Аз мисля, че трудностите с осиновените деца под една година едва ли са кои знае колко по-различни. Всички деца минават през периодите на тръшкане, на опити да удариш мама, да кряскаш, че че е лоша мама и какво ли още не. За децата на 3-4 години, навярно е доста по-сложно. Затова може би трябва да се предизвикат промени в законите на всяка цена и наистина да се осигури платено майчинство за семействата, а не само за майките при осиновяване на по-големи деца.
За добро или лошо проблемите се забравят с времето, защото отстъпват място на други проблеми. Аз попаднах в този форум две години след осиновяването. Истината е, че не децата ни имат проблем с осиновяването, а по-скоро аз. Още си ближа раните във форума и по отношение на това как близките ми приеха новината, как хората ме гледаха като извънземно - нашите са близнаци, единия е с малформация - изумява ме "съчувствието", и много ми е болно, че не мога аз да съм ги родила, за да не страдат от идеята, че са изоставени. Затова се опитвам да запечетам в съзнанието им идеята, че не са изоставени, а чакани.
Ама, че дълго стана. Съжалявам.