КГО 2008 6-та част

Шики ме подсети, че се канех да качвам клипове от сума време... Айде... на който му се гледа голямо и малко бебе  

Макси бие Дени в един лежерен следобед:
http://www.youtube.com/watch?v=zq8O8nxQr9Q

Две бебета, едното плюе:
http://www.youtube.com/watch?v=cH4iH4TAvhg

Муцките на малкия глезльо като не иска да яде повече:
http://www.youtube.com/watch?v=DNEjc_jmD2o

Искам да ми каже "мама", той ми вика нещо като "Да ти го...."   Поне на такова ми прилича  
http://www.youtube.com/watch?v=OcGHS8ilZ0k

 Mале , Фиил... да ти е яко дупе с тия двамата хайвани! Като го гледам Макси колко е силен... лелелеле! Обаче ме изкефи  как се размаза на стъклото, чак прихнах да се кискам тука. И да ти кажа... да не те отчайвам, ама и аз чух туй дето ти си чула

Хахахахаха,shivani, ела бе душо и на конче ще те повозя! Ева много обича да сяда на главата ми, а не на раменете ми, на тях направо стъпва с крака. И се хъцка отгоре ми като спра да се правя на кон, подкарва ме един вид. Не знам какво ще правя като се изчерпам! То не може все нови забавления, аз на маймуна станах вече!

Напълнихте ми душата с тези клипчета Страхотни са и Ева и Макси и Ради как се прави на недостъпееен Сладурковци малки... ще ги изпапкам 
Алекс също много налита на "любов"  Анди й е основна жертва... и той като Ради се прави на разсеян... Жените явно обичат мъжете да им се правят на недостъпни, амбицират се 
Йо и аз това чух... или и трите имаме проблем или детето вече знае разни неща   
Шики представих си ви двете с Ани... кой в кошница, кой на конче, кой конче
Ние днес ходихме на "шопинг"... последното в кавички, 'щото нещо като нищо се получи  Бяхме на кожено царство... никога не е било толкоз пусто... Аз намазах чанта, а Алекс пантофи (много са готини!), а Сашо, които искаше портмоне, колан и не знам си какво накрая нищо не хареса То да си призная и аз взех чантата, колкото да не съм капо  После на Бебемания... ми и там нищо не ми грабна окото Е от там намаза номер 2, защото от Чико ми подариха от тези изцяло каучукови биби
И това... а Александра не спря да се тръшка... ужас, не знам как ще се оправям с нея... като не стане както тя иска и се почва рев, извиване на дъга и следователно пльосване по гръб на пода... ако не си удари главата е просто късмет... ако решиш да я вдигнеш съвсем надува гайдата и почва да се гъне в ръцете ми
Дайде съвет за справяне с това чудо, че ако не се отучим на време после ще сме от тез дето правим сейри и около нас само ще се цъка неодобритлно

Еличка, дай пример за "... като не стане както тя иска и се почва... ".
Аз лично гледам да не се стига до "като не стане както той иска...".

Например: хванал е моята вилица и я размахва на масата ухилен до уши и тропа с нея по чиниите и боцка. Опитах се веднъж два да му я взема, но не, рев и не пуска. Изхитрих се. Взех лъжичка, сложих я пред него и в момента, в който я хвана му взех вилицата. И нека си тропа колкото иска, въпросът е, че не е опасен за себе си с нея.

Друг пример: давам му да пие от моята чаша чай, да ама той прави балончета и хили се и се улива. след което следва едно ръчкане с ръка вътре и разплискване. Следващит път предвидливо му предложих да си мушне ръката и да си пляцика колкото иска. Един ден ще му стане безинтересно и ще му омръзне.

Шики, не се безпокой, няма да ти се изчерпат идеите. Щуротиите са винаги на дневен ред и бликат отвсякъде, така че, не се опитвай да се кахъриш от изчерпване на идеи. А пък и ние сме тук, ще си даваме акъл за занимавки през дългите зимни дни.

Темите се заключват вече на 50та страница.

Фийл, гуш на Макси!

 

Здравейте аз отдавна не съм се подвизавала тук ама сега да се отчета +
Ели какво да ти кажа освен как процедирам аз и с двамата,Първо се опитвам да привлека вниманието с нещо друго ако не стане просто не обръщам внимание.Ако се случи на обществено място подбирам ги и в къщи.Не мога да преживея тръшкането аз При мен има неща които държа да се знае че не разрешавам.Деа вече знае че като кажа не значи не.Опитва се още да се прави на разсеяна но не се получава Примера на Шивани с лъжицата и вилицата например повечето пъти върши работа За чашата при мен не става да реше колкото си иска
Друга какво да кажа купихме си нови ботички на КК.На ясла след НГ най вероятно и така
ЧЕСТИТИ ГОДИНКИ НА ВСИЧКИ КОИТО СМЕ ПРОПУСНАЛИ  

Миии за каквото и да е... и аз се опитвам да й отвлека вниманието, но тя самата е станала много хитра
Пример: Играят с 3 месеца по-голямата си братовчедка Вики(разликата вече не е осезаема, както по-рано)... Та Вики е от децата дето искат всичко да е в техните ръце... каквото Алекс хване Вики почва да реве и да мрънка и да й го тегли от ръцете, бута я... Наблюдавала съм ги и забелязвам как Алекс все по целенасочено лъже Вики (дали от мен се е научила).. Алекс си харесва играчка и почва да си играе, а Вики дотърчава след малко, Алекс я оставя и отива уж случайно при една музикална играчка и почва да я побутва, та да свири... През цялото време наблюдава Вики... В момента, в който Вики остави играчката и тръгне към нея Алекс вече е тръгнала към играчката, с която дефакто иска да си играе и си играе с нея, докато Вики се заплесва по муз. играчка... а когато Вики се усети, че Алекс я няма всичко започва отначало...
Та Алекс и на мен се е опитвала да ми спретне тоз номер... като й се скарам, че бърка в единия шкаф и се опитам да я забаламосам с бебето, тя моментално отива до лаптопа и почва яко да го налага, защото знае, че ще и се скарам и ще дойда при нея, за да го дръпна да не е в обхвата й... та така тя да може спокойно да си бърка в шкафа   Опасна е...
А днес тя искаше да подреди всички рафтове на таз Бебемания... какво ли не дърпаше, все едно играчки не е виждала... Поседявахме при всичко по малко, но все пак персонала по щандовете не беше очарован, че Алекс прережда, та ато тръгнехме да ходим и да разглеждаме тя почваше да се тръшка, че сме я хванали за ръката та да си ходим или че някой от нас я е гушнал... та така... залъгването за съжаление не работи, защото тя самата го използва доста успешно

Даа, това с Бебеманията е показателно.
Олег пък е точно обратното, когато се застоя в по-голям магазин и почва да бръмчи лекичко и после усилва до момента, в който не излезем от магазина. Не ще и не ще повече от 15 минути да изтрае в супермаркет.

За случката с другото детенце - нормално е. Браво на Алекс, съобразително и будно момиче. Винаги тиграчката в чуждите ръце е по-интересна от тази в своите.

А за шкафа и лаптопа - Еличка, не й се карай!  Имм една позната, която каза, че на своето момиче е опразнила един кухненски шкаф и го е напълнила с разни неща и е насочила вниманието на детето си да отварят и затварят този шкаф и да откриват и разглеждат кухненските неща в него. Олег отваря два от кухненските шкафове и си ги ровичка всекидневно, но аз предвидливо махнах опасните неща от там, та да си тършува наволя. Дори слагам и по нещо ново, за да не му е скучно следващия път.
 
Аз бях писала за този сайт, но и сега ще постна занимания за дечица на 1 година http://www.drebcho.bg/stories/12/Kakvo_e_ranno_obuchenie/Natural … lkite_(1-2_g).htm
и тук идеи за игра с кубчета http://www.drebcho.bg/stories/7/Kakvo_e_ranno_obuchenie/Dyrvenit … pak_e_na_moda.htm
просто целият сайт е за основно преглеждане, но... уви,когато имаме време.


  

Здравейте дами
До този момент Танко ми направи един такъв номер: Той много обича да изхвърля всички рамки със снимки на пода, защото секцията ни е много ниска и стига всичко, дори когато не му харесва нещо по телевизията отива и го изключва от копчето. Та аз винаги му обяснявам че така не се прави, защото това са снимки и те са спомен и разни други съчинения разсъждения, но един ден се ядоса и се тръшна с рев на земята и започна да си нарежда нещо. Моята реакция беше абсолютно същата, легнах до него и по този начин му отвлякох вниманието.
Сутрин много обича да си играе с чашата ми за кафе и дори два пъти я исипа на килима. Много се ядосах и дори си позволих да го шляпна през ръката и защото разбра че е виновен не се разплака. Но какво направих аз на следващата сутрин: кафето и съответно чашата бяха много топли и му дадох да докосне чашата. На няколко пъти леко се опари и вече като види чаша на масата казва "ух".
Чела съм и много такива статии в списания/детски/, но навън не ми се е случвало да ги прилагам все още и дано не ми се случи.
Аз преди да родя, си имах в главата моя си теория за възпитанието на детето, някой неща ги прилагам на практика, но за други не се получава. И незнам дали е правилно, но в такива моменти прилагам сила. Поне мен така са ме възпитали и аз прилагам тези методи .

Аз още като видях наченки на мерак да се преобръща съдържанието на шкафовете й отредин най-долното чекмедже да си бърника в него. Изпразних го от дрехи (ей, полудявах като почне да изхвърля дрехите на пода, а аз после като луда да нагъвам наново), сложих й обувките вътре и разни джунджурии и повече не е пипнала други шкафове в къщи. Дори не се налага да купувам джаджи да ги заключвам. А като се зарови в нейното си чекмедже си е спокойствие за мама 

За тръшкането след казано НЕ, и ние започнахме да го прилагаме. Или я забаламосвам с нещо друго, или ако не проработи я оставям да се успокои сама. Като види, че не й се връзвам  се спира, но си иска търпение. Дава резултат. Преди много се тръшкаше, че не й давам да си пъха боклуци в устата и ровя да ги вадя. Сега в момента, в който опре боклука до устатата сама се сепва, че прави нещо забранено и ме поглежда. В най-лошия случай само й правя забележка "не в устата". Снаха ми пък ми беше казала, че му удисва на нейния на акъла, защото така не ревял....Честно казано, колкото и да ми е неприятно да разиграваме сцени пред хората, предпочитам да заложа на доброто възпитание пред това да изглеждам мила майка в очите на хората. Нека си цъкат с език.

Зимата в къщи не ни се отразява добре. И на детето му писва. Навън излизаме за по-кратко, но виждам колко се изнервя и Мишето. През уикендите е много ведра и щастлива, защото баща й си е в къщи.         
Последните две вечери не се буди да яде.  Даже не смея да се похваля, ако това означава, че се е отбила сама. Дано не е временно явление.

Дано не бъркам: Честит рожден ден на Ема на Мария! Да расте здрава щастлива и обичана.

И във Влади намирам наченки на тръшкане,но смятам да го оставя да си се тръшка и да му мине сам. А хората да гледат колкото искат.

Хай-хай! Минавам докато още хърка малкото да драсна 2 реда...

Тръшкането.... Макси поспря малко, може би защото вече усеща, че така всеки път боли и му е мил животеца, та не иска да си разбива главата за всяка дреболия, но пак има моменти, когато се извива, пищи и се опитва да ме ухапе - основно като му прекъсвам играта... Не му уйдисвам, говоря му ведро и спокойно, като на голям човек....но без да му се карам... просто, няма смисъл на тази възраст да му нареждам на главата "така не бива", "как можа да го направиш" и т.н. Ако все му нареждам, в един момент ще престане да ме слуша и няма да ме приема насериозно. Спомняйки си как сме гледали Денис, забелязвам, че съм имала големи изисквания към него, неотговарящи на възрастта му. То може и да разбира какво му говориш, но не може всеки път да предвиди какво следва в една повтаряща се ситуация. Ето, баткото. На 4 години е, но е незрял да се усети да спре навреме - т.е. преди да съм се развикала, преди да съм го наказала или плеснала. Предизвиква ни постоянно и нарочно, отговаря, крещи насреща ни, прави напук, тръшка се по земята, истерясва. Къде сбъркахме? Сигурно сме сбъркали на много места, но е въпрос и на характер, както и на това, че сме в поредната фаза - на 4-годишния пубертет. То ние все сме във фази, проблясъците са кратки. Малко дълъг монолог му удрям, ама на... разприказвах се. Мисълта ми беше - да не караме децата да порасват по-бързо, така, както на нас ни се иска. Това, че ни се струва, че разбират повече, ни кара да изискваме повече. Ели, като се появи второто, ще се хващаш в много такива ситуации... Ух... налага се да си прекъсна мисълта, че дребният стана и ме заплашва,че ще ми кърти копчетата, ако продължавам да стоя на компютъра...

Да не забравя...
Мария, честит рожден ден на малката Ема! Загубихе се вие, но се надявам да сте здравички и да се чувствате добре! Целувки на малката усмивка!

Здравейте,

Честито на рождениците и на милите им майки!

Линка от Шивани е много интересен, поразгледах из сайта и според  тази статия   доста изоставаме.

Ето тези неща не ги може:

9-тия месец бебето не може да повтори след мама 8 различни звукосъчетания или срички
10-тия месец бебето не може да маха с глава в знак на отрицание или да помаха с ръчичка за довиждане
12-тия месец бебето не може да произнесе думи, не се заслушва по музика, не може да изпълни елементарни молби (Например: "Донеси топката")

Пък иначе ни дойде времето за прохождане .. направи сам няколко крачки към баща си, а за една седмица от тогава има голям напредък в ходенето! Тръшка се, но не му обръщам внимание, виждам как нарочно го прави и ме предизвиква.  Ходи на едно определено място всеки път като иска да ме "изпита".. дали този път ще ми се карат или не?! Отива към едно определено цвете, удря го в началото и ако няма реакция почва да го къса.. 

Хъ-хъ! Магнифико, това с "донеси синята топка" е класика... педката в БГ ме беше питала точно около 1вия рожден ден на Данни, дали изпълнява подобни команди и аз така й се опулих  ... после поразпитах колежките от другата отчетна и не помня някоя да си беше похвалила наследника, че го умее... на тази възраст. Не че не е невъзможно де...  .

А, Вики въртенето с глава за "не" го може от 6 месечна- винаги като види лъжица го прави  ...

Както се досещате не ми стига време да чета интересните линкове (засега) и карам набързо.

Абсолютно подкрепям горенаписаното.

Май ми е празна главата и ще се спи... Хайде, лек ден от мен!

П.П. Сетих се нещо... покрай онова наше посещение при логопедката, прихванах да показвам на Вики един знак с ръце всеки път, когато приключим с яденето, и тя милата напоследък ми го прилага, явно за да ми покаже по- ясно, че не иска да яде повече...

П.П.П. Още нещо се сетих: гледайки стари филмчета с нашия батко- ами човека доста по- рано отколкото си мислех ми е говорил с думи, само че не е имало кой да го разбере, сега чак ми просветва какво ми е казвал... Много ми е странно... не съм му била свикнала явно, а и дикцията му е била доста по- неясна. Затова сега с Вики много слухтя и смея да кажа, че се опитва да приказва, доста активно...

На Данни едни от любимите първи фрази бяха "ябадаба" и "апожеже"- още се чудя за значението им... вентилаторите наричаше "ша" до доста късна възраст  ...
Вики ми е много смешна, защото сутрин докато я оправям си мърмори нещо като "тъка- тъка- тъка" с ударение на ъ-то... и е много сладка  .

Честито на всички отминали рожденици-Вики,Криси, Дени,Ема.  
Честито и на семействата им  

По повод сайта ,пуснат от Шивани ще ви напиша един цитат от "Дневникът на Мама"-даде ми го педиатърката преди няколко
месеца

От 1 до 1,5год

Обща моторика-ходи самостоятелно, нужно е общо закаляване на огранизма чрез игри на открито, двигателни игри-пързалки ,катерушки

Фина моторика-поставя 3 кубчета едно над друго, възпроизвежда с играчки наблюдавани действия-хранене на кукла,возене на камионче. Насърчавайте драскане в границите на лист, строене на кула от 3-5 куба

Памет-играе по подражание, все още не осъзнава правилата на играта

Мислене-чрез игрите детето решава задачи от ситуативен характер-поставя по-малък предмет в кофичка, прави опити да вгнездява, иска да върши всичко само

Комуникация-привързва се към възрастен

Реч-двусрични думи, лесни за изговаряне-баба,мама,кака,тата...,появяват се първите изречения, служи си с 30-40 думи(май прекалиха тук ) ,изговаря отделни думи, опитва се да свързва отделни думи в просто изречение
..................................................


Как е положението при нас-всичко от изброеното го прави и Момо , с изключение на Реч-не знае толкова думи,нито изговаря толкова срички..

Но пък от повече от месец строи сам с конструктор-забелязах,че това му привлича най-много вниманието от играчките, а вчера пълнеше и една кутия с щипки...
За катерушките-качва се сам на пързалката, За паметта-гледа от по-големите деца и повтаря-примерно-те тичат и клякат, и той прави така-тича и кляка

Когато кажа-"Не" ме поглежда и продължава, тая дума няма тежест за него...ще търся друга

"Донеси очилата на мама" обаче го изпълнява като добро куче  , както и
"Къде са очичките на мама"- и веднага си забива пръста в окото ми..

Отдавна не се ръководя по книги, нито ми е спяло,нито яло по толкова,колкото пишат в тях,да не говорим и за други неща
Така че, не ми се и чете литература за възпитание.....ако детето не подлежи на "дресура" мъчението е и за двете страни-и родител, и дете