Синдромът на Аспергер от първо лице

Здравей Ranica,

Някак тема ти ти ми стана интересна. Първо мислех да не я чета, после попаднах на постинга за социалната изолация и тормоза в училище, звучеше малко теоретично и дори си помислих да не си терапевт. Хареса ми, че неща, които ги пише в различна литература ги припомняш. Също откривам някои общи черти между дъщеря ми и теб. Тя не е от спектъра, но има някои сензорни особености и известна диспраксия. Откривам общи черти между теб и брат ми, който по моя преценка е бил с дислексия като ученик. Та така считам, че темата ти е полезна за всички деца, които по някакъв начин са доста по темпераментни да речем...

Първа мисъл ме е налегнала за самотата. В една група от 25 деца, при всички положения 1 ще е нарочено за най-нежеланото, независимо по каква причина. И не знам как да се комуникира тази изолация. В днешни дни има толкова неща за вършене, които можеш да ги направиш без групата от класа. Но не съм сигурна. Един вид ме занимава въпроса "Нещастно ли е изолираното дете и от кой зависи то да е нещастно" Ти донякъде си написала отговорите за омекотяване, които ги дава литературата - извънкласни форми, други групи, занимания по интереси. В последния ти постинг също споменаваш типа самотник. Аз го разбирам по някакъв по-друг начин, то не значи да си изолиран сам по цял ден- има книги, има различни задачки да си проучваш, може да направиш проект и да го представиш пред класа или в някакво състезание. Майка ми ми казваше, че книгите са най-добрия приятел и лично мен много пъти са ме спасявали. Друго, което не знам как си втълпих, че човек е най-добър приятел сам на себе си. Легендата за Нарцис ми беше една от любимите, чак се учудвах, колко я харесвам. Но се улавям, че и на детето внушавам подобни неща. Според мен да не си зависим емоционално от другите си има и предимства, мисля по въпроса...

Искам да те питам в постинга ти за изолацията имаш съвет в последния абзац "организирайте някаква сбирка или нещо подобно". Какво имаш предвид?
Също споменаваш, че родителите ти не били достатъчно настоятелни да те подтикват към учението ти и да не се разсейваш. Цитирам по памет, но дай повече подробности - какво не харесваше в техния подход и как мислеше, че може да е по-добре. Дъщеря ми е отлична ученичка /за сега, дано и за напред да е така/, има успехи по езиците, но много я юркам, следя какво не е разбрала и т.н.По едно време се чудех до кога е редно да е така. Ако я оставя, все ще се разсейва по нещо.

Харесаха ми съветите ти за спортовете - когато беше по-малка дъщеря ми ходеше независимо на какво, децата бяха по-малки и не се заглеждаха едно по друго. Сега се заглеждат, сравняват и  е по-трудно. Например ходи на таекундо, с много добър и тактичен преподавател, но на децата им прави впечатление колко не може и ми се струва, че я пренебрегват.  Та много ми е трудно да избера спорт - хем да не е най- голямото дърво, хем да е полезно... Ще пробвам с йогата. Те имаха в детската градина и се чувстваше добре.

Също искам да те питам за ходенето по лекари - как понасяше зъболекар, преглед на гърлото, на ушите?

Момичета, намерих тази книга:
http://www.amazon.com/The-Complete-Guide-Aspergers-Syndrome/dp/1 … 2-2959995-1264623
Някой от Вас поръчвал ли си е книги и какво е мнението Ви?
Видях, че могат да се поръчат от Хеликон:
http://www.helikon.bg/helikon/94_Izdaniia-ot-chuzhbina.html

n_alex76, според мен всяка книга е полезна, стига човек да прилага критично мислене, като я чете. Дори да има грешки в нея, пак е полезна най-малкото защото ти дава една друга гледна точка. Така че колкото повече, толкова повече.

TanyaMG, това за насилието в училище звучи теоретично, защото мисля, че всеки е виждал какво представлява и няма нужда да описвам подигравките в детайли, а и те нямат значение, тъй като всеки случай е индивидуален. Основната причина, поради която децата се подиграват и тормозят най-слабия, е, че е най-слаб, а не защото е отличник, защото има очила, защото има червена коса или каквото и да е там. Освен това тормозът може да има много, много различни форми, в интернет изчетох много истории и всеки случай е различен (сега има нова форма на тормоз онлайн, по мое време естествено това не беше възможно). Формата в случая няма значение, важни са принципите, които стоят зад всичко това.




За организирането на сбирка... Ами сега има интернет, има хора, които се събират по интереси. Сравнително лесно е да се организира някакво събитие. Аз лично ходя на събития, които са свързани с моите интереси, но тъй като те са за хората на 20 и няколко години, едва ли има особен смисъл да споделям как. Но начин със сигурност има. Хората от спектъра не са много по организирането на такива неща, но някой по-оправен може да се справи.

Ето една интересна статия за гениите и аутизма:
http://theautisticme.blogspot.kr/2012/09/autism-aspergers-and-iq.html

Накратко - повечето аутисти не са гении. Има различни спорове по въпроса, различни статистики и т.н., но повечето аутисти просто не са гении. Ако се използва IQ като надежден критерий (а той не е), то хората с аутизъм варират в интелектуалните си възможности толкова колкото и невротипичните и дори и сред тях да има малко повече случаи на гении, тези гении отново са един твърде малък процент. Друго важно нещо, специално за Аспергер - един от критериите за диагностициране на Аспергер е IQ над 70. Повтарям, над 70. Ясно е, че коефициентът на интелигентност не е обективен, нито дори особено важен, но все пак трудно може да се каже, че човек с IQ 75 примерно е гений (може и да е в някоя друга област). Сред хората с Аспергер има малко по-висок процент на хора с IQ над 130, но това се получава, защото един от критериите човек да е аспи, е да има IQ над 70 и хората с аутистични черти под този праг не влизат в статистиката.

Разбира се, необходими са допълнителни изследвания, много още не се знае за това как действа мозъкът на аутистите, всъщност не се знае и как действа нормалният мозък, така че нещата са спорни. Но важното е, че повече аутисти не са гении, нямат изключителни възможности и в това няма нищо лошо.

Top Six Asperger's Syndrome Books for Parents

http://www.aspergers.ru/links

Лошата организация на времето е много типична характеристика на Аспергер, но това, което изглежда като мързел (и всъщност може би си и точно мързел де), не е причинено от апатия или липса на енергия, а точно обратното, прекалено много енергия и прекалено желание нещата да са перфектни. Когато тази енергия не е управлявана правилно, човекът с Аспергер живее в хаос (не просто физически, хаосът е и в мислите), а хаосът от друга страна е нещо, което човекът с Аспергер не може да понася, създава се стрес, стресът пречи на мислите да се организират и така се създава един порочен кръг. Изходът всъщност е сравнително прост - ясни правила и създаване на рутина. Добре е да се създаде определен навик, хората с Аспергер трудно се отказват от навиците си, което е лошо, когато става въпрос за лоши навици, но пък от друга страна, добрите навици също живеят дълго. На детето с Аспергер му е трудно да започне дадена дейност, нужно е някой или нещо да го "побутне". Също така твърде лесно се разсейва, затова всякакви по-интересни дейности трябва да са абсолютно недостъпни. Ако тези условия са изпълнени, детето с Аспергер може да се съсредоточи дори по-добре от другите деца върху дадената задача. И тъй като перфектционизмът е проблем, фрази като "няма нужда да го правиш добре, просто го направи сега" определено помагат (но внимавайте детето да не реши, че никога няма нужда да го прави добре).

Друго много важно нещо е разбиването на малки стъпки. Ако кажете на дете с Аспергер да си изчисти стаята, то най-вероятно няма представа какво се изисква от него. Когато всичко е разбито на малки стъпчици, тогава в главата на аспито е логично и много по-лесно.
Днес попаднах на този линк:
http://www.education.com/magazine/article/five-warning-signs-aspergers/?page=2

Мисля, че тук най-добрият подход е да се изчака тази криза да премине и тогава да се обясни на детето ясно и логично ситуацията. Хората с Аспергер трудно различават важното от маловажното, но ако тръгнете да ги критикувате, че се палят от незначителни и маловажни неща, само ще ги ядосате още повече. Много, много важно е то ясно да разбере, че това, че е загубило на Монополи, не значи, че е тъпо или че не може да играе както трябва. Също така го накарайте да се постави на мястото на другия играч, може да го питате как би се чувствал Пешо, ако загуби от него. Точните думи зависят от възрастта на детето, но е важно отношението - че го разбирате, а не го критикувате. Може да се наложи да говорите и с приятелчетата му, вече зависи от ситуацията. За всеки случай умението да губиш с достойнство и да подбираш внимателно това, за което да се бориш, е много важно в живота, а е особено трудно за децата от спектъра, така че е нужно специално внимание.



 иска да спомена и за книгата "Петте езика на любовта". Много, много силно ви препоръчвам тази книга, има я по книжарниците преведена на български, а ако знаете английски, може да започнете с теста тук:
http://www.5lovelanguages.com/
Любовта е универсално чувство, но всеки човек я изразява различно. Има 5 основни начина, чрез които хората дават и получават любов, а именно:
* качествено време
* утвърдителни думи
* подаръци
* помагане
* физически допир
Всеки човек има един основен език, чрез който получава любов, но може да "говори" и на другите.

Редакция: Ето една много хубава статия за Аспергер, авторът много добре е описал етапите на социалния живот на децата от спектъра, ако някой има време и желание, може да я преведе:
http://www.tonyattwood.com.au/index.php?option=com_content&v … article&id=71

Ако искате да прочетете книги по темата за Аспергер, в Pirate bay има доста, повечето са на английски, има и на шведски и на испански, ако някой владее тези езици. Аз си изтеглих и сега чета книгата на Тони Атууд The Complete Guide to Asperger's Syndrome, много, много хубава книга, препоръчвам я с две ръце. Очевидно няма как да преведа цялата книга тук, но ще се опитам да преразкажа някои неща. Тони Атууд по мое мнение е най-добрият специалист по темата, направо е изумително как един "невротипичен" толкова добре разбира аутистите. Ако знаете английски, препоръчвам ви да изгледате всичките му клипчета в ютуб, той има и много добри статии. Ето малко линкове:
http://www.tonyattwood.com.au/index.php/about-aspergers
http://www.youtube.com/watch?v=ZBOTkvM1mJw

Ето тук и един клип, в който говори за тормоза в училище
 

 
Казва това, на което и аз наблегнах - че е важно да се работи с масата, със свидетелите. В книгата му тази тема е разгледана по-подробно. Това, което беше ново за мен и което смятам, че е много добра идея, е, че освен да се работи с масата деца, е хубаво и детето с Аспергер да им "ментор" - това е друго дете, което е популярно сред връстниците си и има желание да помогне. Това другарче един вид го защитава от "хищниците", също така го учи как да се държи. Със сигурност има едно такова добро дете в повечето класове, което би искало да помогне, понякога това може да се случи по естествен начин - тогава детето с Аспергер има късмет. Но ако не се случи по естествен начин, е нужно възрастните да се намесят. Колкото и добри родители да има едно дете, думите от едно популярно и харесвано дете, ще имат много по-голям ефект върху него (особено ако е вече в пубертета). Да не говорим колко по-сигурно и приятно място може да е училището, ако там винаги има кой да го защити и кой да му помогне.
Относно това, което може да направи самото дете. Д-р Атууд пише, че една от най-лошите стратегии е да избяга и да се скрие някъде - твърде вероятно е там да го намерят хулиганчетата и нещата да станат още по-зле. Ако се налага да се скрие, то трябва да се скрие там, където има много хора. Съветът да не обръща внимание на обидите и подигравките не работи. Това е може би най-лошият възможен съвет. Възможно е липсата на реакция да провокира агресорите още повече и нещата да ексалират по много лош начин. В такава ситуация е важно децата да останат спокойни. Това е много трудно за децата с Аспергер, но не е невъзможно, ако си го повтарят непрекъснато. Децата жертви на подобно насилие трябва да знаят, че не са виновни, че не заслужават такова отношение и че тези, които трябва да променят поведението си, са насилниците. Не спирайте да ги убеждавате в това, хората с Аспергер винаги търсят вината в себе си, но всички жертви трябва да знаят, че не жертвите са виновни!

Добре е да имат един подготвен отговор, някакво изречение, което да е искрено, например "Аз не заслужавам това, спри" или "Това не ми харесва, спри". Важно е детето да бъде искрено, в никакъв случай не бива да казва лъжи като "Не ми пука" най-малкото защото не може да лъже добре. Друг вариант е да се отговори с чувство за хумор, но това често е трудно за аспитата. Ако детето не е сигурно дали му се подиграват или просто добронамерено се шегуват, може да попита "Ти каза това, за да се пошегуваш добронамерено или за да ми се подиграваш?". Нужно е детето ясно да заяви как се чувства "Това, което правиш/казваш, ме натъжава/ядосва/т.н." Важно е и детето да спомене, че ще информира възрастните за станалото (но това не и в случай, че учителят също е един от "душманите"). След това детето може да се махне оттам, да отиде на по-безопасно място (възрастен или група деца), може би на друго място в класната стая, ако всичко това се случва в час (ако е говорено с учителя по въпроса). Този абзац е почти директен превод от книгата.

Ето още един хубав клип на д-р Тони, където говори за сетивните проблеми на хората от спектъра:

Сетивните проблеми често са част от синдрома на Аспергер, но не е задължително да ги има, те не са част от задължителните симптоми за диагностика. Те са също така уникални за всяко аспи, има безброй начини, по които могат да се проявят. В клипа Тони Атууд казва, че е възможно да има както свръхчувствителност към определени стимули, така и намалена чувствителност, при това при един и същи човек. Възможно е в един момент да не усеща болка, да има изключително висок праг на търпимост, но при друг случай да реагира особено силно на нещо незначително. Крайностите са много по-често срещани при хора от спектъра отколкото при останалите. Един вид може да се каже, че хората с Аспергер "силно любят и мразят". Сега не мога да го намеря, но гледах един клип, в който д-р Атууд обсъжда страха на едно дете от салати.

Според книгата, между 70 и 85% от децата с Аспергер имат свръхчувствителност към звука, над 50% имат проблем с осезанието, над 50% имат проблеми с мирис и вкус, 20% са чувствителни към светлина, има и такива с проблеми във вестибуларния апарат (но не е споменат процент). Има и необичайни реакции към болка и топлина/студ. Информацията е много, ако някой прояви специален интерес към определен проблем (примерно как да се справим със свръхчувствителност към светлина), мога да преведа написаното в книгата, когато имам време, все пак това е нещо, което създава много сериозни проблеми на някои майки.



Та ако детето ви или някой ваш познат или приятел има подобни реакции - те са истински. Това не са капризи и глезотии, за човека с Аспергер това усещане е много силно и много неприятно. Проявете разбиране. Д-р Тони дава един много хубав пример - да карате човека с Аспергер да стои до или да мирише (за ядене да не говорим) нещо, което не може да понася (дори да е нещо съвсем обикновено като мащерка например), е все едно някой на вас да ви даде нещо повръщано и да ви кара да го миришете и ядете. Усещането е същото.

Хората с Аспергер могат да имат проблем с възприемането на болката. Възможно е да не усетят болка, когато повечето хора биха се гърчили на пода, а също така да реагират много силно на нещо сравнително малко. Това е проблем, когато става въпрос за физическото здраве, защото болката е сигнал, който тялото праща, че нещо не е наред. Според д-р Тони, ако човекът с Аспергер се чувства болен и иска да се прегледа, това не е хипохондрия и не е опит за привличане на вниманието. Според него почти винаги има сериозна причина за това дори първоначално лекарите да не открият нищо.

Относно координацията и моториката - това са много често срещани проблеми. Дори има теория, че децата от спектъра могат да бъдат диагностицирани много по-рано от сега, още като бебета, ако се наблюдават движенията им - често те са необичайни. Необичайната и странна походка е един от отличителните белези. Отново, проблемите с моториката могат да са най-различни при различните деца, дори има малък процент, които изключително добре се справят със спорта.
Ако видите някой, че върви странно, много ви моля, не му задавайте въпроса "Ти защо вървиш така?" освен ако не е очевидно, че е със счупен крак примерно. Аз много мразя този въпрос, защото първо, нямам представа, че вървя по странен начин, второ, аз откъде да знам защо вървя по този начин? Питали са ме защо вървя като ударен самолет. Както можете да се досетите, това не е най-приятното нещо, което може да чуя. Познавам едно много високо момиче и тя ми е казвала, че е случвало да я питат защо е толкова висока. Е, как точно да отговори на този въпрос?  Избягвайте всякакви такива въпроси със защо, когато става въпрос за нещо, което човек не може да контролира. Ако държите да споменете странната походка в разговора, не го правете така ,че да прозвучи като критика или подигравка. Споменете я само ако имате желание да помогнете - обяснете ясно на човека какво точно изглежда странно и дайте идеи как да се подобри. Във всички останали случаи, моля, спестете си коментара, не е особено приятно. Ако детето ви върви по странен начин, просто го научете (или наемете някой да го научи) как да върви правилно.

Винаги можем да помогнем на детето с аутизъм, стига да знаем как

Току-що попаднах на информация, че футболистът Меси е с Аспергер:
http://gong.bg/view_article.php?article_id=371223
Това естествено не е потвърдено официално, но според някои той е бил диагностициран на 8 години.
Стана ми интересно и реших да видя някои негови интервюта, например това:
http://www.youtube.com/watch?v=INdnOf_JSLU
Определено има проблеми с очния контакт, освен това прави впечатление на много скромен човек, казват, че е много интелигентен
http://www.wrongplanet.net/postt240129.html

Не знам защо не мога да си редактирам поста... Както и да е, ето още един линк:
http://www.bigsoccer.com/community/threads/is-messi-an-aspergers.1882191/

Та така и така стана дума за погледа, иска ми се малко по-подробно. По принцип избягването на очен контакт се смята за един от основните симптоми на разстройство от аутистичния спектър. Но според по-точно би било да се каже необичаен очен контакт. Много от аутистите не могат да погледнат другите в очите, но има и такива, които правят обратното - взират се прекалено в очите на другия и го карат да се чувства неудобно. Възможно е и един и същи човек да избягва очен контакт в един случай, а в друг да се взира прекалено много (както е и случаят със свръхчувствителност към някои стимули или намалена чувствителност). Също така хората от спектъра може да правят необичайни физиономии (по-трудно контролират израженията на лицето си) и това да бъде интерпретирано по погрешен начин.



Хаха, ето едно забавно клипче макар и не точно за Аспергер:

Аз май сама си говоря, но все пак да споделя още открития от интернет:

Това е изследване, в което са оценили доколко лицата на аутистите изглеждат женствени или мъжествени:
 http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22500012
Ето тук същото е обяснено с по-прости думи:
http://keithsneuroblog.blogspot.kr/2012/08/autism-gender-defiant-disorder.html

Има теория, че аутизмът се характеризира с крайно мъжки мозък, но това изследване показва друго - жените от спектъра имат по-"мъжествени" лица, а мъжете - по-"женствени". Т.е., изглеждат по унисекс. Също така са по-младолики, което може би се дължи на факта, че при аутистите не се намалява отделянето на хормона дехидроепиандростерон-сулфат (DHEAS), но за установяване на тази причинно-следствена връзка са необходими допълнителни изследвания.

Друго интересно изследване, което отново тръгва от теорията за крайно мъжки мозък при аутистите, е това:
http://www.ajnr.org/content/33/1/83.full

Учените са търсели доказателства, че мозъкът и на мъжете, и на жените аутисти е маскулинизиран, но се оказва, че всъщност при мъжете и жените от спектъра половият диморфизъм на мозъка, който се наблюдава при типичните мъже и жени, отсъства или е отслабен. Т.е., мъжете и жените от спектъра са много по-близки един до друг по отношение на структурата на мозъка в сравнение с типичните мъже и жени. Това означава, че теорията за крайно мъжкия мозък е погрешна и че по-скоро аутистите са нещо по средата (или поне високо функциониращите, защото те са били обект на изследването).

Нищо чудно, че половите стереотипи са толкова трудни за разбиране от повечето аутисти. Аз никога не съм била мъжкарана, но и никога не съм разбирала напълно момичетата. Момичетата ми бяха прекалено заплетени и сложни, не можех да разбера интригите и намеците им (и сега не мога всъщност), освен това липсата на логика в някои индивиди от женски пол ме е изкарвала извън нерви. Но момчетата пък винаги са ми били прекалено агресивни и брутални, а и игрите им не ми бяха интересни, а от пубертета нататък, когато започна и привличането между половете, нещата станаха още по-сложни и неразбираеми.

Между другото, една много добра книга за всички майки (или просто момичета), които мислят, че може би имат Аспергер, е Aspergirls. Има я в Pirate bay, можете да си я свалите оттам. Тези дни ще преведа списъка с особеностите на жените с Аспергер, предполагам има много момичета, които се чудят дали и те нямат Аспергер, но не знаят английски. Доста по-лесно е човек да се ориентира по списък.

Попаднах на този клип... Предупреждавам, много е тъжен:

Ето го и тук с български субтитри:
http://www.vbox7.com/play:86c7ff1640

Дали това момиче има форма на аутизъм не знам, но определено в нея има неща, които ми напомнят на аутизъм - много е наивна и вярва на тези, които я мъчат, също така обвинява само себе си и има много, много ниско самочувствие. Но това няма такова значение, тя е жертва на сериозен тормоз, а поне 90% от децата с Аспергер са жертви на насилие сред връстниците им (мисля, че са дори 100%, тази статистика е на базата на това, което майките им са споделили, но те първо може и да не знаят, второ, ако децата им са все още деца, дори към момента, в който отговарят на въпроса, да не е имало такъв тормоз, за съжаление вероятно в бъдеще ще има...).

Но това, което ме порази, е, че в днешно време, когато Интернет е навсякъде, тормозът придобива нечувани досега размери и има възможност да е много, много по-жесток. Това е страшно. Интернет е нещо много хубаво, ако се използва правилно, а можете да сте сигурни, че повечето деца и тийнове не го използват правилно.

Нещо, което трябва да обясните на децата задължително: ако нещо изтече в интернет, няма връщане назад, остава там вечно. Особено ако това е някаква гола снимка - няма начин просто да се махне от интернет пространството завинаги. Може и да е нещо друго, просто човек трябва много да внимава какво качва в интернет и как позволява да го снимат (за съжаление, не винаги има контрол над последното). Децата от спектъра са много наивни, твърде лесно е да ги излъже човек, от малки ги учете как да разпознават лъжата и също така как да се държат в интернет. Също така те отчаяно искат някой да ги харесва, затова е твърде лесно някой с лоши намерения да ги прилъже с няколко мили думи (това момиче е повярвало на подчовека момчето, което просто е искало да я използва и да я излъже). Винаги ще има такива хора, за да се предпази, човек трябва да може да ги разпознава и много важно, да има по-добра алтернатива. Възможно е дори и жертвата вътрешно да усеща, че нещо не е наред, да избере пак да се хване на въдицата, защото това и дава поне за миг усещането, че е харесвана/обичана/желана. Може ясно да вижда знаците и логически да знае, че това е грешка, но да избере да повярва въпреки всичко, просто иска да избяга от ужасната самота и всичко и се вижда по-добра алтернатива. Също така вътрешно може да вярва, че не заслужава нищо по-добро и че не е достойна за истинско приятелство/любов, че заслужава единствено лошо отношение. Отрано говорете с децата от спектъра по тези въпроси, погрижете се да имат поне един близък извън семейството, който да ги обича и харесва, интересувайте се какви са им приятелите - никой тийнейджър не обича майка му да му се меси в приятелствата, но помнете, че едно аспи на 13 има емоционалната зрялост на 8-9-годишно дете (приблизително, това не е точно число, същественото тук е, че са незрели за възрастта си).

Друго, което ме порази, е реакцията на околните на опита и за самоубийство. Отново, децата от спектъра са с повишен риск заради социалната изолация и силния стрес, който изживяват. Аз лично никога не съм искала да се самоубия, само исках като Том Сойер да умра за малко и наужким, но предполагам доста деца са минали през това. Винаги съм имала много силна воля и желание за живот, както и съм по природа оптимист, но различните хора с Аспергер имат различни темпераменти (това също е тема, за която искам да пиша по-нататък). Както и да е, познавам момиче, което направи опит за самоубийство и цялата история е доста тежка за разказване. Но това, което никога не мога да разбера, е как повечето хора са толкова жестоки в коментарите си към оцелелите. Дори да не са жестоки, един вид са отвратени и не искат да имат нищо общо с такива хора, странят от тях. Но съм чувала толкова безсърдечни коментари, че направо ми е ставало лошо. Например как хората, които са направили само опит за самоубийство, не заслужават нищо, щом дори не могат да умрат като хората. Това е много, много тъжно. Ако не можете да им дадете подкрепа, поне не им стъжнявайте живота допълнително.

Друго, което винаги ме е изумявало, е как хората са толкова добри и загрижени, като пишат коментари във Фейсбук и споделят някои от малоумните статуси как ако обичаш майка си, трябва да копираш това (сериозно??????????), но когато са изправени лице в лице със ситуация, при която е нужно да проявят грижа и съчувствие, в най-добрия случай нищо не правят, а твърде често са и жестоки. Аз продължавам да вярвам, че повечето хора са добри и не искат да навредят на никого, но това несъответствие между думи и дела е нещо, което никога няма разбера.

Малко емоционален пост, просто почувствах нуждата да го споделя с вас.

http://help4aspergers.com/pb/wp_a58d4f6a/wp_a58d4f6a.html

Списък с женските характеристики на Аспергер. Имайте предвид, че никой няма всички симптоми и всеки ще има поне един-два. Също така много от чертите може вече да не се проявяват, тъй като са намерени механизми за справяне, но ако ги имате, най-вероятно ще ги разпознаете в себе си дори вече да не са видими за другите (или вие да си мислите, че не са):

Външен вид/лични навици:

- Облича се удобно поради наличието на сетивни проблеми и от практична гледна точка.

- Не прекарва много време в гласене и правене на прически. Прическите обикновено трябва да са тип "измиване и излизане". Може да е напълно доволна да не се гласи (грижи за външния си вид) в повечето случаи.

- Ексцентрична личност; възможно е това да е отразено и във външния вид.

- "Младее" за възрастта си по отношение на външен вид, начин на обличане, поведение и вкусове.

- Обикновено е малко по-експресивна в жестовете и израженията на лицето в сравнение с мъжете от спектъра.

- Може да има много двуполови (унисекс, андрогинни) черти дори да е женствена на външен вид. Възприема се като полумъж/полужена (добре балансирани анима и анимус).

- Може да няма силно чувство за идентичност и да е като хамелеон особено преди да и е направена диагноза.

- Обича да чете и да гледа филми като начин на усамотение - често научна фантастика, фентъзи, детски книги; може да има любими сред тях, които са като убежище за нея.

- Използва контрол като начин за справяне със стреса: правила, дисциплина, не е склонна да промени определени навици, което противоречи на привидната и неконвеционалност.

- Обикновено е най-щастлива вкъщи или в друга контролирана среда.

Интелектуални черти/надареност/образование/признание

- Може да е била диагностицирана с аутизъм или Аспергер като малка; или може да са я мислели за талантлива, срамежлива, чувствителна и т.н. Може също да е имала явни или сериозни дифицити в ученето.

- Често е музикална, артистична.

- Може да им савантски умения или голям талант/и.

- Може да има силен интерес към компютри, игри, наука, графичен дизайн, изобретения, неща от технологичен и визуален характер. Повечето от тези със словесно (вербално) мислене са привлечени от писане, езици, културни науки, психология. (това е друга много интересна тема за различните начини на мислене - в картини или думи)

- Може да се е научила да чете сама, да е имала хиперлексия като дете и да притежава широк набор от други умения, които е усвоила сама.

- Може да е високо образована, но да е имала проблеми със социалния аспект в университета. Може да има една или няколко незавършени висши образователни степени.

- Може да има голяма страст към даден учебен предмет или работа и после да смени посоката или напълно да загуби интерес много бързо.

- Често има проблеми да се задържи на определена работа и може намирането на работа да и се вижда плашещо.

- Високо интелигентна, но въпреки това е възможно понякога да има проблеми с разбирането поради сетивни проблеми и проблеми с когнитивното процесиране.

- Не се справя добре с устни инструкции - има нужда да ги напише или да начертае диаграма.

- Има обсесии/фиксации (специален интерес), но те не са толкова необичайни колкото при мъжете от спектъра (т.е., по-малко вероятно е да наблюдава влакове).

Емоционални/физически

- Емоционално незряла и чувствителна.

- Тревожност и страх са преобладаващите емоции.

- По-склонна да говори за чувства и емоционални проблеми в сравнение с мъжете с Аспергер.

- Сериозни сетивни проблеми - звуци, гледки, миризми, докосвания, склонна към сетивно претоварване (по-малко вероятно е да има проблеми с вкуса/консистенцията на храната в сравнение с мъжете).

- Раздразнителна и склонна към пристъпи на депресия. Може да е била диагностицирана като биполярна или с маниакалка депресия (биполярно разстройство е новото име на маниакалната депресия, това е едно и също състояние), често съпътстващи състояния на аутизъм/Аспергер, а диагнозата Аспергер е била пропусната.

- Вероятно са и били предписани различни медикаменти, за да се лекуват симптомите. Много е чувствителна към лекарства и всичко, което слага в тялото, затова може да е имала неблагоприятни рекции.

- В 9 от 10 случая има сериозни проблеми със стомашно-чревния такт - язви, синдром на раздразнено дебело черво (IBS) и т.н.

- Самостимулация, за да се успокои, когато е ядосана или разстроена - клати се, търка се по лицето, тананика си, пука пръсти, клати крака, почуква с пръсти и т.н.

- Подобна физическа реакция, когато е щастлива - маха с ръце, пляска, пее, бяга насам-натам, танцува, подскача.

- Склонна е към кризи и избухвания дори на публично място, понякога заради привидно незначителни неща поради сетивно и емоционално претоварване.

- Мрази несправедливостта и мрази да бъде неразбрана; това може да предизвика гняв и ярост.

- Склонна е към мълчаливост, когато е стресирана или разстроена особено след криза/избухване. По-малко вероятно е да "изключи" в сравнение с мъжете, но може да има дрезгав глас, на моменти монотонен, когато е стресирана или тъжна.

Социални особености/отношения с другите

- Думите и действията често са неразбрани от другите.

- Възприемат я като студена и егоцентрична; недружелюбна.

- Много е пряма на моменти, може да бъде много запалена (развълнувана), когато говори за нещо, по което е силно увлечена.

- Може да бъде срамежлива и мълчалива.

- Както и мъжете от спектъра, изключва в социални ситуации, когато и дойде в повече, но като цяло е по-добра в социализирането в малки дози. Може дори да създаде впечатление, че е умела, но това е "представление".

- Не излиза много. Предпочита да излиза само с партньора си или с децата си, ако ги има.

- Няма много приятелки и не прави "момичешки" неща като да пазарува с тях или да се събират да "се мотаят".

- Има близък приятел или приятели в детството, но не и като възрастна. (Тук не съм много съгласна, при мен е обратното, но това е защото положих много големи усилия и попаднах на свестни хора)

- Може да има или да няма интимен партньор. Ако има, вероятно го взима много на сериозно, но може да избере да остане сама или без полови взаимоотношения.

- Поради сетивни проблеми или обожава секса, или изобщо не го харесва. (Всъщност тук има доста голямо разнообразие сред аспитата, това е друга интересна тема)
 
- Ако харесва някой мъж/момче, може да бъде много непохватна в опитите си да му покаже интереса си - може да се взира в него или да му се обажда непрекъснато. Това е защото се фиксира над него и не разбира половите роли в обществото. Това се променя с узряването. (А може и като Джини Уизли от Хари Потър да блокира и да изпуска разни неща в негово присъствие или пък да бяга от него и да не смее да му каже нищо. Това може да е сладко, ако момичето е на 11, но за пораснала девойка определено е странно. Важното тук е, че реакцията и е неадекватна и определено не отговаря на възрастта и. А това доколко се е научила с годините зависи от много неща.)

- Често предпочита компанията на животни, но не винаги заради сетивни проблеми.

-----------------------

Написаното в курсив са мои коментари.

Ето тук има един много добър текст за момичета и жени с Аспергер, когато имам време, ще преведа и него (ако случайно е преведен някъде, моля, кажете ми)
http://www.tonyattwood.com.au/index.php/about-aspergers/girls-an … ho-have-aspergers

Ето тук има един даже по-подробен списък

http://taniaannmarshall.wordpress.com/2013/03/26/moving-towards- … sperger-syndrome/

Дарил Хана признава публично, че е била диагностицирана с аутизъм като дете:

http://radaronline.com/exclusives/2013/09/daryl-hannah-opens-up- … hollywood-career/

http://www.youtube.com/watch?v=AmYHjfctUN8


Ето ви едно интервю с нея, забележете как се държи, няма нужда да знаете английски, за да наблюдавате поведението и.

http://www.youtube.com/watch?v=8qQkozkn8Cc

А, има я и на български новината:
http://www.eva.bg/categories/%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B … %D1%8A%D0%BC.html