tarsq sina si 11 fevruari 1986

Успех 

пусни обява тук http://www.baoo-bg.org/

Може и да не е осиновен като ти гледам правописа.

А ако е осиновен, да ти е хрумвало, че едно е да го търсиш, а съвсем друго - да му се предствиш коя си.
Ако не ти е хрумвало - ето, давам ти идея да помислиш.

Друга идейка за размисъл - как и дали той би се справил с обработването на тази информация без да загуби равновесие или .... това не те интересува.

Тогава си го употребила за едно, сега - за друго.
Кое е това сега ? - Ето, че стигаме до третата идейка.

Явно е останала сама жената и сега се сеща че някъде е оставила някой с нейната кръв, когото да си прибере и да я гледа на стари години.
Гледането на чужди деца мила ми Боболина, няма да изкупи греха ти, нито ти гарантира, че ще получиш прошка от сина си.
Успех и дано да не съм права в изводите си 

П.П. Това, което знам обаче за биологичните майки, открити от изоставените деца е почти едно и също - или искат пари или не искат контакт с децата си, за да не им вземат парите или иманЕто.

П.П. Това не е злобен коментар и аз търся Биологичната си "майка" и силно вярвам, че тя може би не е като всички останали, за които знам.

Нямаш право да го търсиш, дано се затриеш някаде, аз съм осиновен и знам какво е много се радвам че не ме е отгледал биологичния фекалии което ме е оставили на произвола на съдбата

Хипер, не с рогите слънце 

Ти не търсиш ли, щом си тук ?

Не стана ми интересно колко хора има като мене и предполагам са попаднали в много по-добри семейства аз вече имам син на 6 год. да ми е жив и здрав ако трябва главата ще си дам за него ама няма да го оставя а такива дето са се сетили че имат някъде изоставено дете беззащитно на произвола на съдбата не мога да го разбера това нещо

Такива като тебе и като мене има повече отколкото можеш да си представиш. всеки ден се борим с нашите си мисли. относно обствените деца, които все още нямам, аз също, въпреки, че ги нямам не мога да си представя как ще си оставя детето на произвола, с единствената надежда някакви чужди хора да са добри към него. И чувствата ми варират от гняв до отчаяние, минаваме през много етапи, въртим се в кръг, но това ни прави по-силни хора.
Трябва първо да се помирим със себе си, за да можем да приемем фактите безпристрастно.Трудно е, да не кажа невъзможно, но ..съдба.

и аз мислех да напиша дано да не го намери,но понякога се лутам от едната крайност в другата,та реших да се въздържа от коментар.За доброто на сина е да не го намери.

Хипер,

Много си гневен и гневът не ти дава да дишаш.
С времето ще се хармонизираш.

А на питащата вече казах:
Не може никой да ти забрани да търсиш, но не се обаждай на момчето, освен ако не е само, без родители или болно.
Не му нанасяй удар втори път.
Усмири си егото и егоизма.

Отнесла си каквото си могла от него, още какво да му вземеш ????

останалата малка част от душевния покой.Аз още се боря да приема фактите и честно казано хич не ми се удава.В дадени моменти ми идва да ги избия всички биологични,а в други да благодаря на бог че не ме е оставил при тях.

Буболина, за родилката на моите синове съм изплела шал и превързвам И с него раните в душите им. Какво ли изпитват заченатите "по погрешка" деца, още там в утробата? Дали нежеланието белязва жовота им завинаги, дали има измъкване и спасение от болката и отчаянието.
"Търси" или "недей" е без значение. Твоето "ПРОСТИ" дано стигне до него!

Всъщност, твоето е смелост. Да пишеш тук... сигурно е трудно...

А сега се сети да го търсиш, а когато го роди постъпи егоистично ! Ако моята майка тръгне да ме търси из форуми, пък където и да било бих й отговорила със същото. Няма по-безпътни и долни хора от тези, които изоставят децата си по желание. Аз бих я потърсила, само защото ми е интересно да видя как изглежда, да попитам дали имам братя и сестри и да й благодаря от сърце, че ме е оставила, защото по-прекрасни родители от моите нямах шанс да срещна иначе ! А за всички пропаднали майки, които имат нужда от разбиране, да бяха поискали съвет и помощ веднага щом през ума им мине да оставят отрочетата си по домовете. За такива безотговорни хора трябва затвор ! Живеем в 21 век, а все още домовете са пълни, и се препълват... Има презервативи, хапчета, абортите са разрешени... Жалка статистика...

аз си отговорих на този въпрос.Имам двама братя и една сестра.Само сестра ми е живяла при БМ и е станала нейно точно копие.Думички като прости или съжалявам не съществуват в речника им.Често срещан израз,обаче е искам да ми помогнеш.Сега съм яхнала метлата,обаче за да не оспамвам темата ще се преместя в хайда

Аз пък намирам този порив за напълно нормален. Защо когато осиновените търсят родителите си е нормално (всъщност май доста го намират за ненормално май), а пък обратното да е напълно лудо?

Защото може би децата са жертви, а  родителите като виновни за техните терзания трябва да бъдат наказани? 

И даже да е така от кога ние сме тези, които определяме кои трябва да бъдат наказани и защо?

Много е вероятно жената да е изкупила вината си през тези 25 години.

Никой не знае как ще се отрази на триадата тази среща ако се осъществи. Но дали това е достатъчна причина да не се случва? Не мисля...


Момчето е голямо, може да реши какво да прави и само. За съжаление такова търсене мисля, че е много по трудно... А може би не трябва да е така.

Успешна година на всички:)

Магьоснико, ще си позволя да разваля безумната магическа реч, напомняйки за нещото, което прави нас, хората, по-различни. Приежаваме интелект, самосъзнание. Нормално е, когато едно осиновено дете поиска да разбере от къде произлиза, това е абсолютно разрешено, макар и трудно изпълнимо според законите в държавата, както и на много места по света. Не е нормално обаче, майка, изоставила детето си, което дете се явява чиста жертва, да го търси след години. Просто няма моралното и законово право. И защо хората когато грешат, си мислят, че е нормално, само заради това, че са хора? В последствие им се случват лоши неща, и преживявайки ги, смятат, че са изкупили греха си и вече могат спокойно да търсят изоставеното от тях самите дете, което най-вероятно се е мъчило десетки пъти повече от тях, седйки в 80 % от случаите по домовете за сираци? Едно такова дете е емоционално осакатено, интелектуално дори. За никого не е тайна на какво ниво са домовете за сираци в България.
И с какво право майката, прощавайте- жената, оставила бебето си на произвола буквално, го търси? Аз не бих имала наглостта да го направя. Срам и позор за нея. Ако някой ден ме потърси моята б.м. бих и заявила абсолютно същото. Вярно е, че човек греши, но има грешки, които могат да се простят, но не и да се поправят. И никой изоставил ДЕТЕТО СИ няма право да го търси. Такава вина не се изкупува за 25, 30, 50 години.
И колкото и лошо да е положението, колкото и ужасно труден да се очертава живота на някоя майка решила се да даде детето си за осиновяване, трябва да знае, че винаги има как. Няма невъзможни неща, на такива закъсали хора трябва да се помогне своевременно, а не след 25 години, когато вече е късно за всичко.

Теичка бих добавила само,че навремето дамата са я питали дали се отказва от детето си и тя е отговорила ДА с което е направила своя избор и до тук според мен трябва да са правата и за контакт.Мен обаче никой не ме е питал нищо,та имам право да се ровя

Каквото и решение да е взела жената го е взела преди време, при други обстоятелства и коренно различна ситуация.
Но всичко се променя. Обстоятелствата, ситуациите, хората.
Да знам, че ви изглежда странна идеята, но все пак не сте вие нито аз този, който ще има право да съди и казва кое е правилно и морално и незнам си какво.

Искренно ви пожелавам да не разбирате никога какви са причините каращи хората да си оставят децата от близо.

Според мен нашата цел като родители не е да предпазваме децата от "ужаса" на живота в лицето на срещата с тях.
Ние трябва да подготвим децата ни да са самостоятелни, мислещи взимащи решения индивиди. И те трябва да могат да преценят кое е добре за тях.
Тогава даже и да бъдат потърсени (след пълнолетие разбира се преди това си е кощунство...) те ще изберат какво да правят. Да продължат спрат или да избягат или...
Ако сме ги подготвили добре:)
Ако си мислим, че можем да ги предпазим от всичко в живота:)...

Виж какво, не че не приемам чужди мнения и налагам своето собствено, но не си прав. И докато има либерални малоумници, които смятат, че е нормално майките да изоставят децата си, я от лигавщина, я от егоизъм или немърливост, но в никакъв случай предпазване на детето, това общество никога няма да се оправи. Няма как, освен ако майката не е тежко болна, да предпочете да остави детето си на грижите на държавата. В дома също ще бъде лишавано. Да, може би ще има повече храна, но не всичко в този живот опира до материалното. Повечето майки, изоставящи децата си имат финаносови затруднения, и изтъкват това като главна причина за невъзможността им да гледат детето. Това е пълен абсурд ! Държавата, макар и с малко, помага на самотните майки ! Детската кухня, яслата и градината са на половина платени. Всяка майка, стига да не е много болна може да работи ! На 1, на 2 работи ! Винаги има как да изгледаш едно дете. И то ще бъде много по-добре в майчините ръце, отколкото в ръцете на всеки ден различните, нацупени, крещащи лелки.
Не ми гворори за причини. Аз съм била изоставена преди време. Предполагам, защото моята б.м не е била смела като мен. Защото е преддпочела нейния собствен спокоен и хубав живот, пред това да го съсипе с моя. Е, признавам си, аз не се обичам толкова. Аз също изпаднах в ситуация на безизходица преди месе и малко, когато разбрах, че съм бременна. Мъжът до мен се стресна, не искаше детето. Аборт по желание никога няма да направя. Знаех, че най-вероятно че  трябва сама да се боря с живота, заедно с детето ми. За миг не съм си помислила да го оставя, да го махна дори ! Колко съвети от рода на - " Млада си още, не си съсипвай живота... Имаш много възможности, гледай напред и го махни.." и т.н. съм чувала и оставах всеки път отвратена, от това как хората винаги избират лесния начин в живота. И как не искат да се изправят лице в лице с живота, а си говорят празни приказки, живеят в един спрял сваят и си мислят, че са постигнали много. Много се радвам, че не съм такава ! Вярваща съм, имам висок морал и ще бъда винаги силна, когато се налага. Бях си направила план за бъдещето- как ще имам 50% от детската кухня, как ще исказрам сертификат на Кембридж и ще преподавам частно език, как ще си намеря друга работа след това и все някак си, ще се справя с нещата от живота, но заедно с детето си ! Защото вече разбрах, че по-голяма и истинска лябов от тази между майка и дете няма ! И ненавиждам всички, които по една или друга причина изоставят най-хубавите неща, с които животът ги е дарил. Нанавиждам и всички, които подкрепят подобен начин на мислене и поведение. Има морални граници, които могат да се прекосят, има и такива, които просто не могат !

Чудесно е това, което си написала!!!

Как бих се радвал ако повечето жени, които познавам приличат на теб!!!

За съжаление не е така...

Аз бих се радвала всички жени да мислят повече за децата си, отколкото за самите себе си. Визирам конкретния случай на изоставяне. За съжаление много ни куца възпитанието и ценностната система. Аз се надявам някога да видя повече хора в книжарниците, купувайки си книга, отколкото в кръчма, поръчвайки си водка. Самото общество няма нужната отговорност да възпитава. Защото младите са изключително податливи на манипулиране от страна на неблагоприятни влияния, целящи собствени облаги. Но една птичка пролет не прави. Едно време кака ми ми каза- Стела, не можеш да спасиш света, нали знаеш? И аз се замислих- наистина не мога да променя хората, ако те сами нямат желанието. Та мисълта ми е, че едно вече изгубило морала си общество, няма как да го възвърне отново, имайки в състава си мнозинство от хора, без здрава ценностна система. Затова реших, че аз ще се постарая да въпитам детето си да вярва в доброто, да бъде справедниво и никога да не бяга от отговорност.  Може би ще страда от неправдата, но притежавайки тези качества ще бъде винаги щастлив и достоен човек. И все пак най-важното е да паднеш и се изправиш след това, но да знаеш, че си паднал сам, а не си повлякъл другите. Много се разписах, но в крайна сметка исках да кажа, че обвинявам не само майките, изоставили децата са, а и техните възпитатели, които не са ги научили, че животът не е игра и не можеш по всяко време да се откажаеш или да се върнеш крачка назад.

Стела,

виждам, че си много надъхана, силна и енергична:) Много ти се кефя и много ми напомняш на мен преди 10 на години:)

Дано успееш да промениш повечето хора около себе си както и да дадеш на детето си (децата си) това, което искаш.

Много неща се променят във времето. Но преди да поугаснеш като нас ще си докоснала много хора:)

Не всичко е черно и бяло, добро и лошо, красиво и грозно...

Може да ти звучи странно, но много уважавам биологичните родители на сина ми за тяхното решение да го оставят за осиновяване. Учудващо колко мъдрост може да имат понякога хората...

Но хората са различни и затова света е хубав и шарен:)

Съдби всякакви, разни хора, разни идеали. Но въпреки всичко, трябва да има съдник, и този съдник да бъде именно съвестта. Всеки има своята причина да направи или не нещо, но правейки го или не, после губи много права. Това не е като да оставиш ненужна вещ. Аз не смятам, че ще променя хората около себе си. Хората не се променят за ден. Променят прическата си, спират да пушат, сменят работата си, но не могат да променят коренно мисленето си. Начинът, по който ще възпитам децата си, ще бъде напълно достатъчен. Не вярвам, че хората се променят, но ще се постарая да създам човек, който няма да има нужда да се променя към добро.
Не знам причината, поради която уважаваш б.р. на твоето дете, предполагам, по-скоро си щастлив, че ти се е паднало такова дете. И все пак, заслугите за това са твои, не техни. Но пак казвам, всеки има право на избор, но този вид избор е необратим.

Вероятно ,конкретната ситуация е такава, че е за уважение.За съжаление, в огромния брой случаи не са.От стотици известни ми случаи познавам само един такъв, със сигурност не е вашият.

Бих искал да ви попитам надявам се без да ви наранявам нещо.

Да си представите, че биологичен родител успява да ви намери и се опитва да се свърже с вас. Разбира се вече сте достатъчно големи за да взимате сами решения.

Какво би се случило?

Провеждане на разговор и нищо повече.

аз знам за една поговорка-вълкът козината си мени,нрава си не.Разбира се веднага го подкрепям с факти.Моята БМ е оставила за осиновяване 2 деца.Мен и брат ми.Говори се из селото и че е оставила още едно,но не е потвърдено  на 100%.Да предположим тогава обстоятелствата са били други.След време (около 20-25 г по-късно)сестра ми забременява с трето дете.Разбира доста късно,когато няма особен избор какво да прави.Била е към 6-7 м. от бременоста.Общата ни "майка" я съветва да го роди и да го остави Та какво в тази жена се е променило?Абсолютно нищо.Все търси лесният и удобен за нея начин.
и слава богу че не сме ние които имаме право да съдим защото ако зависеше от мен бих я убила с камъни

обикновен разговор и според това как протече ще реша как да подходя по-нататък,но при всички случаи ще напомня че няма право да ме търси.
Незнам защо се случва така,но от всички осиновени които познавам-близки приятели и контакти от форума до сега незнам нито един случай БМ първа да е търсила контакт.Някой да ме поправи ако има такъв случай.Интересно ми е да знам за него

Аз пък знам защо се случва така (или поне така си мисля:). Виж отношението ти както и на другите осиновени, които са писали...
Както се знае реакцията на осиновителите би била много по-остра...
И все пак пишем в темата, където това се е случило на някакъв етап...
Как точно да се случи тогава това?

Аз искам да ме потърсят ,нямям лоши чувства към БМ .Може да е най-голямата мръсница ,може да е и най-благата душа-не знам ,а искам да разбера!

да това  е съвсем точно казано.Случило се е на някакъв етап в тема във форум.Според мен който има силно желание за търсене ще успее,но една тема тук е меко казано несериозно.На мен ми звучи като дойдох да си порева,поревах си и ми олекна.

Съжалявам, че пиша в темата.
Не съм осиновено дете, имам приятелки и братовчеди осиновени.
Близка се чувствам, защото за моя добра приятелка от детството баба ми ме "подучваше" да и кажа, че е осиновена, за да нарани родителите и. Със зъби и нокти и детски представи за добро и зло я удържах да не го прави.
Потресаващо несериозно е майка, оставила детето си да го търси във форум. Напълно Ви разбирам, и съм сигурна, че и на Вас са сторили нещо много лошо, за да оставите детето си. Но това търсене тук е меко казано обидно. Една от основните причини майките, оставили децата си, да  ги търсят е чувството на вина, което ги преследва през живота. Сигурна съм, че обичате детето си, но намерете помощ, за да се справите с чувството на вина, угризения и тогава по достоен начин намерете детето си. Тогава може би и срещата ще е вълшебна и за двама ви.

Андреева, може ли да те попитам, как можеш да обичаш дете, което си оставила преди толкова много време, съответно не си виждала, не знаеш дори как изглежда? Не бъркай чувството за вина с обичат към детето ! За да обикнеш някого трябва да го познаваш, да си го отгледал и възпитал.
И за каква вълшебна среща говориш? Вълшебната среща на майката и детето е когато то се ражда. Достоен начин за търсене на дете няма ! Достойнство е въперки всичко да не го зарязваш по домовете, с надеждата друг да поеме отговорността ти !
Като не ги разбирате нещата не пишете в темата, моля ! Има достатъчно сапунени сериали, които можете така емоционално да коментирате. Тук говорим за неща, които нямат общо с романтизма на приказките, а за реалния свят, който за съжаление не винаги завършва с щастлив край.

Грубо,много грубо по отношение на NadiaAndreeva .
И нека не караме другите да имат нашите чувства.

Извинявам се, ако е прозвучало грубо, но чак пък много... Айде да не преувеличаваме. Етиката освен в добрия тон, се състои и в това да знаем какво пишем и къде го пишем. Аз лично не пиша в теми, в които нямам мястом особено що се отнася до подобни човешки драми. Ни най-малко не мразя моята биологична майка, просто съм адски гневна, че тя, както и доста такива като нея са се освободили от отговорност по този безумен начин. Но твърдо съм зас мнението си, че тези жени нямат място в живота ни, сами са го избрали така или иначе. И не обичам когато хората като Андреева пишат врели некипели, как било обидно да се търси по форумите. Не, не е обидно, незаконно е, непристойно е, жалко е! И за какво обичане отстрана на биологичните майки засегна жената, не ми стана ясно, дори ме подразни. Виждам, че се е извинила в началото, но наистина, може би тук сме по малко по-различен начин настроени, все пак всеки трябва да уважава чуждите чувства. Никого не карам да се чувства като мен, тъй като само аз, ти и другите осиновени знаем какво е. От съвсем човешка гледна точка се изразявам- една майка няма право да търси детето си, щом веднъж го е оставила. Смятам, че по-умни от мен са го измислили и то с право. Нека имаме малко морал, и нека хората спрат да имат това отвратително чувство на безнаказаност и безотговорност !

Здравейте,
да, аз не съм изоставено дете. Но баща ми е отгледан от жена, която е искала да го остави и е съжалявала до края на дните му, че не е успяла да го даде на сестра си, която е била бездетна.  Не мога да пиша как е живял баща ми, нито какво му е било на душата, защото дори не мога да си представя. Знам какво е да си дете на човек, който цял живот е знаел, че родната му майка го е отглежда по принуда, а не защото го обича... Също си спомням и думите на дядо ми, който дори и пред нас, неговите деца, не се свенеше да му казва, че той не е негов роден син и не желае да имат нищо общо. (което не бе истина)
И тъй като баща ми не можеше да се справи с тези свои демони, той просто отхвърли и нас, така както бяха отхвърлили него.
Не искам да меря съдби и човешки драми, няма и да степенувам болка. В едно с личния си живот, а и поради професията, която съм избрала, съм запозната с много човешки такива.
Това, поради, което влязох във форума бе просто от любов към едно дете, което живее вътре в мен. Не съм мислела да воайорствам и тихом мълком да си седя, а изказах мнение. И както аз уважавам Вашето право да сте наранени, ядосани, гневни, аз също имам право да разбера един човек, който е вплетен в гените ми и е донесъл болка в живота ми - просто искам да разбера баща си и своята баба.

Съдби всякакви. Съвсем не е за учудване обаче, че емоционално осакатен човек е неспособен да се грижи за семейството, което все пак е създал. Предполагам не си му сърдита, няма какво да се опитваш да разбираш- имаш една майка, която не , че не е била готова, а просто не е искала деца, или се е чувствала виновна по някакъв начин, че тя има, а сестра й не. Не мога да твърдя, не съм запозната.
В твоя случай, майката не проявява нужната обич към детето си. То я усеща, това го натъжава и впоследствие то получава комплекс, че е нежелано, отхвърлено, самотно. Не казвам, че е по-добре да гледаш дете, което не искаш, но все пак баща ти не е ял боклуци, учил е, бил е до майка си, макар и далеч от сърцето й. Насила обич не става. Но тази жена не е предпочела да го подхвърли, да го остави на кой да е. Или в дом, или дай Боже някой да го осинови. Тя все пак е поела отговорността това дете да не бъде сочено с пръст, да не бъде аутсайдер, да има някакво бъдеще и място в обществото. Много добре всички знаем какво се случва най-често с изостваените по домовете деца.
Не смятам, че вашата история има общо с нашата тема. Или може би искаш да задсадеш въпроса дали е по-добре да те оставят когато си нежелан, или да те гледат показвайки ти го? Аз мисля, че едно дете винаги трябва да бъде до майка си, каквато и да е тя. Много хора несъзнателно вредят на децата като им покозват или не чувствата си, обичта си. Но това е съвсем друга тема, може би за други взаимоотношения. И по-добре ли би се чувствал баща ти, ако майка му го беше подхвърлила в някой дом? И по-добро ли бъдеще щеше да има ? Чувствата са сложно нещо, всеки разбира и изживява нещата по свой собствен начин. Винаги обаче преживяното в детството оставя незабележими следи, които някой ден се отразяват в отношенията ни, в начина ни на мислене и най-вече в душите ни. Аз не искам да има деца, които не са обгрижвани, възпитавани, обичани. Още по-малко искам да има такива, които са изоставяни, и които никога не изговарят най-святата дума - мамо.

Теичка ,това са си твои мисли и чувства.
Аз лично се чувствам по различен начин-благодарна съм й,че е намерила сили да ми даде втори път живот.
Да даде възможност на моята мила майка да чуе думата Мамо.

Теичка,
По никакъв начин не съм искала да обидя никой в този подфорум. Може би думите ми не са били подходящи и съм те наранила. Извинявай за това.
Не, вече не съм сърдита на никого, приех съдбата на баща си, така приех и своята. Въпреки това, още ми е прясно и все още си спомням гнева, който изпитвах към тях. 
А за темата, която ми предлагаш да пусна, много дълго съм мислела, благодарение на взаимоотношенията, които сме имали в семейството и отговор за себе си съм намерила.


    
 

Надя, ако мога така да се обърна към теб, майка ми се казва по същия начин   , не твърдя, че си обидила някого, нито че си ме наранила. Просто се учудих на написаното от теб в по предния пост. Не ти предлагам да пускаш тема, казах, че вашата история не се отнася за нашата тема, тя така или иначе се превърна в страшно нареждане на жената, която я е пуснала. Но всеки трябва да знае, че безнаказани неща няма, и че може аз и другите да сме били много резки в изказванията си, нищо лично... но не може така да родиш и да го зарежеш, а след време да решиш да го търсиш. Има някои изпаднали, които не си търсят децата за да получат прошка, а за да поискат от децата да ги гледат, подпомогнат финансово и т.н. Знаем всички къде се намираме и в какъв свят живеем, в свят на абсурдите...
Джоджо, аз също съм благодарна, но не на нея, а на Бог и късмета си да ме срещне с такива родители като моите.  Ама айде благодарностите да не са към човек, който те е зарязал. Ако никой не те беше осиновил на кого щеше да благодариш, пак на нея ли?

"Според мен нашата цел като родители не е да предпазваме децата от "ужаса" на живота в лицето на срещата с тях.
Ние трябва да подготвим децата ни да са самостоятелни, мислещи взимащи решения индивиди. И те трябва да могат да преценят кое е добре за тях.
Тогава даже и да бъдат потърсени (след пълнолетие разбира се преди това си е кощунство...) те ще изберат какво да правят. Да продължат спрат или да избягат или...
Ако сме ги подготвили добре:)
Ако си мислим, че можем да ги предпазим от всичко в живота:)..."

Исках да поздравя Магьосника! Мисля, че нашата най-важна мисия като родители е да ги подготвим да вземат разумни, информирани решения за неща, които касаят живота им. Вкл. и евентуална среща с БМ.

Това е задължително, но само ако детето поиска. Моите родители се ужасяват от мислъта аз да се запозная с биологичните ми такива. Никога не са ме подготвяли за подобни срещи, даже реват и се тръшкат ако заговоря... Но какво да направя, не искам да ги наранявам, така че спрях да питам вече... Само че съм решила да издиря БМ, ББ едва ли ще е вписан, но ще погледна делото. Искам да проуча дали съм фамилно обременена и с кои по-точно заболявания, защото ми е доста важно. Не знам дали няма да ме човърка и да искам да видя майката, но се съмнявам, че ще искам да разговаряме. Не, че не ми е интересна, не че нямам смелостта и т.н., просто някак си се чувствам гузна пред моята собствена майка, сякаш я предавам. Много лошо чувство, постарайте се да покажете на децата си, че вие нямате нищо против когато решат да се срещнат с истинските си родители. Моята майка така се натъжава и упорито отказва да ми даде информация, че аз изпитвам чувство за вина да се запозная с БМ. Така и не разбраха, че съм вече голяма, че няма да ги изоствая и да хукна при биологичните си родители, че не ги обичам... Като човек, вече голям, разбиращ нещата бих посъветвала ако някой се нуждае. Дете съм на хора, които безкрайно обичам, но които са на светлинни години от мен, моето мислене и ценностна система. Една българска авторка беше написала "Ние приличаме повече на свето време, отколкото на своите родители" - цитат от една много хубава за всеки бъдещ и настоящ родител книга -"Един тъжен мъж".
Родители на осиновени искам да ви посъветвам да осведомявате децата си за всичко, което знаете, правете го тогава, когато почувствате, че детето е готово да ви разбере и може да взима правилните решения. Вие познавате най-добре вашите деца. И не завравяйте, че дори и да намерят биологичните си родители, дори и да искат да поддържат някаква връзка с тези хора, за тях вие винаги ще си останете истинските, неповторими и безкрайно обичани мама и татко !

Теичка, разбира се, че може да ме наричаш Надя.
В този пост под влиянието на емоциите, породени от темата, написах нещо, което не бе коректно да пиша. Тъй като съм готова да изтърпя последствията от написаното няма да го коригирам, защото думите вече съм ги изрекла.
Знам, че предпочетох да се оправдая пред това да ти отговоря.
Знам, че не отговарям на въпросите, които ми зададе.  И го правя, защото ще е изключително неадекватно от моя страна да го направя тук във форума.
Стоя зад думите си, че в повечето случаи родителите, изоставили децата си ги търсят от непреодолимо чувство за вина, съгласна съм и с това, което казваш, че има много случаи, в които търсят децата си, за да ги издържат.
И за това изказах мнение към жената, че ако наистина иска да намери детето си, то първо трябва да се обръне към професионална помощ, за да се справи с нейните си проблеми. След това не се знае какво ще реши и как ще носи кръста си - никой уважаващ себе си психолог не би я насочил към постъпки да търси детето си и буквално да се натресе в живота му по този начин.
А за другите въпроси чрез форума не бих отговорила. Достатъчна е първата глупост, която сътворих))

Разбира се, че само когато детето поиска подобна среща или прояви такъв интерес!

Теичка, благодаря ти за съвета мила! Напълно и твърдо съм убедена, че проблеми се появяват, когато няма близост между родителя и детето, няма откровеност, има тайни и недомлъвки.
Аз не се боя, че истината ще нарани детето ми, защото тази рана ще е по-малка от раната, която лъжата или премълчаната истина ще й причини след време. Държа да сме честни една с друга и се надявам да я възпитам точно по този начин.

Аз не съдя нашата БМ, само господ може да го прави! Имам социалния доклад на дъщеря ми и знам подробностите, които ще споделя с нея когато е достатъчно зряла.

 За да е в мир със себе си ще се опитам да науча дъщеря си да не съди, а в крайна сметка да прости, защото така ще обича себе си повече!

Истината е, че аз съм твърдо против, дори и да не беше забранено от закона, майка оставила детето си да го търси след това. Особено след толкова много години, след толкова много неща, които може да са се случили. Може това дете да е осиновено, може и да не е. Пак няма никакво право да се бърка в живота му. Предполагам, че психолога ще й помогне да се справи емоционално с вината, но никой според мен, такъв не би я посъветвал изобщо да го търси. Няма значение по какъв начин протича търсенето. Съгласна съм, че много жени може би страдат от това, че са оставили децата си. Но те страдат първите няколко години. Не може изведнъж, след над 20 години да се сетиш, че страдаш много и да тръгнеш да търсиш детето си. Да, то е вече голямо, и да, може би знае, че е осиновено (ако изобщо е), и да, то може би иска да те види, интересна си му. Но в много от случаите нещата не седят по този начин. И може би детето не е това, което си очаквал да видиш, защото е отраснало или по домовете или в друго семейство. Възпитано е по друг начин, и защо по дяволите  ще тръгнеш да търсиш детето си след 20 години? За какво да търсиш човек, който дори не познаваш? Нека се осъзнаят заблудените биологични майки- това дете няма да ги обича, няма да се чувства привързано към тях. То просто ще прояви интерес да се видят, да поговорят. Ако някой с изведнъж придошла много чиста съвест чака опрощение- сигурно ще го получи. Та защо иначе ще си търсят децата? За да ги доотгледат може би, или за да им дадат, това, което не са предпочели да им дадат, когато е трябвало. Много остро съм насторена към всички майки, изоставили децата си. Всяка една от тях бих разбрала, но никоя не бих оправдала. Много е грозно, след толкова много години, да искаш да върнеш, нещо, което си оставил, а е било част от теб. Сега е част от други едни хора, които не са имали благословията да имат свое дете. Сега твоето дете е техния свят. И никой, никога, по никакъв повод не може да ме убеди в противното. Не се обръщам директно към теб, просто споделям защо така се паля, щом се заговори за подобно нещо.

Може. Грозно или не, случва се. Хората растат, променят се, някои искат да поправят грешки от миналото. Хора са.
Моята работа не е да ги съдя, а да подготвя децата си за тази среща. В този смисъл и аз подкрепям Магьосника.
Както и заявявам, че лично бих издрала очите на БР, ако се появят при малолетните ми деца. 

Не разбирам защо се пънете, като не може. Забранено е от закона. И това, че искате да подготвите децата си го разбрах напълно, и тен и Магьосника. Само че, погответе тях и себе си за среща, която ще е осъществена по инициатива на децата, а не на биологичните родители, тъй като закона е достатъчно категоричен. Не е нужна подгтотовка за някаква неочаквана среща с бм. Така поставяте детето в една сложна ситуация на очакване, на трепети и може би разочарование. То може би иска да я види, но няма смелостта и ако вие много упорито го подготвяте за среща по нейно желание, детето може да си чака, ли чака... Недейте да се хвърляте много напред и да смятате, че за всичко може да подготвите някого. Нужно е само да бъдете открити с децата си, нека те поставят въпросите, не избързвайте да им отговаряте преди да са ви попитали. Много е сложно, смея да отговарям тук, като лице от другата страна, като осиновена. Достатъчно съм голяма вече, знам какво е трябвало и какво не да ми кажат родителите ми, как да ми го поднесат и повярвайте, винаги преди да отворите темата за произхода на детето, трябва добре да го познавате. За съжаление всеки си мисли, че познава най-добре детето си. Дано е така, но много често хората грешат.
Относно хората, че растат, живеят си живота, някой не успяват в него, нещастни са, и на целя хал започват да съжаляват за предишни грешки и да търсят опрощение. Е кажи ми честно, мислиш ли, че след 20 години, само защото сме хора, и ни е някак си много присъщо да грешим, имаш право да търсиш и поискаш прошка от някого, който си оставил, и сега е времето да го направиш? И само защото някоя си нещастна и грешна жена, й е много потрябвала прошката,  не смятам, че трябва да разбива нечий свят с появата си. Това е пълен абсурд !

Теичка,
много уважавам мненията на всички пораснали осиновени деца. Но не искам да изкривяваш думите ми. Никога не съм казвала, че ще седна да си подготвям децата за неочаквана среща, пази Боже! Но наистина се надявам, че ако все пак това се случи, ще съм ги направила достатъчно силни човеци, за да се справят. Това е съвсем, ама съвсем друго.
За биологичните родители не искам и не мога да коментирам какво и как мислят.
Повече няма да се меся, защото този форум си е за осиновени.

Ами така си написала - тази среща- сякаш се стремиш да подготвиш децата именно за неочаквано появяване на БМ. Аз вече имам чувството, че съм охрана на темата и нападам зверски всеки, с различно мнение от моето. Не съм искала да обидя никого, просто има неща, които не съм измислила аз, не съм казала аз за първи път и които трябва да се спазват, ако искаме всички да живеем в един по-добър свят и да не цъкаме всеки път, щом чуем по новинарските емисии, че някое е бебе е намерено в кофа за болкук !

Теичка,не си длъжна след всяко мнение за даваш свое.
Приеми и другите гледни точки,другите емоции и техните житейски истории.

Никъде не твърдя, че не ги приемам. Просто не ги разбирам и доста въпроси зададох, включително и на таб, на които не получих отговор. Не съм длъжна, да, ти също не си да окачествяваш постовете на другите, дали са груби или не.   

Ако искаш пиши на лични.
Много е неприятно една тема да се окупира от двама-трима.

Никъде не пише колко члена трябва да коментират в дадена тема. Аз не мисля, че има какво да допълня, освен да пожелая да има по-малко изоставени деца, повече осиновени и призив към всички родители- възпитавайте разумно децата си, за да не им се налага никога да пускат подобни теми. Стига сме си чешели езиците с това, че всеки си има мнение. Нека имаме малко повече морал, отколкото либерален дух.

Моята биологична майка ме е потърсила, когато съм навършила годинка, за да ме вземе. Но било късно, осиновили ме. На 6 годинки я срещнах за първи път, но бегло помня. Помня една голяма торта и дрехи. По късно на 12 отново я видях.
На 17 аз лично я потърсих. Сега сме в много добри отношения. Жалко, че рядко я виждам, но поне се чуваме по телефона често.

Радвам се че разбрах за такъв случай.Явно жената е по-различна от останалите БМ.Сигурна съм и че за да протекат така нещата голяма заслуга имат и осиновителите.При мен дори и да ме бяха потърсили нищо нямаше да се случи.Никой нямаше да ми каже,а и 1000% съм сигурна че майка ми(осиновителката) щеше да я замеря с торта и вероятно да се обърне към полицията

Всъщност kristti само баща ми /осиновител/ ме подкрепи. Та той ми каза, когато бях на 8, че имам друга майка, но пък той си ми бил кръвен татко. Когато отидох лично аз на 17 години да се срещна с корените си ....една баба на моя приятелка ...съселянка и сватя на корените ми се изцепи както се храним. Твоят баща замина и я остави сам самичка да бере заплахи, срамове. Той се върна година по-късно, след като ти се роди. Почина преди 5-6 години. ШОК ШОК ШОК
Затъкна ми се....

Има ли тема в която примерно да се разкаже как беше като се запознахте с БМ, откъде тръгнахте и какво стана.???

Та Кристи хора всякакви, да не ти казвам пък какво мнение ми бе изградено за БМ-строга, лоша и студена бррррр. Не исках да я виждам. А то какво се оказа

Рepitas,

За пръв път тук пиша с удебелен шрифт.

Прочетох ти поста отдавна, но все се сдържах да отговоря.

Сега вече пиша това, което откакто си го публикувала ми е на устата, а именно:

1) или някой пуска пост с цел да проучи реакциите, да оживи увехналия подфорум и пр. ..,
или
2)или някой родител, станал такъв след осиновяване, иска да има отговор на страховете си, дали е възможно да има неемоционалнонатоварена и някак позитивна връзка с БМ, какво би станало и дали е възможно да влезе в дома и общуването с детето  ... и пр.
3)или
пропускаш толкова кардинални и основополагащи детайли от случката, а именно те са основното, което е важно от гл.т. на осиновени и осиновители, та в крайна сметка такава случка няма , а е чист блъф.
На колко години си , че уж не правиш разлика между мъж с две жени в живота си и дете от едната, отраснало при другата и
случаите на класическото осиновяване на дете от нови и несвързани с био-произхода му хора.

Наистина ли не ти хрумна, че твоята история не е отговор на въпроса, поставен много деликатно и загрижено от един баща ???
А да ти е хрумвало, че е абсолютно несравнимо влизнаето в дома им на БМ в детска възраст на децата им и твоите срещи като дете, както и сегашните ти контакти?

Аман от неграмотници или от определено недобросъвестни хора, които си пишат по сериозните теми.

Папитас,

Това не е потърсване на дете от БМ, за каквото пита автора.
Последното го пиша вслучай, че не си разбрала нищо от горното.

Мира,

не знам защо реагираш толкова остро. Аз вярвам на всяка дума. Аз бих направил същото. бих търсил пак и пак и пак да поправя ако е възможно нещо, което разпознавам като най-голямата ми грешка.

Съжалявам, ако въпроса ми е провокирал толкова много отрицателни чувства.
 
Пепитас, благодаря ти за отговора. Направи я тази тема. Винаги много ми е липсвала.

Много е трудно за повечето от нас да приемем, че може да има доброжелателни, загрижени и обичащи биологични родители.

Може да не са повече от белите лястовици, но ги има!

Извинявайте отново за породените от мен негативни емоции.

Не повярвах в конструкцята като цяло. За жалост, здравият разум не ме подведе
и се оказа именно така.
От последващия и пост стана ясно, че за съвсем друг вид родителствуване иде реч.

Нищо общо с класическото осиновяване, а дете- плод на пред-брачна или извън-брачна връзка.Да каже за какво иде реч и тогава да изложи впечатленията си.

отвори нова тема и ни разкажи.На мен не ми стана ясно все пак бащата(осиновител) биологичен баща ли се оказа или Биологичният е друг

Ne mislq 4e ako bqh az bihmogla da te priema ili pone bih ti kazala tam kadeto si bila tolkova godini tam se i varni,edva li znae6 kakvo zna4i mai4ino 4uvstvo, samo 6te narani6  mom4eto, za da si ti kakto vinagi dobre.Kade si bila kogato e imal rozdenni dni kade si bila na parviqt u4eben den,ne vi li e sram se6tate se 4e imate deca kogato ostanete sami.Ne sam osinovena no samo kato decata koito sa bili osinoveni nastrahvam.Spored men si stoi tam kadeto si bila i ne razbivai o6te vednaz zivota na edno nevinno sa6testvo.  

Хората са ужасни!

БМ е биологична майка,нали?А защо никой не споменава ББ?Или такова животно нема?

Трудно е да разбереш, ако не си пряко засегната. Има една много хубава книга по темата, казва се Първичната рана. Ако си осиновена, имаш близки осиновени, или просто се интересуваш е хубаво да я прочетеш, там пише защо ББ не е от такова значение.
Извън романтичната нотка, както предполагам не знаеш, рядко бащата е известен в актовете за раждане, а и не рядко бащите не са знаели, че девойката с която са преспали е бременна.
Това е в общи линии.

Грешно.

Ехааа, най-много ги обичам кратките и изчерпателни отговори.
Дай малко светлина в тунела, че съвсем се изгубихме. Разликата между съвсем не разбирам нещо, и трудно разбирам нещо, предполагам всички я знаем. Дамата с въпроса за ББ ми изглежда интелигентна жена, не пряко засегната от проблема. Защо не е разбрала тогава?

Дамата много точно е разбрала и задава много точен въпрос.
Той не иска отговор,иска размисъл.
Незнанието не оневинява.
Темата е за друго,за споделяне и дебати има други.

Познавам драмата на една БМ,която на вси4кото отгоре самата тя е осиновена.
Беше ми състудентка,но това е станало дале4 от рано.
След шока,4е на 16 години от 4уждо място нау4ава,4е е осиновена,самата тя забременява.В София в болницата пристига бащата осиновител,когото тя обожава и и казва-Ти можеш ли да се грижиш за дъщеря си,да и дадеш оби4,която да не е обременена от миналото,внимание и много грижи.Разбира се,4е тя не е могла,не са могли и осиновителите,защото са твърде възрастни,но ревовете,4е това дете ще бъде оставено не са стихвали до последно.Хубавото в тази история е,4е намират семейство бездетни лекари,които автомати4ески са осиновили детето.Това поне я успокояваше през вси4ките години.
Нямаше ден без да мисли за нея,без да се помоли това моми4е да няма нейната съдба,да е добре,да е живо и здраво.ДА не говорим колко пъти нощем я е сънувала и бълнувала.БТ,амо той след новината духнал за 4ужбина и се появил след горе долу година,когато вси4ко е ве4е минало.
Днес тази жена има 11 годишен син.Веднаж я попитах-мислив ли още за моми4ето,то трябва да е ве4е 20 и кусур годишно.Тя каза да,мисля,но няма да я потърся,каквото и да има,тя е дъщеря на други хора,които са я отгледали и дали това,което аз не можах,не бих и при4инила такова страдание,въпреки 4е имаше моменти когато много искаше да я види,можеше,но не го направи.Сети се за се себе си и соб.си съдба и това и беше.
Не вси4ки БМ са 4удовища,болката по някога замъглява разума,познавам за мое огормно съжаление и 4удовищни БМ,безотговорни,безмозъ4ни.На БТ му е удобно ,него не го търсят,не му искат обяснения,той все е не разбрал,не 4ул,не видял,оправдания колкото искаш.