К.О.Т.К.И.-те [тема 5]

Редемче, кво ми честитиш? Нещо на ЦСКА, или победата на Милан вчера? Ма сигурно е на ЦСКА-то нещо щом е в червено текста.

Добруджанче, добре сте си дошли! Хайде чакаме ви разказите и снимките. И се надяваме, че спътниците ви не са ви ядосвали грам!

  Добре дошли на Първомайската група! Спътниците слушаха ли?

Хелънче,Ризото ала Миланезе ди Росонеро!

Редемче, Ема е съфорумка, но от друга тема я познавам, от Интериорната. Всичко около тоя форум се върти, няма как   

Нашите не създаваха проблеми, за другите не съм сигурна - Беличката ще каже като се появи. 

 Привет! Тук сме от 1 чaсa снощи, но aз стaнaх с aдско глaвоболие и цял ден лежa. Ни контролни, ни кaйве, ни нищо... Бaгaжът дaже не е пипнaт. Пишa от телефонa - не съм пускaлa компa.
Нaкрaтко - беше хубaво, кaкто винaги. Имaм чувството, че никогa нямa дa ми омръзне и винaги ще искaм дa се връщaм тaм. Видяхме много нови местa, нaслaдихме се и нa познaти гледки и вкусове и ... стигнaхме до кaтегоричност по отношение нa придружителите. Мaй още минaлaтa годинa ви кaзaх дa ме гръмнете, aко пaк се хвaнa нa товa хоро... Оттук нaтaтък бих нaпрaвилa компромис сaмо зa родителите ни и още един - двaмa. Не, че нямa дa имa ядове, но повече нямa дa позволя чужди хорa дa ми съкрaщaвaт броя нa нервните клетки... не и в Истaнбул... не и aко ние си плaщaме екскурзиятa.
Нaдявaм се до ден - двa дa успея дa нaпишa нещичко и дa кaчa някои снимчици... днешния зaгубен ден мaлко ми обърквa прогрaмaтa.

Някой бе предположил, че не смея дa си пуснa нетa в Истaнбул... нищо подобно! Сутрин и вечер в хотелa се чувaхме с домa, зaщото сегa и двете мaлки сa в болницa, тa... не ми беше до форумa. A из грaдa рядко се зaседявaме... При товa добруджaнскaтa чaст от компaниятa ни беше приятнa и не сме скучaли. Нa Султaнaхмет в съботa вечер, когaто Добруджaнкa ни отбелязa, бяхме пуснaли СМС-и зa безплaтния общински нет... удобно и лесно, мaкaр че бързо спря... дaли стигнaх лимитa или нещо друго, не знaм, но поне помaхaхме нa кaмерaтa към домa, откъдето, кaкто кaзa кaкaтa, ни е мaхaлa кaто лудa... "Лельо, нaли ме видяхте?!"
Шебече, точно в четвъртък след 21 чaсa ядохме кюнефе... и не сaмо... в Ортaклaр. Стрaшнa си!

Беличке, добре дошли и вие! Ние към 23ч. си бяхме в къщи. Бързо да се оправяш и малките госпожици също.  И за следващия път си знаеш - без капризни придружители. 

Кукла сладка! 
Да им минава бързо на бонбонките малки!    Хайде като се възстановиш те чакаме. Не се ядосвай! 

Етииии, след малко започва филм с Райън Гослинг по бтв синема!

Ей, много обичам да си пиша пост след пост.

Момичета аз не съм добър разказвач, но да напиша с две думи, а Беличката ще ви разказва после по-увлекателно...

Тръгнахме на 1 май към 5,00ч. Първото ни пътуване с кола. Мина чудесно.   По пътя към Малко Търново движението беше много спокойно, почти не се виждаха коли, но когато стигнахме до границата се оказа, че има огромна опашка –много  коли, 3-4 автобуса…  Много румънци имаше, пред нас в един лъскав мерцедес  чакаха две възрастни семейства. По някое време явно огладняха, едната баба слезе и изкара от багажника десетина яйца и една връзка чесън и влезе пак в лъскавия мерцедес да си хапне.   След около час и половина минахме границата. Благодарение на навигацията успяхме лесно да намерим хотела. Пазеха ни място за колата, бяха много любезни. Оказа се, че не са турци, а сирийци или араби. Това естествено няма значение, беше чисто, момчето на „рецепцията” говореше английски. Оставихме багажа и тръгнахме за среща с Беличката. Докато чакаме придружителите им, пихме по една „златна”  бира, чая също беше такъв – ябълков чай /пакетче/ - 7,50 лири. За сравнение, на път за Истанбул спряхме в Бургас за почивка, мъжа ми пи турски ябълков чай за 2лв /оригинален, от парченца ябълки/.  Следваше разходка с корабче по Босфора. След това уморени тръгнахме към Ортаклар.
В петък на дневен ред бяха Карие и Азия. Среща с Беличката и поехме към Карие. Както беше писала и Таня, не можахме да я разгледаме цялата. Мозайките са много по-запазени от Св. София, както знаете.   След Карие следваше чай на езелското кафе /филма не съм го гледала, но е хубаво, спокойно място, гледката е хубава – не мога да сравня с Пиер Лоти, защото за 4 пъти в Истанбул, така и не е останало време да го посетя/. След почивката поехме към пристанището, взехме корабче от Айвансарай до Юскюдар. Наложи се доста да почакаме автобуса за Отаатепе. За първи път ми се случи автобус да не си спази графика, но поне седнахме и пътувахме спокойно. Гледката от Отаатепе е невероятна. След разходката се върнахме в Европа с Мармарай. Следва хапване, торти в сладкарница MADO, улични търговци, които ни преследват с кожени якета…
В събота до обяд програмата на Беличката беше друга, така че се разделихме с уговорка да се срещнем по обяд пред Капълъ чарши. Нашите придружители искаха да отидат на Сапфир, но не се решиха сами да тръгнат, наложи се да сме с тях. С метрото от Vezniciler за 15 мин. бяхме в Сапфир. Качиха се, поверихме им и сина ни, а ние пообиколихме, купих тениска от Wikiki за сина ми и седнахме да пием по нещо и да ги чакаме. Обратно с метрото към мястото на срещата и…улицата с гащите.   Направихме някои покупки и поехме към Таксим и Истиклял. Сравнително спокойно беше, но полицейското присъствие беше осезаемо. Хапнахме дюнери, минахме по Френската уличка и стигнахме до …баклавите на Гюлоолу /страхотни…сина ми по принцип не обича баклава, но тази си я хапна с удоволствие/. Нямахме сили за нищо, хванахме трамвая и отидохме в градинката на Султанахмед, където релаксирахме на пейките.
В неделя по план трябваше да отидем до Египетския пазар и след това да освободим стаята, но сутринта ни изненада доста силен дъжд и се отказахме. Закусихме, освободихме стаите и тръгнахме към Истанбул аквариум, понеже ни е по път, а придружителите искаха да го посетят. В 12,00 се сбогувахме с Истанбул и тръгнахме към Чорлу, където имах уговорка да се видим със моя съученичка, с която не сме се виждали откакто сме завършили. На входа на града, ни спряха полицаи – реакцията на всички ни беше – „ами сега…”. Чудех се как ще се разберем, едва ли знаят английски, но нямаше никакъв проблем, взеха документите, погледнаха, върнаха ги и ни пожелаха лек път.   Срещата беше много вълнуваща, след толкова години. Разходиха ни по пазари и магазини, хапнахме „чи-кюфте”, нещо което не бях опитвала, хареса ми. Искахме да си платим, но не ни оставиха.
И така…това беше поредното пътуване. Предполагам, че няма да е последното, но се надявам преди това да планирам друга дестинация.  

Ето и снимчици:


https://www.facebook.com/profile.php?id=1053438216&sk=photos … 438216&type=1




А уж щеше да е с две думи...  Извинявам се, ако съм ви отегчила. 

Добруджанке, къде го тоя чай оригиналдъ с парченца плодове у Бургазът? Да ходим там с Чефулинка в сряда да пием и да си мислим, че сме другаде.

Редеми, във фейса е Борко. Ти имаше ли , не помня кво ми беше казала преди.

Ексайтедче, на OMV, където спират автобусите. Пак филтър беше, но се виждаха парченцата от ябълка.

Добруджанке, това се казва бърз отчет!    А не като някои хора (като мен  ) дето им трябват 100 века, за да се наканят.  

Кажи как беше Сефа хотел? В основната сграда ли ви настаниха? Стаите удобни ли са или са тесни като в необозначените къщи?

Имам още един въпрос за сладкарницата Гюлоолу - как обяснявате какво искате да платите? Два пъти ходим и заради липса на места се отказваме, но видях, че първо плащат на касата и после отиват да си вземат поръчката. Ако е обратното е лесно, става със сочене с пръст, но иначе ...  

Сетих се за една бюрекчийница. Показахме какво искаме и ни го дадоха, Но всички на излизане казват какво са яли и тогава им правят сметката. Изведнъж се усетихме, че ако изядем всичко в чиниите, няма как да им кажем какво сме яли.   Е, извикахме ги, за да ни направят сметката преди това.

Този път и ние опитахме чи кюфте. Беше ми много люто. Май е най-лютото нещо, което съм яла през живота си. Обаче бях много гладна и ядох. Отнесох много подигравки, защото мъжът ми много обича люто, но толкова години не беше успял да ме накара да ям.   А на съседната маса седнаха 2 млади модерни туркини (ядохме ги на Баъдат), които си слагаха допълнително люто от една купичка.  

Пепел от рози пита за Добруджанка и Белята в другата тема. Явно не чете тук.  

Не съм гледала още снимките. Започвам.  

Беличке, дано децата се оправят бързо! 

Добре завърнали се на морските котани! 
Благодаря за разказа на добруджанка, а снимките ще гледамподробно, когато са върна. 
Чефи, сигурно още не си се аклиматизирала, а? 

Таня, да започна от чи-кюфтето - обясниха ни, че има по-малко люто и много люто, явно съвсем без люто няма. Ние си взехме от по-малко лютото, понеже не обичаме, на двамата един такъв дюнер ни беше достатъчен. Няма да казвам колко вода пихме после.  
В сладкарницата на Гюлоолу беше точно с показване   , избрахме си, показахме, минахме с чинията през касата, платихме и после хапнахме.  
За хотела - бяхме в основния, бяхме запазили тройна стая, там където ни настаниха имаше две единични легла и едно двойно. Чисто беше, но тясно, банята също много тясна. Но като цяло съм доволна. Като писах, рецепция сложих в кавички, защото и там е толкова тясно, че има един стол, една малка масичка и един компютър и място колкото да мине един човек за да отиде към първия етаж или към стълбите за втория.

Беличке, стискам палци да се оправят бързо малките.    И другия път ме вземете мен като придружител, обещавам, че ще слушам, стига да ми купите кюнефе. 

Добре дошла и на Добруджанка и благодаря за разказа, успях вече да видя снимките, твоето момче много е пораснало, а Истанбул е прекрасен както винаги. 

Редемче, те Милан биха, ама Юве пак са CAMPIONI!!!