Аз пък не виждам нищо лошо в " дресирането", "възпитанието" или както там ще го наречем. Човекът е така устроен, че не може да гради върху опита от предходното поколение, а започва от нулата - ако беше обратното щяхме да се раждаме проходили и говорещи, например. Та, в тази връзка, смятам, че на децата трябва да се показва и обяснява. И всички ще се съгласим, че децата сами избират какво и как да възприемат. Така че, нашето дресиране се пречупва през тяхната гледна точка. Темата е много обширна и затова спирам дотук.
Облаче, браво на Вики. Аз отчитам за себе си грешка в това отношение - не давам много, много на Валерия да се храни сама, щотото мръсотията и цапаниците " малко" ме поизнервят. А рано или късно ще се ходи на ясли и там никой няма да й деверува ( много я харесвам тази думичка).