Колко трудно е да тръгнеш по пътя на раздялата, когато чувствата са по-силни от теб…? По-силна ли е болката, когато обичта е взаимна?
Моята история разказва за една голяма любов и неясното бъдеще, което я очаква. Дали всичко приключва до тук или това е изпитание през, което трябва да преминем? Аз не знам!
Ще се раздвам ако споделите своите размисли по този въпрос. Ето я и историята:
…Заедно сме от почти 8 години и половина, живеем заедно от 2 години и половина, не сме женени, нямаме деца. През месец май ми сподели, че ми е изневерил с негова колежка и много съжалява за постъпката си. В момента, в който разбрах сякаш нещо ме посече. Никога не подозирах истински и никога не съм смятала, че „моето момче“ може да ми причини такова страдание. Бях толкова разочарована от него, но успях по мой си начин да „забравя“ за случилото се. Опитах се да не мисля и да не си представям, това което е ставало. Подадох му ръка, защото го обичам. Мнозина щяха да ме укорят, че съм слаба, че не трябва да оставям да ме наранява…но не можах да загърбя любовта ни. Винаги ме е обичал и се е отнасял добре с мен. Винаги сме живели добре. Няма идеални хора, няма и идеални отношения…правили сме грешки и сме си прощавали. Винаги сме били като едно цяло, винаги сме били и приятели и влюбени един в друг. Той винаги е бил от хората, които не одобряват изневерите. Не пие алкохол и не обича цигари.
Явно случилото се преди една година не е било флирт или моментно чувство на слабост, а нещо по-голямо….имал е чувства и може би все още…
Опитахме се да продължим живота си така както преди. Привидно всичко изглеждаше същото, но сякаш нищо не беше така… Виждах го, че страда, няма желание за нищо. Измъчваше се, че за първи път нещо обърква живота му и наранява човека, когото обича най-много. Лошото в ситуацията е, че му се налага всеки ден да вижда колежката си и до колко знам от него тя не му говори след всичко случило се…
Имахме разговори и самата аз предлагах като вариант раздялата, макар и вътрешно да не я желаех, защото знаех, че без него не мога… Виждах страх в очите му, може би защото не искаше да ме загуби, но от друга страна не можеше да продължава да ме наранява. Каза ми, че ме обича и винаги ще ме обича, но самият той не знае какво се случва в живота му…
Може би проблемът идва от това, че в много ранен етап от живота си започнахме връзката си… в етап от живота, в който и двамата нямахме много опит в любовта (т.е толкова много връзки, раздели и т.н.). Запознахме се на морето и там на същото място преди две седмици (след много разговори) той взе решение да се разделим… Никога не съм се чувствала толкова безпомощна и толкова нещастна… След като се прибрахме вчера вечерта той се изнесе. Не знам дали е временно, не знам дали после няма да поиска да се разделим окончателно, тъй като сега много от нещата му са в апартамента, в който живеем и все още никой от нашите родители и приятели не знае за нашето решение.
Дали иска да провери чувствата си към другата жена? Дали ще се върне при мен? Дали да чакам… и дали някога ще забравя…!?
Моята история разказва за една голяма любов и неясното бъдеще, което я очаква. Дали всичко приключва до тук или това е изпитание през, което трябва да преминем? Аз не знам!
Ще се раздвам ако споделите своите размисли по този въпрос. Ето я и историята:
…Заедно сме от почти 8 години и половина, живеем заедно от 2 години и половина, не сме женени, нямаме деца. През месец май ми сподели, че ми е изневерил с негова колежка и много съжалява за постъпката си. В момента, в който разбрах сякаш нещо ме посече. Никога не подозирах истински и никога не съм смятала, че „моето момче“ може да ми причини такова страдание. Бях толкова разочарована от него, но успях по мой си начин да „забравя“ за случилото се. Опитах се да не мисля и да не си представям, това което е ставало. Подадох му ръка, защото го обичам. Мнозина щяха да ме укорят, че съм слаба, че не трябва да оставям да ме наранява…но не можах да загърбя любовта ни. Винаги ме е обичал и се е отнасял добре с мен. Винаги сме живели добре. Няма идеални хора, няма и идеални отношения…правили сме грешки и сме си прощавали. Винаги сме били като едно цяло, винаги сме били и приятели и влюбени един в друг. Той винаги е бил от хората, които не одобряват изневерите. Не пие алкохол и не обича цигари.
Явно случилото се преди една година не е било флирт или моментно чувство на слабост, а нещо по-голямо….имал е чувства и може би все още…
Опитахме се да продължим живота си така както преди. Привидно всичко изглеждаше същото, но сякаш нищо не беше така… Виждах го, че страда, няма желание за нищо. Измъчваше се, че за първи път нещо обърква живота му и наранява човека, когото обича най-много. Лошото в ситуацията е, че му се налага всеки ден да вижда колежката си и до колко знам от него тя не му говори след всичко случило се…
Имахме разговори и самата аз предлагах като вариант раздялата, макар и вътрешно да не я желаех, защото знаех, че без него не мога… Виждах страх в очите му, може би защото не искаше да ме загуби, но от друга страна не можеше да продължава да ме наранява. Каза ми, че ме обича и винаги ще ме обича, но самият той не знае какво се случва в живота му…
Може би проблемът идва от това, че в много ранен етап от живота си започнахме връзката си… в етап от живота, в който и двамата нямахме много опит в любовта (т.е толкова много връзки, раздели и т.н.). Запознахме се на морето и там на същото място преди две седмици (след много разговори) той взе решение да се разделим… Никога не съм се чувствала толкова безпомощна и толкова нещастна… След като се прибрахме вчера вечерта той се изнесе. Не знам дали е временно, не знам дали после няма да поиска да се разделим окончателно, тъй като сега много от нещата му са в апартамента, в който живеем и все още никой от нашите родители и приятели не знае за нашето решение.
Дали иска да провери чувствата си към другата жена? Дали ще се върне при мен? Дали да чакам… и дали някога ще забравя…!?
. Това че някои съфорумки са намерили следваща голяма любов не дълго след развод/раздяла, не означава, че всички голямата нова любов ни чака зад ъгъла. То ако беше така... 
Но не и всички ни чака новата голяма любов точно на следващия ъгъл. А да не говорим, че някои не само, че не я търсят тази нова голяма любов, ами даже се и пазят от нея или не вярват вече. 
, че съществува тая голяма любов. 
И аз не я търся сега, ама лошо ли е да искаш да имаш голяма любов. Аз съм малко по-голяма от авторката, но все пак си мисля, че някаде там трябва да я има тази голяма любов. 
...
- лесно се купува/продава.. 
...поне половината...
...
Сериозно ли? Че аз голям мерак имам да си намеря мъж, който не пие. 
Казват, че ако една връзка не се развие до определен период/семейство, деца/, тя се изчерпва. Има нещо вярно, но пък тук ще кажа, че имам съученичка, която си остана с един мъж още от тинейджърските години. Сега, последните три години се венчаха и си имат дете, някъде след 6-7 години. Така че и това не е определящо. Имало е да се случва. Обичта е едно, но навика според мен е по-големият проблем в тези случай. Късмет в живота, никога не знаеш от къде ще се появи твоят човек, който ще те направи много по-щастлива жена!!! 
