По принцип не сметям, че физическата и емоционалната изневяра е най-лошото нещо. Има и друг вид предателство, но това е въпрос на друга тема.
А може ли, сърцето постоянно да те дърпа към този новия човек? И ако това трае година -две, пет, не ви ли причинява душевен дискомфорт?( да заспиваш с мисълта за друг)
Много въпроси задавам
Изневярата на съпруга ми(за която аз знам) беше еднократна.
Тогава си зададох много въпроси.С негова помощ получих отговорите.
Не го дебна, не го преследвам, не задълбавам, не питам.
Вярвам му, в името на семейния микроклимат. Той е страхотен баща, работяга, много ме слуша Голяма подкрепа ми е. Ние имаме интензивно ежедневие...да ти кажа, дори не ми остава време да се чудя дали ми изневерява.
А при мен...просто се случи. И отношенията ни са едва от 3-и месеца...не мога да отговоря на въпроса ти.
Но към момента, прибирайки се в къщи мислите за теленцето са, само когато съм сама.
Всъщност докато не възникна това напрежение, признавам не съм го мислела толкова.
Виждаме се...полудяваме. Прибирам се и забравям къде съм била.
Щастлива...