Чудеса по Великден

От известно време се чудя нещо... Малко встрани е от темата, но всъщност не съвсем. Във форума има много религиозни, суеверни и ню ейдж теми, или теми които засягат тези въпроси в развитието си. От тях ми прави впечатление колко много религиозни хора има във форума, и колко гласовити са в изявленията си. Което честно казано ме учудва, защото като се замисля, за целия си живот в България (и след това всички посещения откакто живея в чужбина), с хора на живо никога не съм говорила/спорила на религиозни или суеверни теми. И не защото ги отбягвам, просто не е станало на дума. Сред всичките ми роднини, приятели и познати, съучениците, съседите и т.н. никой не е бил толкова религиозен, че да го вмъкне в разговор, да го изтъкне или пък да ме поучава. И съответно - аз него. И крайни атеисти не си спомням. Разменяхме си козунаци и яйца по Великден със съседите, месихме питка и т.н. за Коледа... семейни празници, традиции, уют, но без натъртване на религията или нейното отричане. И на църква не съм ходила, но и никой около мен не е ходил. Всъщност и досега не знам кой от обкръжението ми до каква степен е бил религиозен или не, имам някаква представа от общи наблюдения но нищо което бие на очи. Някакси много мирно си живеехме. Пък във форума какви войни се водят... Къде е разликата? Това ново развитие ли е, българите по-религиозни ли са станали в последните десетина години? Или в анонимен форум просто са по-открити и дръзки, и водят битки които не биха се случили на живо лице в лице? Не мога да приема че по чиста случайност съм израсла в напълно непукистко обкръжение, просто статистически не ми се вижда възможно  Наистина ми е любопитно.

Просто форумът те среща така да се каже с идиотите, с  които иначе никога не би се срещнал и сваля някои бариери в общуването.
Аз лично такава неграмотност в общ смисъл, незнание и средновековна суеверност каквато чета тук съм чувала само ако засека някое ясновидско предаване при случайно превключване на ТВ каналите.
При това тук са все хора в актина възраст, коитомогат да четат, пишат, ползват компютър, имат достъп до интернет, най малко средно образование и живеят в страна от ЕС в 21 век.

Определено не водим религиозни войни по улиците. Със забраните  преди и с идването на демокрацията нещата са различни от други страни.   Не знам дали си спомняте Комунистите влязоха в храма. Но вече се успокоиха.

Аз имам късмета да познавам хора от всички крайности. Понякога се получават много интересни спорове, особено ако на масата е единия ми братовчед, който вярва, че е отвличан от извънземни.
Той вярва толкова безрезервно в тях, колкото другият ми братовчед вярва във всичко написано в Библията. Мъжът ми пък доскоро беше непоправим атеист, токато някак си странно не започна леко да се открехва към източните религии, може би от чисто любопитство. В крайна сметка не виждам нищо лошо да вярваш или да не вярваш в каквото си искаш, стига да си добронамерен към останалите.
Честно казано познавам някои атеисти, които може би си нямат представа колко по християнски действат и живеят, че ако бях Иисус, сигурно бих ги взела за свои апостоли.

Темата не е за религията ( май), но реално нормите, налагани от всяка една, отразяват нормите на обществото в един или друг период.
Та с две думи няма нищо чудно атеист да не убива или пожелава осела на ближния си. Разликата е в мотивацията, предполагам. Ако убеденият християнин го прави защото такъв е редът божий, друг може да го прави заради категоричния императив на Кант, а трети- просто защото такива са обществено утвърдените понятия за добро и зло.

Не казвам, че това ме учудва.
Има обаче нещо, за което се сещам и смятам, че е по темата.
Моят мъж например убедено вярва, че няма никакъв късмет и всичко му се струва по най-бавния и мъчителен начин, с много труд и блъскане.
Твърди, че не трябва да вярваш в Бог, а в себе си.
Но не съм сигурна, че сам е готов да спази това условие.
Ако вярваш в себе си, не би трябвало да вярваш, че има нещо извън теб, което да ти пречи.
Затова се опитвам да му обясня, че е напълно възможно и сам да предизвиква някои свои несполуки с този си начин на мислене, че непременно няма да стане по план. Може би по този начин се застрахова и се зарежда с търпение, но аз по-скоро бих се обезсърчила, ако мислех така.
За да ти се случи чудото трябва да повярваш и най-малкото да спреш да вярваш в лошия си късмет.

Аз също, просто давам моето мнение защо не всяко богоугодно поведение се дължи на религиозен плам или вяра:)

пп. видях, че си дописала. Аз лично не си падам по задълбочени религиозни или психоаналитични дискусии, та може би и заради това не са ми интересни и тематичните разговори между атеист и вярващ, или между християнин и будист, селф хелпъри и т.н.

Много дълбоко е вкоренено това богоугодно поведение. Ние ги наричаме християнски добродетели, мюсюлманите - да бъдеш добър мюсюлманин.

Много хора, ако се освободят от страха от наказание и възмездие, ще станат страховити.....

Както казва едно наш писател: Не е важно има ли Бог. По-важно е да се живее така, сякаш го има.

Весел празник на всички!!!

Може. Но аз не искам да живея в страх.

Имах предвид, че това е единственото, което ги кара да са "вярващи", като изключваме всяка лична морална и етична ориентация....

Като те гледам и ти активно се подвизаваш във форума. Ама те краставите магарета отдалеч се надушвали
Не разбирам озлобението ви към вярващите хора, всеки сам прави своя избор. Вие пък какви се явявате в случая, че да ги съдите?

Не е толкова до идиотите, колкото до това, че човек зад някакъв ник понякога се чувства по-свободен да заяви позицията си, отколкото застанал лице в лице с познати, които примерно внимава да не обиди.

   За каква позиция иде реч?
 Не съм суеверна , нито религиозна. Споделих факт от живота си, който за мен е чудо и на това отгоре се случи по Великден. Наистина вече дълбоко съжалявам, че го разказах.  

Всеки е свободен да вярва или да не вярва. Аз лично разбирам и едните и другите.

За крайната позиция става въпрос, която не всеки би изразил иначе.
Иначе за твоето чудо аз напълно го вярвам, Хексе.
Просто забихме в една друга тема и нещо не можем да излезем от нея, защото все някой се засяга.