Обичате ли стихове? - 10

  • 198 822
  • 547
  •   1
Отговори
# 450
  • Мнения: 22 867
В ОЧИТЕ МИ ЗАПОЧНЕ ЛИ ДА МРЪКВА -
дошло е времето... да си вървиш.
В Душа - се влиза само... като в църква!
Да палнеш свещ... А не, да я гасиш.

Прощавай, че пътеките са мокри!
Зарових обич там... И я полях.
Защото... любовта не търси покрив.
Ни разни вещи... Може и без тях.

От безлюбовие - и аз съм пила
горчивата утеха на греха.
И (като теб) тъгата си съм крила -
под маската (фалшива) на смеха...

Сега - не търся нищо... Просто пазя
студените стени - на своя храм.
Не бих! - го осквернила със омраза.
Но, и любов... не мога да ти дам.

Тя, любовта... остана при сълзите,
които под клепачите си крих...
Без нея - е студено под звездите!
Да можех!... - да те стопля, с този стих.

Тя, любовта... остана при сълзите...
Зарових я - под брезова кора!
Преди да я заровя - бе в очите.
Но ти това - така и не разбра...

Прощавай! - че пътеките са мокри...
Не ме помни с разплакано лице!
Помни, че ЛЮБОВТА НЕ ТЪРСИ ПОКРИВ.
Тя - не живее в къща.
А в сърце.

Гълъбина Митева

# 451
  • Мнения: 4 303
Научих, че грешен завой
води във вярна посока,
ако се движа в покой
без да насилвам нещата.

Няма сразена мечта.
Има възможна реалност.
Всеки капан е врата.
Всяка тъга - болна радост,

а болестта се цери
само с безкористна вяра.
Няма изгубени дни -
всеки един е награда.

Няма нещастна любов.
Има разглезено Его.
Научих, че този живот
си е мой... и съм луда по него.

Катерина Кайтазова

# 452
  • Sredets/Burgas
  • Мнения: 1 441
Как започват разделите
Първо тръгва мечето,
на което един ден му пада крачето,
а след него и двете кафяви очета –
стъкълца се оказват, зашити с кончета.
Няма кой вече твоите тайни да слуша,
няма кой в тъмнината до теб да се сгуши.
Първо тръгва мечето и с носа научаваш
колко пари за първи път да се прощаваш.
Ала още си елф, още пърхаш невинно
и сънуваш в сияйния мед на пчелина...

После баба, която садеше лалета
и те возеше в приказки с пъстра карета
изведнъж сам-сама е леха разцъфтяла –
спи в лалетата - мъничка, тиха и спряла
сред каретата, синя пътечка избрала…
В тази приказка баба не ще да те вземе -
тропаш с крак и се сърдиш на всички големи!
И с юмручета кратки ще строшиш гардероба
– две забрадки, догадки – това ли е “Сбогом”?
Върху хляба – свещичка мига с огънче слабо
и ти сочи – звездичка е станала баба.
Как ще става звездичка, без дори да помаха!?
Научаваш, че “Сбогом” е бодили в стомаха....

После някой приятел, ей така, те предава -
за броени стотинки плюс махленска слава...
И в минути броени онзи сняг в твойте вени
трупа, трупа, затрупва сто игри споделени...
Две светулки в окото – светлинки вкаменени,
се търкулват в тъмата, дето гъста извира,
спира плавното лято, топлинката ти спира.
И с чукчета звънливи – чук-чук! - пулсът забива
сто пирона лютиви в кръвта доверчива –
закована е вече – не бълбука, а тлее...
Научаваш – далече твойто детство живее.
И поемаш натам, дето ставаш голям.

А тогава – тогава любовта те предава.
Почва тъй, неусетно, не е никак конкретно –
разрешаваш задачи, но на филми не плачеш,
храбро скиташ из мрака, ала елфи не чакаш,
Дядо Коледа, ех – това старче лъжливо,
през комина обратно яко дим си отива –
научаваш: мечтата с кош пари се купува,
а съня на пчелата... Нека друг го сънува!

После – имаш усмивка, ама смях в нея няма.
После – имаш завивка, но не стига за двама.
После – мудни камили – се тътрузят неделите,
в тежки гърбици скрили тежестта на разделите.
И така си пустинен - с онемели пчелини...
И така си пораснал, че почти си угаснал.

Как започват разделите? Първо тръгва мечето...
А след него, невидимо, си отива детето.А тогава...
Тогава – я, отде те закача едно тайно хлапенце,
търпеливо юначе? Под лъжичката шепне и блещука с лунички -
абе някак отнякъде те гъделичка!
Абе някак и някъде те очаква послушно,
а насън вместо Мечо идва то да те гушне.
И насън, вместо баба, то те вози с карета
до поляната с елфи, лазур и лалета...
Потърси, намери го – след последното дирене
научаваш: разделите свършват с намиране.
             Мая Дългъчева

# 453
  • Мнения: 4 808
Петък вечер

Грах. Котешка храна. И сол.
Да купя свещи. Да платя билета.
Излитат самолети. В си бемол
звънтят стъклата. И е вечер. Петък.

Прогнозата е дъжд. Като съдба.
Бездънен – ще ни връхлети, ще рукне.
Като признание в любов върху гърба
на списъка със нужните продукти.

                             Димитрина Равалиева

# 454
  • Мнения: 4 303
Аз честичко мълча и много нося...
Наивна ли изглеждам? Може би.
Съвсем не те тормозя със въпроси.
Спокойна съм. Бих казала - почти...

Избягвам трайно всякакви скандали,
преглъщам думи - за да има мир!
Емоциите кротко са заспали.
Усмихваш се, но - не, не ги буди!

Че другата ми същност е стихия!
(Признавам ти - от нея ме е страх...)
В душата ми сто демона се крият -
дано не се изправиш срещу тях!

Да, честичко мълча и много нося...
Наивна ти изглеждам, може би.
Но се пази - когато се ядосам,
не би могъл и Бог да те спаси!

Мариела Челебиева

# 455
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 317
Любовно

Целувката от топлите ти устни
е като сладостен и мек нектар
от цвете нежно за пчелата дар
що между листите си ще я пусне…

Докосват ме и пръстите ти нежни
като върха на пеперудено крило
чертаят с най-ефирното стило
на любовта пътеките безбрежни.

И няма край за любовта гореща,
която в нас е сложила клеймо,
дланта ти нежна моята посреща,

до рамото ти моето не е само.
Случайна беше тихата ни среща
и стана предопределение едно.

Стихотворението е мое.

# 456
  • Мнения: 4 808
Чисто луда!

Видя се селото във чудо –
събирам камъни в торбата!
И обявиха ме за луда.
Живея не по правилата!

Не слагам зимнина в буркани.
Почти не ям. Но пия водка!
Прасе за Коледа не храня.
Но храня седемнайсет котки!

О, Боже! Не садя домати!
И мога гладна да си легна!
Но с тоя, що гората клати
се любя! Като за последно!

Не гледам турски сериали.
Наесен не мета листата.
Обичам в тях да се търкалям!
Защото мразя правилата!

Ей на! Такава съм! От малка!
И пея соло! Не във хора!
Направо – пълна откачалка!
Със камъните си говоря.

Сълзи печеля! Битки губя.
Изпращам залези печални...
Нали ви казвам – чисто луда!!!

Пази ме, Боже, от нормални...


                                  Гълъбина Митева

# 457
  • Мнения: 4 303
Свалям шапка на този живот,
за всичко, което научих-
да вярвам на топли очи,
пък били те дори и на куче.

Да различавам добрата ръка
от тази, която ме цапа.
Да виждам и в грозното красота,
да мога да стискам и лапа.

Да се пазя от хитри очи
на хора и да вярвам в лисица.
Да осъзнавам преходността,
да съм сит и пред празна паница.

Да предпазя от суета
душата си с шепа искрици
и мъдростта да виждам света
с детските си зеници.

Рангел Мрянов

# 458
  • Мнения: 446
Приказка за честта

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.
 
Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.
 
В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!
 
Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!
 
Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
веичах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.
 
Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.
 
Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.
 
Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"
 
Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"
 
Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"
 
Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.
 
И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...
 
И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен

Христо Смирненски

# 459
  • Мнения: 4 303
Не ви желая всички дарове –
Желая ви това, което повечето нямат.
Желая ви време да се радвате, да се смеете.
Използвайте го и може да спечелите!
Желая ви време за действие и размисъл.
Време не само за вас, но и за другите.
Не ви желая време за бързане и тичане –
а време да бъдете щастливи.
Не ви желая време, което просто да убивате.
Иска ми се да ви остане в излишък.
Като време за удивление и вяра, вместо
непрекъснато да гледате часовника.
Желая ви време да достигнете звездите.
И време да пораснете, да узреете.
Желая ви време отново да мечтаете.
Желая ви време да откриете себе си –
да приемате всеки ден и час за щастие.
Пожелавам ви и време да прощавате.
Желая ви да имате време да живеете!
Време, да благодарите, че имате време
за всичко, което обичате.
Ели Михлер

# 460
  • Мнения: 4 303
Седни Тъга, дошла си ми на гости,
дори да ме разплачеш, пак седни!
Разплакала си други и до кости
ти мокра си от техните сълзи!

Седни Тъга и дай да те претърна
и себе си и теб да утеша!
Дори да знам, че спомени ще върна,
докъсно ще говорим о, тъга!

Предателства като пелин горчиви
ще си припомним двете във нощта,
ще минат само като сенкисиви,
ще се опитам всичко да простя!

За грешките направени от мене,
ще ми припомниш сигурно сега,
но мигове пропуснати след време
не могат да се върнат о, Тъга!

Седни Тъга, дошла си ми на гости!

Оскар Уайлд

# 461
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 317
Една душа…

Душата ми сънува те.
Мистерия безумна…
Душата ми бленува те!
Открита, неразумна.
Кръстосан огън.
Откоси и куршуми.
Дори без сбогом,
дори без думи
пресече пътя,
подмина времето,
почти безплътен,
пое по темето
на хоризонта див…
Душата ми шепти,
че толкова си жив,
сърцето ми тупти –
бъди щастлив!
Душата ми жадува!
Един мотив
и тя танцува –
един танц див
във нея плува…
И съм сълза
безплътна, жалка…
В праха пълзя
безумно малка!
Една душа
безмерно гола…
Поела съм пеша –
сама, без воля…

Стихотворението е мое.

# 462
  • Мнения: 4 808
Висока тераса

Така е тихо нощем, че се чува
и хъркането равно на съседа.
Отсреща, на балкона, се целуват.
Навярно влюбени. А аз ги гледам.
Запалила поредната цигара,
премрежвам поглед (този дим проклет).
В очите ми солено се разтварят
два прилива от млъкнало море.
Усмивката ми някак си е крива –
изглежда спъната и малко куца.
Разсеяно от виното отпивам,
а в гърлото заседнала е буца.
Прибраха се отсреща. Хвърлям фаса.
Какво пък толкоз има да умувам?
По дяволите! Трябва ми тераса
и влюбен мъж, когото да целувам.


                                   Мая Попова

# 463
  • Мнения: 4 303
Твърде много сме се изгубили…
Твърде дълго се колебаем…
Твърде много грешим…
Твърде често се заблуждаваме…
Прекалено малко се молим…
Недостатъчно вярваме…
Прекалено бързо се предаваме…
Твърде малко отстояваме Истината…
Твърде непостоянно обичаме…
Често избухваме…
Твърде рядко искаме прошка…
Още по-рядко я даваме…
Прекалено дълго сме наивни…
Свикнахме да отлагаме всяко добро…
Често късно пристигаме…
Много се оправдаваме…
Прекалено очакваме, а сами оскъдно даваме…
Не искаме да се жертваме…за човека до нас…
Прекалено сложни сме станали…
Твърде много сме се изгубили…

# 464
  • Мнения: 4 808
Вагон за двама

Тунелите са извор, не разбираш ли?
И в края им се ражда светлината...
В един далечен ден ще се завърнем
за резен време в спомена за влака.
На гарата ще има ли очакване,
дали ще се затичаш да ме срещнеш?
По мислите ни тлеят отпечатъци
и мирис на малинови надежди.
Светлинен скок и ето те при мен.
Какво като е празно на перона?
Животът се побира в резен време
и в две ръце, които да ме стоплят.
Тунел отново. В края нещо пламна –
запали хоризонта на тъгата.
Телата ни в един вагон за двама
се стичат по ръба на светлината.

                     Яна Вълчева

Общи условия

Активация на акаунт