Криворазбраната бащина грижа и отговорност?

Обясни му,че това го искаш не заради себе си,а заради детето-то се товари емоционално.Ще дойде момента,в който Т И а не той ще обяснява,защо мама и тате не живеят заедно,за любовта ви към нея и т.н.Мда,сложен момент,но така е...пък в крайна сметка-прежали я тази издръжка ако можеш...всъщност как така ще я спре,ако сте имали брак и развод и съдът е отсъдил нещо...а ако не сте се женили и само на уговорка ти дава нещо-не се занимавай.Ще дава днес,утре,ама след 5 години?Така или иначе е избягал от отговорността да създаде дом за това дете-парите няма да оправят нищо.

Аз на всяка манджа мерудия... ама нали съм нова... и още ми е интересно...  ... пък и май съм изтърсачето...
Ама не знам как ги издържате тия бивши. Мен това ми е голям проблем. Досега винаги с мъжете като скъсам и КРАЙ никво виждане, никво чуване. Аз тъй ги разбирам нещата. Да не говорим, че тия нашите са от най-големите нещастници /сори  / и не виждам причина и земна сила, която да ме убеди че е нужно да ги търпим. Заради детенцето. Еми ето го резултата - като го види 2 пъти и после плаче и се тръшка къде е тати. Е това ако е полезно за детето, да не се казвам Мария...

А-ха,така е.Ама това е положението.Значи варианта,в който детето не вижда бащата в този период означава,че за момент ще го забрави даже,после като поотрасне-наново ще се запознават,дето се вика/ако татето не е залюбил друга девойка и не е свил гнездо междувременно/Другият вариант-детето и бащата се виждат,после детето е раздразнително и плаче за тате,после въпросите-ама моя тате къде е,защо не живее с нас-това минава.Период е,но е тежък И за ТЕБ,затова сърцето ти се свива още повече.Защото,когато тя плаче  и те пита,ти самата също се питаш,но от вечните обяснения и от вечния рев на детето нервите ти съвсем сдават багажа.И ако съдбата ти поднесе един що годе разбран човек,можете да се споразумеете за този кризисен период на детето,някак си да го измислите това,защото е само началото.Пък моето на тази възраст така се беше отчуждило,че му викаше-махай се,не те искам,без да му говоря или настройвам...различно реагират.

Ох мила не си единствена на този хал.
Мъжете някак странно разбират грижата и отговорността по възпитанието на детето. А и защо винаги го избиват на финанси  и заплашват с тая пуста издръжка.

Ако можеш му кажи, че не е добре за детето да го разстройва толкова често. От личен опит знамче този разговор води до следното: ами щом толкова се разстройва детето значи много ме обича и иска да ме вижда по-често - не ни пречи да сме заедно Те, мъжете някак си винаги обръщат нещата на тяхна страна

Моргана, знаеш ми мнението. Ако той не искаше да я вижда, шеще да ти е много по трудно и обидно. Трудно ще свикнете, но ако се въоръжиш с търпение един ден ще си доволна от резултата. За мен това, че бащата е привързан към детето е много важно. Просто още е много болезнено заради вашите приключени отношения. По-скоро мисля, че е добре да се разберете за някакъв ритъм и той да бъде добър да го спазва. Не се карай с него, кажи му, че ако наистина го е грижа за дъщеря му да мисли за нея и че за всяко дете ритъма е много важен. Децата обичат да знаят кое след кое следва. Това  не е трудно стига той да не се запъва. И да ти кажа аз си мечтая нашия да иска да навакса, че няма да я види...  но нали знаеш всеки иска това, което няма:) Но от опита с първото ми дете знам, че когато чувствата най-накрая си отидат( особено обидата и огорчението)тогава, ако човека отсреща наистина си обича детето се получава нещо много хубаво като резултат и детето ти ще е щастливо.

Морги, щом ще заплашва така елементарно с издръжката, значи не струва и е от тия многото, които не обичат заради другия, а само заради себе си. Значи без много скрупули с човек, който търгува чувствата си и отношенията си с дъщеря си!
Разказвала съм в друга тема-бащата на сина ми, като разбра, че искам да се разделим, защото явно не можем да живеем заедно, заяви: "Докато си седиш на ината, от мен пари за това дете няма да видиш!". Тогава Малчо бе на три месеца, сега е на 7г и три месеца, а баща му си спази "обещанието". И за миг не съм съжалявала. Годините само ме убедиха, че съм постъпила правилно и съм избрала по-малката злина. Разказвам това, не защото смятам ситуациите за напълно аналогични, а защото искам да илюстрирам, че при подобни проблеми не важат принципни положения, общоприети норми или теоритични постановки. Постъпи, както чувстваш, че е правилно за детенце! Ама чувстваш, а не разсъждаваш от морална, социална или нечия друга гледна точка.

Мили мами, благодаря ви много за мненията. Аз също опитвам все най-доброто да е за малката....ама трудно....Лошото при бащата на малката е, че неговите обещания са разтегливи като ластик - да, ще има ритъм на вижданията, обаче той имал приоритети! Та работата е приоритет...мисля си, че девойката, която е завъдил от 1 година също е приоритет...и колкото и смешно да звучи - различните мачове по телевизията също могат да изместят деня за виждане с малката! Е, това ми идва множко вече! Та викам си аз, че не може детето да е последната дупка на кавала, която се запълва, когато няма какво друго да се прави! От там идва неритмичността в идването му...И ОК и това примемам и затова бях казала - дай да е веднъж седмично в уикенда и толково! За 3 часа в събота или неделя, ако му е удобно...И тогава ме гръмна с пика коз - аааа, малко му е това време, искал да си вижда повече детето! Което се приближава до това, което е в закона...и оттам ми бе казано, че и издръжката ще е като тази по закон....  Понеже не сме имали брак, това означава да се съдим за издръжка...ааа, това вече няма да го правя!
И най-вече ме чопли основния въпрос - ЗАЩО толкова държи да вижда малката? Инат? Криворазбрана бащина грижа? Гузна съвест? За бащина обич не говоря - дупка на главата ми направи докато бях бременна, че за баща не ставал и който иска да се прави на родител, ама него да не го търсят! Ей това ми е чуденката.....Ма както и да е.....

След всичките ми патила с нашия "родител" имам следната теза: от всичките неща дето си ги изброила има по малко вярно. Но най-основното е, че у повечето мъже отношението към детето и чувствата, които го съпровождат се развиват с времето. Колкото и да е невероятно, аз от мъж съм чувала, че децата му станали интересни като почнали да говорят" какво да правя с едно бебе"? беше буквално израза:)
Освен това, не е съвсем чудно, че в много от случаите приключването на отношенията с майката влияе много лошо на поведението им като родители. И  понеже не живеят с детето, те просто няма как да са толкова съпричастни към неговите нужди. ( Истината е, че има много мъже, които живеят с децата си и пак не са съпричастни).Така споед мен излиза, че са по -скоро малцинство мъжете, които наистина имат силно развито бащинско чувство. Елемента "гузна съвест" го има, но по-скоро го виж от хубавата му страна- все пак има съвест:), а колкото до ината - аз лично се съмнявам, че някой мъж ще си образува затруднения(каквито са да си планира денят:)само от инат 

днес съм самата мъдрост

Мила Jal, благодаря за акъла...хареса ми това със самата мъдрост Странно ми е това развиване на бащиното чувство. Понеже категорично ми беше показано всякакво нежелание за бащинство....даже по някое време си мислех, че ще откаже и да го признае.....
Да, права си, че за детето е хубаво да се вижда и с баща си, само ми е кофти и си късам нервите като онзи тиквеник започне да увърта идванките...по-натам за малката ще е мъчително защо тате е обещал да идва, а не го прави в уречения ден..ма това като му доде времето!
Колкото до ината - хммм, познавам си човека...общо взето той и от инат си тръгна от нас...та той специално от ината си може чудеса от храброст или простотия да направи!
Още веднъж ти благодаря, мила...Аз явно се разкиснах от лошото време навън, та пиша такива неща. Инак се боря общо взето без много да мръндя!
Приятен остатък от уикенда! 

Ми да спре издръжката, осъди го. То туй да не е концерт пожелание. Тя една издръжка пък, как не го хвана срам да каже такова нещо. Егати мъжете, 4естно  И в крайна сметка, като не е бил готов да става баща, какво дири при детето. Да плаща и да бяга.

И ние имахме подобни заплахи за спиране на издръжка, но много бързо секнаха, като си поговори с адвоката

Надявам се да не стигам до съдене. Най-малкото понеже има сума ти приятели адвокати, които ще му направят безплатно делото в името да го осъдят за по-малка издръжка. А и парите, които дава сега са повече от издръжката, на която биха то осъдили и той го знае....Нали в чудната ни държава няма все още закон за такива двойки, които нямат брак, а имат деца...та положението става по-гадно....
Аз също съм за това - като не искаш да си баща - хващай си гората и хич не ми досаждай!.....Но гледам да не съм толкова крайна, заради малката уж....знам ли и аз кое е най-добра за нея? Един ден все ще има недоволни, ама....

Морги, малко юридическо пояснение: независимо даи имате брак или не, правата върху детето ви са по равно, както и задълженията. Тъй че за него ще важат всички постулати, както и при семейните бащи, но си напълно права, че биха го осъдили да плаща мизерна сума. Ама пък и за едните пари не си струва да търпиш безхаберно къснопубертетско отношение, нали? Макар че неговото май е още от ранния пубертет  Ама те и без това повечето мъже не стигат по-далече в развитието си

Защо ли? Ами защото освен от изкарване на пари от нищо друго не разбират...  затова... и то не всички  .
Моят веднъж ми го каза: аз съм добър в работата си /и в изкарването на пари/ ... и това е. И понеже смятат, че това им е коза, го използват за щяло и нещяло.

и още гузна съвест... и още и още... и като не може да спи нощем... 

МОрганче, слушай Джали 1 - аз не бих могла да го кажа по-добре!
Тя е жена запазила добри отношения с бившия, също така е самотна майка! Няма по-добър съветник от нея - не питай учило, а питай патило!
Няма причина да си късаш нервите - не е приятно, ама много повече боли бащат да не се интересува от детето - седни и прочети темите тук в "самотни родители" - и ще видш, че ако няма омраза към мъжа съжалунието, че таткото не си иска детето фигурира у всяка една майка!
Радостта, когато таткото иска да бъде татко - дори когато не може и не уме - кара много жени да пренебрегнат себе си и да живеят с мъжете си доре когато самите те ако не нещастни то поне не са щастливи!
Помисли и ще видиш, че само ползи има детето да вижда бащата - ако той не го заплашва или не го настройва срещу теб!
Успех и бъди силна - лесно е да палнеш мостовете ама после? Май послен е той ще е с гузна съвест, а ти че не си се напънала да го изтърпиш заради детето!
Иска да я вижда щото сега лишен от нея е открил, че му липсва и я обича! Не е нужно всичко да е лошо... Все пак тоя човек има и добри черти щом си решила, че  искаш да бъде баща на детето ти, нали?
Успех! Бъди силна - не се поддавай на гняв и омраза, те са разрушителни чувства!

Ами и аз да се включа малко в темата.Не съм най добрия съветник но ще се произнеса и аз.Наскоро четох една книга "Капакът на тоалетната чения",и направо се вцепених.Там се говори за различията в психиката на мъжа и жената.Цитират се едни и същи изречения но най интересното е че тълкуването на жената е коренно различно  от мъжа.Мъжът поглежна повърхносно на даден цитат докато жената се вглежда в детайлите.И почва да расъждава "а може би тук е искал да намекне за еди какво си".Незнам дали ме разбирате но ние жените сме по емоционални от мъжете.И така не се опитвам да защитавам мъжката половинка а расъждавам.Ние сме свързани с бебето от самото зачеване защото го носим у нас 9 месеца и някак си свикваме с мисълта за него и когато то се появи на бял свят не че не е нещо ново за нас но ние емоционално сме вече свързани с него.Докато мъжете им трябва време за да свикнат с новия човек.В първия момент се отдръпват защото ги е страх от новия живот(те са страхливи)я накарайте един мъж да роди,той би умрял но не и да роди.Мисля че има трябва време за да свикнат.Затова трябва да бъдем толерантни  и търпеливи.не става за два дена а наистина когато детето почне да му казва тати виж какво става.Е не свички го правят но при повечето мъже се получава.Аз чаках 2 години докато той свикна.И сега не само се е превързал към детето но и осъзнава аз какво означавам за нашето дете.Преди ме наричаше инкубатор а сега и несмее да го каже.А малкия само като ни види заедно и ни целува и двамата и казва мама и тати.Аз така мисля ако бъркам ме поправете. 

Мила Тонка, чела съм тази книга преди доста време и ми е ясно, че мисленето на жените и мъжете е доста различно. При мен случай е, че бившия, т.е. "бащата на детето" категорично и по никакъв начин не искаше да се бъде баща - просто това не му влизало в приоритетите, никога не го е искал и е бил поставен с извити ръце от мен! ОК, като е така, бях казала да не признава детето...но беше натиснат от родителите си - не че го направи доброволно....За мен това е огромна обида и там ми беше грешката - че изобщо приех да й даде името си! Ама тогава си мислех, че предрасъдъците на тъпото ни общество били по-важни...сега виждам, че съм грешала! И не мога да приема, че всичко друго му е по-важно от виждането на детето, затова то може да бъде променяно, както вече писах и преди - било заради работата му, новата му девойка или футболни мачове по телевизията!
Така че при мен случай си е такъв - таткото беше и все още е натискан от родителите си да се вижда с малката, понеже бабата и дядото искат да я виждат....Това за мен е едно от обясненията! Другото да е на инат - понеже съм му казала да заминава при девойката си и да ни остави на мира! Тук изобщо не става дума за каквото и да било свикване...няма с какво просто.....

Морганче, не разбрах в какви отношения си с родителите на мъжа ти - що не им се обадиш и не се разберете как да виждат детето? Без мъжО ти - така ако това е причината за наплива му - вече ще отпадне. Ако продължи да напъва - ми може пък да му е дошъл някакъв акъл в глават - може наистина да иска да я вижда! Просто му постави ултиматум - когато каже да идва - прескочи ли датата - край до следващия път.
Ей много си му насъбрала - остави го да живурка - сам ще си тегли това дето си го е надробил така, че нема нужда да си тровиш нервите с него!

Еййй, нямат угодия тея жени и това е!
Половината от вас се оплакват дето мъжете не искали да виждат децата - другата половина се оплакват дето мъжете искали да виждат децата. И всички на всички съчувстват. То е ясно че не знаете какво искате.

Знаят те, ама няма

аз пък се 4удя, защо децата остават на грижите на майката? а'защото майките пове4е оби4ат децата си, от така наре4ените бащи, защото са по кадърни или....защото не им стиска на мъжете, да не би "новата" да разбере?или пък да му развали блаженното спокойствие след работа. Друго си е да шораш бира с авер4ета, вместо да помогнеш в кухнята, прането, 4истенето....

Ами тук очаквам силна опозиция, ама ще си напиша мнението все пак. Просто жените се грижат по-добре за децата - това им е генетично заложено. Въпрос на естествена селекция. За децата е много по-важна грижата на майката. Жените които са лоши майки има голям шанс да не оставят поколение и съответно техните гени се губят.
А при мъжете не е така - мъжа изобщо може да не присъства на раждането, и както е видно в този форум може изобщо да не поеме никаква отговорност за отглеждането на детето. Ако е грижовен баща - това увеличава шансовете за отглеждане на децата, ама и да е пълен кретен - това няма голямо значение ако майката е грижовна. Мъжете ползват и други механизми за увеличаване шансовете за запазване на гените си. Ама това майката да се грижи за децата е много по-важно, тъй като тя със сигурност присъства при раждането. И връзката на майката с детето е много много по-силна - все пак тези деца 9 месеца ги носите във вас, после ги кърмите и т.н.
А мъжете по-скоро трябва да се възпитат да свикнат с децата, да ги приемат и да бъдат по-грижовни бащи. При някои става лесно. При други - просто е загубена кауза.
Затова и във всички нормални държави при раздяла децата се оставят при майката. За да се присъдят на бащата майката трябва да е съвсем изпаднала. Затова и самотните майки са 4-5 пъти повече от самотните бащи.

За помощта в кухнята и чистенето - еми зависи от мъжа. Ако за теб това е важно - потърси такъв дето да помага. Хората от една възраст нагоре доста трудно се превъзпитават. А за прането си има перални.

Абе ако мъжа е свестен, дори и нова да има - пак може да си се грижи за детето което е негово. Ако не е свестен - много ясно че да очакваш добро отношение е доста глупаво. А има и нещо друго - ако "новата" (която е жена) е против мъжа да вижда децата си от стара връзка (брак) човека просто трябва да реши кое е по-важно. Много по-вероятно е да избере жената с която живее СЕГА пред децата от някоя предишна ГРЕШКА.

Аз пък ще ти кажа защо децата си остават при майките.Преди време моя ме заплашваше че ако не му давам да вижда сина си щял да ми го вземе в съда дори и да нямаме брак.Аз много се уплаших защото той има връзки и пари и можеше да ме смаже .Да ама не стана.Аз споделих с една позната притеснението си и тя почна да се смее  казвайки "нищо ново под слънцето".Или те заплашват с издръжката или че ще ти вземат детето като те искарат некадърна майка.И ми каза слушай сега какво ще направиш ........................................................
При следващото му позвъняване за да види детето аз му приложих това което приятелката ми ме посъветва.Крещеики той в слушалката и пак заплашваики ме с детето аз спокойно му казах.
- Какво искаш да вземеш детето,нямаш проблеми.Аз ще ти го изпратя с една чанта дрехи.Чакай до час мойта приятелка ще ти го доведе вместо ти да се разкарваш .И ти пожелавам приятно отглеждане на сина ти.Мен повече не ме търси.Искаш го давам ти го.
Последва мълчание от отсрещната страна на телефона .Аз казах няколко пъти "АЛо Ало,чуваш ли ме".И той тогава зацепи.И каза
-Чувам те.Виж сега така не става трябва първо да мине през съда той да каже й тогава.
Аз му казах
-Ок аз ще ти го пратя пък докато тече процедурата ще е при теб .
Той вече унемя.И поиска да се видим за да поговорим.Видяхме се но по тази тема и дума не стана .
ТА ТАКА НА ДУМИ СИЛНИ.НА ДЕЛА 0.Айде чао от мен
  

Това че твоя мъж не става за баща не значи че всички мъже са така.
В България над 50 000 мъже гледат децата си сами.

Аз нещо не те разбирам.А ти познаваш ли някой такъв.Или вадиш извадка от някаква статистика.

Аз пък защо ли не познавам нито един такъв... Да не говорим че от мойто поколение не познавам и нито един татко...всичките се ослушват...рано ми е още..живее ми се... е.. ми се... пие ми се и други. Ако имаш някой свободен ставащ за баща мъж що не ми го пратиш насам....

И аз искам.Моля моля........................................ви
Моля моля casiopeiya тук си има ред.Първо той на мен ми каза за такива мъже,затова съм с предимство и после за теб ще има

Ами във форума има един самотен татко.
И аз познавам един лично.
А иначе - това за 50 000 си е статистика наистина.

http://www.standartnews.com/archive/2002/08/06/theday/s3447_9.htm

ЕЙ Panther тук си много прав даже аз се замислих .Преди време ревях че той вижда детето а не заслужава .Тогава реших че ще си взема квартира и той няма да разбере къде сме.Така и направих цели 3 месеца живях скрита от него.Той незнаеше къде живея и невиждаше детето.Ама честно да ти кажа че и аз незнаех от кой се криех защото той не ни и търсеше  Та тогава ревнах защо не се интересува от детето.Абе голямо шоу .

Значи, работата е там. Ако мъжа е отговорен и е МЪЖ НА МЯСТО, няма да се празни...сори ама съм бясна днес.... и да бега после. Та от такъв "мъж" БАЩА НА МЯСТО няма да излезе ама никогаж... временно може нещо да му щракне, но л...ото си е л...о. А пък дали детето ще е с 1/2 баща или без такъв аз не виждам разлика.
А за нещата от рода Ами някой ден може да се наложи детето да отиде при него да живее, Ами някой ден може да не можеш ти да го гледаш - не съм по тия работи. Аз ако бях щях да му правя мили очи и да му се подмазвам и да си го кютам. Ако някой ден не дай си боже нещо се случи с мен и не мога да си гледам детето - ами имам родители все пак, още са млади, ще изкарат 10-20 години, брат имам и т.н. и т.н. и мъж ще имам друг и въобще за какво говорим. Нещо май не ви разбирам зора....както каза милк по-горе: за 20 грама сперма и БАЩА ще се нарича. Е да, ама няма такъв филм. Тая сперма в банката за сперма можеш да си я вземеш спокойно - ЩОМ ТОЙ СЕ ИЗЖИВЯВА КАТО БАНКА ЗА СПЕРМА - айде у лево.... 
баси...

Да не разводняваме темата, обаче НИЕ ТУКА В ТОЯ ФОРУМ СЕ СЪБИРАМЕ ЗАЩОТО НЯКОЙ МЪЖЕ НЕ ЗНАЯТ КАКВО ИСКАТ. А ние много добре си знаем какво искаме моля, моля, - отговорен мъж - СЪПРУГ И БАЩА до себе си. Дано никога, ама никога да не ти се наложи да избираш между тия две злини - жена ти да не иска да си вижда детето и жена ти да ти остави детето и да идва да го вижда веднъж в месеца.

Споко casiopeiya,що се нервиш.Нали тук всеки има право да си каже мнението.
Гледай по ведро на нещата.Целувки

Касиопейче не нападай ПАнтер - един от малкото мъже даващи своето мнение!
Това че си сърдита на мъжката част от населението е ясно ама все пак охлади страстите - не си го изкарвай на другите!
Плюс това има много резон в думите на Пантер, а твоята гневна и всичко отричаща позиция ако и да е ясна на всички е изкл погрешна! Охлади се -и заради теб самата и заради бебето!

Морганче вслушай се в Jaly1 и в Пантер - ясно е, че това дето сега го искаш може да е под въздействие на гняв и омраза... Успокой се и пак премисли.

Касиопея, скъпа,  стократно ! Напълно разбирам и подкрепям мнението, позицията и начина ти на изразяване. Не смятам, че се палиш излишно, а че говориш, каквото чувстваш от опит. И си абсолютно права!!! Не сме само аз и ти с такива възгледи и споделянето им съвсем не означава, че си "го изкарваме на другите". За съжаление, може напълно да ни разберат, тези, които са със сродни съдби. Ама пък такива не са малко в тоя форум, нали, мами?
Към тези, които не ни разбират: позицията ни не е "отричаща всичко" и не е продиктувана от моментен гняв, а от това, което сме преживели.
Catnadeen, като жена, омъжила се "заради детето" (цитирам теб), няма как да ни разбереш. Няма лошо в това, че не ни разбираш (нормално си е, хората сме различни), ама не върви да критикуваш и даваш съвети...Мое мнение, нищо лично!

Въобще не го нападам. Просто се опитвам да му отворя очите. Незнам защо е решил, че ние жените в тоя форум сме от НЕЗНАЕЩИТЕ КАКВО ИСКАТ. Ами за да сме в това положение нали някой пръч преди туй не е знаел какво иска. А ние много, ама много добре си знаем...
Още веднъж... баси....

Morgana извинявай за отклонението ми
Момичета, какво значи пръч? Вие с пръч ли го правихте? Какво значи не знаеш какво ни? Кое мислите, че ви е по-различното? Аз казах не един път, че прекарах бременноста си сама! Като самотна майка съм гледала детето си до преди два месеца. Така че знам какво е. Виж вие не знаете какво е да търчите освен това и на рехабилитация с детето в студа сами със стара трошка дето и гуми няма, камо ли спирачки!!!
ЗНАМ от опит.
Никога обаче не съм прехвърляла вината върху бащата на детето за това което ми се случва. Той и без това си носи своа кръст. Може би щото аз исках дете и то ми дойде като дар божи! ДАР! ЗА който съм благодарна. Пък мъжа - ако иска да е до мен ок, ако не иска - ми мерси за спермата и чао. Ама вие ги плюете вашите като че ли са ви изнасилили! Все пак вие никога ли не предположихте, че може един ден да се разделите и че евентуално тогава сами ще гледате детето? Аз живея с тая мисъл постоянно /малък дефект в мен/, но предпочитам да съм подготвена за най-лошото и да ес надявам на най-доброто!
  Бъдете силни и не се ядосвайте! Мъжете ще си платят, но не се озлобявайте срещу всички мъже щото там някъде ви чака едно ново начало и един надявам се любящ мъж! Пожелавам ви го от все сърце!   

Моргана, сори за офф-a.
Catnadeen, нещо не ме разбираш. 1-во не го нападам, опитах се да обясня че може би ние знаем какво искаме, а бившите 1/2ки не са знаели. 2-ро: не се озлобяваме срещу тях, естествено че има свестни мъже и 3-то: ами не, аз не съм искала детето самоцелно /предполагам че половината от мамите тук са така/ - ИСКАХ ДА ИМАМ ДОМ СЕМЕЙСТВО ЛЮБОВ И логичното й продължение ДЕТЕ. За това става дума. А не, дете, та дете, та дете, та ако ще и сама. Тц... мисля че са много малко мамите дето това им е била целта, и то те са тези на около 36-7-8 години, можем да пуснем една анкетка ако искате да видим какво ще излезе. Примерно: Искахте ли семейство с мъж с дете или просто дете. Та тъй де, малко дълго стана.

@catnadeen
Понякога все едно ми четеш мислите.

За моя радост, като премислих известно време, форумът падна и постингът ми също, но е било за добро, защото беше краен и щеше да обиди вероятно много други мами, които уважавам.
Нещо не ми е ясно (то, че имам семейство и мъжът ми иска да си гледа детето и нямам право на мнение ни беше вече вписано), ама какво значи вие да искате?? Иска се от двамата. Иска се от мъж, който мъж, който може да предложи съвместност.
Някои от мъжете, описани тук, не бих докоснала с лайняна пръчка, без извинение за френския, камо ли да очаквам да имам съвместен живот с тях или пък дете. Не мога да повярвам, че тези мъже, в голямата си част, не са давали нишани за подобно поведение, когато нещата се затегнат. Хората не се променят, те са такива, каквито са и не е  полезно за една жена да очаква, че ще промени мъжа до себе си, респективно един мъж. Това се случва само по филмите.
По отношение на грубите, емоционални и често лишени от мисъл изказвания ще напиша, че никой не е длъжен да понася чуждото лошо настроение и неудовлетвореност, независимо, че това е форум, няма извинение за грубостта и рязкостта.
Кейтъдийн забелязвам, че дава едни от най-реалистичните коментари във форума. Може би крайни, може би неприятни, но много близо до земята и реалността. Също така си мисля, че и тя се опитва да сдържа емоцията си, въпреки че също като всички останали има проблеми и то сериозни.

Ако за мен става дума, сори ако съм засегнала някой, няма да се повтори, няма да си казвам мнението щом не ви харесва. И на моичкия не му изнесе че съм пряма та затова избега.

Негативната емоция се връща като бумеранг,тъй че обидните и хапливи квалификации ,Касиопея,няма да ти помогнат-само се товариш излишно.Все пак заченали сте заедно това дете.Случва се да разберете впоследствие,че не можете да живеете заедно,защото имате различни приоритети.Но помисли си- един ден не е редно така да говориш на детето си.То само трябва да прецени.Не се обиждай,знам,че ти е трудно ,от опит го знам,но спри за момент.И също така никой не ти забранява да изразиш мнението си,не влизай веднага в защита-Хайде,успокои се  

И аз да кажа - никой не може да ти забрани във форума да си казваш мнението. Но не очаквай хората да се съгласяват със всичко което кажеш - всеки си има мнение и често форумите са за спорове.
Не знам какъв е точно случая с твоя, но не мисля че човек може да си тръгне само защото си много директна. Най-вероятно е имало и други причини, а това е бил само повод, ако наистина той го е казал.
А ако наистина си е тръгнал само защото си директна - какво да ти кажа, не знам за какво си ходила/омъжила за такъв смешник.

Не знам. Може би мен не са ме наранявали достатъчно, ама аз не мога да казвам лоши думи за момиче с което съм бил интимен. Еми ако кажа че съм спал с "коза" (ако се възползвам от аналогия с по-горе) - извинявай - това в никакъв случай не говори добре за мен - или съм изпаднал, или съм сляп/глупав та да не гледам с кого спя/ходя/се женя или изобщо не мисля като ми се прииска секс. При всеки случай колкото негативи са за човека които е отсреща, толкова негативи са и за мен. В крайна сметка - пълно е с мъже и жени - всеки има достатъчно голяма възможност да избира. Има и възможност да се пази ако реши да спи с някои само заради единия секс.

Аз дължа извинение, че бях остра и скрито заядлива.
Извинявам се на засегнатите и на Моргана - специално, че разводнихме темата й! Въпреки, че проблема който обсъждахме не е маловажен  
Касиопейя - знаеш моето мнение - много ти е тежко, но отрицателните емоции само товарят теб и малкото същество в теб! Не спирай да пишеш!!! Това може поне малко да те разсее, ако не да ти помогне! Ей недей се отдава на черни и лоши емоции - те са толкова натоварващи за мъничкото сладко създание! Бъди смела и силна - имаш я тая сила в теб - възползвай се от нея градивно!  

Ей МОрганче, ние написахме романи - хайде кажи как са при вас нещата... Има ли напредък или назадък   Усмихни се и не се връзвай на неорганизираността на мъжа си - винаги е бил непоследователен, надали скоро ще стане друг, така че споко!   Пиши как сте с малката.

Ами честно казано, в моя случай аз си поемам вината - изцяло моя е, че не съм видяла с какъв човек си имам работа. Той не е виновен че е такъв, аз съм виновна че не съм подбрала по-добре евентуалния баща на детето ми. Прав си, сляпа съм била, глупава... просто влюбена явно през всичките тия 5 години...защото любовта е сляпа, ако не бях влюбена сигурно щях да видя що за човек е и така. Ама като не мога да преценявам хората и се доверявам сляпо на всички ще си сърбам попарата... докато не поумнея малко...
Моргана, какво става с вас???

Мили мами и едни татко както виждам, голям спор се е разгорял по темата - няма лошо! В спора се ражда истината....а що е истина още Пилат Понтийски е питал Исус....Както и да е. Тези дни имах много работа, а мрежата ми беще обявила стачка и не можах да влизам в нета.
Сега по темата. Мисля, че всички мами във форума тук знаят какво искат. Но всеки иска различно нещо, това е! Аз собствено искам малко неща от бащата на детето - това е като се натяга толкова да я вижда, да е така любезен да си спазва уговорките. Да не ме блъфира с пари. И когато един ден си завъди ново семейство да не резне отношенията с малката, понеже тя ще го преживее много тежко! Но понеже това всичкото обикновено става с цената на много нерви, случва се да изплискам. В такъв момент съм пуснала и темата.
Иначе независимо, че наближавам 37 не съм искала самоцелно това дете. Исках да имам семейство, но не се получи. Кой е виновен - сигурно и двамата с бащата на детето, всеки до различна степен. Въпросът е, че сега е трудно да се държим нормално заради малката и аз си разсъждавах дали и до колко си струва.....Ще продължа така, като времето ще покаже какво е най-добре за малката. Като през това време ще си се притеснявам дали това, което правя за нея е най-доброто - но това е в реда на нещата!
На всички пожелавам приятен уикенд и всеки да достигне мечтите си...само да внимава какво си пожелава, че може да се сбъдне!  

Още не съм си родила момченцето... Но защо ли имам неприятното усещане, че това притеснение и въпросите Защо по дяволите детето ми остана без баща? Защо го прецаках така? и т.н. и т.н. няма да имат край. Дори и да се намери друг татко за детенцето ми, той никога няма да е истинския. М... му и живота....
Дано да не съм права за мен и за вас... ама все си мисля че чувството за вина че не сме направили нещата както трябва ще си остане завинаги.

А-а-а, Кас, без тез!
Няма абсолютни модели, че да си сигурна, че другият баща няма да е истинският. И какво значи истинският - биологичният??? Всички тук можем да дадем десетки примери за биологични бащи (а и майки), които само физически са такива. Не казвам, че гаранция ще намериш баща за твоя бебо, но не считай нещата за негативно предопределени.
Насила обич не става. Заради едната идея, че те т'ва е "истинският" баща, не си струва самоцелно да се държи на контактите между него и детенце .
Ясно е, че в нас винаги ще има чувство за вина спрямо израслите ни рожби без бащи, но не всичко зависи от нас, нали? Семейството не се гради от един. И да ме прощават тези, които казват "Ми къде си бляла?", защото явно не са се срещали с достатъчно хора. Иначе щяха да знаят, че човек, ако е голям чешит,  може да "играе" с години. Но това е друга тема. Кас, щом ще ставаш мама, стисни зъби за несгодите и се радвай на най-хубавото в живота ни - детенце. Няма да съжаляваш!

Касиопейче няма истински/неистински баща! Не и по начина по който го мислиш! В горния постинг е казано всичко което и аз мисля!
Вина... вината е нещо много тежко... не е нужно да си го слагаш на раменете! Кое те кара да мислиш, че нещата не биха били такива ако друг е на твоето място, т.е. че имаш вина? Не е лошо човек да си дава сметка за грешките и неуспехите си, но не е нужно да поема повече от необходимата вина върху плещите си 
Че има толкова жени дето остава ей така и по други причини самотни майки... Така, че хубаво е да си дадеш сметка в какво си се излъгала, че да стане така, но не и да се обременяваш с излишно чувство на вина!

Морганче, гнева е лош съветник и въпреки, че не харесвам бившия ти по косвено наблюдение, ще апелирам за твоето търпение и сдържаност - само ползи ще донесат за дъщеричката ти, а и ти ще си по-спокойна! Хайде успех и дано се разберете заради малката!

Опитвам, опитвам да стискам зъби.....даже се налага да "ухажвам" от време на време бившия по ред причини...което ми струва доста, ама както и да е. Въпреси, че не съм дълбоко убедена в себе си, че това точно е най-правилния начин.....Защото щом един човек може да се опитва да ме рекетира пари срещу виждане на дете....нищо не му пречи след време да измисла и други такива условийца...Но тогава ще е гадновато за малката, която ще пита защо и как...На да видим
За сега съм в положението - Господи, дай ми търпение.... но го направи ВЕДНАГА!