Много съжалявам 🖤 и аз често се питам с какво някои жени сме заслужили да губим децата си, докато други с желание ги убиват...ама явно съдбата дава изпитания. Хубавото е, че имате живо и здраво родено дете, т.е. шанса за нова успешна бременност е значително по-голям. По принцип кариотипа е възможност за ранни загуби, ако се уцелят правилните хромозоми има успех, ако не аборт. Щитовидните хормони как са?
Здравейте, момичета!
Отдавна не съм писала тук, но няма къде другаде да си излея всичко, което чувствам и мисля.
Накратко:
Февруари 2021 г. разбрах, че съм бременна. За съжаление, март месец ми направиха кюретаж, тъй като плодът беше спрял да се развива в 10-11 г.с. Няма смисъл да описвам болката - не физическата, а емоционалната.
Септември 2021 г. отново забремнях. За щастие, този път нещата се получиха. В момента дивакът е на година и половина и има най-заразителната усмивка 🩵 Имах не лека бременност - болки, инжекции Клексан, преносване, но без значение.
Обаче! Нещата не приключват до тук.
Този септември отново разбрахме, че съм бременна. Да, беше неочаквано, но се зарадвахме. Е, и този път радостта ни беше малка, защото в 6 г.с. направих спонтанен аборт. И то в момент, в който имаме гости и моя близка приятелка ни сподели, че е бременна.
Защо? Защото съдбата ме наказва 2 пъти. Да, ще кажете "ама ти вече имаш дете". Да, така е, съгласна съм, но това не намалява болката от загубата.
Пуснах хормони - всичко е наред, както и скрининг за антифосфолипиден синдром - там също няма отклонения.
Относно клексана - мутациите са ми нискорискови, но тогавашният ми лекар сякаш реши да се презастрахова.
И сега...сега ме е страх и да си помисля за следващ опит, а толкова много искам пълна къща с деца.
Та..благодаря, че ме изчетохте. Ей така трябваше да си го кажа, защото е застанали като буца на гърлото ми.
Отдавна не съм писала тук, но няма къде другаде да си излея всичко, което чувствам и мисля.
Накратко:
Февруари 2021 г. разбрах, че съм бременна. За съжаление, март месец ми направиха кюретаж, тъй като плодът беше спрял да се развива в 10-11 г.с. Няма смисъл да описвам болката - не физическата, а емоционалната.
Септември 2021 г. отново забремнях. За щастие, този път нещата се получиха. В момента дивакът е на година и половина и има най-заразителната усмивка 🩵 Имах не лека бременност - болки, инжекции Клексан, преносване, но без значение.
Обаче! Нещата не приключват до тук.
Този септември отново разбрахме, че съм бременна. Да, беше неочаквано, но се зарадвахме. Е, и този път радостта ни беше малка, защото в 6 г.с. направих спонтанен аборт. И то в момент, в който имаме гости и моя близка приятелка ни сподели, че е бременна.
Защо? Защото съдбата ме наказва 2 пъти. Да, ще кажете "ама ти вече имаш дете". Да, така е, съгласна съм, но това не намалява болката от загубата.
Пуснах хормони - всичко е наред, както и скрининг за антифосфолипиден синдром - там също няма отклонения.
Относно клексана - мутациите са ми нискорискови, но тогавашният ми лекар сякаш реши да се презастрахова.
И сега...сега ме е страх и да си помисля за следващ опит, а толкова много искам пълна къща с деца.
Та..благодаря, че ме изчетохте. Ей така трябваше да си го кажа, защото е застанали като буца на гърлото ми.
