Много ми е домъчняло за януарски истории, та влизам да повлека крак.
Чак с леко недоверие гледам как малкото ни момиченце става вече съвсем човек, и хем ми е мъчно, хем се радвам на новите перспективи, които така се разкриват. Например Мила много настояваше да отидем заедно на зимни кънки. Очаквах да стъпи на леда, да изпопада и да се откаже. Нищо подобно! След един час на леда вече успяваше да се предвижва почти самостоятелно, беше ухилена до уши и водеше преговори кога да отидем отново да караме. И заспа в трамвая на път за дома. Този уикенд пак ще идем.
Луда е на тема принцеси, преоблича се по пет пъти на ден от една поличка в друга рокличка и ходи до магазина в принцесна екипировка. Кифладжийството явно продължава масово в детската градина: уговарят се какво да обличат на другия ден, танцуват танца на Елза от Снежната царица, разменят си ластичета, фибички и прочие фръцкавини. Вземам я винаги усмихната и в добро настроение, явно хубаво си купонясват.
И сега настъпва драмата: намерих вчера бележка в гардеробчето, оставена при работите на Мила – била взела на заем някаква синя лъскава фибичка от едно момиченце, ако обичам, да я върнем. Е да, но не я е носила вкъщи, не я намирам в работите й в градината, пък и тя никак не може да ми обясни какво е станало, защото се бърка с всички други фибички, които е изпробвала напоследък. И ся к’во да правя?! Хем се чувсвам леко гузна, щото може и да сме я загубили таз фибичка, хем ме е яд на онази майка, щото иска от мен чудеса. Купих им комплект лъскави фибички, ластички и гребенче, хубавки хем, дано миряса. Как се постъпва в такива случаи?!
Айде, и да пишете!