За сверяване на часовника- 9-10 годишните

Искам само да допълня. че ще се радвам на отговорите на мами и с по-малки дечица.

Имам голяма нужда от помощта ви!
 

Лично аз нямам дете на 10 г., но имам двама племенника на тази възраст момче на 11 г. и момиче на 10 г. и двамата имат по-малки братя.

1. Задълженията вкъщи и на двамата са свързани с подреждането на детските стаи, помагане в чистенето...
2. На ден учат толкова колкото да си научат уроците + два пъти в седмицата частни уроци по английски и математика.
3. Играят след като са си научили и подредили стаята например.
4. И двамата ходят на пазар, но може би е важно и къде живеят /крайни, тихи квартали на София- Владая и Нови Искър/.
Момичето взема всеки ден братчето си от ДГ, а освен това докато се приберат родителите им се грижи за него.
Та това е в общи линии

здравейте
имам двама сина на 4 и на почети на 9 и тъй като нямаме баба в София ангажиментите на големият ми син са големи.наели сме жена да го взима от училище на обяд и сяда да учи с нея веднага след като се наобядва и така до 5 часа след това отиват да вземат малкият ми син от детска и като си тръгна жената големия гледа малкия дакото се приберем ние.през седмицата е много натоварен но знае че събота и неделя е пълна почивка /ходим на театър на кино и задължително на тъпия макдоналдс
задължение на големия е да изхвърля боклука, да си подрежда стаята , да си стяга сам раницата за училище..и т.н.от два дена жената не е идвала/той си е вкъще защотое болен/ така че той сам си сипва обяд топли си го и после си от сервира.
p.s.като си прочетох писаното звучи добре но повярвайте ми понякога мисля че мисията в живота му е да ми къса нервите

Чавето е на осем и половина, вече стара пушка- трети клас, момчище.
Полът не пречи да има обаче задължения у нас и по света.
И той си има братле на 2 г. и половина, обаче за мен е закон никога да не свързвам задълженията на големия с гледане на малкия. Последното е моя грижа. Те са братя и могат да си комуникират само като равен с равен и никой на никого не е длъжен. На грешки в обратната насока съм се нагледала- те неминуемо водят до влошени отношения между братя и сестри. Колкото и на голямото да му е набивано в главата, че е нормално да се грижи за малкото, то винаги рано или късно подсъзнателно разбира, че това не е нормално, понеже и то си е дете, а за децата е редно да се грижат възрастните. Ако искат да си общуват- общуват си, иначе всеки си има своите интереси и приятели.
В къщи голямото чудо първо има за задължение сутрин да си оправи леглото и да се отчете в училище. За обяд си е у нас и следващата му задача е да се самоподготви за следващия ден. Имахме проблеми с това в началото, но с редовно прилагане на системи, възприети в къщи за работещи, сега самоподготовката е основния начин за училищна подготовка.
Стаята се подрежда и от двамата, според това, кой какво си е разхвърлял- гледам никой да не носи чуждия хомот. Малкото следва също да си знае- пускаш- прибираш. Големият пазарува инцидентно, тъй като всяка седмица се ходи с голямата количка и колата за основни покупки. Ако нещо липсва- отива в кварталия магазин и го набавя. Хвръля и кофата. Подрежда масата, отсервира си. Къпе се сам, подрежда си шкафчетата и бюрото, гардероба /след напомняне системно, главно от моя страна  /. Негов ангажимент е за обяд да си притопли храната, ако малкия и бавачката са навън. Няма проблем и закуска да спретне- и на мен е правил филийки, нищо че не закусвам, благодаря и се правя, че ги ям или си ги нося на работа.
Играта- след като мине фазата на самоподготвяне, т.е. не определям часове- според когато трябва и по колкото е нужно. Така той се учи да си подрежда сам приоритетите /първо работата- после кефа/, да се стяга и да приключва по- навреме със задачите, да се самокнтролира, което за мен специално е от най- съществено значение. Иначе ако тръгна аз да му подреждам времето и задачите, той така и няма да се научи да се управлява сам, а това не е добре за никого. 

Дъщеря ми е в тази възраст, но е само дете.
При нас задълженията не са регламентирани, а всички се включват в зависимост от това кой е по-свободен в момента.
100% нейно задължение е да си оправя ежедневно леглото, гардероба и стаята. Иначе мие чинии (когато може), храни морското ни свинче (когато може), прибира нейното пране, бърше прах (когато я помоля и когато може).  По своя инициатива се случва да тегли една метла през седмицата (аз прахосмуча), понякога (доста рядко) помага при готвене, често сервира масата. 
Този срок учи след обяд, т.е. уж се самоподготвя сутрин от 10 до 12,30 часа (преди това се размотава). В неделя пише домашни по допълнителния си английски - в зависимост от моткането й времетраенето варира от 1,30 час до + безкрайност.
За игра не й остава особено време. Ходи 3 пъти седмично на спортни танци и в тези дни лимитът й от време се изчерпва. В събота след обяд е на английски, а сутринта се използва за наспиване и "размазване". При хубаво време (сега вече се стъмва рано и време не остава) кара колело и играе по 2 часа вечер в дните, когато не е заета. Компютър ползва средно сумарно по 3-4 часа седмично отново в зависимост от ангажиментите й.
Пращам я от време навреме до магазина, но за единични покупки (при големия седмичен пазар помага с присъствие и носене).
По отношение на излизането - пускам я да се среща с приятелки пред блока или в кварталната градинка (не е далече, но нямам видимост). Задължително е с телефона си и ми се обажда да каже къде се е установила за игра. Сама ходи до училището и се връща (не е далече), въпреки че ако имам възможност предпочитам аз да я взимам.
За храна не е особено самостоятелна - маже си сандвичи или си прави Нескуик, но да си приготви нещо на бързо не знае. С дрехите й не се занимавам - тя си ги избира (като тоалет за деня), тя преценява кое е за пране и кое не, тя сортира кое е за гладене или не.

На места постът ми звучи сякаш имам идеалното дете, но не всичко се прави доброволно. Обикновено се налага напомняне до 101 и обратно

Мерси на отговорилите!
Аз смятам че дъщеря ми определено не е ангажирана на нивото което смятам че е полезно за възрастта й.
Тя е до 3ч на училище. След което аз ги извеждам с малкият навън. Тъй като има нужда от пауза след дългият ден в училище.
След това обаче става срив и нито помага в къщи, нито успява да учи. Ходи 2 седмицата в училищният оркестър, но пак не и остава време да свири в къщи.
Помага след жестоки скандали всеки ден. Избухлива е и вика.
Сега аз като го написах звучи много лошо  тя е добро и умно дете, проблемът е че аз твърде дълго я третирах като бебе. Липсата на близки приятели с деца на сходна възраст е нещо което можеше да помогне. Аз просто идея си нямам какво правят децата на тази възраст (масово). Аз си спомням, че аз ходех сама на пазар всеки ден, чистех/миех чинии, май чистенето на 90% беше мое. Седях сама и се занимавах с брат ми, учех без някой да ми виси на главата...Въобще бях много самостоятелна, а и родителите ми яко ме товареха.
Пак благодаря на писалите, явно ще трябва да и подредя деня по друг начин.

Синът ми е на 9 и половина, щерката- на 1 г и 3 месеца.
Гоемият има /уж/ задължения- оправяне на стаята и леглото, подреждане на раницата, грижа за собствената хигиена, къпе се сам поне от 4 години...Проблемът е , че трудно тги изпълнява. Леглото е подредено, само ако му вися на главата сутрин, раницата- само ока вечер кажа поне 15 пъти и така. Изключително умени и изключително разсеян. Пазарува с колелото, пак слвед минимум 4 напомняния...Май само с уроците нямаме проблеми...
Понякога го оставям да пази малката, въпреки, че споделям написаното от Джуди, но, честно казано, не успявам като нея да се справя без неговата помощ за сестра му- оставям я понякога за 3,4 минути, докато приготвя ваната за нея или понякога, докато готвя. Винаги ме гложди отвъртре /Яна е доста нахална, палава и понякога му викаме заради нея, котео е супер несправедливо.../
Не го научих да ми помага при вдиганенето на масата, за което съжалявам и смятам, че е доста късно вече, макар упорито да се опитвам да го налагам като задължение...

 Димана е на 10 г.
 Почистване, подреждане и обща поддръжка на детската стая си е работа на нея и на брат й (той е на 7 г.), аз правя общ обзор на поддръжката 1-2 на година(което го разбирайте изривам натрупаната на скришни места кочина с фучене и лош поглед). Иначе я ангажирам и с простиране, чистене, миене на чинии и др. домашни работи.
 Ученето си е нейно задължение, не и вися на главата тя си учи сама, аз се намесвам само ако има конкретни въпроси или нещо много вълнуващо е научила да го коментираме.
 Понякога има напъни да готви за цялото семейство, но това е много, много рядко. При готвене ми помага с рязане/белене на зеленчуци и така нататък.
 За пазаруване я пращам, но не често. Един път я пратих за кайма в Халите и се оказа, че там кайма не продават 
 Тъй като живеем в идеалния център и училището и е заобиколено с едни от най-натоварените булеварди, не я оставям да ходи сама до него, поради недоверие в участниците в пътното движение, а не в детето ми.
 Времето за учене и игра не е специално определено. Учи докато си научи, после може да играе ако иска или ако аз не съм и поставила някоя друга задача.
 Това е в общи линии.
 

На голямата щерка, която е на 10 задълженията й са свързани единствено  с учене и поддържане на ред в детската стая.
За сега не я карам да пазарува, да мие съдове, или каквито и да е домакински занимания,
в крайна сметка цял живот ще го прави това, поне сега нека си живее детството.
Ходи сама на училище, вечер я прибирам като първо вземам малката.

Това съм го преживяла и аз!
Но в никакъв случай,не искам да го налагам на моите деца!
А,те са Йоанна на 9г.,и Ивана на 1г.5м.
В нас е хаос,защото малката сега и е всичко интересно и забавно.
Но аз ги приемам за нормални неща,съответно,Йони се дразни,че не може да си намира част от нейните неща,но това си е нейна грижа.
Тя все още разчита на мен като намиране на дадена вещ,но аз се предадох,и сега е налице хаоса.
Относно задълженията към у-ще там е пълна организация.
Много е стриктна във всяко едно отношение,било писане на домашно или нещо да се вземе за у-ще.
Спорили сме и е излизала права,с две думи от както спрях да и натяквам да прави това или онова,се сеща кое е правилно и кое не.
Контрола е на лице,всичко е ясно и се прави със желание!

Синът ми е почти на 9 години (през януари ще стане) и определено ми се струва, че не сме го ангажирали достатъчно.
Както е при ptica, с всичко свързано с училището нямаме никакъв проблем, раницата си приготвя и домашните си пише без никакво подканяне.
Но що се отнася до другото... основно задължението му е да си оправя сутрин и вечер леглото, но го прави с протести, а понякога и пропуска.
От време на време пуска прахосмукачка и бърше прах на достъпните за него места. Прибира играчките си само след закани за изхвърляне на всичко, което не е на мястото си, а за подреждане на разхвърлените от сестричката му всеки път се пазари, не бил ги разхвърлил той.
И така, ще трябва да поработим още в тази насока.

Моят син е на 9 години. От миналата година го пращам да пазарува - нещо дребно - хляб, мляко, олио. Подреждането на стаята е негово задължение, но често дрехите му и разни списания и карти се размотават по леглото му. А леглото сам си оправя. Другото нещо, което понякога го моля да направи, е да изхвърли торбите със смет. За бебето той няма задължения. Достатъчно е да се грижи доколкото може за себе си, а не да ходя след него. За храненето е напълно самостоятелен - може да си притопля храна в микровълновата печка, да си прeпича филии на тостера, мръсните чинии ги оставя в мивката.
Играта e след като си е написал домашни и научил уроците, което не му отнема повече от час и половина. Времето на компютъра му е ограничено - час или два. Изключение прави петъка - този ден след училище прави каквото си иска. Даже съм му казала, че му забранявам да учи тогава

И двамата са точно в тази възрастова група. Задължения вкъщи като някакви определени дейности нямат, а и не съм привърженик на задължителното разпределение на домакинстването. Оправянето на леглата, ученето и да помагат с каквото кажем с баща им се подразбира. Гледаме да ги научим на самостоятелност. Имат много извънкласни ангажименти, а малкото свободно време оползотворяват както искат, няма ограничения за компютъра и др. Доколкото може ходим на театър или на кино.

за протокола - малката на 9,5, голямата на 16. "задълженията" и на двете засега е да ни радват и да са здрави. другото е по-тяхно желание. колкото повече ги облекчаваш толкова повече искат да помагат.  единствено държа прането да си е в коша за пране- иначе си остава неизпрано - а от това  те страдат. отвреме на време моля - за пазаруване, и хвърляне на боклука - за него по-често се сещат сами. сигурно мисленето ми е грешно - но като се "оженят" цял живот това ще правят - пране, готвене, чистене, деца, и...работа естествено. не че татковците не помагат, но основното си е за нас. та така ...още си ги "жаля". не са ми се качили на главата и мога да кажа че са доста добри и отговорни деца - като ги сравнявам с тези на познати и роднини.

Дъщеря ми е на 10. Вкъщи има задължения, да. Тя разхожда кучето напоследък /то е голямо, шотландска овчарка е/, храни го... Сервира и отсервира масата /това го правят с брат си заедно, но май той е по-задължен/; чисти си стаята с прахосмукачка, бърше си праха в детската /тук пак е споделено с брат й, но в интерес на истината не се справят добре с това точно/. Оправянето на леглата и подреждането на стаята си е в реда на нещата, него не го броя.

Времето за учене си определя сама, в зависимост от натовареността за деня. Не й следя колко време отделя. Напоследък вече и не й преглеждам домашните. Само ако има въпроси, само тогава се намесвам в учебния процес.

За игра няма време. Поцял ден е ангажирана общо взето и не я пускам да играе сама. По цял ден е на училище, вечер е на плуване, ходи и на уроци по английски. През уикендите ходят с баща си из планините, карат бъгита, това й е играта.

Пращам я сама до магазина, когато се наложи. Справя се спокойно. Все още не я пускам сама да пресича големи и натоварени улици. Не ходи сама на училище и скоро няма и да проходи мисля. От около година вече съм спокойна, когато е сама вкъщи, но я оставям за час-два максимум и то изключително рядко.

Смятам, че за последната година се е променила чувствително в посока самостоятелност, отговорност и степен, до която може да се разчита на нея. Момчетата са на 9 и на 8 и са на светлинни години от нея в гореспоменатите отношения.
 

Моите са на 8 и 10 години+един истърсак на 3...Задължения имат много...Да подържат къщата в ред-прахта и прахосмукачката,да ОБЯДВАТ,да си учат уроците,да запалят парното зимата,да хранят рибите,кучето и котката,и понякога зайците,да ходят редовно на извънкласните дейности,и да гледат малкият когато се налага-но те го правят и без да се налага,просто играят заедно...За допълнително включване като помощ,и работа се пазарят...И то много добре се пазарят ...

По горе четох мнения че не е добре голямото да гледа малкото,но моето мнение е точно обратното,и цялото ми възпитание се гради на тезата че семейството е един добър отбор,в който всеки дава каквото може от себе си...Така избегнах ревността между децата си,и още в самото начало отчуждението между мен и съпругът ми,когато се роди големият,и ми се струва че децата ми са станали много отговорни,и организирани когато Я НЯМА МАМА ,когато съм у дома просто започват да се хайманосват,ама...

Близост при децата е налице, според мен, именно когато те общуват неформално помежду си и нямат за задължение грижа за другия. Обратният вариант е по- лесен, но за мен по- неблагоприятен за тези отношения. Базирам се на наблюдения и опит в тази насока.
Имам близки и познати, клиенти /особено при делби  /, при които е налице отчуждение между братя и сестри и при разговори /с по- големите, ясно защо с тях  / най- често съм чувала обяснения от типа на "Постоянно ми го/я лепваха да го/я гледам, пък аз исках да играя с моите приятели /имах друга работа, други интереси и т.н./.", което неминуемо е довело до натрупано напрежение през годините, което рано или късно се е проявило и е изплувало от подсъзнанието в съзнанието. Имала съм и приятелки, които "мъкнеха" след себе си "братчето" или "сестричето" и това винаги им е пречело- никой не иска да играе с по- малки деца и така за по- големите надзорници наистина се появяваше проблем- как да се оттърват. Говоря умишлено съвсем натурално, според както си беше наистина, погледнато от страни, а не от погледа на майката, която така си е решила проблема с "гледането на малкото" на гърба на голямото.
Затова за мен гледането на децата е ангажимент на родителите, а между самите деца отношенията следва да са неформални, незадължаващи и свободни. Това не пречи да има "отбор", напротив, връзките са по- здрави, тъй като са по- естествени. Предпочитам да играят и да си общуват, когато те заедно го искат, а не когато на мен ми се ще, за да си свърша нещо. Ако мен някой ме ангажира с нечия компания определено няма да ми е приятно. Ще си мълча, особено ако съм дете, дори за кратко, докато съм малка, ще се опитвам да го приема за нормално, но рано или късно ще порасна и ще си поговоря откровено поне със себе си, достигайки до този извод.
Останалите задължения, свързани с грижа за себе си и за "къщата"- да.

Първо-имам една дъщеря-10годишна.Сама си учи.Аз само изпитвам по разказвателните и правя диктовка.Около 2 часа й отнема ученето.Сама отива на английски език и прибира.Сама си ходи и на спортните танци.Оправя и подрежда сама винаги стаята си.Пуска и прахосмукачка.Пазарува по изготвен списък(е не голям).Сама и става сутрин.До у-ще и обратно - пак е сама или със съученици. Абе засега е мн. оправна, ама ще видим занапред..

Мама Е,

Децата ни са на една възраст, както личи от линийките. Синът ми също е на училище до 3 часа и е доста изморен след това.
 В зависимост от предметите учи 20-45 мин. Свири на муз. инструмент и се упражнява 30 мин. на ден. След това е свободен да си играе- Playstation, Nintendo, обича да си чете, да гледа ДВД.

У нас ТВ не се гледа, само ДВД, това е много популярна практика сред познатите и приятелите ни.

Към малкия няма никакви задължения, но обича да си играе и занимава с него така или иначе.

Подрежда си играчките, отнася си чинията до мивката, прави си сандвич или препечена филийка, къпе се сам. Това е общо взето всичко.

Докато се приберем от у-ще е 3.30, докато се преоблече, хапне и си напише домашните минава 4.30. Почивка, после цигулка и е време за вечеря. Как мога да искам от него ежедневно да пазарува, да чисти....Той да не е Пепеляшко...

Когато бях малка безотговорните ми роднини ме оставяха да гледам братовчедка ми, която беше бебе, а аз на 6 години! Женорята после се шматкали с часове по магазините, а на мен до днес ми разказват колко зряла съм била за възрастта си . Дори пелените съм сменяла. Тъжно, колко тъжно...
Родителя трябва да приема задълженията си и да ги спазва, а не да се превърне в живеещ на гърба на детето си търтей.
Всеки сам преценява кое е нормално и кое не. Да направиш от детето си housekeeper (домашна прислужница) според мен не е.

Такова впрягане в домакинството някои родители го наричат приучаване към самостоятелност и отговорност, а аз му викам експлоатация на детски труд. Никой не е останал ненаучен да чисти с прахосмукачката или да мие тоалетна. Така че няма да им се размине. Не е съвсем да не вършат нищо вкъщи, но не и да се превръщат в обслужващ персонал. Ако на родителите не им се чисти просто да си наемат чистачка.