МАРТенчета 2009

  • 40 406
  • 97
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 645
Ох, мрън, ох, мрън. Извадиха ми мъдрец. Уж отидох с нагласата че дъъълго ще ги убеждавам да го вадят и че ще чакам с месеци, а то... ох, мрън,ох,мрън....

Сиси аз май не съм за тази тема, че не сме по тази система и моята вече е на училище от почти година.

Като ме пуснат наркотиците с които ме натъпка мъж ми, ще се опитам да си събера мислите и да понапиша нещо Crazy

# 46
  • Мнения: 35
Ей, нова тема   bouquet
При нас нищо ново,все едно и също Simple Smile

Само дето аз съм няколко дена в отпуск и днес съм се отдала буквално на мързелуване - цял ден лежа и гледам филмчета -това от отдавна не ми се беше случвало. Не че няма какво да се свърши в къщи ама... Rolling Eyes

# 47
  • Мнения: 246
Ха и аз да се разпиша, да не ме забравите!
Папашка, добре си дошла!
Тони, нашата тема е безсмъртна - умре, умре, пък току се събуди и като се развихри...
Вероники, чудесно си го намислила, толкова перфекто се справяш с бебета и деца, че ще е престъпление против човечеството, ако не опиташ и с трето!
Роси, на Митко втори път предлагат лагер в детската градина, но все ми се струва, че е малък за такова преживяване. Още не мога да си го представя да е някъде без нас (винаги е бил с поне един от семейството, дори на баба му не съм го оставяла).
Мен напоследък такава въртележка ме върти, че не успявам да смогна. Празниците уж бяха дълги, а не ги усетих. Само до Фейсбук стигам и там заспивам. Книга не съм хващала от месеци  Embarassed

Скоро празнувах рожден ден и сутринта Митко ме прегърна и целуна с "Честит рожден ден, мамо!", а после продължи - "когато ти празнуваш, е празник за всички - и за мен, иза тате" аз много се трогнах от това, а той бързо ме приземи "Тогава и ние трябва да получим подаръци!"

# 48
  • Мнения: 660
Ахахахахаха, Танче, Митачето е страхотен! Simple Smile

# 49
  • Варна
  • Мнения: 58
Хаааахахахахаха, Танчеее! Тоя Митак е такава скица!
Ама знам какво имаш педвид - ахаааааа да литнеш и тряяяс! с лопатата обратно.   Mr. Green  Да го нацелуваш хитреца.

Аз утре си пускам ден отпуска, да прекарам деня с малчо. Рожденик е, милият, а пак е болен и поне да не е сам при баба си - ще си направим парти двамата Simple Smile Днес го питам дали иска, а той: "Дааа! ..... Мамо, радвам се!" Grinning Понякога такива точни думи намира, сладурът!

Я да ви питам, ако някой помни. Дребният хубаво свали памперса, обаче се е заинатил за голямата работа и дори не мога да изкопча защо. Лошото е, че се докара до 2 седмици и ни Дуфалак, ни дявол помагат, та стигнахме до клизма. Мисля, че не е само до запичането, ами той се стиска и оттам тръгва проблемът. Въпросната процедура се приема много зле и ме е страх да не го травмираме допълнително. От друга страна, като му стане коремчето като бомбичка и нямаме избор. Отделно, че отказва и да яде тия дни, а е на АБ.  Ако някой има някакви идеи, ще се радвам да сподели.  От раз го свали тоя памперс, сам каза да не му слагаме и нощем, обачееее - защо да е просто!   ooooh!

# 50
  • Мнения: 645
Mалко да се опитам да ви разсмея.
Онзи ден пристига моята синеочка с блеснали очички и ми подава едно миниатюрно пликче за писмо, много старателно украсено. Взимам го аз, а тя ми дава най-любящата усмивка. Отварям и избухвам в истеричен смях. Вътре на още по малко жълто листче, много старателно написано :"Fac you". Яна милата не разбра защо се смея, но много гордо каза :" Thank you!" На другия ден отивам на работа и по коридорите срещам класната. Страхотна жена с невероятно чувство за хумор. Спрях я и и казах че трябва да се поработи по правописа на дъщеря ми. Тя ме погледна озадачено, но аз и подадох писмото. Тя го отвори и избухна в див смях. След което заключи, че определено трябва да се поработи на думата "Thank". След което каза че това определено ме е накарало да смея предишния ден.

# 51
  • София
  • Мнения: 459
Привет, дами!
Голямо затишие тук...
Аз минавам само да се похваля, че през ноември очакваме ново попълнение в семейството! Още един мъж!
За сега всичко върви нормално и без проблеми. Дано така продължи и за напред Simple Smile

Весело и безгрижно лято ви желая!

# 52
  • София
  • Мнения: 5 283
Оооооо, каква хубава новина   bouquet Леко и безаварийно  Hug Hug Hug

# 53
  • Мнения: 1 734
Животинче, честито и от мен! Лека,спокойна и безпроблемна бременност ти желая

# 54
  • Мнения: 246
Успях пак да открадна време за форума!

Животинче, прекрасна новина! Лека бременност и прекрасно бебче през ноември!

Шая, интересно се е получило! Добре, че и ти, и учителката сте с чувство за хумор!

Аз съм се заровила в едни документи, едни писания, просто не е истина. Добре, че за всичко крайния срок е 30.07, та после смятам да се отдам на заслужена почивка. Тъй като си почиваме на място без нет (а често и без телефон), искам да ви пожелая на всички, с които няма да се видим, едно прекрасно, слънчево и весело лято, пълно със смях и забавления!

# 55
  • Мнения: 660
Eха, Животинче, прекрасна новина! Hug Лека бременност леко раждане и да се радвате на бебока през ноември!  bouquet

Ние си допаднахме вкъщи след почти 3 дневно пътуване, че в Германия беше кошмар да се пътува с прекаленият трафик. Сега събираме сили за предстоящата учебна/ученическа година.

Хубави почивки на почиващите и лека работа на работещите Simple Smile

# 56
  • Мнения: 246
Здравейте следваканционно!
Малко ми беше ваканцията, но поне беше зареждаща!
Да ви споделя и едно умозаключение на Митко - извеждат с Ицо кучето вечерта. Кучето беснее от радост в коридора, а Митко го "възпитава", като го чуква по носа с ръка. Баща му му прави забележка - Сега защо го чукваш по носа?;
Митко - Ами защото прави бели;
Ицо  - а ти когато правиш бели, ние чукваме ли те по носа?
Митко - ами не, ама май трябва...

В този ред на мисли, ние избягваме физически наказания и, ако се наложи  да наказваме, е с каране или ограничаване  (за телевизия например). Започвам да се чудя, дали не е станало досадно само говорене и обяснения? Дали за самото дете не е по-приемливо едно "чукване по носа", вместо няколко минути дуднене?

# 57
  • София
  • Мнения: 659
 Я да изтупаме малко праха от темата  Wink Привет на всички! Радвам се, че все повече наборчета стават каки и батковци
 
 Ние вече свикнахме с новия ученически режим и всички сме доволни. Тео се радва, че вече ходи на училище и учи (макар очакванията му да се разминават с реалността), Ники е щастлив, че си го взимам на обяд, а аз се наслаждавам на времето, което мога да прекарам с децата си без да им се налага да ме делят с някой друг. Сега остава само да осъществя намеренията си да правя почасови занимания за децата в кооперативите, за да си докарвам някакъв доход, че с една заплата е доста трудно, а предстои и отоплителен сезон ooooh!

 Да ви се похваля - най-накрая успях да се набутам в училищното настоятелство и то не просто като член, а направо председател станах  bowuu . Предишните две години все не успяваше да се събере кворум за приемане на нови членове и буксуваха нещата, но в края на миналата учебна година назначиха нов директор и той е с амбицията да вкара нещата в ред, и съответно сформирахме ново настоятелство. Е, за пореден път се видя, че на ужасно голям процент от родителите не им се занимава с проблемите в училище и не смятат за своя отговорност да се опитат да направят нещо за децата си, които го посещават, но .... още не преставам да съм оптимист и се надявам да привлечем още хора за идеята.

 Трябва да ви кажа, че известно време след като напуснахме кооператива се чувствах ужасно. Сякаш сме отсъствали за известно време от страната и сега като сме се върнали обратно, се сблъскваме отново с родната действителност. Не че сме живели на друго място, но просто ежедневието ни минаваше с друг кръг от хора, с които споделяме близки ценности, особено що се отнася до отглеждане на децата и когато изведнъж напуснахме уюта на средата, в която се движехме и започнах да се срещам ежедневно с хора, които по отношение на взаимоотношения с децата си не са променили мирогледа си от миналото хилядолетие, ми беше трудно за преглъщане. Мога да понеса бабите на децата, да си карат по старите методи, но когато виждам млади хора да използват някакви заучени реплики и да се държат с децата като с някакви по-нисши от тях създания, незаслужаващи уважение и право на избор, ми идва в повече Sad.
 
 Тео се справя прекрасно в ПГ и противно на масовите очаквания, че деца гледани в "изолирана" среда не се справят при влизането в "системата" няма никакви проблеми. Явно е очаквал да почнат да учат здраво още от първия ден и беше леко разочарован в началото, но на втората седмица нещата си дойдоха на място. Мен лично най-много ме радва факта, че макар и да е на ново и непознато място не се притеснява да отстоява себе си и нещата, в които вярва и смята за правилни. Е, хората не са свикнали да ги "поучават" малки деца и госпожата беше настръхнала, когато той я беше попитал защо им пуска ТВ, след като те са дошли на училище, а не на кино  Whistling, но си поговорихме и се разбрахме.

 И други тормозещи ме напоследък мисли да ви споделя - мкар да съм противник на задължителните неща и да съм убедена, че не държавата, а родителят трябва да взима решение какво да се случва с детето му, си признавам, че това, което виждам и чувам последните три седмици ме накара да си променя мнението за задължителния характер на предучилищната подготовка. Има деца и то далеч не само от ромското съсловие, за които не знам дали и тези две години ще са достатъчни да се подготвят за първи клас (сега си давам сметка защо ни се смееха като ходехме да се разправяме по Министерствата и си вярвахме, че няма родител, който да не се занимава с детето си и да не обръща внимание на развитието му - явно хората са имали по-реален поглед над родната действителност и не са летели в облаците като нас). Друг е въпроса, че при нас отново е поставена каруцата пред коня и никой не е помислил ще има ли къде да изкарат тази подготовка по-малките деца, след като условията в училище не са съобразени с нуждите им и че няма да се подготвят по-добре там, като са натъпкани в смесени групи и педагогът, който работи с тях е принуден да се справя както може със ситуацията. Оф, спирам с философстванията и се извинявам, че ви натоварих с моите размисли и страсти, но това ни е в момента на главата.

# 58
  • Мнения: 967
veroniki, много ми допаднаха твоите писания и размишления и терзанията са ти напълно оправдани.
Но не знам какво оптимистично да кажа по въпроса, освен, че подобен тип отношение имаше в държавните училища и във Виена, когато каката беше първи, втори клас!
В едно от елитните училища в града цареше такова безхаберие и закостенялост и живот в клишета, за разлика обаче от ДГ, където нямах забележки! Още си спомням за този период с потрес и факта, че напуснах работата си, за да работя допълнително с каката, още не ми се побира в главата, как е възможно да ми се случи подобно нещо.
Адекватен съвет нямам, освен опитът на една приятелка, която си даде детето в спортно училище, където ведро свършват в 11 часа училище и след това се занимава самостоятелно с него и с подбрани школи за доп обучение. Това е един вид като домашно обучение, а детето ходи за социални контакти на училище, защото там не се учи особено много. Но пък тя не работи.....
Та така!
Ние се вихрим по нашите си спортове, малкия няма умора.
В тази връзка да ви поканя на благотворителен турнир, където малкия ще участва при малките хокеисти

# 59
  • София
  • Мнения: 5 283
Оооох, и мен са ме налегнали предучилищните страсти. Както съм споделяла под сурдинка, моят човек няма никакво влечение към "ученето" под каква да е форма, камо ли за четене и букви. Направо настръхва като котарак. Гледам дечица от групата му мислят да почват на 6 г. училище, аз се надявам барем на 7 1/2 да му пасне училищната среда. Подочувам и за стотина деца, за които не е имало място в първи клас в училището в квартала, което сме си набелязали с россикв. Защото заради целодневното обучение до 4-ти клас не им стигат стаите. И прочие, и прочие... Само дано се притеснявам напразно  ooooh! То има все пак две години до там...

Общи условия

Активация на акаунт