Да ти е жив и здрав сина и да те радва само занапред!Kураж и сили! 
Да се оплачем... 2024
- 10 352
- Развлечение
- Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
- Последно мнение: 12 апр. 2024, 14:41 ч.
Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2
Днес моето момче има рожден ден.Само дето него вече го няма.
От 8.7.2010,когато почина....до ден днешен няма миг в който да съм била спокойна(може би само тогава,когато го сънувах).Постоянно съм обзета от мисли за смъртта,една такава безутешна скръб,която ме е сграбчила здраво.Опитвам се да се боря със всички сили ,искам да съм оптимист,искам да приемам нещата такива,каквито са,без да ги преживявам така дълбоко,ходихме с малкия да се гмуркаме дори на два пъти в Червено море и открихме ново хоби..но
..не мога.Хленч или не,чувствам се зле,не се подобрява положението,не...
От 8.7.2010,когато почина....до ден днешен няма миг в който да съм била спокойна(може би само тогава,когато го сънувах).Постоянно съм обзета от мисли за смъртта,една такава безутешна скръб,която ме е сграбчила здраво.Опитвам се да се боря със всички сили ,искам да съм оптимист,искам да приемам нещата такива,каквито са,без да ги преживявам така дълбоко,ходихме с малкия да се гмуркаме дори на два пъти в Червено море и открихме ново хоби..но
..не мога.Хленч или не,чувствам се зле,не се подобрява положението,не...
Здравейте,
чета новите постинги и ми става мъчно, за вас, за мен, за хората около нас, за тези които ги няма и които не могат да видят и усетят колко много са обичани...А живота си продължава, децата ни имат рожденни дни, моето беше в неделя рожденник, да са ни живи и здрави и да ни радват! Отминават рожденни дни на хората които сме загубили, годишнини от сватби... Моята беше в събота...И усещам и с душата, и с тялото, колко боли и в трудните, и в хубавите моменти. Тогава се предавам на мъката, оставям я да ме залее и не се съпротивявам. Не правя нищо за да я избегна, защото битката е обречена. Плача с часове докато остана без сълзи. Тогава отново мога да дишам. И започвам отначало. Така я карам аз. До следващия труден момент, до следващия повод за радост.
Детето ми расте и откривам съпруга си в него. Не искам то да заема мястото му, то има право на собствен живот. Как да го натоваря с мойте очаквания, с мойте нужди, да искам от него любовта и разбирането които получавах от баща му? Как да му възложа тази непосилна задача? Не е честно спрямо него.Не искам то да носи отговорността за моето щастие. Тази отговорност си е моя. И се опитвам заради него да си създам някакво подобие на живот. Усещането е нелепо, но аз не се отказвам. Детето ми ще следва моя пример, затова отказване не се допуска.
Мили хора, пожелавам ви душевна сила да се справяте с трудните моменти. И много топлина. Тя се заражда в мислите.
чета новите постинги и ми става мъчно, за вас, за мен, за хората около нас, за тези които ги няма и които не могат да видят и усетят колко много са обичани...А живота си продължава, децата ни имат рожденни дни, моето беше в неделя рожденник, да са ни живи и здрави и да ни радват! Отминават рожденни дни на хората които сме загубили, годишнини от сватби... Моята беше в събота...И усещам и с душата, и с тялото, колко боли и в трудните, и в хубавите моменти. Тогава се предавам на мъката, оставям я да ме залее и не се съпротивявам. Не правя нищо за да я избегна, защото битката е обречена. Плача с часове докато остана без сълзи. Тогава отново мога да дишам. И започвам отначало. Така я карам аз. До следващия труден момент, до следващия повод за радост.
Детето ми расте и откривам съпруга си в него. Не искам то да заема мястото му, то има право на собствен живот. Как да го натоваря с мойте очаквания, с мойте нужди, да искам от него любовта и разбирането които получавах от баща му? Как да му възложа тази непосилна задача? Не е честно спрямо него.Не искам то да носи отговорността за моето щастие. Тази отговорност си е моя. И се опитвам заради него да си създам някакво подобие на живот. Усещането е нелепо, но аз не се отказвам. Детето ми ще следва моя пример, затова отказване не се допуска.
Мили хора, пожелавам ви душевна сила да се справяте с трудните моменти. И много топлина. Тя се заражда в мислите.
знаете ли какво установих тези дни - този който се е изказал за това , че две дини под една мишница не се получавало не е бил самотен родител и дори му завидях за наивността...
какро и да е -радвам се че поне той не се е разписал при нас и ще съм щастлива да виждам тук все по малко нови профили!
На новодошлите - съболезнования и много, много сили!!!
kd В предните постове си писала за една книга,би ли дала заглавие и автор моля те!
До Мая: Да, писах за книгата, която ми помогна много, но за съжаление тя не е преведена на български, на Karin Kuiper е. По интернет може да се намерят и други, но остава проблема с превода. За съжаление в България няма книги на тази тема. Единственото заглавие което успях да открия е До като смъртта ни раздели на Леа Коен, но книгата е практически неоткриваема. От месеци я търся но не мога да я намеря. Не съм я чела, не знам дали помага.
Може би ние всички тук, в този форум ще си напишем сами книгата, която ще ни показва пътя. Исках да сложа една усмивка тук, но се сетих че ще е неподходящо. Макар че нима в тъгата няма място за малко ведрост?
Може би ние всички тук, в този форум ще си напишем сами книгата, която ще ни показва пътя. Исках да сложа една усмивка тук, но се сетих че ще е неподходящо. Макар че нима в тъгата няма място за малко ведрост?
И понеже не мога да ви предложа книга на български, ще ви разкажа нещо от моя личен опит. Нещо което ме боля и което още боли, колкото и да се опитвам да го отричам. Става въпрос за моята най-добра приятелка, с която се познаваме от 17 години, с която имаме сходен живот и сме преживели заедно много радости и неволи. Тази моя приятелка която видях за последен път на погребението на съпруга ми, преди около година. Не знам какво се случи. Тя просто не ме потърси повече след този ден. Аз имах огромна нужда от нея, потърсих я няколко пъти по телефона не за да я моля за нещо, а просто да споделя мъката си с нея. Тя ме изслуша и с това се приключи. Никога повече не ме покани на гости, не се поинтересува как е детето ми... Не разбирам хора, нима загубата е заразна? Или се предава по телефона? Вратата на техния дом, преди широко отворена за нас, семейството олицетворение на успеха, сега когато съм уязвима, слаба и сама, просто се затвори за мен. Не ме оставиха сама хора, които бегло познавах, а тази за която мислех че ще отгледа детето ми ако нещо се случи, се отдръпна от мен. Загубих не само съпруга си. Загубих и приятелката си. Сега се старая да не загубя вярата в хората.
Не сме заразни,просто хората не искат да си махат розовите очила и да погледнат живота малко по съществено,до това заключение стигнах аз поне, това че си пазят мъжете от нас е още една от причините,и по този въпрос говоря за съжаление от опит...темата за починалия се избягва ужесточено,а като попитам "защо?" отговора е "за да не се разстройваш излишно" та благодаря и аз за неразстройването!!! 
кд , нямам претенции книгата да е на български,самата аз не съм там ,благодаря за името,ще потърся тук из книжарниците
кд , нямам претенции книгата да е на български,самата аз не съм там ,благодаря за името,ще потърся тук из книжарниците