Къде сключихте брак - в България или в чужбина ?

Изборът е твой.  По добре направи сметка, къде е по практично за узаконяване на брака.  Тоест, по лесно ли ще е да сключиш брак в България и узакониш брака в другата държава или обратното!

Празненството е  лесна работа, но документите не са.
Аз сключих брак в чужбина, узаконяването на брака ни в България отне 2 дни.  Много лесно.  Да, не можах да имам удоволствието да споделя сватбата с роднини, но късно отпразнувахме и в България.

И да не забравя - Поздравления и късмет!

Aми няма идеален вариант, както няма и универсален  Всичко зависи от това как вие усещате нещата. Сядате, говорите, правите много компромиси и така.
Ние се женихме в чужбина, само с неговата рода. Аз обаче не обичам сватби, особено когато аз ще съм главното действащо лице, за мен това не е празник, за мен това си е чисто натоварване Ако трябваше аз да избирам нямаше да има никаква сватба, но родителите на съпруга искаха да се отбележи по-така... Аз съм добра снаха по принцип и се съгласих да участвам в представлението Отказах обаче заради сватбата да импортирам родата от България, стори ми се непосилно и откъм организация и финансово и емоционално и т.н. В края на 90те години беше и без това доста по-трудно (визи, гаранции). Все пак става въпрос за един единствен ден, който както и останалите минава и заминава не съжалявам, че е протекъл така, нито ми е тежало, аз бях щастлива като приключи всичко

Каквото и да решите- весел празник и щастлив семеен живот 

Благодаря за пожеланията  Аз се колебая доста , от една страна трябва да " импортирам" и аз роднини ,изборът ще е сведен до минимум  , самите те се притесняват от това и от финансовите си възможности. От друга съпругът ми е с много роднини , голяма част още не са преглътнали факта, че той е с българка, а не местна и заради това се колебая как да протече в крайна сметка " моята" сватба , дали да съм с близки хора или една огромна тълпа от хора за които аз съм чужда

Мурмели, за коя държава става въпрос?
Aко е някоя по-близка до БГ може да се организира примерно някакъв общ транспорт (малък бус) и 2-3 нощувки за тесен кръг от твоите хора. Но ако е далече и трябва за всеки самолетен билет и поне седмица престой то тогава няма смисъл ми се струва. По-добре с тези пари да вдигнете още една сватба в БГ, даже ще ви е по-весело . И без това да събереш два рода, които даже не говорят общ език, да празнуват заедно не винаги създава голяма веселба (само понякога )

murmeli , так както си го описала, малко ми звучи гадно.
Очевидно държиш на близките си и искаш да споделиш този ден с тях. Нормално.
От друга страна, не се чувстваш изцяло приета от роднините на мъжа ти, пък само с тях сватба...

Мъжа ми е българин, не сме правили сватба, само подписахме със свидетели и после купонясвахме на блус фест на плажа.  Ако трябваше да правя сватба само с негови роднини, нямаше да се навия. 

Благодарение на английското посолство в София нашата сватба беше в България, не ми дадоха виза. При нас всичко стана доста бързо, та и английска рода нямаше, при тях всичко се планува ако не година, то месеци напред. Нито ги чакахме да се наплануват, нито пък както се оказа после заслужаваха да бъдат поканени. Единствено съжалявам, че майка му на мъжа ми не дойде, старара жена и не можеше да пътува. Радвам се , че празнувах с моето семейство, което и сега, на хиляди километри, ни е по-близко от тукашното. А за формалностите по документите, даже не се налага да ходим тук за легализиране на свидетелството за брак, преведохме го и легализирахме в една преводаческа агенция в България и това беше достатъчно за да го признават тук.
Така, че и много зависи в какви отношения си с твоето семейство и това на съпруга ти. Аз бих направила сватбата там където чувствам, че ще ми е по-приятно, а не да угодя на някой.

май и аз клоня към вариант да сключим брак в гражданското тук , аз самата живея вече 3 години тук и после да направим празненство в Бг просто да се събера с близки и приятели и разбира се едно дълго  пътуване до Америка , Тайланд или където и да е . Е няма да я има приказната сватба и аз като принцеса,ама ..... С неговата рода и без това празнувам Коледа, Великден  и тн

аз исках да подпишем в чужбина и да направим църковен в Бг.
така хем тук, хем в Бг щяхме да празнуваме и да няма ощетени от към поканени.
за съжаление не успяхме да се венчаем църковно в Бг и го направихме пак в чужбина.

та цялото празненство беше в чужбина, но с православно венчание. тъй като съпругът ми и родата му не са православни и за тях това беше "чуждо". та след подписването си беше по техен маниер, после църковния - по наш. 
не съжалявам.
който можа дойде от Бг

ще ти напиша защо не съжалявам - в ресторанта не се опитаха нон стоп да ме метнат. това, което бяхме договорили беше 100% изпълнено. беше останало от сватбената торта и ми я опаковаха и дадаха  (на сватбите, на които съм била в Бг масово се крадеше ядене и пиене в ресторанта, не исках да си го причинявам  )
църковният брак беше много тържествен - свещеникът не си мрънкаше под носа и не гледаше да претупа, даже обясняваше на иноверците смисъла на ритуала.
общо взето организацията на сватбата ми беше по-лесна. за българските гости бяхме организирали малко пътешествие да видят нещо от страната - 2-3 дни. останах доволни

разбира се, налагаше се постоянно да се превежда... ама дали тук или в Бг все ще се налага.

пожелавам ти сватбата да е такава, каквото искаш и да си много щастлива 

Подписахме в чужбина, но направихме венчавка в БГ по православен обичай.
Но при нас е друго - и двамата сме българи

Имам няколко приятелки женени за чужденци, които го направиха в чужбина. Хубави сватби се получиха. Положителното беше, че наистина организацията беше по-добра, но бяха по-малко роднини (това понякога е плюс де ).

Аз имам две сватби-една в чужбина и една в Бг.

Мъжът ми беше чел за българската традициона сватба в интернет и се беше изплашил-бръснене на младоженеца,криене и търсене на булката,купуване от брата и сестрата,греяна ракия,прескачане на огън,бой с мечка и носене на бълката на ръце до дома на младоженеца.Аз за някои неща дори не бях чувала .Най-много се беше притеснил,че няма д аможе да играе хоро в неравноделен размер, а и не би се разтанцувал,ако всеки го зяпа точно него.

Сключихме брак в чужбина,което оценям като плюс,като имам предвид контактите с по-нататъшни институции.Дори за ипотеката на къщата имаше значение къде сме женени,защото тук имахме много добре уреден предбрачен договор.

В Бг трябва младоженците да представят документ за СПИН,Васерман и психото./поне тогава/

Тук "празнувахме" с най-близките роднини на мъжа ми.На мен не ми беше никак празнично,предния ден цял ден ревах.
Но отчитам като плюс,че роднини нямах на сватбата ми в Холандия-културите са много различни,щяха да се чувстват много неудобно и едните и другите.А и е  много гадно да превеждаш непрекъснато и само ти...


В Бг на църковната венчавка дойде само свекито.И тя ми беше много.
Събрах по-близки приятели и родителите ми и брат ми.
Венчавката мина страхотно,после свекито ми поднесе парче питка,солидно осолено, вместо натопено в мед.


Ако сега трябваше да се женя- не бих правила големи и скъпи тържества.
Много е изморително,особено,ако трябва сам да подготвяш всичко.
Бих поканила хора,които ще са част от живота ми, такива, с които да споделя радостните и тъжните си моменти.

От тукашната сватба някои от гостите не съм ги виждала повече.Кумата ми,най-близката ми приятелка-холандка почина преди осем месеца от рак.Много ми липсва!
От българската-всички гости са някъде по света, тях също не ги виждам.

С парите за сватбено пътешествие си купихме жилище.
Все още ни предстои да отидем до Куба.

За сметка на това обикаляме много откакто сме се оженили:)

П.С.Мъжът ми след втората сватба каза,че повече не иска да се жени-много изморителни са всички тези церемонии и задължителни ритуали,показност и разходи.А ние и двамата не искахме от нашия личен празник да правим цирк.


Пожелавам ти много щастие с любимия човек!
Където и както да се ожените,най-важно е вие двамата, а не родата да хареса сватбата ви!

а той има ли претенции кьде да бьде церемонията? Сватбата е  скьпо мероприятие така че трябва да сравните кьде ще ви излезе по-евтино. Ако го правите в България, годеникът ти трябва да представи документ, че не е женен, което не беше сложна процедура. По отношението на традициите, зависи от вас, кои искате да следвате и кои не. За нас беше доста по-евтино да се оженим в България и всичко мина прекрасно, сигурна сьм че подобна сватба тук, щеше да излезе доста пари.

Благодаря на всички за мненията и споделения опит.Моят годеник няма претенции къде да е сватбата,дайе искаше в БГ , за да види нестинарки  беше се впечатлил от нещо прочетено в интернет. В Бг ще ми излезе около 3 пъти по-евтино, но майка ми е на мнение че родата чужденци ще са мнооого разочаровани от Бг действителност и няма да се получи хубава сватба. Аз не се притеснявам толкова кой какво ще каже.

В България подписахме, сватба не сме правили никъде. Имам приятелки женени за чужденци и правеха и на двете места.
Преценете си възможностите, може на едното място да е по-тържествено, на другото повече като купон/голямо барбекю.

не знам за коя държава става въпрос, но мога да те посъветвам, ако родителите ти ще поемат част от разходите-направи един сравнителен ценоразпис  Предполагам, че ако в България е по-евтино, майка ти ще спре да се притеснява за впечатлението което ще направи.
Замислих се, сега ако трябваше да избирам кьде да е сватбата, бих избрала България отново. Има голям избор на чудесни ресторанти и места и е много по-евтино. Тук ще ми излезе доста, защото подобни мероприятия са скьпи; хората хвърлят страшно много пари за сватби и сьответно цените на услугите са много високи.
В крайна сметка направи това което ти се иска-все пак ще е твоя ден, а щом половинката ти дава избор, решението е още по-лесно. 

Ами ако можете малко тържество там, малко в Бг.
Няма пълно щастие.

уф сложна история , практически родителите ми едва ще си поемат билетите до тука , макар че е в Европа и не далече от България , но..... такъв е живота не могат да ми помогнат финансово. Затова и се притесняват. Мисля си още , до края на месеца ще трябва вече да съм ориентирана на всички за съветите  

Първо помисли за организацията. Говорете каква сватба искате, с колко гости (и кои), направете си бюджет - дрехи, халки, храна, наем на заведение евентуално. Където и да правите сватбата, другата рода ще трябва да пътува, това значи билети, осигурена нощувка.
Помисли и кое е по-лесно, да се признае сключен брак там в България или сключен брак в България в другата държава.
Ние сключихме брак и правихме сватба в неговата страна с повече гости от неговото семейство и по-малко от моето. Всичко се получи точно така, както исках(ме), и нямаше никакъв проблем с регистрирането на брака в България след това.
Поканихме само хората, които са ни най-важни и наистина близки (и пак се събраха над 30-тина човека), никакви излишни и непознати далечни роднини. Единственото неприятно нещо беше непрекъснатия двупосочен превод в ефир от моя страна за моите гости така, че да разбират всичко, което се случва, превод на речите, докато гостите говорят, превод по време на разговори, абе голямо говорене падна няколко часа и след като тържеството приключи бях изморена не толкова от организацията, танците и емоциите, колкото от говоренето и превеждането.   
Не е за пренебрегване да помислиш и къде ще получиш помощ в чисто организационен план. Защото винаги има неща, за които просто не си се сетил и е хубаво да имаш някой, който да те подсеща и да "спасява положението". В това се убедих лично в организирането на собствената ми сватба. 

Цената на сватбата няма значение, най-важното е на вас да ви е хубаво и да знаете, че това си е вашия ден, да си създадете хубави спомени от този ден, заобиколени от любимите ви хора. Така като чета темата и какво си писала, май бих избрала сватба в неговата държава. Освен ако нямате възможност да посрещнете гостите от негова страна с билетите, нощувките и всичкото, което в крайна сметка оскъпява доста цялото начинание. А има и възможност за 2 сватби. Основната със сключването на брака в едната държава с родители, братя и сестри на другия, след това друго тържество с останалите в родината на "ощетения" откъм гости на първата сватба.

Подписахме в чужбина. Аз, той, бебчето ни и двама свидетели- единият брат на мъжа ми и съпругата му. Не казахме на никого къде и кога ще подписваме. Изчезнахме за един уикенд. Намерихме си Hitching Post директно пред сградата на съда и въпреки че нямахме голяма и лъскава церемония успях да се разплача. Идеята ни е да харчим средствата, които биха отишли по две тържества, за ваканции, почивки, подаръци и прочие удоволствия, които ни носят много повече емоции и мили спомени.
За мен историята не е никак сложна. Денят е най-вече за вас и тревоги от сорта на на чужденците няма да им хареса българската действителност, всички роднини и приятели няма да могат да присъстват и т.н. не бива да взимат толкова значимо място.
Регистрирането на брак, сключен в чужбина, понякога се оказва трудно и много изнервящо начинание, особено ако чужбинският акт за граждански брак, не отговаря на "изискванията" на българския служител, не чувал че има привички и закони отвъд българските нормативи...

Където и да се ожените ,обаче, трябва да поискате да ви издадат международно свидетелство за брак,което е обикновено на няколко езика.В него ясно трябва да е опоменато ти дали си сменяш фамилното име.Това би ти спестило доста недоразумения при евентуалната регистрация на брака в България.Ако един ден имате деца или имоти, в Бг това са важни документи ,които ако не регистрирате в срок от една година има глоби и куп усложнения.

Въз ознова на международното свидетелство за брак, на което е сложен апостил и е преведено на български с изписани иманата така,както вие искате да бъдат изписани в българските документи/ например Мишел или Майкъл/ ви се издава български акт за сключен брак.За чуждата страна май само се регистрира,но по-добре провери в Общината,където живееш.



П.С.Това,че не могат да ти помогнат финансово си има и хубави страни.Ние сами си платихме всичко,даже и хотела на родителите ми и брат ми,за да дойдат до СОфия.Но аз си спестих цяла камара стринки и тетки,които родителите ми,ако имаха възможност щяха да поканят без да ме питат,но понеже нямаха никакви възможности,лесно отклоних всякакви намеци за далечни роднини,които щяха да ме подлудят.

Ако има някой,който да превежда вместо теб ще си спестиш доста стрес.

На нас ни издадоха тукашно, което преведохме на български при заклет преводач и заверихме по надлежния ред и нямаше никакви проблеми в България.  Иначе да - ако ще се променя името след брака, трябва да бъде уточнено, защото се издават нови документи за самоличност в България с новото име и на база брачното свидетелство.
Особеното е, че се превежда и заверява оригиналния документ, който остава в общината в България. Което според мен е безумие (на общината не й трябва оригиналния документ да събира прах в някоя папка), затова може би е разумно да се провери дали властите в другата държава могат да ви издадат копие, което да си остане за вас.
Хаха, чужбинската сватба е прекрасно извинение да си спестиш неприятното присъствие на цялата рода до 10-то коляно, за чието съществуване дори не си знаела. 

в холандия. изобщо не съм се занимавала да регистрирам брака си в Бг и лично в моя случай е излишно. сватбата ми беше ужасно скромна, с вечерен ресторант , който плати свекърва ми.

--------------

пс. аз все пак имах опит с голяма и пищна сватба при първия си брак в Бг. след няколко години брак пак така , шумно и пищно се разведох  

Като дойдат гостите за кратко и по хубав повод, ще видят по-скоро екзотичното.

По-важно е, според мен, ох, как да го кажа без да прозвуча черногледо, коя правна система ще има сила да реши евентуалните спорове (вкл. имуществени) при разтрогване на един брак (сори). Ти не каза в коя страна си, но ако предположим, че като семейство ще живеете там, може да е по-просто там да сключите т.нар. граждански брак. А ако искате купон, в Бг да сключите местния вариант на църковен брак- т.е. церемония без правна сила.

Иначе, в Бг по-лесно, бързо и евтино се организират купони, в сравнение с други Европейски страни. По-лесно и бързо се шият рокли, по-лесно се запазва църква, по-евтино се уреждат цветя, фотографските услуги са по-евтини, ди-джеите са почти без пари  , не трябва да си запазваш ресторанта поне година напред- с две думи, за теб може да е много по-лесно,ако така или иначе ти ще се занимаеш с организацията на сватбата.

Ние бяхме като Ивенцето - граждански брак в чужбината, в която живеем, църковна сватба + купон в България. Легализирането на чужбински брак в България беше доста лесно, поне преди 7 г., но ние и двамата сме българи. Миналата година брат ми искаше да легализира брак с чужденка, сключен в трета държава и беше такава невероятна хамалогия, че се отказа  .

В България, но съпругът ми живееше в България. Спомням си, че единствено искаха документ от неговото консулство, че няма друг, неразтрогнат, брак на територията на родината му. Така или иначе направихме купон с близки приятели, без роднини до 9то коляно.

Аз и мъжът ми живеем в Германия. Моите роднини всички са си в България, неговите в Мароко. Сключихме брак в Дания (живеем близо до датската граница) само с двама свидетели, тъй като там сключването на брак е много лесно и не се искат кой знае какви документи. Издадоха ни интернационално свидетелство за брак на 5 езика, което важи и тук в Германия. На другия ден празнувахме с приятели. Много се забавлявах. Не съм си заверявала брака в България. Май това трябва да се направи до 6 месеца...а и не знам за какво точно се прави.

Каквото и да решите ти желая много незабравими моменти и един щастлив семеен живот.   

Една причина може да е смяна на името, например- ако булката е решила да вземе името на мъжа си, трябва да се регистрира брака и възоснова на българското свидетелство може да се промени името и съответно да се издадат нови документи с новото име.
Аз моят поне по тази причина го регистрирах

Например за да се информира ЕСГРАОН, че си сключила брак.
Иначе в БГ можеш да сключиш още един, с друг мъж 

Да, освен това,ако имаш имущество в Бг или получиш наследство, а брака ти не е регистриран, то един ден съпруга и децата ти биха имали трудности,ако нещо се случи с теб.

Исках да отговоря на Мата*, но не мога да видя нейния пост. Може да го е изтрила. Както и да е, тя написа:

"децата са наследници на майката, независимо от скл1чен брак или не, както и независимо от гражданство/поданство  Бг или не."

Да, ама ако в България никой не знае, че майката е имала деца? Или че е била омъжена и има мъж? Кой ще я наследи, кой ще стои в свидетелството за наследници, м?  

Точно.
Когато си вадих свидетелство от Общината,че не съм омъжена,пред мен имаше една възрастна жена, на която мъжа й беше починал и тя искаше да продаде семейното им жилище.
Да,обаче жилището е било преди собственост на родителите на починалия мъж, а той е имал още две сестри, за които  бабето уж не  знаеше нищо.На въпроса на служителката, тези сестри дали са омъжени и дали имат деца, бабето отговори :"ами те и двете бяха грозни,едва ли някой се е оженил за тях,че и деца да им направи".Да,обаче едната сестра е била омъжена във Виена и там е и починала.И докато е била жива е регистрирала,че е била омъжена и съпругът и е починал рано.Дали са имали и деца не е известно,но ако са имали, то те също имат право да наследят наследството на майка си, която е починала.И в този случай бабето,което в момента живееше във въпросното жилище, не би могло да го продаде без знанието и съгласието на останалите наследници.Явно просто не искаше да им го изплати.

И точно в такива моменти регистрирането на семейното положение и родените от брака деца е важно.
Бабето явно не беше в добри отношения с роднините на покойния си мъж и всячески се опитваше да уговори служителката да и даде удостоверение за единствен наследник

Да, картинке, точно така. Но пък ако човек няма никакво имущество или останали живи близки роднини в България, които евентуално да наследи, може и да се оправдае с това, когато твърди, че няма смисъл.

Нали уж е вписано в закона. Не може да няма смисъл да спазваш закона. Проблемът в моите очи е, че въпреки милионите българи, живеещи извън България процедурите за регисртиране на брак, на родено дете, на пълномощни, отписване от разни списъци и прочие важни неща продължават да са твърде тромави и бавни и в един момент много хора се отказват от спазването на закона.

В никакъв случай не призовавам към неспазване на закона. Просто изразих разбиране към онези, които избират да не спазят закона, защото не виждат смисъл по изброените от мен причини. 

децата наследяват родителите си все едно дали са в брак те или не, и дали децата са чужди поданици или граждани на Бг.

ако детето/децата е/са чужд гражданин/поданик без Бг гражданство и ЕГН в общината ще липсва информация за него/тях, съответно и в документа за актуално семейно положение детето/децата няма да фигурира/т.

за мен смисъл от регистрация има ако взимаш фамилното име , но аз не бих искала да се знае за кого съм омъжена, хеле пък , че е чужденец. имам причини за това, и всичките до една са се доказали във времето.

преди 12 когато реших да питам за регистрация на брака, такава хамалогия ми  се видя, че моментално се отказах.

Прави сте за регистрацията...не съм се замисляла за тези причини. Но аз също не съм си сменяла името, така че за сега не мисля да го регистрирам.

ЗА българин съм женена-един брак (граждански) в чужбина и сватба(църковна церемония и ресторант) в Бг след 5 месеца.

Като съвет не мога да добавя нищо което вече не е казано - много идеи вече са ти дали момичетата. Само за техническата част на нещата мога да споделя моя опит. Ние правихме две сватби - първо една тук, после една в България, и така и на двамата родителите и близките можаха да отпразнуват, и ние можахме да почетем традициите и на двете култури. Но бяха много малки, семпли, весели сватбички само с най-близките хора, не разточителство каквото е модерно, и така успяхме да си позволим две. В България случихме на много готина служителка в гражданското, която ни спретна церемония в залата точно като "истинските" въпреки че вече имахме сключен брак в чужбина и затова не ни се полага церемония в зала. Просто вместо да подписваме истинските документи, на венчавката подписахме една много елегантна книга за гости (като сувенир за спомен от сватбата) която си бяхме донесли, иначе всичко друго си мина по план - речта, пръстените, венците, питката. Много се радвам че ни позволиха церемонията, аз съм малко сантиментална и много исках и в България да имам "истинска" сватба а не само купон някъде Така че, ако ти харесва идеята, възможно е. Пък и роднините ще се зарадват.

Е, сега се се изгризах от любопитство, но предполагам, че е много лично.

Само като си помисля за тази регистрация на брака и вадене на нови документи,
защото мисля да сменям фамилията и ми се отщява да се омъжвам.

В България съм се бракувала веднъж, този път ще е в чужбина.
Голяма суматоха е придвижването на родата. Завиждам й на ентусиазма на murmeli.
Аз с подобно мероприятие не бих се захванала. Пък кой кого харесвал, кой се цупил,
кой разбирал или не, за мен това е твърде много стрес. Не бих си го причинила.


murmeli,

Разкажи какво сте решили и как върви организацията.
Покрай такива теми хората си припомнят приятни емоции и смешни ситуации.

Ах до никъде съм с организацията , но тази година трябва да стане. Затова събирам мнения.Мисля, че ще трябва да регистрирам брака в България,смятам да приема неговата фамилия и така .....Само ако мога да премина набързо частта с неговата рода 

Добре, родата не те харесва, но като цяло какво е мнението им за сватбата-
в смисъл искат ли да помагат за организацията, дават ли мнения, съвети?
А бъдещият съпруг какво мисли? 

 на мен ми стана любопитно 

Ние си запазихме час в гражданското в Лондон за след месец ,а след това през майските банки ваканции си заминахме за 5 дни до БГ за да изберем ресторант,запазим час в църква (трудна работа беше да запазим часове и за двете в един ден за през юли).
После наехме сватбената агенция ,която се погрижи за пити ,вина и свещи в църковния ритуал да бъдат доставени по места на време + цветята , оператор ,фотограф ,гримьор и фризьор на деня + младоженческият апартамент за вечерта .
За 4 дни нещата станаха ,мъжа ми си купи костюма,поръчка и проба на шаферските тоалети , уговорихме цветове с кумовете , поръчахме украса на столове и маси и се прибрахме към ЮК.
Пет дни преди сватбата си получих роклята (по нета от Америка я избирах-не я бях мерила и обличала ) и на другия ден хоп в самолета и сватба след 3 дни.
Не приех фамилията на мъжа ми ,не заверихме брака в БГ ,защото искаха да унищожат официалния  ЮК брачен сертификат и да го подновят с БГ версия(
Така след 2 сватби пак се водим неженени в БГ  

Това, предполагам е, защото и двамата сте българи?

Всъщност,как изглежда едно сватбено тържество там,където мислиш да се жениш?
Има ли нещо,което да не ти харесва и да може да си спестиш?


Тук, в Холандия няколко седмици преди датата на сватбата младоженците имат среща със служителката,която ще извършва церемонията и тя им задава разни въпроси.
Ако знаех какво се кани да направи с отговорите сигурно нямаше да кажа и една дума.
Беше написала нещо като разказ,как сме се запознали,къде,кога и къде сме родени,какво сме завършили,какво обичаме да правим,как си представяме живота си заедно,какви са ни плановете и т.н.Обаче освен тези уж безобидни сведения,беше вмъкнала и всички шеги и смешни моменти,които аз споделих по време на въпросната среща.Тъй като по това време ен знаех холандски добре,с нея говорехме на английски.Но церемонията беше на холандски и аз се чувствах много тъпо,когато изведнъж всички почваха да се смеят, а свекърва ми ме поглеждаше с позеленял от яд поглед.

Оженихме се в един музей и след церемонията по подписването ни разходиха из музея,имахме нает гид.Докато стане време за ресторанта имаше шампанско и сладки.
Самата вечеря в ресторанта беше една от най-скучните.Мъжът ми има един братовчед,които ме разпитваше дали в Бг имаме перални,хладилници,жените работят ли,средно по колко деца има в семейството и когато накрая ме попита дали съм израсла в къща с двор или апартамент в кооперация му казах,че съм чсе къпала в близката река или ако завали дъжд,ама там вали рядко,спяла съм в клоните  на едно дърво и случайно,когато мъжа ми е минавал от там съм паднала точно в неговите обятия.
Жена му пък на този братовчед ме питаше дали мога да готвя разни холандски манджи,но аз не знаех името на никое от ястията, за които ме питаше.Не харесвам холандската кухня и до сега.

Към края на вечерта,понеже миризмата на сирената и непознатите ми неща,които ми сервираха изглеждаха доста подозрително,сервитьора ме попита дали да ми донесе още нещо друго за ядене.
Аз съвсем искрено му отговорих,че ако го направи,ще трябва да си съблека роклята,защото няма да издържи и ще се пръсне от толкова много ядене.
Мъжът на братоведката сигурно десетина пъти ме попита дали смятам да имам деца и колко.

Всички гости без мъжа ми,свекитата и една леля,видях за първи ,а някои и за последен път тогава.

Малко преди да си тръгнем Главния готвач дойде и ми подари готварска книга,написана от него и спечелила на ресторанта името на най-добрия рибен ресторант в Холандия.Аз поисках да се снимам с него и му казах,че това е най-ценния подарък за сватбата,който получавам.Защото без тази книга,като се знам каква съм готвачка мъжа ми сигурно ще умре от глад.

След време си говорихме с мъжа ми,каза ми,че не е предполагал,че роднините му ще ми задават тъпи въпроси и ако е знаел предварително нямаше да ги покани.Но никой не си избира роднините,той самия също ги вижда само на сватби и погребения.



Сватбата беше за 20 души,преди 7 години и ни струваше 10 хил. евро.Ако сега трябва да правя сватба, не бих поканила /то не съм ги канила аз,де, не ги познавах,само знаех,че са някакви роднини на мъжа ми/ хора,които не познавам изобщо.Моите спонтанни купони са много по-весели-пее се, танцува се и никой не се вманиачава толкова какво и колко ще яде.

Българската версия една седмица след холандската беше 10 пъти по-евтина,много по-весела и до сега общувам с гостите,които поканих.


Ноела-това,което са се опитвали да направят е незаконно с вашия сертификат.На основание на изадения в чужбина акт за сключен брак се издава българско Свидетелство за сключен брак в чужбина.Само трябва да е с апостил и преведен на български.

Забравих нещо практично-тук гостите на сватбата не идват с официално облекло.
Само ние,кумовете и свекърите ми бяхме прилично облечени.
Гостите дойдога с дънки,жилетки,маратонки-било нормално.

Била съм на една сватба на холандец и рускиня- всички руски гости бяха с тоалети с шапки,мъжете с костюми, някои с фракове,холандските гостенки се чувстваха много неудобно.

На поканата бих посочила дрес код,да няма неприятни изненади.

Ние също получихме българска версия на брачния сертификат и дадохме оригинала без и двамата да сме българи. Какво правят с оригинала не ми е ясно, но едва ли се унищожава просто така. От служители в ЕСГРАОН знам, че такива документи събират прах в папки. А за какво е нужно оригинали да събират прах в папки - това вече е работа на бюрократите да обясняват.
Така че Ноела, не се притеснявай - просто си извадете копие на оригиналния акт там, където сте се оженили. Ние така направихме. Не би трябвало това да ви спре да направите правилното нещо (а именно да регистрирате брака).
Оправдания като "не искам никой да знае, че съм омъжена за чужденец" са просто ... 

хората сме наистина много различни. за мен това, че някаква служителка ме разпитва/при нас беше мъж ,впрочем/  намерих за грубо навлизане в личното ми пространство. казах, че не ми е приятно и не искам да се разказват приказки от хиляда и една нощ.

все пак мъжът беше мил и ме разбра, че съм опака чужденка /евала, за което/, подари ми една книга със сватбени рокли  /от древността до днес, така до момента на брака ми/, и с това драмите свършиха.

както казваше баба ми - гледай хората по-малко да те знаят.

преди години тръгвам да купувам имот. правя предварителен договор/и слава богу/, и хората малко преди изповядването на сделката обаче разбрали, че съм омъжена за чужденец. обаждат се и казват - искаме два пъти повече пари. как така, казвам, и защо - отговор-  мъжът ти е чужденец, има пари, значи. така ли.....дело, обявяване на предварителния за окончателен.

правя ремонт - идват и директно ми казват- ааа, знаем, че мъжът ти е чужденец, за този ремонт - 600 евро/примерно/. така ли, казвам ....ок. както казват евреите по добре 50%от нещо, отколкото 100 % от нищо. викнах други хора, които не знаеха, взеха ми 200 лева... не обиам да плащам за нещо повече отколкото струва.

ами не, не искам да се знае. аз не не интересувам от мнението на другите, но като видят в Бг чуждата фамилия мислят, че мъжът ми копае парите в двора.

затова - трай си, и никой да не те знае.



тереза, а з не преча на никого ако ще и фанфари и духова музика да влиза и с обявяване още на границата, че е омъжена за чужденец. за мен - е така. за другите - тяхна си работа  

То си е твоя работа каква причина ще изтъкнеш да нарушиш закона. Убедена съм, че е много уважителна за теб, но едва ли достатъчно, за да оправдае закононарушение. Да регистрираш брака ти в България не е равнозначно на фанфари и хвалене, че си женен/омъжен за чужденец. Така или иначе вече се знае, че си омъжена за чужденец, видно от примерите ти. Но твоя си работа.
Аз никога не съм имала подобни проблеми, но вероятно защото не изкарвам толкова време в България, колкото теб.

ако купуваш или продаваш имот в Бг попълваш декларация за семейно положение. и тази декларация няма общо с продължителност на престой в Бг.

Не точно-отнасяше се за признаването ни за женени в Бг и за записването на детето на бащиното й име без припознаване. както и при подписване и продажби на коли,имоти и тем подобни,с които се занимавахме докато бяхме в БГ за 3 години след раждането на детето.

Вече не сме в БГ ,но ако и за в бъдеще няма да живеем тука ,се прибираме към БГ ще се наложи да го направим (регистрирам по БГ образец )-колкото и сантиментално  тъжно да ми е да сменям документа:(

Много хубав пример. Ако не си регистрирала брака ти, как точно попълваш тази декларация? Както и всеки друг официален документ, в който трябва да попълниш гражданско състояние?  Ето това е хубавото на това да си изряден пред закона. Не изпадаш в подобни ситуации и не се налага да попълваш, че не си омъжена, когато си, и че си, когато бракът не е регистриран.
Не ми се продължава тоя спор, защото както вече написах, вярвам, че ти вярваш, че аргументите ти са достатъчни да оправдаят закононарушение. Пък то си е твоя работа.

Ноела, извади си копие на оригиналния документ и притесненията ти отпадат, където и да живеете. Ще се учудя, ако институцията, която ви е издала оригинала, не може да направи копие. Нашето копие е абсолютно същото като оригиналния документ, с подпис, мокър печат и всичкото му. Просто датата на издаване е различна - на оригиналния документ беше по-близо до датата на церемонията, а на копието е по-скорошна. Но това е маловажно, все същия документ е.

Teresa of the Faint Smile -   
Това беше избрания вариант,но засега планираме емиграция към трета държава,та няма да ни е нужен-там си признават брака ни в Англия:)
Само БГ и една друга държава не признава брака ,и то е само за да си приспаднат таксата по новия документ
Но както казах за да нямаш проблеми -го правиш ,колкото и да не си съгласен с бюрокрацията .

имах предвид, че можеш да имаш такива, подобни проблеми само ако купуваш или продаваш.

. допусни, че може да съм скл1чила  предварителен договор  ден преди да съм се омъжила в холандия  .

Ама нещо не разбрах. Как така България не ти признава брака, сключен в UK?   Доколкото разбрах, не сте подавали изобщо документи или нещо не съм разбрала, та са ви отказали да ви го признаят? По спомен не плащах нищо за услугата, а и да съм платила нещо, е било направо символично.   Е, после платих за новите документи за самоличност и то експресна поръчка, че нямах цял месец време да чакам в България, но там няма как.

Във всички случаи така е най-чиста работата. С регистриране.

Da- консултирахме се със службите ,но си  изтеглихме молбите-няма смисъл,а детето родено в Бг просто мъжа ми го припозна .

Такива примери имам и аз, и то за купуване много по- на дребно. За мое голямо щастие не ми се е налагало да купувам имоти и да правя ремонти, но дори един дюнер като отидем да си купим на морето заедно, като го видят че е чужденец (а на него си му личи, няма как да го скрия), и на нас ни искат повече. Въобще където няма конкретна табелка с цена, а на много места няма такава, на чужденците и техните съпруги/съпрузи им друсват двойна цена. Таксиметровите шофьори и те... Музеите са най-нагли, те дори писмено си го имат упоменато - цена за българи една, цена за чужденци двойна  Без значение тия чужденци богати западняци ли са, или овчари от Конго. Така че, разбирам те. Българската сватба я организирах аз, без да казвам на никого какъв е мъжът, само на госпожата в гражданското обясних но тя беше много точна и не ни е правила проблеми. Но всички други - ресторант, фотограф и т.н. - уговорка само с мен.

И на мен са ми казвали по-високи цени,когато съм с мъжа ми.
А ако седнем някъде на ресторант вече проверявам сметката,откакто ни надписаха още 8 порции....
Много са нагли.

Като си поръчвах пердета и попитах колко приблизително ще излезе всичко-около 500-600 лева.Като дойдоха у дома да вземат мерки и чуха,че мъжа ми е чужденец изведнъж цената ста
на 2000 лева и аз ги изгоних.

В ИСУЛ миналата година вдигнах скандал и ми върнаха половината от парите за преглед на мъжа ми.Все се пробват,ако мине номера.Което прави престоя ни не особено приятен,за съжаление.

Явно аз съм от малкото късметлии, които никога не са се сблъсквали с различно отношение, само защото имам съпруг-чужденец.  Нито сметки в ресторант са ни надписвали, нито таксита са ни прецаквали, нито в хотели са ни таксували различно ... 

Със сигурност не е лесно , когато съпругът е чужденец, все гледат да те преметнат. Аз живея в малък град и в ресторанти, зъболекари , лекари и тн ,където имам познати, получавам винаги по- високи сметки къде с 10,20 къде с 50 лева,щото видиш ли живея в чужбина. За жалост не получавам в пъти по -добра услуга,но ..... Местно фамилно име е  плюс обаче в другата държава, където едно име като Петрова или Иванова е странно и създава трудности - по 10 пъти трябва да повториш как се казваш, как се пише и тн.

Ох ще ме извините , но туко що про4етох какво е писала Картинка на пьрва страница и не можах да се сдьржа -Картинка, мьжьт ти трябва да е бил доста стреснат от оби4аите .

И нас в БГ най-сериозно са се опитвали да ни льжат сьс сметките, няколко пьти успяха , но какво да се прави.

murmeli, аз не разбрах какво то4но искаше да кажеш за фамилното име , но пьк моята половинка много дьржи например да се казва правилно името ми.Ако трябва ги поправя по 10 пьти, и ако някой слу4айно каже нещо за фамилията, той отрязва рязко, 4е е напьлно нормална в друга 4аст на света, това 4е те не били информирани...... техен проблем си било.

За мен фамилията не може да е плюс или минус. Името си е име.
Намирам за невъзпитани хора, които не правят усилия да произнесат правилно нечие име,
както и да правят каквито и да е било негативни, та дори и учудени коментари.
Имах колеги, които много се дразнеха на други, които поставяха грешно ударението на името  ми.
Правеха им забележка от мое име. Винаги питам как точно се произнася непознато име.

Фамилията си ще сменя, не за да ми е удобно тук или да съм по-англичанка.
Искам цялото ни семейство да носи еднаква фамилия. За мен това е важно.

Въпреки че и двамата сме българи, и на нас редовно ни вземат повече пари в Бг, тъй като къщата ни е в малко населено място и повечето знаят, че работим в чужбина. Говоря за зъболекари, майстори и т.н., който му се удаде възможност. Иначе когато можем крием и не казваме, че не живеем в Бг, че отича...
Ние се оженихме в Бг в тесен кръг(кумовете и 4ма приятели), тайно, така искахме. По-точно разписахме и направихме малка почерпка. Иначе си купих бяла булчинска рокля и пак беше много вълнуващо и приятно. Запазих си моминската фамилия, щото трябваше да заминаваме пак и не ни се занимаваше с бюрократщини. Между другото моминската ми фамилия е необичайна(не е типична като Петрова или Иванова). Но ми е направило впечатление, че много по-често са ми я писали/казвали грешно в Бг, отколкото в чужбина(в Норвегия и на др.места).
murmeli, пожелавам ти приказни мигове от свадбения ден, много любов и дълги години щастлив семеен живот.  

A, още една късметлийка, даже при зъболекарката ми често минавам и метър. Да не говорим, че в нашия град макар и не малък, половината град ме познава, другата половина познава майка ми и естествено мен, а пък целия град знае че съм омъжена за англичанин. Преди време това беше събитие и като се женихме фотографа се оказа, че работи и към местния вестник. В понеделник се оказахме на страниците му, даже и със снимка от сватбата. Аз преди все се шегувах като ме питаха кога ще се женя, казвах им, че ще разберат от вестника. Накрая целия град ни видя.

  и на нас ни взимат повече пари, но това ми е по-малкия проблем.
много по-грозно намирам отношението към мен все едно съм се продала и прочие 

включително като подавах документи за нова лична карта с новата фамилия и тази, която попълваше формуляра много свойски и надменно попита за рожденната дата на мъжа ми (май това беше при узаконяване на брака, не помня точно...) като чу, че е роден в същата година като мен и замлъкна. явно очакваше да съм женена за дядо 

случвало се е мъжът ми да ходи на лекар (частна клиника) и искаха да плати в евро попитах ги откога това е официалната валута в Бг, обаче настояха... честно казано подобни случки много ме уморяват. затова и реших да не си тровя нервите със сватба в Бг

Смятай тогава как се шокираха някой хора от наше село, когато въпреки слуховете, че съм се омъжила за един "по-дърт от баща й" разберяха, че не само не е по-дърт от баща ми, ами даже е по-млад и от мен с цели 3 години въх, ужас мен такива случки ме забавляваха, но майка ми много им се връзваше  обаче всяко чудо за 3 дни, отдавна никой не се интересува там от мъжа ми

Е Биба, това е лесно. Ти си го излъгала, заради паспорта

Много неприятни са тези моменти.
Много е жалко това

  ехххх и аз чувам разни подмятания , но най- неприятни са сетрите на моя годеник, все подхвърлят нещо против чужденците "обсебили" тяхната държава. Последния бисер е ,че с една сватба с местен бих си оправила живота. Отговорих и , че и тук има достатъчно смотани мъже ,които могат само главоболия да ми докарат.... Но както и да е , точно тоя разговор с каката ме замисли дали да правя сватба или не и колко и голяма да е.

а какво ще кажете за сватба в Лас Вегас 

Разни абсурдни изказвания на неважни за мен хора има, но определено не са само в България. Не се обиждам от мнението на хора, които могат да базират мнението си за мен само на общи стереотипи за източно европейските жени жени. Не се обиждам, когато грешат името ми. Никого не поправям, защото и мен не ме поправят когато не кажа "р"- то в Ричард както трябва. Монголско име не мога да произнеса правилно и с пистолет, опрян на челото ми. Да не говорим и с каква насмешка се говори за китайски, японски и прочие имена в България, пък после колко били неграмотни на Запад, че не знаели как да кажат Петрова.
Murmeli, моята "сватба" беше тип Вегас, но в хубаво курортно градче. Аз не бих избрала точно Вегас за сватбено пътешествие, но е идея.

Може и на Мавриций
Наскоро гледах един репортаж за сватбите там, много хубаво, романтично и евтино ми се видя (в сравнение със сватбите с родата ) нещо от сорта 1300 € за една седмица Аll In с включен служител и украса (за бракосъчетанието на плажа), фотограф и албум със снимки - кво му трябва повече на човек- ни зълви, ни етърви

Mен пък в началото все ме питаха дали мъжа ми бил женен преди и дали няма деца от предишни бракове.
Ние имаме разлика 10 години, а откакто се роди малкото и двамата доста побеляхме,но аз се боядисвам, но пак ме разпитават на колко е години и колко ни е разликата.Ако изобщо отговоря, все имам някакъв тъп коментар-Ох,ама много ви е разликата...

Аз зълви и етърви нямам,но свеки в началото също все ми подмяташе как "съм се уредила".
Слава Богу,свекър ми е много интелигентен и възпитан, няколко пъти на шега се опита да я поукроти,но понеже не успя, накрая аз й обещах,че ако мъжа ми не се окаже такъв,какъвто ми го описва веднага ще и се обадя да му се скара.И до сега понякога,когато мъжа ми прави нещо нетипично за него се шегувам,че ще се обадя на свекито.

Всъщност, аз преди да кажа "да" много ясно заявих,че не се женя за рдонините, а за мъжа ми,както и той за мен, а не за разни откачени лелки и сме серазбрали да не допускаме чужди хора да ни се месят в отношенията.За сега успяваме да се спасим от доброжелателни роднини,от двете страни.

Мурмели-как реагира твоя годеник,когато те така ти говорят?

смее се  , казва да , аз съм много ценен, внимавай да не ме изпуснеш  и да им дам време , и може би не съм ги разбрала. 

Аз пък попаднах в родове, където чуждестранен младоженец или булка не са новост.  Не че са много, но не съм първата и като гледам - няма да съм последната. Дори свекърите ми неведнъж са заявявали гордо на различни семейни събирания, че за тях най-важно е какъв е човека, не от коя държава идва и че са много щастливи, че съм им се "паднала" аз. 
В различни разговори по темата стана ясно, че първоначалните ми притеснения дали ще се впиша и дали ще ме харесат, са били напълно ненужни.  Но пък според мъжа ми, само неговото мнение важи, защото в крайна сметка той се жени, не другите. 

Какво ги бърка другите колко им е разликата на младоженците. За мен 10 години не са много, ако става дума за 25 и 35 например. Разликата между 20 и 30 ми се струва по-сериозна, но над 25 вече нещата се поуеднаквяват.

Абе да ти кажа и аз това се питах.
Аз не питам кой на колко е години,какво работи,къде живее и какво прави събота и неделя.
Ако някой толкова държи да знам сам ще ми сподели.

На сватбата на брат ми, бабата на снаха ми седеше на съседната маса и през 2-3 минути идваше да ме пита нещо.Най-много се вълнуваше дали мъжа ми има братя или приятели,които не са женени,понеже тя имала още една внучка,дето й било време да се жени,ама нямало за кого.Същата баба казала на брат ми,че му е много обидена и няма д аговори с него повече малко след сватбата.На въпроса защо отговорила "защото не запознаваш другата ми внучка с твои приятели."Това,че приятелите на брат ми повечето са женени мъже с деца или от години живеят с партньорките си не било оправдание...Обаче откакто внучката си намери гадже от нашия град бабата стана човекът,който най-често се обажда на брат ми по телефона-да го поразпита за гаджето, не за друго.Смешно е.и не е никак приятно,но има всякакви хора.За тях си е нормално да разпитват все едно работят за Гестапо.

Моят свекър все си е мечтал да има щерка.Много ми се радва.
Предупредила съм мъжа ми,ако стана някоя проклета бабичка и тормозя детето,като се зажени, да ме заключат в килера.

в България. август '89 година беше (още си мисля, че съм единствената прецакала се да се омъжи баш на 3 месеца от демокрацията  ).
ама нямаше данни за такива развития и нямаше начин другаде да е събитието. свекърва ми и едната зълва с девер ми дойдоха (зълвата е все едно майка на мъжа ми, който е изтърсак и верно тя го е гледала със сина си). е, малко изстрадаха тогавашния период по отношение на ресторанти, ама за 2 дена не са се жалвали толкова. за сметка на това на самото празнуване се забавляваха достойно, а за приятелите на мъж ми (7-8 май бяха) няма да обяснявам 
с тях е с мои приятели бяхме след това на сватбено на Дюни 
първа нощ на сватбено пътешествие с неговия свидетел в леглото и с мойта свидетелка и гаджето и на другото легло в уж апартамент  поради грешка в резервацията.
къде ме върнА? 
денонощен купон, никога не може да стане тука без солидна цифра.

тук като дойдохме, направихме още един купон за останалата рода и приятели (негови).

няма да разказвам как се е шила рокля тогава (по модел от Бурда)и как съм търсила обувки и как в България нямаше сутиени за рокля с гол гръб и сме пришивали банели, които се скъсаха на второто хоро 
голема драма от днешна гледна точка, ама тогава си беше купон и майтап.

отплеснах се 
за моя темперамент : или подписвате двамата с приятели и после едно по едно правите нещо си, или, имайки предвид, че ти си главното действащо лице, го правите където ти е кеф на теб, с повторение за липсващите на негов терен 

feiam
свидетелите ви съвсем съвестно и буквално са си изпълнили задълженията, браво на тях то да се свиделства на подписването всеки го може

Feiam-че, като сметнеш преди 23 години на колко си била , ще си дадеш сметка кое е спомогнало за купона.

е, при нас навремето се пробваха по заведения, ама аз гледам доста грозно и не ставаше и нужда да се разправяме  
в хотелите двойната тарифа беше факт и се плащаше на рецепцията да запише стаята на мое име  
за сметка на това, що се отнася до мноого редки болнични услуги, наистина никога не е имало проблем, нито за него, нито единствения път, в който се наложи за дъщеря ми, и то в Пирогов. но говорим за преди 10години.


"buongustaia" се казва на италиански  


ай да не смятам сега  
аз съм си купонджийка, такова ми е поколението, тия сега много проблеми, рокли и прочие  

Аз съм За!

Ние планирахме първоначално две сватби, защото както и да го въртяхме, не става - не можем да поемем билетите на всички, а и не можем да очакваме че всеки ще може да отдели парите и времето за презокеански полет. В последствие си купихме къща с парите за сватбите, а се оженихме на плажа в Тайланд, само с 2ма приятели.

аз съм планувала един ден да се омъжа в Лас Вегас 
не знам кога и с кого  , но ще сме много кич енд фан 
който има достатъчно чувство за хумор да се ожени там, при вси положения, няма да е скучен партньор 

Братов4едка ми се омьжи в "Лас Вегас". В кави4ки защото те бяха подписали 10 години преди това . Но един ден решиха, хванаха се и заминаха. Вси4ко естествено е било под наем. Роклята, цветята, костИУма, свидетелите . В интерес на истината, много икономи4но е излезнала цялата история, но определено преживяването си заслужава. Ние после се радвахме на снимките .

Вегас, Вегас, ама нали знаете поговорката what happens in Vegas stays in Vegas..

feiam ти ме вьрна в миналото  Моята сватба беше по кьсно, когато нащата за сватбата се намираха, но моята рокля беше само за 180лв. супер скромна. Отгоре на всичко на самата сватба се полях с червено вино и имах голямо петно на роклята, но това изобщо не попречи на настроението.

Като стана вьпрос за сватба на островите, аз винаги сьм си мислила, че е малко прекалено защото всички гости трябва да си платят пьтя и вероятно хотела. Някак си задължаваш хората с разходи.
Другото което не го възприемам тук е че браидмейките трябва да си плащат роклите, които не са евтини, допълнително че може изобщо да не ти харесва.

Нищо няма да плащат гостите, защото сватбите на островите са без гости То това е чарът на тези островни и далечни сватби

че аз на това залагам... следващия път 


сигурно е много невъзпитано, ама... точно бях отпила глътка и отиде всичко върху монитора 

пп. Линден, 70 лв и една снимка ми поиска шивачката. не била шила булченска рокля преди моята, като голяма отговорност го чувстваше. нямаше как да не я поканя жената. ееех, времена...

Ако искат сватба без гости, може и на пасажерски кораб. Поръчват си един готин круиз, капитанът ще ги венчае, купонът е гарантиран. 

Здравейте Аз съм българка а моя приятел е румънец искаме да сключим граждански брак в Румъния Искам да попитам дали трябва да се приберат в България за да си извадя документите или мога да направя всичко в Румъния Благодаря ви:blush:

Итересно ми е тези пишещите тук 2012г. дали биха споделили как е брака им, семейството, деца?

Супер, след две седмици ще празнуваме 20 години, с една изгледана дъщеря и мечта като се пенсионираме да отидем да живеем в България. Макар и тукашен го побългарих доста, не приема бързо, но с много търпение и постоянство се постига успех.