Нико и Бени още ги няма - Любители на котки - тема 39

И като съм почнала да спамя котешката тема с други животинки...
Ей тоз хамстер предизвика дива еуфория у децата пред блока. Гледа си го едно момиченце от 2 години. Като знам колко малко живеят тез гадинки и се чудех колко ли пъти е бил подменян с подобен.




Ooo, искам и аз бебе таралежче, поне да го снимам. То е ясно, че няма д амога да го взема вкъщи.
А папагала май е женски, поне така каза съседа, който  ни даде клетката и има пернати. Той каза, че ще го вземе да го гледа и вероятно наистина ще му го дадем, ако не се обадят собствениците му.

Aleksandrina, много щастлива новина! Къде го намери милия Чарли?

Аlximika , разкошни са бебетата  За име не знам, но на нашата новият й прякор е Калуа (като напитката). Твоето като гледам какво е млечно, може Бейлис 

Белла е много белла. Нашето предишно котенце също се казваше Белла, но беше тигърка.Ето я:



Папагалчето наистина е впечатляващо с този перчем И аз очаквах да е по-невзрачно.

Теди, ама то е много сладко И не е от най-масовите - вълнисти, а някакво по-специално Мъж ти нищо ли не казва по отношение на него? А този хамстер е гигант
Fiama, и аз като прочетох името Белла очаквах бяло коте, въпреки че Белла значи красива, а не е цвят И твоето е било голям сладур.
Еовин, добре дошла в клуба

Теди папагалчето ти е Корела, може да се научи да казва една - две думички даже. Много е красиво.

Месечинке, хамстера е пухен, ангорски някакъв, затова такъв голям изглежда. Преди време и нив имахме такъв пухен, с цвета на Бени беше и много добричък, не хапеше, много си го обичах, ама  живя едва една годинка.
А този на снимката Мони си го слага на главата, той се плъзга надолу към качулаката му, а по едно време и под тениската му влезе, гъделичка го  на голо, Мони се попика от хилеж, аз се притесних да не смачка хамстера...
За папагала не сме говорили много.. то кво и да говорим. Той даже намеква, че едва ли не аз съм го била довела вкъщи, а после съм инсценирала, че бил кацнал сам на прозореца...   без коментар, дет се вика.

Моят мъж много иска да си вземем говорещо папагалче, но аз не давам, да не му остане само опашката  , Еовин, моят вет. лекар е наблизо, ако искаш пиши ми на лични, а го има и на първата страница, доктора на Мери  Александрина, много се радвам за Чарли  , къде е скитал 

Aleksandrina, много се радвам за завръщането на блудния син    Сигурно ви е трудно да се откъснете един от друг.
Теди, папагала е голям хубавец.  Ама както намекваш мъжа ти не е съгласен за нищо друго, освен хомо сапиенс в дома ви..
Майка ми имаше котка Бела без да е бяла, ама тя си беше беладжийка 

Теди, папагалчето е много хубаво. Една позната има същото, казва се Чочи.
Много е смешен, вече поодъртя, но преди това пееше много, танцуваше на музика, и си казва името
Много обичаше като е пуснат да ми кацне в косата и не мърдаше от там  И целувки дава, като се наведа и си свия сутните за целувка, той си подава главичката да го целуват.
Големи са сладури.

Хахаа, Марче, то вашето е било с много  екстри. Това си има 3-4 мелодиики репертоар и си ги свири като му дойде вдъхновението, фърчи насам- натам, ама не дава да го пипат. С много зор мога да го хвана, за да го сложа в клетката.  И ме хапе гадинката. През деня го оставям да си хвърчи из апартамента, само вечер го прибирам в клетката.
Понеже децата като се чуваме по телефона искат да го чуят и него и то свикна, че като подам телефона трябва да пее и започва. В началото странно гледаше като тиках телефона до човката му 
Хубава птичка е, ама не е котка ... не мога да си го нагушкам, да помачкам коремче и муцунка.
Елинор, той и хомо сапиенс толкова търпи. Вчера гледа снимките на папагала... кво ли си е викал- таз мойта лудата жена досега котки снимаше, сега папагал, няма  да й дойде акъла 

Александрина,
много, много, много се радвам за котето ти!
Предишната ми котка, която гледах 12 години, и която обикаляше целия квартал, в смисъл ходеше си навън, един ден не се върна, чаках я няколко месеца. След 12 години един ден просто не се върна, и се замислих, че ако й е дошъл края е било по-добре, че не съм я видяла.
А като заговорих за нея, а Теди споменава хамстери, се сещам, че беше изяла 3-те ми хамстера един ден (съдбъ ), които си живееха година и нещо заедно и си бяха в цветущо здраве, не им е чак толкова краткотраен живота. Е, освен ако не ги стисне някой за врата...

Иначе папагалчето е уникално красиво, много, много ми харесва,
аз обожавам папагали, едно двеме имах два, вкъщи ги пускахме да летят,
а като беше хубаво времето ги изкарвахме на терасата в клетка, но Коко се беше научил да отваря клетката и не искате да си представите как се гони папагал с чаршаф из двора (не летяха високо )

Иначе да, Чара много дръпна,
голяма е дивотия, ток я бие всяка минута.
Сутринта съм оставила на леглото един изпран сак, който да сгъна и да прибера,
и се обръщам, а тя влязла в сака и чака. Нямам представа какво.

Много е започнала да иска да бяга навън, ама постоянно дебне и излиза,
не ходи далеч, на улицата седи и клюкарства,
но от тези ни походи се бяхме украсили с две бълхи от бездомните кучета,
та се дезинфекцирахме, къпахме, центруфугирахме, изсушихме, мазахме с една пудра против паразити,
много тежко й беше, но не съм я карала аз да излиза!
Тая дебела козина няма да ви обяснявам как обезпаразитява.
За щастие други бълхи няма, явно тъкмо сме ги хванали преди да се размножат,
но бях превъртяла просто, не ми се мислеше, ако бяха цяла фамилия.
В момента сме толкова чисти, че чак ни е неудобно от чистота.

Иначе ето една снимка,
сигурна беше, че зад гардероба има нещо, което крием дълбоко от нея,
само проверява дали е още там...



А имаме и друг проблем, командата
"ЧАРА, НЕ НА МАСАТА, НЕ, ЧАРА, НЕ НА МАСАТА, ЧАРААААААААА, ЧУВАШ ЛИ МЕ?!"
 нещо сякаш не я разбира.
Не стига, че не я разбира, а ме и гледа нагло.

Да, бе, не на масата! Ти ще кажеш! 

Който си вземе коте, трябва да знае, че вече той не е господар на къщата си  ! Маца е навсякъде - върху телевизора, в гардероба, върху скрина, в кашончета, дупки всякакви, на нечия възглавница..... Един път извадихме 5-6 гълъбови пера, които беше скрила зад секцията.

Опитайте се да и обясните, че не е принцеса:



Телевизорът е мой:
 


Пазителката на яйцата:

Ох, как ме е яд, че не мога да видя снимкитеееее 
Жбрициела , ако й сложите фронтлайн няма ли да е по- добре, хем бълхите ще измрат , дето са по нея, хем и други няма да й се накачат. Фронтлайна помагал и против хлебарки 
А хамстера, който имахме и живя към година, разви тумор на коремчето. Почви се една бучка, която растеше. Заведох го при един приятел ветеринар с молба да го оперира, но той отказа категорично - нямало как да прецени колко упойка да му сложи, защото тежал 7-8 грама....
Много тежко го преживях и един приятел ми подари същото на външен вид хамстерче. Но само на външен вид. Онова беше едно хапливо, лошо такова  А Мони  малък, на около годинка и половина , взел го , докато аз бях в банята и тръгнал да го целува. Хамстера го ухапал по устната, ама направо го беше перфорирал. Кръв шуртеше...
сложих аз хамстера в аквариума и го изнесох на терасата, на една лавица на високо, за да не го стигне пак Мони. И го забравих там  цял ден. предполагам, че е умрял от жегата  И досега ми тежи на съвестта.

Ами аз я намазах с пудрата, препоръчана от жената в зоомагазина, като тръгнах да й я втривам Чара се уплаши, че ще я къпя...
Утре пак трябва да й втрия пудра, и после веднъж в седмицата.

Иначе бълхи мисля, че няма повече, защото като я къпах с шампоана против бълхи очаквах нещо да изпадне във водата, но нямаше нищо.
А това, фронтлайн, беше едно, дето се втрива във врата ли?

На мен най-добре ще ми е да спре да излиза на улицата. Но пусто, а си забравил плътно да затвориш терасата, а след 2 минути тичаш като луд по улицата с "Маааааац, мац, мац, мац" А тя не бяга, в смисъл не иска да избяга от нас, просто иска на въздух... Като седи на прозореца и гледа навън ми става жал...

Димана,
напълно ми е познато й на мен - това да се лежи на телевизора, да се бие с прахосмукачката, да ти се мушка под завивките и да ти влиза в чекмеджетата е нещо напълно нормално.

Frontline са капки, които се слагат на вратлето и предпазват котката от бълхи. Много е удобно.
Аз бих те посъветвала все пак да не я пускате навън. Нормално е да иска да излезе и да мяука жално, жално... но навън дебнат толкова опасности.
Нико преди много драпаше да се разхожда и стоеше по час пред вратата и мяукаше, ама сърцето ти се къса вече... иска на свобода, иска да се разхожда, но не го пусках.
За повечето котки би било рай да могат да излизат навън, да си играят между цветенца и тревички, да се катерят по дървета... но в Бг няма закони, хората са лоши и опасности дебнат постоянно. Или някой, минаващ покрай вас ще хареса котето и просто ще  си го прибере, или някой съсед, на когото му пречи ще го отстреля с въздушна пушка... или куче да го разкъса.
В цивилизованоте държави имат закони и те се спазват. Но тук не.