднага за какво става въпрос и им трябва лек шут отзад за да се поусетят Той сам не се сеща какво да прави, ти не го ангажираш с нищо, не го включваш по никакъв начин в отглеждането. Той почва да се чувства излише. Събира си парцалките и заминава на хижа, поне да не пречи (пък и да му е по- весело ). Няма лошо, че мама помага, ама не чак толкова Я си го прибери при теб в спалнята да дава малко нощни смени, дай му някакви задължение, за които да си отговаря само той и да си има той ангажимента. Ако не си ги върши бъди досадна и настоятелна, до като не му писне  и не почне да ги върши. След известно време ще се усети сам за какво става въпрос

И аз родих със секцио, имаще разни усложнения, та майка ми седя при нас да ни помага (иначе живеем сами). Таткото си взе отпуска, когато се роди детето, и непрекъснато помагаше вкъщи, пазаруваше и разхождаше бебето. Така според мен по-лесно се свиква с новото присъствие вкъщи - иначе как ще свикне, ако го няма?По повод на горното мнение - независимо колко народ вкъщи помагат за бебето - таткото си има незаменимо място и в домакинството и в грижите и в нещата въобще.
След като отпуската на нашия татко изтече - го пратихме да спи в кухнята, а ние с майка ми се редувахме при бебо. Все пак човекът ходи на работа, трябва му концентрация, трябва да внимава, докато шофира - не е добре да е все сънен, нали? Това беше моя идея.
Майка ми си замина след около месец и останахме сами. Оттогава, и досега - той е човекът, който се занимава с детето нощем - по негово настояване, защото аз съм "дежурна" през деня. Изключвам моментите, в които детето е боледувало - тогава и двамата будуваме, но пак той повечето неща поема.

Ех, ще дойде ден и ти самата ще искаш да заминеш някъде сама - без мъж и дете, ей така с приятелки... И ще си права, и ще ти се полага да го направиш (аз го правя и е супер да отлетиш за ден-два някъде). Тогава и мъжът ти ще може да го прави - със своите приятели. Но сега - бебенцето ви е много мъничко, а и ти самата сигурно още свикваш с новия ви живот - не бива да оставаш сама (не броим майка ти) - и двамата заедно трябва за "растете" със своето дете.