Синдромът на Аспергер от първо лице

Ranica, благодаря за видеото. 
Когато бяхме на реоценка д-р Симеонова ни спомена, че познава дете на 12 г., което след необходимите терапии било толкова добре, че само след продължителен разговор човек, запознат със състоянието може да забележи, че има някакъв проблем.
Предполагам, че е имала в предвид това, което видях.

Боже мили   На мен ми пресъхва устата и ужасно ми се яде бял хляб откакто се помня. Дали да не се самодиагностицирам с диабет, пък да вляза в темата на хора с диабет, да ги инструктирам как да се справят?

Раница, спри се. Разбирам, че имаш нужда да споделиш с някого преживяванията си и разбирам, че си се заровила да четеш и да търсиш отговори. Но тук пишат родители, които ще бъдат и вече са безкрайно подведени от твоите себеизследвания и търсения, приписани кой знае защо на синдрома Аспергер.  

Казвам го като дипломиран психолог с опит. Казвам го и като майка на дете "диагностицирано" от логопед на 2 г с аутизъм и бързичко последвала "паднала" диагноза. "Паднала" по една единствена причина - защото никога не е била там. Хора без нужния ценз попрочитат тук -таме по нещо, чуват че има такова нещо като Аспергер и аутизъм и започват да раздават диагнози или да се самодиагностицират. По този начин, по-късното проговаряне автоматично става аутизъм, поведенчески проблеми, произтичащи от фактори на средата, тутакси минава в графа "Аспергер". Уви, това се среща не само в случаи на "четох в интернет и съм сигурна, че имам Аспергер". Правят го и професионалисти.  

Тази тема е безкрайно опасна за родителите които ще се вържат. И е свободни съчинения по фантазии "какво представлява Аспергер".  

Svinia007, respect. Низането на кръгчета върху пръчици няма да помогне на състояние с неврологична генеза, адски си права.  

За тези, които харесаха клипчетата, дори да не знаят английски, мисля, че е добре да видят как изглежда едно аспи в действие. Ето ви още три:

http://www.youtube.com/watch?v=QwjNcYemGV0

http://www.youtube.com/watch?v=5fAyYXu1U90&list=UUKjftjzejPFjzK-4vmaZnRA

http://www.youtube.com/watch?v=IJDen-AAioM

А тук е едно момиче, диагностицирано с аутизъм (не Аспергер), когато е на 2 годинки:

.

Всеки трябва да има свободата да изрази вижданията си, докато не злоупотреби с обиди и не създаде непоносимост към него от страна на останалите участници. Това важи за всички форуми и теми.

Ти си права, че това си е твоята тема и който не иска, може да не те чете, но още повече, да не изразява грубо несъгласието си. Аз не мисля, че може да си опасна за някого, дори и наистина да нямаш Аспергер. Всичко, казано от теб, съм го чела като мисли и изживяване на други места, предимно на английски и руски. Защо да вярвам на Jane, например, а да не вярвам на Ranica?!

Сигурно ще те чета от време на време, но едва ли ще пиша, дори админите да решат да не ме баннват. Това, което казах за по-широкият аутистичен спектър, означава, че често роднините на хора от спектъра имат повече аутистични черти от останалото невротипично население. Моите най-изявени са неспособността ми да лъжа, това, че невинаги разбирам бързо шегите и непоносимостта към несправедливостта във всички форми - и когато ме засяга лично, и когато е насочена към други хора, които нямат умения да се защитят. Наблюдавам това и в нашето дете. Може да изпадне в тантрум, на ръба на мелтдауна, когато не сме разбрали правилно нещо и го обвиним.

Толкова от мен. Пожелавам ти успех в темата. Може би ще се срещнем виртуално в някоя друга тема на друг форум. Просто ми е трудно поносимо усещането, че някой ми диша в ухото и ми преценява, какво имам право да кажа при условие, че не нападам грубо и се изразявам цивилизовано. Още веднъж, успех! Аспергер е наистина празна ниша, която заслужава да бъде запълнена - надявам се със стойностни виждания, и на професионалисти, и на хора от този край на аутистичния спектър, които наистина не са болни, а различни и могат и трябва да допринесат, за да ни е по-добре на всички заедно.  

Хдс

Ranica,
Виждаш ли сега, как едно Аспи и аз, Бог знае каква, не се разбираме като си говорим на литературен български?! Първият абзац изобщо не е адресиран към теб.

За съжаление, всичко в нашата страна, включително във форумите за споделяне, е крайно поляризирано. В този форум всяка майка си има своя теория, какви са причините за "болестта"/състоянието/различността на детето й. Има три лагера и всеки не приема аргументите на другите. Докато не се стреми непременно да наложи своите, това е ОК. За съжаление, винаги се намира някой, който да те наругае, че си тъп, задръстеняк, необразован, безхаберен  пр. и да те обвини, че не правиш правилните неща за детето си.

В началото, може би и аз се опитвах да докажа нещо, в което вярвам, но сега мисля, че проявявам уважение към вижданията на другите и дори им пускам линкове към неща, които са важни за тяхното мислене. Не се опитвам да ги накарам да ми пеят "осанна" за това, което съм постигнала по моя начин.
 
Все повече се улавям, че не ми се участва вече в такива разговори и че мога да се занимавам с нещо по-смислено и по-полезно за мен самата и моето "извънземно"

Първо, това, което искам да кажа е, че никой не заслужава да бъде тормозен по какъвто и да е било начин. Има и деца извън спектъра, които стават жертва на насилие в училище (вероятно по други причини), но децата с Аспергер са в най-голям риск от всички. Всъщност смея да твърдя, че тези с Аспергер, които не са били жертви на системен тормоз, просто са имали късмет да попаднат в благоприятна среда и да имат компетентни учители, които да знаят как да се справят с проблема. За съжаление, повечето нямат този късмет и попадат в "джунглата", без изобщо да знаят какво да правят и без изобщо да разбират защо всички са толкова враждебно настроени към тях. Твърде е възможно също така да не споделят на никого, защото ги е срам или защото не знаят как. Също така когато тормозът не е очевиден и не е физически, много често възрастните не знаят, защото не се извършва пред тях, а дори когато го видят, може да решат, че не е кой знае какво. По никакъв начин не бива този проблем да се приема леко - това е много, много сериозен проблем с много, много сериозни последици. Има данни, че последствията за децата, жертви на системен психически тормоз от връстниците си, са същите като за тези, жертви на сексуално и физическо насилие. Т.е., има нужда да пазите децата си от това също толкова колкото има нужда да ги пазите от педофили и побойници (децата от спектъра също така поради наивността си е по-вероятно да станат жертви и на сексуално насилие). Естествено, не ви  казвам да се паникьосвате да следите всяка стъпка на детето си, това е пагубно за него, просто е важно хората да са наясно с проблема. Би ми било интересно да чуя и вашите истории - споделете дали вас са ви тормозили и са ви се подигравали, дали се е случвало на детето ви, дали сте били свидетели на такъв тормоз, дали сте участвали в него като малки, дали вие активно сте тормозили някое дете (предполагам, никой няма да си признае последното, но знам ли).

Искам да наблегна, че повечето деца (а и възрастни) нямат лоши намерения и в никакъв случай не са лоши и не обичат да причиняват болка. Но искат да са приети в общността, където са, също така имат склонността да се водят по другите, да слушат лидерите, а такива почти винаги се появяват в класа или в училището. Но има и такива, които обичат насилието, обичат да доминират над другите и не изпитват грам съжаление и угризения, когато го правят. Често те повеждат останалите, стават нещо като лидери в класа или в групата и всички правят като тях. Те могат да нарочат някой, който е очевидно по-слаб, и да обърнат всички срещу него. Ако този някой не знае как да се защити, как да си отстои мнението, останалите веднага разбират, че е лесна жертва и тормозът започва. Ако това дете (аспи) освен това не разбира неписаните правила, че еди-си-кой е лидер, и неволно нарушава тези правила, лидерът (който може и да не е жесток по природа, но може и да е) се чувства застрашен, може дори да почувства, че това неуверено дете заплашва да му заеме лидерското място (а детето няма представа, че действията му изглеждат така) и съответно веднага го "поставя на мястото му". Подобна социална динамика се наблюдава и при животните.

Казвам ви всичко това, защото е важно да се разбере, че повечето не искат и не обичат да тормозят другите, но го правят под натиск. Това е много важно. Повечето деца не са нито жертви, нито насилници и като група имат много по-голяма сила от децата със садистични наклонности и самопровъзгласилите се лидери (това важи и за света на възрастните между другото). Важно е да се работи с насилниците и жертвите (особено тези, които са и насилници, и жертви), но най-важно е да се работи с масата, с т.нар. нормални деца, които са мнозинство, защото реално от тях зависи дали има или няма системен тормоз. Това е и доказано най-ефективният подход според различни изследвания. Ако компетентен възрастен им обясни какво точно правят, като тормозят някого, ако ги накара публично да си признаят какво са направили, ако видят филмчета, които показват колко е жесток този тормоз към жертвата, ако просто ги накарат да се замислят и да осъзнаят проблема, повечето деца изпитват срам от стореното. Ако в идеалния случай това е направено преди тормозът да е станал системен или дори преди да е имало тормоз, жертви може въобще да няма. Ако видят, че някой тормози друг, децата с достатъчно обществено съзнание ще защитят нападнатия и няма да приемат насилника като лидер. Това е много важно да се разбере.


Това, че е необходима работа с групата, не означава, че няма нужда детето аспи (или аутист, или просто невротипично дете с някаква друга особеност, която го прави лесна мишена) да се обучава как да общува с хората и как да се защитава. Никога не бива да се обвинява жертвата, но има начини, по които човек да се защити и да не е жертва. [

Ако тормозът е много сериозен и не усещате желание за съдействие от страна на учителите, може би най-доброто решение е да смените училището, но това не е гаранция за нищо. Няма никаква гаранция, че в новото училище децата ще са по-малко жестоки, а учителите по-разбиращи. Новото училище дава възможност на детето да започне "на чисто", което често се налага на хората от спектъра. Започването на чисто обаче е безсмислено, ако междувременно нещо не се е променило и някой урок не е научен. Важно е да научите детето, че някои хора не са добронамерени, че не може да е приятел с всички и че хората често ще го предизвикват. Трябва да го научите да се защитава, да разпознава атаките и да не им се връзва. Не му казвайте да не им се дава или нещо друго неясно и неконкретно. Бъдете много конкретни и буквални и давайте примери. Ролевите игри много помагат и имат много добър ефект, ако има възможност и деца на неговата възраст да се включат, ще е най-добре. Ето ви едно клипче, дори да не разбирате английски, мисля, че е добре да го видите:

http://www.youtube.com/watch?list=UUKxouDa9669Kej7vcbyoRnA&v=UfznHlLcI7w


Много дълго стана, но ми се иска да спомена още едно нещо - спорта. Спортът е много важен за правилното развитие на детето и има благоприятен ефект върху аутизма, но много деца от спектъра има диспраксия и не са добри в груповите спортове, в тези, в които се иска координация , често стават обект на подигравки и затова намразват спорта като цяло. А движението е много важно. Йогата се отразява много благоприятно, може би е най-доброто за едно дете от спектъра.  Важно е обаче учителят да е добър. Бойните изкуства също са много добри и полезни, учат децата и на по-добра координация, освен това им дават и по-голяма увереност. Не насилвайте децата за спорт, който не харесват, разбира се, ако много искат да практикуват нещо, запишете ги. Важно е да изберете добър учител, това е най-важната част дори. Ако детето ви няма особен талант в някой спорт, важно е при тренировките да не се набляга на състезателния елемент и постиженията. Важно е треньорът да не допуска тормоз или подигравки. Също така ако имате момче, по-добре е треньорът да е мъж, защото момчето има нужда да се идентифицира с някоя мъжка фигура, за съжаление повечето учители в училище са жени. Разбира се, по-добре е добра жена треньор отколкото некомпетентен мъж. Бих казала, че треньорът е по-важен от вида спорт, така че подбирайте внимателно. За децата от спектъра също така е важно да имат отдушник, както вече казах, те са подложени на по-голям стрес от другите и спортът е един отличен начин да излеят този стрес. Друг плюс е, че им дава възможност да се срещат с деца извън училище (освен ако не е индивидуално, което понякога може да се наложи) и им дава една алтернатива на училището, което е много важно, ако ги тормозят там или просто нямат приятели. Следете много внимателно обаче дали и в спортната зала не е жертва на тормоз. Също, ако детето ви просто го мързи или се е отегчило, не му позволявайте толкова лесно да спре тренировките. Децата от спектъра имат нужда от дисциплина.

Ако детето ви е аспи, има много различни интереси. Използвайте това и го запишете на нещо извън училище или организирайте някаква сбирка или нещо подобно. Това е важно отново за да се разшири социалния му кръг и възможностите му да се среща с други деца, а е и много по-лесно да станеш приятел с някой, който има същите интереси. Отново, не го оставяйте да зарязва това по средата (освен ако няма много сериозни причини), а бъдете стриктни. В никакъв случай не  го насилвайте, просто го побутвайте. Дори да няма специални интереси или тези интереси да са толкова специфични, че да не може да се намери група, пак е възможно да се организира нещо. Важно е просто детето да има живот извън училище, да има контакти извън училище, а улицата може да е също толкова враждебна както училището (всъщност днешните деца изобщо играят ли навън?).

jg

Като малка имала ли си кризи? Сега имаш ли ? Как ги преодоляваш? В какво се изразява само стимулацията ти?! И сега ми кажи...че нямаш  

Това гледала ли си го?!

Gf

Ето тук в този филм не всички са гении...правят се филми на надеждата, да дадат кураж на родителите, затова се споменават положителни неща.

Потърси го има го и с бг аудио някъде After Thomas се казва по-действителен случай..

Запис

Ето един сайт в помощ на Аспергерите:
http://www.help4aspergers.com/

Ranica, здравей!

Зачетох се в темата, защото нашата психоложка се насочва сериозно към диагноза аутистични отклонения - аспергер за сина ми, но въпреки, че за мен е изключителен професионалист винаги казва, че тя няма право да поставя диагноза и че това се прави от психиатър. Честно казано много от нещата които са те измъчвали и измъчват много ми напомнят на мен. Твърдението, че хората с този тип отклонение болезнено спазват правилата, изпитват болезнена емпатия и не лъжат не е част от поведението на моето момченце. Напротив точно отказа да спазва правила, неспособността да разбере кое е лъжа и кое е лошо са в основата на проблемното му поведение, а липсата на емпатия води до необясними прояви на агресия.
Струва ми се, че е крайно и объркващо да си толкова категорична в позицията на човек който насочва и дава съвети как е правилно майките да се грижат за особените си деца. Още повече, че ти гледаш от позицията на човека, който има проблеми, а на нас ни е нужна позицията на майка която има дете с проблеми, но е успяла да намери начин да владее проблемите с които ние не можем да се справим. Всички пишещи в темата за аутизма безкрайно обичат особените си деца и затова и участват в темата, за да се научат как да им бъдат максимално полезни. Но е трудно, защото както обяснява нашата психоложка мозъците на децата ни работят по различен начин - не като нашите. В тази връзка ми се струва по-удачно темата да се развива под формата на диалог - споделяне, въпроси и отговори, но без съвети от твоя страна, защото честно казано е дразнещо някой който не се грижи за особено дете да ми казва как да го правя. А ти не знаеш какво е да си от другата страна. Ти живееш с негативите и си открила и позитиви на това да си различна и особена. Обаче не познаваш негативите на това да си родител на особено дете.
Не искам да те засегна, но нещо в темата от моя гледна точка куца и ми се струва, че раздразнението и някои от реакциите на майките, които са агресивни към теб са провокирани точно от добронамерения ти стремеж да помогнеш по неподходящ начин.
 

Рори72, благодаря ти за мнението.


Относно болезненото спазване на правилата - човекът с Аспергер има огромно желание да се придържа към правилата, но само когато те имат смисъл за него. Често тези правила при възрастното аспи са просто вътрешни убеждения. Има го и момента, че е възможно детето с Аспергер да спазва всички правила навън, но вкъщи да е неконтролируемо. Напълно е възможно правилата, казани от учител, да се спазват, но ако родителят ги каже, те нищо да не значат. Също е проблем, ако правилата не са казани предварително, когато детето е спокойно, а в момент на афект, когато въпросното правило е нарушено (детето чувства, че не е честно да му се карат за нещо, което не знае, че не трябва да прави). Всъщност не само аспитата, почти всички деца реагират добре на ясно поставени правила, но аспитата могат направо да се вманиачат в тях. Това естествено в никакъв случай не значи, че човек с Аспергер никога не нарушава правилата, това би било абсолютно невярно твърдение. Просто хората с Аспергер имат силна нужда нещата да са систематизирани и логични, също така приемат нещата буквално, така че ако им се каже, че не трябва да правят нещо, те просто не го правят.

И никой не е казал, че аспитата не се опитват да лъжат. Те просто не могат, хващат ги всеки път. Също така обикновено имат строги морални принципи и за тях лъжата е нещо недопустимо от морална гледна точка. Също така по-късно узряват в това отношение спрямо другите деца. Това не значи, че ако ги е срам от нещо например, няма да се опитат да излъжат. Ако обаче някой лъже системно и убедително, ами честно казано, не мисля, че е от спектъра, а и дори да е, има вероятно и някаква друга диагноза.
Относно липсата на емпатия... Това е нещо, върху което определено искам да пиша по-подробно, защото точно тук аспитата оставаме най-неразбрани. Виж този линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2518049/
Както и този:
http://www.wrongplanet.net/article419.html
Накратко, според тази теория мозъкът на аутистите няма намалени, а точно обратното, има засилени възможности, също така реагира на стимулите много по-силно от нормалното. Тази реакция може да бъде толкова силна, че човек просто не знае какво да прави с нея особено ако е малък и особено ако е от мъжки пол.

Ето един друг интересен линк:
http://www.myaspergerschild.com/2013/02/aspergers-subtypes-actor … utcast-loner.html

Според него има три вида хора с Аспергер - актьорът, отхвърленият от обществото и самотникът. Актьорът (жените често са в тази категория) се е научил да живее в обществото и минава за нормален. Отхвърленият се опитва да се впише в обществото, но не може, а самотникът няма желание да се вписва и да има близки отношения с хора извън семейството и съответно не се и опитва. Самотникът има страх от емоционално обвързване и страх от интимност и близост с друго човешко същество. Това не значи, че самотният живот е щастлив живот. Всъщност хората са социални същества и една от най-важните ни нужди е нуждата от общуване с другите. Едно от най-тежките наказания, които може да дадете на някой, е да го изолирате от света с години наред. Но ако нямаш представа как да се свържеш с останалите, е нормално и да не се опитваш дори.