Домашно училище? Възможно ли е?

С удоволствие ще прегледам сайта. Системата по принцип е голямо зло, но все пак зависи и какъв е начина да не попаднеш в капана й. Дали с крайно отрицание и отделяне или изграждане на вътрешни критерии и достигане до зрялост кое да приемеш и  кое да отхвърлиш. Отговорът не е лесен....

Домашно училище- да, сигурно е възможно, но не и за мен!

Ей, ама то пък толкова самоуверени родители... дето владеят еднакво добре астрономията, производните, полимерите, новата история на България, семиотиката, сюрреализма, прескачането на коза, предкласиката и импресионализма... Ми, да ви кажа, далеч не съм така самонадеяна.

Защо не? То българското училище на помиярник заприлича вече.


Да ти кажа, Кате, поне 3 от изброените от теб са ми силно под въпрос, че са от особена важност..За козата пък да не говорим.

не съм привърженик на домашното образование, но преди да коментираш, вземи да се позапознаеш за какво става дума. не е нужно да знаеш всички тези материи, за да учи детето ти в къщи. за козата има спортни зали, за останалото има музеи, книги, интернет, списания и прочие материали. от теб се очаква да го научиш да учи. ако тази работа я свършиш както трябва, от там нататък то само ще се справи .

Направо на въпроса: възможно е, но не е за всеки.

Това е много, много работа за родителя и трябва сериозна подкрепа като материали и други ресурси (не е евтино). Добре е още родителите да имат достъп до други деца възпитавани по тоя начин и дори училища, които нямат нищо против да приемат децата  им от време на време за социални поводи.  В по-горните класове се наемат частни специалисти по отделни предмети като математика, например.

Познавам 2 майки, които така обучават децата си. Интернет не е достатъчен,  а и надежден източник на информация. Те адаптират системата на някоя програма, дават тестове така както биха давали в училище, и ходят на конференции за домашно училище.  Казвали са ми, че не им остава време за нищо друго през деня.

Е добре де, а когато не може да се усети къде и как да приложи закона на Гей - Люсак какво го  правиш? Казваш му синко / дъще, аз също не го знам това и следователно не ти трябва? Пращаш го в библиотека, с надеждата да попита библиотекарката и тя да му отговори адекватно? Просто решаваш, че той / тя няма да се занимава с физика / химия / математика / история / география - изобщо, с областите, от които ти не разбираш?
И като си говорим за компютри - колко от ползващите компютър родители могат да помогнат на гимназист с информатиката? Колко могат да обяснят адекватно булевите операции? Колко от влизащите в интернет могат да разяснят същността на различните протоколи?
И колко от онези, които могат, имат времето да се занимават по 6 - 7 часа дневно с обучението на детето си?

И дори да си представим, че има родител, който държи в главата си цялата информация от гимназиалния курс ( ) и има време да се занимава с детето си ( ), дали ще го научи и как да целува? Как да флиртува? Как да заговори момче / момиче на неговата / нейната възраст? Как да създаде приятелство? Как да постигне близост?
И дори как да се прикрива, когато се налага?
Смятате ли, че умението да общува е по- малко важно от познанията?

Еййй, може мнението ми да бъде прието за спам, но няма начин да не споделя.
Доживях и аз тема, в която да съм 100% с Катито  .
Подписвам се под всяка нейна дума тук!

По скоро съм скептична. Да не говорим за липсата на каквото и да е общуване с връстници и преподаватели, което също е от полза за обучението.

А, да бе! Вместо да ходят на училище, остава и това време да ми узурпират.  Възможно или не, хич не съм привърженик.

Ами лично на мен ми звучи някак...странно. Направи ми впечатление, че основния мотив, на написалият коментара господин е агресията в училищата.
 "Навярно много родители не се притесняват от факта, че децата им започват сексуалният си живот твърде рано или че наркотиците се пласират в дворовете на училищата."
 Само в училищата ли - питам аз?! На купони,дискотеки,в парка няма ли наркотици, или ранно започнали полов живот деца  ! Или трябва да ги затворим вкъщи, откъснати от външния свят, за да  :"запазят морално и емоционално до годините на тяхната зрялост, когато ще имат изградена защитна сила срещу безумието около себе си..."
 Лично аз предпочитам да възпитавам детето си кое е добро ,и кое-лошо. Да се сблъска с действителността, и да осъзнае,че не всичко,което хвърчи се яде!
  katiABV ,  !
 

Преди време имаше една тема "Образование у дома" или нещо подобно. Там се включваха родители, които обучават децата си по тази система. Нещо в момента не мога да я намеря тази тема, за да сложа линк.
Иначе, за някои този вариант може да е добър, но за мен и моето дете не Общуването със съученици, преподаватели, родители на други деца е незаменимо за детето ми. Освен това аз не съм вундеркинд и не мога да преподам и обясня материала по всички предмети, особено за горните класове. Как става преподаването на чужди езици, също не знам.. Според мен това е начин да изолираш детето си от средата в училище, с цел то да няма достъп до наркотици, цигари, секс и др. Но тези неща са навсякъде... Това трябва да стане не със затваряне в къщи, а по друг начин. Не знам дали е лесно, детето ми е още в 1 клас, но с усилие, много разговори и обяснения, вярвам, че може да бъде направено.

Това пък с изолирането от потенциално опасните влияния на средата до... пълнолетие ми се вижда по- глупаво от всички други доводи. Ще го изолирате - и какво? На 18 ще го пуснете "на вълците" напълно неподготвено? Това е все едно да го държите в изолатор (по отношение на микроорганизми от какъвто и да било вид) среда до 18 и на РД-то да го пуснете на дискотека. Искате ли да познаете какво ще се случи? Да го държите на кърма до 18 и тогава да му сготвите боб с кисело зеле и свинско, с мавруд, че е празник... Абе, изобщо, тези неща с изолирането от проблемите как ги мислите? Как ще се научи от какво и как да се пази?

Впрочем, тази идея ми напомня на един много хубав филм - "Нел" http://www.imdb.com/title/tt0110638/. И тя беше живяла изолирано с цел предпазване... И, разбира се, беше абсолютно непригодна за живот сред хора...

Ако ще се борим с агресията, да се борим директно с нея, не да си търсим начин да заобиколим проблема. За мен това чудо е неприложимо. Независимо какво и колко знам. Училището е институция с много проявления, не само източник на знания в определени области.

Да ви кажа имало е моменти, когато наистина съм си казвала, че ако в България съществуваше възможност за обучение вкъщи - с практическите ръководства по всеки предмет, с ясната система за тестване на знанията на децата, явяването на изпити и т.н. - бих я избрала. До тези размишления съм стигала особено когато е трябвало да му обяснявам по математика - нещо не особено сложно, което учителката явно  въобще не е съумяла да им го предаде. Аз му го обяснявам (не съм нито математик, нито педагог) за пет минути и той след това си решава задачите без проблем!  А учителката - леле, на родителска среща какви ги къдри, колко давала на децата! И по други предмети същото - губи време в училище, а после и времето на мама. Но същевременно съм съвсем наясно, че като ходи на училище, той научава и много други неща, които аз вкъщи не мога да го науча - дори и това да не се впечатлява от хора, все още деца, които псуват като хамали! Не че държа да има точно този опит, но да не се впечатлява е важно!

Повечето от вас са прави наистина, изисква се огромен родителски ресурс!
Аз още не съм на етап училища, детето ми е малко, но от сега си мисля къде евентуално ще бъде записано на учулище.
После се сещам колко ненужна информация ни даваха в училище, едва ли 20% от нея използвам в реалния си живот.
...колко лошо е пренаписана българската история, как детето ми ще учи за османско присъствие...
...учиш нещо, което е префилтрирано през призмата на няколко съставителя на учебници, а ако се чете в библиотека детето само може да направи избор и да има позиция по проблемите.
Въобще не смятам, че интернет може да бъде средство за обогатяване на знанията.
Въпроса е колко от родителите биха сметнали, че е по-ценно да се занимават постоянно с децата си и имат тази енергия?

Не си усложнявай живота отсега с мисли за училище. Имаше една такава тема, разразиха се големи полемики и накрая поне на мен ми стана ясно, че въпросното домашно образование е по някаква странна западняшка система. Имаше и линкове със сайтове с всякакви суперлативи. И накрая се оказа неизяснен въпросът с дипломите. Защитниците на това образование твърдяха, че български дипломи не им трябват, но и не казаха нищо конкретно за други дипломи.

Според мен такова нещо е възможно, но е трудно за изпълнение, ако се гони високо качество. Един родител много трудно може да се справи 12 години с подготовката, освен ако не прави денонощно уроци и да преподава. Преди време на НГ даваха един филм за едно надарено дете- пианист, което се обучаа вкъщи заради претоварената си концертна програма. Та, майка му откровено призна, че й е много трудно и прекарва почти цялото си време в подготовка на уроците, а детето беше 8-9-годишно, ако не се лъжа.

За себе си мога да кажа, че не бих се наела да обучавам децата си изцяло вкъщи, пък какъвто и ресурс да имам. Едно, че не искам да ги изолирам от връстниците им, и друго, не съм достатъчно компетентна по всички академични предмети, нито ще мога 12 години само това да правя. На всичко отгоре стои въпросът и с дипломата. Нашенското образование може да не е цвете, но дава някаква основа, над която мога да градя като насочвам децата към добиване на допълнителни знания. Ако изобщо има някакъв вариант, това е допълнителното образоване като частен ученик, както правят някои деца в езикови гимназии.

ПП. Линкът, който си дала вече е известен. Надявам се това да не е опит за маааалка реклама или ПР-че.

Човекът е социално "животно". Ако го затвориш в къщи, далеч от околния свят и опасностите, после какво? Ще го пратиш в планината? Нещо ми намирисва тази история. Защо ми прилича на опит да се създадат личности, които после да са лесно манипулируеми? А може би много добре прикрита секта?
Дори и да не съм права, защо трябва да се връщаме 200 години назад, защо мислите, че в къщи материалът ще се възприема по-лесно? Къде ще е предизвикателството да бъдеш най-добрия, да те похвалят пред всички?

Не съм знаела, че е известен, не правя пиар, не ми е позната досега тази програма.
Интереса ми събуди първо статията, после разгледах другите неща.

учещите в къщи деца, които аз познавам, имат време и за други неща. едно е в отбор по гимнастика и учи пиано, друго - в отбор по плуване и т.н. определили са си учебният им ден да бъде колкото е и редовния учебен ден в училище.


след като повторя още веднъж, че не съм привърженик на домашното образование именно поради особено важната социална част от живота на всяко социално животно, ще ти отговоря и на другите въпроси .
тук, в щатите, има един стабилен процент деца, които си изкарват цялото образование в къщи. и един стабилен процент от тези деца влизат след това в елитни колежи и университети, което е определено признак, че в къщи са получили качествена академична подготовка, макар да нямам конкретни данни какви са им уменията конкретно с булевите операции или закона на гей-люсак . според това, което са ми разказвали майки, чиито деца са на домашно обучение и които естествено не работят, а са в къщи с децата си, с изключение на първите години, децата не разчитат на познанията на родителите си, а свикват да се занимават сами и да си намират нужните материали, които им дават отговорите, които мама не знае. ако се налага, наемат и частни учители.

Това с частните учители е съвсем друга работа. На мен не ми прилича много на домашно обучение, а на частно обучение. Ако мога да наема по един учител за всеки предмет първо, че ще трябва доста да се изръся и после,  и посл, тези учители пак ще са с определено университетско образование и ще вървят по държавната прогрма (защото накрая за толкова пари ще искам децата да имат и диплома). Тогава домашно ще е единствено обучението извън училище, а не от мен. ПОне от това, което прочетох по разни сайтове родителите, които са привърженици на този вид обучение не го правят, защото имат гениални деца, които биха си губили времето с организираната училищна програма, а по-скоро се опитват да спасят децата си от училищната субкултура и училищната система или са някакви затворени групи или (полу)религиозни организации.

За мен не е домашно обучение.Не бих си и помислила да пробвам това с детето си.По добре да е сред връстници, независимо от сблъсъците, които редовно стават в у-щата.Пък и живота вече е доста труден и едно дете трябва от малко да свиква да се бори само.

По принцип ще е добре домашното образование да се развие и в България, нямам нищо против да съществува такава форма на обучение, особено пък ако дава и добри резултати. Само че моето дете ще посещава светско училище, пък винаги може да разчита на мен за разяснения относно булевите функции, полиномите и уравненията на Бойл-Мариот Виж за история и литература ще се оправя сам, не бих си причинила повторно преминаване през тази омразна за мен материя - бррр.

Допускането на тази форма на обучение без въвеждане гаранции и контрол по неговото осъществяване и качество, за мен със сигурност би довело до просто престой на деца вкъщи или впрягането им да бачкат, без да се обучават в каквото и да било. Въпросното "обучение" чести би избило във възпитание в определена от родителя религиозна или друга философска насоченост и предаване личните разбирания на последния за света и живота, без да бъдат отчитане многобройните други виждания и разбирания по редица въпроси /част от възпитанието в толерантност/, което, за мен специално, не ползва децата им, а това, отново за мен, има значение. Утре ще живеем с тези деца на равна нога- аз ще завися от тях и те от мен.
 Това е друг аспект от разсъжденията по темата.

Нещо не си спомням в кой час се изучаваха тези предмети!

Изучават се в междучасията - а дори и Пипи знае, че трябва да ходи на училище, ако иска да има ваканция...

Развесели ме Кати!
Ако погледнем по-сериозно - напълно си права! В училище социалният живот е много активен. "Уроците" научени там, мама в къщи не може да ги преподаде!

А социалните контакти? Всяко дете има нужда от контакт с деца!